ДНЕШНИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ - ВЧЕРАШНИ

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

І)

Изрично, ясно и категорично настоявам да изискате от архивите на Президента, Председателя на Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор моето адресирано до тях писмо, имащо дата 20 ноември 1998 г., и това писмо да бъде комплектувано за съвместно разглеждане към настоящата прокурорска преписка.

Във връзка с необходимостта от това комплектуване за съвместно разглеждане уточнявам следното:

1) до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор на това писмо от нито един от неговите адресати, а острана необходимост от отговор в това отношение не само не е отпаднала, но дори е станала още по-остра;

2) посоченото писмо е публикувано на с. 217-225 от Том 4 на моята книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

3) със същото писмо изрично, ясно и категорично съм поискал да ми бъде отговорено на следните въпроси: а) „Съществуват ли днес по отношение на мен, съпругата ми, децата ми и майка ми такива секретни оперативни разработки, каквито по-рано се извършваха само от Държавна сигурност, а днес се извършват и могат да се извършват както от тайните служби на МВР, така и (преди всичко!) от органите на Червената мафия?”; б) „Съществува ли официален правен, политически и икономически механизъм в България за обезпечаване и защита на гражданите от специалните противозаконни икономически и политически стратегии по отношение на тях от страна на “органите” на Червената мафия и тези на тайните служби на МВР, подчинени на мафията?”.

ІІ)

Изрично, ясно и категорично настоявам: Първо, да изискате от архивите на Президента, Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор моите две адресирани до тях писма, имащи дата 14 декември 1998 г. и 07 юни 1999 г., и тези писма да бъдат комплектувани за съвместно разглеждане към настоящата прокурорска преписка; Второ, да изискате следствено дело № 27 от 1999 г. по описа на Националната следствена служба, заведено против Ангел Георгиев Грънчаров от Ботевград.

Във връзка с необходимостта от това комплектуване за съвместно разглеждане уточнявам следното:

1) до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор на тези писма от нито един от неговите адресати, а острана необходимост от отговор в това отношение не само не е отпаднала, но дори е станала още по-остра;

2) посочените писма са публикувани на с. 377-382 и с. 527-536 от Том 4 на моята книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

3) от тези писма изрично, ясно и категорично е видно, че: а) въпросният Ангел Георгиев Грънчаров е бил подложен на специална строго секретна оперативна разработка от ръководената от генерал Атанас Атанасов Националната служба за сигурност; б) първоначално, в продължение на сравнително дълъг период от време, българските специални тайни служби са се опитвали да го „привлекат, подстрекаят и дори насила да го “набутат” към прояви в сферата на национализма, расизма и фашизма”; в) впоследствие, след като той все пак категорично не е бил допуснал никакви прояви в това отношение, той е бил обвинен в извършването именно на такава дейност;

г) накрая, и в крайна сметка, следователят по делото Михаил Генов (който е мой бивш студент) в личен разговор с мен изрично и ясно ми е казал, че на него му е било дадено строго секретно предписание, съгласно което той е трябвало да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде трансформиран във втори, разкайващ се и помагащ на обвинението обвиняем, а като първи обвиняем да бъде конституиран Янко Николов Янков, който да бъде обвинен като „ръководител на националистически, расови и фашистки прояви”, и по-специално като „подбудител и ръководител на Ангел Грънчаров”.

ІІІ)

Изрично, ясно и категорично настоявам да изискате от архивите на Главния прокурор моето адресирано до него писмо, имащо дата 23 март 2002 г., и това писмо да бъде комплектувано за съвместно разглеждане към настоящата прокурорска преписка.

Във връзка с необходимостта от това комплектуване за съвместно разглеждане уточнявам следното:

1) до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор на това писмо, а острана необходимост от отговор в това отношение не само не е отпаднала, но дори е станала още по-остра;

2) посоченото писмо е публикувано на с. 476-489 от Том 5 на моята книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”;

3) от това писмо изрично, ясно и категорично е видно, че обръщайки се към Главния прокурор, съм написал следното:

Господин Главен прокурор, настоявам за следното:

1) Да разпоредите да бъде извършена проверка и разследване срещу дейността на понастоящем действуващите български тайни служби, като проучите посочените от мен факти и обстоятелства, разкриващи противозаконния характер на тази дейност;

2) Да разследвате противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на Ангел Грънчаров;

3) Да разследвате противозаконната дейност на сегашните тайни служби по отношение на мен, доказателствата за която се съдържат в документалния масив по отношение на Ангел Грънчаров. 23 март 2002 г. Янко Н. Янков.

ІV)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Отново настоявам за прецизно разследване на извършената през посочения период от време против мен престъпна дейност на сегашните български тайни служби.

22 януари 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-064/22.01.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].