2009-09-27

ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-3

Янко Николов Янков -

гражданин на Европейския съюз

ЕГН 44 08 13 32 28

Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Address for letters:

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia

Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

28 Септември 2009 г.

До Административен съд-София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17

1000 София

ИСК срещу:

Министерския съвет (Правителството)

на Република България

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София

Цена на иска: 30 000 (тридесет хиляди) лева

***

До г-н Бойко М. Борисов -

Министър-Председател на България

Министерски съвет (МС)

бул. „Княз Дондуков” № 1

1000 (1194) София

Към: (персонален) вх. № 4379/2003-2009 г.

Предложение за доброволно (пълно или частично)

признаване на иска и завеждане на реторсен иск срещу

виновниците за възстановяване в държавния бюджет

на платената обезщетителна сума

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: „ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-3”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/3.html

І.

Ноторно известен е текстът на чл. 7 от Конституцията, съгласно който „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”.

Ноторно известен е и текстът на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.

Провъзгласеното в чл. 5, ал. 2 „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, както и провъзгласеното от чл. 5, ал. 4предимство на международните актове пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, представляват пределно ясни указания за насоките, в които следва да бъдат тълкувани текстовете на „Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причишнени на гражданите”.

В частност, съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл. 7 от Конституцията.

В частност, тук и сега е мястото да бъде отбелязано, че:

изхождайки от необжалваемостта на тълкувателните решения и преди всичко от ченгеджийско-мафиотското схващане за високопоставеността, значимостта, „авторитетността”, и най-вече – безотговорността - на институцията, от чието име действуват, съдиите от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС), в края на април 2005 г. оповестиха Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., съгласно текста на което „Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията, обаче, не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон”;

при това, въпросните съдии „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защото са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”;

предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност, напълно очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано;

освен това повече от очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясен текст на чл. 5, ал. 2 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.

като юрист-професионалист с половинвековен опит, като автор на голямо множество научни изследвания в сферата на политическите и правните учения и психологията на правото, както и като човек, който в продължение на много години познава лично всичките съдии от въпросния Върховен съд, изрично, ясно и категорично декларирам, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:

първо, това „решение” възпроизвежда мотивационниия смисъл на съдържанието на чл. 56, ал. 3 от комунистическата Конституция, и на чл. 46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционна норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;

и второ, всичките въпросни съдии от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски курви и проститутки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.

ІІ.

Ноторно известно е, че до влизането в сила на дял Трети на АПК (Административно-процесуалния кодекс) делата за отговорността на държавата и общините за вреди са били подлежали на разглеждане по общия исков ред от общите съдилица, но че след 01 Март 2007 г., когато са влезли в сила нормативните разпоредби на дял Трети на АПК, абсолютно всичките дела за отговорност от държавата и общините ЗА ВРЕДИ са станали подсъдни именно и само единствено на административните съдилища и по реда на членове 203–207 от същия Кодекс.

Ноторно известно е, че след посочената дата общите съдилища са били загубили правото и компетентността да образуват и разглеждат дела за търсене на отговорност за вреди от държавата и общините, тъй като такива дела са им били станали НЕПОДСЪДНИ, а ако към посочената дата при тези съдилища е било имало вече образувани такива дела, то те автоматично са подлежали на прекратяване и препращане на съответния административен съд.

ІІІ.

Всичките посочени по-горе „неща”, обаче, са ноторно известни най-вече на студентите, които иначе не биха могли да се дипломират, както и на вече дипломираните юристи - с изключение, обаче, на онези дипломирани юристи, които са били предпочели професиата на ченгеджийско-мафиотски курви и проститутки и са станали „съдии”; и които в името на своята фамилна, кастова и лична ангажираност с престъпните комунистически и ченгеджийски кръгове и създадената от тях Червена мафия, както и в името на своите тридесет-сребърникови приходи, са се ангажирали с със сутеньорите от Мафията и тайните служби и са започнали да „правораздават” така, че да оневиняват и обезпечават безотговорност за престъпниците, както и да подлагат на нови престъпни ефекти жертвите на престъпленията, които са се опитали да търсят правосъдие.

ІV.

На 08.05.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град Иск срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, който Иск е бил заведен като адм. дело № 2875/2008 г., І-во Административно отделение, 13-те състав, при жрицата на Червения фенер – съдията-докладчик Петя Стоилова.

