И. В. Сталин имал вила, намираща се на 1500 метри надморско равнище, до самото устие на река Лашупсе, вливаща се в езерото Рица, и там преди войната често пъти почивал. Веднъж, през 1933 г., по пътя за вилата се случило нещо, което, поне според шефа на службите Лаврентий Берия, се приема за първия опит за покушение срещу живота на Сталин. Според някои автори този инцидент е скроен от самия Берия, за да покаже на Сталин, че му е необходим и на него може да се разчита.
По онова време Берия все още е работел в Грузия, но постепенно се е налагал като задължителен спътник на Сталин, и по време на това придружително пътуване с няколко коли той поискал Сталин да се премести от втората в предпоследната кола, тъй като имал тежки предчувствия. И наистина, когато колоната преминавала един мост, първата кола минала безпрепятствено, но втората, в която е трябвало да бъде самият Сталин, внезапно пропаднала заедно с моста. Във връзка със събитието не е била направена никаква експертиза, нищо не е било фотографирано и нищо не е било протоколирано.
Само няколко дни след този инцидент Сталин пожелал да се разходи по морето, но когато с катера се приближават до един горист бряг, откъм боровете се раздава изстрел, Берия мигновено скочил и прикрил с тялото си Сталин, катерът увеличил скоростта и стигнал до безопасно място. Тъй като веднага след това Берия организирал издирване на терористите, те били заловени, но се оказало, че това са ... граничарите, а техният командир сержант Лавров заявил, че са действували съгласно инструкциите, и тъй като катерът на Сталин не е бил записан в предварителната заявка за преминаване на това охранявано място, те напълно законосъобразно са стреляли във въздуха. Този факт, обаче, бил изопачен – бързо били намерени свидетели, които заявили, че изстрелите са били насочени към морето и катера, а не във въздуха, нещастният сержант бил даден на съд, и тогава след намесата на могъщия комисар на вътрешните работи Ягода Берия оттеглил обвиненията си срещу сержанта, събитието било характеризирано като недисциплинираност на граничния състав, а сержантът бил осъден на пет години затвор.
Две години след осъждането на сержанта, през 1935 г., обаче Ягода бил сменен, а новият комисар Ежов разпоредил сержант Лавров да бъде преместен в затвора на НКВД в Тбилиси, където отново го разпитали и го разобличили като враг на народа и терорист и го осъдили на разстрел, а бившият могъщ комисар Ягода, който бил променил хода на разследването, бил обвинен, че е укрил дейността на контрареволюционна група, и също бил разстрелян.
Така, благодарение на Ежов, Берия израснал в очите на Сталин и бил назначен за първи заместник на Ежов, а след няколко месеци – и напълно го заменил. Така, благодарение на двата инциденти – на моста и с катера, Берия се издигнал.
Тези два случаи, както и мемоарните записки на Хрушчов, дали основание на повечето историци да считат, че против Сталин никога не е имало никакви реални опити за атентат, и че всичко в този аспект е измислица и инсценировка на Берия.
Това, обаче, не е така. Все пак срещу Сталин е имало напълно реални опити за покушение. Така, когато през 1938 г. възникнал военен конфликт край езерото Хасан, установилите се в Манджурия белогвардейци организирали терористичен отряд от камикадзета, поставил си задачата да унищожи самия Сталин. Детайлите по операцията били разработени от най-добрите японски разузнавачи и специалисти. Покушението, обаче, се провалило, и отрядът въобще не се появил на мястото, където е трябвало да се съберат, тъй като всички били заловени още при проникването им на съветска територия; а за това съветските спецчасти били предварително предупредени от своя информационен източник с псевдоним “Лео”.
Вторият опит, пак разработен от японските специални служби, бил направен през 1939 г., и той предвиждал поставянето на бомба със закъснител в Мавзолея на Ленин, която трябвало да избухне в 10 часа сутринта на 1 май 1939 г. - по време на манифестацията, когато там се събирали всички членове на съветското ръководство. “Лео” и този път предупредил своевременно съветските спецчасти, а подробностите за тези два планове са описани от Хияма Есиаки в книгата му “Японските планове за покушение срещу Сталин”, издадена в Токио.
