С ЛИЦЕ КЪМ ИСТОРИЯТА

За чо­ве­чес­т­во­то за­вър­ши ед­на ера – ера­та на сту­де­на­та вой­на. В нея, как­то и в пред­шес­т­ву­ва­щи­те я „го­ре­щи“ вой­ни, Бъл­га­рия се ока­за на стра­на­та на по­бе­де­ни­те; тя из­ли­за по­ли­ти­чес­ки, сто­пан­с­ки и ду­хов­но съ­си­па­на, на на­ро­да пред­с­тои да пла­ща ре­па­ра­ции, ко­и­то не са мал­ки. Сви­де­те­ли сме на по­ред­на­та на­ци­о­нал­на ка­тас­т­ро­фа.

Но за раз­ли­ка от пре­диш­ни­те ка­тас­т­ро­фи та­зи е съ­път­с­т­ву­ва­на не от на­ци­о­нал­на пок­ру­са, а от из­б­лик на оп­ти­ми­зъм и ра­дост. След 45 го­ди­ни по­ли­ти­чес­ко без­в­ре­мие стра­на­та ни се въз­раж­да за нор­ма­лен жи­вот, тър­си своя де­мок­ра­ти­чен об­лик. То­ва въз­раж­да­не оба­че про­ти­ча слож­но, то е мно­гос­т­ра­нен про­цес, пъ­лен с опас­нос­ти. И ако за­мъл­чим за тях ние, ко­и­то от­б­ли­зо учас­т­ву­ва­ме в не­го, бих­ме из­ме­ни­ли на съ­вест­та си и на сво­я­та ан­га­жи­ра­ност ка­то бор­ци за де­мок­ра­ция.

Все­ки на­род е от­го­во­рен за ми­на­ло­то и бъ­де­ще­то си. А ко­га­то пък е уп­рав­ля­ван от де­мок­ра­тич­но и за­кон­но из­б­ра­но пра­ви­тел­с­т­во, е от­го­во­рен на­пъл­но. И се­га, в на­ве­че­ри­е­то на пър­ви­те от по­ло­вин век сво­бод­ни из­бо­ри, ис­ка­ме да из­ре­чем ня­кои ис­ти­ни, спо­ред нас важ­ни, та при след­ва­щия ход на съ­би­ти­я­та и по­ли­ти­чес­ки­те пос­лед­с­т­вия на съ­вест­та ни да не те­жи прок­ля­ти­е­то на мъл­ча­ние, от ко­е­то се пу­кат ус­т­ни­те и ко­е­то не се на­ла­га от ни­що, ос­вен от зле раз­б­ра­на кур­тоазия.

Без опо­зи­ция по­ли­ти­чес­ки­ят жи­вот на стра­на­та ни не мо­же да бъ­де нор­ма­лен. Не по-мал­ко важ­но е и как­ва ще бъ­де та­зи опо­зи­ция и да­ли изоб­що е опо­зи­ция. За нас то­зи въп­рос е двой­но по-ва­жен, за­що­то поз­на­ва­ме своя по­ли­ти­чес­ки про­тив­ник, не­го­ва­та без­с­к­ру­пул­на гъв­ка­вост, склон­ност­та му към ми­мик­рия от вся­ка­къв вид, из­кус­т­во­то му да из­в­ра­ща­ва ос­нов­ни по­ня­тия до сте­пен роб­с­т­во­то да се на­ри­ча сво­бо­да, ти­ра­ни­я­та – де­мок­ра­ция и на­си­ли­е­то – из­бор.

Пос­лед­на­та по­ли­ти­чес­ка опо­зи­ция у нас бе­ше уни­що­же­на от ко­му­нис­ти­те през 1947 г. Без да пра­вим ка­къв­то и да е па­ра­лел или срав­не­ние със се­гаш­на­та (по на­ше мне­ние и ка­то по­ли­ти­чес­ка си­ту­а­ция, и ка­то при­е­м­с­т­ве­ност, и ка­то със­тав те са нес­рав­ни­ми), все пак тряб­ва да си спом­ним, че и то­га­ваш­на­та опо­зи­ция бе­ше ин­фил­т­ри­ра­на с ко­му­нис­ти­чес­ка аген­ту­ра. Се­га, от раз­с­то­я­ни­е­то на вре­ме­то, не е труд­но да ви­дим, до­ри са­мо с ог­лед из­б­ра­ни­те в пос­лед­но­то Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние опо­зи­ци­он­ни на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, че ре­дом с хо­ра­та с ми­на­ло и ка­чес­т­ва сто­ят слу­чай­но по­пад­на­ли прис­по­соб­лен­ци, ре­дом с бор­ци­те – пар­ве­ню­та, из­б­ра­ни за­ра­ди име­на­та на ба­щи­те и близ­ки­те им, ре­дом с ге­ро­и­те и мъ­че­ни­ци­те – пре­да­те­ли и ре­не­га­ти, ко­и­то по-къс­но се от­ри­ча­ха ус­т­но, пис­ме­но, пуб­лич­но и все­на­род­но и от идеи, и от де­мок­ра­ция, и от прин­ци­пи, и от бор­ба, пре­да­ва­ха дру­га­ри и съ­рат­ни­ци за служ­би и пос­то­ве, с вя­ра и прав­да слу­жи­ха де­се­ти­ле­тия на по­тис­ни­ци­те на бъл­гар­с­кия на­род.

Па­ра­ле­лът меж­ду тия две опо­зи­ции и при най-сил­но же­ла­ние не е въз­мо­жен. То­га­ваш­но­то пре­къс­ва­не в кон­ти­ну­и­те­та на де­мок­ра­ци­я­та бе са­мо за де­сет го­ди­ни, ли­де­ри­те и кад­ри­те на по­ли­ти­чес­ки­те си­ли бя­ха жи­ви, дик­та­ту­ра­та по об­х­ват, ме­то­ди, по­тис­ни­чес­т­во и ре­зул­тат – нес­рав­ни­ма с ко­му­нис­ти­чес­ка­та. Дей­ци­те в по­ли­ти­чес­кия жи­вот бя­ха трай­но свър­за­ни, хо­ра­та жи­ве­е­ха пре­дим­но в мал­ки се­ли­ща и се поз­на­ва­ха, и т.н., и т.н. – и всич­ко то­ва не поп­ре­чи на ко­му­нис­ти­чес­ка­та дик­та­ту­ра да про­ник­не аген­тур­но във всич­ки по­ли­ти­чес­ки си­ли и на всич­ки ни­ва, ко­е­то се­га се пот­вър­ж­да­ва от ис­то­ри­чес­ки­те дан­ни. За­поз­на­ти­ят с тия дан­ни не мо­же да не се за­мис­ли, зас­та­вай­ки пред се­гаш­на­та опо­зи­ция в ли­це­то на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли. В та­зи връз­ка не е бе­зин­те­рес­но да се по­со­чи, че от спо­ме­на­ти­те 101 опо­зи­ци­он­ни на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли са­мо сред зе­ме­дел­ци­те в ми­на­ло­то 63 бя­ха арес­ту­ва­ни, 30 – ин­тер­ни­ра­ни, 8 – осъ­де­ни на смърт, 16 – на дъл­го­го­ди­шен зат­вор, 6 бя­ха учас­т­ни­ци във въ­о­ръ­же­на­та съп­ро­ти­ва.

Ако се опи­та­ме да ана­ли­зи­ра­ме фак­ти­те око­ло въз­ник­ва­не­то на се­гаш­на­та опо­зи­ция, ор­га­ни­зи­ра­не­то, афир­ми­ра­не­то и на­ла­га­не­то є ка­то фе­но­мен и си­ла в об­щес­т­ве­ния жи­вот, то не­ми­ну­е­мо сти­га­ме до не­ща, ко­и­то из­не­над­ват, сму­ща­ват и пла­шат, до бе­ли пет­на, до по­ли­ти­чес­ки ениг­ми и па­ра­док­си, ко­и­то по на­ше мне­ние пред­ве­ща­ват мал­ко доб­ро за де­мок­ра­ци­я­та и бъ­де­ще­то на на­ро­да. Ис­то­ри­я­та на пе­ри­о­да, свър­зан с те­зи фак­ти, при­ли­ча на Еван­ге­лие, ко­е­то мо­же да бъ­де раз­ка­за­но по мно­го на­чи­ни. То не­съм­не­но и ще бъ­де раз­ка­за­но по мно­го на­чи­ни, но в не­го на твър­де мно­го мес­та ще ли­чат сле­ди­те от ко­пи­та­та на Лу­ка­вия. И без да се сър­дим на ле­ко­вер­ни­те хо­ри­ца, за ко­и­то три­те бук­ви на син фон са фор­му­ла­та „Се­зам, от­во­ри се“ и ко­и­то мо­же да се по­чув­с­т­ву­ват за­сег­на­ти в най-ин­тим­ни­те струк­ту­ри на сво­я­та би­то­во-по­ли­ти­чес­ка за­па­лян­ков­щи­на, ако ни на­ру­га­ят, ние, съз­да­те­ли­те на то­зи Се­зам, тряб­ва да опо­вес­тим де­я­ни­я­та – апос­тол­с­ки и бе­сов­с­ки, свои и чуж­ди, за да сме на­чис­то със се­бе си и с ис­то­ри­я­та.

Не ще оби­дим ни­ко­го с кон­с­та­та­ци­я­та, че след пъл­на­та по­бе­да на то­та­ли­та­риз­ма, след ка­то оп­ре­де­ле­ни сре­ди на За­пад пре­да­до­ха пър­во бор­ба­та на Обе­ди­не­на­та опо­зи­ция на­че­ло с Ни­ко­ла Пет­ков, а по-къс­но и опи­ти­те за ор­га­ни­зи­ра­не на въс­та­ние и въ­о­ръ­же­на съп­ро­ти­ва с на­деж­да за по­мощ от­вън, след ка­то го­ля­ма част от по­ли­ти­чес­ка­та и ду­хов­ната суб­с­тан­ция на на­ро­да бе­ше уни­що­же­на в хо­да на не­чу­ван те­рор, а зна­чи­тел­на част от по­ли­ти­чес­ката емиг­ра­ция за­гу­би се­бе си в без­дейс­т­вие, апа­тия или по­тъ­ва­не в ев­ро­пейс­кия бит и кул­ту­ра – на­ро­дът ни на всич­ки рав­ни­ща из­пад­на в кон­фор­ми­зъм, прис­по­соб­лен­с­т­во, по­ли­ти­чес­ка ле­тар­гия – в та­зи инер­ция, в чий­то унес един­с­т­ве­но е въз­мож­но да се пре­жи­вее кош­ма­рът на роб­с­т­во­то.

През то­ва вре­ме има­ше хо­ра, ко­и­то из­вър­ши­ха под­виг – те са мал­ко и всич­ки ги зна­ем, за тях ис­то­ри­я­та те­пър­ва ще го­во­ри. Има­ше и дру­ги, ко­и­то, прев­ръ­щай­ки се във вът­реш­ни, ду­хов­ни емиг­ран­ти, съх­ра­ни­ха иде­а­ли­те и вя­ра­та си, сво­я­та ек­зис­тен­ци­а­л­на същ­ност, не­у­час­т­ву­вай­ки в де­ла­та на то­та­ли­та­риз­ма – те съ­що бя­ха мал­ци­на. Но има­ше и та­ки­ва, ко­и­то бя­ха обя­ве­ни за ге­рои, по­пъл­ва­щи един ет­но­со­ци­а­лен ва­ку­ум, без да бъ­дат та­ки­ва – на ба­за­та на слу­чай­ни де­я­ния, епи­зо­дич­ни про­я­ви или прос­то нес­тан­дар­т­ност, чу­да­тост или шу­тов­щи­на. И те из­в­ли­ча­ха най-спо­кой­но ди­ви­ден­ти­те от та­зи си ро­ля, би­дей­ки най-чес­то щед­ро пла­те­ни дър­жан­ки на съ­щия то­та­ли­та­ри­зъм, кой­то чрез тях по­лу­ча­ва­ше по­ли­ти­чес­ка­та си из­го­да. По­ни­же­ни­ят но­мен­к­ла­тур­чик, ум­ре­ли­ят вне­зап­но га­ва­зин, за­бяг­на­ла­та на­ня­къ­де ес­т­рад­на пе­ви­ца, из­пад­на­ли­ят в не­ми­лост жур­на­лис­ти­чес­ки ла­кей, смъм­ре­но­то про­фе­сор­с­ко син­че – се прев­ръ­ща­ха в по­ред­ния ге­рой на без­ге­рой­но­то вре­ме, за­що­то ис­то­ри­чес­ко­то би­тие на мал­ки­те и бед­ни на­ро­ди не мо­же без ге­рои, как­то ня­ко­га Бал­ка­нът не е мо­жел без ко­ми­ти. Ос­та­вя­ме нас­т­ра­на хо­ра­та от т.нар. твор­чес­ка ин­те­ли­ген­ция, тия, по един спо­луч­лив из­раз „раз­ге­ве­зе­ни при­ма­до­ни на ре­жи­ма“, ко­и­то се из­хит­ря­ха хем да пи­ят ка­фе­то си в ка­би­не­та на Ге­не­рал­ния, хем да се рад­ват на при­ви­ле­гии и до­хо­ди, на лук­со­зен жи­вот, ка­къв­то в сво­бод­ния свят имат мал­ци­на от ми­ли­о­не­ри­те, хем да ми­на­ват за чес­т­ни, кри­тич­но нас­т­ро­е­ни и да­же за... ди­си­ден­ти. Ти­ра­ни­те ви­на­ги са има­ли сво­и­те лю­бим­ци и приб­ли­же­ни, а у нас не един мър­мор­ко се ки­че­ше със зва­ни­е­то „ди­си­дент“. Без пре­у­ве­ли­че­ние мо­же да се ка­же, че у нас ня­ма­ше ор­га­ни­зи­ра­на офи­ци­а­л­на по­ли­ти­чес­ка опо­зи­ция или не­що, ко­е­то мо­же да бъ­де на­ре­че­но с то­ва име.

