Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
18 Октомври 2014 г.
Cry
for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Петнадесето
Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие
Свободата в България е абсолютна фикция,
държавната власт
е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ
и
25 години ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ
ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е
за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
E-mail: ae.athens@dfat.gov.au
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
E-mail: exteriors.gov@andorra.ad
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail:
sofia@awеx.bg
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
E-mail: brasemb.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: secom.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: consular.sofia@itamaraty.gov.br
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
E-mail: nuntius@mbox.digsys.bg
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail:
bc.sofia@britishcouncil.bg
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail:
grcon.sof@mfa.gr
Е-mail:
akamsofias@gmail.com
E-mail:
grembsof@grpressbg.com
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
E-mail: cyprus@embox.contact.bg
E-mail: cyprusconsulate@mbox.conct.bg
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт
7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“
№ 33, п.к. 244, 1000 София
E-mail: vertregung@sof.rep.admin.ch
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
E-mail:
boite.officielle@mae.etat.lu
E-mail: berne.amb@mae.etat.lu
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
E-mail:
info.mfa@gov.mt
Е-mail: embassymalta.rom@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
E-mail:
instytut.polski@mbox.contact.bg
E-mail:
sofia.ip.sekretariat@msz.gov.pl
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
E-mail: аmbsofro@vip.bg
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София, бул. „Драган Цанков“ №
28
E-mail:
sofia@cons.russia.bg
E-mail:
direсtor.rg@rg.ru
E-mail:
redactor@gazeta.bg
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
Е-mail: cristinasantolini@omniway.sm
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
E-mail:
cons.sofia@mzv.sk
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: Matej.Andolsek@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
E-mail: niv_sofia@state.gov
E-mail: niv_sifia@state.gov
E-mail: nivappt_sofia@state.gov
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
Е-mail: sofia@emb-serbia.com
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
Е-mail: embassy.sofia@mfa.gov.tr
39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
E-mail:
uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail:
presse.sofia.amba@gmail.com
E-mail:
ccc@institutfrance.bg
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
E-mail: croemb.sofia@mvp.hr
44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
46) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
E-mail: emb-jp-bl@geobiz.net
І.
Ваши Превъзходителства,
Вие, несъмнено, превъзходно знаете,
че Правото е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В
ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ.
Неспазването му,
независимо от кого – от индивидуални, частни или институционални лица или от
корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства
и прочее) – задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна
и репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
Творецът ни е заповядал да
отстояваме Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество.
Днес, обаче, врагът на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от
Куража.
Ако някои от Вашите
предшественици или самите Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз
ще отстъпя от Правото, просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!
Припомням Ви, че ТОЧНО
ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, след пълен календарен ШЕСТГОДИШЕН КОШМАРЕН
ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД аз излязох от комунистическия Затвор,
и оттогава досега просто не съм
спирал да се обръщам към Вашите предшественици и към самите Вас,
ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ
НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички
негови нарушители.
Това е ПЕТНАДЕСЕТОТО мое Отворено
официално писмо до Вас; всичките предходни
са публикувани в моя Интернет-сайт и предстои
да бъдат публикувани в отделна документална книга на български и на английски
език.
Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html
Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/10/cry-for-justice-cry-for-law_8.html
Седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Осмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Девето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Десето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Единадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Дванадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Тринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Четиринадесето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
ІІ.
Ваши Превъзходителства,
Вие
превъзходно знаете, че в материалите, съдържащи се в Следствено дело №206 по описа за 1984
г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност и Наказателно дело
№30-Специален архив по описа за 1984 г. на Наказателното отделение при
Софийския градски съд е прието за установено, че аз съм бил извършил престъпна дейност, изразяваща се в
това, че:
НЕ САМО лично съм предоставял официални
писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и
четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,
НО И СЪМ ПОДСТРЕКАВАЛ
ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ,
СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и „военно-отбранителния“
„Варшавски договор“, и това са: Австрия, Белгия, Великобритания
(и Би Би Си), Германия (ФРГ), Германската
демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия,
Испания,
Китай
(и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия,
Румъния,
САЩ,
Турция,
Унгария,
Финландия,
Франция,
Холандия
(Нидерландия), Чехословакия, Швейцария,
Швеция,
Югославия
и Япония.
Вие
превъзходно знаете, че поне формално и официално точно тези аргументи са стояли в основата
на зловещата селективно-геноцидна стратегия на престъпната комунистическа
държавна власт в България,
НЕ САМО И ДОРИ НЕ
ТОЛКОВА да подложи лично мен на неимоверно кошмарно жестоки ШЕСТГОДИШНИ третирания в зловещите
комунистическите затвори,
НО НАЙ-ВЕЧЕ В
БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ДА УНИЩОЖИ ВСИЧКИ МОИ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ
ХОРА,
с което ОФИЦИАЛНО И
ДЕМОНСТРАТИВНО да покаже и да докаже на всички останали български граждани, че в
пределите на нейната престъпна тотална държавна власт, именно, за да бъде
запазен и обезпечен нейният геноцидно престъпен характер, е абсолютно
недопустим абсолютно всеки порив за ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО.
Вашите дипломатически
предшественици от онова време, Ваши
Превъзходителства, несъмнено превъзходно знаеха и разбираха това,
НО
НЕ
САМО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИХА НА ТОЗИ ЗЛОВЕЩ СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД,
НО И ОФИЦИАЛНО
(и съвсем не формално, а дълбоко същностно и престъпно съучастнически) даваха
официална легитимност на тези процеси и обезпечаваха,
а днес и Вие обезпечавате,
пълната неотговорност и безнаказаност за всичкото това.
Настина,
някои (всъщност – само няколко) от Вашите тогавашни дипломатически
предшественици и техните правителства по онова време
(преди Втората
комунистическата революция от 1989 г. за освобождаването на комунистическата
партия от нейната идеологическа и юридическа ангажираност към „бедните и
онеправданите“,
за освобождаване от
задължението й да извършва само селективен геноцид и
за придобиване на
„правото“ и на гарантираната от световната „демократична общност“
ВЪЗМОЖНОСТ НАПЪЛНО
БЕЗОТГОВОРНО И БЕЗНАКАЗАНО да извършва тотален геноцид върху цялото
90-процентно население на държавата и превръщането на Червената армия в абсолютно
безотговорна Червена Мафия)
все пак
показваха известна публична и официална ангажираност за съдбата на жертвите на
селективния геноцид,
но прецизният
анализ на фактите днес достатъчно красноречиво показва, че това техно поведение е било
преднамерено и точно дозирано осъществявано именно и само в рамките на БЕЗСКРУПУЛНАТА
ПРОПАГАНДНА ЛЪЖА И ПРЕЦИЗНО ПЛАНИРАНАТА ФАКТИЧЕСКА НЕЕФЕКТИВНОСТ.
Така, на
фона на визираните мои категорично ясни уточнения, тук и сега, В
КОНТЕКСТА НА ЧЕТВЪРТВЕКОВНИЯ ЮБИЛЕЙ ОТ БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ,
категорично ясно ЗАЯВЯВАМ:
Първо. Искам
„кожите“, т.е. ОФИЦИАЛНА ЮРИДИЧЕСКА ВИСОКОХУМАННА
КЪМ ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ РЕПАРАТОРНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и поставянето им в
затвори тип „Шератон“ на абсолютно всички, които като:
*офицери и агенти КАКТО
НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА посткомунистическите
специални служби;
*комунистически и посткомунистически
следователи, прокурори, съдии и други институционално ангажирани лица,
ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК – от времето на
70-те години до днес –
са участвували и
продължават да участвуват в абсолютно престъпните геноцидно-репресивни
оперативни мероприятия срещу мен и всички свързани с мен мои семейно и фамилно
най-близки хора.
Уточнявам, че напълно
валидните официални доказателства за визираната престъпна дейност се намират КАКТО
В архивите на комунистическите и посткомунистическите специални служби,
ТАКА
И В архивите на комунистическите и посткомунистическите прокурорски и
съдебни институции, ТАКА И В архивите на други институции, ТАКА И В моите лични архиви.
Второ. От всичките посочени по-горе 24 (двадесет и четири) посолства
и 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции, които
по онова време лично от самия мен са били информирани за жестоката селективно- репресивна
ситуация, в която се намирам,
ИСКАМ ДА ПОЛУЧА ОТГОВОР:
„-Защо само Държавният департамент
на САЩ е изразил становището, че аз съм пример на български гражданин, лишен от
човешки права?“, или по-точно –
„-Защо другите, след като
са разполагали с абсолютно същите доказателствени факти и превъзходно са знаели
текстовете на Принципите и Нормите на Правото, които са ги задължавали да се
ангажират с казуса, не са пожелали официално да заявят своята хуманна причастност
към моята съдба и към Правото, а са предпочели да се приобщят към недостойното
или дори към престъпното съучастническо мълчание?“.
И още нещо: „-Защо същият този Държавен
департамент на САЩ днес, цели три десетилетия след заявената от него (на 06
Юни 1984 г.) позиция на хуманна съпричастност към мен като обект на
престъпно посегателство от българската държавна власт,
след това, от 1990 г. до днес, въпреки моите изключително многобройни и интензивни
призиви към него,
не само
мълчаливо отказва да се произнесе по същия начин (на хуманна съпричастност
към Справедливостта и Правото),
но и дори пределно ясно дава да се разбере, че е не
просто съучастник, а че дори е височайш покровител на днешната престъпна
българска държавна власт?“
Трето. Тук и сега за пореден път ще акцентирам Вашето
внимание върху това, че съвсем неотдавна, в рамките на дейността на
един от предишните Парламенти,
официални представители на българските специални служби бяха поканени на
заседание в Парламентарната комисия за
контрол върху специалните служби, при което официално бяха съобщили:
***че съществува отдавнашна и
константна престъпна практика, при която
българските
специални служби са използувани от български и чуждестранни политически и
икономически (т.е. мафиотски!!!) кръгове,
при
което за да бъдат елиминирани от
политическата или икономическата сцена определени лица, за тях се изработват
фалшиви компрометиращи ги информационни масиви,
които се
предоставят на т. нар. „партньорски
специални служби на други държави“, които от своя страна самостоятелно или
в синхрон с българските служби осъществяват спрямо тези лица определена секретна
или официална елиминиционна стратегия и мероприятия;
***дори нещо повече – повечето от т. нар. „партньорски специални
служби на другите държави“ НЕ САМО превъзходно знаят, че предоставената им
информация има фалшив характер, НЕ САМО въпреки това я използуват за
елиминирането на визираните лица,
НО И ЧЕСТО ПЪТИ ИМЕННО ПО
ТЯХНО ИСКАНЕ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ ИЗРАБОТВАТ ТЕЗИ ФАЛШИФИКАТИ,
тъй като тези визирани лица по своята същност се проявяват като
непримирими привърженици на Правото и Справедливостта и с официалната си
дейност по същество пречат не само на българските престъпни мафиотски кръгове,
но и на конвергираните с тях чуждестранни такива;
***дори нещо ОЩЕ повече – по
силата на обстоятелствата разполагам с ОБЕМИСТИ доказателства и документални
доказателствени средства, че
за да извършат елиминационно
мероприятие срещу „опасността“ във Великобритания да бъде регистрирано Бюро или Организация под наименовинието „Истина и
Правосъдие (Справедливост)“, което да подпомага британското, европейското и българското
правосъдие за съдене на лица, свързани с българския комунистически и
поскомунистически мафиотски режим, които лица са извършили конкретно описани
престъпления,
през Юни 2000 г. БРИТАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ са били разрешили или
позволили на българските специални служби да проведат в Лондон оперативно
мероприятие, с което да елиминират тази „опасност“ (виж Десетото писмо – 12
Октомври 2014 г.);
и че за да извършат елиминационно мероприятие срещу „опасността“ в
Швейцария да бъде регистрирано такова Бюро или Организация,
през 2006 и 2007 г. Швейцарските специални служби не само са
използували оперативния фалшификаторски масив на българските, но и сами са изработили такъв масив (виж Единадесетото
писмо – 13 Октомври 2014 г.).
Четвърто. Тук и сега ще акцентирам Вашето внимание върху тук
посоченото и приложеното МОЕ ОФИЦИАЛНО
ПИСМО, датирано на 12 Октомври 2012 г., адресирано до и надлежно лично от
мен предоставено в офисите на Техни
Превъзходителства Посланиците на десет (10) посолства,
КАТО ИЗРИЧНО И ЯСНО искам от
всичките Вас да „мотивирате“ тук визираните Техни Превъзходителства да „благоволят“ да
изпълнят произтичащото от Принципите и Нормите на Европейското интеграционно
Право техни задължения да отговорят на всичките ми, адресирани до тех
мои официални „дипломатически“ писма.
---
Следва текста на визираното писмо:
„12 Октомври 2012
г.
Отворено писмо до 10 посолства с
искане
за съдействие за
УБЕЖИЩЕ, ЗАКРИЛА И ПРАВОСЪДИЕ -
12 Октомври 2012 г.
До: Техни
Превъзходителства Посланиците на:
Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4,
1000 (1087) София
Кралство Белгия - бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София
Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия -
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
Федерална Република
Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087)
София
Княжество Лихтенщайн - ул. „Шипка“ № 33,
1000 (1087, 1504) София
(чрез: Негово
Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите
на Княжество Лихтенщайн в България)
Великото Херцогство Люксембург - ул.
„Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на
Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство
Люксембург в България)
Федерална
конституционна Република
Съединени
американски щати (САЩ) -
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
Република Франция -
ул.
„Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15,
1000 (1504) София
Конфедерация
Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
-------------
І.
1)
В редица мои документални книги, медийни интервюта и телевизионни изяви
многократно съм разказвал, че когато на
30 октомври 1989 г. бех освободен от затвора поради пълно изтърпяване на
наложената му шестгодишна присъда, още на 17-ата минута влязох в сградата на
посолството на САЩ, където веднага бех посрещнат лично от Посланика г-н Сол Полански. И че единствената цел на това мое
посещение е била да поискам съдействие да замина на Запад заедно с родителите си и
семейството на брат ми, където възнамерявах да продължа заниманията си в
сферата на правните и политическите науки. Също така съм уточнявал, че г-н Посланикът енергично отклони това
мое искане и ме увери, че успехът на политическата промяна в България
бил имал нужда от моето оставане в страната; и че специално за мен такава е била общата
позиция на всички Западни посолства в София, и ми препоръчал да „се
присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни
организации.
При това винаги съм подчертавал, че
директно съм казал на Посланика, че
това няма да стане, тъй като познавам лично и отдавна всичките тези вече
станали шумно известни членове на тези дисидентски клубни организации; и че
както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и
съдбата на близките ми нямам абсолютно нищо общо с тях.
Любопитно е, че при излизането ми от
кабинета на Посланика аз се разминах
на вратата с младеж, за когото узнах, че се казва Владимир и че е синът на комунистическия мастодонт Любомир
Левчев, на когото било уредено назначаване като професор в някакъв университет
в САЩ. Тогава аз отново поставих въпроса за желанието ми да
се занимавам с наука именно на Запад, и така само броени минути след
излизането ми от комунистическия затвор бех любезно уведомен:
*че специално за мен няма да е
никакъв проблем да получа виза за която и да е западноевропейска държава или
САЩ;
*но че на моито близки такива визи
няма да бъдат издадени, тъй като няма да отговорят на изискването да бъдат
реална или потенциална трудова (работна) сила;
*и, че, освен това, както
в САЩ, така и в Европа, шанс за самореализация в която и да е сфера ще имат
единствено децата на комунистическите величия, но не и такива като мен;
*и че това е било обусловено от
някаква „джентълменска уговорка“ между елитите на Запада и Москва, която
уговорка била имала дълбоко същностен характер на едно от условията за
промените в Източния блок.
Така, само половин година след
излизането ми от затвора случайно останах жив след тежка туморна операция в
Мюнхен, Германия (след като всички лекари в България единодушно ме уверяваха,
че съм напълно здрав и ми няма нищо!),
но съвсем наскоро след това, ПО
ВРЕМЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ГЕНОЦИД, брат ми Камен и баща ми Никола
беха погребали от тотални ракови метастази, а майка ми Евтима просто бе
удушена - като, обаче, в смъртния й акт е записано, че е умряла от остра
сърдечна недостатъчност.
-------------
2.)
След като в продължение на 10 (десет)
години активно и напълно безуспешно участвувах в политическия живот
на България и още по-активно и още по-безуспнешно се опитвах да получа
правосъдие от българските институции,
на
27 Август 1999 г. поисках политическо убежище във Великобритания, и на
моето име бе образувано имиграционно досие HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797, а само
след един месец, през Септември 1999 г. ми бе даден National Insurance numbercard PX 30 81 75 D.
***По повод и във връзка с това през Октомври френската телевизия ARTE извърши снимачна дейност в София и в Лондон, а на 15 Декември 1999 г. излъчи специален
документален филм, посветен на моята дейност като човек, учен и политик (виж: http://www.youtube.com/watch?v=BlZXESNc_cM&feature=player_embedded, http://vbox7.com/play:77aa4e19).
***На 05 Януари 2000 г. започнах да
издавам в Лондон т.нар. „Бюлетин“, фокусиран върху
криминалния мафиотски характер на политическите и социалните процеси в
България, трагичния характер на човешките права и тоталната престъпна същност
на българския посткомунистически управленски елит.
***На 25 Януари 2000 г. получих
съобщение, че имиграционното му досие има нов адрес, и това е HM Immigratin Service, Gatwick Asylum Unit, Ashdown House, Gatwick Airport South Terminal, Gatwick West Sussex RH6 0NP.
***В моите адресирани до британските
власти официални писмени описания на ситуацията в България посочвах
голямо множество конкретни факти, разкриващи изключително широката гама от
методи и средства, които българските посткомунистически специални служби
използуват, за да елиминират от участие в политическите и гражданските процеси
както бившите политически затворници, така и обикновените добросъвестни
граждани.
В тези мои описания аз категорично
посочвах, че на практика в България няма механизъм, който да е в състояние да
мотивира държавните властови институции да спазват Правото и Закона, и че единствената мотивационна сила биха
могли да бъдат авторитетните чуждестранни и международни институции; които,
обаче, под предлог че спазват принципите на неутралитета фактически поощряват и
легитимират престъпленията на посткомунистическата българска държавна власт.
***В писмото ми от 25 Декември 1999 г. до британските
институции, съм написал следното:
„В
същото време аз като професионалист-политик и професионалист-учен считам, че
съм установил по безспорен начин, че на Запад съществуват специални и
превъзходно действуващи механизми за превръщането на бившия престъпен
комунистически елит в баснословно богат капиталистически елит, на когото вашата
средна класа може само да завижда. Парадоксално е, че някога, в продължение на
много години Западът, поне в медийното политическо пространство, изключително
активно защитаваше мен и семейството ми именно от този елит, а днес същият този
Запад легализира като нов и демократичен български елит именно тези престъпни
структури, а автентичните политически противници на комунистическия режим сме
оставени в лапите на старите си екзекутори“.
*** В писмото ми от 30 Декември 1999 г. до британските
институции и до четири западни посолства в София, казвам следното:
„Както
вече знаете, аз искам да намеря отговор на много въпроси, сред които водещи са
следните:
1) защо западните дипломатически
представители са ме защитавали толкова усърдно през цялото време, докато бях в
затвора; и
2) защо след като излязох от
затвора, и особено през 1990-1992 г., те почти демонстративно се
дезинтересираха от мен (както и от всичките останали автентични противници на
комунизма) и легализираха като свои демократични партньори именно онези
структури и личности, които участвуваха в моето (и на другите като мен)
инквизиране?“.
*** В същото писмо от 30 Декември
1999 г. съм написал и:
„Както
знаете от документацията, която редовно съм Ви предоставял, през изтеклите 10
(десет) години бившите ми инквизитори въобще не се отказаха от нито един от
старите си навици. През това време те:
1) подложиха семейството ми на
най-модерните форми на социален терор и физическо изтребление;
2) поставиха на специален репресивен
режим политическата и научната ми дейност;
3) останалите живи членове на
семейството ми са застрашени от по-нататъшно изтребление. През цялото това
време и по повод на всичкото това аз не получих абсолютно никаква подкрепа и
заинтересованост от Вас за спазване на все пак съществуващите български закони.“.
***В писмо ми от 21 Януари 2000 г. се съдържа и следният
текст:
„В
колосалния брой мои официално предявени писмени жалби и в посочените документи
изрично се съдържат конкретните имена на конкретните извършители на конкретните
престъпления (според съществуващото законодателство). Само че никой от
държавната власт не спазва тези закони; а и Западът недвусмислено показва, че подкрепя именно тази, несъобразяваща
се със собствените си закони, държавна
власт.
От 1989 г. досега, вече десет години,
Западът:
*с подчертан ентусиазъм е давал
колосални количества безвъзмездна помощ и привилегировани кредити именно на
тази противозаконно действуваща държавна власт;
*въобще не е обвързал предоставянето
на тези блага със спазването на елементарните човешки права и собствената
законност; и
*с абсолютно нищо не е показал
морална ангажираност със своите бивши патньори в борбата със Злото –
автентичните антикомунисти, които преди това, макар и символично, подкрепяше.
При
тези обезпечени от Запада условия, явно поощряващи беззаконието и
безотговорността, бившите политически затворници като мен, които не бяха
сломени и унищожени от класическата комунистическа власт, през последните десет
години бяха и все още са подложени на специална стратегия за окончателно
политическо и морално сломяване и физическо унищожаване.“.
***В същото писмо от 21 Януари 2000 г. съм написал:
„Преди
пет месеци поисках политическо убежище във Великобритания и сега живея в
Лондон. Семейството ми, обаче, е в България и е сериозно застрашено.
По-рано
комунистическата българска власт бе тази, която ни затваряше пътя към
спасението, докато през това време унищожи с репресивна цел половината от
членовете на семейството ми. Оцелялата половина днес е застрашена от
по-нататъшно репресивно унищожаване, но сега
вече пътят към спасението е препречен от пречки, създадени именно от Вас и
отстраняването на които е само и единствено във Вашите правомощия.
В България днес е сериозно застрашен
животът и здравето на: майка ми, съпругата ми, трите ми деца и детето на брат
ми.
Обръщам се към Вас, за да поискам
Вашата закрила за семейството ми.“.
***В това официално писмо от 21 Януари 2000 г. се съдържа и следният
текст:
„И накрая искам изрично да
декларирам следните неща:
1)
Предприетата от мен през 80-те години активна съпротива срещу комунистическата
система бе преди всичко израз на моя ценностно-морален избор на поведение,
насочен срещу Злото.
Наистина високите ценностни идеи на
Западната демокрация бяха изключително дълбоко залегнали в основата на моето
поведение, но те бяха дали само „фината и безупречната шлифовка“ на генното
качество на прадедите ми - нито един от
последните осем поколения от моята фамилия не се е разбирал с властта
(която, в тази част на Европа, винаги е била деспотична), всички са се съпротивлявали с оръжие в ръка. Ние с брат ми и баща ми сме единствените две поколения от нашия род,
които са прилагали легитимна съпротива. Казвам това не за друго, а
за да подчертая, че не считам Запада за виновен за моето поведение „като
подстрекател”.
