Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския
съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и
защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок
4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
06 Октомври 2014 г.
Cry
for Justice // Cry for Law // Вик за
Правосъдие
Пето
Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие
Свободата в България е абсолютна фикция,
държавната власт
е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ
и
25 години ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ
ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е
за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство
на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon
Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi,
Athens 115 23, Greece
E-mail: ae.athens@dfat.gov.au
02) До Негово
Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires
Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64
– AD 500 Andorra la Vella
E-mail: exteriors.gov@andorra.ad
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж,
1040 София, п.к. 635
06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
1407 София, бул. „Джеймс
Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail:
sofia@awеx.bg
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна
Република Бразилия, бул. „Княз Дондуков“ № 54-Б
E-mail: brasemb.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: secom.sofia@itamaraty.gov.br
E-mail: consular.sofia@itamaraty.gov.br
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия
Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
E-mail: nuntius@mbox.digsys.bg
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail:
bc.sofia@britishcouncil.bg
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална
Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail:
grcon.sof@mfa.gr
Е-mail:
akamsofias@gmail.com
E-mail:
grembsof@grpressbg.com
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството
на Европейската
комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, София 1000
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
E-mail: cyprus@embox.contact.bg
E-mail: cyprusconsulate@mbox.conct.bg
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт
7, 1113 София,
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество
Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за
България Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“
№ 33, п.к. 244, 1000 София
E-mail: vertregung@sof.rep.admin.ch
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de
l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue
Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
E-mail:
boite.officielle@mae.etat.lu
E-mail: berne.amb@mae.etat.lu
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Малта
Ministry of Foreign Affairs
of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants
Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ:
Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство
Посланика на Малта в Италия
Lungotevere
Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство
Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“
№ 92, ет.2
E-mail:
info.mfa@gov.mt
Е-mail: embassymalta.rom@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
27) До Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство
Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република
Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
E-mail:
instytut.polski@mbox.contact.bg
E-mail:
sofia.ip.sekretariat@msz.gov.pl
30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
E-mail: аmbsofro@vip.bg
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София, бул. „Драган Цанков“ №
28
E-mail:
sofia@cons.russia.bg
E-mail:
direсtor.rg@rg.ru
E-mail:
redactor@gazeta.bg
33) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р
Джанфранко Сантолини –
Dr.
Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San
Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da
Lgnano, 47890 San Marino
Е-mail: cristinasantolini@omniway.sm
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово
Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita
di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко
Сакъзов“ № 9
E-mail:
cons.sofia@mzv.sk
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България
Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Словения в Унгария
1025 Budapest,
Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: Matej.Andolsek@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална
конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
E-mail: niv_sofia@state.gov
37) До
Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
Е-mail: sofia@emb-serbia.com
38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
Е-mail: embassy.sofia@mfa.gov.tr
39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
E-mail:
uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча
Купел“, ул. „Боряна“ № 29
41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София
42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail:
presse.sofia.amba@gmail.com
E-mail:
ccc@institutfrance.bg
43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
E-mail: croemb.sofia@mvp.hr
44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
46) До Негово Превъзходителство
Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните
работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav
Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово
Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република
България,
София,
1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин
Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище
в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
E-mail: emb-jp-bl@geobiz.net
І.
Ваши Превъзходителства,
Това е ПЕТОТО мое Отворено официално писмо
до Вас; всичките са публикувани в
моя Интернет-сайт и предстои да
бъдат публикувани в отделна документална книга на български и на английски език.
Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие
Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие
http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html
Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
ІІ.
Както
вече Ви е известно, Ваши
Превъзходителства, точно преди ЧЕТВЪРТ ВЕК, след
пълен календарен ШЕСТГОДИШЕН КОШМАРЕН ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД, просто броени
минити след освобождаването ми, влязох в
сградата на Посолството на САЩ, където бех посрещнат лично от Негово
Превъзходителство Посланика Сол Полански и секретарите Маршал Харис, Дъглас
Смит и Джон Мензес.
Тъй като
веднага обосновах посещението си с аргумента, че „имам стари сметки за уреждане“ с официалната
българска държавна власт и нейните институционални лица, един от
секретарите ми обърна внимание на това, че европейският
идиоматичен израз „имам стари сметки за уреждане“ в
американската идиоматична лексика функционира най-вече като каубойски жаргон,
точният израз на който е „имам стари кожи да дера“.
Впрочем,
като
все пак бидейки още по онова време един от официално признатите най-висококвалифицирани
юристи, при това вече като току-що излязъл като оцелял от ада на хилядите тематично
най-разнообразни ченгеджийски провокации, още щом чух израза за кожите в
съзнанието ми веднага „блесна светната на червена предупредителна лампа“.
И инстинктът ми се оказа неимоверно точен: само няколко месеци след това, на
връщане от Румъния в ресторантския салон на хотел „Шератон“ в София американският държавен секретар Джеймс Бейкър се
срещна с участниците в т. нар. „Национална политическа „Кръгла маса““,
на
която среща БЕ ОПЕРАТИВНО ОБЕЗПЕЧЕНО поставянето именно на въпроса за „кожите
на комунистите“; а после се оказа,
че срещата на държавния секретар на САЩ с т.нар. „българска антикомунистическа опозиция”
е била съвместно оперативно провокационно
мероприятие на КГБ и ЦРУ
и е имала предназначението да сплаши държавния секретар и
да го мотивира да докладва на най-висшето американско политическо и държавно
ниво, че ако властта бъде дадена в ръцете на т. нар. антикомунисти,
страната ще бъде залята от кървави изстъпления, поради което стратегията трябва
да бъде насочена към това - властта да бъде
дадена на „миролюбиво и човеколюбиво преустройващите се“ комунисти, желаещи да
станат градивни хуманни капиталисти, и с оглед на това същите да бъдат напълно освободени
от каквато и да е отговорност за всичките извършени от тях престъпления.
Вж.:
Янко
Янков, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ,
Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите,
акредитирани в България, всички български и чужди медии, стр.77-92, сб.: Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или
Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ
допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;
Вж.:
стр.336-352, Янко Янков, Легитимните основи на
политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7;
Вж.:
стр.71-76, Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски.
Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9;
Вж.: Досиетата на ДС (14), http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html ;
http://iankov.blogspot.com/2012/12/3.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-parva-tchast/
Вж.: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - втора част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-vtora-tchast/
Вж.: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - трета част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_3.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-vamerikanska-podkrepa-na-opozitsiyatav-v-treta-tchast/
Вж.: 2012-12-03, Маскарадът "Американска подкрепа за опозицията" - четвърта част,
http://iankov.blogspot.com/2012/12/blog-post_9603.html
http://www.eurochicago.com/2012/12/maskaradat-amerikanska-podkrepa-na-opozitsiyata-tchetvarta-tchast/
ІІІ.
Нещо
повече: когато поисках от дипломатите на американското, британското, френското, австрийското и германското
посолство да ми помогнат да се устроя да живея в някоя от техните държави, така
че да продължа да се занимавам с научноизследователдска и с университетска
преподавателска работа, както и с мен да дойдат последните останали живи, но
вече тежко болни родители и брат ми, на мен ми бе обяснено, че:
*за
болните ми родигели и за болния ми брат (заболели, впрочем, именно от
провежданите срещу тех жестоки многогодишни репресивни мероприятия на
комунистическата власт!!!) това няма да е възможно, тъй като те вече не са
работна сила;
*за мен
ще е възможно да живея където поискам, но няма да ми бъде предоставена каквато
и да е възможност да работя като научен изследовател и университетски
преподавател и ще имам статуса на неквалифицирана работна сила.
При
това, нека изрично и ясно да отбележа, че това мое искане и обясненията, които
получих, беха станали на фона на ситуацията, че веднъж на вратата на един от
офисите в американското посолство се разминах със сина на комунистическия
мастодонт Любомир Левчев, на когото беха уредили да работи като професор в
някакъв американски университет; и на фона на изрично даденото ми обяснение, че
съгласно
най-високопоставените договорки между Изтока и Запада точно децата на
високопоставените комунисти ще имат възможността за високопоставена
професионална реализация, но не и такива като мен.
Нещо
повече: нека цитирам един обширен текст от посочената моя
документалистика:
„През
есента на 1990 г., няколко дни преди отпътуването си от страната посланикът на САЩ Сол Полански ми каза, че ако искам в бъдеще да получавам
подкрепата на САЩ, трябва „да се разбера” с лидерите на Съюза на демократичните сили (СДС), които те признават за
единствената опозиция на комунистите в България, и „да се завърна”
при тях, при това дори не като ръководител на създадената от мен моя партия, а
като член на социалдемократическата партия на д-р Петър Дертлиев.
Казах
му, че това няма да стане, тъй като почти всичките тези лидери ги познавам
най-малкото отпреди петнадесет-двадесет години и много добре зная, че те са
агентура на българската Държавна
сигурност. Той си замълча.
На
другата година преди отпътуването си за САЩ същото ми каза и секретарят на посолството Дъглас Смит. Естествено и на него
казах, че това няма да стане.
Както
тогава, така и днес, обаче, се питам за много неща, свързани и с американците, и със СДС, и с д-р Дертлиев. (... ...
... ... ... ... ...)
Впрочем,
струва ми се, че отговорът бях намерил още тогава, и че той е валиден и днес.
През
Май 1991 г. стана едно събитие, което имаше всичките белези на феномена,
наречен „политическо шоу”. В продължение на няколко дни сред
ръководните кръгове на т. нар. „опозиция” се извършваше трескава
подготовка за посрещането на голяма група видни и дългогодишни български
политически емигранти, които трябваше да се завърнат в България, като
триумфално преминат българо-гръцката граница пеша и официално,
като „контрапункт” или „демонстрация на победа”, понеже преди
години повечето от тях са били напуснали България, пресичайки същата тази
граница пеша и нелегално. Тъй като прецених, че нямам нищо
общо както с посрещачите, така и с посрещаните, не отидох и не участвувах в
шоуто.
Наскоро,
по време на прием в посолството на Турция при мен дойде известният български
политически емигрант Ценко Барев, и така официално се запознах с него. Той,
впрочем, беше изключително широко известен в България в продължение на много
години, тъй като името му се споменаваше не само от предаващите на български
език западни радиостанции, но и в комунистическата българска книжнина, където
бе охарактеризиран като „агент на ЦРУ и злостен враг на България”.
По-късно,
включително и до днес, с него сме се срещали, макар и не много често, но все
пак винаги толкова, колкото е било необходимо и на двамата. И ако не при всяка
наша поредна среща, то поне при повечето от срещите ни, макар и с доста висока
доза шега и сарказъм сме се спирали в разговорите си на изтъкването на общото
и различното между това, което през есента на 1990 г. на мен ми бе казано от посланика Сол Полански, и онова, което
само една година по-рано, през есента на 1989 г., на него му е било казано от
неговите „лични приятели” или „познати”, работещи в сградата на ЦРУ
във Вашингтон.
Както
сам ми каза, към края на лятото на 1989 г. той бил извикан за политически
разговори във Вашингтон с предварителен план на пребиваване там само за две
седмици, но фактически останал повече от три месеци, като през цялото това
време е участвувал в обсъждания на проблемите, свързани с протичащите и
предстоящите политически процеси в България и възможността за влияние върху тях
от страна на българската политическа емиграция.
В
крайна сметка, малко преди завръщането му във Франция, където той постоянно е
живеел, обаче, се оказало, че всички планове относно активното участие на българската
емиграция в политическите процеси в България се оказали безпредметни,
тъй като му било казано буквално следното: „За всичко, което възнамерявате да правите в България, преди това ще
трябва да се разберете с лидерите на комунистите”.
Всъщност:
„Кое е общото и кое е различното между онова, което през есента на 1989
г. е било казано на бай Ценко Барев във Вашингтон, и това, което през есента на
следващата година ми бе казано на мен от посланика на САЩ в София?”.
Общото,
разбира се, е това, че и на двамата по същество ни е казано не само, че българските
комунисти ще продължат тотално да диктуват и определят същността и характера на
политическите процеси в България, но и че най-висшите американски
политически среди искат от нас ние да сътрудничим на палачите си.
Различието,
обаче, се състои в това, че от бай Ценко Барев американците са искали да
сътрудничи непосредствено на господарите, докато от мен са искали да сътруднича
на слугите на господарите.“.
ІV.
После, в
продължение на вече ЧЕТВЪРТ ВЕК, за мен се оказа НЕ САМО че не съм могъл
да направя абсолютно нищо за „уреждане на старите сметки“, НЕ
САМО че новата официална българска държавна власт продължи и дори направи
изключително силно интензивна стратегията си, насочена към „дране“
на моята кожа и на кожите на
абсолютно всички мои най-близки хора; ПРИ ТОВА, СЕ ОКАЗА и
ЧЕ
НЕ САМО ПОСОЛСТВОТО НА САЩ,
НО
И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДРУГИТЕ ПОСОЛСТВА
ПОЧТИ
ДЕМОНСТРАТИВНО ПОМАГАХА НА ПРЕСТЪПНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ –
почти
в буквалният смисъл на думата „да одере кожите“ не само на моите най-близки
хора,
не
само на абсолютно всички български политически затворици на комунистическия
режим,
но
и на почти 97% процента от българското население.
Така, Ваши превъзходителства, на
фона на този изключително зловещ факт, днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след Вашето
ФАКТИЧЕСКО ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО в бутафорните политически промени в
България, АЗ ПРЕПОТВЪРЖДАВАМ позицията, която още през Февруари 1990 г. съм заявил пред Боб Хътчингс - личен секретар по сигурността на Държавния секретар Джеймс Бейкър (вж.
посочената литература):
„После, му казах, че преди
всичко съм юрист, и поради това за мен не
съществуват понятията „комунист” или „фашист”, и че като
такъв считам, че всеки може да бъде какъвто си иска, стига да не нарушава нечии
права и да не се превърне в „престъпник”. Ако, обаче, някой от
престъпниците случайно е и комунист, то той само ще спечели, тъй като за
разлика от неговите съпартийци, които мен доскоро ме държаха при изключително
жестоки затворнически условия, аз ще направя така, че всички хотели,
включително и този, в който в момента се намираме, да бъдат изпразнени и
превърнати в луксозни затвори, предназначени само за такива престъпници,
които едновременно с това са и комунисти.
„
-Разбрах! “– каза той. – „Вие сте привърженик на тезата за
отговорността, та макар и да е символична. А готов ли сте да простите?”
„
-Разбира се!“ – отвърнах аз. – „Но
само ако престъпникът преди това се е покаял и публично е поискал прошка от
жертвите и от обществото!”.
------- ------- -------
Така, Ваши превъзходителства, на
фона на този зловещ факт днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след Вашето
ФАКТИЧЕСКО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО в ПРЕСТЪПНИТЕ бутафорни политически промени в
България, АЗ ПРЕПОТВЪРЖДАВАМ СЪЩО ТАКА И
ПОЗИЦИЯТА,
която лично и официално
съм заявил в едно от
моите писма до Директора на ЦРУ Майкъл Хейдън, информационно копие от което надлежно
и официално е предоставено на седем западни дипломатически представители в
България.
Впрочем, под надслов „Помниш
ли приятелите от младостта си, Майкъл?“, това писмо още в
деня на неговото изпращане чрез официалните традиционни пощенски служби е било
официално публикувано в няколко информационни електронни сайтове в САЩ,
Австралия, Великобритания и България. Формалният повод за писмото е годишнината
от назначаването на Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ, но моят същински
мотив несъмнено е твърде далеч от каквато и да е дипломатическа куртоазия.
«Ваше
Превъзходителство,
1.
Приемете
моите искрени поздравления по повод годишнината на Вашето назначение
като Директор.
Позволявам
си да използувам случая, за да Ви
припомня и една друга годишнина – тази през лятото на 1984 г.,
когато по един особен начин се бяха съединили няколко изключително важни за мен
събития, а именно:
►личното
посещение в моя роден дом на Вашия дипломатически предшественик и неговото
запознаване с родителите ми (което посещение, доколкото ми е известно, е
единственото по рода си в цялата 45-годишна история на България по времето на
комунизма);
►Вашето
назначаване на дипломатическа работа в София;
►моето
арестуване и обвиняване в „подстрекаване на чужди държави във враждебна
дейност против Народна република България, Съветския съюз и международната
комунистическата система”, както и осъждането ми за създаване и
ръководене на антидържавна и антикомунистическа организация, и извършване на
такава дейност;
►включването
на моето име в специалния Доклад на Държавния департамент на САЩ като име
на „български гражданин, лишен от човешки права”, и фактическото ми
поставяне под особената дипломатическа закрила на САЩ и на няколко
западноевропейски държави, благодарение именно на която закрила останах жив
по време на шестгодишното ми пребиваване в ада на комунистическия затвор.
2.
Ваше
Превъзходителство,
Моля
да ми позволите да Ви припомня, че миналата година по същото време,
изтъквайки Вашите качества, вестник „Уошингтън Поуст” Ви описа и представи като
„военен разузнавач, който е успял да надмогне „антисъветския калъп” от
годините на Студената война”.
Моля Ви да ми позволите да Ви
поздравя за това Ваше несъмнено изключително високо качество, и в същото
време Ви моля да ми позволите да Ви попитам: „-Какво точно
съдържание стратегическите политически кръгове на САЩ и лично Вие сте вложили в
това „надмогване”?”.
И по-точно: „-Дали в
съдържанието на това „надмогване” предварително и прецизно е било калкулирано
онова, което още от деня на „победата над съветския комунизъм” започна да
става, и днес вече е непоклатима действителност, а именно
– категоричното обричане на жестоко
ежедневие и на смърт на всички такива като мен,
които с неимоверно високата цена на
съдбата и живота си (и най-вече – с цената на съдбата и живота на близките си)
бяха действували като Ваши искрени и
реални съратници в голямата световна политическа битка?”.
И още по-точно: „Дали в
съдържанието на това „надмогване” предварително и прецизно е било калкулирано
онова, което започна да става очевидно съвсем не от деня на „победата над
съветския комунизъм”, а няколко години по-рано, а именно
- че след победата над комунизма
Западът ще легитимира като свои „демократични партньори” именно нашите
кръвожадни палачи (и техните институционални и персонални наследници),
които именно воюваха срещу ценностите
на западната политическа система, и които, по законите на класическата война,
би трябвало да бъдат третирани от Запада като победени, а не като победители?”.
3.
