ГЕНОЦИД! (11)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Разбира се, всичките вие много добре знаете, че вече повече от три десетилетия моите и на близките ми (роднини и приятели) проблеми с българските специални служби въобще не са спирали, и това го знаете най-малкото от текстовете на моите изключително многобройни искания за разследване на посочената престъпна дейност и за спиране на вихрещия се терор.

Сега, с настоящето мое изложение се обръщам към всичките вас със съвсем конкретно искане, което е възникнало в контекста на съвсем конкретните събития, случили се през последните дни и часове, продължаващи и в момента.

І.

От 16 март до 18 май 2007 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор на България девет прецизно обосновани искания за разследване на престъплението ГЕНОЦИД, извършвано от българските посткомунистически правителства против българските граждани. В рамките на сравнително обширни писмени текстове и позовавайки се върху конкретно посочени факти и мнения на видни български експерти съм обосновал тезата, че всички български посткомунистически правителства са извършвали организиране и системно провеждане на практика на ДЪРЖАВЕН ТЕРОРИЗЪМ, ЕВГЕНИКА, социално-икономически и пенсионен ГЕНОЦИД, социално-медицински и медикаментозен ГЕНОЦИД, образователeн ГЕНОЦИД, извънсъдебни УБИЙСТВА и други форми на ГЕНОЦИДНО НАСИЛИЕ и ИЗТРЕБЛЕНИЕ на гражданите на България.

От тези изложения става пределно ясно, че в крайна сметка мнението на съответните видни български специалисти е категорично, че:

1) през посочените години на управление на българските посткомунистически правителства от демографската карта на България са изчезнали най-малко 1 500 000 (един милион и петстотин хиляди) български граждани;

2) тяхното изчезване е резултат именно от прилагането на най-различни форми на геноцидно и друго престъпно насилие.

ІІ.

От тектовете на съответните изложения е видно, че всяко едно от тях е било адресирано и до всички посланици, акредитирани в България от държавите-членове на Европейската комисия, САЩ и Швейцария, както и до редица други, конкретно посочени адресати, ангажирани с дейността на ООН и Европейския парламент - тоест, че всяко едно от тези изложения е било адресирано до 30-35 (тридесет-тридесет и пет) получатели; което означава, че за да мога да поставя въпроса за геноцидната престъпна дейност на българските посткомунистически правителства и да потърся помощ и защита от видните европейски личности и институции, за посочения период от два месеци съм изпратил по пощата около 300 (триста) писма.

Тъй като не желая тук да ви занимавам с конкретни изчисления, ще ви посоча, че като имате предвид величината на пощенските такси в България, както и размера на пенсионните и трудовите възнаграждения на различните слоеве от българското население, вие ще констатирате, че разходите, които съм направил за изпращането на тези писма по обикновената и традиционна пощенска система се равняват на едногодишния доход на един обикновен бългаски пенсионер, четвъртгодишния доход на един обикновен български работник и едномесечния доход на един български професор по правни науки.

ІІ.

Тъй като отникъде не получих никакъв отговор, напълно закономерно бе в съзнанието ми да се формира подозрението, че всичките тези европейски и други институции не са нищо друго, освен част от една световна репресивна система, работеща в пълен синхрон с българската комунистическо-мафиотска по своя генезис и дълбоко античовешка система на организиране на държавната власт.

Тъй като, обаче, все пак имам зад гърба си не само квалификацията на професор по правни науки, но и квалификацията на дългогодишен политически затворник на комунистическия режим, за мен бе повече от ясно, че тоталното мълчание на всички адресати на писмата ми се дължи на елементарния и добре познат още от комунистическо време факт, известен като извършвано от специалните служби престъпно нарушаване на неприкосновеността на пощенската кореспонденция.

Така, в контекста на тези именно съображения, направих експеримент – изпратих текста на едно от писмата на електронния адрес на един от адресатите (Европейския омбудсман), и само след няколко дни получих от него официален писмен отговор, че писмото ми е получено и във връзка с него е образувана съответната процедура; при това от писмото на този адресат ставаше пределно ясно, че преди това той не е получил нито едно от моите писма, адресирани до него и изпратени чрез традиционната пощенска система.

Питам ви, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Първо: „-Колко души в България имат както високата юридическа и политическа квалификация, така и мотивацията, така и паричните възможности да адресират толкова много писма, с надеждата да получат справедливост и правосъдие?” (която надежда, впрочем, в крайна сметка се оказва напълно неадекватна);

Второ: „-Докога българските специални служби ще продължават да изземват кореспонденцията на гражданите, за да ги лишават от възможността да информират световните и европейските личности и институции за фактите на изключително жестоките престъпления, извършвани от българските правителства, действуващи като нискойерархични слуги на руската Червена мафия?”;

Трето: „-Докога българските специални служби ще продължават не само да участвуват в престъпната геноцидна дейност на българските посткомунистически правителства, но и в престъпната дейност по специалното преследване на онези от жертвите, които се съпротивляват и се стараят да информират европейската и световната общественост за съответните факти на бруталното нарушаване дори и на най-елементарните човешки права на българските граждани?”.

ІІІ.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Така посоченото по-горе престъпно нарушаване на кореспонденцията ми, разбира се, е престъпление, но ... все пак с известна доза условност и в контекста на йерархизирането на престъпните резултати, бих могъл да го квалифицирам като „едно от почти невинните рутинни или тривиални престъпления”, извършвани от тотално подчинените на Мафията днешни български специални служби.

Естествено нямам намерение тук, сега и в контекста на това писмо да ви занимавам с всичките подробности, но все пак ще ви посоча само няколко факти.

1) Първият факт е доста стар, но е изключително важен като аналогия.

При едно от поредните ми посещения през 1983 г. в посолството на Германската федерална република, и по-точно няколко минути след като излязох от посолството, до мен спря една лека кола, натикаха ме вътре в нея и ме закараха в Първо районно управление на МВР, намиращо се, впрочем, съвсем близо до тогавашната сграда на това посолство (днес сградата се намира на друго място). Там няколко души, изключително елегантно облечени за оново време, ми казаха, че били получили телефонно съобщение от загрижен гражданин, който им бил казал, че някъв младеж, който имал същите описания като мен, съвсем ясно показвал, че има неадеквато поведение, и че по-конкретно не знае нито името си, нито къде се намира, нито в какви сгради влиза и за какво влиза там. Тези елегантни и цивилно облечени милиционери ми казаха, че са били загрижени за моето здраве, че искат да ми помогнат, и че е нужно да им разкажа и да напиша дали си зная името, дали зная къде се намирам и дали изобщо помня в каква сграда съм бил преди половин час.

Тъй като по онова време бях не само професионален юрист, но и главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет, на мен ми беше пределно ясна целта на цялата тази операция; и вместо да се поддам на тяхната провокация, самият аз им отвърнах провокационно, като казах, че много добре помня къде съм бил преди половин час, и че съм бил при жената и дъщерята на единия от тях, че съм ги оправил и двете, но че съм останал разочарован и от двете, защото са били доста мърляви. Ефектът беше поразителен – те реагираха, като ме набиха жестоко, после ме качиха в някаква кола и ме оставиха в алеята на парка, намиращ се недалеч от районното управление на МВР, и казаха, че каквото и да говоря при следващото си влизане в посолствата, няма да мога да докажа нищо от онова, което се е случило с мен.

Очевидно, на онзи етап тези специалисти от специалните служби все още не са били готови да ме арестуват и осъдят, и все още са се надявали да ме компрометират пред посолствата като луд, и така да елиминират ефекта от моите посещения при тях; освен това, обаче, тези специалисти от специалните служби на тогавашната власт достатъчно ясно са разбирали, че такова компрометиране няма да може да стане, тъй като по онова време аз сам разпространявах информацията, че още преди да започна да посещавам посолствата, съм си бил направил серия медицински изследвания, от които е видно, че съм напълно здрав, и че после съм бил дал на дипломатите цялата документация от тези медицински изследвания.

2) Вторият факт е съвсем пресен и е следният:

На 28 март т. г. посетих посолството на Швейцария и лично предадох на служебното лице написан и подписан от мен текст – при това текст, отнасящ се точно за извършвания от Правителството геноцид; после веднага посетих посолството на Франция и направих същото; след което посетих посолството на Великобритания и пак направих същото; накрая посетих регистратурния офис на Главния прокурор на България и там регистрирах писмения текст, който преди това бях депозирал в посочените посолства (виж: рег. № към 4459/07.ІІ от 28.03.2007).

Само около половин час след това с мен се случи на пръв поглед напълно битово събитие – по време на пазаруване на зеленчуковия пазар бях нападнат от няколко души, наложи ми се да викам с пълно гърло за помощ, имаше много хора, но никой от гражданите не смееше да се намеси, а когато някой острани извика, че идва полиция, нападателите ми се разбягаха и в ръцете ми остана само един, за когото се бях силно вкопчил, за да не избяга; той беше задържан и накаран да напише така нареченото „обяснение”, но се оказа, че тъй като това лице имало „право на защита на личните данни”, полицаите отказаха да ми дадат каквато и да е информация за него.

Когато след около десет-петнадесет минути минах край мястото на събитието, там все още имаше хора, които са били свидетели на случилото се, и от техните описания на мен ми стана пределно ясно, че съм бил обект на специално оперативно мероприятие на специалните служби на българското Правителство.

На другия ден депозирах специално искане за разследване, адресирано до Началника на Трето районно полицейско управление, което искане за разследване има рег. № 4504 от 29.03.2007 г.

Оттогава до днес, обаче, все още не съм получил абсолютно никакъв отговор и не мога да се добера до каквато и да е информация относно това, какво е направила полицията по повод и във връзка със станалото с мен. При едно от посещенията ми в сградата на Трето районно полицейско управление дежурният офицер ме накара да му разкажа за какво става въпрос, после ходи някъде из сградата, и когато се върна при мен ми каза, че нямам право да получа никаква информация от тях, а информация ще мога да получа единствено от прокуратурата, но при едно-единствено условия – че предоставя на полицията оригинален документ от Института по съдебна медицина, от който да е видно, че съм бил прегледан още същия ден, който документ полицията ще комплектува с другите документи, и едва тогава ще го изпрати на прокурора, и едва тогава ще имам възможност да узная какво е станало с мен, при това само ако прокурорът ми разреши. Тъй като заявих, че разполагам с документ от моя лично лекуващ ме лекар, на когото именно имам доверие, дежурният офицер ми заяви, че на него му е било разпоредено да получи от мен само документ, който е издаден единствено от лекаря, който е бил дежурен същия ден в Института по съдебна медицина.

А истината е много елементарна: като автор на 39 (тридесет и девет) книги, няколко от които са по психология на правото и психология на политиката, аз имам достатъчна представа и относно материята, отнасяща се до така наречената „Оперативна психология”, която се преподава единствено в Полицейската академия, и по която дисциплина преподавател е генерал Иван Чобанов - същият, който само до преди няколко месеци бе и началник на една от специалните служби при Министреството на вътрешните работи.

При това притежавам специалната информация, че в лекционния курс на въпросния генерал е залегнало и изучаването на провокационна схема, при която специалната служба извършва мероприятия, които се осъществяват при следната последователност: а) за определен ден в определено медицинско заведение се обезпечава да бъде дежурен лекар човек, който е офицер или агент от тайните служби; б) за същия ден се обезпечава екип, който да нанесе сериозен побой преди всичко върху главата на обекта на оперативното мероприятие; в) когато обектът на оперативното мерприятие отиде при съответния дежурен лекар, и примерно заяви, че „след побоя има силен световъртеж”, тогава този лекар-провокатор вписва в протокола си, че „пациентът чистосърдечно е заявил, че през последните пет години има постоянен световъртеж, и прочее, и прочее”; г) специалната служба съставя специален текст, който първо бива включен в полицейския Бюлетин за произшествията, а след това се обезпечава масово медийно разгласяване само и единствено на този именно манипулативен текст.

Тъй като обаче аз, знаейки този алгоритъм на провокационно действие на българските специални служби, отказах да се включа в неговия механизъм и се снабдих с медицински документ, издаден от личния ми лекуващ лекар, Полицията отказа да вземе този документ, и така отказа да ми даде каквато и да е информация относно разследването, което е била направила. Така случаят, бидейки неуспешен за специалните служби, бива потулен и събитието бива считано за несъстояло се.

Аз, обаче, изрично, ясно и категорично настоявам да ми бъдат дадени копия от всички документи, съдържащи се в преписката, намираща се в посоченото районно полицейско управление, включително и тези текстове да станат обществено и медиино достояние.

3) Третият факт е още по-пресен и засяга съпругата ми, която е оперирана от раково заболяване и като пациент на съответния диспансер в продължение на вече много месеци е подложена не само на пълно лишаване от съответните животворни лекарства, за които има официално предписание за прилагане, но и е подложена на изключително жестоко психологическо третиране от няколко души лекари, включително и от самия управител на диспансера.

Когато само преди един ден ми се наложи да разговарям с трима от тези лица, констатирах по категоричен начин, че:

►тяхното поведение е предварително планирано;

►тези лица имат предварително даденото им обещание за безнаказаност за това, което вършат;

►поведението на тези лица има предназначението да предизвика у мен мотивацията да спра да търся правораздаване от официалното българско и европейско административно и съдебно правосъдие, и да започна сам да правораздавам;

►при което, набутвайки ме в капана на самозащитата и жертвувайки някакви си човешки нищожества, върху които би трябвало да посегна, специалните служби целят да ме компрометират на ниско и битово ниво и така да ме елиминират от сцената, на която съм поставил въпросите за престъпленията на Правителството и за тяхните (на специалните служби) престъпления.

При това, като имам предвид времето, когато тези човешки нищожества са се дипломирали като лекари, за мен е категорично ясно, че върху основата на официално действуващия по онова време Закон те са получили офицерски звания само няколко месеци след дипломирането си и имат статус на лица, действуващи в условията на военизирана тайна, който тогавашен статус на секретност на дейността днес е поставен в услуга на новите мафиотски и властнически сили.

4) Четвъртият факт също така е само от преди един-два дни.

На 30 май 2007 г. написах изложение, което е адресирано до всичките адресати, които са адресати и на настоящето изложение; това изложение от 30 май бе официално регистрирано в регистрационната служба на Главния прокурор на България и отделно бе изпратено до адресатите на техните електроннни адреси.

Текстът на това изложение бе посветен на моето искане за разследване на престъпленията на специалните служби и на искането ми да бъде спрян упражняваният от тях върху нас престъпен терор.

5) Петият факт също така има изключително важен статус.

На 31 май 2007 г. написах и изпратих по електронната поща изложение, адресирано до посланиците на 52 (петдесет и две) държави, съдържанието на което изложение, съставено на английски и на български език, е посветено на моето искане да бъдат разследвани всички посочени от мен факти относно геноцидната практика, която се прилага от всичките български посткомунистически правителства по отношение на българското население.

6) Шестият факт също така има изключително важен статус.

Още същия ден, снощи, на 01 юни 2007 г., се срещнах с няколко души мои приятели - висши специалисти от сферата на дейността на силовите министерства, прокуратурата и съдилищата, и в крайна сметка стигнах до извода, че освен досегашните традиционни, рутинни и тривиални оперативни мероприятия, на които съм бил обект, през последните месеци съм обект и на ново и с висша степен на специализация оперативно мероприятие, продиктувано не само от целта на специалните служби да елиминират ефектите на исканията ми за разследване на геноцидните престъпления, но и от целта да бъде използувана оперативната ситуация, свързана с пристигането след две седмици в България на американския президент Джорж Буш.

Както много добре е известно дори и от медиите, тази оперативна ситуация се характеризира с изключително активната дейност не само на американските, но и на всички европейски специални служби; тази оперативна ситуация се характеризира и с това, че може да бъде изключително удобен повод на българските специални служби да поднесат на европейските и американските служби каквато си искат създадена от тях камуфлажна информация.

ІV.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

За пореден път настоявам пред всичките вас да съдействувате за пълно и прецизно разследване на всички посочени от мен факти и обстоятелства във всичките мои официални изложения.

02 юни 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Euro-Just-13/02.06.2007 г. до Президента на ЕК, Генералния секретар на Съвета на Европа, Главния прокурор, Президента, посланиците на държави от ЕС, Швейцария и САЩ, акредитирани в България, и на Представителството на ЕК в България].