2016-08-25

24 Август 2016 г., ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ (22-ри) ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ До Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин, Посланик на САЩ



Address for letters:

Янко Николов Янков –

гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

(имащ легитимния статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

– тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ);

Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

Председател на Съюза на юристите-демократи

-------------

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

Web site: http://iankov.info










Skype: Veliovski3

=========================================================

24 Август 2016 г. (Сряда)

 

ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ (22-ри) ПЕРСОНАЛЕН МЕМОРАНДУМ

Защо САЩ убиха Планетарната Американска Мечта и

Защо Посолството на САЩ в България обезпечава безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и Червената Мафия,

А НЕ ЗАЩИТАВА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ?

 

            До Негово Превъзходителство г-н Ерик Сет Рубин Посланик на Федералната Конституционна Република Съединени Американски Щати (САЩ), ул. „Козяк“ 16, 1407 София

 

 

01.

            Ваше Превъзходителство,

            тук и сега надлежно Ви предоставям копие от текста на моето отворено писмо, датирано на 24 Август, адресирано до и надлежно регистрирано в офисите на Председателя на Народното събрание, Президента на България, Министър-Председателя, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, ПРЕЗ ИЗТЕКЛИЯТ ВЕЧЕ ЧЕТВЪРТ ВЕК за пореден път предявявам искането

да бъдат официално резсекретени,

да получат официален публичен характер и

ДА МИ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ КОПИЯ

от абсолютно всички документи, намиращи се в архивите на институциите на САЩ и

отнасящи се за мен и свързаните с мен лица.

 

 

02.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че в началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица, област Монтана, бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл, и че по онова време това е било единственото посещение на американски дипломат в частен дом през цялото време на комунистическата власт в България.

 

            Припомням Ви, че само няколко дни след това по „предложение” на Окръжното управление на Държавна сигурност с осъдително Решение на Районния съд аз бех арестуван и принудително отведен с въоръжен конвой и въдворен (заточен) в трудовия концентрационен лагер в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.

 

            Припомням Ви, че два месеци след това, в края на Май 1984 г., аз бех арестуван и „настанен” в килийте на Главно следствено управление на Държавна сигурност (ГСУ на ДС),

            а само две седмици след това, на 06 Юни 1984 г. Държавния департамент на САЩ е излязъл със специален текст, с който аз съм обявен като пример на български гражданин, лишен от човешки права

            (текстът е проченет по радио „Свободна Европа” и е приложен към следственото и съдебното дело, по което съм осъден заради „вдъхновена от САЩ” антикомунистическа и антидържавна дейност срещу България, СССР, Варшавския договор и целия социалистически лагер).  

 

     Припомням Ви, че в продължение на цели ШЕСТ ЖЕСТОКО КОШМАРНИ КАЛЕНДАРНИ ГОДИНИ аз бех политически затворник на комунизма,

     а най-близките ми хора беха подложени на неимоверно жестоки репресии, в резултат на които починаха и фактически беха убити от комунистическите изверги.

 

            Припомням Ви, че само броени минити след освобождаването ми от затвора на 31-ви Октомври 1989 г. аз посетих посолството на САЩ в София и не само бех посрещнат лично от двамата най-високопоставени американски дипломати, но и изрично и ясно ми бе казано, че за мое и за тяхно лично (частно) съжаление,

            между съветските и американските специални служби (КГБ и ЦРУ) е било постигнато „джентълменско” споразумение, съгласно което по абсолютно никакъв начин

            няма да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на Съветската Империя на Злото

            НЕ САМО да получи наказателно и репараторно Правосъдие,

            но и да получи каквато и да е висока професионална реализация както в България, така и в САЩ и в Западна Европа,

            тъй като, особено лица като мен, с особено висока професионална специализация в сферата на правните и политическите науки, каквато именно е моята професионална сфера, би бил изключително опасен „инструмент” или „оръжие” срещу реализирането на Височайшето (според международната договорна квалификация „джентълменско”, но всъщност – абсолютно престъпно бандитско!!!) Споразумение.

            {Впрочем, наскоро след това вторият дипломат, Маршал Харис, демонстративно-публично напусна дипломатическата си рабата и стана съветник на сенатора Боб Доуъл, а днес е университетски преподавател}.

 

            Припомням Ви, че само една година след излизането ми от затвора,

            през което време аз бех изключително активен участник в т. нар. Национална политическа „Кръгла маса” и депутат (сенатор) във Великото Народно събрание

            дипломатическата мисия на САЩ в България фактически ме обяви за persona non grata

            именно поради това, че пределно ясно дадох да се разбере, че

            в името на Истината, Справедливостта и Правото категорично отхвърлям спекулативната теза за колективната отговорност и никога няма да спра да настоявам за наказателна и репараторна отговорност

            за престъпната дейност на всеки отделен надлежно прецизно доказан престъпен деец на комунистическия и НЕО(ПОСТ)комунистическия режим.

 

            Припомням Ви, че именно по повод и във връзка с това още през 1990-1991 г. аз започнах открито и публично да говоря и да пиша НЕ САМО В ПУБЛИЦИСТИЧНИТЕ СИ ИЗЯВИ, НО И В СТРОГО НАУЧНИТЕ СИ СТАТИИ И КНИГИ,

        че поне в България ЦРУ работи като филиал на КГБ и интензивно обезпечава пълната безотговорност за престъпленията на българския клан на КГБ и на Червената Мафия; както и че американската подкрепа за демокрацията в България е пълен маскарад.

        {Виж напр.: (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8,  ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат)};

 


 

03.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че по време на посещението през Февруари 1990 г. на американския Държавен секретар Джеймс Бейкър в София неговият личен секретар по сигурността Боб Хътчингс, в личен разговор с мен, по повод моето предложение за обезпечаване на хуманно третиране на комунистическите престъпници чрез настаняването им в затвори от хотелски тип „Шератон”, изрично и пределно ясно ми даде да проумея, че САЩ категорично няма да допуснат каквато и да е отговорност от който и да е отделен комунистически злодей.

 

            Припомням Ви, че през Декември 1990 г., аз и живеещия в Мюнхен, Германия, St. M., доктор по философия (PhD) на Кьолнския университет, бивш политически съветник на Конрад Аденауер и на Франц Йозеф Щраус, автор на няколко книги, една от които официално е призната за „вдъхновителен импулс“ за формирането на политическата концепция на Роналд Рейгън и обявяването на СССР за „Империя на Злото“, получихме специална официална покана за членство и участие в дейността на т. нар. „Конференция на американски политически лидери” и пристигнахме във Вашингтон;

където участвувахме в дискретна делова среща, на която аз категорично и ясно отхвърлих предложението да бъда включен в проект за бляскава политическа кариера, тъй като в замяна на това от мен бе поискано да стана интензивен публичен изразител на тезата, че за успешното демократизиране на обществата от разпадащата се Съветска Империя същите се нуждаят от високоблагородния жест на страдалците, които да пледират за безотговорност за извършените спрямо тех злодеяния.

            Следва изрично да уточня:

            **че след тази именно моя „високопоставена среща” именно поради отказът ми да приема направеното ми предложение, за мен и за моите най-близки хора настъпи „ерата” на нашето не по-малко жестоко, но много по-перверзно третиране от „новата” държавна власт, отколкото третирането ни бе по времето на класическия интернационален съветски комунизъм.

            **че макар, че ние с моя германски приятел вече предварително превъзходно знаехме и разбирахме, че тезата за безотговорността за престъпленията на комунизма фактически трайно е залегнала в основата както на „джентълменското” споразумение между КГБ и ЦРУ, така и на имащите високопоставен правен характер вече подписани „Споразумителни протоколи”;

            **ние знаехме, че тази теза ще има господствуващ валиден характер и ще обуславя статуквото между комунистическите престъпници и „демократичния”, „хуманния” и „справедлив” Запад поне няколко десетилетия;

            **знаехме, и че всеки, който се противопостави на тази теза ще бъде третиран като „опасен нарушител на статуквото” и че заради това ще му се наложи да понесе определени негативни последици;

            **и все пак, още в Мюнхен предварително и единодушно бехме решили, че категорично и ясно ще настояваме за наказателна и репараторна отговорност за злодеянията;

            **при което, поне аз, обаче, по онова време все още не знаех и нямах реална представа какви са параметрите и степените на проявление на перверзната жестокост, на която т. нар. Запад е способен в името на „джентълменските” си споразумения с лидерите на „Империята на Злото”;

            **при това следва да отбележа, че изрично и пределно ясно съм подчертал, че предложението, което ми бе направено, е абсолютно неприемливо за мен, тъй като се характеризира

            не толкова като опит за въвличане в оперативен ченгеджийски капан за широкоспектърно компрометиране и елиминиране,

            а най-вече като предложение, обслужващо именно „Империята на Злото”,

            тъй като от мен фактически се иска не толкова откз от професионалната ми ангажираност с Правото и битността ми като висококвалифициран юрист и учен,

            колкото най-вече отказ от моята съдбовна Духовна и житейска ангажираност със Справедливостта,

            заради която именно ангажираност функционерите на „Империята на Злото” беха подложили на неимоверно жестоки репресии не само мен и моите най-близки хора, но и стотици хиляди като нас.

 

 

04.

            Припомням Ви, Ваше Превъзходителство, че на 09 Май 2007 г. надлежно съм изпратил с препоръчана поща мое официално отворено писмо, адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA,

            копие от което надлежно е предоставено както на Негово Превъзходителство г-н Джон Байрли, посланик на САЩ, така и на още 6 (шест) други т. нар. „Западни” посланици в София.

            Текста на това писмо официално е публикуван КАКТО в няколко мои документални книги, ТАКА И в Интернет.  

            Виж: с.48-53, Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012;

            Виж: с.20-26, Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007;

            Виж: с.79-86, Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012;

            Виж: 2007-06-22, ПОМНИШ ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? - http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html -

            Виж: ЯНКО Н. ЯНКОВ-Вельовски [Биографични фрагменти]. XII,


 

 

05.

            Впрочем, Ваше Превъзходителство, с настоящето мое официално писмо-меморандум, адресирано лично до Вас,

             настоявам да получа Вашият официален отговор, съдържащ Вашето становище относно така визираните проблеми.

            Приложение: съгласно текста.

24 Август 2016 г.                                                     Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .   

& Край на документа