БРИТАНСКО-БЪЛГАРСКА МАФИЯ ВЪВ ВОДАТА

ваше престъпно стопанско величие на българския и международния мафиотски режим,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

Припомням ви, че в писмото ми с индекс LPC-Embassy-020 и дата 10 май 2006 г., в частта, отнасяща се до мафиотската фирма „Софийска вода”, изрично и ясно съм се позовал на факти и обстоятелства, които са много добре известни както от масовите медиии, така и от моята лична кореспонденция с този клон на Мафията; след което (като гражданин и като страна по формално гражданскоправно отношение с негражданскоправен мафиотски субект) съм поискал да получа отговор с ясно изразено гледище както относно истинността на изнесените в масовите медии факти, така и за качеството на водата и факторите, от които зависи формирането на нейната цена.

Припомням ви, че в това писмо изрично и ясно съм опредилил някоя си Руска Петрова (от която съм получил няколко шантажни писма) като „мафиотска хрътка (кучка)”, от поведението на която пределно ясно личи, че или тя, или нейният непосредствен фирмен и/или извънфирмен ръководител, е професионално длъжностно лице-специалист по „Оперативна военна психология”, професионалната функция на когото е чрез шантаж и заплахи да обезпечава жестокия грабеж, който българският клон на руската Червена мафия осъществява в България, включително и чрез тази своя фирма.

Обръщам вашето внимание и върху факта, че в това писмо съм интерпретирал и широко коментирания в медиите факт, че благодарение на този именно грабеж най-главният Изпълнителен директор Кевин Стърлинг получава 68 000 лева (35 000 евро) месечна заплата, и отделно от това почти още толкова за издръжката на семейството и образованието на децата му, както и за редица други разходи, които са представени като технологични инвестиции и са включени във формирането на цената на водата; и че в това писмо за съпоставка съм посочил, че в същото време в България месечната заплата на един професор е 60 евро, а средната месечна пенсия - 35 евро; както и че, тази фантастична заплата на този бос на водната мафия е резултат съвсем не от реалната и ефективно печеливша дейност на фирмата, а именно от мафиотския грабеж над гражданите, тъй като реално консумираната от гражданите вода е само 40%, а хората са заставени принудително да заплатят останалите 60%, начислени от фирмата като консумирани, без въобще да са консумирани от тези, от които фирмата иска да платят за тях.

ІІ.

Припомням ви, че в писмото ми с индекс LPC-Embassy-034 и дата 02 август 2006 г., адресирано до мафиотския бос на водната мафия в София, съм изпратил копие от две публикувани в медиите статии относно някои факти на осъществявания от фирмата грабеж на софийските консуматори на вода, след което съм поискал да получа отговор на всичките въпроси, които са поставени както в тези статии, така и в моите писма; освен това, изрично и ясно съм поискал да бъде озаптена не само мафионската кучка Руска Петрова, но и самият бос на мафиотската фирма.

Уведомявам ви, че в отговор на това мое писмо съм получил писмо № ПИ-1292 от 14 август 2006 г., подписано от Главния секретар Иван Иванов, от което писмо пределно ясно личи, че същият е добре мундщрован кадесарски и мафиотски кадър, назначен да заема тази длъжност именно, за да обслужва добре познатата схема, при която всяко българско правителство е само едно нискойеархично звено от структурата на Мафията; и че е пълен абсурд именно той да е автор на писмото, което е подписал и изпратил до мен, и че в случая той е само подставено лице, функцията на което е да прикрива господарите си.

ІІІ.

Тук и сега ще припомня и ще интерпретирам още няколко факти и обстоятелства, информацията за които е взета от медиите, във връзка с които настоявам пред мафиотския бос на мафиотската фирма „Софийска вода” да ми отговори на всички въпроси, които се съдържат както в тези информации, така и във всичките мои писма до него; както и да каже на своето младо мафиотско куче Иван Иванов, подписал се в (очевидно написаното от друг) писмо до мен като Главен секретар, че за мен неговото гледище, изразено в писмото му от 14 август 2006 г., е писмо на мафиотска мутра, която, очевидно, не разбира от нищо друго, освен от удар по мутрата, който удар несъмнено трабва да бъде направен от правосъдието, но естествено не от сегашното мафиотско българско правосъдие.

1) Във в-к „Дневник” от 07 октомври 2005 г. се казва, че в своя Доклад Сметната палата официално е констарила, че „Водната концесия в София е финансов капан” и че съгласно сключения договор през следващите 25 години водният концесионер ще получава напълно незаслужени, пари дори и ако въобще не изпълнява задълженията си. В статията се казва още и това, че съгласно Доклада на Сметната палата незаконен е и начинът на формиране на цената на водата, тъй като концесионерът включва в цената на водата съвсем не реално ползуваните от абонатите водни количества, а други количества, каквито абонатите въобще не са ползували.

Във връзка с този „финансов капан” декларирам, че обстоятелството, че един престъпен мафиотски субект е бил сключил договор с друг престъпен мафиотски субект относно това да ме постави мен и да ме държи в какъвто и да е капан, включително и финансов, съвсем не означава, че съгласно правото аз съм длъжен да се подчиня на тяхната престъпна воля; дори напротив – от древността до наши дни господствуващ е именно принципът, че когато договорите и законите на властта противоречат на правото, задължение на всеки уважаващ правото човек е да се противопостави на злото, заложено в тези договори и тези закони.

2) Във в-к „Сега” от 07 октомври 2005 г. се казва, че благодарение на скандални нарушения на редица закони фирмата „Софийска вода” си е обезпечила възможността да дава на своя шеф Кевин Старлинг по 68 хиляди лева месечна заплата, на финансовият директор – 52 800 лева, а на останалите седем британци в управлението на дружеството – между 24 800 и 35 200 лева.

3) Във в-к „Труд” от 20 октомври 2005 г. се уточнява, че през 2000 г. е бил влязъл в сила концесионен договор мужду Столичната община и британския консорциум „Интернешънъл уотър лимитид”, по силата на който фирмата „Софйска вода” АД е взета на концесия, и че през 2003 г. е била извършена трансформация на собствеността, при която на Столичната община са били останали само 25% от акциите на „Софйска вода” АД.

4) Във в-к „Сега” от 20 октомври 2005 г. се казва, че Софийският градски прокурор Бойко Найденов е съобщил, че след одитния Доклад на Сметната палата прокуратурата се е самосезирала и е била започнала проверка по концесията.

Това, че българската Прокуратура е един от най-важните структурни елементи на българския мафиотски режим е нещо, което специално аз съм написал и публично заявил още преди няколко десетилетия. В случая за мен е несъмнено, че предназначението на този акт на тази Прокуратура всъщност е имал и има предназначението „да внесе известен дух на успокоение и замотаване” на съзнанието на жертвите на това престъпление, за да бъде предотвратено онова, което при напълно аналогичната ситуация бе станало в Боливия, когато престъпленията на точно същият мафиотски субект, който днес е в България, бяха предизвикали боливийците да се вдигнат на национална революция.

5) Във в-к „Стандарт” от 26 ноември 2005 г. се казва, че със сметките, които „Софйска вода” АД предявава на софиянци, се плащат не само онези 60% водни количества, които фирмата е оставила свободно да текат по улиците, и които софиянци въобще не потребяват, но отделно от това и милионите, които тази фирма е взела като банков кредит за технологични инвестиции, и които пари тя харчи не за инвестиции, а за луксозни офиси, коли и джипове на контрольорите, както и сметките за паркинги, за таксиметрови превози, за частни уроци, а също така и разходите за кръчмарски разпивки, за отлежали маркови ракии, вносна бира, кафе и прочее.

6) В статия на бившия зам.-министър на околната среда проф. Емил Маринов, публикувана във в-к „Сега” от 30 и 31 май 2006 г., се казва, че за изминалите пет години фирмата „Софйска вода” АД е подменила едва около един процент от водопроводната мрежа, и се е задоволила единствено с регистриране на наличието на значителни загуби на вода от многобройните течове, без обаче да се интересува къде са тези течове, и без да ги отстранява; и че всичката загуба на водата е била заплатена от столичани, от които са били събрани парите за тази неконсумирана от тях вода. Съобщава се, също така, че за изминалите пет години „Софйска вода” АД не е изпълнила нито една точка от концесионния договор, отнасяща се до неговите основни показатели.

7) Във в-к „Монд дипломатик” от юли 2006 г. се съобщава, че концесионерът на „Софийска вода” АД не е изпълнил нито един поет ангажимент, но въпреки това Изпълнителният директор на дружеството Кевин Старлинг е получавал всеки месец по 68 хиляди лева, което се равнява на 230 български средни работни заплати; и че тези заплати, макар и да са най-атрактивното, съвсем не са единственото, което той и неговите помощници са получавали.

В същия брой главният редактор на българското издание на вестника пише, че „Ако водата е право, тя не може да бъде просто стока”, тъй като в едно гражданско общество не може да бъде позволено водата да бъде приватизирана и използувана така, че милиарди души да живеят при неадекватни санитарни условия, породени от недостиг, липса или лошо качество на водата. В статията се казва, че съществуващият Световен съвет за водата е доминиран от Световната банка, мултинациожналните компании и правителствата на развитите страни, и че именно това са субектите, които се стремят да приватизират водните ресурси и услуги; казва се и това, че канадска неправителствена организация предлага проект, наречен „Синя планета”, който предвижда да бъде създаден Воден трибунал, пред който да могат да бъдат призовавани правителства и предприятия, които извършват злоупотреба при ползуването и управлението на водата.

8) Във в-к „Стандарт” от 27 септември 2006 г. се казва, че Парламентарната комисия за борба с корупцията е била открила „корупционна практика при сключването на концесията”, и през ноември 2005 г. е образувано следствено дело, но резултатът от всичко това е нулев, тъй като напълно необезпокоявана от планината от папки с безспорни доказателства, следователката Вихра Попхристова е прекратила следственото дело „поради липса на данни за престъпление”. Уточнява се, че все пак наистина наблюдаващият прокурор Чавдар Ангелов е върнал делото за доразследване, но че следователката е започнала процедура на възражение срещу мнението на прокурора, и че предстои Софийската градска прокуратура да определи друг наблюдаващ прокурор. Във връзка с това нека само с две думи спомена, че в случая Попхристова и Ангелов всъщност са само марионетни фигури на Мафията, разиграващи куклен театър за наивните възрастни деца.

Във вестника се уточнява, че схемата на водната концесия, която осигурява шеметни печалби, съвсем не е български патент, а преди това, през 90-те години, е била изпитана в десетки други, предимно бедни, държави, и че това е било извършено от няколко френски и британски фирми, които поели контрола върху водоснабдяването в 13 азиатски, 11 латиноамерикански и 10 африкански държави, след което експанзията им се е била разпространила и в Канада, САЩ и Източна Европа, а една от тези фирми стъпила в България и в Полша. Уточнено е, също така, че безметежието на концесионерите не е продължило дълго време, тъй като била предприета интензивна масова съпротива, водена от видни личности, и че във Франция през 1996 г. не само е бил приет закон, с който е било забрането отдаването под концесия на водноснабдителните системи и тяхната публична собственост е била възстановена, но и кметовете на много градове били влезли в затвора.

Уточнено е, също така, че през 2003 г. базираният във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика е бил обявил, че в много държави „коронясването на водните барони” е било осъществявано от местните правителства благодарение на Световната банка, която именно, след като много добре е изнаела за какво точно става въпрос, е отпускала огромни заеми на поощряваните от правителствата концесионери, които заеми впоследствие са били калкулирани в цената на водата, и по този начин кредитите на банката са били използувани като финансов инструмент за жесток натиск върху местното население, което е било заставяно да погасява (да изплаща) тези заеми.

9) Във в-к „Стандарт” от 01 ноември 2006 г. се съобщава, че депутати, районни кметове, общински съветници, експерти по водоснабдяването и граждани, са предприели Граждански протест срещу водната концесия в София и са формирали Национален комитет за подобряване на водоснабдяването в България, председател на който е Ганчо Хитров.

10) В първия и втория броеве на в-к „Поглед” от януари 2007 г. се казва, че благодарение на дадени неверни данни и икономическа измама водният концесионер за София ще получи допълнително, при днешната цена на водата, 1 милиард и 200 милиона лв. за целия период на концесията, и че ако цената продължава да расте със същите темпове, то „Софийска вода” ще измами и ограби софиянци с три милиарда лв. Уточнява се, че тези дадни са доказани от специалисти и са проверени включително и от Комисията по корупцията в Парламента, и че въпреки всичко това грабежът върви с пълна сила.

Съобщава се, също така, че когато през 2000 г. фирмата „Интернешънъл уотър лимитед” е била стъпила на българска земя, тя вече е имала славата на международна и транснационална мутра, която само няколко месеци преди това е била изгонена от Боливия.

11) В брой шести на в-к „Поглед” от 05 февруари 2007 г. се казва, че след като редакцията на вестника е била изпратила на „Софийска вода” АД писмо, съдържащо съвсем конкретни въпроси, по които е поискала да получи отговор, фирмата изобщо не си е била направила труда да отговори каквото и да е на редакцията на вестника или да даде някакво опровержание, и че вместо това шефът на фирмата е изпратил донос до Комисията по етика на печатните медии.

В статията напълно справедливо и аргументирано се казва, че фирмата „Софийска вода” АД, макар и да е единствена и фактически да няма никакъв конкурент, с който да се бори чрез реклами, плаща изключително тлъсти рекламни карета на редица големи вестници, парите за плащането на които реклами се вземат пак от консуматорите на водата; и че по този начин тази фирма си осигурява медиен конфорт, тъй като медиите имат навика да скриват истината за своите спонсори. Така, с грешните пари, които взема от нас, тази фирма плаща на големите вестници да не пишат истината за нея.

12) Във връзка с всичко това подчертавам, че особено внимание заслужава фактът, че само няколко месеци преди да бъде поканена от българската правителствена и софийската общинска Мафия и преди да поеме концесията за софийската вода, същата тази британска фирма („Интернешънъл уотър лимитед”) е била изгонена от Боливия; и че изгонването й оттам е било станало не само едва след като тя е била увеличила цената на водата с цели 85%, но и след като е била приложила един истински шедьовър за ограбване на местното население, при който е заставила „консуматорите на вода” да плащат колосални такси пари включително и върху дъждовната вода, която хората са си били събирали в домашните съдове; и че изгонването съвсем не е било станало по инициатива на мафиотското боливийско правителство, което, очевидно е било имало своята несъмнено виса полза от тази именно дейност на тази мафиотска фирма, а едва след като местното население се било вдигнало на национална революция, в отговор на която ангажираното с тази международна мафия местно правителство отвърнало, като убило и ранило много хора, след което вече било станало нетърпимо присъствието на фирмата в страната. Във връзка с това, си мисля, че вероятно би било доста любопитно едно евентуално научно изследване относно това „Кое правителство е по-мафиотско – боливийското или българското?”; поне засега аз съм убеден, че това е българското.

Особено внимание заслужава фактът, че фирмата „Интернешънъл уотър лимитед” през януари 2001 г. е била получила концесия за водата в естонската столица Талин, където, за да спечели търга, е била оферирала невероятно ниска цена на водата, но почти веднага след това е вдигнала цената така, че още през първата година е постигнала 1,3 милиона евро печалба, и отделно от това е получила още 10 милиона евро дивиденти; и че след като през следващата година е постигнала седем пъти по-големи общи и престъпни по своя характер приходи от прилагането на същата мафиотска схема за ограбване на местното население, тя изчезнала от страната.

Особено внимание заслужава и фактът, че през декември 2002 г. същата фирма („Интернешънъл уотър лимитед”) е била приложила същата схема за ограбване и в Еквадор, където е била сключила концесионен договор за 30 (тридесет) години, като е била обещала да осъществи един милиард долари инвестиции, след което не е извършила инвестиции дори и за един долар, но продължила постоянно да увеличава цената на водата.

Специално внимание заслужава и фактът, че същата фирма („Интернешънъл уотър лимитед”) е била била сключила договора с мафиотския български правителствен и столичен общински екип при напълно приемлива ниска цена на водата, но че после тази цена е била вдигната доста високо, и че отделно от това фирмата е получила от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) банков кредит от 57 (петдесет и седем) милиона лева, предназначен за инвестиции; и че веднага след това парите са били изнесени извън България, че не са били направени никакви инвестиции, и че като инвестиции са били отчетени не само извършените напълно нормални експлоатационни разходи, но и експлоатационни разходи, каквито въобще не са били извършвани, както и разходите за баснословно високи заплати, за закупуване на скъпи леки коли, за бензин и паркинги, за таксиметрови превози и дори за салатите и кръчмарските разпивки на шефовете; и че във водопроводната и канализационната мрежа не е вложено почни нищо.

Тук специално внимание заслужава и фактът, че само за една година, през периода от октомври 2000 г. до декември 2001 г., фирмата „Софийска вода” АД и фирмата „Интернешънъл уотър лимитед” по различни поводи са били превели в чуждиба 32 (тридесет и два) милиона евро, и че останалите най-малко още толкова пари (а може би и повече!) са заминали в касите на българския мафиотски елит, включително и в партийните каси на политическия и държавническия клон (или клан) на мафията.

Така, в крайна сметка става ясно, че от 2000 г. до днес фирмата „Софийска вода” АД шантажира софийските консуматори на вода, включително и мен като такъв, да заплащат не само онези 60% от реално изтеклите от течовете неизползувана за нищо вода, които по вина на същата фирма са изразходвани от фирамата, но не са консумирани от абонатите, но и колосалната сума от 57 милиона банков кредит, даден на фирмата за инвестиции, които тя въобще не е направила, тъй като е употребила парите за задоволяване на „нуждите” на международната и на българската мафия.

ІV.

ваше престъпно стопанско величие на българския и международния мафиотски режим,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

Какво вече съм посочил още в самото начало „Както този, така и всички предишни текстове от тази серия можете да прочетете а) в интернет на адрес: http://iankov.com; б) в подготвената за печат книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 7. „Заключителни писма до Мафията””.

Като имам предвид как шефът на мафиотската фирма „Софийска вода” е постъпил с редакцията на в-к „Поглед”, както и като имам предвид, че над мен няма никаква Комисията по етика или друга контролна инстанция, към която този шеф би могъл да се обърне, за да ме шантажира, може би най-логично е да очаквам, че тази бандитска фирма, бидейки едновременно „престъпно стопанско величие на българския мафиотски режим” и „международна и транснационална мутра”, все пак ще се опита „да връзуми” по някакъв начин и мен. Какъв ще бъде този начин, ще видим. Най-вероятно е, обаче, „вразумяването” да бъде извършено съвсем не от мафиотския екип на „Софийска вода” (а напълно абсурдно е това да стане от международния мафиотски екип на британската фирма „Интернешънъл уотър лимитед”), а именно от екипа на българския клон на руската Червена мафия, който именно екип в случая е действувал в съюз с екипа на международната мафия, и на който именно екип на мафията аз оказвам публична съпротива вече в продължение на много години.

Така или иначе, на мен е пределно ясно, че мафиотският екип на фирмата „Софийска вода” АД е само един незначителен елемент от сложната структура на българския клон или клан на руската Червена мафия. А на ръководството на този нискойерархичен структурен елемент от така посочената структура на Мафията трябва да е пределно ясно, че аз продължавам и ще продължавам да му предявявам искането да ми отговори на всички въпроси, които се съдържат в досегашните ми писма, включително и относно реалността на сметките, които ми се изпращат. И че заявявам, че нямам абсолютно никакво намерение да издържам с труда си никаква мафия – нито руска, нито британска, нито българска, нито каквато и да е друга.

Освен това настоявам пред прокуратурата да извърши необходимото разследване: ►не само на отделните престъпни лица от мафиотските екипи на двете визирани фирми, ►но и на посочената следователка по делото, ►както и на онези личности и политически и други структури, при които е отишла другата половина от парите, които са останали в България.

V.

ваше престъпно стопанско величие на българския и международния мафиотски режим,

Като имам предвид, че изчисленията на всички експерти са абсолютно категорични, че за седем години от 2000 г. до края на 2006 г., както всички консуматори, така и аз съм заплатил най-малко 60% в повече от реално консумираната от мен вода, предявявам своето искане пред фирмата „Софийска вода” да ми предостави документ, в който да обоснове своята позиция относно тези изчисления на специалистите-експерти.

Освен това, обръщам внимание на тази мафиотска фирма върху обстоятелството, че тези изчисления на експертите ми дават пълното право и основание да считам, че през тези седем години аз (макар и по същество принудително!) съм осъществил кредитиране на тази фирма с парична сума, равнавяща се на разходите на вода, които бих направил през следващите три-четири години (тоест до края на 2011 г.) при същата норма на потребление; и че отделен е въпросът за величината на лихвите, върху тази кридитирана от мен парична сума.

И че следователно, в контекста на това обстоятелство, имам напълно законното право да искам да бъде осъществено така нареченото „прихващане (приспадане) на две насрещни задължения”, което искане, впрочем, колкото имплицитно, толкова и изрично, съм направил, още с посоченото мое първо писмо от 10 май 2006 г., както и с второто ми писмо от 02 август 2006 година.

И че това обстоятелство недвусмислено налага необходимостта мафиотската фирма „Софийска вода” АД изрично и ясно да вземе отношение по така направените и изнесените в медиите информации, и да ми предостави текста на това свое отношение.

05 март 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-069/05.03.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].