Address for letters:
Янко Николов Янков
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 44 08 13 32 28
единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София, ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia
Bulgaria
Web sites:
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
================================================================
16 Август 2009 г.
До Административен съд-София-град
ул. „Георг Вашингтон” № 17
1000 София
ИСК срещу:
Министерския съвет (Правителството)
на Република България
бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 София
Цена на иска:
100 000 000 (сто милиони) лева
***
До г-н Бойко М. Борисов -
Министър-Председател на България
Министерски съвет (МС)
бул. „Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Предложение за доброволно (пълно или частично)
признаване на иска
и завеждане на реторсен иск срещу БСП
(като наследница на БКП)
за възстановяване в държавния бюджет
на платената обезщетителна сума
Особена предварителна забележка:
Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящият текст: – вж.: „Отговорност на държавата за причинените вреди - 1”, http://iankov.blogspot.com/2009/08/1.html.
І
Ноторно известен е текстът на чл. 7 от Конституцията, съгласно който „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица”.
Ноторно известен е и текстът на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно който „Всеки, чийто права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции”.
Провъзгласеното в чл. 5, ал. 2 „непосредственото действие” на „разпоредбите на Конституцията”, както и провъзгласеното от чл. 5, ал. 4 „предимство” на международните актове пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, представляват пределно ясни указания за насоките, в които следва да бъдат тълкувани текстовете на „Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причишнени на гражданите”.
В частност, съгласно недвусмисленото съдържание на посочените нормативни текстове всеки правен субект в България има правото и държавата е длъжна да обезпечи възможността той да разполага с надеждни средства за защита срещу държавата не само чрез приложното поле на нормите на специалните закони, визиращи отговорността на държавата, но и директно на основание чл. 7 от Конституцията.
В частност, тук и сега е мястото да бъде отбелязано, че:
►изхождайки от необжалваемостта на тълкувателните решения и най-вече именно от ченгеджийско-мафиотското схващане за високопоставеността, значимостта, „авторитетността”, и най-вече – безотговорността - на институцията, от чието име действуват, съдиите от Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС), в края на април 2005 г. оповестиха Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., съгласно текста на което „Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията, обаче, не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон”;
►при това, въпросните съдии „са пропуснали” да мотивират решението си и да „обяснят” защото са приели, че посочената разпоредба на Конституцията „не е пряк път за защита”, а е само „принцип”;
► предвид драстичното нарушаване на основното изискване на Правото за обоснованост и мотивираност, напълно очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е абсолютно немотивирано и необосновано;
►освен това повече от очевидно е, че въпросното „решение” на въпросните „съдии” е драстично конфронтиращо се с изричния и пределно ясния текст на чл. 5, ал. 3 от Конституцията, съгласно който „разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
►като юрист-професионалист с половинвековен опит, като автор на голямо множество научни изследвания в сферата на политическите и правните учения и психологията на правото, както и като човек, който в продължение на много години познава лично всичките съдии от въпросния Върховен съд, изрично, ясно и категорично декларирам, че главните причини за това чудовищно „решение” на ОСГК на ВКС са поне две:
първо, това „решение” възпроизвежда мотивационниия смисъл на съдържанието на чл. 56, ал. 3 от комунистическата Конституция, и на чл. 46 от комунистическия Закон за нормативните актове, съгласно които отговорността на държавата може да бъде реализирана само по ред, определен от закон, но не и чрез пряко прилагане на конституционната норма, както и че разпоредбите на нормативните актове трябва да бъдат тълкувани съгласно „правилата на социалистическия морал”;
и второ, всичките въпросни съдии от Върховния съд просто продължават не само „да мислят по комунистически”, но и да действуват като комуноидно-ченгесарско-мафиотски курви и проститутки, обосноваващи безотговорността на държавата, която както по-рано, така и сега просто продължава да е „инструмент” в ръцете на поредния престъпен комунистическо-мафиотски елит.
ІІ
Изрично, ясно и категорично декларирам, че:
►от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто и шейсет отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
►от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 460 конкретни искания за разследване на тези престъпления, но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
ІІІ
Заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата до 1990 г. класическа комунистическа власт бях арестуван и престоях в затвора шест пълни календарни години, след което присъдъта бе отменена и бях признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите се от закона доказателства.
Заслужаваща специално внимание е ситуацията, при която почти всички съдии, които участвуваха в различните етапи на моето осъждане и потвърждаването на присъдъта, след това - като членове на Общото събрание на Върховния съд - участвуваха във вземането на решението за моето оневиняване, и никога не отговориха на въпроса ми: „-Кога, всъщност, са действували според своята независима съдийска съвест – при осъждането или при оневиняването ми?”; моят отговор е, че нито веднъж – и в двата случаи им е било наредено как да постъпят, и в двата случаи те са изпълнявали волята на стоящите над тях специални служби, чиято агентура са били при (по време на) изпълняването на своите „независими” съдийски задължения.
ІV
Само във връзка с моето противозаконно осъждане и престояване в затвора са били ангажирани (и аз фактически съм бил „работодател” на) повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери от Държавна сигурност (ДС);
►мнозина от тях получиха най-голямото възнаграждение за дейността си именно днес, след т. нар. „политически промени”, като бяха назначени за видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, министри и заместник-министри (включително и на правосъдието, и на вътрешните работи), главен прокурор, видни функционери на парламента (включително и Председател на Парламента), видни дипломати;
►дори нещо повече – една агентка бе съдия в Страсбург, а друга – съдия в Хага.
V
Предварително много добре зная какъв ще е резултатът от настоящето мое искане за правосъдие – през цялата моя почти половинвековна практика на юрист лично аз не зная нито един случай на правосъобразно правосъдие в България, а и не познавам нито един юрист, който да знае за същестуваването на такъв случай.
Все пак, обаче, като гражданин на Европейския съюз правя това искане, за да поставя на изпитание не само българското мафиотско правосъдие, но и Европейското, без чиято режимна толерантност първото въобще не би могло да съществува.
VІ
Когато през 1990-1991 г. като участник в Националната политическа кръгла маса и като депутат във Великото Народно събрание започнах систематично да нарушавам политическия сценарий на българския филиал на КГБ и категорично отказах да се съобразявам с отправяните ми директни искания и заплахи, в медиите се появиха пасквили, съгласно които аз съм бил агент на българската държавна сигурност.
Още тогава в официалните стенографски протоколи на Великото Народно събрание и в официалните регистратури на Главния прокурор и на Министъра на вътрешните работи съм регистрирал искането си всичките т. нар. „досиета” да бъдат закарани с електрокари в Народното събрание и всеки да ги чете, а специално относно твърдението за наличието на мое такова досие още тогава съм поискал да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите.
После, в продължение на много години, по три-четири (а понякога и по десет) пъти всяка година по най-официален писмен начин съм искал да получа достъп до т. нар. „досие”, да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите, но такъв достъп и възможност за защита срещу пасквилите въобще не ми бе даван.
VІІ
Междувременно, когато през 1998 г. получих частичен достъп до архивите на Държавна сигурност, установих - на стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304 от 1976 г.”, че е имало специален строго секретен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам, и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”.
Също така, от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” стана видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план, утвърден лично от двама генерали на ДС, е записано, че е било възложено на Научно-техническото управление на Държавна сигурност (Първи отдел, Четвърто управление) и на Второ главно управление на Държавна сигурност да осъществят т. нар. „комбинация от текстове”, които да бъдат изпратени на посолствата, за да бъда компрометиран пред западните държави.
Също така, от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърден от генерал на ДС строго секретен оперативен план, съгласно който е било възложено на агентурата на ДС да бъде разпространяван сред хората, с които се срещам, слухът, че съм луд и че съм агент на Държавна сигурност.
Когато през май 2001 г. т. нар. „Комисия Андреев” обяви моето име в списъка на агентите, написах няколко десетки официални искания както за достъп до това мистериозно досие, за неговото подлагане на експертиза, така и за съдене на фалшификаторите.
VІІІ
Така, едва след 14-годишни перипетии, през 2003 г. получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, и веднага след това, на 04 август 2003 г., най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписвани от мен, тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.
ІХ
На 20 август 2003 г. регистрирах в канцеларията на Главния прокурор имащо рег. № 3588 мое поредно официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се както в изготвянето, така и в официалното компрометиращо използуване на въпросния фалшификат.
После, с Постановление на Софийския военен прокурор от 02 февруари 2004 г., е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
Х
Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.
На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 /24 юли 2006 г.) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.
На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 /25 август 2006 г.) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото - военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 08 и на 19 февруари 2006 г. - и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства, че са съществували.
В случая специално акцентирам върху следните обстоятелства:
Първо, че както експертът-графолог, така и титулярният следовател по делото, са починали в разстояние на десет дни един след друг - почти веднага, след като по изричен и недвусмислен начин са доказали, че въпросното агентурно дело е фалшификат;
Второ, че моята категорична теза е, че и двамата са били убити чрез методите на медикаментозния тероризъм именно от същите онези „неизвестни лица”, които са били извършили въпросния фалшификат;
Трето, че убийството им е било извършено както за да се унищожат събраните по делото доказателства относно самоличността на извършителите, така и да бъдат сплашени всички следващи институционално ангажирани лица, които биха се заели с идеята за персоналното издирване на „неизвестните извършители” и търсенето на персонална отговорност за тяхната престъпна дейност.
ХІ
Така или иначе, главната или основната част на така посоченото следствено дело е останала и продължава да съществува в архива на Софийската Военна прокуратура.
Постановлението на Софийския военен прокурор е потвърдено от висшестоящата прокуратура и продължава да е в сила, а съгласно неговото съдържание по надлежния ред е било безспорно установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.
При това, тъй като обжалвах втората част на посоченото прокурорско заключение, всички по-горестоящи прокурори изрично и ясно са се произнесли, че постановлението остава в сила и в двете му части.
Уточнявам:
А) че съгласно българското законодателство именно това и само това е редът за разследване и за установявяване на истината относно този вид престъпления;
Б) че единствените компетентни органи за произнасяне по този вид престъпления са прокуратурата и наказателният съд;
В): че всички български официални държавни и обществени институции и всички български граждански и юридически лица са длъжни да се съобразяват с посоченото решение; и че това се отнася включително и за българския съд, към който съм се обърнал за правосъдие с настоящия мой иск;
Г): че моето категорично мнение е, че в посочения случай давността като основание за неотговорност (безотговорност) на извършителите е започнала да тече съвсем не от момента на извършването на престъплението, а именно от момента, в който аз съм бил получил възможността да узная и свободно да използувам доказателствата относно престъплението - тоест, от момента, в който ми е бил даден информационен достъп до т. нар. „Агентурно дело”. Или казано с други думи: така, в посочения казус давност за наказателна и гражданска неотговорност на престъпниците въобще не е текла.
Също така, казано с други думи, в посочения казус престъпните дейци отговарят за деянието си както наказателноправно, така и гражданскоправно още от самия момент на извършването на престъплението и носят отговорността до наши дни включително.
ХІІ
Уточнявам, че в резултат на въпросното извършено против мен престъпление съм претърпял и понесъл изключително голямо множество имуществени (материални) и неимуществени (морални) вреди, както и голямо множество вреди, имащи характера на пропуснати ползи.
Уточнявам, че исковата ми претенция се отнася за всичките претърпени от мен вреди – имуществени (материални), неимуществени (морални) вреди, както и пропуснатите ползи.
Уточнявам, че исковата ми претенция се отнася за всичките нанесени ми вреди от момента на извършването на престъплението (на създаването на фалшификата) до наши дни, и по-точно до момента на предявяването на този иск.
Уточнявам, че от материалите по посоченото следствено дело е видно, че началният момент на посочената престъпна дейност е датата 03 януари 1978 год.
ХІІІ
Уточнявам:
Първо: че посоченият фалшификат е бил официално и строго секретно интензивно използуван за осъществяването на компрометиращ ефект върху моята личност и моята дейност;
Второ: обект на манипулативно въздействие са били лицата, с които съм осъществявал както лични, така и политически контакти - както с български граждани, така и с чуждестранни личности и институционални представители (чуждестранни дипломатически представители в България, чуждустранни обществени и други институции в България и извън България, живеещи в и извън България чуждестранни личности, и пр.);
Трето: след 1990 г. обект на специално, тотално и интензивно манипулативно въздействие са били всички лица, които принадлежат към т. нар. „електорат” и представляват онова, което се нарича „политически избиратели”; в резултат на пропагандното манипулативно въздействие върху този именно „обществен контингент или слой”, извършено от времето на моята битност като народен представител във Великото Народно събрание до наши дни, беше „взривено” и попречено на моето нормално и ефективно участие във всичките следващи избори;
Четвърто: твърде много и неизброими са всичките индивидуални обекти, върху които е било въздействувано чрез посочения фалшификат, поради което едно евентуално искане на съда да представя подробни доказателства в това отношение би било не просто абсурдно, а би представлявало нова и перверзна форма на допълнително репресиране.
Тъй като компрометирането ми е било насочено към всички възможни личности и институции в България и по света, следва съдът да приеме, че то е било реално осъществено в този му именно максимален обем.
ХІV
Петитум:
От така посочените факти и обстоятелства е видно, че българската държава е извършила пълно и драстично нарушаване на моите гарантирани от закона права и интереси, като по-конкретно в Министреството на вътрешните работи е било изработено фалшификатно дело, което е било предназначено за използуване и е било използувано за тотално компрометиране на моята личност и на моята дейност.
При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе, умишлено причинени ми вредни последици, и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВА: пледирам пред съда да изиска служебно от Софийската военна прокуратура посоченото следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело.
Приложения: Копие от настоящия иск за надлежно връчване на ответника.
ХV
На новоизбрания само преди около един месец Министър-Председател на България г-н Бойко М. Борисов предлагам:
►да проучи внимателно и прецизно фактическите и правните основания на моя Иск;
►да направи доброволно (пълно или частично) признаване и удовлетворяване на иска;
►и накрая да заведе т. нар. реторсен иск срещу БСП (като наследница на БКП) за възстановяване в държавния бюджет на платената от държавата (Правителството) обезщетителна сума.
Едно такова негово (на Министър-Председателя) държавническо поведение несъмнено би било в абсолютно пълно съзвучие не само със смисъла на електоралните послания, които той бе отпрявял и благодарение на които бе спечелил изборите, но и в пълно съзвучие със Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, съгласно чл. 1 на който истинският отговорник за визираното престъпленение е именно БКП, и респ. БСП.
16 Август 2009 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар