2010-03-24

НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-ABCDEF)

Address for letters:
Янко Н. Янков –
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
24 Март 2010 г.


До Софийския районен съд,
Първо гр. отделение, 24-ти (бивш 13-ти) състав , гр. дело № 4013/1991 г.
Съдия: Курветка Курвенска / Травестит Травеститов
Към: Иск за отмяна на влязло в сила съдебно решение, 03.08.2009 г.;
Към: процедурно писмено становище от 26.10.2009 г.,
Към: процедурно писмено становище от 27.10.2009 г.,
Към: процедурно писмено становище от 14.12.2009 г.
Към: процедурно писмено становище от 26.01.2010 г.


Особена предварителна забележка:
            Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
            На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.: „Няма такава партия (2-АBCDEF):
http://iankov.blogspot.com/2010/03/2-abcdef.html

*******
            Получих „Призовка за страна” и приложеното към нея „Разпореждане от 08.03.2010 г.” и в указания срок предявявам моето официално писмено становище.

            Първо,
            тъй като в драстично нарушение на валидното за цял свят изискване за коректно самопосочване (или респективно посочване) на името на съдията, който е издал съответния съдебен акт, такова тук и досега въобще не е направено;
            и тъй като както нормативната коректност, така и реципрочната коректност изискват от МЕН КАТО СТРАНА по делото да се обръщам към съдията не само институционално, НО И ПОИМЕННО;
            тук и сега посочвам, че в името на съдебната ритуалистика, валидна за целия цивилизован свят, И ПОРАДИ ПЪЛНА ЛИПСА НА САМОИМЕНУВАНЕ И ПОСОЧВАНЕ НА ИМЕТО НА СЪДИЯТА ПО НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО, съм заставен от обстоятелствата (поставен пред необходимостта) да именувам съдията, издал(-а) въпросното „Разпореждане”, Курветка Курвенска или Травестит Травеститов;
            тук и сега уточнявам и посочвам, че съм избрал именно този подход както ЗАЩОТО НЕ РАЗПОЛАГАМ С ДРУГО ПРЕДСТАВИТЕЛНО-ИДЕНТИФИКАЦИОННО ВАЛИДНО ИМЕ, така и защото това име по най-пълен семантичен начин отразява същинското личностново и професионално достойнство, което в условията на посткомунистическия ченгеджийско-мафиотски ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българския клан на руската Червена Мафия (имаща характера на трансмутационен продукт на Червената армия) е било както предварително, така и последващо необходимо като главно изискване за професионална пригодност за назначаване и изпълнение на конкретната съдийска длъжност.

            Второ, обръщам специално внимание върху обстоятелството:
            че в световната История на Правото и в световната История на правосъдната (юриспруденционната) дейност съдията не е бил длъжен да посочва името си в съдебния акт, който е издал, единствено при условията на кръвожадния геноцидно-политически режим на Черевената армия в СССР по времето на управлението на върколака Йосиф В. Сталин;
            че при това, по онова време и в онзи кръвопийски комуноидно-геноциден контекст, съвсем не във всички случаи съдията е бил имал „правото” да не посочва името си, а това е било така само в случаите, при които е било извършвано насочено против интелектуалните слоеве псевдонаказателно правораздаване, осъществявано от т. нар. „съдебни тройки”, задължението на които „специални съдебни институции” е било във всички случаи да постановяват абсолютно необоснована смъртна присъда, изпълнявана без обжалване и не само „веднага”, но често пъти преди непосредственото издаване на самия съдебен акт.
            Освен в тези случаи, в световната История не е имало и няма други такива случаи - освен, разбира се, в господствуващата днес практика на българското посткомунистическо „правораздаване” от ерата на Червената Мафия. Уточнявам, че поне на мен не ми е известно да е имало такива случаи по времето на класическото комунистическо упрвление на България, и че аз имам правото да имам самочувствието на вещ експерт в тази сфера не само поради факта, че имам вече половинвековна практика на дипломиран юрист, не само и поради факта, че вече съм автор на повече от 50 (петдесет) дебели книги, посветени именно на тази сфера на научното знание и тази сфера на практиката, но и поради факта, че по надлежния академичен и университетски ред ми е признато ВИСОКОТО КАЧЕСТВО НА ХАБИЛИТИРАНО ЛИЦЕ (т.е. облечено с ТОГАТА НА ВИСШЕТО ЗНАНИЕ).

            Трето, обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че според публикувани през последните десетина години в Русия документални и изследователски  източници, на преден план изпъква фактът, че в името на престъпното т.нар. „революционно правосъдие” главното изискване за кадровия подбор и назначаването на такава „съдийска” длъжност е било лицето да е толкова неграмотно „на четмо и писмо, че дори да не умее да се подписва; поради което и в около 90 % от случаите „подписът”, който все пак е бил полаган върху въпросните „съдебни актове”, се е свеждал единствено до поставянето на абсолютно индиферентни и неподлежащи на никакво индивидуализиране, йероглифи.
            Тъй като в конкретния случай по настоящия казус върху „съдебния акт”, който ми е връчен, липсва какъвто и да е подпис и какъвто и да е друг институционален белег (като напр. печат, лого или служебна бланка), това обстоятелство несъмнено следва недвусмислено да се схваща като „творческо” „доразвитие” и „дообогатяване” на господствуващата в ерата на Червената армияправосъдна практика” в ерата на Червената Мафия.

            Четвърто, тъй като, поне за мен, е повече от очевидно, че въпросният „съдия”, който е издал връчения ми „съдебен акт”,  е и абсолютен кретен, който не знае да чете и не разбира нито българския език, нито българското Право, нито Европейското Право, пледирам към „съдията” да благоволи да си назначи (за сметка на данъкоплатеца) съответни вещи лица, които да проучат документацията и да му кажат и обяснят, че аз, в качеството ми на гражданско лице - български гражданин и гражданин на Европейския съюз, и като легитимен представител на ръководените от мен две юридически лица, които именно са активната исково-претендираща страна по настоящия съдебен процес, абсолютно никъде в изходящите от мен официални документи по настоящия отменителен казус НЕ СЪМ УПОТРЕБЯВАЛ ДУМАТА „МОЛБА”, И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН И В АБСОЛЮТНО НИКАКВА (ИЗРИЧНА, ИМПЛИЦИТНА ИЛИ КОНКЛУДЕНТНА) ФОРМА НЕ СЪМ ДАВАЛ ОСНОВАНИЕ ДА БЪДА ТРЕТИРАН КАТО „МОЛИТЕЛ”;
            В случая става въпрос за това (изучаването и научаването на което обикновено при нормалните академични практики на юридическите факултети се осъществява със студентите още в първи курс, но което в настоящия казус, очевидно, абсолютно липсва):
            че съгласно Теорията на Правотомолителят” е лице, което желае да получи нещо, което не му се полага, и даването на което зависи единствено от благоволението на адресата, към който е отправено молителското волеизявление, наречено „молба”;
            че съгласно Историята на Правото, принципите и нормите на древното Римско право,  римските роби, които са се обръщали към съдебните институции, за да получат правосъдие, абсолютно никога не са били третирани като „молители, тъй като техният юридически статус е бил обвързан с абсолютно задължителни изисквания към робовладелците, поради които юридически изисквания римските роби са били третирани като „ищци, изискващи да получат онова, което съгласно Правото им се полага (и примерно при конфликт между Правото и Закона римските съдии винаги са прилагали Правото, а не Закона);
            че съгласно Историята на Правото единствено робите в източните деспотични монархии и „гражданите”, живеещи в условията на класическия комунистически политически режим, са били третирани като „молители”;
            че съгласно вече две-десетилетната твърдо установената в България посткомунистическа ченгеджийско-мафиотска практика на такова третиране са подложени и българските граждански лица, което третиране, обаче, е осъществявано в пълно противоречие с принципите и нормите на задължителното за България европейско Право.

            Пето, обръщам специалното внимание на българския и фактически Европейски Съд на факта, че в състоящата се от точно 12 (дванадесет) редове разпоредителна част на текста на визирания „съдебен акт”, който ми е връчен, аз съм бил третиран като „молител” точно шест (6) пъти, при това не само в контекста на абсолютно пълната липса на такива - както правни, така и фактически - основания, но и в контекста на моето многократно подчертаване и наблягане на обстоятелството, че НЕ СЪМ „МОЛИТЕЛ”, че НЕ СЪМ ПОДАВАЛ „МОЛБА”, а че съм предявявал пред Съда именно „Иск”.
            Това недвусмително демонстрирано ПРЕСТЪПНО И РЕЦИДИВНО УПОРСТВО НА „СЪДИЯТА” по настоящето дело, който е издал въпросния „съдебен акт”, е тъждествено не само с абсолютния личностнов кретенизъм, схващан като пълна липса на какъвто и да е интелектуален ресурс, но и като недвусмислена демострация на древно-източно-деспотично и на съветско-червено-армейско комунистическо мислене и рефлекси.

            Шесто:
            тъй като както визираният в настоящия казус „съдия”, така и преобладаващото мнозинство от съдиите на цялата сегашна ЧЕРВЕНОМАФИОТСКА посткомунистическа система, така и съдиите от цялата ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА класическа комунистическа система, винаги са обезпечавали невъзможността за съществуването на нормален политически и легитимен (юридически, правен) режим за наличие и за функциониране на реални независими политически партии и други обществени организации;
            и тъй като именно поради тази причина ръководената от мен политическа партия
            в пълно и драстично нарушаване на Правото ПРИ АБСОЛЮТНО ПЪЛНА КОНСПИРАТИВНОСТ И ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА КАКВИТО И ДА СА УВЕДОМЯВАНИЯ - КАКТО НА САМИЯ МЕН КАТО НЕЙН ЛИДЕР, ТАКА И НА КАКВОТО И ДА Е ДРУГО АНГАЖИРАНО С РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА ЛИЦЕ,
            ПРЕЗ АПРИЛ МИНАЛАТА ГОДИНА Е БИЛА ПОДЛОЖЕНА НА ТОТАЛНО КОНСПИРАТИВНО ПРОВЕДЕНА „СЪДЕБНА” ПРОЦЕДУРА, ПРИ КОЯТО БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА (ПОРАДИ ПЪЛНА ЛИПСА НА НАДЛЕЖНО УВЕДОМЛЕНИЕ!!!!!!!) Е БИЛА ВПИСАНА СЪС СТАТУС НА „РАЗПУСНАТА” И „ПРЕКРАТЕНА” ДЕЙНОСТ,
            пледирам да изискате като доказателство от фирменото отделение или надлежна справка за това, или цялата папка по делото,
            и преюдициално да се произнесете, като приемете, че посоченото „разпускане” и „прекратяване” НЯМА ПРАВНА ВАЛИДНОСТ, тъй като е било осъществено в абсолютна конспиративност, без знанието на правнозаинтересования субект и без да е била дадена каквато и да е възможност за правна защита;
            в този смисъл пледирам да приемете наличието на валидна правосубектност.

            Седмо:
            тъй като от материалите по делото е видно, че СЪЮЗЪТ НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ е имал и продължава да има легитимен статус на надлежна заинтересована страна-ИЩЕЦ по делото;
            тъй като както от материалите по делото, така и от надлежното удостоверение за актуално състояние е видно, че както тогава, така и сега именно аз съм бил и продължавам да бъда легитимния представител на Съюза,
            тъй като от всичките депозирани от мен пред настоящия „Съд” надлежни писмени процедурни материали е видно, че аз съм действувал както от името на и в качеството ми на лидер на Партия Либерален Конгрес, така и от имено на и в качеството ми на лидер на Съюза на юристите демократи в България,
            следва да приемете, че е налице надлежната активна легитимация на Съюза като страна-ИШЕЦ по отменителната процедура.

            Осмо: тъй като по силата на посочените по-горе обстоятелства не само ръководената от мен Партия Либерален Конгрес, но и ръководеният от мен Съюз на юристите демократи в България е лишена от абсолютно всички икономически, финансови, битови, и прочее възможности за нормално функциониране, ПОРАДИ КОЕТО НЕ РАЗПОЛАГА С АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА, с които да удовлетвори изискването за внасяне на т. нар. „държавна такса” за получаването на „правосъдие”, каквото (поради самия характер на престъпния политически режим в България по същество не е възможно!!!) несъмнено въобще няма да бъде получено, а таксата само ще отиде, за да обезпечава луксозния бит на ченгеджиско-мафиотските „съдии”- слуги на режима;
            С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ ПЛЕДИРАМ ЗА ИЗДАВАНЕТО по отношение на Съюза на юристите демократи в България НА РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНА ТАКСА И ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕ ПРИ ТОЗИ ИМЕННО БЕЗТАКСОВ КОНТЕКСТ.
            При това обръщам внимание върху нормативното Правово изискване за забрана за отказ от правосъдие поради имуществена невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса.

            Девето: Относно указанието на „съдията” да представя точно и мотивирано изложение на основанията за исканата отмяна уточнявам,
            че това е надлежно направено и доказателството за това обстоятелство се съдържа в надлежно депозираните и регистрирани в съда материали по делото;
            че главното основание за отмяна се съдържа във факта,
            че водещият титулярен съдия на последната инстанция и председател на съдебния състав Димитър Гочев неотдавна е бил надлежно и официално признат за агент на подчинената именно на БКП/БСП зловеща и престъпна Държавна сигурност,
            че по времето на неговото „правораздаване” по визирания казус той е имал този именно статус и е действувал в това си именно качество,
            че поради това и постановеното съдебно решение НЯМА характера на решение, издадено от независим съд и няма валидна правопораждаща същност.

            Десето: Относно указанието на „съдията” да представя преписи за връчване на Върховната касационна прокуратура уточнявам, че такива са били надлежно представени и не е моя вината, ако са били загубени поради невнимание или поради саботьорство; все пак приканвам „съдията” да си ги потърси в папките, където, убеден съм, че ще си ги намери;
            все пак, обаче, в случая изразявам подозрението, че става въпрос за долнопробен, нечистоплътен и престъпен трик, приписващ ми непредставяне, въпреки наличието на представяне;
            въпреки всичко, готов съм отново да представя такива, ако аргументирано и убедително бъде обоснована и доказана тезата, че действително не съм бил извършил въпросното представяне.

            Единадесето: Относно указанието на „съдията” да представя преписи за връчване на Съюза на юристите демократи в България уточнявам, че определям това указателно изискване
             или като дължащо се на професионлно недопустимо непрочитане на материалите по делото (от които е видно, че именно аз съм лидерът на този Съюз и че очевидно едно такова изискване е най-малкото странно),
            или като дължащо се на уважителни обуславящи професионална непригодност психоментални причини,
            или като дължащо се на преднамерени правноирелевантни претенции за „търсене под вола теле” - където, както е известно, вместо виме ще бъде открит друг атрибут.

            Дванадесето: Относно указанието на „съдията” да представя удостоверение за актуално състояние на Партия Либерален Конгтрес уточнявам, че приложено към настоящето писмено правно становище прилагам такова удостоверение – в комплекта, определен за „Съда” съм приложил оригинал, а в комплекта за останалите страни по делото – копие на удостоверението.

