Евгемер
Евгемер или Евгемер Месенски (360/340-260 г. пр. Хр.) е философ и писател, роден в сицилианския град Месена, за когото се предполага, че е живял в двора на македонския цар. Той е автор на написания в романистична форма трактат, озаглавен “Свещената хроника” (“Свещените записки”), от който са запазени само отделни фрагменти, дошли до нас в кратък преразказ на Диодор Сицилийски (V, 41-46).
В този художествено-романистичен трактат, под формата на пътепис за извършено пътешествие по далечни морета, се разказва за щастливия остров Панхея, за някогашните мъдри и могъщи царе на този остров Уран, Кронос и Зевс, които успели да подбудят хората да им въздават божествени почести и да ги почитат като богове. Така, в него е изложена и развита теорията, съгласно която представата за боговете е възникнала върху основата на това, че определени личности, преди всичко племенни вождове или царе, живели в първобитното време, впоследствие са били обожествени.
Цицерон пише, че именно Евгемер е бил първият, който е развил теорията, че храбрите, прославените и могъщите хора след смъртта им са били обожествявани, и така именно са били родени или са се били появили боговете, и подчертава, че първият преводач и последовател на Евгемер и евгемеризма е Ений[1]. У Секст Емпирик също така се намира текст, според който Евгемер е “призван безбожник”, според когото когато животът на хората е бил несигурен и те са разчитали на силата и ума на онези от тях, които са ги превъзхождали в това отношение; тогава именно, особено след смъртта им, тези хора са били станали обект на поклонение и почитане и като притежаваща някаква божествена сила и като богове, докато те всъщност са били обикновени хора[2].
Няма коментари:
Публикуване на коментар