На то­зи мра­чен фон се за­да­де из­г­ре­вът на за­поч­на­ло­то в им­пе­ри­я­та на „Го­ле­мия брат“ пре­у­с­т­ройс­т­во. За­поч­на да ста­ва яс­но, че въл­на­та на де­мок­ра­ти­за­ция­та ня­ма да от­ми­не и Бал­ка­ни­те. От на­ча­ло­то на 1988 г. ве­че и у нас има­ше ди­си­ден­т­с­ка пра­во­за­щит­на ор­га­ни­за­ция, чи­е­то яд­ро бя­ха дъл­го­го­диш­ни по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци. Тя иг­ра­е­ше ня­как­ва ро­ля в об­щес­т­ве­ния жи­вот с изя­ви­те си в стра­на­та и в ра­ди­о­в­ре­ме­то на ня­кои стан­ции, но си ос­та­ва­ше край­но ма­лоб­рой­на – та­ка нап­ри­мер в Со­фия до 10.11.1989 г. чле­но­ве­те є не над­ви­ша­ва­ха 28 чо­ве­ка, хо­ра пре­дим­но въз­рас­т­ни и от сред­но­то по­ко­ле­ние. При­чи­ни за то­ва бя­ха не тол­ко­ва ре­пре­си­и­те, кол­ко­то роб­с­ки­те ин­с­тин­к­ти, вро­де­ни­ят кон­фор­ми­зъм и при­тъ­пе­но­то чо­веш­ко дос­тойн­с­т­во у съ­на­род­ни­ци­те ни, лип­са­та на чув­с­т­во за ис­то­ри­чес­ка от­го­вор­ност, то­тал­на­та лум­пе­ни­за­ция на мла­до­то по­ко­ле­ние. Всич­ко то­ва не пред­ве­ща­ва­ше доб­ро за стра­на­та, а и за уп­рав­ля­ва­щия ре­жим, кой­то от на­ча­ло­то на 1989 г. се ви­дя при­ну­ден да при­ло­жи и дру­ги под­хо­ди, ос­вен реп­ре­сив­но-пре­ван­тив­ния, към ди­си­ден­т­с­ки­те про­я­ви, с ко­е­то всъщ­ност се сло­жи и на­ча­ло­то на ор­га­ни­зи­ра­на­та офи­ци­а­л­на по­ли­ти­чес­ка опо­зи­ция в стра­на­та ни. От­то­га­ва и за­поч­на­ха ня­кои, най-ме­ко ка­за­но, стран­ни яв­ле­ния в опо­зи­ци­он­ния жи­вот, ко­и­то тук ни се ще са­мо да мар­ки­ра­ме.

Та­ка нап­ри­мер дош­ли­ят на по­се­ще­ние у нас френ­с­ки пре­зи­дент, въп­ре­ки от­п­ра­ве­на­та по­ка­на за сре­ща с дей­ци на Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та на пра­ва­та на чо­ве­ка, из­вед­нъж и в пос­лед­ния мо­мент се срещ­на не с тях, а с пред­с­та­ви­те­ли на Клу­ба за под­к­ре­па на глас­ност­та и пре­у­с­т­ройс­т­во­то, и по-точ­но с хо­ра от при­ви­ле­ги­ро­ва­ния елит и с ня­кол­ко на­ка­за­ни пар­тий­ци, пре­по­да­ва­те­ли по мар­к­си­зъм в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет. Те тряб­ва­ше да пред­с­та­вят пред За­па­да арак­че­е­в­с­ко­то се­ло на бъл­гар­с­ко­то ди­си­ден­т­с­т­во. Дос­та­тъч­но е да ка­жем, че един от тия „ди­си­ден­ти“ из ака­де­мич­ни­те сре­ди бе­ше ня­ко­гаш­ни­ят сек­ре­тар на Въл­ко Чер­вен­ков. По-къс­но дру­ги пар­тий­ни „ди­си­ден­ти“ за­ми­на­ха за Па­риж с бъл­гар­с­ки пра­ви­тел­с­т­вен са­мо­лет.

Все по то­ва вре­ме и мал­ко по-къс­но за­поч­на­ха да се по­я­вя­ват стран­ни „ди­си­ден­т­с­ки“ ор­га­ни­за­ции, чии­то име­на с не­що на­пом­ня­ха за та­ки­ва „кон­с­пи­ра­тив­ни“ ор­га­ни­за­ции ка­то „Не­у­т­ра­лен офи­цер“ и ко­е­то е още по-стран­но, ни­кой не мо­же­ше да се за­пи­ше да чле­ну­ва в тях. Ус­по­ред­но с то­ва до края на ля­то­то на 1989 г. служ­би­те за си­гур­ност ин­тен­зив­но по­о­щ­ря­ва­ха чле­но­ве­те на пър­ва­та ди­си­ден­т­с­ка ор­га­ни­за­ция да емиг­ри­рат и на­и­с­ти­на поч­ти всич­ки от ос­но­ва­те­ли­те й на­пус­на­ха стра­на­та. Бя­ха пред­п­ри­е­ти и вя­ли опи­ти, по­ра­ди нап­ред­на­ло­то ис­то­ри­чес­ко вре­ме, с гръм­ко ус­т­ро­е­ни шу­мо­те­ви­ци око­ло крат­ков­ре­мен­но­то за­дър­жа­не на ня­кои но­во­по­я­ви­ли се опо­зи­ци­о­не­ри спеш­но да им се из­ра­бо­тят лип­с­ва­щи­те по­ли­ти­чес­ки би­о­г­ра­фии. На ня­кои от ли­ца­та с тия ек­с­п­рес-би­о­г­ра­фии все още се от­реж­да ня­как­ва ро­ля. Все в края на то­ва по­ли­ти­чес­ко ля­то от За­пад прис­тиг­на­ха и пър­ви­те жур­на­лис­ти от пре­да­ва­щи­те на бъл­гар­с­ки зад­г­ра­нич­ни ра­ди­о­с­тан­ции. И би мог­ло да се зак­лю­чи, че то­зи, кой­то ги из­п­ра­ща­ше, е чел пос­та­нов­ка­та на Ле­нин, че вся­ка гот­вач­ка мо­же да се за­ни­ма­ва с по­ли­ти­ка... Все то­га­ва и все със съ­ща­та би­о­г­ра­фич­на цел бе ус­т­ро­ен и опе­рет­ни­ят спек­та­къл с по­боя над ди­си­ден­ти в гра­дин­ка­та пред ка­фе­не „Крис­тал“.

Всич­ки опи­ти, пред­п­ри­е­ти от чле­но­ве на пър­ва­та ди­си­ден­т­с­ка ор­га­ни­за­ция в Бъл­га­рия от про­лет­та на 1989 г. да обе­ди­нят съ­щес­т­ву­ва­щи­те ор­га­ни­за­ции в един Съ­юз на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли (име­то бе­ше оп­ре­де­ле­но още то­га­ва), се сблъс­ка­ха с от­ка­за (не­със­то­я­те­лен и не­мо­ти­ви­ран) на ръ­ко­во­ди­те­ли­те им. Тол­ко­ва по-стран­но е, че ко­га­то то­ва бе­ше пред­ло­же­но от про­ко­му­нис­ти­чес­кия Клуб за глас­ност и пре­у­с­т­ройс­т­во, из­вед­нъж всич­ки при­е­ха. И не­що, ко­е­то е съв­сем стран­но за ед­на опо­зи­ция – поч­ти вед­на­га зат­во­ри­ха плът­но вра­ти­те за при­е­ма­не на но­ви чле­но­ве. Не мо­гат да не бу­дят учуд­ва­не и име­на­та на влъх­ви­те – проф. Чав­дар Кю­ра­нов, проф. Иван Ни­ко­лов, Ан­жел Ва­ген­щайн и др. – все­ки знае кои са те­зи лю­де и къ­де са се­га. Тук му е мяс­то­то да от­бе­ле­жим, че Ч. Кю­ра­нов е кой­то ръ­ко­во­де­ше под­пис­ва­не­то на спо­ра­зу­ме­ни­я­та по про­то­ко­ла на пре­го­во­ри­те на „Кръг­ла­та ма­са“ от име­то на СДС. По стра­нен на­чин ця­ло­то ръ­ко­вод­с­т­во и важ­ни­те пос­то­ве се ока­за­ха в ръ­це­те на про­нон­си­ра­ни ко­му­нис­ти – бив­ши и нас­то­я­щи, и на отяв­ле­ни но­мен­к­ла­тур­чи­ци.

Ед­на от пър­ви­те про­я­ви на но­во­у­ч­ре­де­ния съ­юз бе та­зи на 14.12.1989 г. – да се пре­на­соч­ват хо­ра­та, дош­ли да про­тес­ти­рат пред На­род­но­то съб­ра­ние, към храм „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки“; с кон­чи­на­та на акад. А. Са­ха­ров да се из­мес­ти стрел­ка­та на на­род­но­то не­го­ду­ва­ние. На то­ва от­к­ри­то се про­ти­во­пос­та­ви­ха са­мо два­ма от чле­но­ве­те на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет. След то­ва се по­ло­жи­ха мно­го уси­лия да се ан­га­жи­ра СДС с до­ку­мент, осъж­дащ ак­ци­я­та на САЩ в Па­на­ма. В ре­че­ния Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет пред­с­та­ви­те­ли­те на БЗНС „Ни­ко­ла Пет­ков“, БСДП, Клу­бът на реп­ре­си­ра­ни­те след 1945 г. и про­чее бя­ха све­де­ни до вто­рос­те­пен­но при­със­т­вие и фон, на кой­то да осъ­щес­т­вя­ва дей­ност­та си ко­му­нис­ти­чес­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во.

След се­рия ек­с­це­си „де­мок­ра­ти­те“ от то­ва ръ­ко­вод­с­т­во на­ло­жи­ха в гла­су­ва­не­то на важ­ни ре­ше­ния да учас­т­ву­ва са­мо по един пред­с­та­ви­тел на ор­га­ни­за­ция – най-про­ве­ре­ния и до­ка­зал сво­я­та сер­вил­ност, и за да се из­бег­не вся­ка „евен­ту­а­л­ност“... не­пос­луш­ни­те чле­но­ве на то­зи съ­вет бя­ха из­ти­ка­ни вст­ра­ни с ти­пич­но ко­му­нис­ти­чес­ка не­то­ле­ран­т­ност, при­ну­де­ни да мъл­чат и впос­лед­с­т­вие от­с­т­ра­не­ни. Към Съ­ю­за бя­ха съз­да­де­ни, не­и­з­вес­т­но от ко­го и на ка­къв прин­цип, вът­реш­ни служ­би, спо­ред ня­кои све­де­ния ком­п­лек­ту­ва­ни поч­ти из­к­лю­чи­тел­но от хо­ра, свър­за­ни със служ­би­те за си­гур­ност. Ня­кои от тях бя­ха пуб­лич­но раз­поз­на­ти пред це­лия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет ка­то слу­жи­те­ли на бив­ше­то VI уп­рав­ле­ние. Още по-го­ля­мо не­до­у­ме­ние бу­ди със­та­вът на са­мия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет, в чи­я­то пъс­т­ра фа­у­на ли­чат:

– по­том­с­т­ве­ни, от­го­вор­ни, ак­тив­ни, до­ка­за­ни, при­ви­ле­ги­ро­ва­ни, тай­ни, бив­ши и дя­вол знае още как­ви ко­му­нис­ти;

– бив­ши чле­но­ве на ка­зи­он­ния БЗНС – сек­ция на ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия;

– пре­по­да­ва­те­ли, на­у­ч­ни сът­руд­ни­ци, лек­то­ри и пр. по мар­к­си­зъм-ле­ни­ни­зъм;

– раз­нос­те­пен­ни но­мен­к­ла­тур­чи­ци;

– пар­тий­ни жур­на­лис­ти;

– ком­со­мол­с­ки ак­ти­вис­ти;

– влез­ли във ВУЗ с при­ви­ле­гии;

– пос­луш­ни­ци с на­чал­ни­ка си;

– съ­вет­с­ки въз­пи­та­ни­ци;

– съ­вет­с­ки граж­да­ни.

Си­но­ве на:

– чле­но­ве на Вис­шия пар­ти­ен съ­вет на БСП;

– зав.-от­де­ли в Ми­нис­тер­с­кия съ­вет;

– зам.-ми­нис­т­ри на МВР;

– про­ку­ро­ри;

– про­фе­со­ри по мар­к­си­зъм;

– пол­ков­ни­ци от Дър­жав­на си­гур­ност.

Мно­го ин­те­рес­ни не­ща би­ха се от­к­ри­ли и ако прос­ле­дим в две из­ме­ре­ния зна­че­ни­е­то на род­нин­с­т­во, се­мей­на свър­за­ност, слу­жеб­ни от­но­ше­ния, зем­ля­чес­т­во и пр. Тро­га­тел­на бе заг­ри­же­ност­та, с ко­я­то в са­мо­то на­ча­ло на „Кръг­ла­та ма­са“ все­на­род­но бе пос­та­вен въп­ро­сът за жи­тел­с­т­во­то и апар­та­мен­ти­те на „на­ши­те мом­че­та“. Служ­би­те в сгра­да­та на ул. „Ра­ков­с­ки“ 134, ре­дак­ци­я­та и про­чее от­се­га са се пре­вър­на­ли в род­нин­с­ки гнез­да. Ня­кои от „ли­де­ри­те“ ве­че са до­ве­ли и приб­ли­же­ни­те си от про­вин­ци­я­та. За брой на бра­ко­ве, раз­во­ди и про­чее в служ­би­те на съ­щия ад­рес (то­ва, ко­е­то в мрач­ни­те ста­лин­с­ки вре­ме­на се оз­на­ча­ва­ше с пред­ве­ща­ва­ща­та реп­ре­сии ква­ли­фи­ка­ция „би­то­ва раз­ло­же­ност“) ня­как не е ред­но да го­во­рим – не се връз­ва с ду­ха на вре­ме­то, но все още впе­чат­ля­ва сред­ния бъл­га­рин, ка­то ата­ви­зъм от пат­ри­а­р­хал­на­та му чис­то­та – и ред­но е да се знае и то­ва за по­ли­ти­чес­ки­те мъ­же и же­ни, пре­тен­ди­ра­щи за на­род­но­то до­ве­рие.

Ед­ва ли е нуж­но да се спи­ра­ме и на ор­га­ни­зи­ра­не­то, де­ла­та и зна­че­ни­е­то на т.нар. „Кръг­ла ма­са“ – по то­зи по­вод е ка­за­но ве­че дос­та­тъч­но. Ед­ва ли ня­кой хра­ни илю­зии от­нос­но ней­на­та ле­ги­тим­ност, след ка­то по­ве­че­то от опо­зи­ци­он­ни­те си­ли не бя­ха до­пус­на­ти до нея. За на­ро­да бе­ше ус­т­ро­ен те­а­тър със за­у­че­ни ре­чи на псев­до­о­по­зи­ци­он­ни по­ли­ти­чес­ки шу­то­ве. Знае се, че по­ли­ти­чес­ка­та Не­ме­зи­да за­ба­вя, но не заб­ра­вя и един ден Бъл­га­рия ще има сво­я­та ис­тин­с­ка „Кръг­ла ма­са“, на ко­я­то ня­кои от тъм­ни­те ге­рои на днеш­на­та ще бъ­дат по­ка­не­ни да да­дат обяс­не­ние за ре­зул­та­ти­те є.

Ко­о­р­ди­на­ци­он­ни­ят съ­вет на СДС за съв­сем крат­ко вре­ме ус­пя да про­я­ви се­бе си ка­то сго­вор­на дру­жи­на, ка­то ма­фи­о­т­с­ко Ку­бе и бас­ти­он на то­та­ли­тар­но­то мис­ле­не и дейс­т­вие. Дос­та­тъч­но е чо­век да прег­ле­да рек­лам­но­то книж­ле с ин­тер­вю­та на „ли­де­ри­те“ – та­ка­ва пос­ред­с­т­ве­ност, ин­фан­тил­но са­мох­вал­с­т­во и доб­ре прес­мет­на­то вза­и­м­но „плак­не­не“ има там, че пос­лед­ни­ят жив­ков­с­ки лас­ка­тел би им за­ви­дял, а ге­ро­ят на Але­ко не би сдър­жал сво­е­то „Аш­кол­сун, кьо­по­о­лар“ пред те­пе­гьоз­лу­ка им.

То­зи съ­вет не са­мо че не спо­соб­с­т­ву­ва­ше, а най-ак­тив­но и бру­тал­но се про­ти­во­пос­та­вя­ше на де­мок­ра­тич­ни­те про­це­си в ор­га­ни­за­ци­и­те, вли­за­щи в СДС. Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка про­ве­де на­ци­о­нал­на кон­фе­рен­ция с учас­ти­е­то на бли­зо 400 де­ле­га­ти, на ко­я­то из­б­ра и ръ­ко­вод­с­т­во, и пред­с­та­ви­тел­с­т­во в Съ­ю­за. Ко­о­р­ди­на­ци­он­ни­ят съ­вет изоб­що не взе под вни­ма­ние ни­то про­то­ко­ли­те, ни­то ре­ше­ни­я­та, ни­то де­ле­га­ци­я­та є – ка­то про­дъл­жи да дър­жи из­к­лю­че­ния му „пред­се­да­тел“ и не­го­вия ли­чен ко­ми­сар – съг­раж­да­нин на ба­ща­та на на­ро­ди­те. Бе­ше про­ве­ден кон­г­рес на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия– ре­ше­ни­я­та на кой­то съ­що не на­ме­ри­ха ре­зо­нанс в ло­жа­та на СДС – про­дъл­жа­вай­ки да дър­жи един ни­ко­го неп­ред­с­тав­ля­ващ три­у­м­ви­рат на­че­ло с бивш ак­ти­вен лик­ви­да­тор и сът­руд­ник на ко­му­нис­ти­те в бор­ба­та сре­щу опо­зи­ци­я­та през 1946 г., на свой ред „ръ­ко­по­ло­жил“ дру­ги­те два­ма.

Всич­ко то­ва не бе­ше из­не­на­да за нас, ко­и­то още в края на зи­ма­та ви­дях­ме как се пуб­ли­ку­ват дек­ла­ра­ции „от име­то на всич­ки чле­но­ве на СДС“, без да ги е чел ни­то един от чле­но­ве­те на са­мия Съ­вет. То са­мо яс­но по­каз­ва, че то­зи Съ­вет по­газ­ва от­се­га вся­как­ви де­мок­ра­тич­ни нор­ми и прин­ци­пи, да­ва ле­ги­тим­ност на узур­па­то­ри, гав­ри се с во­ле­и­зяв­ле­ни­е­то на хи­ля­ди чле­но­ве на спо­ме­на­ти­те ор­га­ни­за­ции. Ще ни се да свър­жем тия фак­ти с изяв­ле­ни­е­то на г-н Пет­ко Си­ме­о­нов от­нос­но СДС, че „Ко­о­р­ди­на­ци­он­ни­ят съ­вет ще пред­с­тав­ля­ва ума­лен мо­дел, ем­б­ри­он на бъ­де­щия де­мок­ра­ти­чен пар­ла­мент“. При тия сим­п­то­ми има­ме всич­ки ос­но­ва­ния да сме убедени, че от то­зи ем­б­ри­он ще се прък­не чу­до­ви­ще.

