Разбира се, терористичните организации и акции са съществували и дълго време преди появата на телевизията, както и въобще на средствата за масова информация, или поне когато броят на хората, четящи вестници, е бил нищожен. Но дори и в онези времена на “стария” (“класовия”) тероризъм, какъвто е бил този на руските народоволци и есери, терористите прецизно са отчитали демонстрационния ефект и са се стараели да въздействуват не толкова върху населението в цялост, колкото върху държавата, и по-точно върху нейните управляващи кръгове, на които именно са били обявили своята война.
После, когато след Първата световна война, на преден план изпъкнали етническите мотиви, започнала ерата на етническия тероризъм, евфемистично наричана от френския учен Ален Менк “ера на възвръщането към трайбализма”[1]; на възвръщане “именно към трайбализма, но не към национализма”, т. е. към специфичната за трайбализма монолитна затвореност в рамките на схващанията за кръвта и за земята, и свързаната именно с конкретната кръв и конкретната земя идентичност, а не към специфичната за национализма много по-слаба монолитност, обикновено допускаща откритост и присъединяване.[2]
И може би най-яркият пример на етнически тероризъм е Северноирландският тероризъм, където в продължение на вече много десетилетия се води жестока и безпощадна междуособна война между т. нар. паравоенни части (paramilitaries) на католическата Ирландска републиканска армия и отрядите на протестантските лоялисти. Както убедително показват в своето изследване ирландските автори Б. О’Лири и Дж. МакГери, въпреки широко разпространеното мнение, че противоборството протича между католици и протестанти, по същество става дума за борба между две етнически общности, едната от които е съставена от потомците на принадлежащите към католическата църква коренни ирландци, живеещи на острова още преди неговото завоюване през ХVІ век от монарсите от Тюдорската династия, а другата е съставена от потомците на принадлежащите към презвитерианската и англиканската църква шотландски и английски заселници. И едните, и другите имат един и същ език и една и съща култура, а враждебността между тях е обусловена от по-малко съществени фактори, които въобще не засягат елементите на общата им идентичност[3]. При това, в Северна Ирландия страда много повече гражданското население, а сред бойците на двете враждуващи групировки жертвите са чувствително по-малко, отколкото сред мирните жители, които терористите уж защитават; което, всъщност, е едно от поредните потвърждения на тезата, че съвременният тероризъм се отнася с безразличие към съдбата на пряко неучаствуващите във военния конфликт.
Етническият тероризъм преди всичко е неотделим от партизанската война, която всъщност е неразделна част от него, и класически примери в този аспект са тамилският тероризъм в Шри Ланка, кашмирският в Индия и Пакистан, шиитският в Ливан, където наред с повече или по-малко регулярните бойни действия на въоръжените групировки се прилагат и чисто терористични методи на борба.
През втората половина на ХХ век сравнително трайно присъствие на европейската и световната историческата сцена са имали различни терористични организации, издигащи знамената на класовата борба, най-известните от които са били напр. италианските “Червени бригади”, германската “Фракция Червена армия”, латиноамериканските ултралеви и други подобни. Любопитно е, обаче, сравнението между използуваната от тях тактика и тактиката, използувана от техните класически предшественици, каквито са били напр. руските терористи. Като правило руските терористи са се стремели преди всичко към сплашване на управляващите най-вече чрез извършването на покушения върху членове на царското семейство, министрите, губернаторите, генералите, и така да принудят правителството да поеме пътя на промяната на държавния строй.
Западноевропейските “радикали” от втората половина на ХХ век, обаче, са били доста далеч от подобни илюзорни идеи и схващания за същността и целите на тероризма, и поради това са били ориентирани към друг вид терористична илюзорност - към т. нар. провокационен (провокиращ) тероризъм. Така, чрез своите терористични действия те са целели да провокират правителството, като го предизвикат да осъществи широкомащабни репресии върху населението, които именно на свой ред да предизвикат вълна от масово недоволство от действията на властите, а при благоприятно стечение на обстоятелствата – да предизвикат даже и революция.
Несъмнено тези схващания също така са били безкрайно далеч от реалността и неразбирайки действителните настроения на хората, тези терористи напълно сериозно са вярвали във фантастичните си планове, в основата на които е било залегнало схващането и задачата не за сплашване на управляващата върхушка, а за нейното подтикване към отговор на насилието с насилие. Така, в контекста на този ход на разсъждения, тези терористи са поставяли акцента на своите акции към предизвикване на страх, ужас и паника именно сред населението, а не сред управляващите.
Днес, макар че вече отдавна са претърпели пълно фиаско и са слезли от историческата сцена, от този тип терористични организации все още и все пак се срещат отделни оцелели отломъци, които, обаче, в сравнение с етническия тероризъм са напълно маргинални, напълно са забравили романтичната революционна риторика, представяща ги като “защитници на угнетените и онеправданите”, и изцяло са се слели с бандитите и наркоманите.
Така, днес може да бъде считана за абсолютно категорична констатацията, че “звездата на класовия терор” отдавна и безвъзвратно е залязла; както, впрочем, отдавна е погребана и утопията и надеждата на марксистите за осъществяването на Световна пролетарска революция, и преди всичко на революция в страните на т. нар. Запад. Единствената жизнеспособна разновидност на тероризма днес е локалният етнически тероризъм – този на североирландците, баските, корсиканците, кюрдите, кашмирците, ланкийците, филипинските бойци; и някои други, които са поддържани от значителна част от своите етнически общества, виждащи в тях борци за свобода и независимост.
[1] Т. е. ера на племенния (лат. tribus – общо наименование на трите племена, които образували римския народ; англ. tribе – “племе”, ”фамилия”, “род”, “коляно”, “клан”, “народ” “етнос”; tribal – “племенен”, “родов”, “етнически”) сепаратизъм в обществото, на подчертаването на принадлежността към определено родово-племенно или етническо формирование и изтъкване на преден план на идеята за принадлежност към определена кръв и земя, както и на идеята за племенна идентичност и суверенност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар