2016-10-30

31 Октомври 2016 г. - ОБВИНИТЕЛНА РЕЧ - До Софийския Районен Съд, 115-ти състав, Административно наказателно дело № 3052/2016 г., Насрочено за 31.10.2016 г., 15.00 часа, Бул. „Драган Цанков”, № 6


Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

-------

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info








Skype: Veliovski3

=========================================================

31 Октомври 2016 г. (Понеделник)

 

До Софийския Районен Съд, 115-ти състав,

Административно наказателно дело № 3052/2016 г.,

Насрочено за 31.10.2016 г., 15.00 часа,

Бул. „Драган Цанков”, № 6

 

І.

            Преди всичко изрично и пределно ясно заявавам, че благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове

            ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА КАТО ОБВИНЯЕМ

            по това така наречено „Съдебно дело”.

 

            ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА, сутринта на 31 Октомври 1989 г.,

            СЛЕД ШЕСТ (6) ГОДИШЕН НЕИМОВЕРНО КОШМАРЕН „престой” в зловещите килии на Софийския, Пазарджишкия и пак Софийския Централен затвор

            АЗ БЕХ ОСВОБОДЕН и още на 17-тата минута бех в сградата на Посолството на САЩ, а на 24-тата минута

            бех приет лично от двамата най-високопоставени американски дипломати - Посланика Сол Полански и политическия секретр Маршал Харис.

 

            Оттогава до днес поне няколко десетки пъти съм имал т. нар. „удобен публичен повод”  да популяризирам този факт и да им благодаря за това, че и двамата, изрично и пределно ясно ми казаха и ми дадоха да разбера, че за мое и за тяхно лично (частно) съжаление,

            между съветските и американските специални служби (КГБ и ЦРУ) е било постигнато „джентълменско” споразумение, което съвсем скоро ще бъде оформено и като официално международно Споразумение между СССР и САЩ,

        съгласно което по абсолютно никакъв начин няма да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на Съветската Империя на Злото

        НЕ САМО да получи наказателно и репараторно Правосъдие,

        но и да получи каквато и да е висока професионална реализация както в България, така и в САЩ и в Западна Европа;

            тъй като:

            ***конфронтацията между Системите ще завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи;

            ***и особено лица като мен, с особено висока професионална специализация в сферата на правните и политическите науки, каквато именно е моята професионална сфера,

            би бил изключително опасен „инструмент” или „оръжие” срещу реализирането на Височайшето Споразумение.

            {Впрочем, наскоро след това вторият дипломат, Маршал Харис, демонстративно-публично напусна дипломатическата си рабата и стана съветник на крайно десния сенатор Боб Доуъл, а после стана университетски преподавател}.

 

            Така, всъщност, се оказа, че аз съм попаднал в класическата, описана още от Шекспир ситуация – че целият Свят е Затвор, че аз, всъщност,

            съм бил освободен от Регионалния Затвор на Интернационалната комунистическа Съветска Империя на Злото,

            и съм „прекрачил прага” в предверието на

            Световния Затвор на Транснационалната НЕОкомунистическа БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКА Империя на Злото,

 

            В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ на която ще ми се наложи да участвувам

            ИЛИ КАТО ПРЕСТЪПЕН СЪУЧАСТНИК,

            ИЛИ КАТО КАТЕГОРИЧЕН ПРОТИВНИК.

 

 

ІІ.

            Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,  с което, всъщност, ми даде поредния „повод” да „актуализирам” моята лична и семейна „статистика” съгласно която

            моята и на моите семейно и фамилно най-близки хора

            житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества

            са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас

            от Септември 1944 г. ДО ДНЕС

            ПОВЕЧЕ ОТ 600 (ШЕСТОТИН) СЛОЖНО-СЪСТАВНИ, КОМПЛЕКСНИ, МНОГОАКТНИ, ПРОДЪЛЖАВАНИ И СИСТЕМНО ИЗВЪРШВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ,

            в които по същество се съдържат НЯКОЛКО ХИЛЯДИ отделни конкретни престъпни актове (престъпления),

            извършени и извършвани с неимоверна жестокост и перверзност  

         от професионално престъпния БЪЛГАРСКИ КЛАН на съветско-руските БОЙНИ КАДРИ,

         които през изтеклият вече повече от четвърт век са и ПАРТНЬОРСКИ БОЙНИ КАДРИ

         и на САЩ и на Втория Съветски Съюз – Европейския Съюз.

 

 

ІІІ.

            Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

            ЗА ДА МИ ДАДЕ поредния организиран от

            НОВАТА      (вече не само Интернационална, но и Транснационална Банкстерско-Мафиотска) 

            ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

            официален СЪДЕБЕН ПОВОД

            да не забравям КАКТО нищо от онова, което е било извършвано от уж вече несъществуващата стара Държавна сигурност, ТАКА и нищо от това, което е извършено и се извършва от НОВАТА БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

 

            Така, тук и сега официално и публично, в тази уж „Съдебна зала”, ще цитирам част от текста на едно от моите многобройни писма до Министъра на вътрешните работи.

          (... ... ... ... ... )ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ДЕКЛАРИРАМ:

          ***че отделно от предишния „традиционен” интензитет на престъпните посегателства срещу мен и мойте най-близки хора,

          през изтеклата една години точно трима души професори от СУ, с които се познаваме от много, много отдавна,

          са ми казали, че ИМ Е КАЗАНО ДА МИ КАЖАТ,

          че ИНТЕНЗИТЕТА И СЪДЪРЖАТЕЛНАТА СЪЩНОСТ на моите изключително многобройни официални писмени искания за Правосъдие, адресирани не само до българските държавни институции, НО И ДО МНОЖОСТВО ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ (ПОСОЛСТВА) В СОФИЯ,

          ВЕЧЕ СА ДОСТИГНАЛИ ВИСОКО НЕПРИЕМЛИВА ИЛИ ДОРИ „ОПАСНА” ЗА МАФИОТСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ „КРИТИЧНА ТОЧКА”;

 

          ***И ЧЕ АКО НЕ СПРА ДА ПИША ЩЕ МИ „СЕ СЛУЧАТ СЛУЧКИ”,         ИМАЩИ МНОГО ПО-ДРАСТИЧЕН ХАРАКТЕР

          от ОСАКАТЯВАЩИТЕ ПОКУШЕНИЯ, извършени срещу мен на 29 Декември 1995 г. и на 21 Юни 2010 г.

          (това, второто, бе извършено ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДЕМОНСТРАТИВНО ТОЧНО ПРЕД ЦЕНТРАЛНАТА СЪДЕБНА ПАЛАТА В СОФИЯ И ПРИ ТОВА ТОЧНО ПРЕД ОХРАНИТЕЛНИТЕ ВИДЕОЗАПИСНИ МОНИТОРИ и всичките мои интензивни опити да предизвикам РАЗСЛЕДВАНЕ са завършили с ФАКТИЧЕСКИ ОТКАЗ И ПЪЛНА ЛИПСА НА КАКВАТО И ДА Е АРГУМЕНТАЦИЯ),

          а също така и от многобройните оперативни мероприятия срещу членовете на семейството ми.

 

          Отделно от горното ПОСОЧВАМ, че през последните няколко месеци с мен са се случили няколко „случки” или „събития”,

          имащи характера на демонстративно пределно ясни т. нар. „оперативни семантични послания,  предупреждения и ДИРЕКТНИ заплахи,

          за т. нар. „вразумяване” или „затворническо дисциплиниране” в стил „АКО НЕ СЕ ПОДЧИНИШ, НЕ РАЗЧИТАЙ ДА ОСТАНЕТЕ ЖИВИ ТИ И ТВОИТЕ БЛИЗКИ ХОРА”.

 

         Също така ПОСОЧВАМ, че така посочените „случки” или „събития” са направени в следният контекст:

         Тъй като след НЯКОЛКОМЕСЕЧНИ

         НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНИ МОИ ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕЦИЗНО ОСНОВАТЕЛНО И ЛЕГИТИМНО МОТИВИРАНИ

         протестни присъствия пред посолството на Швейцария,

         на 11 Септември миналата (2015 г.) година

 

         АЗ РЕАЛИЗИРАХ МОЕТО ПРАВО ДА ПОКАЖА,

         ЧЕ ПРОТЕСТНОТО СЛОВО НЕ Е САМО ДУМИ,

         ЧЕ ДУМИТЕ СА САМО ЕДНО ОТ ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА НА СЛОВОТО,

         И ЧЕ СЪЩИНСКОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СЛОВОТО Е ПРИСТОЙНОТО КАТЕГОРИЧНО ЯСНО ПРОТЕСТНО И ОТБРАНИТЕЛНО-ЗАЩИТНО ДЕЙСТВИЕ;

 

         И ЧЕ ВСЕКИ ГРАЖДАНИН НА ПЛАНЕТАТА,

         ЧИИТО ПРАВА СА НАРУШЕНИ

         И ЧИИТО ДУМИ ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ НЕ ИСКА ДА ЧУЕ,

         ИМА ПРАВОТО ЧРЕЗ ПРИСТОЙНИ ДЕЙСТВИЯ ДА ПОКАЖЕ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

         ЧЕ НАСТОЯВА ЗА СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО И ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА.

 

         Така, ЧРЕЗ НАПЪЛНО ПРИСТОЙНИ ДЕЙСТВИЯ АЗ СЧУПИХ ПРОЗОРЦИТЕ НА ПОСОЛСТВОТО НА ШВЕЙЦАРИЯ;

 

         И ТЪЙ КАТО ТОВА МИ ДЕЙСТВИЕ Е ГАРАНТИРАНО

         КАКТО ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

         (а тъй като след Малтенските Съглашения от 03 Декември 1989 г. България фактически и реално е КОЛОНИЯ не само на СССР/Русия, но и на САЩ)

         ТАКА И ОТ ИМАЩОТО ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРЕЦЕДЕНТЕН СТАТУС РЕШЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ СЪД

         ПО ПОВОД АНАЛОГИЧНОТО ПРОТЕСТНО ДЕЙСТВИЕ НА СЕГАШНИЯ ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР НА САЩ ДЖОН КЕРИ,

 

         ИЗВЪРШЕНО ПРЕДИ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ, КОГАТО СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО МУ ОТ ВИЕТАНАМСКАТА ВОЙНА, ТЪЙ КАТО НИКОЙ НЕ ИСКАЛ ДА ЧУЕ ДУМИТЕ МУ ЗА ПРЕСТЪПНИЯ ХАРАКТЕР НА ТАЗИ ВОЙНА, ТОЙ ПОТРОШИЛ ПРОЗОРЦИТЕ НА ТРИ МИНИСТЕРСТВА,

         А СЪДЪТ ПРИЕЛ И ОТСЪДИЛ, ЧЕ ТОВА Е ЧАСТ ИЛИ ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА НЕГОВОТО ПРАВО НА ПРОТЕСТНО СЛОВО.

