2011-11-30

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -100А (Сто-А)


Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:

http://vbox7.com/collection:708949

================================================================
29 Ноември 2011 г.
Главен прокурор № 9907 / 30.06.2006 г., 24.07.2006 г., 22.08.2007 г., 14.09.2007 г.
ВКП рег. № 31452 / 2006 г., V,
Следствено дело № ХVІ-3 / 2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 100-А (Сто-А)
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство,
мой състудент и бивш приятел (настоящ неприятел)
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Информационно копие
До: Trojanov Ilija,
82178 Puchheim, Germany
До: Техни Превъзходителства Посланиците на:
Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София
Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
Федерална Република Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София
Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София
E-mail: sofamb@um.dk
Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София
Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София
Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) -
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)
E-mail: sof@minbuza.nl
Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: Sofia@sdc.net
Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

Европейската комисия в България
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София
*************
Раздел І:
Първо уточнение по съществото на казуса:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
Тук визираната серия на моите искания за разследване на
голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),
извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,
по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,
по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;
става дума
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),
както и
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,
подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа
КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,
ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:
11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;
Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);
Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);
Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);
Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).
-------------
Само мимоходом държа да отбележа, че
ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните
секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на
публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт
Е НЕ САМО
моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,
след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,
НО И
СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;
А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби,
насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност
са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,
изключително многобройните нападения лично върху мен,
включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;
ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ
САМО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА,
на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;
СЛЕД КОЕТО,
тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,
на 21 Юни 2010 г., върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,
при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,
като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че
визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;
СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,
ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,
който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;
-------------
Впрочем, държа да отбележа, че
с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее
РЕСУРС
ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА
РАЗПОЛАГАТ
НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ
ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),
КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,
ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО
АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,
НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
Приложено представям 19 (деветнадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и редица други български, европейски и световни институции.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
От приложеното доказателство е видно, че
на 14 Септември 2007 г.
надлежно съм регистрирал
в офиса на Главния прокурор
в офиса на Върховната касационна прокуратура
официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на разследване на извършената престъпна дейност.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване
е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:
Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 312 с.
Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:
tst
Относно:
1) изключително многобройните ми
в продължение на две десетилетия официални искания
за личен и публичен достъп до документите
на престъпната комунистическа Държавна сигурност;
2) за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските и съдебните органи;
3) и най-вече - за ефективно търсене на наказателна
и всякаква друга отговорност от всяко
отделно персонално отговорно престъпно лице,
за всяко отделно престъпление, свързано с мероприятията
на ДС и извършено както по времето
на класическия комунистически режим,
така и по времето на действуващия от 1990 г.
до наши дни посткомунистически мафиотски режим,
установен и поддържан от трансформираните и
трансмутиралите структури на Държавна сигурност;
4) за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга отговорност от долнопробните политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, избрани и назначени като ръководни и редови членове
на Комисията по досиетата
До политическите проститутки и подлоги
на българския клан на руската Червена мафия
и на нейните предишни и днешни специални служби -
Евтим Костадинов Костадинов,
Орхан Ахмедов Исмаилов,
Румен Йорданов Борисов,
Апостол Иванов Димитров,
Валери Георгиев Кацунов,
Георги Матеев Георгиев,
Екатерина Петкова Бончева
и Тодор Илиев Трифонов -
изпълняващи функциите на ръководни и редови членове
на Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българската народна армия
площад „Александър Батенберг” № 1, кабинет № 308, 1000 София
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически
престъпници, престъпен нискойерархичен
държавновластнически слуга на руския и
българския мафиотски режим - изпълняващ
длъжността Главен прокурор на България
бул. “Витоша” № 2, 1000 София
(. . . . . . . . . . . . . )
ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим,
ваши Превъзходителства - представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатическия корпус в България,
ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,
І.
Разбира се, обръщайки се към абсолютно всички вас, аз превъзходно разбирам, че поне засега и поне за обозримото бъдеще думите ми са „хвърлени на вятъра”, тъй като:
1) В България цялата държавна власт (Първата, Втората и Третата) е част от нискойерархичния слугинаж на създадената от КГБ и ДС Червена мафия (провеждаща стратегията на динамично единство на привидно взаимноизключващите се проевропейска и проевразийска ориентации);
2) Почти цялата „Четвърта власт” е яхната от Мафията (като цяло и в частност – от нейните специални държавно-властнически институционални структури), и така фактически съвсем малко са медиите, които изпълняват своята същинска функция, при което докато политическият слугинаж на Мафията се радва на изключителен медиен комфорт, то противниците на мафиотския режим са подложени на тотално игнориране и допускане в медийното пространство на имената им само дотолкова, доколкото това може да бъде осъществено в демоничен контекст;
3) В съответствие с установеното и установяващото се геоикономическо и геополитическо парцелиране всички официални представители на т. нар. Запад, макар и превъзходно да знаят и да разбират, че цялата българска държавна власт от 1990 г. до днес е била и продължава да е само една нискойерархична колониално-туземна административна структура на руската Червена Мафия, все пак официално приемат кръвожадните мафиотски престъпници като свои „демократични партньори” и се отнасят към техните престъпления като към „невинни колатерални лудории”; при което престъпниците, от своя страна, им отвръщат много по-почтено, като ги наричат „свои мафиотски партньори”;
4) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити Правото е принесено в жертва на античовешките геоикономически, геополитически и мафиотски интереси на западните и източните елити, при което и едните, и другите се оказват еднакво заинтересовани от пълното унищожаване на всички възможни рефлекси на гражданско поведение, и най-вече - от пълното унищожаване на всички възможни висококвалифицирани и високомотивирани личности, които са способни компетентно и неотклонно да настояват за търсене на наказателна и всякаква друга отговорност от всеки индивидуален престъпен деец, използувал и използуващ държавната власт от 1944 г. до наши дни;
5) В целия този контекст на противогражданско конвергентно функциониране на Западните и на Източноевропейските елити пределно ясно е очертана стратегията, най-дълбоката същност на която е формулирана още от гениалния политико-полицейски интригант
Жозеф Фуше (1759-1820), който като Министър на вътрешните работи на няколко последователно сменящи се уж противостоящи си политически режими на Франция по превъзходен и ненадминат начин
е формулирал тезата, че
управляващата класа на една намираща се в състояние на нестабилност държава може да поддържа властта си, като систематично обявява за подозрителен и недостоен всеки истински противник на престъпната власт; тъй като обявяването на един истински противник на властта за подозрителен е присъда, която му отнема най-ценното, което той притежава – достойното му минало, доверието и уважението, без които той не може да бъде облечен във власт, чрез която валидно и реално да поиска отговорност от управляващите заради извършените от тях престъпления.
6) Така, в целия този зловещ контекст на античовешко конвергиране на западните и източните елити като напълно естествена е наложена и се налага онази политическа и юридическа алхимия, благодарение на която кръвожадните комунистически и посткомунистическите мафиотски престъпници съумяват - от една страна - да представят себе си едновременно и като герои, и като невинни жертви, а техните жертви – като демони и дори палачи на режима.
ІІ.
Впрочем фактът, че ръководните и редовите членове на т. нар.
Комисия по разкриването на досиетата е съставена от
долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията,
е факт, който, макар и с по-различни (от моите!) думи вече официално и публично е констатиран и заявен в медиите, така че по същество акцентът тук съвсем не е в конкретните квалификационни термини и изрази относно явлението, а е в категоричната констатация на съществуването на явлението.
Така, без тук да навлизам в сферата на т.нар. „тематичен преглед на печата”, ще отбележа само, че:
1) Авторитетни експерти и журналисти достатъчно ясно и категорично заявиха, че обявяването на поредния „списъчен състав” на лицата, които са били (и са) ангажирани с престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни посткомунистически мафиотски трансформации, по своята същност не е нищо друго, освен поредната оперативна манипулация на общественото мнение, представена като финал на 17-годишната одисея („Досиетата – манипулацията продължава”, „правят обществото на маймуна с т. нар. вадене на тайните архиви”);
2) „Вече куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците”, като председателят на бившата аналогична Комисия достатъчно авторитенто е заявил, че неоповестените имена са поне толкова, колкото са обявените сега, но че най-вероятно е предположението, че на всеки един разкрит има поне двама пропуснати и скрити;
3) Видна лява депутатка е заявила, че е укрита принадлежността на хора, които в момента се намират на най-актуални места и имат най-сериозно участие в обществено-политическия живот на страната;
4) Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са скрити имената на много агенти, които в момента принадлежат към властовия елит;
5) Бивш шеф на шпионското ведомство категорично е заявил, че съществува една голяма категория агенти, чиито имена обществото никога няма да научи, и че това са хора, които принадлежат към политическия, научния и журналистическия елит;
6) Сегашната Комисия по разкриването на досиетата фактически е действувала и действува като част от специалните тайни служби и получава и оповестява точно толкова информация, колкото пожелаят настоящите шефове на службите и вътрешният министър;
7) В самия Закон има изричен текст, който забранява да бъдат обявявани имената на онези агенти на бившата Държавна сигурност, които сега са реактивирани като агенти на новите специални служби, и с това фактически са поставени или в служба на НАТО, Европейския съюз и САЩ, или са внедрени там като „троянски кон”;
8) Акцията на т. нар. „обществен катарзис” е напълно компрометирана, тъй като както от Комисията, така и от обществото се укрива информация , а „обществото просто го будалкат” и фактически се скриват „едрите риби”, които са измислили и организирали ограбването на обществото и държавата.
ІІІ.
Фактът, че ръководните и редовите членове на т. нар. Комисия по разкриването на досиетата е съставена от долнопробни политически проститутки и подлоги на сегашните специални служби на Правителството и на Мафията, е факт, пределно ясно очертан и очевиден и в конкретния случай лично с мен.
Дори нещо много повече – моят конкретен личен случай или казус е абсолютно ясно и недвусмислено доказателство за това, че
ръководните и редовите членове на посочената Комисия
са ПРЕСТЪПНИЦИ,
фактически принадлежащи към поредния престъпен ешелон на ДС,
и че като такива са участвували в извършването на напълно конкретно престъпление против мен, увреждащо и увредило моите гарантирани от Закона права и интереси.
Преди да пристъпя към конкретно описание на параметрите на извършеното против мен престъпно деяние, изрично и ясно уточнявам, че настоящето мое официално искане за разследване в това направление е предшествувано от изключително голям брой други искания за разследвания на множество други конкретни престъпления, извършени от други индивидуални престъпни дейци, при използуването на същото „оръжие на престъплението”, което е използувано и при това престъпление.
Освен това държа изрично и ясно да подчертая, че последното официално писмено описание на поредните факти и обстоятелства в това отношение е предоставено на и официално е регистрирано в електронната и в книжната деловодна документация както на посочената тук Комисия, така и на Главния прокурор на България, и че това е станало само преди около две седмици – съответно на 22 и на 24 август 2007 г.
Подчертавам, също така, че същият текст е бил официално предоставен на почти всички български електронни и печатни медии, но е бил публикуван единствено в три, при това базирани в чужбина, български медии (виж: http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=673; http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm ;
Публикуван е, разбира се, и в моя личен Web site: http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html .
Подчертавам също така, че макар че посоченият текст бе предоставен на българските медии още на 22 август, за неговото съдържание не бе споменато абсолютно нищо в нито една от тези медии; при което, малко по-късно, на 04 септември, същите тези медии с изключително голяма охота публикуваха фалшификаците, съдържащи се в престъпното твърдение на посочената Комисия. С което всичките тези медии доказаха по абсолютно недвусмислен и категоричен начин, че съвсем не принадлежат към така наречената „Четвърта власт”, а са само послушна агентурна слугинска структура на специалните служби на Мафията и на Правителството.
Най-страшното в този аспект обаче е това, че абсолютно същият нулев информационен ефект бе постигнат не само в сферата на официалните български медии, но и в така наречената Блогосфера, където моето писмо бе предоставено на изключително голямо множество собственици на блогове (частни информационни сайтове), поведението на които по абсолютно никакъв начин не се отличаваше от това на обяздените от Мафията и специалните служби официални медии.
ІV.
1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета на тайните комунистически служби и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността и на следствените и съдебните органи.
Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там, пак през 1990-1991 г. и пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.
2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предния ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно производство, а в Парламента съм апелирал за парламентарно разследване.
3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредна Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до т. нар. „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.
4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася до мен (при това без т. нар. „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!), аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.
На тази именно тема съм посветил официалните си писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 5 и стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че още през октомври 1976 г. и през февруари-март 1977 г. е имало строго секретни оперативни планове, задачата на които е била в рамките на Научно-техническото управление (отдел) на ДС да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици; тези материали трябва да бъдат събирани в специална „почеркова банка”; тези материали трябва да бъдат систематично обновявани така, че последните да не бъдат по-стари от шест месеци; тези материали трябва да бъдат заложени и използувани както в т. нар. „Система-2” за прилагане на почерково издирване, така и за осъществяване на ефективен контрол върху обекта, като изработените компрометиращи фалшификати бъдат предоставяни на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия;
б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.
Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, пределно ясно е, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, за предоставяне на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.
в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.
г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.
Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.
Изрично и ясно подчертавам, също така, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично, ясно и в писмено протоколиран вид (начин, форма) е декларирал горепосоченото обстоятелство.
V.
1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува т. нар. Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.
Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.
Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките с досиетата и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въобще не е бил виждал никаква документация.
Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.
2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.
3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.
4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: 25 декември 2001 г.; 26 декември 2001 г.; 27 декември 2001 г.; 28 декември 2001 г.; 29 декември 2001 г.; 20 февруари 2002 г.; 21 февруари 2002 г.; 22 февруари 2002 г.; 26 февруари 2002 г.; 27 февруари 2002 г.; 28 февруари 2002 г.; 01 март 2002 г.; 02 март 2002 г.; 03 март 2002 г.; 04 март 2002 г.; 05 март 2002 г.; 07 март 2002 г.; 08 март 2002 г.; 21 март 2002 г.; 25 март 2002 г.; 26 март 2002 г.; 15 април 2002 г.; 16 април 2002 г.; 17 април 2002 г.; 02 септември 2002 г.; 29 октомври 2002 г.; 17 декември 2002 г.; 07 февруари 2003 г.; 08 февруари 2003 г.; 21 февруари 2003 г.; 04 август 2003 г.; 05 август 2003 г.; 06 август 2003 г.
5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен.
Впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”, и че в контекста на така отправените към тях заплахи те са предпочели да се съобразят с исканията на специалните служби.
6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от криминалните служби на МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.
За станалото събитие г-н Кръстев поиска прокурорско разследване и официално и публично заяви, че е бил обект на специално покушение, както и че непосредствен виновник за покушението е Министърът на вътрешните работи Георги Петканов. Така, след известно време, Министър Г. Петканов бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши не само достъп, но и получаване на ксерокскопия от същото.
7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.
8) Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното:
Като имам предвид фактите, че:
Þпрез последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията;
Þче двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и
Þче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината,
намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност
Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения
от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//
9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.
С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката на Държавна сигурност, изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.
10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.
11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.
12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.
а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-031.php) писмо с индекс LPC-Embassy-031/24 юли 2006 г. съдържащо искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, и то непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен изключително силен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.
б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор и публикувал в Интернет (http://iankov.com/letters-042.php ) писмо с индекс LPC-Embassy-042/25 август 2006 г., съдържащо искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото-военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г. - и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; след смъртта на следователя от папката на следственото дело са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства, че са съществували.
14) На 27 юли 2007 г. съм изпратил по електронната поща и съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор специално писмено искане както за ново тотално разследване на всички факти и обстоятелства, свързани с фалшификацията на т. нар. „Агентурно досие” и с мистериозната смърт на двамата специалисти, които бяха доказали факта на фалшификацията, така и с искане Комисията да оповести експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.
15) На 22 и на 24 август 2007 г. съм изпратил по електронната поща и съответно съм регистрирал в канцелариите на Комисията по досиетата и на Главния прокурор ново специално и доста обширно писмено искане както за ново тотално разследване, така и за това, Комисията да огласи (оповести) експертното и следствено-прокурорското заключение относно фалшификацията.
16) На 24 август 2007 г. проведох телефонен разговор с Екатерина Бончева- член на Комисията, от която узнах, че сред ръководителите и членовете на Комисията господствува гледището, че:
а)съгласно най-дълбокия смисъл на Закона” Комисията е била длъжна да счита, че „обективна истина” е само онова, което се съдържа в папките на архивата на Държавна сигурност;
б) Комисията няма право нито да извършва собствени проучвания относно истинността на архивната документация, нито да се позовава на заключенията на експертите и на следствено-съдебните органи, в които заключения по категоричен начин е доказано, че става въпрос за фалшификация;
в) Комисията ще представи като свое официално гледище именно само и единствено онова гледище, което й е дадено от службите, които досега са съхранявали архивите.
17) На 04 септември 2007 г. Комисията по досиетата оповести своя пореден Списък, в който официално бе включено и моето име, без да бъде оповестен фактът, че по надлежния предвиден от българското Право ред и по официален начин е признато, че въпросното агентурно дело е фалшификат.