Позволявам си да считам, Ваше
Превъзходителство, че имам не само общочовешкото, но и
чисто личното право директно да Ви попитам всичко
това, именно защото дузината висши дипломатически представители на САЩ, с
които контактувах по онова време - при всяка наша среща, макар и
подчертавайки скромните възможности, с които разполагат за евентуална моя
бъдеща политическа и юридическа защита, все пак достатъчно ясно подчертаваха
своята категорична тогавашна и бъдеща
ангажираност със съдбата ми, и така фактически ми даваха и поддържаха онова изключително
високо самочувствие на „ваш демократичен партньор”, благодарение именно на
което аз придобивах неимоверни сили и успявах да устоявам на зловещото
затворническо ежедневие.
Позволявам си да считам, Ваше
Превъзходителство, че имам личното право директно да Ви
попитам всичко това и защото наистина впоследствие установих по категоричен
начин, че изключително голям брой служители на софийския дипломатически офис на
САЩ, на Държавния департамент във Вашингтон и на редица други институции
(включително и лично Вие) са били непосредствено и директно,
институционално и лично ангажирани с напълно реалната
защита на моя живот по времето, докато бях в затвора, както и със съдбата на
близките ми.
Или по-ясно казано: позволявам си
директно да Ви попитам всичко това, защото по онова време на мен
изрично и напълно реално ми бе давано изключително високото самочувствие именно
на „демократичен партньор на Запада”.
И най-вече считам, че имам личното
право директно да Ви попитам всичко това, защото от 1990 г. досега съм
установил по категоричен начин, че
днес САЩ и Западът като цяло са легитимирали като свои „демократични
партньори” не мен, не и тези и такива като мен,
а именно онези, които по своя генезис и
функция не само не са нищо друго, освен български клан на съветските и
руските тайни служби и на създадената от тях Червена мафия,
но и съвсем директно, вербално изрично
и недвусмислено ми казват,
че са получили конклудентното (подразбиращо се) съгласие
на САЩ и на Запада като цяло да осъществят
физическо ликвидиране на всички мои близки роднини и приятели, на самия мен,
както и на всички други като мен.
4.
Ваше
Превъзходителство,
Като
отново подчертавам моето искрено възхищение от факта, че Вие сте „успял да надмогнете „антисъветския
калъп” от годините на Студената война”; и като изразявам надеждата
си, че в съдържанието поне на лично Вашето „надмогване” въобще не е било
предварително калкулирано онова, което Ви посочих;
все пак бих искал да обърна Вашето
внимание върху факта, че всичките български бивши
просъветски функционери, които по-рано обосноваваха своите репресии
против мен, такива като мен и нашите близки роднини и приятели, като се
позоваваха на предоставената им от КГБ и Съветската армия власт,
днес действуват като „проамерикански
и проевропейски функционери” и обосновават още по-жестоките си
репресии върху нас, като се позовават на властта, която им е предоставена
от ЦРУ, НАТО и европейските служби и военни сили.
Поне аз почти всяка седмица срещам по
улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни
палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост,
заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват
думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:
„По-рано ние
служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО - а ти както
по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.
И
целият проблем за мен в случая се свежда до това, че същите тези
личности както по-рано, така и днес са и продължават да бъдат контингент на
българския клан на руската Червена мафия, в структурата на която са включени
като нискойерархични елементи не само руската, но и българската държава, и дори
не само руското, но и българското общество;
при
което за мен остава странен и все още недостатъчно понятен фактът, че Западът и в частност САЩ наистина ги приемат, легитимират и
енергично защитават именно като „свои
демократични партньори”.
И
целият проблем за мен в случая се свежда до това, че същите тези институционални
и персонални сили само по отношение на мен и моите близки и приятели са
извършили повече от сто прецизно регистрирани
престъпления, по отношение на които не съществува абсолютно никакъв
правен механизъм за защита и справедливост.
Дори
нещо повече: целият проблем за мен в случая се свежда до това, че:
а)
същите тези институционални и персонални сили са подложили на тотален държавен тероризъм, евгеника и геноцид почти
80% (осемдесет процента) от българското население;
б)
главните или основните факти за всичко това са много добре известни както от
личните наблюдения и проучвания на западните (в това число американските)
дипломатически представители в България, така и от изключително голямото
множество мои лични прецизни изследвания, които в продължение на всичките
години от 1990 до днес съм публикувал и своевременно и официално предоставял на
същите тези дипломатически представителства;
в) и въпреки всичко това официалната западна
(включително и на САЩ) политическа стратегия е насочена именно към подкрепа и защита на престъпниците, а не на
жертвите.
5.
Ваше
Превъзходителство,
Уверявам
Ви, че превъзходно разбирам, че е напълно безсмислено да искам от Вас
да промените така описаната действителност.
Все пак,
обаче, съм убеден, че има смисъл да поискам от Вас
да
ми предоставите копия от всичките онези документи, намиращи се в сферата на Вашата лична разпоредителна
власт,
отнасящи
се за периода на 80-те години,
където
фигурира моето име по повод и във връзка
със срещите, които съм имал с дипломатическите представители на САЩ,
както
и по повод и във връзка с факта, че само две седмици след моето арестуване от
българските комунистически власти Държавният департамент на САЩ е включил моето
име в своя специален Доклад относно нарушаването на човешките права в България.
09
май 2007 г. Янко Н. Янков»
Вж.: стр. 20-26, Янко Янков, Документ за самоличност.
Политическа документалистика, Том 9,
С., „Янус”,
2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4;
Вж.: стр. 48-53, Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките
права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика),
Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0;
Вж.: 2007-06-22, ПОМНИШ
ЛИ ПРИЯТЕЛИТЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ, МАЙКЪЛ? http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html
------- ------- -------
Така, Ваши превъзходителства, на
фона на тизи зловещи факти днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след Вашето
ФАКТИЧЕСКО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО в ПРЕСТЪПНИТЕ бутафорни политически промени в
България, АЗ ПРЕПОТВЪРЖДАВАМ СЪЩО ТАКА И ПОЗИЦИЯТА, която лично и
официално съм заявил още в самото начало на моето вече посочено по-горе Писмо
№LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика
на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички
български и чужди медии, който текст тук и сега ще цитирам:
„Ваши
Превъзходителства,
Вие, несъмнено, много добре знаете, но все пак като
изходен контекст на настоящето ми писмо бих искал да ви припомня, че само преди
няколко дни (на 02 юли) високоавторитетният британски вестник The Financial Times е публикувал
резултатите от проучване на общественото мнение, извършено от доверена на
вестника авторитетна социологическа агенция, съгласно които общественото мнение
в Испания, Франция, Германия, Италия и Великобритания е твърдо ориентирано към
възгледа, че именно Съединените щати са най-голямата заплаха за
световната стабилност, при което има и детайлизиращ текст, който гласи,
че европейците смятат САЩ за по-голяма заплаха, отколкото която и да е
друга страна.
Държа
на всяка цена да ви кажа, че когато преди около един месец, на 10 и 11
юни, президентът на САЩ Джордж Буш
посети България,
лично
аз бях един от онези изключително многобройни българи, които отказаха да
приветстват високопоставения американски гост,
и
то съвсем не с оглед съображенията на посочените по-горе европейски граждани,
а поради пределно простата
причина, че това посещение
всъщност имаше предназначението да бъде демонстрация на легитимиране властта на
новото поколение наследници на комунистическите изверги,
които
именно президентът пределно ясно и изрично определи като „свои приятели”
и
на които изрично и ясно обеща пълна подкрепа, ако властта им бъде застрашена.
Държа
изрично и ясно да ви кажа, че когато само няколко часа след като се
завърна от България
президентът
на САЩ участвуваше във Вашингтон в церемонията по тържественото откриване
мемориал на жертвите на комунизма,
поне
в моите очи тази негова демонстрация на духовна ангажираност със
Справедливостта бе възприета като абсолютно безсрамна и безскрупулна демагогия,
тъй
като той току-що не само бе легитимирал безотговорността за престъпленията на
бащите и дедите на онези, които днес управляват България,
но
бе легитимирал и тяхната собствена и лична безотговорност за престъпния
геноцид, който в момента се упражнява в България от третото поколение
комунистически изверги.“
---
Все
пак длъжен съм тук и сега официално да съобщя факта, че точно два дни преди визираното посещение на президента на САЩ Джордж Буш
в България, късно вечерта на вратата на жилището ми се позвъни и когато я
отворих, пред прага беха застанали едно цивилно лице и трима тежко въоръжени
полицаи от специалните части; а цивилното лице официално и само устно, без да
ми даде какъвто и да е официален документ ми каза, че ако аз отида сред
посрещачите на високопоставения американски гост, ще бъда арестуван по
обвинение за провокация и саботаж на церемонията.
Впрочем,
това несъмнено силно впечатляващо посещение, целящо да ми направи недвусмислено
ясна
демонстрация на обезпечено от военните сили пълно единство
на целите на българските комунисти и на американския президент
несъмнено
бе „усетено“ от мен далеч по-рано и
бе описано в моето официално писмо (Писмо
№LPC-Euro-Just-13/02.06.2007 г.) от няколко дни преди това, от 02 Юни 2007 г., адресирано до институциите на Европейския съюз,
Главния прокурор и Президента на България и дипломатическите мисии на
Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия, Европейската комисия в
България и САЩ. Тук и сега ще цитирам кратка извадка от него:
„5) Петият факт също така има
изключително важен статус.
На 31 май 2007 г. написах и изпратих по електронната поща изложение, адресирано до посланиците
на 52 (петдесет и две) държави, съдържанието на което изложение,
съставено на английски и на български език, е посветено на моето искане да бъдат
разследвани всички посочени от мен факти относно геноцидната практика,
която се прилага от всичките български посткомунистически правителства по
отношение на българското население.
6) Шестият факт също така има изключително важен статус.
Още същия ден, снощи, на 01 юни 2007 г., се
срещнах с няколко души мои приятели - висши специалисти от сферата на дейността
на силовите министерства, прокуратурата и съдилищата, и в крайна сметка стигнах
до извода,
че освен
досегашните традиционни, рутинни и тривиални оперативни мероприятия, на които
съм бил обект,
през
последните месеци съм обект и на ново и с висша степен на специализация
оперативно мероприятие,
продиктувано не само от целта на
специалните служби да елиминират ефектите на исканията ми за разследване на
геноцидните престъпления,
но и от целта
да бъде използувана оперативната ситуация, свързана с пристигането след две
седмици в България на американския президент Джорж Буш.
Както много добре е известно дори
и от медиите, тази оперативна ситуация се характеризира с изключително
активната дейност не само на американските, но и на всички европейски специални
служби; тази оперативна ситуация се характеризира и с това,
че може да бъде изключително удобен повод на българските специални служби
да поднесат на европейските и американските служби каквато си искат създадена
от тях камуфлажна информация.“
Вж.:
Епохални
времена: Професор Янко Янков: Посещението на Джорж Буш - удобен повод
на българските спецслужби да поднесат каквато си искат камуфлажна информация.
Вж.: ГЕНОЦИД! (11), http://iankov.blogspot.com/2007/08/11_30.html ;
Вж.:
стр.51-64, Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том
9, С., „Янус”, 2007, 312 с. ISBN: 978-954-8550-60-4.
V.
Така, Ваши Превъзходителства, НА ФОНА НА
ВИЗИРАНИТЕ КАТЕГОРИЧНО ЯСНИ УТОЧНЕНИЯ, ТУК И СЕГА КАТЕГОРРИЧНО ЯСНО ЗАЯВЯВАМ:
Първо. Искам
„кожите“, т.е., РЕПАРАТОРНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
поставянето им в затвори тип „Шератон“ на абсолютно всички, които като:
*офицери и агенти КАКТО НА комунистическата Държавна
сигурност ТАКА И НА
посткомунистическите специални служби;
*комунистически
и посткомунистически следователи,
прокурори, съдии и други институционално ангажирани лица,
ВЕЧЕ
ПОЛОВИН ВЕК, от времето на 70-те години до днес,
са участвували и продължават да участвуват в абсолютно престъпните репресивни
оперативни мероприятия срещу мен и всички свързани с мен мои семейно и фамилно
най-близки хора.
Уточнявам, че напълно
валидните официални доказателства за визираната престъпна дейност се намират КАКТО
В архивите на комунистическите и посткомунистическите специални служби,
ТАКА
И В архивите на комунистическите и посткомунистическите прокурорски и
съдебни институции, ТАКА И В архивите на други институции, ТАКА И В моите лични архиви.
Второ. Искам да „мотивирате“ Негово Превъзходителство Посланика на САЩ да уважи моето
доста отдавна официално заявено напълно легитимно и основателно искане да ми
бъдат предоставени копия от абсолютно всички официални и неофициални документи,
свързани с моето име по повод и във връзка с:
*моите многобройни
посещения в посолството на САЩ, особено (но не само!) по времето на комунистическия
режим;
*посещението на Джоузеф
Александър Кийл (втори политически секретар в посолството на САЩ) в
дома на родителите ми;
*цялата процедура по
обосноваването и изготвянето на текста
на прочетения на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна
Европа“ „Доклад на Държавния
департамент на САЩ“, в който моето име е посочено като пример на български
гражданин, лишен от човешки права;
*целите процедури, извършени
именно от официалните държавни институции на САЩ, по които отнасящата се за мен
информация е била предоставена на American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и на редица други американски и
световни правозащитни организации, които по онова време официално са излизали с
публични становища по моята защита.
При това
нека поясня, че ДНЕС, ВЕЧЕ ТРЕТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ ОТ ВИЗИРАНИТЕ СЪБИТИЯ, не
само като „ангажирано“ с тези събития лице, но и като утвърден научен
иследовател
ПРЕДВИД
КАКТО НА НЕЙНАТА АБСОЛЮТНО СИМВОЛИЧНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТАКА И НА СТАВАЩИТЕ ВЕЧЕ
ЧЕТВЪРТ ВЕК С МЕН И МОИТЕ НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА НЕ ПО-МАЛКО ЗЛОВЕЩИ СЪБИТИЯ,
ИМАМ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ
ФАКТИЧЕСКИ И ДРУГИ ОСНОВАНИЯ ДА СЕ СЪМНЯВАМ
ОТНОСНО ИСКРЕНОСТТА НА ЗАЩИТАТА, КОЯТО МИ Е БИЛА ОКАЗВАНА
И БИХ ИСКАЛ ДА ПРОВЕРЯ ХИПОТЕЗАТА ЗА НАЛИЧИЕТО още от Седемдесетте (70-те) години
НА СЪВМЕСТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ МЕЖДУ КГБ И ЦРУ.
Трето.
Тъй като от официалния Интернет-сайт на посолството на САЩ научих, че през
1989 г. Конгресът на САЩ е бил приел „Закон
за подкрепа на източноевропейските демокрации“, по силата на който е
била предоставяна „финансова помощ за
развитието на демократичните институции, политическия плурализъм и икономики на
свободния пазар в региона на Балканите“, и по силата на който Закон
специално на „демократичните институции в България“ от 1990 до
2007 г. са били предоставени 600 милиона долара помощ,
категорично
и ясно заявавам, че искам и настоявам да получа абсолютно пълна и изчерпателна
информация относно конкретните индивидуални и групови (организационни, корпоративни)
субекти, които са били получили такива „помощи“.
При това
тук и сега, за да мога категорично и ясно да поясня конкретното основание на
това мое конкретно искане, ще посоча, че на стр.309-319 на моята издадена през 1998 г. строго научна книга
„Увод
в Психологията на Правото“ е публикуван текст, озаглавен „Приложение“,
от който е видно, че:
*на 14 Юли 1997 г. съм адресирал
и предоставил официално мое писмо, адресирано до Посланиците на Австрия,
Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Португалия,
САЩ, Турция, Франция, Холандия, Швейцария, Швеция и Делегацияна на Комисията на
Европейския съюз;
*в
текста на писмото съм посочил, че текстът на тази книга е бил обсъден и
препоръчан за печат от Института за
правни науки при Българската академия на науките, като е посочено, че
Институтът не разполага с никакви финансови възможности за отпечатването на
книгата и поради това я препоръчват за издаване от други издателства;
*в
текста на писмото до посланиците е посочено, че аз се обръщам към тех с
искането да спонсорират издаването на таки книга, която е единствената в
българската научна литратура, посветена на темата за психологията на правото;
*в „Приложението“ към книгата е посочено, че
единственият отговор, който съм получил, е от Информационната служба на Посолството
на САЩ, че отговорът е подписан от Питър Айзенхауер, Културен аташе, и че
краткият текст съдържа следното изречение: „За съжаление книгоиздателската
програма на Информационната служба при Посолството на САЩ в София работи само с
американски автори, поради което не може да бъде от полза за Вашия проект“;
датата е 21 Юли 1997 г.;
*в
приложението към книгата съм посочил, че само един месец и половина след датата
на писмото на Питър Айзенхауер, в брой 250 (15 399) от 12 Септември 1997 г. на
в-к „Труд“ и в няколко други вестници
от същата дата е съобщено, че предишният ден Посленикът на САЩ Ейвис Болън
официално е връчила на 71 (седемдесет и една) български неправителствени
организации 550 000 (петстотин и петдесет хиляди) долари именно за
подпомагане точно на техната издателска дейност;
*при
това в приложението към книгата изрично и ясно съм посочил, че според
справката, която съм успял да направя, абсолютно
всичките ръководители и членове на посочените неправителствени организации са
бивши членова на комунистическата партия, бивши служители на комунистическите
репрпесивни органи и настоящи членове на политическите, икономическите и
силовите структури на Червената мафия;
*в
приложението на книгата изрично и ясно съм посочил, че на този факт, впрочем, ще
се върна и в политическите си мемоари, за да потърся отговор на два важни
въпроса: 1) „Защо
вече осем години САЩ подпомагат в България само онези организации и личности,
които по-рано са били плътно ангажирани с комунистите, а сега са очевидно
ангажирани с Червената мафия““ и 2)
„Защо
след 1989 г. посолството на САЩ с нищо не подкрепи автентичните противници и
жертви на комунизма, които преди това, макар и символично подкрепяше (а в
известна степен дори и подстрекаваше)?“.
Четвърто.
Впрочем, категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И
НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманитарния) МОРАЛ,
КАКТО
представителите на посолството на САЩ,
ТАКА
И представителите на другите, базирани в София посолства,
И
НАЙ-ВЕЧЕ Вие, тук визираните представители на 47 посолства
ТАКА
ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, някакъв отговор на
поставените мои въпроси и искания.
VІ.
Ваши Превъзходителства,
Като,
все пак, Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите
досегашното си политкоректно мълчание по повод на и във връзка с голямото
множество мои адресирани до Вас писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължание - Шесто Отворено
официално писмо
06 Октомври 2014 г. Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар