ТИТ ЛИВИЙ

Тит Ливий

Тит Ливий (59/50 г. пр. Хр. – 17 г.) е роден в град Патавиум (днешният град Падуа, Италия), произхожда от заможно семейство, дало му възможност не само да получи блестящо за своето време образование, но и без да среща финансови затруднения да се занимава с история, философия и риторика. Той, впрочем, е и първият крупен римски историк, който, за разлика от предишните историци, не е притежавал практическия опит нито на политик, нито на военачалник и е отговаря по-скоро на профила на т. нар. “кабинетно-литературен учен”.

По време на пребиваването си в Рим той се бил сближил с Октавиан Август и без да се отказва от републиканските си възгледи, както и без да участвува непосредствено в политическия живот, фактически станал един от идеолозите на принципата. След смъртта на Октавиан Август през 14 г. той се завърнал в родния си град, където и починал след три години.

Автор е на философско-исторически диалози и на риторическо съчинение, които обаче не са достигнали до наши дни. Неговият основен и изключително популярен в античността труд е “История на Рим. От основаването на града”, известен много повече с наименованието “От основаването на града” (Ab urbe condita)[1], издаден в 142 книги, от които са запазени изцяло само от 1 до 10 и от 21 до 45, а за останалите се съди по оцелелите фрагменти.

Сред специалистите се приема, че като историк Тит Ливий не е достатъчно надежден, тъй като твърде безкритично е използувал трудовете на други летописци (преди всичко на младите аналисти, на Пиктор, Полибий и др.), и тъй като всъщност неговата цел съвсем не е била да бъде изследвач и да даде безпристрастна информация, а дори напротив – да бъде разказвач и да представи информацията така, че тя да предизвиква проявата на високопатриотичен дух. Във връзка с така поставената цел той се проявява като един от най-ярките и най-типичните представители на т. нар. художествено-дидактично направление в античната историография, и неговото произведение е построено преди всичко върху изискването за художествено преразказване на съобщенията на по-предишните историци, без самостоятелно привличане на документален материал.

В предговора към труда си той сам е изложил своето професионално кредо на историк, съгласно което целта и задачата на историята е да научи хората какво трябва да желаят, към какво да се стремят и какво да избягват. “Нравствената полза от познаването на историята се състои именно във възможността да се съзерцават различни примери, от които може да бъдат взети достойни за подражание образци, както и да бъдат намерени онези примери, които са позорни, гнусни и трябва да бъдат избягвани” (10). Но щом историята ще дава примери, то, според Тит Ливий, от само себе си се разбира, че човек трябва да избира най-ярките и убедителните примери, които действуват не само и дори не толкова на разума, колкото на въображението. И точно поради това той не обръща съществено внимание нито на проверката на фактите, нито на критиката, тъй като за него главно значение има само моралният или художественият критерий.

Главният герой на художествено-дидактичната историография на Тит Ливий е римският народ, чийто минали подвизи и достойнства издига в ранг на нравствен образец за поведение в неустойчивото му съвремие, и по този начин той се доближава изключително плътно до идеологическата стратегия на Октавиан Август, в основата на която е залегнал стремежът към възраждане на добродетелите и достойнствата на предците, към вярност на староримската традиция. В най-дълбоката основа на високопатриотичното светоусещане на Тит Ливий е залегнало разбирането, че ходът на историческите и общественополитическите събития се определя преди всичко от моралните качества на народа и на неговите дейци. В съответствие с този подход той разглежда миналото преди всичко като “съвкупност от примери”, които показват на какво трябва да се подражава и какво да се избягва, и издига тезата за възраждане и засилване на уважението към традиционната религия и битова обредност, както и тезата, че движеща сила на историята е волята на боговете и на съдбата.

---

[1] Ливий, Тит, Достопаметни герои и деяния, Превод от латински на М. Марков, С., 1939-1940; Ливий, Тит, История на Рим, превод от латински на М. Марков, С., 1978, Том 1-2.

[Публикувано като §17 на стр.173-174 от книгата на проф. Янко Янков (Янков-Вельовски, Iankov-Velyovski) ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 3. ДРЕВНА ЕВРОПА. РИМ. - С., "Янус", 2006. - 412 с.].