Германският абвер също така организирал акции за покушение срещу Сталин. Известна е историята на несъстоялото се покушение в Техеран срещу Сталин, Рузвелт и Чърчил. За да могат да осъществят замисъла си, през лятото на 1944 г. германските спецчасти замислили организирането на някаква друга мирна конференция с участието на Германия, и според Валтер Шеленберг с тази роля се бил заел лично германският министър на външните работи Рибентроп, а намерението на дипломата получило поддръжката и на Хитлер, Борман и Химлер. Тъй като било отчетено, че при една такава мирна конференция без съмнение Сталин ще има огромна охрана и едва ли ще бъде възможно да бъде внесен пистолет или някакво друго оръжие, била изработена специална писалка-пистолет, способна да убие човек от 6-8 метри. Тъй като, обаче, по това време армията на Сталин се придвижвала победоносно на Запад, идеята за мирна конференция и извършването на атентат от дипломати-непрофесионалисти умряла от само себе си.
От самата идея, обаче, абверът не се отказал, и през лятото на 1944 г. решил да я възложи на професионалисти. Тази именно нова операция се смята за една от най-сериозните. Като главно действуващо лице и изпълнител на операцията бил планиран бившият офицер от Червената армия Политов, който през 1942 г. доброволно се бил предал в плен. За да изключат възможността той да се обърне срещу тях, германците го включили в няколко наказателни операции срещу мирни съветски граждани, и едновременно с това го подложили на специално обучение в специалните части. Когато обучението приключило, името му било сменено на майор Таврин от фронтовото контраразузнаване “Смерш” - заместник-началник на отдел в дивизията, а изфабрикуваните от службите документи по абсолютно нищо не се различавали от истинските. Той бил “удостоен” и с фалшиви документи за Герой на Съветския съюз - носител на пет бойни ордени и два медали, и за да бъде всичко наред, били специално отпечатани два фалшиви броя на вестниците “Правда” и “Известния”, където имало списъци на наградените с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, сред които бил и Таврин. Легендирали го и като пътуващ със съпругата си младши лейтенант от административната служба Шилова.
Чекистите, обаче, обърнали внимание на съобщение от окупираната от германците Рига за странна поръчка на неизвестен посетител в една от шивачниците, който поискал да му бъде ушито кожено палто по руската мода, но с разширен десен ръкав и удължени и дълбоки джобове; оказало се, че шивачът работел за съветското разузнаване и веднага схванал същността на странната поръчка и на това, че клиентът не бил оставил адреса си. След пробата клиентът бил проследен и било установено, че влязъл в хотел, за който посветените знаели, че е на абвера. Тъй като в плана влизало предварителното прехвърляне на специалисти, които след това да посрещнат изпълнителите, руските служби първо заловили тях, а те бързо признали всичко, което знаели. Така руснаците поставили клопка за самолета, който излетял от Рига на 5 септември 1944 г. Тъй като, обаче, самолетът бил обстрелян от зенитна артилерия, която не била посветена в играта, той се повредели, кацнал на друго място, и терористите потеглили към Москва с мотоциклет. Тъй като съветските специалисти предположили, че са кацнали на друго място, те просто блокирали Москва. При обичайна проверка на пътя майор Таврин прави грешка, като споменава, че идват от място, което, без той да знае това, се намира на цели 200 км, при това дрехите им били напълно сухи, което било невъзможно, тъй като през цялата нощ било валяло дъжд. Така операцията се провалила.
Абверът, разбира се, не се отказал от плана си. Той разработил експлозив с огромна сила, който външно приличал на буца кал, която трябвало да бъде прикрепена към колата на Сталин и после да бъде взривен чрез радиопредавател, работещ на къси вълни, голям колкото цигарена кутия и действуващ от разстояние 7 мили. Операцията била възложена на двама военнопленници, които били кацнали със самолет на определеното място, но после нищо не се знае за тях.
[Публикувано като §1.Е. на стр.125-129 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар