Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
08 Октомври 2014 г.
Cry
for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Шесто
Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие
Свободата в България е абсолютна фикция,
държавната власт
е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ
и
25 години ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ
ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е
за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
E-mail: ae.athens@dfat.gov.au
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
E-mail: exteriors.gov@andorra.ad
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail:
sofia@awеx.bg
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
E-mail: brasemb.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: secom.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: consular.sofia@itamaraty.gov.br
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
E-mail: nuntius@mbox.digsys.bg
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail:
bc.sofia@britishcouncil.bg
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail:
grcon.sof@mfa.gr
Е-mail:
akamsofias@gmail.com
E-mail:
grembsof@grpressbg.com
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
E-mail: cyprus@embox.contact.bg
E-mail: cyprusconsulate@mbox.conct.bg
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт
7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“
№ 33, п.к. 244, 1000 София
E-mail: vertregung@sof.rep.admin.ch
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
E-mail:
boite.officielle@mae.etat.lu
E-mail: berne.amb@mae.etat.lu
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
E-mail:
info.mfa@gov.mt
Е-mail: embassymalta.rom@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
E-mail:
instytut.polski@mbox.contact.bg
E-mail:
sofia.ip.sekretariat@msz.gov.pl
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
E-mail: аmbsofro@vip.bg
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София, бул. „Драган Цанков“ №
28
E-mail:
sofia@cons.russia.bg
E-mail:
direсtor.rg@rg.ru
E-mail:
redactor@gazeta.bg
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
Е-mail: cristinasantolini@omniway.sm
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
E-mail:
cons.sofia@mzv.sk
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: Matej.Andolsek@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
E-mail: niv_sofia@state.gov
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
Е-mail: sofia@emb-serbia.com
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
Е-mail: embassy.sofia@mfa.gov.tr
39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
E-mail:
uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail:
presse.sofia.amba@gmail.com
E-mail:
ccc@institutfrance.bg
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
E-mail: croemb.sofia@mvp.hr
44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
46) До Негово Превъзходителство
Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
E-mail: emb-jp-bl@geobiz.net
І.
Ваши Превъзходителства,
Вие, несъмнено, превъзходно знаете,
че Правото е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В
ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ.
Неспазването му, независимо
от кого – от индивидуални, частни или
институционални лица или от корпоративни субекти (парламенти, правителства,
дипломатически представителства и прочее) – задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не
само до неминуема наказателна и репараторна отговорност, но и до нравствено
заклеймяване.
Творецът ни е заповядал да
отстояваме Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество.
Днес, обаче, врагът на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от
Куража.
Ако някои от Вашите
предшественици или самите Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз
ще отстъпя от Правото, просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!
Припомням Ви, че ТОЧНО
ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, след пълен календарен ШЕСТГОДИШЕН КОШМАРЕН
ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД аз излязох от комунистическия Затвор, и оттогава досега
просто не съм спирал да се обръщам към Вашите предшественици и към самите Вас, ЗА ДА
НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна
отговорност на всички негови нарушители.
Това е ШЕСТОТО мое Отворено официално писмо
до Вас; всичките предходни са
публикувани в моя Интернет-сайт и предстои
да бъдат публикувани в отделна документална книга на български и на английски
език.
Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html
Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
ІІ.
Ваши Превъзходителства,
Вие
превъзходно знаете, че в материалите, съдържащи се в Следствено дело №206 по описа за 1984
г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност и Наказателно дело №30-Специален архив по
описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски съд е
прието за установено, че аз съм
бил извършил престъпна дейност, изразяваща се в това, че:
НЕ САМО лично съм предоставял официални
писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и
четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,
НО И СЪМ
ПОДСТРЕКАВАЛ ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ, СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и
„военно-отбранителния“ „Варшавски договор“, и това са: Австрия, Белгия, Великобритания
(и Би Би Си), Германия (ФРГ), Германската
демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия,
Испания,
Китай
(и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия,
Румъния,
САЩ,
Турция,
Унгария,
Финландия,
Франция,
Холандия
(Нидерландия), Чехословакия, Швейцария,
Швеция,
Югославия
и Япония.