2)
В същото време, обаче, съществуват три важни и съществени обстоятелства, а това
са:
а)
именно Западът нарече комунистическата система „Империя на Злото”; именно Западът активно призоваваше такива като
мен от вътрешността на Империята към легитимна съпротива срещу Злото; именно
Западът интензивно използуваше имената и жестоката съдба на такива като мен за
знаме в своята борба срещу Злото;
б)
когато през 1982-1984 г. интензивно посещавах Западните посолства в София, именно
западните дипломатически представители бяха тези, които деликатно, но
достатъчно ясно и последователно целяха да постигнат трайното ми ангажиране със
стратегията на борбата срещу Злото, с демократичните промени в обществото.
Най-интензивни в това отношение бяха смисловите послания към мен от
дипломатическите служители на САЩ, Франция и Германия. Не съжалявам и съм им изключително благодарен за това - в онези жестоки
времена и условия те ми помогнаха да стана и да бъда достойна личност, а не
смачкан от системата безмълвен роб или страхлив беглец!
Когато през есента на 1989 г.
излязох от затвора, пак именно западните дипломатически представители бяха
тези, които отклониха намерението ми да замина да живея на Запад, и изрично и
ясно ми препоръчаха да остана в България, за да бъда ангажиран с предстоящите
демократични промени.
Тук обаче вече имам своите съжаления
и неудовлетворения - днес вече се питам дали през 1989-1991 г. те са имали благородната цел за създаване на
демократични надежди, или по силата на конкретни тайни договорености с
комунистическия елит са имали нуждата от създаването и експлоатирането на
автентични измамници като мен, които, без да съзнават това, да участвуват в
насаждането на демократични илюзии.
в)
Така или иначе през тези десет години аз бях един от изключително активните
участници в т.нар. „демократичен процес” в България. Днес обаче се страхувам, че съществуват доста мощни сили, които са
силно заинтересовани да ме елиминират от него. И то не заради друго, а
заради това, че аз продължавам да съм привърженик на автентичната Западна
демокрация, и не съм съгласен да бъде
наричана „демокрация“ диктатурата на Червената мафия, изградена от структурите
на КГБ.
По-рано,
за да елиминира моето участие в демократизирането на обществото, българският
филиал на КГБ ме прати в затвора за шест години. Днес той не може да направи
това, но може да ме прати в емиграция, с което да постигне абсолютно същия
полезен за себе си ефект. Така например:
Þсемейството ми остава техен заложник и с цената на живота на близките ми
хора ще се обезпечава моето мълчание;
Þнулевите икономически емиграционни условия ще ме принуждават непрекъснато
да се заплитам в ежедневни битови проблеми и така съвсем бързо ще бъда
професионално дисквалифициран както в научната, така и в политическата сфера,
което всъщност е друга форма на обезпечаване на моето мълчание;
Þпак нулевите икономически емиграционни условия въобще няма да ми позволяват
да участвувам от разстояние в
политическите процеси на България, тъй като такова участие е абсолютно
невъзможно без скъп компютър с ИНТЕРНЕТ и без нормални телефонни разходи;
ÞПаспортният режим, на който ще
съм подчинен, ще осигурява на българския филиал на Червената мафия същия ефект,
който по-рано им осигуряваха затворническите стени, зад които ме бяха поставили
- пълна невъзможност за лично участие както в политически прояви и събития
вътре в България, така и в такива, свързани с България, но ставащи в Европа;
3)
Считам, че ако през последните 10
(десет) години Западът даваше категорично ясни демократични политически и
юридически послания към елита, определящ характера на българската политическа
власт, съдбата на България щеше да е съвсем друга, и тогава на мен (и на хора
като мен) въобще нямаше да им се налага да търсят спасение в друга държава.
Поради
това днес се питам:
А) нима само за Червената мафия е изгодно моето отстраняване от
политическите процеси в България чрез заплитането ми в емиграционни проблеми?!?
Б)
Нима Вие (като институции), които преди години бяхте проявили
високоблагородната загриженост за моята и на семейството ми лична съдба и за
моето участие в демократичните процеси на България, днес вече не се
интересувате нито от едното, нито от другото?!?“
***Междувременно, на 11 Януари 2000 г., заместник-председателят на ръководената от мен политическа партия и
Директорът на Базисния институт за
проучване и защита на човешките права са написали и депозирали специално
писмо, адресирано до посланиците на САЩ, Великобритания, Франция и Германия. В
това писмо те изрично са посочили, че съществува ситуация, сериозно
застрашаваща живота на живеещите в София членове на моето семейство.
Отделно на 17 Януари 2000 г., съпругата
ми е депозирала писмо с аналогично съдържание, адресирано до британския
посланик в София.
***На 25 Януари 2000 г. третият секретар на британското посолство (David Pert, Third Secretary) е написал писмо до съпругата ми, в което е декларирал, че ако тя поиска виза, за да отиде при мен в Лондон,
ще получи отказ и такава няма да й бъде дадена;
при което в писмото се съдържа изрично
предупреждение, че всеки мой
роднина, който подаде молба за виза, също ще получи отказ.
***На 11 Май 2000 г. съпругата ми
е депозирала в офисите на посланиците на Великобритания, САЩ, Франция и
Германия официално писмо, в което е написала следното:
„(...)
След настъпването на поощрените от Вашите правителства „демократически промени“
в България за нашето семейство не е настъпило абсолютно нищо по-добро. За това
на какви нов вид репресии сме подложени, Вие сте уведомявани лично от съпруга
ми, който най-редовно Ви е предоставял копия от цялата му обществена и лична
документация. Твърде много са
престъпленията, които са извършени спрямо нас през последните години. Досега
никой от българските власти и никой от Вашите дипломатически представителства
не е обърнал абсолютно никакво внимание на стотиците жалби на съпруга ми.
Поведението на българската власт е напълно разбираемо за нас; Вашето поведение,
обаче, все още не ни е много ясно и разбираемо.
Уважаеми представители на Западната
демокрация,
Животът
и здравето на всичките членове на нашето семейство са застрашени. Отворете
старите си архиви, свързани със съпруга ми, прочетете и новите архиви, и ясно
ни кажете: „Ще ни защитите ли или ще продължите мълчаливо да помагате на тези,
които искат да ни унищажат тотално?
Уведомявам
Ви, че от началото на следващия месец ние със съпруга ми ще започнем паралелна
или щафетна протестна акция, аз от София, а той от Лондон, за да се опитаме да
Ви мотивираме да ни кажете по изричен начин какъв е Вашият отговор на горния
въпрос.“
***Единственият отговор на това
нейно писмо е този на Първия секретар на
посолството на Франция (Сесил Лонже,
Първи секретар), в който е декларирано следното: „(...) дипломатите, които
понастоящем работят в Посолството на Франция в София нямат нищо общо с миналото
на Вашия съпруг и нямат право да се намесват във вътрешно-политическия живот на
страната Ви“.
***Междувременно, както всяка
сутрин, така и на Първи Юни 2000 г.,
аз провеждах редовните си най-малко едночасови спортни занимания в парка „Финсбъри”,
намиращ се съвсем наблизо до жилището ми. Докато тичах, внезапно чух зад гърба
си думите: „Тичай си спокойно! С теб никой няма да се занимава. Тия, които ни
трябват, ти си ги оставил в София и те са в ръцете ни!”.
„Какво
искаш от мен?” - бе спонтанно възникналият ми въпрос.
„От теб не искаме нищо! Просто те
уведомяваме, че децата ти и жена ти са в ръцете ни, и че нищо не ни пречи да ги
отвлечем и да ги продадем в публичните домове по света, или просто да ги убием.
А това, че англичаните въобще няма и да искат да защитят нито тях, нито теб,
ти, като професионалист, много добре го знаеш! А защо няма да искат – не е наша
работа да ти го обясняваме!”.
***На 02 Юни 2000 г. аз депозирах специално писмо, адресирано до шест
британски институции, в което написах:
Þче предишния ден съм получил от
българските специални служби специално и недвусмислено послание;
Þче семейството му е сериозно
застрашено и е в опасност; и
Þче настоявам да ми бъде върнат
паспорта и да бъде обезпечено завръщането ми в България, за да мога да защитя
семейството си.
Впрочем, в същото писмо аз обърнах
внимание на факта:
Þче официалната теза на
британската имиграционна политика е „твърда, честна и бърза” („Firm, Fair and Fast immigration policy”);
Þче задължителните
международноправни стандарти за произнасяне по имиграционните казуси е максимум
два месеци;
Þче при моя казус този срок е
просрочен точно пет пъти;
Þче за мен е пределно ясно, че официалните британски институции не са
спазили двумесечния срок за произнасяне по казуса поради едно изключително
важно съображение: не са искали заради
мен да си развалят превъзходните политически и икономически отношения с
престъпниците от българския филиал на руската Червена мафия“; и
Þче за мен е пределно ясно, че с
това свое поведение официалните британски институции на практика са дали и
дават на българската държавна и на извъндържавната мафиотска власт една
превъзходна протекция, своевременно използувана за затягане на репресивния
обръч върху семейството ми.
***В посоченото мое писмо от 02 Юни 2000 г. аз настоявах:
„Уважаеми
господа,
Съгласно
британското, а и съгласно международното право всички лица, поискали
политическо убежище, до момента на официалното произнасяне на имиграционните
власти по тяхното искане, имат правния статус на „задържано лице”.
Социалната помощ, която получават,
наистина е много по-голяма от моята професорска заплата в България, при това,
за разлика от България тук цените на жизнено необходимите стоки са много
по-евтини.
Това обстоятелство, обаче, съвсем не
елиминира факта, че съгласно замисъла на правната концепция, тези пари се дават на емигранта, за да може
чрез тях сам да организира ефективността на своя
„правен статус“.
Или
с други думи, както би казал Вашият гениален Джордж Оруел, благодарение на Вас през изтеклите 10 (десет) месеци
аз съм имал икономическата възможност да реализирам най-същностната мечта на
комунистите - сам да организирам и обезпечавам положението си на затворник; при
това, доколкото схващам нещата, не е изключено тези разходи да са много
по-малки в сравнение с разходите, които Вие правите в реалния затвор.
За мен, обаче, е много по-важно
съображението:
Þдали по този начин Вие сте били
неволен или преднамерен реализатор на интересите в това отношение на същите
онези, от които по-рано Вашите правителства и обществени организации ме
защитаваха, и които именно Вие днес легитимирате като Ваши демократични
партньори;
Þа самият аз, както по-рано, така
и днес, имам правния статус на „задържано лице”;
Þи както по-рано, така и днес,
този ми именно правен статус дава на старите ми екзекутори безпроблемната
възможност за тотално унищожаване на членовете на семейството ми.“.
***на 03 Юни 2000 г. изпратих
препоръчани писма до базираните в София посланически представители на
Великобритания, САЩ, Франция и Германия. Съдържанието им е слeдното:
„В близките дни ще съм в България,
за да защитавам семейството си.
Но вече сериозно се питам: „От кого? Нима само от българския филиал на
КГБ и на руската Червена мафия? Дали и
Вие не сте застанали по някакъв начин в основата на този жесток механизъм?”.
Аз съм, може би, единственият жив българин, който е
получил изключително жестока съдебна присъда и фактическо третиране именно
заради връзките си с представителите на Вашите посолства в България.
Тъй като жестокостта на българските
официални държавни и мафиотски властнически структури по отношение на мен и
моето семейство не само не спря през годините на така наречената „демократизация”, но дори се и увеличи;
и тъй като Вашите правителства почти
демонстративно легитимираха като свои „демократични
партньори” именно престъпниците, от които по-рано уж защитаваха човешките
права на такива като мен;
за да се опитам да намеря
документален отговор на този „парадоксален
факт”, през последните години съм Ви писал няколко искания за достъп до
разсекретените архиви на Вашите дипломатически и други ведомства, с които съм
контактувал, и заради които именно контакти аз и семейството ми бяхме станали
обекти на изключителната жестокост на официалните и тайните служби на България.
До днес не съм получил никакъв
отговор от Вас. Нещо повече – за мен е повече от очевидно, че Вашето поведение към мен всъщност е една
превъзходна протекция по отношение на престъпниците от българския филиал на КГБ
и руската Червена мафия. Която протекция те използуват по виртуозен
начин, за да унищожат цялото ми семейство.“
***Всичките ми опити на първи,
втори, трети, четвърти и пети Юни 2000 г. да се срещна с какъвто и да е
официален представител на британската държавна власт пропадаха още при
предварителните разговори, при които накратко разказвах за какво става въпрос.
***Така, сутринта на 06 Юни 2000 г. аз пристигнах в офиса на
службата, в която се намира моето имиграционно досие – HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797.
Там веднага бех изумен от обстоятелството,
че от предишната изключителна учтивост на служителите сега не само не е
останала никаква следа, а дори нещо повече – изражението върху физиономиите,
жестовете и кратките думи, които беха изричани, беха абсолютно същите, с
каквито аз се бех срещал в българските комунистически затвори.
Казаха ми да остана да спя на
пейките в чакалнята на летището.
Сутринта на
07 Юни 2000 г., без да ми дават каквото и да е обяснение, двама полицаи ме
отведоха в ареста на летището; после, към 15 часа, ме качиха на
борда на българския самолет, където дадоха паспорта ми на пилотите и им казаха,
че имам статуса на „депортирано лице с опасно поведение“.
Така, В БРУТАЛНО НАРУШЕНИЕ НА ВСИЧКИ
ПРАВНИ НОРМИ НА МЕН НЕ МИ БЕ ДАДЕНА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ КАКТО ДА УЗНАЯ
МОТИВИТЕ ЗА ПРИНУДИТЕЛНОТО МИ ДЕПОРТИРАНЕ, ТАКА И ДА ОБЖАЛВМ АКТА ЗА
ДЕПОРТИРАНЕ.
На летището в София един от пилотите
ме от останалите пътници и през служебния вход ме отведе в полицейското
помещение. Там ме посрещна млад полицейски офицер, който ми каза, че ме
познавал от изявите ми като политик, върна ми паспорта и ми казал, че лично Главният прокурор Никола Филчев е
отменил издаденото от Директора на
Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов разпореждане аз да бъда арестуван и
отведен в Националната следствена служба.
***После, рано сутринта на другия
ден, по телефона се обади Главният
прокурор Никола Филчев, с когото аз не само бех приятел още от студентските
години, но на когото бех кум на сватбата му.
Двамата веднага се срещнахме, и така аз
узнах онези факти и обстоятелства, които, разбира се, многократно са описвани в
голямо множество искания за разследвания, по които досега не е извършено
абсолютно никакво разследване, и които съвсем накратко ще бъдат посочени и тук.
Впрочем, по същото време срещу Главния прокурор Никола Филчев под
ръководството на Премиера Иван Костов
и неговия абсолютно доверен и до наши дни тогавашен Директор на Националната служба „Сигурност“ генерал Атанас Атанасов,
вече в продължение на половин година, се е водела не само жестока медийна и
институционална война, но и приятелката
на Филчев (адвокат по професия) е била мистериозно и зверски убита, а в
медиите охотно била лансирана версията, че непосредственият убиец е именно той,
Главния прокурор.
***След един месец, през Юли 2000 г., в брой 7 на
списание „Извън закона“ бе публикувано интервю с мен, озаглавено „Западните
елити са истинските кръстници на Червената мафия“. В това интервю аз
изрично и пределно ясно съм заявил, че
проведеното на първи Юни в Лондон
оперативно мероприятие на българските специални служби „не е било чисто българско“.
***На 28 Ноември 2000 г. регистрирах в офиса на Прокуратурата искане за разследване (рег.№-6527), в което съм
посочил, че един адвокат, когото познавам много отдавна, ми е казал, че е упълномощен да
ме уведоми:
►че
българските
тайни служби са получили съгласието на западните тайни служби да се справят
безцеремонно с мен и с всички такива като мен, включително и чрез прилагането
на сравнително елегантен способ за физическо унищожаване;
►и
че единственото
условие за моето и на семейството ми оцеляване е аз да се откажа от всички
водени от мен пред българските и пред международните институции преписки и
искания за наказателна и репараторна отговорност, тъй като те „представят в неблагоприятна светлина
протичащите в България мощни демократични процеси“.
***На 09 Ноември 2006 г. поисках да бъде разпитан като свидетел бившият Главен прокурор Никола Филчев,
който през лятото и есента на 2000 г.
ми е разказал, че в качеството си на Главен прокурор е бил узнал, че:
а) когато през лятото на 1999 г. аз съм бил заминал за Лондон и съм
поискал политическо убежище, българските специални служби веднага са били
влезли във връзка с британските такива и са им били предложили да получат
тяхното конклудентно (мълчаливо, но фактически
подразбиращо се) съгласие да бъдат осъществени върху британска територия по отношение на мен няколко
оперативни мероприятия;
б) че целта на тези мероприятия
се е свеждала до това - българските специални служби да ми дадат да разбера, че
животът и съдбата на членовете на семейството ми в България са застрашени, и че
само моето лично присъствие при тях може да ги спаси; съгласно целта на този план е трябвало аз да бъда остро мотивиран да се
завърна в България;
в) и така, по този начин, процедурата по
моето искане за политическо убежище пред британските власти да отпадне „по
елегантен” начин, политически и юридически удобен и безопасен както за
българските, така и за британските власти.
***По-късно, в друго мое официално
искане до Прокуратурата аз съмуточнил,
че Никола
Филчев не само ми е разказал горепосочените факти, но и лично е осъществил
извън София моя дискретна среща с тогавашния Главен секретар на МВР генерал
Божидар Попов, който лично е потвърдил пред мен посочените факти и
обстоятелства.
***От регистрирано на 05 Януари 2007
г. мое искане за разследване е видно, че съм акцентирал върху СЛЕДНИТЕ
ГРУПИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
1)
че тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил
Йорданов точно три пъти е
бил докладвал официално на Председателя
на Министерския съвет Иван Костов
всичко онова, което МВР вече е било знаело относно казуса, възникнал в
резултат на поисканото от мен политическо убежище във Великобритания; и че
колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;
2) че със съгласието на Президента Петър Стоянов (агента „Виктор“) е била формирана т.нар. СПЕЦИАЛНА ГРУПА, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;
3) че едно от
свръхспециалните оперативни мероприятия на тази СПЕЦИАЛНА ГРУПА при Президента и Премиера е било
следното:
а) да бъде изпратено в Лондон
специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да
ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни
дъщери, както и непълнолетната дъщеря на брат ми, ще бъдат отвлечени или просто
убити;
б) ако, обаче, все пак аз реша да
остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането, при което
изпълнители да бъдат три криминално проявени лица, които ще имат задачата да
държат заложниците няколко дни в пустееща къща в едно полупустеещо село близо
до югославската граница - при което, след като ги изтезават, да убият поне една
от тях и да „избягат” през границата;
в) в същото време в оперативния
план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската
държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с
която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването
на високи държавни награди;
г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че
„Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е
предпочел да остане в Лондон”.
***От текста на регистрираното на 08 Януари 2007 г. мое искане за
разследване е видно, че съм посочил две нови групи значими за казуса факти и
обстоятелства и съм поискал да бъдат разпитани двама високопоставени
офицери от българското Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност,
а именно Радослав Райков и Гатьо Гатев, които са били важни
членове на посочената СПЕЦИАЛНА ГРУПА
при Президента и Премиера.
Впрочем, в текста
на това мое искането за разследване пределно ясно съм посочил, че въпросните две персони са били много добре
известни на всички лидери на политическата коалиция Съюз на демократичните сили
(СДС) с това, че първият бе
внедрен и легендиран като политически експерт на парламентарната политическа
коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), а вторият бе
внедрен и легендиран като журналист в издавания от СДС вестник „Демокрация“.
При което всички лидери на политическото ръководство
на СДС (към които за известен период от време съм принадлежал и самият
аз като лидер на ръководената от мен политическа партия-член на коалицията) превъзходно са знаели, че и двамата – Райков
и Гатев - не само са били завършили школата на КГБ в Съветския съюз, но и са
били офицери-разузнавачи на българското и на съветското шпионско ведомство.
Освен това, всички лидери на политическото ръководство
на СДС превъзходно са знаели, че по-късно първият е бил поискал и е получил политическо
убежище в Германия, а съпругата на втория е била внедрена на важна служба в
британската армия (като изследовател на най-високия слой на въздушното
пространство на Северна Великобритания);
И
ЧЕ ТОЧНО ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ И ДВАМАТА МИСТЕРИОЗНО СА БИЛИ СТАНАЛИ ЧЛЕНОВЕ НА
ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
От текста на това надлежно
регистрирано искане за разследване е видно, ЧЕ СЪМ ПОИСКАЛ ДА БЪДАТ РАЗПИТАНИ
ПОСОЧЕНИТЕ ДВЕ ПЕРСОНИ ПОРАДИ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ И ДВАМАТА СА БИЛИ ИЗПРАТЕНИ В
ЛОНДОН С МИСИЯТА ДА СЕ ОПИТАТ ДА МИ НАПРАВЯТ ПРОВОКАЦИЯ, СЛЕД КОЕТО И ДВАМАТА
НЕСЪМНЕНО СА БИЛИ НАПИСАЛИ СВОИТЕ ДОКЛАДИ И СА ГИ БИЛИ ДЕПОЗИРАЛИ ПРЕД
РЪКОВОДСТВОТО НА ВЪПРОСНАТА СПЕЦИАЛНА
ГРУПА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ И ПРЕМИЕРА ИВАН КОСТОВ.
***Регистрирано на 22 Януари 2007 г. мое искане за
разследване разкрива:
►че
точно по същото време, през 1999 г., в
Националната следствена служба е било регистрирано следствено дело №27,
заведено против Ангел Георгиев Грънчаров
от Ботевград;
►че самият следовател по
делото Михаил Генов (мой бивш студент!) в личен разговор с мен
доверително ми е казал, че е бил получил строго секретно предписание, подписано
лично от генерал Атанас Атанасов (ръководител на посткомунистическата мафиотска
Държавна сигурност!!!);
►че
съгласно същото строго секретно предписание от следователя Михаил Генов е
било искано да направи така, че Ангел Грънчаров да бъде насила набутан в
ситуация, в която да бъде обвинен в национализъм, расизъм и фашизъм, след което
той да бъде конституиран като втори обвиняем, а като първи обвиняем да бъда
конституиран именно аз, като обвинението срещу мен да бъде формулирано като „ръководител на националистически, расови и
фашистки прояви“,
и
на това основание да бъде поискано моето екстрадиране от Великобритания.
По повод и във връзка с това аз съм
написал следното:
„Длъжен съм да посоча, че лично самият следовател Михаил Генов
изрично ми е казал, че това планирано от изверга-генерал Атанас
Атанасов и Премиера Иван Костов оперативно мероприятие в крайна сметка е било
зависяло от психическата и моралната устойчивост на Ангел Грънчеров, който се е
бил държал толкова разумно и достойно, че напълно е бил обезсмислил и провалил
ченгесарското мероприятие.
Длъжен съм да посоча, че накрая
на текста на петото мое надлежно регистрирано искане за разследване
изрично и ясно съм поискал да бъде
разследвана извършената против мен и против Ангел Грънчаров престъпна
дейност на специалните служби, действували по времето на правителството на Иван Костов и неговия престъпен гном – генерал Атанас Атанасов.“.
***На 13 Ноември 2006 г. аз съм изпратил специално писмо в обем от 86 (осемдесет и шест) страници,
адресирано до Министъра на вътрешните
работи на Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан
пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 660 грама; датата на
изпращането е 14 Ноември 2006 г., номерът на разписката е 000269/032305689.
На
12 януари 2007 г. аз съм изпратил второ специално писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на
Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски
пакет, международна нестандартна пратка с тегло 118 грама; датата на
изпращането е 12 януари 2007 г., номерът на разписката е 000153/032309385.
На
22 януари 2007 г. аз съм изпратил специално трето писмо, адресирано до Министъра на вътрешните работи на
Великобритания г-н Джон Рийд; писмото е изпратено с препоръчан пощенски
пакет, международна нестандартна пратка с тегло 45 грама; датата на изпращането
е 22 януари 2007 г., номерът на разписката е 000291/036878634.
В тези три писма е възпроизведено
съдържанието на същите онези документи, които вече бяха възпроизведени по-горе.
Тук и сега е важно да бъде уточнено,
че до
днес аз не съм получил абсолютно никакъв отговор от Министерството на
вътрешните работи на Великобритания, КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕСЪМНЕНО
ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА
БРИТАНСКОТО ПРАВО.
***По повод и във
връзка с така визирания казус особено важно значение има фокусирането на
вниманието и върху друга група факти и обстоятелства.
Така, по надлежния ред, точно два
пъти (вх.№ 25707/28 май 2007 г. и вх. №3592/03 септември 2007 г.) аз
съм поискал
от българската Прокуратура да разследва публикуваното на 03 Октомври 2002 г. във в-к „Монитор“ и на 16 Юни 2006 г. във в-к „Стандарт“ изказване на бившия Министър на вътрешните работи
Богомил Бонев,
СПОРЕД КОГОТО ТОЧНО ПРЕЗ 1999 Г. МЕЖДУ
БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ И БРИТАНСКИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОНИ БЛЕЪР
СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ СПЕЦИАЛНИ КОРУПЦИОННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ,
довели до сключването на корупционна сделка относно
водоснабдяването на София.
***По повод и във
връзка с това аз съм уточнил, че
още през Септември
2006 г.
Парламентарната
Комисия за борба с корупцията е
установила, че посочената сделка действително е
корупционна
и е обезпечила многомилионно престъпно обогатяване на
двете страни – както на британския, така и на българския премиер;
и че
от представените в същата Парламентарна комисия
изчисления е видно, че
в резултат на посочената корупционна сделка
гражданите на град София са ограбени с
колосалната парична сума от
1,3 милиарда левове (над 600 млн.
лири стерлинги).
***По повод и във
връзка с тази визия върху моя личен казус аз директно съм
написал следното:
„Всъщност главният факт, върху
който фокусирам Вашето внимание в настоящия казус,
е че именно (точно) по времето, когато аз,
Янко Николов Янков,
съм бил поискал политическо убежище
във Великобритания,
подчинените на тогавашния български и на тогавашния
британски премиер специални служби, които са обслужвали комуникацията относно
сключването на въпросната корупционна сделка,
в интерес на корупционните
интереси
на двамата премиери
са се били договорили да осъществят и действително са
осъществили
така описаните по-горе зловещи престъпни посегателства
върху моите и на членовете на семейството ми законни права и интереси.“.
***Впрочем, нужно е отново да бъде уточнено, че:
на
11 (13) Септември 2010 г. аз съм изпратил специално писмо, адресирано
до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom; писмото е изпратено с
препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 1556
(хиляда петстотин петдесет и шест) грама; датата на изпращането е 11 Септември
2010 г., номерът на разписката е 002652/
RI062815473BG;
на
28 Септември 2010 г. аз съм изпратил второ специално писмо, адресирано
до David Cameron - Prime Minister of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, First Lord of the Treasury, Leader of the Conservative Party, and Member of Parliament (MP) for Witney, 10 Downing Street, London, SW1A 2AA , United Kingdom; писмото е изпратено с
препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло 98
(деветдесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010 г.,
номерът на разписката е 007161/ RI0602891658BG;
на
28 Септември 2010 г. аз съм изпратил специално писмо, адресирано до HM IMMIGRATION OFFICE, TERMINAL 2, HEATROW AIRPORT – LONDON, HOUNSLOW, MIDDLESEX TW6 1EN, PORT REFERENCE – TN2 / 110797; писмото е
изпратено с препоръчан пощенски пакет, международна нестандартна пратка с тегло
238 (двеста тридесет и осем) грама; датата на изпращането е 28 Септември 2010
г., номерът на разписката е 007160/ RI060289151BG.
Нужно е, също така, да бъде уточнено, че
ДО ДНЕС АЗ НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ОТ ВИЗИРАНИТЕ ДЪРЖАВНИ
ИНСТИТУЦИИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ –
КОЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА НАРУШЕНИЕ
И НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С НОРМИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО И НА БРИТАНСКОТО ПРАВО.
-------------
-------------
-------------
3.)
На 17 Ноември 2006 г. аз съм
изпратил от град София (България) писмо, адресирано до Федералния министър на вътрешните работи на Швейцария г-н Паскал Кушпен
(препоръчана пощенска пратка № 000352/032304710/17.11.2006, София-1172).
В което конкретно съм написал, че:
а)
писмото и приложението към него следва да бъдат считани за официално,
изрично и недвусмислено искане за получаване на политическо убежище
лично за мен, за съпругата ми и за непълнолетната ни дъщеря;
б)
„доказателствата за факта на моето и на семейството ми преследване, както и за факта на политическия характер на това
преследване (осъществявано
от управляващия мафиотски елит, създаден от комунистическите тайни служби) ще бъдат предоставени лично
на съответния непосредствено
сезиран със случая федерален швейцарски властнически орган, и че това ще стане в близките дни, при
моето и на членовете на семейството ми пристигане в Швейцария.
В това писмо аз съм подчертал, че моето искане за получаване на политическо
убежище в Швейцария е неразривно свързано със желанието и стремежа ми да
реализирам следните три цели:
Първо: да спася от физическо
унищожение последните останали живи членове на семейството ми, след като по вина на официалната българска държавна власт и на йерархично стоящия над
нея управляващ елит на Червената Мафия са
били унищожени по абсолютно престъпен начин баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.
Във връзка с това
аз изрично и ясно съм подчертал, че лично за себе си нямам такава
непосредствена цел.
Второ: да продължа
обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създам и регистрирам
(съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Истина и Справедливост”,
главната цел на която да бъде:
►събиране на доказателства за престъпната дейност
на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били
свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, и които именно в
качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия;
►провеждане на официална информационна дейност,
насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна
общественост и властническа институционалност с оглед приобщаване към идеята и
практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно
престъпление на всеки отделен престъпен деец;
►извършване на всякаква, необходима за подпомагане
на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената
наказателна и репараторна отговорност;
Трето: да довърша
научно-изследователската си дейност по редица теми, по-главните от които са
изрично посочени в писмото.
-------------
Още същия ден, на 17 ноември 2006 г., аз закупих три билети за влак от София за
Женева, вечерта на 20 ноември тримата тръгнахме на път и вечерта на 22 ноември 2006 г.
пристигнахме в т.нар. Centre d’enregistrement et de procedure Vall, Champs de
la Croix 23, 1337 Vallorbe.
Още с пристигането ни лично аз
предадох на служителите нашите три паспорти и предварително подготвената
документация, обосноваваща искането ни за убежищна закрила.
После и тримата
лично видехме с очите си как служителите държаха в ръцете си предоставената им
наша паспортна и друга документация и проведоха няколко, отнасящи се именно за
нас, изключително дълги телефонни разговори.
После, само броени
минути след тези загадъчни разговори на служителите, тримата станахме обект на няколко изключително брутални процедури,
каквито преди години по отношение на мен са били систематично прилагани от
комунистическата Държавна сигурност.
Тъй като и тримата
категорично възразихме срещу тези процедури, униформеният служител достатъчно откровено ни
каза, че това поведение на административните служители им е било изрично
наредено по телефона от самия Директор на Центъра;
след което предизвикателно подчерта, че му е казано да ни уведоми, че ако не
сме съгласни на тези процедури, имаме право да подпишем декларация, че
доброволно искаме да ни бъдат върнати паспортите и да напуснем Швейцария.
И тримата отстъпихме и се съгласихме
на следващите процедури, но тъй като това наше примирително поведение очевидно
не се бе харесало на служителите на концлагера (понеже
техната цел очевидно е била на всяка цена да ни принудят „доброволно” да напуснат Центъра),
около 23 часа вечерта швейцарските държавни служители официално
поискаха от мен, съпругата ми и дъщеря ми да върнем в склада току-що дадените
ни чаршафи и одеала; ние ги върнахме, след което бехме изведени извън
обитателната част на Центъра и бехме настанени в т. нар. Карцер.
Според мен непосредствената цел на тази
драстична продецура е била недвусмислено и пределно ясна – да бъдем мотивирани
и принудени още сутринта да си поискаме паспортите, да се откажем от
процедурата и да заминем другаде.
В моя изричен официален писмен текст
съм посочил, че обстановката в този карцер бе почти същата, каквато бе обстановката по
време на моето пребиваване в комунистическия карцер на Пазарджишкия затвор:
без никакво отопление и при предумишлено и дори демонстративно поддържана от
служителите вътрешна температура, равна на външната – при това ситуацията се
характеризираше не само с климатичните особености в края на есента и началото
на зимата, но и с факта, че планинският склон, на който е построен Центърът,
всяка сутрин осъмваше покрит със силен скреж или снежна покривка.
Още в 07 часа сутринта на 23 ноември
2006 г. и тримата категорично заявихме:
първо,
че каквото и да правят с нас, ние няма сами да напуснем сградата, и че от
сградата ще излезем само в два случая – или ако бъдем насилствено изнесени
навън, или в края на бежанската процедура, заради провеждането
(осъществяването) на която сме дошли;
второ,
че обявяваме
гладна стачка, главното искане на която е да бъде осигурен преводач, който да
участвува в съставянето на протокол относно всички свързани с нашето пристигане
събития, и най-вече относно причините, поради които сме настанени в карцера.
През целия ден и цялата нощ на 23
ноември 2006 г. преди всичко аз бех подложен от служителите на Концлагера
на множество изключително интензивни провокации (провокативни акции), целта на
които бе аз да бъда предизвикан да реагирам така, че реакцишята ми да послужи
като повод или основание да бъда обвинен в агресия, в незачитане на установения
легитимен ред или в каквото и да е; но
аз, ползувайки се от аналогичния си опит в комунистическите затвори, просто се
държах като напълно неодушевен предмет и не реагирах по абсолютно никакъв начин.
Към 14 часа на втория ден от пребиваването ни в карцера (на 24 Ноември) в
помещението влезе висок цивилно облeчен мъж, който се представи като Директор на Центъра;
след това, още същия ден, тримата бехме
върнати в обитателната част на Центъра и получихме
идентификационни регистрационни номера (№№ d’identification 73537.01;
73537.02; 73537.03, Centre d’enregistrement et de procedure Vall, Champs de la Croix 23, 1337 Vallorbe, Suisse).
После, макар и със затихващ
интензитет, с намалена степен и по-елегантна форма провокативните акции срещу
нас продължиха до обяд на 27 ноември 2006 г.; след 27 ноември 2006 г. до края
на престоя ни в сградата ние не сме имали никакви особени проблеми.
По повод и във връзка с това аз съм
писал следното:
Категоричен съм, че в дългогодишната
история на този емигрантски Център или Концлагер начинът, по
който ние бяхме посрещнати, вероятно е един от рядко прилаганите методи на
посрещане,
тъй като той е предвиден за прилагане единствено и специално именно за хората,
които имат истински политически аргументи и основания,
но не и към онези, които нямат
истински политически основания, макар и официално да се позовават на такива,
макар и швейцарските власти официално да им признават такива основания.
През
времето от един месец, през което ние престояхме в Лагера,
като кандидати за политическо убежище преминаха повече от 400 (четиристотин)
души; по силата на моя професионален научноизследователски навик
проведох моето емпирично изследване както върху приходящите кандидати за
убежище, така и върху специализираната
швейцарска администрация, и констатирах по абсолютно недвусмислен начин, че
нито един от тях не бе посрещнат по бруталния
начин, по който бяхме посрещнати ние.
През този един месец по недвусмислен начин
констатирах, че нито един от всичките тези 400 души не е бил ангажиран с
политика и не е бил преследван в страната си поради политически причини, и че
просто всички бяха икономически бегълци.
В резултат на тези емпирични
наблюдения стигнах до недвусмисления извод, че режимът, на който в този
емигрантски център са подложени същинските (истинските) политически ангажирани
лица, е репресивен по точно същия начин, по който бе репресивен и режимът към
политическите затворници в българските комунистически затвори.
На 17 Декември 2006 г., неделя
вечерта, на информационното табло бе поставен документ, от който е видно, че на
15 Декември, петък, е било взето решение, съгласно което на 18 Декември 2006
г., понеделник, предстои моето и на семейството ми официално извеждане от Лагера и настаняване някъде -
неизвестно къде - на територията на Швейцария.
Уточнявам, че текстът на това
строго секретно решение на швейцарските емиграционни власти остана напълно
неизвестен за мен както тогава, така и днес;
и че точно по същия напълно секретен начин се извършване разместването на
затворниците в българските комунистически затвори.
Уточнявам, също така, че късно
вечерта аз свалих от таблото този документ и го запазих за собствената си
архива.
На 18 Декември 2006 г.,
понеделник, рано сутринта, на мен ми бе даден единствено лист
хартия, на който беше обозначен адрес, намиращ се в град Лозана,
на който трябваше аз, съпругата и 12-годишната ни дъщеря да се явим за
получаване на паспорти и за настаняване.
Същия ден, на 18 Декември 2006
г., понеделник, от гише № 1 на посочения адрес на нас ни дадоха паспорти, в
които бе отбелязано, че сме регистрирани да живеем в Концлагера, намиращ се в населеното място Sainte-Croix. Служителят беше любезен да ми
каже, че настаняването ни на този адрес
ще бъде най-малко за шест месеци и най-много за една година и половина, независимо
от това, че валидността на паспорта е за два месеци;
служителят бе любезен да ни каже,
също така:
*че въпросният адрес се намира на
върха на планина;
*че
е едно от най-изолираните селища в Швейцария;
*че системата там е такава, че няма
да имаме почти никаква възможност да напускаме селището – тоест, че това
намиращо се в центъра на Европа селище има фактическия статус на онези селища в
Сибир, в които комунистическата власт е осъществявала т.нар. заточение.
На 18 Декември 2006 г., понеделник,
към обяд, ние пристигнахме на посочения в паспортите ни адрес за настаняване.
Длъжен съм да
уточня, че още докато бяхме в Лагера във
Vallorbe, ние вече имахме доста подробна информация
относно това къде, как и защо биват
настанявани кандидатите за политическо убежище в Швейцария. Така
още там узнах, че средно само около петдесет души от всеки десет хиляди
кандидати за убежище в Швейцария имат
висше образование, и че само около петдесет души от сто хиляди
търсещи убежище имат реални политически основания за претенцията
си.
Узнах, също така,
че въпреки очевидната липса на образователни
и политически основания за оставане в страната швейцарските власти,
демагогски позовавайки се на така наречените „хуманитарни
съображения”, се отнасят изключително благосклонно към този криминогенен, психично обременен и дори откровено
мафиотски контингент; и макар, че го настаняват на сравнително
отдалечени и изолирани от типичното швейцарско общество населени места, все пак
по същество поощряват неговото фактическо включване в
черния пазар на дрогата, проституцията и мафиотската престъпност.
Узнах,
че съвсем неотдавна
точно същата констатация
изрично и ясно е била залегнала
в специалния доклад по тази тема
на Министъра на правосъдието и полицията Кристоф Блохер.
Узнах, също така,
че в околностите на град Лозана славата на точно такъв
център има така нареченото „Общежитие”,
намиращо се на самата френска граница - високо в планината в малко селце,
наречено Sainte-Croix, в
което живеят твърде малко хора местно население и почти толкова психично
обременени и криминално проявени обитатели на „Общежитието”.
За съжаление
оставаше да разбера нещо, което узнах малко по-късно; и то е,
че тук, в Швейцария, аз и членовете на семейството ми бяхме настанени в
Sainte-Croix по
силата на абсолютно същия политически
репресивен механизъм, по силата на който отдавна, в комунистическа България, бях настаняван в зловещите комунистически концлагери (които също така бяха наричани
„Общежитие”) и затвори,
където бях принудително събиран „за
продължително съвместно живеене” с точно такива хора, с каквито днес тук, в
Швейцария, съм принудително настанен;
и че така, както
по-рано същинската
цел на комунистическата власт е била да ме подложи на режим на двойна репресия,
осъществявана не само от администрацията на затвора, но и от самите криминални
затворници,
така и сега емиграционните власти на Швейцария са ме
настанили точно тук именно с репресивна цел, и за да ме накажат именно заради
политическите ми разбирания и същност,
при което
репресията по отношение на мен и на семейството ми да бъде осъществявана от
престъпния контингент на Концлагера в Sainte-Croix.“
-------------
По-нататък аз
пределно ясно съм написал следното:
Именно тук, в Концлагера в Sainte-Croix, изведнъж осъзнах:
►че тримата членове на моето
семейство сме се оказали принудително настанени
при обитатели на
швейцарски затвор за луди и престъпни чужденци;
►че най-вероятната причина да бъде постъпено така с нас е
именно обстоятелството, че пред швейцарските емиграционни власти сме се
оплакали от българскато правителство, за което сме казали, че е
слуга на българския филиал на руската Червена Мафия, и че
сме преследвани заради нашите доказани в продължение на няколко десетилетия
политически борби за утвърждаването на западната, а не на руската съветска,
представа за държавна власт;
►че една от най-вероятните причини,
поради които сме настанени именно тук, е тази, че
по време на едно от интервютата
изрично настоях да бъде записано в протокола (и
това наистина е записано),
че в
България е широко огласена информацията, че
Младен
Михалев-Маджо,
който е
един от най-кръвожадните и емблематични български мафиоти
и притежава милиони,
вложени именно в швейцарските банки,
неотдавна е поискал политическо убежище в Швейцария,
и че го е получил,
без да му се налага да пребивава в Концлагер
като
този, в който съм настанен аз и моето семейство,
и че
е пределно очевидна разликата
между нашето и неговото третиране
от швейцарските власти;
(Впрочем,
Нека за
съпоставка или аналогия тук и сега отбележим факта, че по времето, когато аз
пребивавах във Великобритания и се бех сблъсквал с описаните по-горе жестоки
ситуации, които едновременно и синхронно ми беха създавани от британските и от
българските специални служби, емблематичният български
мафиот-наркотрафикант Косьо Самоковеца не само не е бил имал дори и една
милионна част от моите проблеми, но дори се е бил ползувал от изключителната
щедрост на британските власти, които по никакъв начин не му били попречили да
вложи няколко милиони паунда, за да си купи обширен и свръхлуксозен апартамент
в един от най-престижните лондонски квартали, от който именно апартамент ...
просто е управлявал своята наркотрафикантска империя)
►че една от най-вероятните причини,
поради които сме настанени именно тук е тази, че както в моето официално писмо от 17
Ноември 2006 г. до Федералния Министър на вътрешните работи г-н Паскал Кушпен, така
и в моето официално
писмено протоколирано интервю пред емиграционните власти изрично и ясно съм заявил,че една от главните
цели на моето искане за убежище е да получа възможност да регистрирам в Швейцария организация, наречена „Справедливост
и истина”;
че задачата на тази организация
ще бъде да подпомага швейцарското, европейското и българското правосъдие при търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност от всички видни
фигури, които са използували българската държавна власт, за да извършват
престъпления – както мафиотския
грабеж на населението и изнасянето на парите в чуждестранни банки,
така и жестоките индивидуални
убийства, така и провеждания в България геноцид спрямо българския народ.
Отново и специално наблягам именно
върху следните две обстоятелства:
а)
че настаняването ни на този адрес е
представлявало специална строго секретна
операция на швейцарските специални служби, имаща за цел да не позволи (да не
допусне)да бъде създадена и регистрирана в Швейцария организация, която да
търси икономическа, гражданска и наказателна отговорност от българските
комунистически и посткомунистически престъпници;
б) че причината за това именно поведение на швейцарските власти се съдържа
във факта, че тези престъпници си държат парите в швейцарските банки и една
такава организация ще лиши тези банки от съдържащия се в тях престъпен капитал;
►че ние сме настанени именно тук, защото точно тук вероятно е едно от онези специално приготвени от властта
места, което място е в състояние да обезсмисли всяка подобна мисъл на такива
като мен, тъй като онези, които
ние в България наричаме престъпници и мафиоти, тук, в Швейцария, където те си държат парите, властите ги наричат „почтени бизнесмени”;
и че не е
изключено поддържането на тези места да е оправдано съвсем не поради
хуманитарни съображения към нещастниците от Третия свят, съвсем не и поради
необходимостта на всяка държавна власт да поддържа съществуването на определен
минимум криминогенност и криминален контенгент, а именно:
за да може тези места и този
контенгент да бъдат използувани за смазване на всеки опит на такива като мен за
търсене на отговорност от посочения тип престъпници;
►че на мен ми е пределно ясно, че когато върху „везните на Справедливостта” на
швейцарските емиграционни власти бъдат поставени, от една страна - така
посочените мои напълно законосъобразни намерения, и от друга страна - ползата
от престъпните кървави пари на онези, които управляват България, то стрелката на тези везни напълно
естествено ще натежи към онова,
което е било предвидено да се случи с членовете на семейството ми и с мен.“
-------------
В друго мое
специално писмо, имащо дата 01 Февруари 2007 г., адресирано до Федералния
министър на вътрешните работи Паскал Кушпен и до ръководството на
концлагера във Валорб, аз подробно съм описал случилото с мен и със семейството
ми още веднага след пристигането ни в Sainte-Croix.
Това описание е
толкова зловещо, че е съпоставимо само с онова, което лично на самия мен вече
ми се е случвало в комунистическите затвори на българския филиал на КГБ.
Още рано сутринта
на на 19 Декември 2006 г. тримата се качихме на влака и заминахме; тъй като се
опасявахме от още подобни събития, за да можем да бъдем „по-маневрени“, ние изоставихме в стаята едната от чантите, след
което заключихме и взехме ключа с нас.
После, същия ден, ние наехме хотел в град Лозана, където престояхме до 25 Декември 2006 г.
Междувременно, на 22 Декември 2006 г., в
присъствието на швейцарския
гражданин Кристоф Спай на мен,
на съпругата ми и на непълнолетната ни дъщеря официално бе казано, че ние разполагаме само с две възможности – или
да се върнем в Sainte-Croix,
където да останем най-малко половин година или
най-много година и половина, или да подпишем документ, че
„доброволно” си искаме българските паспорти обратно, след което да напуснем
Швейцария.
Така, още от началния момент, в който аз и семейството ми бехме
прекрачили прага на така наречения Център във Vallorbe, до
крайния момент, в който поискахме и получихме българските си паспорти,
ние бехме подложени и подлагани на
изключително брутален и жесток строго секретен шантаж от специалните служби на
Швейцария, при който беха използувани
всички възможни средства за официален властнически натиск, за да бъдем
мотивирани и принудени да си поискаме българските паспорти и да напуснем
Швейцария.
Така,
в крайна сметка, на 23 Декември 2006 г. тримата „доброволно” поискахме и
получихме българските си паспорти и прекратяване на процедурата за получаване
на политическо убежище и закрила;
при
което, обаче, в брутално нарушение на всички възможни международни и
швейцарски правни норми
на нас не ни беха дадени абсолютно никакви копия от официалната документация по
процедурата,
с
което те по абсолютно недвусмислен и брутален начин бехме лишени и от
възможността за ефективна юридическа защита на нашите брутално нарушени права.
-------------
-------------
-------------
На 18 Октомври
2007 г. аз, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря ЗА ВТОРИ ПЪТ
ПРИСТИГНАХМЕ В ШВЕЙЦАРИЯ, и на адрес Bundesamt fur Migration, Empfangszentrum, Dobelistr. 13, 8280 Kreuzlingen JG, ПОИСКАХМЕ
ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ И ЗАКРИЛА, получихме идентификационни
регистрационни номера №№ 55275.01 и № 55275.02 и престояхме точно 63 дни – до 19 декември
2007 г.
Капацитетът на
този емигантски концлагер е около 500 (петстотин) души, а „приходно-разходният
оборот” в продължение на два месеци ми даде възможност да извърша комплексни
емпирични наблюдения и научни изследвания както върху около 1500
(хиляда и петстотин) души, така и върху персоналната и функционалната
характеристика на тази специална властническа швейцарска администрация.
В резултат на тези
наблюдения аз констатирах по категоричен начин, че
емигрантско-бежанската система на Швейцария
е нагодена така, че
„да
пази Швейцария” съвсем не от онези, които нямат никакви бежански основания,
а
именно от тези, които имат всичките бежански основания,
и най-вече от тези от тях, които имат изключително
политически основания.
През тези два
месеци аз имах възможността многократно да констатирам, че всеки кът и ъгъл от
вътрешната територия на концлагера, включително и тоалетните, е снабден с
видеокамери – веднъж дори видях как един от служителите на охраната наблюдава
екрана на компютъра, върху който се виждаше как черен млад мъж онанира в
тоалетната. При това любопитно е обстоятелството, че служителите на охраната не
само въобще не прикриваха факта, че всичко е подложено на видеоконтрол, но дори
го подчертаваха така, че да се знае от всички и да служи като „възпиращ поведенчески фактор”.
Там аз констатирах
и един, на пръв поглед „странен”,
факт:
както благодарение на безупречната видеосистема за
наблюдение, така и на специално провежданите директни изследвания на лагерния
психолог администрацията на Концлагера бе ориентирана към стратегията, насочена
към това, че
всеки кандидат за убежище, който
бе разкривал себе си
като наличен или потенциален
интелектуалец,
бе подлаган на множество
организирани от администрацията
ежедневни удари,
а шансът бе даван на всеки, за
когото е била валидна преценката,
че е пълен боклук.
По
този повод съм отбелязал, че през цялото време не съм видял нито един случай, при който да е бил заставен да почисти
мърсотията онзи, която я е бил направил; и че съм констатирал, че с
почистването на мърсотията са били принудително натоварвани именно онези, които
са проявявали интелектуално поведение и никога не са били създавали никаква
мърсотия.
В тази връзка
изрично и ясно съм уточнил, че
констатираният от мен факт въобще не ме е изненадал, тъй като въпросният
метод за репресия
върху устоите на човешката
същност
ми е много добре познат от
българските комунистически затвори.
Специално внимание
заслужават следните редове от направеното от мен описание:
„Почти половината
от бежанците от Югоизточна Азия през нощта въобще не ходеха до тоалетната, а
просто се обръщаха наляво или надясно и се изпикаваха от леглото си; веднъж
един грузинец (който бе недалеч от моето легло) не издържа да го препикават от
горното легло и отиде в съседната килия, за да спи на леглото при друг
грузинец; сутринта и двамата бяха бити и бяха наказани със „шестчасово изгонване вън от сградата” (от
сутринта до обяд); лично аз видях как ги биха и как ги прогониха навън в
полуголо състояние (а навън температурата бе около нула градуси). Съпругата ми
и дъщеря ни са ги видели как навън, недалеч от входа на концлагера, са
треперели от студ; после, естествено, и двамата се разболяха, а накрая точно те
бяха изгонени от Швейцария - а онзи, който ги препикаваше, получи правото да
остане в страната.
В резултат на
моите двумесечни емпирични наблюдения установих по категоричен начин, че
въпреки привидната тотална дисперсия на
бежанците в Западноевропейските страни и в частност в Швейцария, дисперсията е
пълна илюзия – всичките бежанци биват поставени
в изключително финно и прецизно затворени териториални и културни резервати или
гета,
където служат за плашило
на местните хора
и за утвърждаване
на умело лансираната пропагандна или идеологическа теза,
че Западна Европа и в частност Швейцария са
обект на третото хунско нашествие.
Тук, обаче, съм
длъжен да поясня, че:
първо,
както при първото, така и при второто мое официално интервю и двамата
интервюиращи изрично и ясно ми казаха, че тяхната „задача е да пазят Швейцария от третото хунско нашествие”, при
което ясно и недвусмислено самият аз и членовете на семейството ми бяхме
определени като „хунски нашественици”; свидетели за това са и двете
преводачки, чиито имена не са ми известни поради процедурните изисквания за
тайна;
второ,
при станалото преди много столетия класическо първо и второ хунско нашествия е
имало тъждество на векторите на нашествието
както на масите, така и на властта – хунските маси и хунската власт са се движели от Изток на Запад, при
което западните маси (западното население) и западната власт са падали под
напора на хунските маси и на хунската власт;
трето,
за разлика от тогава, днес, „при
третата хунска инвазия”, схемата е съвсем друга: масите
действително инвазират от Изток на Запад (и преди всичко от
посткомунистическата Източна Европа в Западна Европа), но ... политическата и икономическата власт инвазира от Запад на Изток;
четвърто,
независимо от конкретния механизъм на
нейното възникване, днес инвазията на
масите от Източна Европа към Западна Европа има за цел да обезпечи обезмозъчаването
и обезкостяването на страните от Източна Европа, за да може по този
именно начин там да бъде максимално облекчено ограбването на тези територии от
Червената мафия, след което ограбените финансови ресурси да бъдат съсредоточени
в банките на Западна Европа, и преди всичко в банките на Швейцария.
В този именно смисъл Швейцария е заинтересована
източноевропейските интелектуалци да бъдат локализирано съсредоточени или в
нейните резервати и гета, където техният съпротивителен интелектуален потенциал
да бъде изцяло унищожен,
или да бъдат принудително заставени да живеят в собствените си страни,
където създадената от КГБ Червена мафия да може безпроблемно да ги избива или
да ги заставя да мълчат.
С други думи – в
този именно смисъл Швейцария е
заинтересована да поощрява българския филиал на руската Червена мафия да
унищожава такива като мен и членовете на моето семейство, които са имали
неблагоразумието да повярват, че съдържателната същност на правото се състои в
отговорността и че престъпниците трябва да отговарят за престъпленията си.
Впрочем,
внимателното вглеждане и в двете наши миграционни преписки разкрива, че от едно
от най-висшите нива на българската държавническа власт пределно ясно и
недвусмислено ми е казано,
че българският клан на руската Червена мафия е
бил получил принципното одобрение и съгласие на Запада да бъдат унищожавани
както лично, така и членовете на семействата на всеки интелектуалец, който с
поведението си е в състояние да застраши механизма на функционирането на
българската туземна колониална мафиотска власт;
и че дори нещо
повече – такова принципно съгласие на
Запада е било дадено персонално за мен и за членовете на моето семейство.
В частност
информацията в това отношение е фиксирана и в един от онези оригинални
документи, които швейцарските миграционни власти ми иззеха и отказаха да ми
върнат.
С други думи: в
това е и истинският механизъм на съществуването и на функционирането на
българската Червена мафия – тя е изгодна не само за нейните
непосредствени бащи от Москва, но и за нейните истински кръстници – европейските
банкови и държавнополитически елити.“
-------------
Специално внимание
заслужават и следните написани от мен редове:
„При това съм
длъжен да поясня и още нещо: констатирах по абсолютно категоричен начин, че:
емиграционно-бежанската концлагерна система
на Швейцария е устроена така, че да осъществява максимално сломяване и
„прекрачване на границата” на волята и на човешкото достойнство на бежанците,
благодарение на което те да станат обекти, удобни за вербуване от специалните,
преди всичко шпионски, служби.
Впрочем, не е зле
да се знае, че докато повечето държави в света имат най-много две шпионски
ведомства, при това в крайна сметка подчинени на един център, то в Швейцария
има точно шест шпионски ведомства, които са абсолютно независими.
Така, в крайна
сметка, поне на този исторически етап, който засяга последното десетилетие, получаването
на убежище в Швейцария се заплаща по един-единствен начин, а именно: чрез
вербуване за някое от шестте шпионски швейцарски ведомства.“
-------------
В датирано 15 Май
2008 г. мое официално писмено изложение се казва следното:
„Първоначално
възнамерявах да направя подробно описание на множеството специални провокации,
на които аз, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря бяхме подложени. Но днес,
след прочитането на горенаписаното, се отказах от това намерение; осъзнах, че
ще е по-добре всичкото това да бъде описано като сценарий за филм или като
други форми на европейско и световно обществено информиране, но не и като
изложение до институции, служителите на които въобще не се интересуват от истината
и от правото.
Все
пак, обаче, съм длъжен да кажа, че и двамата мъже, които водеха т.нар. „интервю”, изрично, ясно и чрез
проводачката:
първо
ми казаха, че абсолютно всичко, което ще се случи с мен и със семейството ми в
Швейцария, ще бъде осъществено по нареждане на специалните служби в Берн;
след което и двамата съвсем очевидно и дори демонстративно
разкриваха себе си съвсем не като „интервюиращи”,
дори не и като „полицейски следователи”,
а
изключително като насъскани комуноидни или фашизоидни концлагерни
функционери.
В
обръщението си към мен и двамата никога не пропускаха да ме титулуват с думата
„професор”, при което винаги влагаха в тази дума именно онази
съдържателност, която преди години комунистическите офицери влагаха в думата „интелигент”
и откровено признаваха, че винаги когато чуят тази дума, инстинктивно се хващат
за пистолета.
Има и още нещо, което съм длъжен
именно тук и сега да поставя.
Още при пристигането ни в концлагера
от нас бяха принудително иззети
не само всички легитимационни документи, не само всички видове други документи,
но дори и всички листя, намиращи се в багажа и портмонетата ни; дори нещо
повече – всички малки листчета, съдържащи адреси и телефонни номера. По-късно
някои от тях ни бяха върнати, но и немалко въобще не ни бяха върнати.
По време на първото интервю бяха
включени към доказателствата редица официални документи, но тъй като всичките
бяха оригинали, аз поисках да ми бъде дадена възможност да извадя копия и да им
предоставя копията, но те не се съгласиха.
Все
пак се съгласиха да възложат на техен служител той да направи ксерокс-копията
за моя сметка; аз дадох сто франка, за да бъдат заплатени разходите за копията
и ми бе обещано да ми върнат оригиналите.
Впоследствие,
обаче, всичките мои опити да получа оригиналите или копията оставаха
безпоследствени – казваха ми, че ще ми ги дадат само ако оттегля искането
си за политическо убежище, и веднага „доброволно” напуснем Швейцария.
Така
в документацията се намират изключително ценни за мен документи, които са ми
нужни и днес, от които съм принудително лишен и без които не мога да упражнявам
други, свързани с тези документи, мои права.
Протестирам и настоявам да бъда направено така, че оригиналните документи да ми бъдат
върнати и да бъдат заменени с ксерокс-копия, за направата на които съм дал сто
франка.
Има и още нещо, което съм длъжен
именно тук и сега да поставя.
И
двамата интервюиращи изрично, ясно и категорично, чрез преводачките,
които са свидетели на събитието, отказваха да записват всичките мои опити да
направя пълно и обстойно описание на фактите и обстоятелствата, даващи на мен и
на членовете на семейството ми правото да претендираме за политическо убежище.
В
единия от протоколите има изрично записан израз на моя протест в това отношение.
По
време на първото интервю обосноваха този отказ за обстойно записване с
аргумента, че всичкото това вече е записано в протоколите от интервютата ни във
Валорб, и че тези протоколи ще бъдат приложени към настоящата процедура.
После,
обаче, изрично ни казаха, че тези протоколи няма да бъдат взети предвид при
сегашната процедура и че по тях нямаме право да се защитаваме, и поради това
нямаме право и да получим копия от тях; т. е. че нямаме право да знаем какво е
записано в тях и да използуваме тези документи за защита на правата си. И
действително – тези протоколи така и не ни бяха дадени, и ние и днес не
разполагаме с копия от тях и не можем да защитим правата си.“
-------------
Тук и сега следва, разбира се, да
бъдат направени и още няколко уточнения.
За точното съдържание на абсолютно
всичката документация както по така визирания казус, така и по абсолютно всички
други казуси, аз надлежно съм снабдявал с копия Извънредния и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в София.
Отделно съм изпратил официално писмо
от 27 (двадесет и седем страници), адресирано до Doris Leuthard, President of the Swiss Confederation, member of the Swiss Federal Council Residence, Federal Palace of Switzerland, Bern, Switzerland. Писмото е изпратено с международна препоръчна поща с
обратна разписка (известие за доставяне на писмото), съгласно текста на която
адресатът е получил писмото;
Отговор, разбира се, ДОСЕГА ВЪОБЩЕ НЕ СЪМ
ПОЛУЧИЛ.
-------------
Тук и сега, обаче, непременно е
нужно да бъде направено и следното по-обстойно уточнение.
Несъмнено, причините и поводите, поради които аз съм бил непосредствено мотивиран
да потърся и да поискам визираното убежище, са поне няколко, и те имат своя
дълбок генезис в моите „специални“
дългогодишни (дори – няколкодесетилетни!) остри и конфликтни „взаимоотношения“ с българските
специални служби.
Все пак, обаче, специално в този
момент сред тях се откроява и една
изключително особена причина – един мой стар познат от времето на
студентските години, който заемаше (а и сега заема!) изключително
високопоставено положение в системата на българската магистратура (прокурорско-съдийска
система) ми се обади и ми каза, че разполага със секретна информация,
че има вероятност аз, Янко Николов Янков,
да бъда убит, и ми препоръча ако имам възможност да замина в чужбина поне
за няколко месеци.
За мен в случая бе силно странно
това, че този човек бе поел „риска“ да ме предупреди за нещо, за
което самият той би могъл да „отнесе
куршума“.
Още повече, че след дипломирането ни
със същия този човек аз винаги съм се срещал само и единствено съвсем случайно
и съм обменял само и единствено съвсем ритуални поздравления и разговори. Още
повече, че превъзходно съм знаел, че по времето на класическия комунистически
режим (включително по времето, когато бях в затвора) същият този човек не само
бе високопоставен офицер от комунистическата Държавна сигурност, но бе и
високопаставен магистрат; и че след камуфлажните политически промени същият
този човек бе продължил да работи както като високопоставен офицер в
специалните държавни служби, така и като високопоставен магистрат.
Когато малко по-късно аз и
семейството ми вече бяхме пристигнали в
един от емигрантските лагери в Швейцария, аз
изрично и пределно ясно казах името на този човек на съответните държавни
служители, и това име е надлежно записано в съответната документация.
Изключително странно е, че съвсем
наскоро след това, на 09 Януари 2007 г.,
действително
е било извършено убийство (чрез разстрел) на човек, който се е казвал Янко Николов
Янков - както, впрочем са и моите три официални паспортни имена.
Странно е, също така, че убитият Янко Николов Янков е бил почти
на същата възраст (само с две години по-млад), но е бил кмет на град
Елин-Пелин, намиращ се съвсем близо до София, където е живеел.
Разбира се, съвсем не е странен
фактът, че след визираното убийство българските специални служби не само въобще
не са открили убиеца, но и никога не са показали особен ентусиазъм в сферата на
неговото търсене.
Изключително странно е обаче
обстоятелството, че малко по-късно аз бех
шокиран от откритието, че само около половин година преди предупреждението за
готвеното покушение апартаментът, който се намира точно срещу моят апартамент и
преди това е принадлежал на професор
Георгиев (който неотдавна е бил починал), е бил продаден именно на ...
същия този, тогава все още жив, Янко
Николов Янков, кмет на град Елин Пелин.
След консултация с професор от Софийския университет -
специалист по въпросите на специалните служби и освен това и преподавател в Специалната академия на
Министерството на вътрешните работи аз узнах, че уникалното съвпадение на
имената на определени личности е сфера, която често пъти е обект на внимание и
на манипулации от специалните служби.
След консултация с професор по математика от същия университет
относно теорията на вероятностите аз стигнах до извода, че най-вероятната причина за това уникално
съжителствено съвпадение е било това, че „другият
Янко Николов Янков“ просто е бил умело подмамен от специалните
служби да купи този именно апартамент. Разбира се, отделен е въпросът „Защо?“.
Днес аз съм категоричен, че
визираният мой „приятел“-магистрат по силата на служебното
си положение превъзходно е знаел за „странното и уникално съжителствено
съвпадение“, за което самият аз все
още въобще не съм и подозирал, тъй като въпросният апартамент както тогава,
така и днес, вече толкова години оттогава, е бил и е ... необитаем от
собствениците.
Днес аз съм категоричен, че
визираният мой „приятел“-магистрат по силата на своята ангажираност със старите и със сегашните специални
служби е бил осъществил посоченото по-горе „предупреждение за покушение“ именно като детайл от мащабно оперативно мероприятие, насочено към това аз да бъда
мотивиран да замине някъде по света,
след което това обстоятелство да послужи като повод и основание българските
специални служби да обявят, че ме издирват,
и
така да бъде постигнато моето компрометиране пред европейските специални служби
и държавно-властнически институции.
Днес аз съм категоричен И ЧЕ
ЕДНА ОТ ВЕРОЯТНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ПОСОЧЕНОТО ПО-ГОРЕ ОТВРАТИТЕЛНО И ДОРИ ПРЕСТЪПНО
ОТНОШЕНИЕ НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ ВЛАСТИ КЪМ МЕН И СЕМЕЙСТВОТО МИ
Е ИМЕННО ТЕХНОТО – НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ
ВЛАСТИ - ПОДВЕЖДАНЕ
ОТ ФАЛШИВАТА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ИМ Е
БИЛА ПРОБУТАНА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
съгласно която моето име е било
включено в списък за европейско издирване заради извършени тежки криминални
деяния.
При това, според мен, разбира се,
отделен е въпросът
„Дали в специалните швейцарски
служби действително са работели и работят кретеноиди,
които въобще не са били могли да се усетят, че са манипулирани от българските
специални служби,
или и те са си били имали някакви
свои специални съображения не толкова към самия
мен, колкото към този именно тип хора като мен –
хората, които категорично не са
съгласни да приемат за нормален факта, че западните елити са приели за свои
„демократични партньори“ именно моите и на семейството ми палачи,
които днес действуват като престъпен
елит на българския клан на руската Червена Мафия?“.
-------------
Впрочем, при направените от
мен специални проучвания констатирах,
че
именно при и по повод моите две пътувания до Швейцария през есента на 2006 г. и
през есента на 2007 г.,
българските
специални тайни служби са били осъществили две секретни издирвания на
територията на България и на територията на Европейския съюз,
при
които въобще не са били посочили на съответните власти в какво качество и
заради какво ме издирват,
а
са били написали текста така, че съответните власти да си направят
неблагоприятен за мен извод и така да имат официален повод и основание да
елиминират информацията, която аз им предоставям.
tst
Впрочем, това мое описание на тук визираните
ПРЕСТЪПНИ факти и обстоятелства, вероятно вече е седмото или осмото, като,
НАПУК НА ВСИЧКИ ОФИЦИОЗНИ ЕВРОПЕЙСКИ БРЪЩОЛЕВЕНИЯ ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА, нито една
от британските, швейцарските и европейските институции, към които съм се
обръщал, досега не е благоволила да ми отговори каквото и да е.
Разбира се, и от Вас, Ваши Превъзходителства,
не очаквам отговор, но все пак се надявам, че евентуално някога ще има
ако не институционален, то поне научно-изследователски отговор.
12 Октомври 2012 г.
Янко
Н. Янков“
***
ІІІ.
Ваши Превъзходителства,
Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
КАКТО представителите на по-горе
визираните единадесет (11) посолства,
ТАКА И НАЙ-ВЕЧЕ
Вие – тук визираните представители
на 47 посолства –
ТАКА
ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на
поставените от мен въпроси и искания.
За пореден, може би вече хиляден
път, днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България се
обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа
възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави
съдебни дела
за репараторна и наказателна отговорност срещу
официалната българска държава и нейните съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече
половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване
именно по повод, във връзка и заради мен,
на всичките мои семейно и фамилно най-близки хора
и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм
се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.
Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като
прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски,
който бе поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради
публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО, НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО
–
съм се опитвал да предизвикам и да
фокусирам вниманието на голямо множество знакови фигури от американския и
най-вече западноевропейския дипломатически корпус в България,
при което:
***по-специално съм акцентирал върху ескалиращото
безправие и брутално репресивно-геноцидното нарушаване на изключително голямо
множество мои лични права, права на моите близки хора, права на ръководените от
мен обществени и политически организации, както и на права на други хора;
***и, също така, специално, ясно и изрично съм акцентирал
върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен изследовател в
сферата на правните и политическите науки
доста
отдавна съм констатирал,
че поне
след извършените през късната есен на 1989 г. бутафорни политически промени в
България
т. нар.
„демократичен“, „хуманен“ и „антикомунистически“ Запад, всъщност, е насочил
усилията си именно към това –
всячески да
укрепи икономическата и политическата власт на новия ешелон на престъпния комунистически
елит
и да поощри
този престъпен елит да извърши пълно унищожение на последните останали живи
хора с високо човешко достойнство и доблест.
ІV.
Ваши Превъзходителства,
Като, все пак, Ви пожелавам
плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно
мълчание по повод на и във връзка с голямото множество мои адресирани до Вас
писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължание – Шестнадесето
Отворено официално писмо
18 Октомври 2014 г. Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар