2015-02-28

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Двадесет и седмо Отворено официално писмо --- Граждански обвинителен акт срещу: Република Португалия



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия
на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
28 Февруари 2015 г.

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Двадесет и седмо Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
Граждански обвинителен акт срещу:
Република Португалия

01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi, Athens 115 23, Greece

02) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia@wko.at

03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10

04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64 – AD 500 Andorra la Vella

05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж, 1040 София, п.к. 635

06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия

1407 София, бул. „Джеймс Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail: sofia@awеx.bg

07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна Република Бразилия, бул. Княз Дондуков“ № 54-Б

08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София

09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София

10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София

11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан Стефано“ № 33), 1504 София

12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков”  № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
E-mail: sofamb@um.dk

13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството на Европейската комисия в България
ул. „Раковски“ № 124,  София 1000

20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър

ж.к. „Лозенец“, ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,

21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт 7, 1113 София,
E-mail: Синхуа: xinhua@xinhua.bg

22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“ № 33, п.к. 244, 1000 София

23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ: Акредитираните и за България:
Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15, 1000 (1504) София

24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Малта
Ministry of Foreign Affairs of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ: Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство Посланика на Малта в Италия
Lungotevere Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
E-mail: info.mfa@gov.mt

25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2

26) До Негово Превъзходителство
Посланика (Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
E-mail: info@penev.eu

27) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl

28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no

29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Полша
ул. „Хан Крум“ № 46, 1000 София

30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия

ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния

ул. „Михай Минеску“ №4, 1111 София

32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София-1113, бул. „Драган Цанков“ № 28
E-mail: info@russia.bg
E-mail: office@rg.ru

33) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р Джанфранко Сантолини –
Dr. Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da Lgnano, 47890 San Marino
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita di Vita, 47893 Borgo Maggiore

34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко Сакъзов“ № 9

35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България Негово Превъзходителство
Посланика на Република Словения в Унгария
1025 Budapest, Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: vbp@gov.si

36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16

37) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София

38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция

бул. „Васил Левски“ № 80, 1000 София

39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария

ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София 
E-mail: uki@uki.bg

40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча Купел“, ул. „Боряна“ № 29

41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия

ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София

42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция

ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 София

43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия

ул. „Велико Търново“ № 32, 1504 София,

44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република

бул. „Янко Сакъзов“ № 9, 1504 София

45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: Sofia@sdc.net

46) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република България,
София, 1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7

47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14

48) До Постоянния представител на Световната Банка за България (г-н Антъни (Тони) Томпсън), бул. „Драган Цанков“ № 31, сграда „Интерпред – Световен търговски център“, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

49) До Ръководителя на Постоянното Представителство на Международния валутен фонд в България, площад „Александър Батенберг“ № 1, 1000 София;

50) До Ръководителя на Постоянното Представителство в България на Европейската банка за възстановяване и развитие, ул. „Московска“ № 17, 1000 София


І.
            Ваши Превъзходителства,
            Вие несъмнено превъзходно знаете, че Правото е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ. Неспазването му, независимо от кого – от индивидуални,  частни или институционални лица или от корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства, икономически и банкови институции, вътрешнодържавни и световни мафии и пр.) – задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна и репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
         Творецът ни е заповядал да отстояваме Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество. Днес обаче врагът на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от Куража. И ако някои от Вашите предшественици или самите Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз ще отстъпя от Правото, просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!

            За пореден път Ви припомням, че веднага след излизането ми от ШЕСТГОДИШНИЯ  ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, фактически броени минути след освобождаването ми от престъпния комунистически затвор, още преди да съм видял и прегърнал последните останали живи, но вече безнадеждно болни и чакащи смъртта си мои най-близки хора, аз посетих едно от тук визираните посолства, след което - буквално още на другия ден и следващите дни - посетих още няколко западни посолства, и оттогава досега просто не съм спирал да се обръщам към Вашите предшественици и към самите Вас, ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.

            За мое неимоверно голямо съжаление обаче както още тогава – ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, така включително и днес, всичките Ваши предшественици и всичките Вие, така или иначе, повечето – мълчаливо и конклудентно, но някои все пак достатъчно открито и ясно – ми даваха и дават да разбера и да проумея, че Вашите държавнически и политически господари или ръководители, действувайки на някакво високо международно, междудържавно, а може би – междумафиотско – ниво –   
            В ПЪЛНО ДРАСТИЧНО И ПО СЪЩЕСТВО ПРЕСТЪПНО ПЕРМАНЕНТНО НАРУШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ ПРИНЦИПИ И  НОРМИ, на своите вътрешноправни принципи и норми и на българските вътрешноправни принципи и норми
         са били поели „джентълменски“, или по-точно партньорски ПРЕСТЪПЕН СЪУЧАСТНИЧЕСКИ мафиотски ангажимент в абсолютно никакъв случай
         да не допуснат възможността да бъде потърсена наказателна и репараторна отговорност за престъпленията
         не само на класическите комунистически чудовища, но и на техните институционални и персонални НЕО(ПОСТ)комунистически наследници.

            Вие, Ваши Превъзходителства, несъмнено превъзходно знаете или поне професионално сте длъжни да знаете съдържанието на моите, адресирани до Вас и надлежно предоставени Ви, текстове на предишните ми официални писма от тук визираната серия.

            Това е ДВАДЕСЕТ И СЕДМОТО мое Отворено официално писмо до всичките Вас, имащо, поне според мен, несъмнения характер на пореден ДИРЕКТЕН ГРАЖДАНСКИ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ;
            останалите предходни са НАДЛЕЖНО ПРЕДОСТАВЕНИ на всичките Вас, публикувани са в моя Интернет-сайт, изпратени са на повече от 150 (сто и петдесет) български и чуждестранни информационни агенции и предстои да бъдат публикувани в отделна документална книга на български и на английски език.

            Впрочем, всичките Вие несъмнено отдавна знаете, че самият аз  многократно, вече четвърт век, изрично и пределно ясно съм писал, че превъзходно разбирам мафиотския характер на факторите, поради които моите официални писма до Вашите предшественици и до самите Вас имат статуса на „несъществуващи“. Поради това и не очаквам нищо Правосъобразно и нищо Човекосъобразно, но Ви пиша с вярата и надеждата, че някога в бъдещето все пак ще има, ако не Земно, то поне Божие, Правосъдие –  
            не само над непосредствените престъпни дейци, чиито престъпления още от 80-те години съм започнал да Ви посочвам и до днес не съм спирал да Ви посочвам,
            но и над всички, които пряко или косвено са се възползували и продължават да се възползуват от визираната престъпна дейност на комунистическите и НЕО(ПОСТ)комунистическите престъпни червено-мафиотски чудовища,
            които Вие днес конклудентно или дори откровено изрично се опитвате да представяте като напълно легитимни „обществено благодетелни“ олигарси, и които именно са тези, които с вампирска кръвожадност са „изсмукали“ и превърнали във валутна парична маса почти 90% от цялата „животворна енергия“ на българското население  и са я съсредоточили в няколко световни финансови офиси.

            Тук и сега уточнявам, че списъкът и електронните адреси на публикуването на писмата ми от тук визираната серия са следните:
(01)Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие

(02)Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(03)Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие

http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html

(04)Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(05)Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(06)Шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

http://iankov.blogspot.com/2014/10/cry-for-justice-cry-for-law_8.html

(07)Седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(08)Осмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(09)Девето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(10)Десето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(11)Единадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(12)Дванадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(13)Тринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(14)Четиринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(15)Петнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(16)Шестнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(17)Седемнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(18)Осемнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

[First part / Първа част]

[Second part part / Втора част]

(19)Деветнадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

http://iankov.blogspot.com/2014/11/cry-for-justice-cry-for-law.html

(20)Двадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

(21)Двадесет и първо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие, което е озаглавено още и „Граждански обвинителен акт“.

(First Part / Първа част).

http://iankov.blogspot.com/2014/12/cry-for-justice-cry-for-law-first-part.html

(Second Part / Втора част)

 (Third Part / Трета част)

(Fourth Part / Четвърта част)

(Fifth Part / Пета част)

(22)Двадесет и второ Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт  

(23)Двадесет и трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт  

(24)Двадесет и четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(25)Двадесет и пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Конфедерация Швейцария

(26)Двадесет и шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу (01)Република Австрия, (02)Федерална Република Германия, (03)Кралство Нидерландия, (04)Кралство Дания, (05)Кралство Белгия, (06)Конфедерация Швейцария, (07)Княжество Лихтенщайн, (08)Великото Херцогство Люксембург, (09)Кралство Швеция, (10)Кралство Норвегия и (11)Република Унгария

(27)Двадесет и седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие. Граждански обвинителен акт срещу Република Португалия
http://iankov.blogspot.com/2015/02/cry-for-justice-cry-for-law_28.html



ІІ.
            Ваши Превъзходителства,

            Тук визираният КАЗУС, обосноваващ наличието на СЪВМЕСТНА (СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ

            на Република Португалия и

            на Българската комунистическа и нео(пост)комунистическа държава и нейните интердържавни съветски и други (Източни и/или Западни) държавни и/или мафиотски господарствуващи институционални и/или персонални (личностни) съучастници;

            КАКТО И НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА) ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО ПОСОЧЕНИ И ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ПЕРСОНАЛНИ ДЕЙЦИ, принадлежащи към стратезите и изпълнителите на широкомащабната престъпна дейност, извършвана от институционалните структури и специалните служби на
класическия комунистически политически режим
(от 1944 г. до 1990 г.),
както и от (на)
нео(пост)класическият комунистически политически режим
(от 1990 г. до днес),
е описан в голямо множество папки, които са надлежно регистрирани в офисите на българската държавна власт – специалните служби, прокуратурата, съда, Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи и прочеe, както, впрочем, и в моите многобройни официално публикувани книжни документални издания, а също така и във все още непубликуваните (поради липса на финансови средства!!!) изключително многобройни отделни документални масиви.

            ВПРОЧЕМ, видно от документацията по следственото и съдебното дело, по което през 1984 г. бех осъден и престоях в комунистическите затвори цели шест години, лично самият аз още от 80-те години до днес надлежно съм предоставял в офисите на 24 (двадесет и четири) базирани в София дипломатически мисии изключително обемиста документация за престъпната селективно-геноцидна античовешка дейност, извършвана от фукционерите на българския клан на престъпния държавно-политическия комунистически режим на съветските Червени Чудовища.
            Отделно от това, видно както от текстовете, които са публикувани в многобройните обемисти томове на моите документални книги, така и от текстовете, които все още не са публикувани в книжни издания (поради липса на финансови средства!!!), но все пак са официално публикувани в моите Интернет-сайтове,
         след бутафорните политически промени през 90-те години абсолютно всички мои официални текстове, адресирани до институциите на българската държавно-политическа и най-вече правосъдна власт, едновременно с това лично от самия мен са били предоставяни в офисите на посолствата на т. нар. „Демократичен Запад“;

            Така, от цялостната (съвкупната) визирана документация е видно, че:
            като лице, което лично, драматично, трагично и абсолютно безвиновно е пострадало от фукционерите на българския клан на държавно-политическия комунистически режим на съветските Червени Чудовища;  
            като лице, чиито фамилно и семейно най-близки хора лично, драматично,  трагично и абсолютно безвиновно са пострадали от фукционерите на българския клан на държавно-политическия комунистически режим на съветските Червени Чудовища, включително и като именно заради своята фамилна и семейна принадлежност и солидарност с мен са заплатили със живота си като фактически без абсолютно никакво извършено от тех укоримо (престъпно) деяние и без абсолютно никаква юридическа вина са били убити чрез многобройните насочени срещу тех елиминационни оперативни мероприятия на специалните служби на българския комунистически и нео(пост)комунистически режим;
            като лице, имащо не само статуса на личната заинтересованост за търсене на отговорност от престъпните дейци, но и имащо статуса на висококвалифицираната принадлежност към юридическата професия и най-вече статуса на съдбовната отдаденост именно на принципа за Справедливостта, Отговорността, Правосъдието и Истината;
         ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ ДО ДНЕС НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА СЪВЕТСКАТА И НА ПОСТСЪВЕТСКАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО И НА ТЕХНИТЕ СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ СЪУЧАСТНИЦИ.

            Така, от цялостната (съвкупната) визирана документация е видно, че НАПЪЛНО ФАКТОСЪОБРАЗНО И ПРЕЦИЗНО СЪМ ОПИСАЛ И ПОСОЧИЛ КАКТО ОТДЕЛНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЯНИЯ, ТАКА И ОТДЕЛНИТЕ ДЕЙЦИ-ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, И В ТОЗИ СМИСЪЛ СЪМ АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧЕН,
       ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ОБОСНОВАВА ТЕЗАТА ЗА НЕВИНОВНОСТ НА ВИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ И ТЕХНИТЕ СЪВЕТСКИ, РУСКИ И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ИЗТОЧНИ И/ИЛИ ЗАПАДНИ ИНТЕРДЪРЖАВНИ И МАФИОТСКИ ГОСПОДАРСТВУВАЩИ СЪУЧАСТНИЦИ,
       С ТОВА РАЗКРИВА (ДЕМАСКИРА) СВОЯТА ФАКТИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И КЪМ ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО, А СЛЕДОВАТЕЛНО И НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОНЕСЕ СЪОТВЕТНАТА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ.

            Така, в този именно контекст на фактите и аргументите по повод и във връзка със съдържанието на издадената през 1997 г. на български език и шумно рекламирана книга, озаглавена „Революция на Изток. Един португалец в София“, написана от Луиш Гонзага Ферейра, Екс Извънреден и Пълномощен Пасланик на Република Португалия,
            на 22 Ноември 1997 г. аз официално съм изразил своята протестна и обвинителна позиция срещу ръководителя на Посланическата мисия и по същество срещу Правителството на Република Португалия КАКТО ЗА съдържанието на тенденциозно написаните текстове, ТАКА И ЗА предумишлено „пропуснатото“ да бъде включено в съдържанието, ТАКА И ЗА  публично и официално изразеното становище, че „никой не е виновен“.
            Уточнявам че този мой протестен текст, озаглавен „Отворено писмо“, е публикуван на:
            с.30-33 на книгата Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3;
            с. 34-37 на книгата Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;
            с. 279-282 на книгата Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 3, С., „Янус”, 2002,  576 с. ISBN 954-8550-07-5 (Том 3).
            Уточнявам, също така, че преди една година, на 05 Февруари 2014 г. Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия официално е получил моето неразривно свързано със същия казус ново „дипломатически сдържано“ протестно писмо, по което, разбира се, до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор. Впрочем, текстът на това писмо е публикуван на следния Интернет-адрес:

2014-02-11, До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия,


            Уточнявам, също така, че тъй като текстът на първото писмо е „вграден“ в текста на второто, тук и сега ще цитирам текста на второто писмо.
05 Февруари 2014 г.
До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано” № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

І.
         Вашe Превъзходителство,
         Преди всичко тук приложено Ви предоставям ксерекс-копие от моето датирано на 22 Ноември 1997 г. Отворено писмо, адресирано до Негово Превъзходителство господин Луиш Гонзага Ферейра, Екс-Извънреден и Пълномощен Посланик на Португалия, което писмо още тогава бе предоставено КАКТО В офиса на надлежно действуващия тогава Извънреден и Пълномощен Посланик на Португалия, ТАКА И В ОФИСИТЕ на другите посланици на европейските и някои други държави в София.
         Уточнявам, че по повод и във връзка с това мое писмо ИМЕННО ПОРАДИ ХАРАКТЕРА НА НЕГОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ не съм получил абсолютно никакъв отговор от никого – както от Екс-Посланика, така и от Посланика на Португалия, така и от другите посланици.
         Днес уточнявам, че по онова време, макар и лично дълбоко огорчен, се отнесох с необходимото за това добронамерено димломатическо разбиране и
         приех, че всичките адресати на това ми писмо, макар и да нямат абсолютно никакво право да нарушават международните (именно международните!!!) хуманитарни норми,
         все пак, в известен смисъл и в известна висока степен имат дипломатическото право, политическите основания и най-вече хилядолетното традиционно право на бруталната сила да не ми отговарят;
         и че това е така, защото те не просто стриктно изпълняват поръченията на своите правителства да упражняват и налагат в България такова именно политическо, икономическо и прочее влияние, което е в пълен синхрон и съответствие с поетите междуелитни, междудържавни (в нарушение на международните!!!) ангажименти, изразяващи се именно в това
         да бъде даван и даден шанс за утвърждаване на властта на преустройващите се в Червена Мафия комунистически структури
         и да бъдат продължени селективните геноцидни репресии върху онези именно личности и структури, които продължават да носят в Сърцата си Човешкото Достойнство и продължават да се съпротивляват срещу комунистическото и неокомунистическото паравоенно (ченгеджийско-мафиотско) Зло.

         Днес, обаче, в качеството ми най-вече именно на учен-изследовател на българските (в които, все пак, лично съм участвувал, а и продължавам да участвувам!!!), европейските и световните обществено-политически процеси, си позволявам да Ви предизвиквам и да настоявам да получа някакъв, макар и мълчаливо-конклудентен (т. е. подразбиращ се), отговор.
         Така, изхождайки от тази именно позиция, отделно от тук предоставеното книжно приложение, вграждам като елемент от съдържанието на настоящето ми писмо и текста на предишното ми писмо.
-------
                                                До Негово Превъзходителство
                                 господин Луиш Гонзага Ферейра,
                                 Екс Извънреден и Пълномощен
                                 Посланик на Португалия,
                                 ул. „Ивац войвода” N 6, София

Отворено писмо


         Ваше Превъзходителство,
         Прочетох Вашата издадена преди няколко дни книга „Революция на Изток. Един португалец в София” със същите чувства, с които четох последните мемоарни писания на Тодор Живков.
         И двамата сте разказали превъзходно всичкото онова, което може да бъда казано от който и да е добросъвестен хроникьор, и не сте казали абсолютно нищо от онова, което може да бъде казано единствено от вас.
         Но докато нежеланието на Живков да разкрие истината за процесите и явленията, в които е участвувал, е напълно логично и разбираемо,
         то причините за Вашето дипломатическо заобикаляне и премълчаване на истината, която Вие несъмнено знаете, за режисьорите и същността на политическия спектакъл, наречен „нежна революция”, изискват по-прецизно внимание.
         Да се приема днес, осем години след събитията, че „Революцията на Изтокпо своята същност е била официален сблъсък между демокрацията и комунизма, е меко казано несъобразяване с историческите факти.
         Както предхождащите, така и последващите събитията факти разкриват, че така наречената „Нежна революция” всъщност е била подпомагана по специален начин от Запада конспиративна битка между два клана комунисти - между „либералните” комунисти, стремящи се да се трансформират в социалисти и социалдемократи и да изградят „капитализъм за себе си”, и ортодоксалните комунисти, стремящи се да установят „световен комунизъм”.
         Това, че Западът изключително интензивно подпомагаше първите е очебиен, но „незабелязан” от Вас, исторически факт, и именно Вие сте един от онези, които трябваше да отговорят на въпроса дали това е било капан, заложен от КГБ на Запада, или е било капан, заложен от Запада на КГБ.
         Неадекватно и неискрено е да се изхожда от предпоставката, че за Запада е оставала незабелязана целенасочената трансформация на подпомаганите от него структури на КГБ в структури на Червената мафия.
         Неадекватно и неискрено е да се предпоставя, че новата трансформация на КГБ се е отказала от полезния си навик да контролира тотално всички обществени и държавни институции.
         В крайна сметка неадекватно и неискрено е да се нарича „демократично” едно общество, в което целият държавен апарат (начело с президента, депутатите и министрите) е само едно от структурните звена на Червената мафия, при това звено под нейното средно йерархично ниво.
         А нима не е още по-неадекватно и неискрено ако онзи, който целенасочено и интензивно е спомогнал това да стане „именно така”, днес или премълчава този факт, или се „удивлява” как е било възможно да се случи всичкото това?!
         При това изрично и недвусмислено да пише, че „не бива да сочим с пръст когото и да било”, защото „никой не е виновен”!
         Ваше Превъзходителство, поне ние, които се срещахме с Вас, за да търсим в историята на представляваната от Вас държава модел за бъдещето на България, днес имаме правото да получим отговорите на множество въпроси, на които голяма част от обикновените българи вече имат своя отговор, но на които не намерихме Вашия отговор в книгата:
         1) Защо по време на „революцията” Западът абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди „революцията”, макар и символично, подкрепяше?
         2) Защо Западът целенасочено попречи на опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата на КГБ и Червената мафия?
         3) Защо Западът изостави принципните си позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация, отколкото преди?
         4) Защо Западът не разобличи смисъла на „нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
         5) Защо Западът чрез своята политическа и финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките на Червената мафия?
         Същата тази мафия, която унищожава създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение бъдещето на българската нация.
         Накрая искам да Ви попитам, Ваше Превъзходителство:
         на какво се основава оптимизмът Ви за бъдещето на България?
         Какво Ви дава основание да мислите, че това, което се случва днес, определя едно достойно бъдеще за България?
         Може би е излишно, но все пак държа да Ви припомня, че съм политически затворник на комунистическия режим и активен участник, и жертва на „демократичните” процеси, които описвате във Вашата книга.
22 ноември 1997 г.
                                             Председател на Партия Либерален Конгрес,
                                 Председател на Съюза на юристите демократи
                                 в България и Председател на Управителния
                                 съвет на Базисния институт за проучване и
                                 защита на човешките права: .....................
                                                                    (ст. н. с. доцент Янко Янков)
tst
ІІ.
         Вашe Превъзходителство,
         Както вече казах по-горе, настоящето ми писмо има характера на морално и политическо (доколкото, все пак, моралът и политиката са реално съвместими, както по принцип, така и конкретно лично при Вас!) предизвикателство, като Ви уведомявам, че дори и изрично да не ми отговорите, Вие фактически ще сте ми отговорили (неслучайно влюбените казват: „Ти мълчи, аз те слушам и превъзходно те разбирам!“).
         Така, какъвто и да е Вашият отговор, бъдете уверен, че той ще влезе в аналите на моята политико-юридическа документалистита и в научно-изследователските ми интерпретации, и по този именно начин аз ще разполагам с отговорите на всичките онези въпроси, които се отнасят към сферата на въпросите, имащи отношение
         КАКТО С моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и зловещия статус на близките ми хора, които намериха смъртта си по времето (и непосредствено след това) на моето кошмарно пребиваване в комунистическите затвори,
         ТАКА И с моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус през последния четвърт век,
         „заслуга“ или морална и юридическа вина за който статус, несъмнено, имат не само комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
         но и техните „демократични“ партньори от Запада.
05 Февруари 2014 г.                                 Янко Н. Янков


ІІІ.
            Ваши Превъзходителства,
            Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
            КАКТО представителите на първоначално визираните посолства, ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ Вие –  тук визираните представители на 47 посолства и 3 световни финансови институцииТАКА ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на поставените от мен въпроси и искания.
            За пореден, може би вече хиляден, път, днес – ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България – се обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:

Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави съдебни дела за репараторна и наказателна отговорност срещу официалната българска държава
и нейните интердържавни съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване именно по повод, във връзка и заради мен на всичките мои семейно и фамилно най-близки хора и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.

Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски, който бе поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради публикация от 1996 г.,
при което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия,  или в САЩ,
но британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно съдебно решение.

Обръщам се към всичките Вас,
като се позовавам на принципите и нормите на т. нар.
 „Проект „Край на безопасните убежища“ и
„Край на безнаказаността чрез универсална юрисдикция“.

Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
СТОКРАТНО, НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО
съм се опитвал да предизвикам и да фокусирам вниманието
на голямо множество знакови фигури от американския,  
и най-вече западноевропейския, дипломатически корпус в България,
при което:
            ***по-специално съм акцентирал върху ескалиращото безправие и брутално-репресивно-геноцидното нарушаване на изключително голямо множество мои лични права, права на моите близки хора, права на ръководените от мен обществени и политически организации, както и на права на други хора;
            ***и, също така –  специално, ясно и изрично – съм акцентирал върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен изследовател в сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм констатирал, че
поне след извършените през късната есен на 1989 г.
бутафорни политически промени в България
т. нар. „демократичен“, „хуманен“ и
„антикомунистически“ Запад
всъщност е насочил усилията си именно към това –
всячески да укрепи
икономическата и политическата власт
на новия криминогенен ешелон
на престъпния комунистически елит
и да поощри този престъпен елит да извърши пълно унищожение на последните останали живи личности  с високо човешко достойнство, християнски морал и доблест.

И накрая,
обръщам се към всичките Вас,
Ваши Превъзходителства,
с изричното и пределно ясно изразеното искане
да направите всичко, което е необходимо
и е във възможностите и прерогативите Ви
да регистрирам
съгласно изискванията на Международното, Европейското и Вашето национално Право
Документационно-информационен и
Правозащитен Център или Бюро
с наименование
Истина,  Справедливост и Правосъдие“,
главната цел на която да бъде:
       събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия;
       провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на световната и европейската общественост да бъдат приобщени към идеята и към практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление, извършено от всеки отделен български престъпен деец и всеки отделен негов интердържавен съучастник;
       извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност от българските престъпни дейци и техните интердържавни съучастници.


ІV.
            Ваши Превъзходителства,
            Като, все пак, Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно мълчание по повод на и във връзка с голямото множество адресирани до Вас мои писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължение – Двадесет и осмо Отворено официално писмо
28 Февруари 2015 г.                                                           Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)