СЛУЧАЯТ РОСЕН ГРИГОРОВ СТОЯНОВ

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

На 08 май и на 26 септември 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор две пределно ясни мои искания за достъп до съответната документация и за извършване на законосъобразни следствени действия по следствено дело № 0482-ХІХ по описа на Софийската военноокръжна прокуратура, а във връзка с това съм получил две писма, подписани от прокурорите капитан Начев и майор Байданов.

Накратко, става въпрос за това, че г-жа Весела Стоянова от Казичене, Софийско, като майка на загиналия на 27 май 1998 г. армейски старши сержант Росен Григоров Стоянов от поделение 24 900 Враждебна, вече почти десет години настоява за правосъдие във връзка със смъртта на нейния син, и че в същото това време престъпниците от системата на прокуратурата правят всичко възможно да попречат да бъде намерена истината и да бъде раздадено правосъдие. Става въпрос за това, че в продължение на всичките тези години г-жа Весела Стоянова е провела свое собствено разследване на причините и обстоятелствата за смъртта на нейния син и притежава категорични доказателства и аргументи относно това, че се касае за добре планирано и осъществено убийство, целящо да бъде елиминиран един, макар и участник, все пак преди всичко честен и неподкупен свидетел на многобройните и драстични престъпления в полза на Мафията, които са били извършвани от подчинените на Армията и на МВР (тоест – на Правителството) специални части, в които нейният син не само е бил служител, но е бил и инструктор.

Накратко, става въпрос за това, че подчинената на Правителството специална военна част, в която синът на г-жа Весела Стоянова е служел като инструктор, не само е участвувала в извършването на персонална охрана на най-видните босове на Мафията, но и е обезпечавала превозването на наркотици и извършването на множество други подобни дейности, в полза на Мафията, включително и извършването на поръчкови убийства.

И най-вече става въпрос за това, че: а) в един определен момент армейския старши сержант Росен Григоров Стоянов е осъзнал, че така наречената „строго секретна дейност”, в която е участвувал, не само не е в полза на Родината (както високопарно и демагогски е било казвано на най-нискостоящите непосредствени силови изпълнители на тези дейност), а дори е насочена притив Нея; б) след този момент на осъзнаване на истината, той е започнал да проявява несъгласие за по-нататъшно участие; и в) след този именно момент най-висшето ръководство на този специален военен отряд, включително на ниво министри, е било взело решение да се пристъпи към неговото убийство, при което актът на убийството да бъде замаскиран като „произшествие” или „нещастен случай”.

Също така, накратко, става въпрос и за това, че г-жа Весела Стоянова е подложена не само на редица явни и анонимни опити да бъде „доброволно мотивирана” да се откаже от желанието си да разкрие истината, но и на редица най-откровени и дори цинични заплахи за убийство.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

отново изрично и ясно подчертавам пред всичките вас, че считам, че:

1) така описаната ситуация представлява изключително драстичен случай на брутално посегателство върху моята гражданска и професионална съвест;

2) като професионален юрист и обществено ангажирана личност непреклонно настоявам да получа достъп до материалите по посоченото следствено дело;

3) настоявам да бъде дадена възможност на г-жа Весела Стоянова по официален начин да обоснове пред следствените органи своята позиция;

4) настоявам да бъде разследвана напълно убедителната за мен хипотеза, че: първо, под камуфлажното прикритие за „борба срещу тероризма и мафията” тази подчинана на Правителството специална военна част на българската държава всъщност се е занимавала именно с извършването на терористични и мафиотски по своя характер операции, като напр. извършването на поръчкови и политически по своя характер убийства на видни личности, персонална охрана на видни босове на българския филиал на руската мафия, обезпечаване на безпроблемното превозване на наркотици и други подобни дейности; второ, смъртта на армейския старши сержант Росен Г. Стоянов съвсем не е „нещастен случай”, а е сравнително добре планирано елиминационно и наказателно убийство, имащо за цел да не позволи на г-н Стоянов да разкрие пред обществеността същността и характера на дейността, в която е бил въвлечен с измамна патриотична риторика, която измама той постепенно започнал да проумява и на която фактически започнал да се противопоставя още от първият момент на осъзнаването на истината.

30 януари 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-065/30.01.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].