Стран­ни чув­с­т­ва об­х­ва­щат чо­ве­ка, ка­то по­мис­ли са­мо, че за бли­зо по­ло­вин век бор­ба, стра­да­ние и роб­с­т­во, при де­сет­ки хи­ля­ди уби­ти и сто­ти­ци хи­ля­ди тех­ни близ­ки, при бли­зо 200 хи­ля­ди по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ни­ци и кон­ц­ла­ге­рис­ти, при сто­ти­ци хи­ля­ди в емиг­ра­ция – из­вед­нъж опо­зи­ци­я­та, ця­ла­та опо­зи­ция в Бъл­га­рия, се пред­с­тав­ля­ва от та­зи имен­но гру­па от хо­ра, в ко­я­то има нез­на­чи­тел­но яд­ро с от­ко­ле­шен по­ли­ти­чес­ки ак­тив, дру­ги – без ни­как­ва опо­зи­ци­он­на дей­ност до 10.11.1989 г., и ос­та­на­ли­те – бив­ши но­мен­к­ла­тур­чи­ци. Кой, как, за­що и по ка­къв на­чин из­ти­ка тия хо­ра на по­ли­ти­чес­кия мег­дан, по ка­къв кри­те­рий, ко­го и с как­ви пре­ро­га­ти­ви пред­с­тав­ля­ват те, чий ак­тив, стра­да­ния и са­мо­жер­т­ва об­себ­ват, на гре­бе­на на как­ва со­ци­а­л­на въл­на се кре­пи тех­ният сал и за­що хо­ра­та с ис­тин­с­ки зас­лу­ги, име и по­зи­ция мъл­чат и ги слу­шат? И има ли друг от­го­вор на тия въп­ро­си, ос­вен то­зи, че те са фи­ли­а­ция, про­дъл­же­ние и из­ча­дие на съ­ща­та тая гроз­на и от­ре­че­на то­та­ли­тар­на сис­те­ма, че си­ла­та на тях­на­та изя­ва се ко­ре­ни в тъм­ни­те под­мо­ли на ин­с­тин­к­та за са­мо­съх­ра­не­ние на съ­ща­та тая сис­те­ма, ко­я­то в тях, ча­да­та и хра­не­ни­ци­те си, виж­да своя един­с­т­вен спа­си­те­лен шанс?

Още по-мрач­ни мис­ли об­х­ва­щат чо­ве­ка, ко­га­то про­че­те спи­съ­ка на 200-те ут­вър­де­ни от съ­щия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет ме­рак­лии за на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли по лис­та­та на СДС. В нея пра­во­за­щит­но­то дру­жес­т­во – до­а­йен (сто­я­що някога на чел­но мяс­то по по­пу­ляр­ност съг­лас­но ан­ке­тите), е пред­с­та­ве­но от един при­ви­ле­ги­ро­ван га­ле­ник на бив­шия ре­жим, оби­ко­лил све­та и ка­чил се на пок­ри­ва му по вре­ме на то­та­ли­та­риз­ма, ста­нал не­гов член ми­на­ла­та про­лет. Той е кан­ди­дат на СДС в об­щи­на „Чер­ве­на звез­да“ в Со­фия. И от още един кан­ди­дат – ох­ра­нен чал­га­джия, пред­вид­ли­во ста­нал не­гов член – за­бе­ле­же­те – след 10.11.1989 г., съ­що „из­т­ръш­нал“ су­ма за­па­ден свят по вре­ме­то на Жив­ков. Кой, ко­га и ка­къв фо­рум и по ка­къв кри­те­рий е пред­ло­жил тия имен­но хо­ра, ко­га­то в дру­жес­т­во­то има дос­та на­род, ми­нал през зат­во­ри и ла­ге­ри, за­гу­бил близ­ки, из­сел­ван, мал­т­ре­ти­ран? Има не­гов член, пре­ка­рал в зат­во­ра ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия, дру­ги два­ма – по 15 го­ди­ни, друг и до­се­га по­ня­ко­га плюе кръв, след ка­то е пре­бит до смърт и пре­ка­рал 13 го­ди­ни в зат­во­ра след два не­у­с­пеш­ни опи­та да пре­ми­не гра­ни­ца­та. Но ще из­би­ра­ме не ня­кой от тях, а то­зи ста­нал „пра­во­за­щит­ник“ след 10.11.1989 г., кой­то де­сет­ки пъ­ти е пре­ми­на­вал съ­ща­та та­зи гра­ни­ца ле­гал­но.

Друг един „хи­ма­ла­ец“ в Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет се хва­ли, че в то­та­ли­тар­ния пе­ри­од е смог­нал да по­се­ти ня­кол­ко де­сет­ки стра­ни на су­ма кон­ти­нен­ти. Знае се, че по­ли­ци­я­та на ре­жи­ма не пус­ка­ше зад гра­ни­ца все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин, а са­мо тия от тях, ко­и­то счи­та­ше за ло­я­л­ни. А ло­я­л­ност­та по ня­ка­къв на­чин се до­каз­ва и тия ак­тив­ни пъ­те­шес­т­ве­ни­ци, во г­ла­ве със спо­ме­на­тия Ев­лия Че­ле­би на то­та­ли­тар­ния ре­жим, оче­вид­но нед­вус­мис­ле­но, дъл­гос­роч­но и ефек­тив­но са я до­каз­ва­ли. А се­га зат­ва­ря­ни­те, пре­би­ва­ните, ин­тер­ни­ра­ни­те и тех­ни­те близ­ки, как­то и близ­ки­те на за­ги­на­ли­те край гра­нич­ни­те те­ле­ни мре­жи ще гла­су­ват за тях. Тия гос­по­да яв­но не са чу­ва­ли ни­ко­га през жи­во­та си по вре­ме на то­та­ли­та­риз­ма тур­с­ка­та по­го­вор­ка „Бед­бак­лар аръ­сън­да ел­мак аип­тир“ (Срам­но е да бъ­деш щас­т­лив меж­ду не­щас­т­ни), ко­га­то са­мо еди­ни­ци сред хи­ля­ди са хо­ди­ли да гле­дат бе­лия свят. Не вяр­ва­ме да се зас­ра­мят и да от­тег­лят кан­ди­да­ту­ри­те си и се­га, ко­га­то я чу­ят.

Във в-к „Де­мок­ра­ция“ се по­я­ви па­не­ги­рик за кан­ди­дат на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия, кой­то всъщ­ност не е пред­ло­жен от ръ­ко­вод­с­т­во­то є, из­б­ра­но на кон­г­ре­са. Ав­то­рът му яв­но от­с­ко­ро поз­на­ва своя кли­ент, ина­че тряб­ва­ше да по­со­чи, че но­во­и­з­пе­че­ни­ят де­мок­рат до м. ок­том­в­ри ми­на­ла­та го­ди­на (до 35-го­диш­на въз­раст) е бил член на ДКМС и цял жи­вот ак­ти­вен ком­со­мо­лец, че е син на пре­по­да­ва­тел във ВУЗ, че май­ка му е ра­бо­ти­ла в твор­чес­кия фонд на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те ху­дож­ни­ци, че е бил ад­ми­нис­т­ра­тор по ли­ни­я­та на меж­ду­на­род­ни­те връз­ки в Съ­ю­за на ма­те­ма­ти­ци­те (ка­къв е то­зи съ­юз и всич­ки по­доб­ни съ­ю­зи в то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва ще спо­ме­нем по-на­та­тък), че е прид­ру­жа­вал гру­пи при пъ­ту­ва­не­то им в чуж­би­на, че е пи­сал пред служ­би­те за си­гур­ност от­че­ти за кон­так­ти­те си с чуж­ден­ци, че при­те­жа­ва при­лич­но за въз­раст­та си иму­щес­т­во, че цял жи­вот е бил пос­луш­но мом­че, то­зи лю­би­тел на шах­ма­та и ут­рин­но­то бя­гане...