            Тринадесето: Относно липсата на указание на „съдията” да представя и удостоверение за актуално състояние на Съюза на юристите демократи в България, уточнявам,
            че това съвсем не е било станало случайно; и
            че този факт пределно ясно разкрива недобросъвестната, долнопробна, противоправна и ченгеджийско-мафиотска стратегия на „съдията”, насочена към антиправосъдно обезпечаване на хода на делото в интерес на установения именно от БКП/БСП престъпен ченгеджийско-мафиотски политически режим.
            Във връзка с това изрично и ясно посочвам, че след като в логото на всичките изходящи от мен и надлежно депозирани в съда писмени текстове аз съм се представил като лидер и легитимен представител не само на едната ищцова страна по делото, но и като лидер и легитимен представител и на другата ищцова страна по делото, най-малкото неадекватен е „пропускът” на „съдията” да поиска от мен да представя удоставерение за актуалното състояние само на едната, но не и на другата ищцова страна.
            Във връзка с това посочвам, че все пак тук и сега представям и удостоверение за актуалното състояние на Съюза на юристите демократи в България, който има статуса на надлежна страна по делото, и по-точно статуса на надлежен ищец.
24 Март 2009 г.                                                                    Янко Н. Янков

2010-03-07

ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ?-2

Address for letters:
Янко Николов Янков
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
================================================================
08 Март 2010 г.

До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
агент на комунистическата ДС (вербуван на хомосексуална основа),
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския посткомунистически мафиотски режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Към вх. № 3637 / 01.03.2010


До г-н Цветан Г. Цветанов -
Заместник Министър-Председател
и Министър на вътрешните работи
ул. „6-ти Септември” № 29, 1000 София

Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в София, България от:
1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;
2) Кралство Белгия;
3) Федерална Република Германия;
4) Република Франция;
5) Кралство Холандия;
6) Делегацията на Европейската комисия;
7) Съединените Американски Щати; и
8) Конфедерация Швейцария.

Особена предварителна забележка:
            Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

            На същите ИНТЕРНЕТ-адреси можете да прочетете и текста на настоящето мое писмо:

Виж: ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ?-2, http://iankov.blogspot.com/2010/03/2.html


І.

            Ваше престъпно прокурорско величие,
            Господин Министър,
            За пореден път уточнявам, че
            само спрямо мен, спрямо членовете на моето семейство и членовете на моята фамилия
            от 70-те години включително и до днес
            ►са извършени повече от 160 (сто и шестдесет) отделни престъпления,
            при което както от Съда, така и от Прокуратурата, така и от МВР категорично отказват да спазват и да изпълняват предписанията на Правото и да извършат каквато и да е правосъобразна дейност срещу извършителите на тези престъпления.

            За пореден път уточнявам,
            че за да се опитат да ме принудят да спра да настоявам за търсене на отговорност от престъпниците както самият аз, така и моите най-близки роднини,
            систематично (включително и през текущите месеци и седмици!!!) сме подложени на обезпечени от МВР, Прокуратурата и Съда перверзни оперативни мероприятия, ВСЕКИДНЕВНО поставящи под сериозна заплаха не само нашия икономически и имуществен статус, не само нашето здраве, но и нашия живот.

ІІ.

            Ваше престъпно прокурорско величие,
            Господин Министър,
            Преди около половин година, на 22-28 август 2009 г., в брой 29 (509) на печатния вестник „Шоу”, както и в неговата електронна версия „Блиц” от 09 август 2009 г. (виж: http://www.blitz.bg/news/article/57509 ) е публикувано интервю на бившия прокурор от Софийската градска прокуратура и Директор на Националната следствена служба полковник Ани Крулева, което е озаглавено „Татарчев вкара Луканов на „Развигор” по мое дело!”.
            В това интервю тя разкрива, че през 1990 г. на нея й е било разпределено от Главния прокурор едно дело, което е било образувано по жалба на Андрей Луканов, което дело е било против мен, Янко Н. Янков. Впрочем, точният текст в този аспект  гласи следното:
- Жалбата беше срещу депутата Янко Янков, който го беше нарекъл във Великото народно събрание престъпник за това, че разпоредил на Главно следствено управление да се извадят от едно дело над сто страници. Така по това дело служител на Второ главно управление, вместо да получи орден, беше вкаран в затвора за дълги години, за да се прикрие една гигантска неуспешна афера с оръжие. Прекратих преписката, като уведомих жалбоподателя, че престъпления, извършени от депутати, се разследват само от Главна прокуратура. Тогава Луканов отишъл при главния прокурор Мартин Гунев, светла му памет, и му вдигнал страхотен скандал. Беше му крещял, заплашвал го, заканвал се. Мога да си представя какво е ставало, защото, когато Гунев ме повика, гълташе хапове - около него се суетяха лекари, които му оказваха спешна медицинска помощ. Беше в прединфарктно състояние, но успя да ми съобщи нарежданията на Луканов – като главен прокурор ми възлага същото дело, връчи ми и втора жалба на Луканов срещу мен, че съм прекратила делото”.
            По-натътък в интервюто си Ани Крулева казва:
(...) Но да се върна на Андрей Луканов. Знаете ли, защо Луканов се озова зад решетките?”. „Значително по-късно, когато бяхме с Татарчев във ВСС, веднъж се спомена, че Луканов е бил задържан именно по онова дело с Янков. Тогава Главна прокуратура ни потвърди постановлението за прекратяването на делото, потвърди и направеното от мен заключение, че с основание Янко Янков е нарекъл Луканов престъпник. Не си спомням да е имало други дела срещу Луканов. Задържането на Луканов е било по тази преписка и оттогава той се превърна в моя главен враг. Пишеше от ареста писма до ВСС, лично до Татарчев и тогавашния министър на правосъдието Лучников. (...) Нямах представа срещу кого съм се изправила. Отмъщението на Луканов пролича при освобождаването ми от ВСС през 1995 г. и невъзможността да се върна на предишната си прокурорска длъжност, на което имах право по закон. Но най-зловещата разправа, която роди сатанинският му ум, се състоя преди това. Знаеше, че моята ахилесова пета е брат ми. Той беше баща на пет сирачета, вдовец, който работеше в тиловите служби. Не можа да прежали смъртта на жена си и започна да пие. Затова направих така, че да не носи оръжие със себе си. Докато стигне кулминацията си, разправата беше мъчително бавна и садистична. Крадоха му картата, пребиваха го от бой няколко пъти. След всеки побой му казваха, че е заради мен. Последното активно мероприятие чрез него срещу мен беше, когато една вечер той си тръгва за дома. Той всяка вечер пиеше и играеше шах в едно кафене с колегите и се прибираше по един и същи път. Върви си по “утъпканата пътека” в пълна тъмнина, настъпва нещо и се чува изстрел. Наоколо няма жива душа. Изведнъж полицаите, с които е играл шах, излизат и го пребиват от бой. Избиват по-голяма част от зъбите му и го завеждат в 9-то РПУ. Делото срещу него беше образувано по разпореждане на Татарчев и реализирано от покойния Николай Колев. Следовател по делото от военна прокуратура беше сегашният окръжен военен прокурор Илиев. По същото време в Главна прокуратура се образува дело с повече от 50 тома. Разпитват се всички служители на 9-то РПУ. Всички следователи и служители на НСлС. (...) Въпросът към всички е един и същ – дали аз съм проявила интерес към това дело, дали съм говорила с някой от тях? По това време близо до съдебната палата срещнах един приятел от младежките години, който отиваше на “Позитано”, той ми каза: “Благодари се, че не те хванаха да се намесваш и да питаш за това дело. Не знаеш какво щеше да ти се случи!” На самото съдебно дело в Софиийски военен окръжен съд се доказа, че на дръжката на оръжието, което бе настъпил брат ми – ЧЗ, допълнително е изчегъртана буквата “К”. Брат ми се казваше Камен. При разпита на следователя се изясни, че оръжието по делото му е било искано от оперативния работник от СДВР и е престояло там. Оперативен работник от РПУ-то, който след задържането на брат ми е бил там, стоял и чакал нещо, още на другия ден беше повишен в СДВР. Доказа се, че изстрелът, който се чул наблизо, е бил от друго оръжие някъде наблизо. Доказа се, че с ЧЗ-то изобщо не е стреляно. Полицаите, които го бяха пребили, както и тези, които са правили обиска, също разказаха цялата история. Как им било наредено да го пребият. Служителят, който му беше правил обиска, обясни, че чакащият навън оперативен работник от РПУ-то му предал няколко пълнителя от различни видове оръжия, като настоял да бъдат вписани като иззети от брат ми. Човекът обаче отказал. Скъсали му протокола за обиска и изземване, но той така и не вписал лъжливите данни. Полицаите, които го бяха пребили, разказаха как са ги накарали, щом излезе, да го смелят от бой, но не са знаели, че цялата комбинация ще бъде насочена срещу мен. (...) Когато напусках кабинета си, се обадих по правителствената свръзка на Виденов. Попитах го "Г-н премиер, ще мога ли да работя държавна работа". Той отговори - да. Веднага след като затворих телефона, ми се обади пак по телефона оня познат от младежките години, който се беше запътил към “Позитано”, този, който ми каза да паля свещи, че не съм се намесила по делото срещу брат ми. Та той ме попита: "Ани ти имаш ли намерение да започваш държавна работа", веднага след разговора ми с премиера. Знаете ли какво означаваше това? Този мой познат очевидно държеше да ми покаже, че съм под контрол, както и Жан Виденов, когото могат да си позволят да подслушват. Този човек тогава беше на много високи позиции в една фирма с Луканова закваска, която беше на най-високите позиции в икономиката на България. Явно беше, че всичко, което бе направено по отношение на мен и близките ми, беше в изпълнение на волята на Андрей Луканов..
Едно интервю на Славей Костадинов

ІІІ.