В Иска си за отговорност на държавата за причинени ми вреди и за пропуснати ползи пред надлежния съд съм посочил правнорелевантните факти и съм обосновал тезата, че изброените три държавни институции следва да бъдат считани за репараторно отговорни за това, че:

А) Съдията-ръководител на гражданското отделение при Софийския градски съд Богдана Желявска (бидейки битово ангажирана в специални и противоречащи на служебната й функция взаимоотношения с Председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов, който е публично известен като корумпиран и получаващ подкупи съдия, както и като поръчков съдия, обслужващ интересите на престъпните мафиотски кръгове), и освен това, самата тя (Б. Желявска), бидейки поръчков съдия, също така изпълнява престъпната воля и обслужва интересите на престъпните кръгове;

Б)Правораздавайки” по гражданско дело № 2383/2005 г., на 25 Февруари 2008 г. е протоколирала в констативната част на Протокола, че „свидетелят Янков” не се е явил, тъй като е бил „нередовно призован”; след което, в разпоредителната част на Протокола е записала „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”.

В) Така изразената „съдийска” воля Е ПРОТИВОПРАВНА И ПРОТИВОЗАКОННА ВОЛЯ, нарушаваща и нарушила моите законни права и интереси (вж. раздел ІV, с.5-6).

Изрично и ясно подчертавам, че в Иска си недвусмислено и категорично съм обосновал следното: че това е така, защото процесуалните норми имат т. нар. алгоритмичен характер, което означава, че съдът няма право да пристъпва към следващата визирана в закона хипотеза, ако преди това не е бил изчерпал която и да е от предишните хипотези; че съдът не е бил имал правото да се разпорежда да бъде осъществявано призоваване чрез органите на МВР, ако преди това не е бил осъществил по изчерпателен начин посочените в закона други форми на призоваване; че самият аз още на 11 Май 2006 г. съм бил нотариално заверил моето изрично искане да бъда разпитан като свидетел и че още тогава това мое нотариално заверено заявление е било надлежно депозирано в делото, намиращо се при същия съдия; че в продължение на две години същият съдия нито веднъж не ме е бил призовал да се явя в съда; че на фона на тези факти и обстоятелства е пределно ясно и очевидно, че въпросното властническо съдийско разпореждане за призоваване чрез органите на МВР има характера на добре познатото още от комунистическо време противозаконно съдийско обезпечаване на оперативните мероприятия на контролираните от Червената мафия специални държавни служби.

Г) В раздел V, с. 6-7 на Иска си съм посочил фактите и съм обосновал тезата, че цитираното абсолютно неоснователно и абсолютно противоправно разпореждане на въпросния поръчков съдия, обслужващ интересите на престъпните мафиотски кръгове и на специалните служби, Е БИЛО ПОСЛУЖИЛО КАТО ФОРМАЛЕН И КАМУФЛАЖЕН ПСЕВДОЗАКОНОВ ПОВОД И ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА НЯКОЛКО СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ, при което:

първо, кварталният (районният) инспектор на МВР офицерът Ясен Томов е бил инструктажно изпратен при мен, за да проведе СИЛОВО-СПЛАШВАЩИ ПРОВОКАЦИОННИ РАЗГОВОРИ, в отговор на които аз ясно и недвусмислено му казах, че в случая специалните служби го използуват като „бушон”, и че „когато двама души си мерят членовете, най-удачното за него поведение е да не си бута задника при тях, защото ще го отнесе и от двамата”;

второ, аз, членовете на семейството ми и съседите бяхме подложени на ефектите на специалното оперативно мероприятие на тайните служби, при което (вж. с.6 на Иска): четирима въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи заградиха площадката на етажа, при което двама застанаха на вратата на апартамента ми, а другите двама – на няколко метри от тях в изходната част на коридора, до стълбището и до асансьора - като на всичко отгоре вторите двама полицаи не само бяха в пълно бойно старяжение, но дори бяха и с камуфлажни бойни маски (качулки) на главата;

трето, на с.6 от Иска ми изрично и ясно съм конкретизирал, че въпросното, легитимирано от разпореждането на посочената съдийка оперативно мероприятие е било проведено в контекста на друга събитийна последователност, която е била обезпечена от районния прокурор; че мой приятел, висш магистрат (чието име съм дал писмено и официално съм посочил при протоколно воден разговор със специалните служби на Швейцария!!!) е бил разговарял с въпросния районен прокурор, който му е бил признал, че неговото прокурорско разпореждане е било издадено в резултат на силен мотивационен натиск, упражнен върху него лично от началника на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков, и че неговото прокурорско разпореждане е било съгласувано с прокурор от Софийската градска прокуратура;

четвърто, че въпросното оперативно мероприятие е било проведено само няколко седмици след като в родната ми къща е бил извършен от специалните служби на МВР т. нар. „секретен оглед”, който е бил камуфлажно прикрит като взломно влизане в жилището и кражба на вещи, имащи стойност около триста (300) лева, при което са били оставени абсолютно непокътнати вещи, които имат стойност поне тридесет хиляди (30 000) лева; и при което прокуратурата и полицията противоправно са отказали да се съобразят с посочените от мен искания за разследване и са обосновали тезата, че било ставало въпрос само и единствено за невинна дребна кражба на незначителни по стойност вещи, за които не се изисква разследване и търсене на дееца, и че деецът ще бъде открит едва когато той сам се яви в полицията и признае деянието си.

V.

След регистрирането на моя Иск, на 26.05.2008 г. жрицата на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и съдия-докладчик по делото Петя Стоилова е издала т. нар. „Определение”, в което е записала, че „намира”, че моят Иск й е само „частично подсъден”, при което е изключила двама от ответниците, конституирани от мен като отговорни при субективно съединение на исковете и при солидарна отговорност, и е приела, че при нея е подсъдна единствено моята репарационна претенция към Министерството на правосъдието.

След това, позовавайки се на съображението, че поради това, че размерът на претендираното обезщетение е само 15 000 (петнадесет хиляди) лева, тя е обосновала тезата, че по отношение на ответниците Софийски градски съд и Висш съдебен съвет искът ... е родово подсъден на Районния съд”, който именно е „надлежен съд, на който следва да се изпрати делото и който да разгледа исковата молба по компетентност”.

Така, при пълно нарушение на посочените по-горе нормативни изисквания за подсъдност единствено на административния съд на всички дела за отговорност на държавата за вреди, както и нарушавайки задължителното изискване за съединяване и неразчленяване на исковете, въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери е осъществила първото абсолютно противоправно обезсмисляне на предявения от мен Иск и е гарантирала престъпно обезпечаване на безотговорност за извършените посегателства върху моите права и интереси.

VІ.

Видно както от самите намиращи се в патримониума на съдебната инстуция дела (които настоящият съд следва да изиска и обсъди като доказателства по делото), така и от приложените от мен доказателства, на 02 Юни 2008 г. аз съм регистрирал (вж. вх. № 7365) „Жалба” до Върховния административен съд, с която съм обжалвал и съм поискал отмяна на постановеното на 26 май 2008 г. ПРОТИВОПРАВНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

По тази моя „Жалба” абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд е само един по-високопоставен ченгеджийско-мафиотски вертеп на Червените фенери, обезпечеващ безотговорността на престъпниците.

VІІ.

Междувременно, на 07.08.2008 г. въпросната жрица на Червените ченгеджийско-мафиотски фенери и съдия-докладчик по делото Петя Стоилова е издала своето второ т. нар. „Определение”, с което е прекратила производството по делото, по което се е била самообявила като компетентна, след като, обаче, преди това, в проститутска услуга на престъпниците и обезпечаване на техната безотговорност, тя е била взривила и унищожила смисъла и съдържанието на самия Иск.

На 15.09.2008 г. съм регистрирал (вж. вх. № 12511) т. нар. „Частна жалба”, адресирана до Върховния административен съд, с която съм поискал отмяна на това нейно абсолютно престъпно второ определение.

От текста на тази „Частна жалба” е видно, че в нея изрично, ясно и категорично съм бил обосновал тезата (вж. с.2, т.3 и т.4, редове 2-8 отдолу нагоре), че посочената Съдия-Докладчик по делото Петя Стоилова е действувала именно като съдебно подставено лице на българския клан на Мафията, на българските специални служби и в частност на институциите, които съм конституирал като ответници по моя иск; и че „че по повод и във връзка с престъпната дейност, извършена от Съдията-Докладчик Петя Стоилова в полза на ответниците и на техните общи господари от Мафията, по надлежния начин съм регистрирал моите писмено изразени становища, имащи датите 02 юни 2008 г., 18 юли 2008 г. и 19 август 2008 г.”.

Обръщам специално внимание върху факта, че по тази моя „Частна жалба” абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд е само един по-високопоставен ченгеджийско-мафиотски вертеп на Червените фенери, обезпечеващ безотговорността на престъпниците.

VІІІ.

На 16.09.2008 г. съм датирал, и на 17.09.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град (вж. вх. 12629) и във Върховния административен съд (вж. вх. № 13836) официално писмено изложение (становище), адресирано както до самия Председател на ВАС, така и като допълнително становище към вече посочените две мои частни жалби.

Обръщам специално внимание върху факта, че по повод и във връзка с това мое официално писмено изложение (становище) абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд и Председателят на ВАС са само едни по-високопоставени ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червенете фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.

ІХ.

На 02.10.2008 г. съм регистрирал в Административния съд София-град (вж. вх. № 13347) и във Върховния административен съд (вж. вх № 14508) официално и пространно (обемисто) писмено становище, по повод и във връзка с което абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение; който факт е абсолютно категорично доказателство, че Върховният административен съд и Председателят на ВАС са само едни по-високопоставени ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червенете фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.

Х.

Тъй като престъпната Червено-фенерска жрица Петя Стоилова, след като вече е била РАЗЧЛЕНИЛА моя субективно и обективно неразчленяем Иск и е била изпратила на Софийския Районен съд вече полумъртвата част от Иска, там, в Софийския Районен съд, в пълно престъпно противоречие с нормативните изисквания за подсъдност, тази част на моя Иск е била конституирана като гражданско дело № 16618/2008 г., първо гражданско отделение, 34-ти състав.

Така, на 09.07.2008 г., някакъв непосочил името си анонимен съдия е издал т. нар. „Разпореждане”, от текста на който е недвусмислено и пределно ясно видно, че този съдия е изпълнител на следващата част на строго секретното оперативно мероприятие на тайните слежби и на Червената Мафия.

На 18.07.2008 г. съм датирал и на 19.07.2008 г. съм изпратил с три препоръчани писма (вж. копията на трите разписки, намиращи се на с. 37 и 38 на приложените доказателства) моето официално писмено становище, адресирано както до този анонимен съдия (когото поради необходимостта от персонализиране на обръщението нарекох „Районен съдия Курветка Курвенска”, така и до Административния съд София-град, така и до Върховния административен съд.

Обръщам специално внимание върху факта, че по повод и във връзка с това мое официално писмено изложение (становище) абсолютно никога не съм получавал абсолютно никакво съобщение, който факт е абсолютно категорично доказателство, че и трите инстанции нямат абсолютно нищо общо нито с Правото, нито с Правосъдието, и са само едни различно йерархично позиционирани ченгеджийско-мафиотски функционери на вертепа на Червените фенери, обезпечаващи безотговорността на престъпниците.

ХІ.

На 13.08.2008 г. получих копие от т. нар. „Определение”, издадено на 30.07.2008 г. от Районния съдия Елица Райковска, от текста на което е видно, че същата по абсолютно никакъв начин не е взела отношение, не е коментирала и не се е произнесла относно моята теза, че заведеното при нея гражданско дело НЕ Й Е ПОДСЪДНО И ЧЕ ТЯ Е ДЛЪЖНА ДА ГО ПРЕКРАТИ И ДА ГО ВЪРНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД.

От текста на въпросното определение е пределно ясно видно, че въпросната съдийка е действувала или като НАПЪЛНО ЗОМБИРАН ИДИОТ, или като НАПЪЛНО ПРЕДАН НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ И НА МАФИЯТА ПРЕСТЪПЕН АГЕНТ.

Впрочем, ноторно известно е, че както бащата, така и майката на същата не само са йерархично високопоставени членове на управляващата по това време БСП, но и са замесени в редица придобили скандална известност корупционни и мафиотски далавери, свързани с престъпления с имоти и с много престъпно функциониращи пари.

После, в крайна сметка, БЕЗ ДА СПАЗИ НОРМАТИВНОТО ИЗИСКВАНЕ ДА ВЪРНЕ ДЕЛОТО НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД, въпросната Курветка Райковска прекрати произвоството, като се позова на мое виновно неизпълнение на „препоръчаните” от нея за извършване от мен процесуални дйствия.

ХІІ.

Петитум:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че през периода от 25 февруари 2008 г. до днес, към датата на предявяването на настоящия съдебен Иск, българската държава, действувайки чрез своите съдебни и полицейски институции, е извършила пълно и изключително драстично престъпно (противоправно) нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси, включително и като ме е лишила от и не ми е предоставила търсената от мен съдебна защита на правата и интересите ми; и с това ми е причинила многобройни отделни материални вреди, морални вреди и пропуснати ползи, съвкупният обезщетителен размер на които съм посочил в самото начало на текста на настоящия Иск.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и пропуснати ползи, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВА

Пледирам пред Съда да изиска служебно посочените по-горе съдебни дела, да ги приложи към доказателствата по настоящето дело, да ги разгледа и обсъди и да се произнесе с Решение.