В друг брой на съ­щия ор­ган – чи­я­то ре­дак­ция чи­та­те­ли­те му би би­ло ред­но да зна­ят по­и­мен­но и би­о­г­ра­фич­но ка­то със­тав, как­то и къ­де са ра­бо­ти­ли по-ра­но тия хо­ра и по ка­къв кри­те­рий са прив­ле­че­ни там – има още един па­не­ги­рик за кан­ди­дат на Де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. В не­го се из­кар­ва „въз­рож­де­нец“ си­нът на бив­шия „фа­шис­т­ки“ ми­нис­тър и с ес­хи­би­ци­о­нис­тич­но упо­е­ние се из­реж­да чор­ба­джийс­ка­та му ге­не­а­ло­гия и зас­лу­ги. „Свет­ла­та да­та“ 10.11.1989 г. то­зи „по­бор­ник“ и кан­ди­дат за крес­ло­то на ба­ща си до­ча­кал ка­то член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Съ­ю­за на пре­во­да­чи­те (дос­та хо­ра от Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет и кан­ди­да­ти­те за на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли са чле­но­ве на по­доб­ни съ­ю­зи). А пред­се­да­те­лят на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС по­не, ако не друг, би тряб­ва­ло да е чел фа­моз­на­та мо­ног­ра­фия за то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва. В нея чер­но на бя­ло е ка­за­но, че по­доб­ни псев­доп­ро­фе­си­о­нал­ни обе­ди­не­ния в ус­ло­ви­я­та на то­та­ли­та­риз­ма са „оръ­дие на дър­жа­ва­та за кон­т­рол над ин­те­ли­ген­ци­я­та“, приз­ва­но „да пос­та­вя твър­до ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та над спе­ци­фич­ни­те ин­те­ре­си на ин­те­лек­ту­а­л­ци­те“, че чрез тях то­зи тип дър­жа­ва под­чи­ня­ва ин­те­лек­ту­а­л­ци­те на се­бе си. А са­ми­те те са из­г­ра­де­ни на прин­ци­па „сви­ре­па цен­т­ра­ли­за­ция, бе­зус­лов­но под­чи­не­ние на на­реж­да­ни­я­та на по-вис­ша­та ин­с­тан­ция, из­ди­га­не на ръ­ко­вод­ни мес­та на по­ли­ти­чес­ки пре­да­ни­те (зас­лу­жи­ли) и пос­луш­ни и пр. В ре­зул­тат на всич­ко то­ва – из­т­лас­к­ва­не на ге­ни­а­л­ност­та, дар­ба­та, та­лан­та, ге­ния на за­ден план.“ А член на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на имен­но та­ко­ва ед­но дър­жав­но оръ­дие със зна­ни­е­то и съг­ла­си­е­то на ав­то­ра на ци­ти­ра­ни­те зак­лю­че­ния е кан­ди­да­ти­ран за на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в об­щи­на „Сре­дец“ в Со­фия. Или пък мо­ног­ра­фи­я­та изоб­що не е ви­зи­ра­ла бъл­гар­с­ка­та дейс­т­ви­тел­ност пре­ди 10.11.1989 г. и е би­ла заб­ра­не­на по пог­реш­ка?

Ако бъл­гар­с­ки­ят на­род под­к­ре­пи със своя глас и до­ве­рие те­зи и по­доб­ни им хо­ра на пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри са­мо за­що­то са под про­тек­ци­я­та на фир­ма­та СДС, би про­я­вил неп­рос­ти­ма на­и­в­ност – как­ва­то час­тич­но про­я­ви­ха ня­кои, на­ри­чай­ки „ли­дер“ все­ки, ко­го­то по-дъл­го е по­каз­ва­ла кон­т­ро­ли­ра­на­та от по­ли­ти­чес­ка­та по­ли­ция бъл­гар­с­ка те­ле­ви­зия. Как­то и по­доб­но на ге­роя на дя­до Ва­зов, кой­то, чув­с­т­ву­ващ, че в на­у­ка­та се крие ня­как­ва тайн­с­т­ве­на си­ла, ня­кои са го­то­ви да пра­вят их­ти­бар и да при­е­мат без­к­ри­тич­но все­ки, имащ на­у­ч­на сте­пен или зва­ние, заб­ра­вяй­ки, че на­у­ч­ни­те тит­ли в то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва ня­мат стой­ност, че на­у­ч­ни­те съ­ве­ти, при­съж­да­ли ги до­се­га, не бя­ха ни­що дру­го ос­вен по­де­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност, че тия зва­ния ряд­ко зна­чат не­що, че са да­ва­ни на по­луг­ра­мот­ни лю­де с пар­тий­ни книж­ки, че по­ве­че­то от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на на­у­ч­ни ин­с­ти­ту­ти и зве­на бя­ха не дру­го, а ли­ше­ни от мно­го чо­веш­ки ка­чес­т­ва прис­по­соб­лен­ци. На­у­ч­ни зва­ния и сте­пе­ни се да­ва­ха са­мо на ло­я­л­ни­те от ло­я­л­ни­те – и все­ки, кой­то твър­ди пред на­ро­да не­що дру­го, е под­лец. А до мо­мен­та не ни е из­вес­т­но ня­кой, от­х­вър­лящ мра­ка на то­та­ли­та­риз­ма, да се е от­ка­зал и от то­та­ли­тар­но­то си на­у­ч­но зва­ние. Нап­ро­тив, с тях би­ват ти­ту­лу­ва­ни и осо­би, ко­и­то не ги при­те­жа­ват. И ако от­х­вър­ля­ме ду­ха на то­та­ли­та­риз­ма, не е ли ред­но ед­на ко­ми­сия да пре­раз­г­ле­да, пре­у­т­вър­ди и от­не­ме, на­ред с дру­ги­те зва­ния, и на­у­ч­ни­те и псев­до­на­у­ч­ни­те, вклю­чи­тел­но тия на но­во­де­мок­ра­ти­те. В то­ва си вай­мар­с­ко прек­ло­не­ние пред на­у­ч­ния ав­то­ри­тет Бъл­га­рия вед­нъж ве­че поз­во­ли да я уп­рав­ля­ва един про­фе­сор и д-р с па­пи­о­н­ка, „раз­би­ращ от ка­мъ­ни и ди­ле­тант в по­ли­ти­ка­та“. Ре­зул­та­ти­те от „уче­но­то“ му уп­рав­ле­ние са из­вес­т­ни и на­да­ли ня­кой би же­лал те да се пов­то­рят.

Мно­го и мно­го още не­ща мо­гат да се ка­жат в тая връз­ка и за Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС, и за кан­ди­да­ти­те за на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, и за по­ве­че­то пред­с­та­ви­те­ли от вто­рия еше­лон на про­ти­во­на­род­на­та и хищ­на кла­са, на­ре­че­на но­мен­к­ла­ту­ра, и под­но­ве­ни­те є апе­ти­ти за власт. Тре­во­га и смут в ду­ша­та на все­ки ис­тин­с­ки де­мок­рат бу­дят ле­ко­та­та, с ко­я­то те обе­ща­ват най-важ­ни ми­нис­тер­с­т­ва – ка­то то­ва на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и фи­нан­си­те, на БСП, и кад­ро­ви­ят им под­ход, и со­ци­а­л­на­та им без­чув­с­т­ве­ност, и шо­ви­ни­змът, и стре­ме­жът с при­ми­тив­ни ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ки кря­съ­ци да се ком­пен­си­ра оче­вад­ния факт, че мно­зин­с­т­во­то от тях са по­ли­ти­чес­ки пар­ве­ню­та, чи­я­то би­о­г­ра­фия съв­па­да с тая на то­та­ли­тар­ния ре­жим и дру­га не са има­ли. Мо­же ня­кой да ни уп­рек­не, че в ка­за­но­то по-го­ре на­ли­ва­ме во­да във во­де­ни­ца­та на БСП. На свой ред ще го по­пи­та­ме: кой е ви­но­вен за то­ва бъл­гар­с­ки­ят гла­со­по­да­ва­тел да бъ­де пос­та­вен меж­ду Сци­ла и Ха­риб­да един­с­т­ве­но на БСП и СДС? Кой не прие в СДС де­сет­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии и с поз­на­та­та ни от ми­на­ли вре­ме­на нас­тър­ве­ност твър­ди, че из­вън СДС опо­зи­ция ня­ма и че са­мо и един­с­т­ве­но той дър­жи мо­но­по­ла на опо­зи­ци­он­на­та дей­ност? За да се пос­тиг­не пре­ход към де­мок­ра­ция в Бъл­га­рия, по на­ше мне­ние е потребно:

– Из­бо­ри­те да бъ­дат от­ло­же­ни за есен­та, с как­ви­то и труд­нос­ти да е свър­за­но по­доб­но от­ла­га­не;

– На Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли да не се при­да­ва ни­как­во по­ли­ти­чес­ко зна­че­ние из­вън то­ва на стъ­па­ло в раз­ви­ти­е­то на бив­ша­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия към со­ци­а­лис­ти­чес­ка фор­ма­ция от за­пад­но­е­в­ро­пейс­ки тип;

– Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и от­б­ра­на­та в ни­кой слу­чай да не ос­та­ват в ръ­це­те на БСП. На­че­ло на тях да зас­та­нат ци­вил­ни ли­ца;

– Да се пуб­ли­ку­ват дан­ни за иму­щес­т­ве­но­то със­то­я­ние на кан­ди­да­ти­те за на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли – на тях и се­мейс­т­ва­та им, раз­ме­ра на вло­го­ве­те, зап­ла­ти­те, хо­но­ра­ри­те, ва­лу­та­та и пр. Да се по­со­чи кой кол­ко пъ­ти, къ­де и за кол­ко вре­ме е бил в чуж­би­на през пе­ри­о­да на то­та­ли­та­риз­ма и с как­ви сред­с­т­ва;

– До­си­е­та­та на из­б­ра­ни­те на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, на­ми­ра­щи се в Дър­жав­на си­гур­ност, да бъ­дат пре­дос­та­ве­ни за пуб­ли­чен дос­тъп на из­би­ра­те­ли­те по мес­та;

– Да бъ­де из­г­ра­де­на след из­бо­ри­те служ­ба от спе­ци­а­лис­ти в об­ласт­та на кон­т­раш­пи­о­на­жа, ко­я­то да се за­е­ме с лик­ви­ди­ра­не на ста­лин­с­ки­те струк­ту­ри и про­чис­т­ва­не от аген­ту­ра на бив­ше­то Шес­то уп­рав­ле­ние и на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии и ор­га­ни­за­ции.

До­то­га­ва, до­ка­то то­ва не ста­не, над стра­на­та и жи­во­та ни ще тег­не не­ви­ди­ма­та власт на то­та­ли­та­риз­ма с не­го­во­то по­тис­ни­чес­т­во, не­за­чи­та­не на чо­ве­ка, неп­рав­да, на­си­лие и лъ­жа. На тия чес­т­ни хо­ра, ко­и­то мръз­на­ха зи­ма­та със за­па­ле­ни све­щи, а се­га им се пред­ла­га да гла­су­ват за прег­ри­ми­ра­ни но­мен­к­ла­тур­ни хищ­ни­ци, ще при­пом­ним ду­ми­те на Све­то­то пи­са­ние, че по­ня­ко­га и сам Са­та­на­та се преп­ра­вя на све­тъл ан­гел.

Стра­на­та ни се е упъ­ти­ла към сво­бо­да­та и без­с­пор­но сво­бо­да­та е из­бор. Из­бо­рът пред­по­ла­га до­ве­рие, а до­ве­ри­е­то мно­го чес­то е не­си­гур­ност. На­ши­ят на­род мно­го пъ­ти е бил лъ­ган, той знае ис­тин­с­ка­та це­на и на до­ве­ри­е­то, и на по­ли­ти­чес­ка­та лъ­жа, де­ма­го­гия и ци­ни­зъм. Знае, че в ста­ри­те ме­хо­ве ня­ма но­во ви­но, че не­ща­та ня­ма да се оп­ра­вят, ако един но­мен­к­ла­ту­рен еше­лон сме­ни друг, си­нът – ба­ща­та, един хит­рец – друг хит­рец, хал­ва­джи­я­та – бо­за­джи­я­та, и т.н. За­лог за доб­ро уп­рав­ле­ние е на­че­ло на дър­жа­ва­та да зас­та­нат хо­ра с ка­чес­т­ва и пре­ди всич­ко – чес­т­ни. А то­ва ни­как не е лес­но в стра­на, в ко­я­то твър­де дъл­го зат­во­рът, пси­хи­а­т­ри­я­та и гро­би­ща­та бя­ха един­с­т­ве­ни­те мес­та, пре­дос­та­ве­ни от ре­жи­ма за чес­т­ни­те. Ка­то част от то­зи на­род бях­ме длъж­ни да ка­жем сво­я­та ду­ма и ние я ка­зах­ме. А се­га е не­гов ред.

28.05.1990 г.

Со­фия

Ян­ко Ян­ков: /п/

Кос­та­дин Ге­о­р­ги­ев: /п/

Дра­го­мир Це­ков: /п/

Д-р Бой­ко Прой­чев: /п/

[Публикувано в Бюлетин на БТА. Пресслужба "Куриер" бр.107 (125)/1 юни 1990 г. и на стр.130-141 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].