17) От 04 до 12 септември продуцентът и режисьорът на пребиваващата в България германска национална телевизия ZDF както лично, така и чрез своите асистенти няколко пъти бяха разговаряли по телефона и бяха искали да се срещнат с Екатерина Бончева или с някой друг от ръководителите или членовете на Комисията, от които да получат по-обстойно обяснение на въпроса относно включването на моето име в Списъка на Комисията, но ... в изпълнение на волята на своите господари от Мафията и от специалните правителствени служби никой не пожела да се срещне с телевизионния екип.
VІ.
ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския мафиотски режим,
ваши Превъзходителства - представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатическия корпус в България,
ваши продажни представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,
Като имам предвид целокупния си досегашен личен опит от срещите ми с вашето отношение към Правото и Справедливостта в посткомунистическа България, намирам, че имам всичките основания да предполагам, че е пълно безумие от моя страна да разчитам на вашата човешка и професионална Съвест, но все пак и въпреки това се обръщам към вас с искане да направите всичко, което е необходимо съгласно изискванията на Правото.
В частност, изрично, ясно и категорично настоявам да бъде извършено разследване и да бъде обезпечено наказателно преследване срещу членовете на Комисията по досиетата, които в пълно противоречие с истината са извършили престъпна манипулация с намиращите се при тях фалшиви архивни материали на Държавна сигурност и с това са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.
14 Септември 2007 г. Янко Н. Янков
tst
*************
Пето уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че
ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА)
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР
НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,
И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ
ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
*************
Шесто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визирани доказателства е видно, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
въпреки несъмнено много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ
ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
*************
*************
*************
Раздел І:
Първо заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила
т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).
В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон
комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.
В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,
така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.
В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.
В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.
Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,
50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,
вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),
и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.
Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)
Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;
общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,
тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,
а са престъпни в изключително високо-опасна степен.
Защото, когато включително и днес
най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда
са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност
КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,
ТАКА И НА Червената Мафия,
в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,
тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.
Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,
които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,
има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;
където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,
а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,
и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;
и където, от своя страна,
поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,
и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.
-------------
*************
Второ заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации),
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,
съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:
*възстановяване на върховенството на Закона;
*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;
*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;
*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;
*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;
*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;
*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим
да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,
което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;
*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;
*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;
*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;
*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;
*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо
да се извърши лустрация или декомунизация,
тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.
*************
Трето заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която
тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,
без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.
*************
Четвърто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,
да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,
изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,
с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.
Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,
но ще наблегна върху това, че
ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,
който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;
И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ
ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.
При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че
механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“
е метод,
който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,
ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),
КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,
целта на който шантаж е
пострадалите от престъпленията да се „вразумят“
и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,
и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.
ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,
И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,
БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.
Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.
За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,
но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.
Освен това: обръщам специално внимание на факта, че
тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,
извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;
тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи
преписките по тези мои искания за разследвания
подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;
то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления
има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.
(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:
Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,
по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.
На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър
е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,
тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,
че била имала правото да извърши разследване по казуса,
тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор
(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)
и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).
*************
Пето заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти
да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,
включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,
съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.
ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси
ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и
фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;
ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,
тези прокурорски „актове тотално не отговарят
НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,
НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,
НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т. нар. „Постановление“;
ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,
тези прокурорски „актове ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ
НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,
НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;
ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ
(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)
Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,
ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,
КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ
(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)
АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,
А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,
НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ
ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.
В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че
НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА
ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,
СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.
*************
Шесто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично
ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА
В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ
от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА
КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,
ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,
А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,
КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,
КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.
*************
Седмо заключително уточнение:
Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО
ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ
ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;
ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ
ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,
И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,
ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,
НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,
А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:
14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,
14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,
14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,
25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,
26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,
*************
Осмо заключително уточнение:
Обръщам внимание върху това, че
по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,
ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,
при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,
и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.
В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:
Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,
че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи
КАКТО представители на Полицията (МВР),
ТАКА и представители на ДАНС
(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)
са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,
при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,
НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:
откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,
и множество други подобни въпроси.
Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.
Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,
СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори
ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.
Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,
И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И
ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,
КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.
Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,
че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,
както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).
Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.
Тук и сега ще посоча само това:
***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ
ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;
***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,
ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА
ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;
***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен
да търся наказателна и репараторна отговорност
както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;
***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС
или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО
видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,
и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били работодатели
на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);
***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА
всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,
СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,
НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).
*************
Девето заключително уточнение:
Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!
*************
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че
съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
***
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно като хуманитарен КОЛАПС;
и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта от ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,
че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,
а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
***
Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,
имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
29 Ноември 2011 г. Янко Н. Янков