Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
1.
На 11 ноември 1997 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор пределно ясно искане за извършване на разследване на планирана от Държавна сигурност престъпна строго секретна операция, засягаща мен и тогавашния вицепрезидент (заместник-председател на Държавния съвет) акад. Ярослав Радев, при което съм поискал да бъде разпитан като свидетел Замфир Замфиров от Монтана. По-късно текстът на това искане е публикуван на с. 273-277 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Уточнявям, че тогава, по времето, когато предявих това искане за разследване, моята юридическа позиция бе обезпечена единствено от готовността на четирима души да дадат показания като свидетели – Замфир Замфиров, Никола Илков, Петър Петров (тогавашен районен прокурор, а днес – титулярен Окръжен прокурор) и Атанас Атанасов (тогавашен титулярен Председател на Окръжния съд) - всичките от град Монтана.
В това мое искане за разследване изрично и ясно съм посочил фактите и обстоятелствата, свеждащи се до това, че през периода 1982-1984 г., действувайки като държавни служители, определени офицери от Държавна сигурност са били планирали и пуснали в ход строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което: а) сред хората, които ме познават, е била пусната в специален, усилен и интензивен ход на разпространение слуховата версия, съгласно която съществуващият между мен и акад. Ярослав Радев конфликт вече се е отразил много зле върху психиката ми, не се е било знаело какво бих предприел и имало висока степен на вероятност да въвлека в нещо много опасно всички, които по някакъв начин контактиват с мен, и ми помагат за каквото и да е; б) през това време на Замфир Замфиров спешно са били възложени следните задачи: ►да изостави работата си като бригадир на един строителен обект и да поеме друг обект, намиращ се в местността „Мирково ханче” в района на Средногорието; ►да направи всичко, което е възможно, за да ме покани там на двуседмична почивка в планински район и на негова пълна издръжка; ►на всяка цена да обезпечи моето присттигане там, за да бъде осъществена случайна за мен, но иначе добре планирана от Държавна сигурност среща между мен и Ярослав Радев, който често се отбивал в този район на път за родното си село; ►офицерът от Държавна сигурност, който е искал това да стане, се е казвал капитан Иван Даскалов, и той лично е посещавал мястото два пъти, за да огледа местността и да направи оперативен план за изпълнението на възложената му задача.
В това мое искане за разследване изрично и ясно съм посочил: ►че всичките тези факти и обстоятелства Замфир Замфиров още тогава искрено и предвидлино е бил споделил както с мен, така и с хората, чиито имена са посочени по-горе; ►че още тогава в присъствието на същите тези хора аз изрично и ясно съм казал, че става въпрос за капан, аналогичен на този, който Държавна сигурност е била поставила на Цветан Килограмски от град Кнежа, на когото по подобен начин е била уредена среща с държавния глава Тодор Живков, а после всичко бе завършило с обвинение в терористично покушение и дългогодишен затвор.
2.
Само една седмица след така посочената регистрация на въпросното мое искане за разследване, на 20 ноември 1997 г., съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор т. нар. „допълнение към искането ми от 11 ноември 1997 г.”, в което изрично и ясно съм посочил, че: ►така описаната фактическа обстановка е била многократно разказвана от Замфир Замфиров пред много наши общи познати и винаги е била изказвана готовност за потвърждаване на тези факти пред официалните органи на властта; ►съвсем наскоро Замфир Замфиров е бил предприел не само публично разгласяване на фактитете и обстоятелствата, но и е бил направил лично извънсъдебно изявление пред посочения съдия, тъй като се е опасявал, че офицерите от ДС ще се опитат да направят така, че той да няма възможност да заяви показанията си пред следвствените органи.
Уточнявам, че така посочения текст на това „допълнение към искането ми от 11 ноември 1997 г.” е публикуван на с. 278-279 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
3.
