2007-08-27

ТРОЦКИ - КАТО МИШЕНА


Д. В началото на 1928 г. Лев Давидович Троцки - вторият по значение в страната по времето на Ленин, създателят и вождът на Червената армия, лидерът, чиито портрети съвсем доскоро са били поставени във всички обществени сгради - изведнъж бил освободен от всички постове и заточен в Алма Ата, на 4000 км от Москва, на 270 км от най-близката железопътна станция и на същото разстояние от китайската пустиня.

Но макар и заточен и изолиран, той не спрял да се занимава с политическа дейност, и поради това през декември 1928 г. в Алма Ата пристигнал от Москва специален пълномощник на ГПУ, който го предупредил, че ако не спре да се занимава с политическа дейност, ще бъде заточен на друго, още по-изолирано место. Троцки заявил, че те искат от него да се откаже от смисъла на живота си в продължение на 32 години, и отказал да се подчини.

След един месец Политбюро на ЦК на ВКП (б) взело решение той да бъде експулсиран извън границите на СССР, като такова решение било взето и от Колегиума на ГПУ на 18 януари 1929 г., в което, освен това, се казва, че той се изгонва извън СССР заради контрареволюционна дейност, изразяваща се в организиране на нелегална антисъветска партия; впрочем, самият той през 1922 г. е бил гласувал да се предостави правото на ГПУ да изселва в чужбина лица, занимаващи се с антисъветска дейност.

Любопитно е, че единствено Турция се съгласила да приеме изгнаника, който, обаче, категорично отказва, и настоява да бъда изпратен в Германия, която пък категорично отказва да го приеме. Така, през Одеса той, жена му и по-големият му син Лев, са превозени в Турция, придружавани от голям брой агенти на службите. В Турция той престоява 4 (четири) години, където през 1932 г. получава официалното съобщение, че е лишен от съветско гражданство.

Последователно живее в Дания, Норвегия и Франция, а накрая се премества в Мексико, през което време написва много книги, статии и памфлети - всичките насочени срещу Сталин. През това време първата съпруга на Троцки - Александра Лвовна Соколовская, която живее в Лининград с децата и внуците си, и с която той се е бил венчал още 19-годишен, е заточена в Сибир, където умира. От този брак той има две дъщери, едната от които, Нина, умира от туберкулоза още по времето на заточението на баща й в Алма Ата, а Зинаида е изселена от СССР в Германия, където през 1933 г. се самоубива. Съпрузите и на двете му дъщери загиват в съветските концлагери. Сестрата на самия Л. Троцки (омъжена за известния Л. Б. Каменев) също така е заточена в лагер; дори и сестрата на първата му жена е изселена в лагер, където загива.

От втория си брак с Наташа И. Седова Троцки има двама синове. По-малкият му син Сергей Седов (и двата носят фамилното име на майка си), вече професор в Технически институт, отказал да замине с баща си, като заявил, че политиката му е противна, и с това по най-глупав начин се самообрича, като остава в ръцете на онези, за които политиката съвсем не е противна. Така през януари 1932 г. във в-к “Правда” се появило съобщение, че синът на Троцки се опитал да отрови работници, той е обявен за враг на народа, осъден и заточен в Красноярския край, където загива в лагерите. Същата участ постига и жена му, която, за да угоди на службите, се развела година и половина преди арестуването му.

Отмъщението на Сталин застига и по-големия син на Троцки, Лев Седов, който загива в Париж при загадъчни обстоятелства – той взел непредпазливото решение да се оперира от апендисит в една клиника, която била издържана от руски белоемигранти, и там на 16 февруари 1938 г. умира, макар че операцията е била извършена успешно и от известен лекар. Само по този повод Л. Троцки е посочил шест косвени доказателства за това, че смъртта на сина му е дело на ГПУ.

Така, почти всички негови близки роднини и познати загиват, като остават живи само жена му Наталия и внукът му Сева, който е син на дъщеря му Зинаида. Съпругата му Наталия умира във Франция чак през 1962 г., но е погребана в Мексико до праха на мъжа.

Самият Лев Д. Троцки много добре е знаел, че след сина му той е следващият. Главният преследвач, обаче, не е бързал, а е искал да се наслади на самия акт на преследването, и е правел чести набези в жилищата, в които Троцки е отсядал, които набези са били замаскирвани като грабежи.

Последното убежище на Троцки във вилата му в столицата на Мексико е било денонощно охранявано и практическо в него е било невъзможно да се проникне незабелязано. И въпреки това, рано сутринта на 20 май 1940 г. около 20 души, облечени във военни и полицейски униформи, проникнали в жилището и при превъзходно ориентиране влезли в спалнята, където под одеалата лежали двама души, и открили огън по тях, като по-късно било изчислено, че изстреляните куршуми са били повече от 300 (триста). На Троцки и на жена му, обаче, им провървяло – те отскочили и се скрили в ъгъла, а само внукът им пострадал, като един куршум одраскал крака му. Нападателите внезапно изчезнали, а полицията установила, че нито една врата не е била насилвана при отключването й. Следствието установило, че единият от телохранителите, 25-годишният американец Робърт Шелдън Хар, бил изчезнал, а след около месец и половина трупът му бил открит заровен в градината на един от нападателите. Според полицията той именно е бил отворил на нападателите, после е изчезнал с тях, а накрая те се избавили от него като от неудобен свидетел; Троцки, обаче, категорично не приема това обяснение и заповядал на входа да бъде поставена пометна плоча. Разследването на събитието се е водело лично под контрола на президента на Мексико Карденас, който, преди това бил обявил Троцки за “гост на правителството”. Скоро след покушението полицията установила, че негов ръководител е художникът Давид Алфаро Сикейрос (1896-????) - един от най-видните представители на монументалната живопис и убеден привърженик на Сталин.

Втората акция за ликвидирането на Троцки вече била успешна. На 20 август 1940 г. убиецът проникнал в жилището и с малка алпийска брадвичка нанесъл удар по главата на Троцки, който все още в съзнание заповядал на притичалите се охранители да оставят убиеца жив, за да каже кой го е наел и изпратил. Веднага след това Троцки е откаран в болницата, най-добрите лекари му правят операция, но на 21 август 1940 г. вечерта той починал.

Като се позовава на Лондонското радио, на 22 август 1940 г. ТАСС съобщава, че в болница в Мексико вследствие счупване на черепа е починал Л. Д. Троцки, а на 24 август във в-к “Правда” се появила статия под наслов “Смъртта на международния шпионин”, в която е описан дългият път на убития, “изпълнен с предателства и измяна, с политическо двуличие и лицемерие”. Тогава именно в списъка на действителните и мнимите прегрешения на Троцки е споменат и “злодейскитя заговор” за физическото унищожаване на Ленин, Сталин, Свердлов, Киров, Куйбишев и М. Горки, при което се подчертава, че е бил шпионин на Англия, Франция и Япония, и че са го убили неговите господари и приятели от същите тези злодейски централи. Тази статия, всъщност, от известна гледна точка, следва да бъде разглеждана и като незавиден “официален некролог” за втория по значение човек в страната по времето на Ленин.

Подробностите по покушението по-късно са разкрити от Юрий Попов - аташе по културните въпроси в посолството в Мексико. Всички участници в покушението са получили най-големите награди на съветската власт. Легендата, че убиецът се казва Жан Морган Ванденрайш отпаднала още през 1950 г., когато било установено, че това е Хайме Рамон Меркадер Дел Рио, пристигнал в Мексико половин година преди покушението с паспорт на името на родения в Югославия Тони Бабич, който се представял и като Франк Джексън. В затвора в Мексико той съвсем не е живял зле, на няколко пъти му е било предлагано успешно бягство, но самият той много добре е разбирал, че това е само повод да бъде ликвидиран, и предпазливо се е отказвал. Излязъл е от затвора през 1961 г., заедно със жена си заминал за СССР, където тайно получил званието “Герой на Съветския съюз”, била му дадена в Москва скромна квартира и скромна пенсия и бил напълно забравен. Разочарован, той заминал за Куба, където през 1978 г. починал на 65-годишна възраст.

Другият главен участник в покушението над Троцки, който именно е бил разработил плана на самата операци -, Павел Судоплатов, бил станал генерал-лейтенант, но на 21 август 1953 г. бил арестуван по обвинение за участие в заговор на Берия с цел унищожаване на членове на съветското правителство и прекарал 15 години от живота си в единична килия, която никога не бил напускал; той бил реабилитиран едва през 1992 г., а през 1994 г. издал в Ню Йорк книгата “Особените задачи: спомени на неудобния свидетел – магистър на съветския шпионаж”.


[Публикувано като §1.Д. на стр.122-125 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].

1 коментар:

  1. Анонимен2.09.2007 г., 12:11:00

    Трагичното е, че десетилетия след смъртта на най-омразния диктатор в човешката история негови следовници тайно и явно продължават да управляват половин Европа в пост-комунистическите държави. Най-явно тяхното присъствие се чувства у нас, в България. И което е парадоксално, противоречащо на разумното развитие на обществото ни, въпреки че бяхме приети в ЕС, то бивши и настоящи генерали, бивши и настоящи сътрудници на ДС и КГБ напират да влязат във властта на общинско ниво на предстоящите местни избори през 2007 г. Обаче погледнато трезво, това тяхно желание е продължение на участието на тези 150 щатни и нещатни сътрудници на тайните служби, намерили бягство от закона в НС. Ами президента ни! Не е ли световен срам за държавата най-първия човек и той да е ДС сътрудник! Сега Първанов или Гоце ни е президент? Ето, един въпрос, на който е много трудно да се отговори. Отговор със сигурност чакат и от Европа, доскорошните ни капиталистически врагове.

    ОтговорИзтриване