ЛЕНИН - ТЕРОРИСТИЧНА МИШЕНА

Г. Историографията не е отбелязала нито един терористичен акт против В. И. Ленин преди Октомврийската революция. Първият, и почти водевилен, опит за терористично покушение върху него е бил извършен в Петроград само един месец и половина след като болшевиките завзели властта – вечерта в 19,30 часа на първи януари 1918 г. 12 души стреляли по автомобила, ранили един от спътниците и се скрили. Странното е, че случаят бил станал достатъчно публично известен, с изключение на самоличността на дейците, за които, болшевишките тайни служби официално заявили, просто нищо не са могли да установят.

Впрочем, тези подробности никога не били установени, най-вече поради това, че в атентата участвували служители на същите тези тайни служби. Тъй като някои от служителите на болшевишките тайни служби наистина са били бивши царски офицери, които после преминали в емиграция и там разказали подробности, станала известна легендата, че покушението е било организирано от княз Д. И. Шаховской, който за целта бил финансирал мероприятието с половин милион рубли. Останала, обаче, напълно неизяснена най-странната особеност на този водевилен атентат – той като че ли се оказал изключително “добре дошъл” повод, условие и предпоставка за реализиране на доста отдавнашните намерения на самия Ленин за фактическото въвеждане на режима на червения терор. Или иначе казано – и днес стои изключително силното подозрение, че този атентат е бил измислен и планиран по личното нареждане на самия Ленин.

Само две седмици след първото покушение, в средата на януари 1918 г., е направен втори опит за покушение срещу Ленин, но един войник на име Спиридонов извършил предателство и така било установено, че т. нар. “Съюз на кавалерите на Георгиевския военен орден” в Петроград подготвял покушение. На 22 януари 1918 г. те били арестувани, но точно по същото време германците предприели настъпление срещу Петроград, арестуваните предявили искане да не бъдат съдени, а да бъдат изпратени на фронта, и лично самият Ленин издал разпореждане за това.

След преместването на правителството от Петроград в Москва, през януари 1919 г. с Ленин се случила една доста конфузна случайна ситуация, която, все пак, от чисто военно-охранително гледище може да бъде счетена за трети опит за покушение. На път за краймосковската дача на Надежда Крупская автомобилът бил спрян от въоръжена банда на един известен по онова време криминален престъпник; самият Ленин, офицерът-телохранител и шофьорът били принудени да излязат от колата; телохранителят не можел да реагира по никакъв начин, тъй като лично Ленин му бил наредил здраво да държи в ръцете си един бидон с мляко, за да не се разлее - бил предназначен за Крупская; освен това те първоначално не проумели какво става, тъй като били помислили, че тези, които ги спирали, са обичаен военен патрул; от своя страна пък полуграмотните престъпници, макар и да иззели документите на Ленин, не успели да прочетат правилно фамилията и си помислили, че са пленили един от известните търговци, евреина Левин. Престъпниците взели автомобила и оставили восокопоставените пътници на безлюдния път. После лично легендарният Джержински оглавявал операцията по ликвидирането на престъпника и бандата му.

Четвъртият случай на терористично покушение над Ленин е станал на 30 август 1918 г. и се приписва на Фани Е. Каплан, истинското име на която е Фани Х. Ройтман (1887-1918). То е най-странното и най-заплетеното покушение, а и, поне видимо, изглежда да е най-успешното – самият Ленин е ранен с два куршуми. Според официалната версия, през 1906 г. терористката е била участвувала в подготовка за атентат върху киевския генерал-губернатор, заради което от 1907 до 1917 г. е била на каторга. Пак според официалната версия, тя е била заловена на местопрестъплението и само четири дни след това, на 3 септември, е застреляна лично от коменданта на Кремъл.[1]

Според редица други, изключително сериозни и достоверни източници, обаче, терористката е била изпратена в редица строго охранявани затвори, където е престояла до май 1945 г., когато, вече почти напълно сляпа и болна, е била освободена, и след по-малко от две години, в началото на 1947 г., е умряла. Сред изследователите на тази тема доминира схващането, че съществуват доста материали, според които това покушение е инсценировка на специалните служби, имаща предназначението да послужи като официален и формален повод за начало на т. нар. “червен терор” в Русия.[2] Наистина, след разсекретяването на архива на КГБ през 1991 г. е установено, че следственото дело № 2162 не съдържа никакви аргументирани и доказани данни за вината на Ф. Каплан – показанията на 17-те разпитани свидетели са крайно противоречиви и нито един от тях не сочи, че именно тя е стреляла[3].

От материалите е видно, че самата Фани Каплан, макар и наистина да е била ангажирана с някаква подобна дейност, въобще не е имала представа за какво става въпрос, и по време на съдебния процес с изненада била узнала, че е обвинена в покушение именно срещу самия Ленин, при което изрично твърдяла, че точно по това време се е намирала в другия край на Москва. На всичко отгоре, десетина години преди покушението, когато е била едва 16-годишна, поради неумело боравене с експлозиви тя била получила сериозно увреждане на зрението си, което категорично поставяло под съмнение възможността да осъществи два успешни изстрели срещу Ленин. Освен това, макар и да съществуват редица измествания във времето, когато е станало събитието, като се сочат различни часове в промеждутъка от 6 до 11 часа вечерта, несъмнено е, че събитието е станало именно вечерта, когато видимостта едва ли е способствувала за точните изстрели на Каплан. На всичко отгоре, категорично установено е, тя е била арестувана с чадър, и че същата вечер Ленин си бил взел топлото пардесю, което пък показва, че времето е било облачно, мрачно и дъждовито. Освен това, според изследователите, съществуват още твърде много факти, които сериозно сочат, че покушението не е било извършено от Фани Каплан, и че тя всъщност е била използувана само като прикритие на истинския изпълнител.

Налице са, също така, и факти, че на 1 септември 1918 г. в Москва е бил арестуван британският консул Брюс Локарт, когото чекистите обвинили като съучастник на Каплан и имали силното желание да придадат британски характер на покушението; което, обаче, се провалило, тъй като при направената т. нар. “очна ставка” Фани Каплан категорично заявила, че никога не е била виждала този човек, и наскоро той бил пуснат, а обвинението срещу него отпаднало.

Освен това, в същия ден, в който е било извършено покушението срещу Ленин, е бил убит и председателят на ЧК в Петроград Урицки, а самият Ленин, който вече е знаел за това, тръгнал на срещата си с работниците без никаква охрана, което, от охранителна гледна точка, несъмнено е подозрително поведение. Пък и никой никога не е виждал неговите рани от покушението, а описанията, които са били дадени от няколко души негови приближени във връзка с неговото биологично реагиране по времето, когато е бил “превързан” и “лекуващ се” от раните си, дават основания за съмнение, че изобщо е имало раняване.

В издадената в Лондон книга на Григорий Нилов “Граматика на ленинизма” се казва, че двете покушения – срещу Урицки и Ленин - са били организирани от самата ВЧК, за да може да послужат като повод за започването на т. нар. червен терор, при което са възможни два варианти: това да е станало със съгласието и разпореждането на самия Ленин; или да е станало без негово съгласие и знание, за да може той да бъде манипулиран и лекото му раняване (ако изобщо наистина е имало такова) да бъде мотивиращо неговите решения основание.[4]

Срещу Ленин са били извършени атентати и след смъртта му. Това май е било възможно само в Русия; на историците не са известни други такива случаи. Така, на 1 септември 1973 г. в Мавзолея на Ленин избухнала бомба с огромна сила; на мястото пристигнал лично шефът на КГБ Андропов и заместникът му Цвигун, които поели ръководството на следствието. Било установено, че това било дело на рецидивист, прекарал 10 години в затвора, който внесъл бомбата в дрехите си и загинал при нейното взривяване, като загинали още няколко души и били ранени още толкова, но тялото на Ленин останало непокътнато.

---

[1] Известия ВЦИК, 4 сентября 1918; Еженедельник ЧК, 1918, № 6, с. 27; Мальков, П. Д., Записки коменданта московского Кремля, М., 1959, с. 159-161.

[2] Lyandres, S., The 1918 Attempt on the Life of Lenin: a new look at the evidence, In: Slavic Review, 1989, Vol. 48, N 3, p. 432-448.

[3] Литвин, А. Л., Кто стрелял в Ленина?, г. Мегаполис-Континент, М., 30 июля 1991 г.; Литвин, А. Л., Дело 2162 и другие дела, ж. Собеседник, М., 1991, Октябрь, № 42.

[4] Така и: Василев, Олег, Независимая газета, 29 август 1992; Зенкович, Николай, Атентатите срещу Кремъл. Терористични действия и инсценировки, Превод от руски, С., 1996, с. 8-27.

[Публикувано като §1.Г. на стр.118-122 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].