Вие
превъзходно знаете, че поне формално и официално точно тези аргументи са стояли в основата
на зловещата селективно-геноцидна стратегия на престъпната комунистическа
държавна власт в България,
НЕ САМО И ДОРИ НЕ
ТОЛКОВА да подложи лично мен на неимоверно кошмарно жестоки ШЕСТГОДИШНИ третирания в зловещите
комунистическите затвори,
НО НАЙ-ВЕЧЕ В
БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ДА УНИЩОЖИ ВСИЧКИ МОИ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ
ХОРА, с което ОФИЦИАЛНО И ДЕМОНСТРАТИВНО да покаже и да докаже на всички
останали български граждани, че в пределите на нейната престъпна тотална
държавна власт, именно, за да бъде запазен и обезпечен нейният геноцидно престъпен
характер, е абсолютно недопустим абсолютно всеки порив за ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО.
Вашите
дипломатически предшественици от онова време, Ваши Превъзходителства, несъмнено превъзходно знаеха и разбираха
това,
НО
НЕ
САМО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИХА НА ТОЗИ ЗЛОВЕЩ СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД,
НО И ОФИЦИАЛНО
(и съвсем не формално, а дълбоко същностно и престъпно съучастнически) даваха
официална легитимност на тези процеси и обезпечаваха, а днес и Вие обезпечавате,
пълната неотговорност и безнаказаност за всичкото това.
Настина,
някои (всъщност – само няколко) от Вашите тогавашни дипломатически
предшественици и техните правителства по онова време
(преди
Втората комунистическата революция за освобождаването на комунистическата
партия от нейната идеологическа и юридическа ангажираност към териториалното
население на държавата и превръщането на Червената армия в Червена Мафия)
все пак
показваха известна публична и официална ангажираност за съдбата на жертвите, но
прецизният анализ на фактите днес достатъчно красноречиво показва, че това
техно поведение е било преднамерено и точно дозирано осъществявано именно и
само в рамките на ПЛАНИРАНАТА НЕЕФЕКТИВНОСТ.
Така, на
фона на визираните мои категорично ясни уточнения, тук и сега, В
КОНТЕКСТА НА ЧЕТВЪРТВЕКОВНИЯ ЮБИЛЕЙ ОТ БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ,
категорично ясно ЗАЯВЯВАМ:
Първо. Искам
„кожите“, т.е. ОФИЦИАЛНА ЮРИДИЧЕСКА ВИСОКОХУМАННА
КЪМ ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ РЕПАРАТОРНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и поставянето им в
затвори тип „Шератон“ на абсолютно всички, които като:
*офицери и агенти КАКТО
НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА посткомунистическите
специални служби;
*комунистически и посткомунистически
следователи, прокурори, съдии и други институционално ангажирани лица,
ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК – от времето на
70-те години до днес –
са участвували и продължават
да участвуват в абсолютно престъпните геноцидно-репресивни оперативни
мероприятия срещу мен и всички свързани с мен мои семейно и фамилно най-близки
хора.
Уточнявам, че напълно
валидните официални доказателства за визираната престъпна дейност се намират КАКТО
В архивите на комунистическите и посткомунистическите специални служби,
ТАКА
И В архивите на комунистическите и посткомунистическите прокурорски и
съдебни институции, ТАКА И В архивите на други институции, ТАКА И В моите лични архиви.
Второ. Искам да „мотивирате“ Негово Превъзходителство
Посланика на САЩ да уважи моето многократно и доста отдавна официално заявявано
напълно легитимно и основателно искане да ми бъдат предоставени копия от абсолютно
всички официални и неофициални документи, свързани с моето име по повод и във
връзка с:
*моите многобройни
посещения в посолството на САЩ, особено (но не само!) по времето на
комунистическия режим;
*посещението на Джоузеф
Александър Кийл (втори политически секретар в посолството на САЩ) в
дома на родителите ми;
*цялата процедура по
обосноваването и изготвянето на текста
на прочетения на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна
Европа“ „Доклад на Държавния
департамент на САЩ“, в който моето име е посочено като пример на български
гражданин, лишен от човешки права;
*целите процедури – извършени,
очевидно, именно от официалните държавни институции на САЩ – по които
отнасящата се за мен информация е била предоставена на American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и на редица други американски и
световни правозащитни организации, които по онова време официално са излизали с
публични становища по моята защита.
При това
нека поясня, че ДНЕС, ВЕЧЕ ТРЕТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ ОТ ВИЗИРАНИТЕ СЪБИТИЯ, не
само като „ангажирано“ с тези събития лице, но и като утвърден научен
иследовател
ПРЕДВИД
КАКТО НА НЕЙНАТА АБСОЛЮТНО СИМВОЛИЧНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТАКА И НА СТАВАЩИТЕ ВЕЧЕ
ЧЕТВЪРТ ВЕК С МЕН И МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА НЕ ПО-МАЛКО ЗЛОВЕЩИ СЪБИТИЯ,
ИМАМ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ
ФАКТИЧЕСКИ И ДРУГИ ОСНОВАНИЯ ДА СЕ СЪМНЯВАМ В ИСКРЕНОСТТА
НА ЗАЩИТАТА, КОЯТО МИ Е БИЛА ОКАЗВАНА,
И БИХ ИСКАЛ ДА ПРОВЕРЯ
ХИПОТЕЗАТА ЗА НАЛИЧИЕТО още от Седемдесетте (70-те) години на миналия век НА СТРОГО
СЕКРЕТНИ СЪВМЕСТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ МЕЖДУ КГБ И ЦРУ.
Трето. От всичките посочени
по-горе 24 (двадесет и четири) посолства и 2 (две) „вражески“ чуждестранни
информационни агенции, които по онова време лично от самия мен са
били информирани за жестоката селективно- репресивна ситуация, в която се
намирам,
ИСКАМ ДА ПОЛУЧА ОТГОВОР:
„- Защо само Държавният департамент
на САЩ е изразил становището, че аз съм пример на български гражданин, лишен от
човешки права?“, или по-точно –
„- Защо другите, след като
са разполагали с абсолютно същите доказателствени факти и превъзходно са знаели
текстовете на Принципите и Нормите на Правото, които са ги задължавали да се
ангажират с казуса, не са пожелали официално да заявят своята хуманна причастност
към моята съдба и към Правото, а са предпочели да се приобщят към недостойното
или дори към престъпното съучастническо мълчание?“.
И още нещо: „- Защо същият този Държавен
департамент на САЩ днес, цели три десетилетия след заявената от него (на 06
Юни 1984 г.) позиция на хуманна съпричастност към мен като обект на
престъпно посегателство от българската държавна власт,
след това, от 1990 г. до днес, въпреки моите изключително многобройни и интензивни
призиви към него,
не само
мълчаливо отказва да се произнесе по същия начин (на хуманна съпричастност
към Справедливостта и Правото),
но и дори пределно ясно дава да се разбере, че е не
просто съучастник, а че дори е височайш покровител на днешната престъпна
българска държавна власт?“
Четвърто. Тук и сега ще
акцентирам Вашето внимание върху кратък, но изключително важен текст от едно
мое отдавнашно официално писмо:
„На 10 февруари 1990 г., събота, в 15 часа в хотел “Шератон”
имах специална среща с Боб Хътчингс - личен секретар по сигурността
на Държавния секретар. Още в самото начало разговорът започна с артистична
лекота от негова страна и с това, че той ми каза, че ме “познава много
отдавна”, тъй като е бил директор на радио “Свободна Европа”
и през него е преминавала всичката информация, която е трябвало да бъде
излъчвана по западните медии в моя защита докато съм бил в затвора. После той
ме попита: “Ако стане така, че благодарение на подкрепата на Запада Вие
станете най-важният политически фактор, какво ще направите с комунистите?”.
Разбира се, не бих могъл да кажа,
че този въпрос ме е изненадал, тъй като през последните няколко месеци, макар и
в много по-скрита и деликатна форма, въпросът ми е бил задаван от почти всички
западни дипломати, с които контактувах почти ежедневно. Изненадах се не толкова
от съдържанието на въпроса, колкото от неговата директно ясна - по-скоро
военна, отколкото дипломатическа - формулировка. И ако на досегашните
завоалирани в това отношение питания можех да си позволя или въобще да не
отговарям, или да казвам, че това ще е невъзможно, тъй като не вярвам, че
политическите процеси биха могли да имат и такъв вариант, то сега осъзнах, че
ще трябва да отговоря достатъчно ясно и конкретно, и че единственият
дипломатично двусмислен и все пак неуязвим за самия мен отговор би могъл да
бъде тоя, при който да заявя, че давам мнението си не на политик, а на юрист.
Казах му, че преди всичко аз съм юрист
и поради това за мен не съществува понятието “комунист”, и
че като такъв считам, че всеки може да бъде какъвто си иска, стига да не
нарушава нечии права и да не се превърне в “престъпник”. Ако,
обаче, някой от престъпниците случайно е и комунист, то той само ще спечели от
това, тъй като за разлика от неговите съпартийци, които мен доскоро ме държаха
при изключително жестоки затворнически условия, аз ще направя така, че всички
хотели, включително и този, в който в момента се намираме, да бъдат изпразнени
и превърнати в луксозни затвори, предназначени само за такива престъпници,
които едновременно с това са и комунисти.
“ - Разбрах! – каза
той. – Вие сте привърженик на тезата за отговорността, та макар и да е
символична. А готов ли сте да простите?”
“ - Разбира се! –
отвърнах аз. – Но само ако престъпникът преди това се е разкаял и
публично е поискал прошка от жертвите и от обществото!”.
“ – А вярвате ли, че
разкаянието и поискването на прошка е възможно?” – отново ме попита
той.
“ – Не! – казах аз.
- Ако това беше възможно, то проведеният преди няколко дни ХІV конгрес на
БКП трябваше да завърши с масови лични покаяния и саморазтуряне на партията, а
той, както знаете, завърши дори без една капка отказ от престъпното минало и с
камуфлажна смяна на името”.
После говорихме още малко - бих
казал, напълно незначителни неща - през което време проумях, че видният
американец въобще не е доволен от моя отговор, а съзнанието ми трескаво
работеше „на втора писта” и търсеше отговор на въпроса:
„- Защо той не остана
доволен от моя, напълно безупречен от юридическо и хуманистично гледище,
отговор?“.
И тъй като бях категорично
убеден, че
не е възможно официалната
американска стратегия да е насочена към несъобразено с правото отношение към „падналите
от властта комунисти”,
просто осъзнах, че тя е насочена срещу самото право,
най-главният елемент на който е отговорността.
За да стигна до този извод,
впрочем, ми помогна едно напълно случайно, но доста важно за мен обстоятелство.
Няколко години преди това бях гледал
някакъв американски филм, отнасящ се за следвоенна Япония, в който сюжетът бе
изграден върху това, че след капитулацията на т. нар. „японски милитаризъм“
американската окупационна власт не само възложи извършването на
демилитаризацията именно на своите доскорошни противници - милитаристите,
не само не защити от избиване и
репресии онези японци, които по време на войната бяха техни естествени
съюзници,
но дори разконспирира някои от
своите най-видни агенти и даде възможност на „демилитаризиращите
се милитаристи“ да ги убият.
Трябва да призная, че след като
гледах този филм бях толкова силно потресен, че в буквалния смисъл на думата
душата ми бе болна почти цяла година.“
Така, в
контекста на този мой датиран на 06 юли 2007 г. текст
Вж.: Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ,
Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България,
всички български и чужди медии;
Вж.:
Янко
Янков, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ,
Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите,
акредитирани в България, всички български и чужди медии, стр.77-92, сб.: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или
Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ
допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;
Вж.:
стр.336-352, Янко Янков, Легитимните основи на
политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7;
Вж.:
стр.71-76, Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски.
Биографични фрагменти. - С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9;
Вж.: Досиетата на ДС (14), http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html ;
http://iankov.blogspot.com/2012/12/3.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-parva-tchast/
Вж.: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - втора част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/
Вж.: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - трета част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/
Вж.: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - четвърта част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-tchetvarta-tchast/ ,
тук и
сега настоявам да мотивирате Негово Превъзходителство Посланика на САЩ да ми
отговори ясно и категорично дали така визираният факт относно стратегията на американската
държавна власт в демилитаризиращата се Япония наистина е била такава?!?
Искам
ясен и категоричен отговор на този въпрос
не само
защото съм един от голямото мнозинство български жертви на
комунистическия режим,
но най-вече
като научен изследовател и документатор,
който по абсолютно
категоричен начин е установил, че през последния четвърт век, именно след т.
нар. „демократични политически промени“ точно такава, като тази на японските антимилитаристи, е
фактическата съдба на политическите затворници на комунистическия режим,
и че, всъщност, до днес аз
категорично и ясно съм констатирал, че не съществува абсолютно нито един реален
факт на репараторно обезщетение на КОЙТО И ДА Е АВТЕНТИЧЕН ПОЛИТИЧЕСКИ
ПРОТИВНИК НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
и че дори нещо повече –
фактите красноречиво разкриват истината, че абсолютно всеки автентичен
политически противник на комунистическата държавна власт през последният
четвърт век е бил подложен на тотално-унищожителни оперативни мероприятия НЕ
САМО ОТ НОВАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ НА БЪЛГАРИЯ, НО И ОТ ТАКА НАРЕЧЕНАТА „ДЕМОКРАТИЧНА
ЕВРОПЕЙСКА“ ИЛИ ДРУГА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.
ІІІ.
Впрочем,
Ваши Превъзходителства,
Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ
НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ
КАКТО
представителите на посолството на САЩ,
ТАКА
И представителите на другите базирани в София посолства,
И
НАЙ-ВЕЧЕ Вие – тук визираните представители
на 47 посолства –
ТАКА
ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на
поставените от мен въпроси и искания.
За пореден, може би вече хиляден
път, днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България се
обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми
съдействувате и да ми дадете реална фактическа възможност да заведа (предявя)
пред правосъдните институции на Вашите държави съдебни дела
за репараторна и
наказателна отговорност срещу официалната българска държава и нейните
съучастници
и срещу
институционално ангажираните лица,
които са
участвували и продължават да участвуват във вече половинвековното зловещо селективно-геноцидно
репресивно преследване
именно по повод,
във връзка и заради мен,
на всичките мои
семейно и фамилно най-близки хора
и на самият мен,
каквито дела
вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм се опитвал и продължавам да се
опитвам да реализирам тук, в България.
Обръщам се към всичките Вас
като преди всичко по аналогия и като
прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски,
който бе поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради
публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
Обръщам се към всичките Вас
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО, НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО
–
съм се опитвал да предизвикам и да
фокусирам вниманието на голямо множество знакови фигури от американския и
най-вече западноевропейския дипломатически корпус в България,
при което:
***по-специално съм акцентирал върху ескалиращото
безправие и брутално репресивно-геноцидното нарушаване на изключително голямо
множество мои лични права, права на моите близки хора, права на ръководените от
мен обществени и политически организации, както и на права на други хора;
***и, също така, специално, ясно и изрично съм акцентирал
върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен изследовател в
сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм констатирал, че
поне след извършените през късната есен на 1989 г. бутафорни политически
промени в България т. нар. „демократичен“, „хуманен“ и „антикомунистически“
Запад, всъщност, е насочил усилията си именно към това, всячески да укрепи
икономическата и политическата власт на новият ешелон на престъпния
комунистически елит и да поощри този престъпен елит да извърши пълно унищожение
на последните останали живи хора с високо човешко достойнство и доблест.
ІV.
Впрочем,
Ваши Превъзходителства, за да
приключа със специалната тематична „обвързаност“ с или „насоченост“
на тези мои писма към въпроса за
ролята В моите казуси на Посолството на САЩ,
тук и
сега ще приведа пълния текст на моето последно специално лично адресирано
писмо до Посланика на САЩ отпреди седем 7 (седем) месеци, от 03
Февруари 2014 г., което лично съм предоставил в приемния офис на
визираното Посолство,
ПО ПОВОД И ВРЪЗКА С КОЕТО
ДОСЕГА НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ
ОТГОВОР,
И ПОРАДИ ТОВА СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВСИЧКИТЕ ВАС
С ИСКАНЕТО
ДА МОТИВИРАТЕ НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИКА
НА САЩ
ДА БЛАГОВОРИ ДА МИ ОТГОВОРИ.
„03 Февруари 2014 г.
До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федерална конституционна Република
Съединени
американски щати (САЩ)
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
Вашe Превъзходителство,
І.
Преди всичко приложено предоставям Ви:
01.
Книжно (ксерокс) копие от английския текст на моята кратка биография,
написана от Николай Михайлов,
издадена през 2006 г. на английски, френски, немски и български езици, заемаща
с.4-29 на книжното издание със следните библиографски параметри: Николай Михайлов, Янко Янков. БиоБиблиография (на
английски, френски, немски и български езици), С., „Янус”, 2006, 176 с. ISBN-10: 954-85-50-55-5, ISBN-13: 978-954-8550-55-0, формат 60 х 84 х 16.
(Уточнявам,
че още когато книгата беше издадена, екземпляр от нея бе предоставен на
Посолството на САЩ, както и че с наскоро вече предоставения Ви DVD-R ДИСК Вие разполагате
с пълния дигитален запис на цялото книжно издание).
02. Книжно (ксерокс) копие от
българския текст на моята разширена биография, написана от Николай Михайлов, издадена през 2012 г.
на български език, заемаща с.1-10 и 71-100 на книжното издание със следните
библиографски параметри: Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”,
2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16;
(Уточнявам,
че с наскоро вече предоставения Ви DVD-R ДИСК Вие разполагате
с пълния дигитален запис на цялото книжно издание).
03. Книжно (ксерокс) копие от
с.8-17 и с.336-352 от текста на моята книга Янко Янков, Легитимните основи
на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
04.
Книжно (ксерокс) копие от с.1-6 и с.67-86 от текста на моята книга Янко Янков, Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012, 345 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
(Уточнявам,
че с наскоро вече предоставения Ви DVD-R ДИСК Вие разполагате
с пълния дигитален запис на цялото книжно издание).
05.
Книжно (ксерокс) копие от с.26-33 от текста в моя защита на
издадената през 1989 г. в САЩ книга In Defense of Rights, Attacks on Lawyers and Judges in 1989, Lawyers Committee for Human Rights, 330
Seventh Avenue, 10th Floor, New York 10001;
06.
Книжно (ксерокс) копие от с.1, с.2 и с.3 на издадения във Виена, Австрия,
вестник, от текста на който е видно, че екс-канцлерът на Германия Вили Брандт, по
време на Конгреса на ръководената от него интернационална политическа формация
лично и официално-публично е изнесъл факти относно моята политическа и
правозащитна дейност в България, противоправното ми осъждане и жестокото ми
третиране в затвора;
07.
Посочвам, че в
началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица бе посетен
от политическия
секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл (в разсекретените архиви на Държавна
сигурност той е обозначен с кодовото наименование „обект Диригент“) – което,
по онова време, е било единственото посещение на западен дипломат в частен дом
в продължение на 50-те години комунистическо управление. Посочвам, че само
няколко дни след това, на 12 Март
1984 г., бях арестуван, а на 15 Март – осъден от Районния съд в гр.
Михайловград (по АПДХ №5 от
13.03.1984 г.) и принудително ВЪДВОРЕН В КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ТРУДОВ ЛАГЕР ЗА
ПРИНУДИТЕЛЕН ТЕЖЪК ФИЗИЧЕСКИ ТРУД в химическите заводи на град Девня,
Варненски окръг;
(Уточнявам, че днес настоявам да ми бъде дадено
копие от вече несъмнено разсекретения текст на неговия доклад относно така
визираното събитие – неговото посещение в дома на родителите ми и впечатленията
му и заключенията му от тази среща).
08.
Посочвам, че само две седмици след
арестуването ми Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад
(прочетен на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна Европа”), в който
моето име е посочено като пример на български гражданин, лишен от човешки
права;
(Уточнявам, че днес настоявам да ми бъде дадено
копие от вече несъмнено разсекретения текст на визирания доклад на Държавния
департамент на САЩ относно това събитие).
09.
Прилагам копие от Разписка №000362/032304618, издадена от българската пощенска
служба за приета международна нестандартна пратка с тегло 222 грама, с подател
Янко Янков, Местоназначение САЩ, получател Майкъл Хейдън, дата
на изпращането 17.11.2006 г., час 11:46:36, приел пощенски служител
Таня Ананиева, пощенска станция София, 1172;
Уточнявам, че получателят Майкъл Хейдън по
онова време е ... виден ръководител (Директор) на ЦРУ, и че моето писмо
до него е било мотивирано по повод и във връзка с нашето познанство от времето
на неговото пребиваване в София (преди, а не след, неговото
официално назначение за военно аташе!) и личното ни запознаване по
времето на едно от моите посещения в посолството на САЩ;
(Уточнявам,
че копие от същото мое писмо още тогава е било предоставено в Посолството на
САЩ, но никога не ми е даван никакъв отговор!.
Уточнявам, че днес настоявам да ми бъде дадено
копие от вече несъмнено разсекретения текст на доклада на служебните лица по
повод и във връзка с моето писмо).
10.
Прилагам копие от мое официално писмо, датирано
на 09 Май 2007 г., адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA,
предоставено лично в посолството на САЩ, след което още същия ден, на 09 май 2007 г., с препоръчана
пощенска пратка №000302/032253315 на официалната българска пощенска служба
е изпратено в САЩ;
11.
Прилагам копие от мое официално писмо, датирано
на 06 Юли 2007 г., адресирано до Her Excellency, Ms. Condoleezza Rice - Secretary of
State, US Department of State, 2201 C Street NW, Washington,
DC 20520, USA, и до
His Excellency, Gen. Michael V.
Hayden, Director
CIA, Washington, DC 20505, USA
предоставено
лично в посолството на САЩ;
12.
Прилагам копие от мое официално писмо, датирано
на 11 Юли 2007 г., адресирано до Her Excellency, Ms. Condoleezza Rice - Secretary of
State, US Department of State, 2201 C Street NW, Washington,
DC 20520, USA, и до
His Excellency, Gen. Michael V.
Hayden, Director
CIA, Washington, DC 20505, USA
предоставено
лично в посолството на САЩ;
13.
Прилагам копие от мое официално писмо, датирано
на 21 Юли 2007 г., адресирано до Her Excellency, Ms. Condoleezza Rice - Secretary of
State, US Department of State, 2201 C Street NW, Washington,
DC 20520, USA ,и до
His Excellency, Gen. Michael V.
Hayden, Director
CIA, Washington, DC 20505, USA
предоставено
лично в посолството на САЩ;
14.
Прилагам копие от мое официално писмо, датирано
на 22 Ноември 1997 г., адресирано до Негово Превъзходителство господин Луиш
Гонзага Ферейра, Екс-Извънреден и Пълномощен Посланик на Португалия, въпросите
към когото многократно са задавани от мен на всички посланици в България,
включително и на Посланика на САЩ, и по които до сега нямам никакъв
(освен мълчалив и подразбиращ се!) отговор, но на които въпроси продължавам да
се надявам да получа официален дипломатически отговор както от Посланика на
САЩ, така и от другите посланици, акредитирани в София;
15.
Прилагам копие от статия, публикувана от германския писател Илия Троянов в
британската електронна медия Open Democracy;
16.
Прилагам копие от мое интервю, публикувано в сп. „Извън закона“, бр.7, 2000 г.,
„Западните
елити са истинските кръстници на Червената мафия“;
17.
Прилагам копие от мое официално писмо, адресирано до 16 (шестнадесет) посланици
в София, сред които и Посланикът на САЩ, датирано на 14 Юли 1997 г., както и
отговорът, който съм получил, подписан от Питър
Айзенхауер, културен аташе;
(Все пак
благодаря на Питър Айзенхауер за
официалната откровеност да ми отговори, тъй като другите дипломатически
представители дори не благоволиха да ми отговорят каквото и да е).
18.
Прилагам копие на мое интервю, публикувано на 31 Октомври 2009 г. в електронната медия на Калоян
Методиев obshtestvo.net;
(Възпроизведено (копирано) на 02
Ноември 2009 г. в моята електронна медия
http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_02.html
).
19.
Посочвам и прилагам извадка от запис на мое телевизионно интервю (http://www.youtube.com/watch?v=23wD7P1NoKA
000 Video Yanko Yankov za Edvin Sugarev i Vladimir Levchev avi).
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Само преди
няколко дни узнах от медиите (вж.:
фондация „Америка за България“ „дала милиони на протестърите“,
при което в
статията са посочени редица отделни конкретни констатации за предоставяне
на колосални суми пари на лица и структури,
за които
моето категорично мнение е, че просто и пределно ясно са отделни структурни звена на управляващия вече четвърт век паравоенен
ченгеджийско-мафиотски политически режим.
И именно в
контекста на това щедро финансиранe от американския народ за ПРЕСТЪПНИЯ български клан на руската
Червена Мафия тук и сега обръщам Вашето внимание на следния факт:
Видно от Приложение №
17 с мое обширно писмо от 14 Юли 1997 г. съм се обърнал към Посланика на САЩ с молба да съдействува
за издаването на единствената както по онова време, така и днес в България книга,
озаглавена „Увод в Психологията на правото“;
Видно
от писмото, което съм получил, това се оказа невъзможно, тъй като ... аз не
съм американски автор.
Така, КАКТО в контекста на визираното писмо
до мен, ТАКА и в контекста на факта, че
от
1993 г. до днес Посолството на САЩ категорично ясно се отнася към мен по начин,
сякаш аз съм неимоверно опасен за американската, за световната и за българската
демокрация терорист
(и именно
поради това ме е (мен и последните останали живи членове на семейството
ми!!!) предоставила на управляващата Червена Мафия за геноцидно
доунищожение унищожение !!!),
реших с
настоящето си официално писмо до Вас да обърна Вашето внимание върху фактите и обстоятелствата, поради които АЗ НЕ
СТАНАХ АМЕРИКАНСКИ АВТОР .
Така,
обърнете внимание на следния текст от Приложение № 18:
„Я. Я.: - Разбира се! Но нека уточня и
още нещо. От с.180-183 на папка № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че самото
ми арестуване и вкарване в затвора за шест пълни календарни години е било
станало непосредствено след като българското контраразузнаване е било
проследило „вражеския обект” с кодовото име „Диригент”,
същинското име на който е Джоузеф Александър Кийл - втори политически
секретар на посолството на САЩ, който посетил родното ми село Клисурица,
където се срещнал и разговарял с майка ми и баща ми. Впрочем, доколкото ми е
известно, по онова време това е било единственото посещение на Западен дипломат
в дома на български гражданин. Категоричен съм, че именно това посещение
окончателно е било предпоставило обстоятелството, че само две седмици след
моето арестуване по радио Свободна Европа е била прочетена специалната
Декларация на Държавния департамент на САЩ, съгласно текста на която аз съм
поставен под техната дипломатическа защита.“
Именно поради моята автентична, а не дисидентска позиция и дейност,
обаче,
тази „дипломатическа защита” никога не е била имала характера на
искане за отмяна на наложената ми присъда,
а самото ми оцеляване в затвора е
зависело единствено от моята физическа и психическа устойчивост.
Както
виждате, аз оцелях, но през същото това време (и непосредствено след него) именно
в резултат на системните репресивни операции на ДС загинаха баба ми Петкана,
дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми
Евтима.
Така,
когато на 30 октомври 1989 г. бях освободен от затвора поради пълно изтърпяване
на наложената ми присъда, още на 17-ата минута бях в сградата на посолството
на САЩ. Бях посрещнат лично от Посланика г-н Сол Полански,
който
енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ
и изрично ме
увери, че политическата промяна в България била имала нужда от моето оставане в
България, като ми препоръча да „се
присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации.
Казах му, че това няма да стане, тъй като
познавам лично всички членове на тези организации, и че както по силата на
възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и съдбата на близките ми аз
нямам абсолютно нищо общо с тях.
Любопитно е, че при влизането ми в кабинета
на Посланика се бяхме разминали на вратата със сина на Любомир Левчев,
на когото бе уредено назначаването му като професор в някакъв университет в
САЩ.
На излизане бях изпратен от секретаря
на Посолството Маршал Харис, който любезно
ме уведоми, че както в САЩ, така и в Европа шанс за самореализация ще имат единствено
лица като Левчев, но не и такива
като мен.
ІІІ.
Вашe Превъзходителство,
Впрочем,
намирам за излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от
изключително обширните и изключително красноречивите текстове, които тук и сега
съм приложил.
Бих
желал да намерите в себе си морални и политически сили и основания да ми
дадете някакъв отговор на въпросите,
които
напълно естествено възникват по повод и
във връзка с
КАКТО С
моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по
времето докато пребивавах в комунистическите затвори,
ТАКА И С
моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ
статус през последния четвърт век,
„заслуга“
или морална и юридическа вина за който, несъмнено, имат не само
комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
но и
техните „демократични“ партньори от Запада.
Впрочем, Вашe Превъзходителство,
както недвусмислено ясно е видно от
посочените по-горе тук приложени материали, още съвсем в началото на „демократично“-мафиотските политически
промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните
дипломати в София следните въпроси:
1) Защо по време на протичащите вече четвърт век „нежно-революционни“
политически и икономически „промени” Западът абсолютно никога и с абсолютно
нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди
„промените”, макар и символично, подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на
опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата
на КГБ и Червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си
позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в
лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и
обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация,
отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на
„нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и
Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да
превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и
финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава
марионетките на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава
създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това
поставя под съмнение бъдещето на българската нация?
03 Февруари 2014 г.
Янко Н. Янков“
V.
Ваши Превъзходителства,
Като,
все пак, Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите
досегашното си политкоректно мълчание по повод на и във връзка с голямото
множество мои адресирани до Вас писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължание - Седмо Отворено
официално писмо
08 Октомври 2014 г. Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар