ПАРТНЬОРИ?! (2)

Относно: моето искане за достъп до и получаване на копия

от документацията на специалните, дипломатическите

и всякаквите други архиви на САЩ,

където по какъвто и да е повод се среща моето име

Ваши Превъзходителства,

І.

Както ви е известно, към вас вече съм адресирал няколко писма, които съм изпратил както по електронната, така и по традиционната препоръчна поща, при което главното съдържание на тези писма се свежда до искането ми да получа достъп до и копия от всичките онези архивни документи, които се намират в пределите на вашата разпоредителна власт и в които се споменава моето име, както по повод и във връзка със срещите ми в София с висши представители на американския дипломатически корпус, така и по каквито и да са други поводи.

Както ви е известно, в тези мои писма изрично и ясно съм посочил, че интересът ми към въпросната документация има не толкова своя несъмнено личен мемоарен генезис, колкото (и преди всичко!) улавянето на някоя значима брънка от историческата плетеница на събитията в комунистическа и (уж) посткомунистическа България, от разплитането на която ще станат ясни отговорите на редица въпроси, свързани с ролята на конкретната американска администрация в съответния исторически отрязък от време за елиминирането на автентичните антикомунисти от българската политическа сцена и за легитимиране престъпната власт на новото поколение на стария комунистически елит.

При това нека изрично и ясно уточня, че в случая в моята колкото чисто научна, толкова и актуално прагматична стратегия имплицитно се съдържа една специфична изходна теза, която е вплетена във въпроса: „-Ако приемем, че по-рано американската държавна власт действително е била в изключително висока степен безсилна да се противопоставя по ефективен начин на класическия комунистически геноцид над българското население, то защо сега - през последните две десетилетия - същата тази американска държавна власт не само не се противопоставя на посткласическия комунистически (по своя генезис и мафиотски по своята функционална характеристика) геноцид над българското население, но дори пределно ясно и демонстративно го подкрепя - и то така, че в резултат на тази подкрепа от демографската карта на България са изчезнали повече от един милион и половина души, а прогнозите недвусмислено сочат, че в близките десетина години ще изчезнат най-малко още толкова?”

ІІ.

Междувременно, Ваши Превъзходителства, държа изрично да ви кажа нещо, което вие, несъмнено, много добре знаете, а именно:

1) че от архивите на българската Държавна сигурност досега съм получил достъп само до около 5-10 (пет-десет) процента от документацията, за съществуването на която имам абсолютно неопровержими доказателства и до която все още не мога да получа никакъв достъп;

2) че през всичките години на последните две десетилетия мафиотската държавна власт на последното поколение на комунистическия елит е получавала своето перверзно самочувствие и фалшивата си международна и вътрешна легитимност несъмнено не само от своя непосредствен господар от Москва, но и, също така несъмнено - от управляващите среди на Запада. И че в частност това се е отнасяло и по въпросите, свързани с достъпа до архивната документация на Държавна сигурност;

3) още през 1990 г., по времето на Националната политическа „Кръгла маса” и дейността на Великото Народно събрание, аз бях този, който пръв заяви, че единственият начин да бъде извършен автентичен политически преход в България е досиетата на ДС да бъдат докарани с електрокари в Парламента и не само всеки гражданин на България да има правото да ги чете, но и всеки, чието име фигурира там, да бъде длъжен даде обяснение; и че още тогава Секретарят на посолството на САЩ Маршал Харис ми каза буквално следното: „-Янко, не си прави никакви илюзии! Пълен достъп до всичките документи от твоето досие ще имаш едва след като всички, които са били виновни за твоите и на близките ти страдания станат милионери, едва след като изкарат поне по един мандат като министри и едва след като умрат от старост!”

4) съвсем наскоро бившият премиер Иван Костов в интервю за в-к „24 часа” (03.07.2007 г.) достатъчно ясно даде да се разбере, че днес е невъзможен какъвто и да е катарзис, свързан с разсекретяването на архивите (досиетата) на комунистическите специални служби, тъй като: Първо, доносниците и сътрудниците на ДС са приети от НАТО и ЕС; и Второ, съдържанието на тези архиви вече няма политическо значение.

Всъщност, внимателният и прецизен анализ на истинското съдържание на изявлението на Иван Костов разкрива, че според него става въпрос за следното: Първо, на разсекретяване ще подлежат само онези архивни материали (досиета), съдържанието на които вече няма никакво реално политическо значение; и Второ, няма да бъдат разсекретени онези архивни материали (досиета), които са престанали да бъдат архивни, тъй като доносниците и сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност вече са били превербувани и така, бидейки агенти на новите служби на държавната власт, едновременно с това им е признат и статуса на изключително важни и строго секретни сътрудници на НАТО и Европейския съюз.

При това, поне според мен, думите на Иван Костов (към когото нямам абсолютно никаква симпатия, тъй като точно по време на неговото управление бях принуден да търся политическо убежище във Великобритания!) поне в това отношение заслужават пълно доверие, тъй като той несъмнено много добре знае точно кои са били силите, които са го накарали да спре вече набиращия висока скорост процес на нетърпимост към престъпленията на комунистите и на разсекретяване на досиетата.

ІІІ.

Пак междувременно, Ваши Превъзходителства, държа изрично да ви кажа, че още на 15 юли 1998 г. съм написал и предоставил на Главния прокурор на България (и на всички базирани в София членове на световния дипломатически корпус) специално искане за разследване престъпната дейност на българската Държавна сигурност, в което, между другото, изрично и ясно съм посочил, че от предоставените ми оскъдни страници на разсекретените архиви, и по-точно от страници 180-183 на папка N 21441, ДОР “Дракон”, Том 1 е видно, че по времето, когато аз съм бил обект „Дракон”, Джордж Бекет, офицер по сигурността при посолството на САЩ, е бил обект “Чакал”; Стюард Кулидж Паркър, втори секретар-вицеконсул при посолството на САЩ, е бил обект “Професор”; Скот Камерон Томпсън, заместник административен началник, е бил обект “Стрелец”; Джоузеф Александър Кийл, втори политически секретар в посолството на САЩ, е бил обект “Диригент” (впрочем, именно последният бе човекът, който, непосредствено преди арестуването ми, бе посетил родния ми дом и се бе запознал с родителите ми).

ІV.

Ваши Превъзходителства,

С настоящето ми писмо отново и за пореден път ви уведомявам:

1) че е непоколебимо намерението ми да получа достъп до и копия от архивните документи, свързани с моето име и намиращи се под вашата разпоредителна власт;

2) че тази непоколебимост произтича от елементарния факт, че е категорично решението ми да узная истината относно причините и механизма, довели до това, че след 1989 г. ваши демократични партньори в България станаха именно онези, които до този момент бяха ваши политически врагове, а тези, които с цената на много свидни жертви изстрадаха вашата кауза, отново останаха в ръцете на предишните си палачи.

21 юни 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо LPC-Euro-Just-21/21.06.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ и посланика на САЩ в България, с копия до посланиците на държавите, акредитирани в България, и всички български и чужди медии, изпратено от проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski)].