 

          ТАКА, В КОНТЕКСТА НА ГОРНОТО,

          НЕ САМО МОЕТО АРЕСТУВАНЕ ЗА ЕДНО ДЕНОНОЩИЕ ИМА АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВЕН ХАРАКТЕР,

          НО И АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВЕН ХАРАКТЕР ИМА И ЗАВЕДЕНОТО СРЕЩУ МЕН

          СЪДЕБНО АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО

          - № 3052/2016 г., което е насрочено за 31 Октомври 2016 г. в 15 часа в Софийския районен съд, бул. „Драган Цанков” № 6.

 

         Така, в контекста на горното ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ПОСОЧВАМ, че така визираните „добронамерени уведомления” или „заплашителни предупреждения

 

         са НАПРАВЕНИ ОТ ФУНКЦИОНЕРИ НА ПРЕСТЪПНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ И НА МАФИЯТА;

 

         ПРИ КОЕТО, В КОНТЕСКТА НА ОПАСНОСТТА ОТ (ЗА) НАСТЪПВАНЕ НА ЗЛОВЕЩИТЕ СЪБИТИЯ, ЗА КОИТО СЪМ „УВЕДОМЕН” ИЛИ ПРЕДУПРЕДЕН, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧАТ,

 

         ОТ МЕН СЕ ИСКА ДА СЕ „СЪГЛАСЯ”

         ДА БЪДЕ СКЛЮЧЕНО

         ОФИЦИАЛНО СЪДЕБНО СПОРАЗУМЕНИЕ,

         С КОЕТО АЗ ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН

         И ДА ПРОСЯ ЗА МИЛОСТ

         ЗЛОВЕЩО-ПРЕСТЪПНАТА АНТИЧОВЕШКА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

 

*** *** ***

         Изрично и пределно ясно заявявам, че АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ УВЕДОМИТЕЛНО-ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СЕМАНТИЧНИ СИТУАЦИИ

         С МЕН ДА СЕ БИЛИ СЛУЧИЛИ ПО ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КЛАСИЧЕСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

 

         Така, след като в началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл (в разсекретените архиви на Държавна сигурност той е обозначен с кодовото наименование „обект Диригент“),

 

         аз бях арестуван, осъден от Районния съд и принудително ВЪДВОРЕН ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ В КОНЦЕНТРАЦИОННИЯ ТРУДОВ ЛАГЕР ЗА ПРИНУДИТЕЛЕН ТЕЖЪК ФИЗИЧЕСКИ ТРУД в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.

 

          Тъй като там, в концлагера, вместо да се усмиря, аз предприех енергични протестни действия, след два месеца

          бех арестуван в килиите на Главно следствено управление на ДС,

          където в продължение на пет месеци бех подложен на кошмарен режим, главното съдържание на който се свеждаше до искането да бъде пречупена волята ми и да се призная за виновен и да прося за милост.

 

         Тъй като този начин на „дисциплиниране” се оказа напълно неефективен, извергите приложиха НОВ МЕТОД ЗА МОТИВИРАНЕ – под предлог, че в Пето РУ на МВР трябва да осъществят т. нар. „очна ставка” с някого си, транспортираха ме до там, но тъй като се оказало, че такава не може да се осъществи, а колата, с която ме беха транспортирали „била заета другаде”,

         връщането ми в ГСУ трябвало да бъде осъществено пеша през центъра на София.

 

         Така, придружаван от четирима въоръжени милиционери, двама от които с кучета, аз бех преведен през най-централните софийски улици - покрай СУ, по бул. „Руски” и бул. „Витошка” до „Лозенец”, където се намираше СГУ при ДС.

 

         Тъй като, обаче, и този „мотивационен метод” се оказа неефективен и аз още по-упорито отказах да се призная за виновен и да прося за милост,

         аз бех „преведен” и настанен в килиите на Софийския централен затвор,

         в отделението, което е предназначено специално за изолационно третиране на осъдените на смърт;

 

         тук и сега няма да споменавам за прилаганите в това специално отделение срещу другите и срещу мен „специални методи”;

 

         тук и сега ще посоча един друг факт;

         всъщност, тук и сега ще цитирам част от публичния текст, в който вече официално съм описал някои от основните елементи на новото специално мотивационно оперативно мероприятие, приложено спрямо мен от българския клан на КГБ – комунистическата ДС.

 

          „(... ... ...)Както вече съм Ви писал, по силата на необходимостта още от 80-те години до наши дни, включително и до днес, съм се „срещал“ или по-точно – „сблъсквал“ с ченгета, следователи, прокурори и съдии,

          в резултат на което много, много отдавна изрично и ясно съм формулирал и официално съм използувал и използувам тезата, че

          те са внедрени в съответната система от специалните служби и от мафията

          и са неразделна част от престъпния механизъм на класическия комунистически и на посткласическия неокомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим.

 

            Освен това, в духа на сарказма често пъти официално пиша и говоря, че в своята професионална дейност прокурорите и съдиите наистина са независими – най-вече от себе си и преди всичко от Правото.

 

          Както вече съм Ви писал, по силата на обстоятелствата не ми се е налагало да се „срещам“ или „сблъсквам“ по подобен интензивен начин с адвокатите, поради което за тях не съм писал нищо.

          Все пак, обаче, съвсем не по моя воля, веднъж ми се наложи да имам подобна „среща“ или „сблъсък“ с точно трима адвокати, с които, впрочем, по онова време се познавахме лично далеч преди визирания „сблъсък“.

 

          Тъй като, когато през есента на 1984 г. следователите от Главно следствено управление при Държавна сигурност трябваше официално да приключат разследването и да ми предявят обвинението, и тъй като съгласно характера на „престъплението“ участието на адвокат като мой защитник беше задължително, и тъй като отказах и категорично отказвах да си наема адвокат, то следователите от ДС бяха принудени да ми назначат т. нар. „служебен адвокат“.

 

          Дори нещо повече – след като проведоха няколко напълно безуспешни мероприятия, с които се опитаха да ме принудят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“, те организираха бутафорен сценарий, при който ми назначиха точно трима служебни адвокати, които хвърлиха луди (но напълно безуспешни!) усилия да се опитат да ме преклонят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“.

 

          Нека на този етап да не споменавам техните имена и техната конкретна, неимоверно нагла, чисто ченгеджийска дейност спрямо мен.

          Все пак, обаче, ще спомена това, че

          когато в деня преди съдебния процес ме „изведоха“ от изолационната килия на зловещото т. нар. „Седмо отделение“ (където по онова време „временно“, докато бъде изпълнена присъдата им, биваха настанявни най-вече осъдените на смърт),

          за да ме поставят в килия на т. нар. „етапно отделение“, от която сутринта ще ме отведат в Съдебната палата,

          малко преди самото ми въвеждане в тази „етапна“ килия, под предлог, че бил поискал официална адвокатска среща с мен, единият от адвокатите бе дошъл в затвора и ми каза:

 

          Тази нощ ще ти се случи случка. Вземи си поука и утре пред съда се признай за виновен, разкай се и поискай милост!“.

 

          Тук и сега няма да разказвам подробностите, свързани със „случката“, но все пак изрично и ясно ще кажа:

          *че целият циментов под на килията беше „плътно застлан“ с поне с половин сантиметър вода;

          *че по средата на килията имаше дървена скара или нар, който „се извисяваше“ над водата с около един или два сантиметра;

          *че нарът беше „широк“ само колкото за един човек;

          *че върху нара беше поставен един мъртъв затворник, завит с неимоверно мръсно с какви ли не екскременти одеало;

          *и че за да мога да оцелея през дългата и студена декемврийска нощ, на мен ми се наложи да „спя“ в буквалния смисъл на думата „прегърнат“ с мъртвеца.

 

          Освен това, когато сутринта отвориха килията и ме отведоха в т. нар. „етапен коридор“, където великодушно ми дадоха други дрехи да се преоблека, там ме чакаше вторият от тримата адвокати, който също така започна да ме убеждава да се призная за виновен и да моля за „милост“.

 

          В съдебната зала почти редом до самия прокурор се оказаха и тримата адвокати; аз протестирах техното присъствие, но съдията заяви, че само единият е назначен от следователите, и че другите двама са били наети от баща ми; баща ми, който беше в залата, обаче енергично и демонстративно се развика, като заяви, че не е наемал абсолютно никакъв адвокат.

          Все пак, в крайна сметка в залата остана само един, а после по време на другите дни на процеса тримата се сменяваха.

 

          Аз, разбира се,

          не само не се признах за виновен,

          но изрично и ясно заявих, че съм невинен,

          че не съм извършил никакво престъпление,

          и че престъпници са именно следователите, прокурорите, съдиите и тримата адвокати.

 

          Така, именно благодарение на това изрично и ясно мое поведение,

          след шест години Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

          отмени присъдата ми

          и ме призна за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от Закона доказателства.

 

          Отделен е въпросът, че при вземането на решението за оневиняването ми като върховни съдии участвуваха поне половината от съдиите, които преди това, по време на различните инстанции, участвуваха в осъждането ми.

Виж: 2014-09-23, Трето писмо до Софийската адвокатска колегия


 

 

ІV.

            Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

            ЗА ДА МИ ДАДЕ поредния организиран от НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ официален СЪДЕБЕН ПОВОД

            да не забравям нищо от онова, което е било извършвано НЕ САМО от уж вече несъществуващата стара Държавна сигурност,

            НО И ОТ НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

 

            Така, тук и сега официално и публично в тази уж „Съдебна зала” ще цитирам част от текста на едно от моите многобройни писма до Министъра на вътрешните работи.

         „(... ... ... ... ... )Така, без да възпроизвеждам и уточнявам приложените страници документация изрично и ясно настоявам за следното:

Първо:

         тъй като българските специални служби категорично не са били имали абсолютно никакво право да „разработват” тук визираният

         депутат от Европейския парламент,

         с когото аз съм контактувал и съм обменял информация относно моите проекти да регистрирам в Швейцария правозащитно бюро за подпомагане на швейцарското и европейското правосъдие за съдене на онези лица, които са принадлежни към престъпния управляващ социален слой и са недосегаеми за българското правосъдие;

 

         тъй като все пак българските специални (секретни) служби са извършили престъпна дейност като са извършвали т. нар. „оперативна разработка” на тук визирания европейски депутат;

 

         тъй като видно от публикацията във в-к „168 часа”, брой 33 от 18-24 Август 2006 г.

         отделни важни елементи от тази именно престъпна дейност на българските специални служби са били възложени на тук посоченото лице,

         КОЕТО ИМЕННО Е ИЗВЪРШИЛО ДИРЕКТНАТА ПРОВОКАЦИЯ СПРЯМО ВИЗИРАНИЯ ДЕПУТАТ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ;

 

         тъй като видно от

         документацията, намираща се в патримониума на швейцарските държавно-властови служби

         тук визираният депутат от Европейския парламент

         е бил обект на престъпното внимание и на тези (на швейцарските!!!) служби,

         при което дори са документарани и моите телефонни разговори с този депутат, проведени от хотела в Швейцария;

 

         ТО, В ИМЕТО НА ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО, АЗ НАСТОЯВАМ:

 

         ***Да разсекретите целият документален масив относно престъпната дейност на българските специални служби и в частност на тук визираното българско агентурно зависимо лице, която престъпна дейност е извършена срещу тук визирания европейски депутат;

 

         ***Да поискате от надлежните държавни институции на Швейцария да разсекретят и да дадат абсолютно пълна публичност на абсолютно цялата документация, свързана с мен и членовете на моето семейство по повод и във връзка с нашето пребиваване в Швейцария с намерението да регистрираме правозащитно бюро за подпомагане на швейцарското и европейското правосъдие за съдене на онези лица, които са недосегаеми за правосъдието в България.

 

Второ:

         Припомням Ви текста на моето официално писмо от 28 Август 2015 г., озаглавено като Петдесет и трето (53-то)писмо-меморандум,

         адресирано до Посланика на Конфедерация Швейцария,

         в което

         В ИМЕТО НА ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО съм написал следният текст:

         „в частност ще се наложи да бъдат разсекретени и оперативните мероприятия,

         ръководени лично от Министъра на вътрешните работи на България

         по повод и във връзка с моите срещи в София

         с депутат на Европейския парламент, гражданин (по рождение) на западноевропейска държава,

         който бе посветен в плановете ми за регистриране в Швейцария на визираното Правозащитно бюро;

 

         както и за опитите на визирания Министър да компрометира въпросния евродепутат чрез специална публикация във вестник „168 часа“;

 

         както и изричният специален интерес към същия депутат от ЕП от страна на официалните служители на Швейцария

         по повод и във връзка с моите разговори с този депутат,

         проведени по станионарния телефон на хотела, в който аз и семейството ми бяхме настанени;

 

         в частност ще се наложи да бъде възобновено разследването и

на едно мистериозно все още неразкрито убийство –

 

         в официалната документация, написана и подписана лично от мен и предоставена на швейцарските специални служби

         изрично съм посочил името на мой приятел от студентските години  

         -  по онова време високопоставен магистрат - 

 

         който непосредствено преди моето и на семейството ми заминаване за Швейцария ми каза, че разполага с информация,

 

         че е подготвено убийството на Янко Николов Янков, живеещ на шестия етаж в блок 4 в квартал „Дианабад“.

 

          Мистериозното в случая е това, че по онова време, а и дълго време след това,

         никой не е знаел, че лице, носещо абсолютно същите три идентификационни имена като моето,

         е закупило апартамент, намиращ се в същия блок, на същия етаж, в който живея и аз;

 

         впрочем, съвсем непосредствено след убийството на онзи Янко Николов Янков един изключително виден български журналист

         и добър познавач на дейността на секретните служби бе публикувал в неговия вестник „Поглед“ статия, в която изрично и ясно бе написал,

 

         че службите, които разследват убийството, никога няма да посмеят да разследват хипотезата за връзка между двамата, имащи същите три имена.

 

         Благоволете да проумеете, „Ваше“ „Превъзходителство“ Денис Кнобел,

         че Вашите престъпни опити да ангажирате официалните български държавни и мафиотски институции със задачата да ме елиминират „от сцената“ на търсенето на Правосъдие

 

         за мен е ежедневна реалност още от 70-те и 80-те години ДО ДНЕС;

 

         и че през това време именно по вина най-вече

         на поощряваните от СССР/Русия и САЩ,

         както и от Великобритания и Швейцария

         (а също така и на някои други държави)

         престъпни български държавно-властнически и мафиотски структури

         абсолютно всички мои семейно и фамилно близки хора

         бяха подложени на неимоверно жестоки и перверзни престъпни посегателства,

 

         в резултат на които са погребани пет души от моята фамилия и двама души от фамилията на съпругата ми,

 

         а останалите живи мои най-близки хора, включително и до днешния ден, са подложени на нескончаеми систематични форми на престъпни посегателства,

         ПОВЕЧЕТО ОТ КОИТО СА АКУРАТНО ОПИСАНИ И ПРЕДОСТАВЕНИ НА НАДЛЕЖНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ - които, разбира се, дори не благоволяват да дадат съответния легитимен отговор.”

 

Трето:

         Госпожо Министър,

         Изрично и пределно ясно настоявам

         да поискате от швейцарските държавно-властнически институции

         цялостната документация, свързана с мен и членовете на моето семейство и по повод и във връзка с това, че в същата документация изрично и ясно са регистрирани и

         ИЗВЪРШЕНИТЕ СПРЯМО МЕН И ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

         ПРЕСТЪПНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ

         НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ (СЕКРЕТНИ) СЛУЖБИ.

 

         В частност там следва да се намира и някакво официално писмо, адресирано до швейцарските власти уж в моя защита,

         написано от ръководството на някаква ШВЕЙЦАРСКА крайно лява екстремистка комунистическа организация,

         с която аз не само абсолютно никога не съм имал никакви взаимоотношения, но и за съществуването на която никога не съм знаел;

 

         поради което и тогава и сега настоявам да бъдат разследвани съответните престъпни функционери

         на швейцарските специални (секретни) служби

         и техните български партньори;

 

         които именно са били организирали извършването на тази абсолютно провакационно фалшификаторска провокация

         срещу мен и членовете на семейството ми като са създали и използували фалшиви документални масиви за да обезпечат своето престъпно поведение спрямо мен и членовете на семейството ми;

         и така

         да предотвратят възможността за регистриране в Швейцария

         на правозащитното бюро

         ЗА СЪДНЕ НА НЕДОСЕГАЕМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ,

         което възнамерявах да регистрирам.”   

 

 

V.

            Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

            ЗА ДА МИ ДАДЕ официален СЪДЕБЕН ПОВОД

            тук и сега официално и публично, в тази уж „Съдебна зала”

            НАКРАТКО да кажа,

            че ТУК ПРЕДСТАВЕНИТЕ И НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНИ МОИ 170 СТРАНИЦИ доказателствена документация, са САМО ЧАСТ от цялостната документация, относно

        СЪВМЕСТНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

        НА БЪЛГАРСКИТЕ

        И НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

        НАСОЧЕНА КЪМ ТОВА,

        ДА НЕ МИ БЪДЕ ДАДЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА РЕГИСТРИРАМ В ШВЕЙЦАРИЯ

        ИНФОРМАЦИОННО-ДОКУМЕНТАЛНО БЮРО,

        КОЕТО ДА ПОДПОМАГА ШВЕЙЦАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВОСЪДИЕ,

        ЗА СЪДЕНЕ НА ВСИЧКИТЕ ОНЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ,

        КОИТО ПОД ЗАКРИЛАТА НА ПРЕСТЪПНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ

        СА НЕДОСЕГАЕМИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ.

 

            Изрично и пределно ясно ДЕКЛАРИРАМ, че в така визираната документация многократно, в една или друга конкретна изризна форма  съм отбелязвал следното:

         На 17 Ноември 2006 г. с препоръчана поща изпратих от град София писмо, адресирано до Федералния министър на вътрешните работи на Конфедерация Швейцария г-н Паскал Кушпен и отделно от това копия от писмото официално са предоставени на 8 (осем) акредитирани в София дипломатически представителства (посолства).

         В писмото изрично и пределно ясно съм написал, че в близките дни аз и членовете на семейството ми ще пристигнем в Швейцария, за да продължа обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създам и регистрирам (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Истина и Справедливост”, главната цел на която да бъде:

         събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия и в България са абсолютно недосегаеми от правосъдието;

         провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност с оглед приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление на всеки отделен престъпен деец;

         извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност;

         да довърша научно-изследователската си дейност по редица теми“.

 

          Само броени минути след пристигането ни пред съответната швейцарска държавно-властническа институция

          аз и членовете на семейството ми станахме обекти на изключително брутални престъпни процедури,

          каквито преди години по отношение на мен и най-близките ми хора бяха систематично прилагани от българския клан на съветската КГБ - комунистическата Държавна сигурност.

 

          При това главната цел на тези процедури не само не бе прикривана или завоалирвана,

          а директно, нагло и цинично откровено ни бе заявявана –

          да бъдем „мотивирани“ и фактически принудени да се откажем от намерението за създаване на такава информационно-документална и правозащитна организация

          и да бъдем принудени да напуснем територията на Швейцария.

 

          Нещо повече - от визираната документация е видно, че именно в контекста на най-перверзните процедурни издевателства на швейцарската държавна власт

          на мен все пак изрично и пределно ясно ми бе казано,

      че създаването и функционирането на такава организация в Швейцария

      „се заплаща“

      по един-единствен начин -

      чрез вербуване

      и поставянето на организацията в пълна зависимост от швейцарските секретни служби.

 

          Тъй като категорично отказах „подаденото ми захарче“, оттогава до днес не съм спирал да обосновавам тезата за

 

          СЪВМЕСТНА (СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ на Конфедерация Швейцария и на Българската държава,

 

          и, разбира се, на специалните държавни и мафиотски служби на Швейцария и на България,

          КАКТО И НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА) МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ПЕРСОНАЛНИ ДЕЙЦИ. 

 

 

VІ.

            И накрая, благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

            ЗА ДА МИ ДАДЕ официален СЪДЕБЕН ПОВОД

            тук и сега официално и публично, в тази уж „Съдебна зала”

            НАКРАТКО да кажа следното:

 

Първо:

            Благодаря на този, тук така наречен „Съд” за призоваването ми като обвиняем по това така наречено „Съдебно дело”,

            за да ми даде възможност за вероятно повече от СТОКРАТЕН ПЪТ да получа пълно пътвърждение за моята обосновавана

            (в научните ми книги и статии, в публичните ми медиини изяви, включително и в документален филм на една немска телевия)

            вече в продължение на четвърт век теза,

            че вътре в българската държава няма мафия, а конфигурацията е точно обратната – ДЪРЖАВАТА Е ВЪТРЕ В МАФИЯТА, при това на най-ниското йерархично структурно разположение, намиращо се на нивото на проституцията;

            поради което т. нар. Председател на Парламента, Президент, Премиер, Главен Прокурор, Министър на вътрешните работи, Министър на Правосъдието и прочее,

            всъщност изпълняват функцията на

            Мадам на съответния проститутски вертеп;

 

            и че, В ЧАСТНОСТ, този, тук така наречен „Съд” ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ще пътвърди тезата, че

            ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА ПОЛИЦИЯТА, НА ПРОКУРАТУРАТА И НА СЪДА НАИСТИНА СА НЕЗАВИСИМИ –

            най-вече от себе си

            и преди всичко от Правото;

 

            Както и че, задачата на цялата тази Система е

            да се води тотална ВОЙНА не против престъпността, а за установяване и налагане на пълен контрол върху нея;

            и респективно да се води тотална унищожителна ВОЙНА срещу абсолютно всеки,

            който има илюзията, целта или амбицията да иска и да настоява за

            СПАЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА

            И ЗА ТЪРСЕНЕ И НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН И НАДЛЕЖНО ДОКАЗАН ПРЕСТЪПЕН ДЕЕЦ.

            Както и че, „решението” на този, тук, така наречен „Съд” да ме призове

            ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”

            всъщност, е решение съвсем не на този тук, така наречен „Съдия”, а е решение на НЕГОВИТЕ СУТЕНЬОРИ;

 

            И ЧЕ СЪЩИНСКИЯТ СМИСЪЛ НА ТОВА РЕШЕНИЕ Е

            именно в контекста на вътрешните ДОЛБОКО КРИЗИСНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ

            вътре в САЩ, вътре във Втория Съветски съюз – Европейския Съюз, вътре в СССР/Русия, и, разбира се, вътре в техната СЪВМЕСТНА КОЛОНИЯ – България,  

 

       ДА БЪДЕ ДЕМОНСТРАТИВНО ПОКАЗАНО,

       ЧЕ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧОВЕШКИ ПОРИВ

       ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ЗЛОТО,

       ЗА ТЪРСЕНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА,

       ЗА ЗАЧИТАНЕ НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО И ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА,

       ЩЕ БЪДЕ ПРЕЦИЗНО СМАЗВАН, СМАЗАН И УНИЩОЖЕН.

 

 

 

Второ:

            Благодаря на този, тук така наречен „Съд” за призоваването ми като обвиняем по това така наречено „Съдебно дело”,

            за да ми даде възможност ДА ПОПИТАМ ТУК УЧАСТВУВАЩИТЕ така наречен „ПРОКУРОР”,  и така наречен „СЪДИЯ”:

 

Второ 01:

            Чии ovarium са крепели когато, преглеждайки „документацията” по това „дело” НЕ СА ВИДЯЛИ,

            че в папката НАПЪЛНО ЛИПСВАТ КАКВИТО И ДА СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ НА МВР

             ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОЦЕСУАЛНИ РАЗСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

            ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С МОЕТО ЛЕГИТИМНО ИЛИ ПРЕСТЪПНО ДЕЙСТВИЕ ИЛИ ДЕЯНИЕ,

            ИЗРАЗЯВАЩО СЕ КАКТО

            В МОИТЕ МНОГОБРОЙНИ НАПЪЛНО ЛЕГИТИМНИ ПРОТЕСТНИ ПРИСЪСТВИЯ ПРЕД ПОСОЛСТВОТО НА ШВЕЙЦАРИЯ

            И В СЧУПВАНЕТО НА ПРОЗОРЦИТЕ НА ПОСОЛСТВОТО.

 

Второ 02:

            Чии ovarium са крепели когато, преглеждайки „документацията” по това „дело” НЕ СА ВИДЯЛИ,

            че в моето „обяснение”, датирано на 12.09.2015 г., изрично и ясно е записано, че „отказвам да давам обяснения”, ТЪЙ КАТО „всичко е обяснено в официалните ми меморандуми”;

            които, естествено, вече, преди това изявление, са били надлежно предоставени, но ... които ЛИПСВАТ В ДОКУМЕНТАЦИЯТА НА ПАПКАТА ПО ДЕЛОТО.

 

Второ 03:

            Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС, когато, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОСЪЗНАЛИ ЕЛЕМЕНТАРНИЯ ФАКТ,

            ЧЕ ТАЗИ ПЪЛНА ЛИПСА НА КАКВАТО И ДА Е ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ (ЗА ИЗВЪРШВАНЕ) НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ СЛЕДСТНВЕНИ ДЕЙСТВИЯ,

            ОТ ЮРИДИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА,

            ИЗВЪРШЕНО ОТ ОРГАНИТЕ НА ПОЛИЦИЯТА,

            НО И ОТ СОЦИОЛОГИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА И ХАРАКТЕРА НА Т. НАР. „ПОЛИЦЕЙСКА УСЛУГА”, ТОЕСТ – НА ПОЛИЦЕЙСКА ПРОСТИТУЦИЯ,

            ИЗВЪРШЕНА В ПРЕСТЪПНА ПОЛЗА НА ПРЕСТЪПНИТЕ БЪЛГАРСКИ И ШВЕЙЦАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

 

Второ 04:

            Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС,

            КАКТО ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ ПРОКУРОР,

            ТАКА И ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТА СЕ СЪДИЯ,

            когато, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА СЕ ОТКАЗАЛИ

            КАКТО ОТ ИЗВЪРШЕНОТО И ОТ ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗВЪРШВАНЕ ОТ ТЕХ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО,

            ТАКА И ОТ ИЗВЪРШЕНАТА ОТ ТЕХ

            ПРОКУРОРСКА И СЪДИИСКА ПРОСТИТУЦИЯ

            В ПОЛЗА НА СЪЩИТЕ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИ БЪЛГАРСКИ И ШВЕЙЦАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

 

Второ 05:

            Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС,

            КАКТО ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ ПРОКУРОР,

            ТАКА И ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ СЪДИЯ,

            когато, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА, че на стр. 55 (16) се намира документ, датиран на 05.01.2016 г., имащ характера на т. нар. ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ

            в който се твърди едновременно,

            КАКТО ЧЕ ОБВИНЯЕМИЯТ ПО ДЕЛОТО Е ЯНКОВ,

            ТАКА И ЧЕ ОБВИНЯЕМИЯТ ПО ДЕЛОТО Е ... АЛЕКСИЕВ.

 

Трето:

            Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС,

            КАКТО ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ ПРОКУРОР,

            ТАКА И ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТА СЕ СЪДИЯ,

            ПОРАДИ КОЕТО

            НЕ СА МОГЛИ ДА ПОИСКАТ от органите на МВР

            цялостната документация по т. нар. „полицейско разследване”,

            която документация е надлежно регистрирана както в системата на т. нар. Пето Районно управление, така и в офиса на Министъра на вътрешните работи и има следните надлежни регистрации:

            (01)Призовка, изпратена до мен, подписана от ПИ Граматиков;

            (02)Акт, съставен от ПИ Граматиков;

            (03)Наказателно постановление, издадено от Комисар Н. Василев;

            (04)Мое официално писмо, адресирано до Комисар Н. Василев, надлежно регистрирано в офиса на 29.12.2015 г.;

            (05)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 30.12.2015 г.;

            (06)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев и ПИ К. Граматиков, надлежно регистрирано на 04.01.2016 г.;

            (07)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев и ПИ К. Граматиков, надлежно регистрирано на 04.01.2016 г.;

            (08)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 04.01.2016 г.;

            (09)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев и ПИ К. Граматиков, надлежно регистрирано на 26.01.2016 г.;

            (10)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 27.01.2016 г.;

            (11)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев, ПИ К. Граматиков и Разследващ полицай И. С. Иванов, надлежно регистрирано на 01.02.2016 г.;

            (12)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 01.02.2016 г.;

            (13)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 05.02.2016 г.;

            (14)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 26.02.2016 г.;

            (15)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 09.03.2016 г.;

            (16)Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 14.03.2016 г.;

 

Четвърто:

            Благодаря на този, тук така наречен „Съд” за призоваването ми като обвиняем по това така наречено „Съдебно дело”,

            ЗА ДА МИ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ за пореден път, като автор на ДВЕ книги по „Психология на Правото” и една книга по „Психология на Политиката”

            за пореден път за заявя моята категорично ясна констатация:

 

            Никога не съм бил и не бих и могъл да бъда привърженик на стратегията за признаване и легитимиране на тезата на т. нар. „по малко Зло”,

            тъй като за мен Злото си е Зло независимо от неговите отделни конкретни количествени проявни степени и форми.

 

            И все пак, като научен изследовател съм абсолютно категоричен,

          че Регионалната Съветска комунистическа „Империя на Злото” , по време на която:

          в продължение на ТРИ ГОДИНИ аз бех принудително заточен в моето родно село и в концлагера на химическите заводи в Девня, край Варна;

          и после в продължение на ШЕСТ ГОДИНИ бех политически затворник;

 

          и през което време КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ИЗВЕРГИ не само разбиха първото ми семейство КОЕТО БЕЗУМНО ОБИЧАХ, и завинаги ме лишиха от моя тогава още ЧЕТИРИГОДИШЕН СИН,

 

          НО И ПОДЛОЖИХА НА НЕИМОВЕРНИ ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА най-близките ми хора и

 

          ОБЕЗПЕЧИХА СМЪРТТА, т.е. ФАКТИЧЕСКОТО УБИЙСТВО на баба ми Петката, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима,

          е пионерска организация в сравнение с Транснационалната НЕОкомунистическа империя на Злото.

31 Октомври 2016 г.                                                                     Янко Н. Янков

& Край на документа