На 09 януари 1998 г. военният прокурор полковник Пендаров е издал Постановление, с което е отказал да образува предварително производство против Държавна сигурност „поради липса на престъпление”, при което т. нар. „липса на престъпление” е обоснована и доказана не чрез липсата на деяние на извършителя, а чрез позоваване на това, че деянието на извършителя се оказало неуспешно, тъй като „жалбоподателя разгадал намеренията”; излиза, че щом като жалбоподателят е бил „разгадал намеренията на ДС”, то престъпление няма, и че ако той не ги беше „разгадал”, то престъпление е щяло да има, но пак не е щяло да има разследване, тъй като не е щяло да има „жалбоподател”.
Уточнявам, че текстът на така посоченото Постановление е публикуван на с. 286 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
4.
На 19 август 1998 г. съм съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор следващото мое искане за разследване по същия случай; текстът на това искане е публикуван на с. 525-535 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Уточнявам, че: а) върху основата както на старите и добре известни ми факти и обстоятелства, така и на новите ситуационни данни, в това изложение изрично и ясно съм обосновал тезата, че въпреки изключително високия си ранг в официалната държавна структура, акад. Ярослав Радев всъщност е бил само институционално прикритие на провежданите против мен оперативни мероприятия на Държавна сдигурност; б) не е имал никаква представа за урежданата от ДС среща между мен и него, уж уреждана по негово искане, както е било казвано на З. Замфиров; в) военният прокурор Пендаров, който е издал Постановлението за отказ за образуване на наказателно преследване против Държавна сигурност, и преди това многократно лично и непосредствено е участвувал в множество други насочени против мен и моите близки оперативни мероприятия на същата тази ДС; г) в това изложение от 19 август 1998 г. съм посочил, че след неотдавнашното разсекретяване на част от архивите на ДС вече са налице документални доказателства за така обоснованата от мен теза – че Държавна сигурност е била планирала да осъществи и е направила всичко възможно, за да реализира реален или камуфлажен терористичен акт против вицепрезидента Ярослав Радев, след което напълно реално и ефективно да обвини именно мен за неговото осъщестгвяване - и че тези доказателства се намират на с. 16-17-18-19-20, с. 33 , с. 52, с. 60, с. 61 , с. 70-71, с. 73-74, на „Том І. Дело № 21441. ДОР „Дракон””.
5.
На 28 октомври 1998 г. съм съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор следващото мое искане за разследване по същия случай; текстът на това искане е публикуван на с. 105-113 от Том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Уточнявам, че този текст в общи линии представлява повторение и детайлизиране на вече написаните от мен факти и обстоятелства, при което съм доуточнил, че: ►при осъществяването на така посочения план за реализирането на терористичния акт Държавна сигурност е действувала „изключително спешно, едва ли не панически”; ►място за атентата е било избрано поради „семантични” стратегически съображения; и ►самото провеждане на терористичния акт е ставало по вече утвърдената и изпитана схема, която вече успешно е била приложена относно срещата на Цветан Килограмски от Кнежа с държавния глава Тодор Живков; ►във връзка с провеждането на този терористичен акт е съществувала някаква „строго секретна справка до отдел „Военно-административен” на ЦК на БКП”, съдържанието на която „справка” и днес се пази в изключително важна тайна.
6.
На 20 февруари 2002 г. съм съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор следващото мое искане за разследване по същия случай; текстът на това искане е публикуван на с. 427-436 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Уточнявам, че това мое искане за разследване е предизвикано по съвсем непосредствия повод на излизането от печат на книгата на Светослава Тадаръкова „Кръстника и Силните”, където в специално интервю на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов са казани абсолютно неверни неща, които, очевидно, са били взети от камуфлажната фактология на така посоченото строго секретно оперативно мероприятие.
7.
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
за пореден път отново се обръщам към вас с искането да образувате наказателно преследване както срещу престъпниците от уж бившата Държавна сигурност за извършването на така посочените престъпления, така и срещу техните слуги от прокуратурата за факта на прокурорското укриване на тези престъпления.
05 февруари 2007 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Embassy-066/05.02.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].
Няма коментари:
Публикуване на коментар