Пледирам пред Съда да поиска от българското Правителство (Министерския съвет - като конституционно институционализиран и отговорен субект за престъпното и деликтното поведение на българските държавни институции и персонално-личностни държавни функционери) да вземе официално и писмено изразено становище по всичките пунктове на моя Иск.

Приложение Първо: Копия от притежаваната от мен документация, съдържаща отделни официални документи, които са надлежно и последователно номерирани от №1 до №49;

Приложение Второ: Копие от настоящия Иск (заедно с Приложение Първо) за надлежно връчване на ответника.

Приложение Трето: Финансов документ за платена държавна такса.

ХІІ.

На новоизбрания само преди няколко месеци Министър-Председател на България г-н Бойко М. Борисов предлагам:

да проучи внимателно и прецизно фактическите и правните основания на моя Иск;

да направи доброволно (пълно или частично) признаване и удовлетворяване на настоящия Иск;

да заведе т. нар. реторсен иск срещу виновните лица за възстановяване в държавния бюджет на платената от българската държава (Правителството) обезщетителна сума;

да поиска от Министъра на правосъдието, Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор да предприемат необходимите законови процедури, произтичащи от и свързани с посочените факти и обстоятелства и да ме уведомят както за предприетите мерки, така и за резултатите.

Едно такова негово (на българския Министър-Председател) държавническо поведение несъмнено би било в абсолютно пълно съзвучие със смисъла на електоралните послания, които той бе отправял и благодарение на които бе спечелил изборите.

28 Септември 2009 г. Янко Н. Янков

2009-09-26

ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ -1-А

Янко Николов Янков -

гражданин на Европейския съюз

ЕГН 44 08 13 32 28

Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

28 Септември 2009 г.

До Административен съд-София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17

1000 София

Към: 5735/2009 г., І-во отделение, 19-ти състав,

Съдия-докладчик Румяна Лилова

***

До г-н Бойко М. Борисов -

Министър-Председател на България

Ответник по делото и

страна по административна преписка във връзка с казуса

Министерски съвет (МС)

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София

Към: Вх. № 4379/17.08.2009 г.

Предложение за доброволно (пълно или частично)

признаване на иска и завеждане на реторсен иск срещу БСП

(като наследница на БКП) за възстановяване в държавния бюджет

на платената обезщетителна сума

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: – вж.: „ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-1-A”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/1.html.

І.

На 17 Август 2009 г. съм депозирал в регистратурата на Административния съд София-град Иск срещу българското Правителство за репариране на вредите и пропуснатите ползи, които са ми били нанасени от (чрез) надлежно доказаната престъпна дейност, извършена от държавата; текста на този Иск има регистрационен вх. № 14757.

Отделно от това във вид на административна преписка текстът на същия Иск е регистриран и в офиса на Министър-Председателя г-н Бойко Борисов, където има рег. № 4379/17.08.2009 г.

Отделно от това, същият текст е предоставен на заинтересованата общественост чрез неговото публикуване на следния електронен адрес: ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ-1 , http://iankov.blogspot.com/2009/09/1.html.

***

Преди четири дни получих „Призовка за страна” и „Приложен препис от Разпореждане от 25.08.2009 г.”, издадено от съдията-докладчик по делото.

Разбира се, че въобще не съм очаквал някакво друго (т. е. правосъобразно) поведение от страна на Административния съд - независимо от това кой е щял да бъде съдия-докладчик по делото - тъй като в т. нар. „Посткомунистическа България” не само Административният съд-София град, но и всички останали съдилища - и не само въпросната „съдийка”, но и всички български „съдии” - въобще не са съдии, а са само най-долнопробни престъпни слуги на Червената мафия и на нейните тайни и явни специални служби и, разбира се, на самата престъпна ченгеджийско-мафиотска държава - която им е възложила функцията да обезпечават персоналната безотговорност на престъпниците и институционалната безотговорност на държавата.

А тъй като в настоящия казус става въпрос изключително за отговорност на самата държава за извършена от нея надлежно доказана престъпна дейност, напълно очевидно е, че въпросното псевдосъдийско „Разпореждане” има функцията да обезпечи безотговорността на държавата.

ІІ.

Преди всичко държа изрично и ясно да уточня, че прозрачната стратегия на „съдията” Румяна Лилова, насочена съм обезпечаване на безотговорност на нейните сутеньори от Мафията и специалните държавни служби, е започнала още с първото изречение и първия ред на нейния псевдосъдийски акт, където е записано, че производството е образувано по моя „искова молба”.

От материалите по делото е пределно ясно видно, че абсолютно никъде не съм употребявал такъв термин, и че употребяваният от мен правен термин е Иск”.

Следователно въпросната сутеньорски зависима „съдийка” просто заблуждава и дори нагло лъже с лекотата на онази увереност, която е характерна за най-долнопробните битови аморални и престъпни субекти.

Разбира се, би било пълен кретенизъм, ако същата „съдийка” евентуално се опита да се позовава на терминологията, съдържаща се в т. нар. Закон, и сбърка да ми отправя „упрек” и „обвинение” за това, че не съм бил спазил „изискването на закона” за употреба на „законовия термин” „искова молба”. В този контекст би следвало нейният „съдийски” „мозък” да бъде информиран, че въпросният „законов термин” въобще не е „правен термин”, а е „антиправов и престъпен термин”, чрез който престъпната комунистическа власт се опитваше да наложи определен начин на мислене и поведение.

Ако от една страна: въпросната „съдийка” бе завършила своето образование в контекста на нормално преподаване в юридическите факултети - каквото преподаване сега въобще не съществува - тъй като мафиотската държавна власт се е погрижила днес да са налице една дузина юридически факултети, в които да се раздават неадекватни към знанието дипломи на хора, предназначението на които е да бъдат внедрени в правната система така, че в продължение на няколко десетилетия напред да създават в тази система не ред, а хаос и усещане за джунгла и свързаната с нея тотална безотговорност;

Ако от друга страна: тя не бе генетично, психологично и психиатрично обременена - както от общата престъпна управленска среда, така и от престъпната среда на нейния семеен произход и от клановата и личната си обвързаност с престъпните комунистически и „посткомунистически” среди;

то въпросната „съдийка” щеше да бъде наясно, че чрез термина „искова молба” престъпната комунистическа и престъпната „посткомунистическа” власт са се стараели и се стараят да наложат върху гражданските правни субекти както рефлекса на техното безропотно подчинение на негражданственото им (и по същество робско или крепостно) третиране от престъпната държавна власт, така и т. нар. „рефлекс към молитвеност”, демонстриран към престъпната комунистическа и престъпната „посткомунистическа (ченгеджийско-мафиотска) власт.

Впрочем, ако въпросната „съдийка” не бе принадлежна към престъпната комунистическа и „посткомунистическа” кретеноидност, тя щеше да знае, че дори по времето на най-свирепия комунистически режим в единствения български Юридически факултет (този на Софийския университет) е имало преподаватели, които с риск да бъдат противоправно осъдени от точно такива „съдии” като нея са обосновавали тезата, че т. нар. гражданин е имплицитен носител на високо лично достойнство, и като такъв никой няма право да изисква от него и самият той не е длъжен да „се моли” нито на държавната администрация, нито на съдебните институции.

И че поради това съществуващата в действуващото законодателство формулировка „искова молба” Е АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВНА; още повече, че съгласно ПРАВНАТА ТЕОРИЯ „молбата е вид исково волеизявление”, което, обаче, има своята проявителна и приложна сфера единствено в случаите, в които „молителят” не се позовава на своите гарантирани от Правото права, а се позовава и разчита единствено на великодушието и благоразположеността на адресата (като правило властнически субект) на молбата.

В този именно смисъл аз, Янко Николов Янков, изрично и ясно заявявам на изпълняващата съдийска длъжност ченгеджийско-мафиотска функционерка Румяна Лилова, че НАД МЕН Е САМО ПРАВОТО, но не и комуноидното законотворчество; ЧЕ НЕ СЪМ СЕ МОЛЕЛ НИКОМУ; и че няма да й позволя да ме третира като „молещ се”!

Обръщам специално внимание върху факта, че в своя тристраничен псевдосъдебен разпоредителен акт изпълняващата съдебна дейност престъпна функционерка на ченгеджийско-мафиотската държавна власт (ченгеджийско-мафиотския политически режим), именуема Румяна Лилова, е зафиксирала точно 10 (десет) отделни твърдения, приписващи ми заявяването (предявяването) на „искова молба”, каквато аз всъщност въобще не съм заявявал (предявявал), тъй като съм заявил (предявил) ИСК.

С това нейно поведение тя, всъщност, е осъществила точно десет (10) нагли и безскрупулни изопачения (фалшификации) на моята изрично и ясно заявена суверенна ищцова воля, приписвайки ми завявяването на такъв съдържателен вид ищцова воля, каквато аз въобще не съм бил заявил (предявил).

ІІІ.

След като вече е извършила горепосочената фалшификация на моята суверенна ишцова воля, въпросната ченгеджийско-мафиотска функционерка, изпълняваща съдийска длъжност и именуема Румяна Лилова, Е ИЗВЪРШИЛА ФАЛШИФИКАЦИЯ:

КАКТО НА ПРИНЦИПНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА ПРАВОТО;

ТАКА И НА ФАКТИТЕ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ С ВИЗИРАНИЯ ОТ МЕН КАЗУС;

ТАКА И НА ИЗИСКВАНИЯТА НА КОНКРЕТНИТЕ ЗАКОНОВИ НОРМИ, на които самата тя се е позовала и позоваването на които има точно същата смислова и нормативна сила, каквато сила би имало и нейното позоваване на някои от текстовете на Манифеста на комунистическата партия, на Корана или на телефонния указател на град София.

ІV.

Така, в своето „Разпореждане” въпросната „съдийка” е записала, че „съдът намира, че същата („исковата молба”) не отговаря на всички изисквания за съдържание и приложение съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, а именно както следва: (...)”, след което е визирала точно четири псевдоаргументационни пунктове, които нямат абсолютно нищо общо нито с фактите по казуса, нито с нормативните изисквания на посочените от нея законови текстове.

Проблемата е в това, че в самия текст на Иска на пределно ясен разбираем български език изрично са „посочени”, „изложени”, „описани”, „конкретизирани” и „уточнени” абсолютно всичките онези правнорелевантни неща (факти и обстоятелства), които въпросната „съдия-докладчик по делото” ПЕРВЕРЗНО определя като „непосочени”, „неизложени”, „неописани”, „неконкретизирани” и „неуточнени.

Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че в самия текст на Иска е посочено абсолютно всичко, което е следвало да бъде посочено с оглед изискванията на едно нормално, а не ченгеджийско-мафиотско правораздаване, при което на с.8 от Иска изрично, ясно и недвусмислено е записано следното: ДОКАЗАТЕЛСТВА: пледирам пред съда да изиска служебно от Софийската военна прокуратура посоченото следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело”.

Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че от самия текст на височайшето „указателно” (по-точно – псевдоуказателно!) съдийско разпореждане пределно ясно личи преди всичко, че съдията докладчик по делото” с престъпен предумисъл е приложил една ТИПОВА антиправова и псевдозаконова стратегия, целяща да не допусне разглеждането на казуса в открито съдебно заседение, и по този начин да обезпечи пълна безотговорност на държавата за извършените от нея злодеятелни (престъпни) посегателства върху моите права и интереси.

От своя страна аз, обаче, „с коленопреклонен респект и почитание” отвръщам на „съдебното” разпореждане, като изцяло се съобразявам с него и в пълно съответствие с дадените ми „съдебни указания”:

Първо: уточнявам, че конкретните обстоятелства, на които се основава моята искова претенция за репариране на претърпените от мен вреди и пропуснати ползи, са посочени и се съдържат както в самия текст на моя Иск, така и в посочените от мен доказателства, а именно посоченото следствено дело, което съдът е длъжен да изиска и с което е длъжен да се съобрази.

Тъй като това уточняване е толкова ясно и недвусмислено разбираемо за всички онези, които владеят на определено минимално поносимо ниво българския език и притежават минималния обем от правни знания, то, ако за „почитаемия съд” това не е достатъчно ясно и разбираемо поради липса за езикови и правни знания, то аз предявявам искане съдът да назначи съответните експерти, които да проучат каквото трябва и по достатъчно разбираем за съда обяснителен начин да го представят в своите експертни заключения.

Впрочем, идеята за назначаване на експерти по български език, обслужващи „съдиите” от Административния съд София-град бе кристализирала при мен преди около една година (през октомври м.г.), когато друга „съдийка” от същия съд (Ралица Романова), за да може да издаде оправдателно решение относно един престъпен висш офицерски функционер на ДС си бе позволила да запише в издаденото от нея съдебното Решение, че въпреки съответните заповеди на Министрите на вътрешните работи за повишаването във военен чин и в щатна длъжност в зловещия следствен апарат на ДС, не било достатъчно и убедително ясно, че съкращението „ДС” непременно означава „Държавна сигурност”; и че следователно е било напълно възможно въпросният висш офицер и следовател от следствения апарат на ДС при МВР да е бил работел като следовател не в „Държавна сигурност”, а в „Детски свят” или „Държавно снабдяване”.

Второ: що се отнася до искането на съдията-докладчик по делото да получи конкретна и поотделна индивидуализация на всеки отделен елемент („поотделно за всяко от перата” – какъвто е точният употребен израз), то по повод и във връзка с това аз предявявам искане съдът да назначи съответните експерти, които да извършат своите експертни проучвания и да представят своите експертни заключения на съда.

Трето: що се отнася да искането на съда да му бъде „уточнено” „в резултат на кой именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие и на кой именно орган или длъжностно лице са настъпили имуществмените и неимуществмените вреди и пропуснатите ползи”, най-чинопклонно, с неописуем респект и френетично почитание обръщам височайшето внимание на почитаемия съд, че всичкото това е пределно ясно уточнено както в самия Иск, така и в посоченото от мен следствено дело, което съдът е длъжен да изиска.

И че там, във въпросното следствено дело, е написано на пределно ясен български език, какъвто, ако съдът не владее в такава степен и форма, които са необходими за неговата професионална работа, следва да си назначи експерт, който да му даде съответното експертно заключение.

Освен това, както в текста на Иска, така и в посоченото следствено дело същото това, което съдът иска да му бъде „уточнено”, е обяснено и уточнено пределно ясно и то така, че би могло да бъде разбрано дори от всеки, които има поне един най-общ и примитивен мимимум правни знания, които, ако съдът не притежава, би могъл да назначи експерт, който да му обясни за какво точно става въпрос, и да уточни онова, което, въпреки неговата очевидност, съдът „не разбира” или не е в състояние да разбере поради нивото и характера на своето естествено интелектуално състояние.

Четвърто: що се отнася до това, че в съответствие с височайшата властническа воля на съдията-докладчик по делото е необходимо „да посочакаква е причинната връзка между нанесените ми вреди и пропуснатите ползи и извършената от държавата незаконосъобразна (престъпна) дейност, то във връзка с това „уточнавам”, че отговорът на този въпрос е даден в съответния задължиштелен за съда акт на следователя по съответното следствено дело, където ясно и недвусмислено е посочено наличието на и характера на причинната връзка.

Тъй като от текста на разпореждането на съдията-докладчик по делото Румяна Лилова е видно, че поради липсата на езикови и правни знания същият не е в състояние да проумее в необходимата степен и форма ясно изразеното заключително мнение на следоивателя относно причинната вразка, то пледирам пред съда да назначи експерт, който да се опита да намери чудотворен канал, през който да набута в главата на съда онова, което е нужно. Все пак, във връзка с това, „уточнявам”, че сред адвокатите от старата школа същестува един такъв израз на „черен хумор”: „Ако беше нещо друго, щях да успея да го набутам на съдията, но акъл не мога!”.

V.

Завършвайки настоящия текст, уточнявам, че така формулираната и писмено изразена по-горе характеристична квалификация на въпросната Румяна Лилова, всъщност, е само възможно най-меко изразеното мое експертно гледище за същата и за нейната високозначима функционална обществена роля; и че съм се въздържал от посочване и изтъкване на нейните допълнителни личностнови и професионални квалификации, които превъзходно познавам и публичното изтъкване на които тя несъмнено заслужава.

В контекста на това й давам безплатния правен съвет да заведе дело срещу мен и да ме съди и осъди, ако счита, че по някакъв начин съм засегнал нейната лична и/или професионална чест, нейното достойнство, нейното добро име, и пр.

Считам, че ако тя предприеме такъв ход, той ще бъде един превъзходен повод за същинско публично разкриване на нейната зловеща фамилна, кланова и лична обвързаност с функциониращите в България престъпни комунистически и ченгеджиско-мафиотски сили.

V.

На наскоро избрания Министър-Председател г-н Бойко Борисов задавам следния въпрос:

Ще се ангажирате ли с несъмнено изключително трудната задача да премахнете демонстративно и предизвикателно поставения от Червената Мафия на входа на съдебната система Червен фенер или ... ?”.

28 Септември 2009 г. Янко Н. Янков