ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ?

Address for letters:

Янко Николов Янков

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

01 Март 2010 г.

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

агент на комунистическата ДС (вербуван на хомосексуална основа),

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския посткомунистически мафиотски режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

До г-н Цветан Г. Цветанов -

Заместник Министър-Председател

и Министър на вътрешните работи

ул. „6-ти Септември” № 29, 1000 София

Информационно копие:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в София, България от:

1) Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия;

2) Кралство Белгия;

3) Федерална Република Германия;

4) Република Франция;

5) Кралство Холандия;

6) Делегацията на Европейската комисия;

7) Съединените Американски Щати; и

8) Конфедерация Швейцария.

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите ИНТЕРНЕТ-адреси можете да прочетете и текста на настоящето мое писмо: „Докога МВР и Прокуратурата ще скриват престъпленията и престъпниците на комунистическата Държавна сигурност?”,

http://iankov.blogspot.com/2010/03/blog-post.html

І.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Надявам се да Ви е много добре известно, че още от късната есен на 1989 г., когато току-що бях освободен от затвора поради пълното изтърпяване на наложената ми присъда от шест години и половина, започнах усилена публична политическа, и най-вече юридическа, дейност за разкриване и наказателно преследване на всяко отделно конкретно престъпление както на функционерите на комунистическата Държавна сигурност, така и на функционерите на посткомунистическите специални служби.

Надявам се да Ви е много добре известно:

►че оттогава досега не съм спирал да правя това

►че абсолютно всичките мои официални искания до Прокуратурата и до Министерството на вътрешните работи са публикувани в издаваната от мен документална книжна поредица „Документ за самоличност”, която вече има 9 (девет) тома, всеки от които е от по около 500 (страници);

►и че в тези книги съм публикувал както многобройните ми искания за достъп до архивите на ДС/МВР, в които са отразени престъпните мероприятия на ДС, така и многобройните мълчаливи или изрични откази да ми бъде даден такъв достъп.

Като, разбира се, през същото това време престъпниците от ДС (мнозина от които отдавна се институционализираха като стояща над държавата и над обществото Червена Мафия, както и другите, които останаха на служба в Съда, Прокуратурата и МВР),

►не само ме заливаха с всевъзможни помии;

►не само продължаваха (а и в момента продължават!!!) да подлагат на жестоки оперативни мероприятия не само мен, но всичките ми близки роднини;

►но и да пречат за осъществяването на какъвто и да е достъп до изработваната от тях всевъзможна документация, в която се съдържат доказателства за извършените от тях изключително многобройни и разнообразни престъпления.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

За пореден път уточнявам, че

►само спрямо мен, спрямо членовете на моето семейство и членовете на моята фамилия

►от 70-те години включително и до днес

►са извършени повече от 160 (сто и шейсет) отделни престъпления,

►при което както от Съда, така и от Прокуратурата, така и от МВР категорично отказват да спазват и да изпълняват предписанията на Правото и да извършат каквато и да е правосъобразна дейност срещу изпълнителите на тези престъпления.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

За пореден път уточнявам,

►че за да бъда принуден да спра да настоявам за търсене на отговорност от престъпниците както самият аз, така и моите най-близки роднини,

►систематично сме подложени на перверзни оперативни мероприятия, ВСЕКИДНЕВНО поставящи под сериозна заплаха не само нашия икономически и имуществен статус, не само нашето здраве, но и нашия живот,

►и че поредните оперативни мероприятия в това отношение текат през последните три месеци, БЕЗ ВСЕ ОЩЕ ДА СА ПРИКЛЮЧИЛИ и при пределно ясната ангажираност на полицията от Първо и Трето Районно управление на Софийските структури на МВР.

ІІ.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Преди няколко десетилетия длъжността Началник на следствения отдел при Окръжното управление на МВР в Михайловград бе заемана от тогавашния офицер и следовател от Държавна сигурност полковник Цеко Лозанов.

Немного отдавна същият бе дал интервю, което е публикувано както в печатното издание на в-к „Шоу”, така и в неговото електронно издание от 11 Октомври 2006 г., и което включително и днес се намира на следния електронен адрес: http://www.blitz.bg/article/2753.

Заглавието на посоченото интервю е формулирано: „ЕКСШЕФЪТ НА МВР-СЛЕДСТВИЕТО В МОНТАНА О.З. ПОЛК. ЦЕКО ЛОЗАНОВ: (...)”, при което като подзаглавие е изведен следният текст: „Главният прокурор по времето на Тато Костадин Лютов и зам.-председателят на Държавния съвет "имали нещо" с жената на Янко Янков, но се скарали и го погнали - ДС го обвинила, че пише лозунги срещу Тодор Живков”.

Съдържанието на посоченото интервю в този аспект е изключително кратко и съдържа следния текст:

„Журналистката: - Разбрах, че сте били следовател и по следственото дело срещу известния правист Янко Янков. В какво беше обвинен?

Цеко Лозанов: - Той беше близък човек на тогавашния главен прокурор Костадин Лютов и на заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Техен асистент ли беше, не помня точно. Носеха се слухове, че имали нещо с жена му, но се скарали и го погнали. Та Янко Янков беше изселен в родното си село Клисура, Монтанско. Заподозряхме го, че пише лозунги. Задържахме го, те спряха.

Журналистката: - Какви бяха тези лозунги - сигурно с антисоциалистическо съдържание?

Цеко Лозанов: - Срещу Тодор Живков. Спомням си дори един случай. Мобилизираха ни целия състав да пазим по блоковете цяла нощ, а на сутринта що да видим - един залепен на входната врата на окръжното управление на МВР! Та като го задържахме Янков, лозунгите спряха. И се прие, че той е авторът. Добре, ама аз извърших съдебно-почеркова експертиза и се установи, че той не ги е писал тези неща. Прекратих делото и го пуснах. Получих обаче упреци, че не съм си свършил както трябва работата, че едва ли не го защитавам... Беше създадено някакво отношение срещу мен от служителите на Държавна сигурност. Янко Янков дойде в София и там го задържаха по друг повод - заради френското посолство ли, не помня точно, и го съдиха. Вкараха го в затвора в Пазарджик.

(Едно интервю на Жана АРСОВА)”

ІІІ.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Тъй като съм абсолютно категоричен, че текстът на това интервю има характера на СЪВМЕСТНО оперативно мероприятие на офицерите от бившата ДС и офицерите от сегашните (посткомунистическите) специални служби,

тъй като съм абсолютно категоричен, че това интервю има характера на 10% истина, замотана в миксера на 90% лъжа;

тъй като въпросното зловещо ченге имплицитно внушава (сугестира) тезата, че неговите думи се основават върху намиращите се в архива на ДС/МВР документи;

тъй като на мен не ми е известно да съществуват точно такива документи с точно такова съдържание,

ИЗРИЧНО, ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО НАСТОЯВАМ:

►да ми бъде даден достъп до цялата документация, в която са визирани посочените в интервюто събития и лица;

►да бъде образувано специално разследване, при което да бъдат снети показанията на визираните в интервюто все още живи лица.

ІІІ.

Ваше престъпно прокурорско величие,

Господин Министър,

Като изходна позиция на исканото от мен разследване тук и сега предлагам следния текст:

първо: въпросното интервю на въпросното зловещо ченге се бе появило точно по времето, когато благодарение на моите публикации и изяви в публичното пространство, както и под натиска на нашия син, бившата ми съпруга бе проявила склонност да разкаже истината;

второ: чрез това интервю на това ченге на нея й бе дадено да проумее, че ДС няма да й позволи да разкрие истината, и че тя и нашият син ще останат живи само ако възпроизведе параметрите на визираните в интервюто напълно фантасмагорични измислени от ДС обяснения на въпросните събития;

трето: чрез това интервю:

от една страна ченгето от ДС извърши поредната публична дискредитация на моята истинска антикомунистическа дейност, като й придаде изцяло личностен (а не принципен и политически) характер;

а от друга страна като виновници за зловещите събития, които доведоха до смъртта на пет души бяха посочени лица (Ярослав Радев и Костадин Лютов), които, нямат абсолютно никаква вина специално за тези събития, тъй като тези събития са били планирани и осъществени като строго секретни оперативни мероприятия именно на ДС;

четвърто: категоричен съм, че тя (бившата ми съпруга) се е срещала с въпросните Ярослав Радев и Костадин Лютов единствено когато се е явявала при тях на изпит като студентка в Юридическия факултет, където те бяха професори, а аз – асистент;

пето: категоричен съм, че бащата на бившата ми съпруга Станчо Станков е бил секретен агент на ДС, участвувал във физическтото ликвидирване (убийството) на мнозина българи и чужденци (германци и унгарци), които са били правели опити да преминат през северозападната граница на България с Югославия, където той, легендиран като работник на Минно-геоложките проучвания, всъщност е изпълнявал зловещи задачи на ДС;

шесто: категоричен съм, че бившата ми съпруга бе вербувана от ДС едва след като с нашия син се случиха изкуствено предизвикани от ДС здравословни проблеми, и на нея й бе казано, че ако тя не се съгласи да работи за тях, синът ни ще бъде убит;

седмо: впоследствие нейното вербуване е било легендирано като извършено на „доброволна и високопатриотична основа”, със задачата „в името на България” да участвува в ликвидирването на собствения си съпруг, т.е. на самия мен;

осмо: след нейното активно участие - първо в механизма на икономическото ограбване на моите родители - и второ в механизма на моето противозаконно вкарване в затвора, тя бе възнаградена чрез зачисляването й в агентурния апарат на Съветската КГБ, във връзка с което е била изпратена на съответното обучение в т.нар. „профсъюзна школа”, която по онова време бе институция, извършваща обучението на чуждестранните кадри на КГБ и ГРУ;

девето: съвсем неслучайно днес д-р Емилия Станкова изпълнява длъжността Главен юрисконсулт в Национална агенция за приходите към Министерство на финансите, където именно се извършва легализирането на престъпното ограбване на българските граждани в полза именно на руската Червена Мафия;

десето: категорично настоявам да бъде обърнато специално внимание на следния пасаж от текста на интервюто на въпросното ченге: „Спомням си дори един случай. Мобилизираха ни целия състав да пазим по блоковете цяла нощ, а на сутринта що да видим - един позив бе залепен на входната врата на окръжното управление на МВР!”

Именно моят брат Камен Николов Янков е бил обвинен в извършването на въпросното „дръзко предизвикателство”, но тъй като той категорично е отказвал да признае каквото и да е по повод и във връзка с въпросното обвинение, по нареждане на офицерите от ДС от София офицерите от ДС в град Михайловград са организирали механизма на неговото ликвидиране, което е било легендирано като раково заболяване;

единадесето: обръщам Вашето внимание върху факта, че както в архива на Прокуратурата, така и в архивата на МВР съм депозирал изключително голям брой искания за разследване на смъртта на брат ми, по повод и във връзка на които нямам абсолютгно никакъв законосъобразден отговор;

дванадесето: обръщам Вашето внимание върху факта, че на 27 Септември 1996 г., петък, в брой 265 (1857) на в-к „24 часа” е публикувана редакционна статия, озаглавена „Прокурори уличени в престъпление с документи”, в която е посочено, че аз съм обвинил в престъпно унищожаване на депозираните от мен документи военния прокурор полковник Цеко Йорданов, прокурора от Главна прокуратура Л. Бончева, Софийския заместник-градски прокурор и военния прокурор полковник Пендаров.

01 Март 2010 г. Янко Н. Янков