            Ваше престъпно прокурорско величие,
            Господин Министър,

            Първо: както много добре е известно, прокурор Ани Крулева има офицерски чин „полковник от Държавна сигурност”;

            Второ: както много ясно е видно от интервюто й, нейната теза е, че именно по повод и във връзка с депозираното от мен, Янко Н. Янков, за разглеждане дело тя е била подложена на строго секретно оперативно мероприятие, имащо отмъстително-възмездителен характер;

            Трето: както много ясно е видно от нейното интервю тя, въпреки нейния прокурорски статус и отделно от това въпреки нейния изключително висок офицерски статус в структурата на Държавна сигурност, НЕ Е БИЛА МОГЛА ДА СЕ СПАСИ ОТ ПРОВЕЖДАНИТЕ ПРОТИВ НЕЯ ОТМЪСТИТЕЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ НА СЛУЖБИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНРОСТ;

            Четвърто: както много ясно е видно от нейното интервю, като главен обект на репресивно отмъщение към нея е бил възведен именно нейният брат, към когото тя е била изпитвала изключително силна грижовна привързаност и към когото е имала висок морален дълг.
            Избирането именно на нейния брат (а не на самата нея) като обект за оперативно посегателство е имало за цел тя да бъде поставена в т.нар. „ситуация на виновност” („въвличане във вина”) поради съображението, че именно заради нейното принципно и напълно правосъобразно преследване на престъпниците е пострадал нейният най-близък човек, който не е щял да пострада, ако тя се е била съгласила да оневини престъпниците;

            Пето: както много ясно е видно от нейното интервю, нейният брат също така не е бил случаен човек - той също така е бил офицер от службите на МВР (той „работеше в тиловите служби).
            Както е видно това обстоятелство (посоченият висок служебен статус на нейния брат!) въобще не е представлявало каквато и да е пречка за провеждането на жестокото и перверзно оперативно мероприятие против него именно с оглед на престъпната отмъстителна цел - тя да бъде наказана чрез неговите страдания и да живее цял живот с мисълта, че именно тя е виновна за страданията му.

ІV.

            Ваше престъпно прокурорско величие,
            Господин Министър,

            Първо: Обръщам вашето внимание върху факта, че въпреки техния висок статус в структурите на МВР както Ани Крулева, така и нейният брат са били „отмъстително наказани” чрез тайни репресивни операции, извършени от специалните слежби на МВР ИМЕННО ЗАРАДИ НЕЙНОТО ПРИНЦИПНО РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО, КОЕТО Е БИЛО ОБРАЗУВАНО ИМЕННО ПО МОЕ ИСКАНЕ И НАСТОЯВАНЕ;

            Второ: обръщам вашето внимание върху факта, че точно по същото това време аз съм бил написал и депозирал както в МВР, така и в Прокуратурата изключително голям брой искания за разследвания на извършените от МВР против мен и моите близки репресивни оперативни мероприятия, по които не е било взето абсолютно никакво правосъобразно решение;

            Трето: обръщам вашето внимание върху факта,
            че точно по същото това време моят брат Камен Николов Янков е бил официално регистриран като обект на строго секретни оперативни наблюдения и разработвания,
            при което в оперативното мероприятие против него са били ангажирани абсолютно всички лица, с които той е контактувал, като специално внимание е било отделено на възможността за посегателство именно върху неговото здраве и неговия живот и за легендиране на смъртта му като произтичаща или от битови конфликти, или от болест;

            Четвърто: обръщам вашето внимание върху факта, че както в архива на Прокуратурата, така и в архивата на МВР съм депозирал изключително голям брой искания за разследване на смъртта на брат ми, по повод и във връзка на (с) които до днес нямам абсолютгно никакъв законосъобразен отговор;

            Пето: обръщам вашето внимание върху факта, че на 27 септември 1996 г., петък, в брой 265 (1857) на в-к „24 часа” е публикувана редакционна статия, озаглавена „Прокурори уличени в престъпление с документи”, в която е посочено,
            че аз съм обвинил в престъпно унищожаване на депозирани от мен документи военния прокурор полковник Цеко Йорданов, прокурора от Главна прокуратура Л. Бончева, Софийския заместник-градски прокурор и военния прокурор полковник Пендаров,
            ЧЕ ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ СА СВЪРЗАНИ ИМЕННО СЪС СМЪРТТА НА БРАТ МИ КАМЕН НИКОЛОВ ЯНКОВ,
            и че от тези документи по недвусмислено ясен начин е видно, че смъртта му е била предизвикана именно от престъпната дейност на специалните служби на ДС и МВР;

            Шесто: обръщам вашето внимание върху това,
            че за пореден път настоявам както за пълен достъп до архивната документация на МВР,
            така и за разследване на престъпната дейност на специалните служби на МВР (и на тяхната агентура),
            които именно обвинявам като виновници за смъртта на брат ми Камен Николов Янков.
08 Март 2010 г.                                                                   Янко Н. Янков

2010-03-01

ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ?

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

01 Март 2010 г.

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

агент на комунистическата ДС (вербуван на хомосексуална основа),

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския посткомунистически мафиотски режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

До г-н Цветан Г. Цветанов -

Заместник Министър-Председател

и Министър на вътрешните работи

ул. „6-ти Септември” № 29, 1000 София

Информационно копие:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в София, България от:

1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;

2) Кралство Белгия;

3) Федерална Република Германия;

4) Република Франция;

5) Кралство Холандия;

6) Делегацията на Европейската комисия;

7) Съединените Американски Щати; и

8) Конфедерация Швейцария.

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите ИНТЕРНЕТ-адреси можете да прочетете и текста на настоящето мое писмо: „Докога МВР и Прокуратурата ще скриват престъпленията и престъпниците на комунистическата Държавна сигурност?”,

http://iankov.blogspot.com/2010/03/blog-post.html

І.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Надявам се да Ви е много добре известно, че още от късната есен на 1989 г., когато току-що бях освободен от затвора поради пълното изтърпяване на наложената ми присъда от шест години и половина, започнах усилена публична политическа, и най-вече юридическа, дейност за разкриване и наказателно преследване на всяко отделно конкретно престъпление както на функционерите на комунистическата Държавна сигурност, така и на функционерите на посткомунистическите специални служби.

Надявам се да Ви е много добре известно:

че оттогава досега не съм спирал да правя това

че абсолютно всичките мои официални искания до Прокуратурата и до Министерството на вътрешните работи са публикувани в издаваната от мен документална книжна поредицаДокумент за самоличност”, която вече има 9 (девет) тома, всеки от които е от по около 500 (страници);

и че в тези книги съм публикувал както многобройните ми искания за достъп до архивите на ДС/МВР, в които са отразени престъпните мероприятия на ДС, така и многобройните мълчаливи или изрични откази да ми бъде даден такъв достъп.

Като, разбира се, през същото това време престъпниците от ДС (мнозина от които отдавна се институционализираха като стояща над държавата и над обществото Червена Мафия, както и другите, които останаха на служба в Съда, Прокуратурата и МВР),

не само ме заливаха с всевъзможни помии;

не само продължаваха (а и в момента продължават!!!) да подлагат на жестоки оперативни мероприятия не само мен, но всичките ми близки роднини;

но и да пречат за осъществяването на какъвто и да е достъп до изработваната от тях всевъзможна документация, в която се съдържат доказателства за извършените от тях изключително многобройни и разнообразни престъпления.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

За пореден път уточнявам, че

само спрямо мен, спрямо членовете на моето семейство и членовете на моята фамилия

от 70-те години включително и до днес

►са извършени повече от 160 (сто и шейсет) отделни престъпления,

при което както от Съда, така и от Прокуратурата, така и от МВР категорично отказват да спазват и да изпълняват предписанията на Правото и да извършат каквато и да е правосъобразна дейност срещу изпълнителите на тези престъпления.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

За пореден път уточнявам,

че за да бъда принуден да спра да настоявам за търсене на отговорност от престъпниците както самият аз, така и моите най-близки роднини,

систематично сме подложени на перверзни оперативни мероприятия, ВСЕКИДНЕВНО поставящи под сериозна заплаха не само нашия икономически и имуществен статус, не само нашето здраве, но и нашия живот,

и че поредните оперативни мероприятия в това отношение текат през последните три месеци, БЕЗ ВСЕ ОЩЕ ДА СА ПРИКЛЮЧИЛИ и при пределно ясната ангажираност на полицията от Първо и Трето Районно управление на Софийските структури на МВР.

ІІ.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Преди няколко десетилетия длъжността Началник на следствения отдел при Окръжното управление на МВР в Михайловград бе заемана от тогавашния офицер и следовател от Държавна сигурност полковник Цеко Лозанов.

Немного отдавна същият бе дал интервю, което е публикувано както в печатното издание на в-к „Шоу”, така и в неговото електронно издание от 11 Октомври 2006 г., и което включително и днес се намира на следния електронен адрес: http://www.blitz.bg/article/2753.

Заглавието на посоченото интервю е формулирано: „ЕКСШЕФЪТ НА МВР-СЛЕДСТВИЕТО В МОНТАНА О.З. ПОЛК. ЦЕКО ЛОЗАНОВ: (...)”, при което като подзаглавие е изведен следният текст: Главният прокурор по времето на Тато Костадин Лютов и зам.-председателят на Държавния съвет "имали нещо" с жената на Янко Янков, но се скарали и го погнали - ДС го обвинила, че пише лозунги срещу Тодор Живков”.

Съдържанието на посоченото интервю в този аспект е изключително кратко и съдържа следния текст:

„Журналистката: - Разбрах, че сте били следовател и по следственото дело срещу известния правист Янко Янков. В какво беше обвинен?

Цеко Лозанов: - Той беше близък човек на тогавашния главен прокурор Костадин Лютов и на заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Техен асистент ли беше, не помня точно. Носеха се слухове, че имали нещо с жена му, но се скарали и го погнали. Та Янко Янков беше изселен в родното си село Клисура, Монтанско. Заподозряхме го, че пише лозунги. Задържахме го, те спряха.

Журналистката: - Какви бяха тези лозунги - сигурно с антисоциалистическо съдържание?

Цеко Лозанов: - Срещу Тодор Живков. Спомням си дори един случай. Мобилизираха ни целия състав да пазим по блоковете цяла нощ, а на сутринта що да видим - един залепен на входната врата на окръжното управление на МВР! Та като го задържахме Янков, лозунгите спряха. И се прие, че той е авторът. Добре, ама аз извърших съдебно-почеркова експертиза и се установи, че той не ги е писал тези неща. Прекратих делото и го пуснах. Получих обаче упреци, че не съм си свършил както трябва работата, че едва ли не го защитавам... Беше създадено някакво отношение срещу мен от служителите на Държавна сигурност. Янко Янков дойде в София и там го задържаха по друг повод - заради френското посолство ли, не помня точно, и го съдиха. Вкараха го в затвора в Пазарджик.

(Едно интервю на Жана АРСОВА)”

ІІІ.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Тъй като съм абсолютно категоричен, че текстът на това интервю има характера на СЪВМЕСТНО оперативно мероприятие на офицерите от бившата ДС и офицерите от сегашните (посткомунистическите) специални служби,

тъй като съм абсолютно категоричен, че това интервю има характера на 10% истина, замотана в миксера на 90% лъжа;

тъй като въпросното зловещо ченге имплицитно внушава (сугестира) тезата, че неговите думи се основават върху намиращите се в архива на ДС/МВР документи;

тъй като на мен не ми е известно да съществуват точно такива документи с точно такова съдържание,

ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМ:

да ми бъде даден достъп до цялата документация, в която са визирани посочените в интервюто събития и лица;

да бъде образувано специално разследване, при което да бъдат снети показанията на визираните в интервюто все още живи лица.

ІІІ.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Като изходна позиция на исканото от мен разследване тук и сега предлагам следния текст:

първо: въпросното интервю на въпросното зловещо ченге се бе появило точно по времето, когато благодарение на моите публикации и изяви в публичното пространство, както и под натиска на нашия син, бившата ми съпруга бе проявила склонност да разкаже истината;

второ: чрез това интервю на това ченге на нея й бе дадено да проумее, че ДС няма да й позволи да разкрие истината, и че тя и нашият син ще останат живи само ако възпроизведе параметрите на визираните в интервюто напълно фантасмагорични измислени от ДС обяснения на въпросните събития;

трето: чрез това интервю:

от една страна ченгето от ДС извърши поредната публична дискредитация на моята истинска антикомунистическа дейност, като й придаде изцяло личностен (а не принципен и политически) характер;

а от друга страна като виновници за зловещите събития, които доведоха до смъртта на пет души бяха посочени лица (Ярослав Радев и Костадин Лютов), които, нямат абсолютно никаква вина специално за тези събития, тъй като тези събития са били планирани и осъществени като строго секретни оперативни мероприятия именно на ДС;

четвърто: категоричен съм, че тя (бившата ми съпруга) се е срещала с въпросните Ярослав Радев и Костадин Лютов единствено когато се е явявала при тях на изпит като студентка в Юридическия факултет, където те бяха професори, а аз – асистент;

пето: категоричен съм, че бащата на бившата ми съпруга Станчо Станков е бил секретен агент на ДС, участвувал във физическтото ликвидирване (убийството) на мнозина българи и чужденци (германци и унгарци), които са били правели опити да преминат през северозападната граница на България с Югославия, където той, легендиран като работник на Минно-геоложките проучвания, всъщност е изпълнявал зловещи задачи на ДС;

шесто: категоричен съм, че бившата ми съпруга бе вербувана от ДС едва след като с нашия син се случиха изкуствено предизвикани от ДС здравословни проблеми, и на нея й бе казано, че ако тя не се съгласи да работи за тях, синът ни ще бъде убит;

седмо: впоследствие нейното вербуване е било легендирано като извършено на „доброволна и високопатриотична основа”, със задачата „в името на България” да участвува в ликвидирването на собствения си съпруг, т.е. на самия мен;

осмо: след нейното активно участие - първо в механизма на икономическото ограбване на моите родители - и второ в механизма на моето противозаконно вкарване в затвора, тя бе възнаградена чрез зачисляването й в агентурния апарат на Съветската КГБ, във връзка с което е била изпратена на съответното обучение в т.нар. „профсъюзна школа”, която по онова време бе институция, извършваща обучението на чуждестранните кадри на КГБ и ГРУ;

девето: съвсем неслучайно днес д-р Емилия Станкова изпълнява длъжността Главен юрисконсулт в Национална агенция за приходите към Министерство на финансите, където именно се извършва легализирането на престъпното ограбване на българските граждани в полза именно на руската Червена Мафия;

десето: категорично настоявам да бъде обърнато специално внимание на следния пасаж от текста на интервюто на въпросното ченге: „Спомням си дори един случай. Мобилизираха ни целия състав да пазим по блоковете цяла нощ, а на сутринта що да видим - един позив бе залепен на входната врата на окръжното управление на МВР!

Именно моят брат Камен Николов Янков е бил обвинен в извършването на въпросното „дръзко предизвикателство”, но тъй като той категорично е отказвал да признае каквото и да е по повод и във връзка с въпросното обвинение, по нареждане на офицерите от ДС от София офицерите от ДС в град Михайловград са организирали механизма на неговото ликвидиране, което е било легендирано като раково заболяване;

единадесето: обръщам Вашето внимание върху факта, че както в архива на Прокуратурата, така и в архивата на МВР съм депозирал изключително голям брой искания за разследване на смъртта на брат ми, по повод и във връзка на които нямам абсолютгно никакъв законосъобразден отговор;

дванадесето: обръщам Вашето внимание върху факта, че на 27 Септември 1996 г., петък, в брой 265 (1857) на в-к „24 часа” е публикувана редакционна статия, озаглавена „Прокурори уличени в престъпление с документи”, в която е посочено, че аз съм обвинил в престъпно унищожаване на депозираните от мен документи военния прокурор полковник Цеко Йорданов, прокурора от Главна прокуратура Л. Бончева, Софийския заместник-градски прокурор и военния прокурор полковник Пендаров.

01 Март 2010 г. Янко Н. Янков