НЯМА ПРАВОСЪДИЕ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ТЕРОРИЗЪМ

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги

на българския мафиотски режим,

С писмо вх. № 6527 от 28 ноември 2000 г. поисках от Главния прокурор да бъде извършено разследване на конкретно описана от мен престъпна дейност, извършена по отношение на мен в Лондон от българските специални служби, както и на неразривно свързана с нея друга престъпна дейност, извършена от достатъчно ясно посочен софийски адвокат. Единственият резултат от това мое искане бе устният разговор с мен, проведен от прокурора от ВКП Спартак Дочев, който поиска да уточня данните относно името и адреса на адвоката, след което не последва абсолютно нищо друго; освен това, че когато след около една година същият този адвокат случайно ме срещна на улицата, нагло се изсмя на наивността ми да търся правосъдие по случая. Така или иначе, никога не получих абсолютно никакъв официален отговор на това мое искане за разследване.

С писмо вх. № 6527 от 09 ноември 2006 г. отново поисках от Главния прокурор да бъде извършено разследване на същата извършена по отношение на мен престъпна дейност, при което изрично и ясно поисках „да бъде проведено разследване и против тримата адресати на искането ми” от 28 ноември 2000 г., а именно: тогавашния Президент на България Петър Стоянов, тогавашния Главен прокурор Никола Филчев и тогавашния Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов. Освен това, с изричен и пределно ясен текст на същото писмо поисках да бъде извършен и специален разпит на тогавашния Главен прокурор Никола Филчев, при което изрично съм посочил и фактологичните параметри на разпита.

Неотдавна получих писмо на Върховната касационна прокуратура № 15132 от 18.12.2006 г., подписано от прокурора В. Миков, с което искането ми за разследване е изпратено „по компетентност” на Софийската военноокръжна прокуратура.

Като професионален юрист и професор по право, за мен е пределно ясно, че това изпращане „по компетентност” има една-единствена функция и предназначение, а именно -- по-нататъшно замотаване на преписката до нейното пълно обезсмисляне. Все пак, обаче, ще се постарая да попреча на тази стратетия и тактика на прокурорските слуги на управляващия мафиотски елит.

Във връзка с това, към фактите, посочени в края на писмото ми от 09 ноември 2006 г. добавям още и следните:

1) Тогавашният Министър на вътрешните работи Емануил Йорданов е бил докладвал по официален начин на тогавашния Председател на Министерския съвет Иван Костов точно три пъти относно казуса, възникнал в разултат на това, че съм поискал политическо убежище във Великобритания; колко са били т. нар. „неофициални доклади и разговори” на Министъра на вътрешните работи с Министър-Председателя, не се знае;

2) Със съгласието на Президента Петър Стоянов е била формирана т. нар. специална група, съставена от служители на подчиненото на Президента шпионско ведомство и служители на подчинената на Министъра на вътрешните работи „Национална служба за сигурност”;

3) Едно от специалните оперативни мероприятия на тази специална група е била т. нар. „психологическа операция”, целяща да постави в негативен или дори комичен контекст моето искане за политическо убежище, при което целта е била аз и моето искане за политическо убежище да бъдем поставени в контекста на някакво друго аналогично искане, направено от агент на специалните служби, имащ имиджа на фарсова политическа фигура.

Така, в изпълнение на такава именно поръчка в Лондон е бил изпратен заедно със семейството си депутатът от българсото Народно събрание Асен Христов, който също така поискал политическо убежище и съвсем наскоро след това „внезапно” и „немотивирано” от гледна точка на логиката на британските власти, напуснал Великобритания и се завърнал в България, където отново, и без абсолютно никакви проблеми продължил дейността си като депутат в Парламента.

Любопитно е, че същият този Асен Христов е човек с така нареченото „естествено битово образование”, получено в рамките на битовото ежедневние на една провинциална малцинствена циганска общност, в която е бил роден и към която неотлъчно е принадлежал. Още по-любопитно е, че в продължение на много години преди да стане депутат той е бил агент на Регионалното управление на Министерството на вътрешните работи и е бил извървял пътя от „доверен криминален агент” до „доверен агент по Държавната сигурност”.

Най-любопитното, обаче, е това, че неговото препоръчване за и избиране като депутат в Парламента е било част от специален оперативен план, съставен и утвърден в рамките на ръководената от генерал Атанас Атанасов специална Служба за национална сигурност, елемент от който оперативен план е било и избирането по същото време за депутат на Цветелин Кънчев, който е имал абсолютно същите характеристични белези, качества и недостатъци.

За непосветените читатели на това изложение следва да бъде пояснено, че в изпълнение на същия този специален оперативен план по онова време въпросният Цветелин Кънчев бе принесен върху олтара на Западните партньори на българската власт като ритуална жертва, заместваща истинските виновници; и че това бе станало по повод искането, направено от Запада пред българските власти „да бъде арестуван и осъден поне един от „престъпниците от високите етажи на властта””. Тогава именно, в изпълнение на това искане на Запада, депутатът Цветелин Кънчев бе осъден и поставен в затвора, а пред западните институции бе заявено: „Изпълнихме Вашето искане за безкомпромисна борба с престъпността. Осъденият депутат Цветелин Кънчев бе единственият престъпник от високите етажи на властта. Други няма!”.

Тогава именно на Асен Христов, който предварително е бил определен да бъде избран като депутат с такава именно бъдеща жертвоприносителна цел, спешно е била преструктурирана функционалната му роля и той е бил изпратен в Лондон.

Несъмнено неговото включване като актьор на тази именно политическа сцена с такова именно искане като моето, е имало предназначението да придаде характеристиката „циганска работа” не само на неговото, но и на моето искане за политическо убежище.

Истинската цел на неговото поставяне на тази именно политическа сцена и с тази именно роля, обаче, е съвсем друга.

Точно по същото време екип на френската телевизия „ARTE” извършваше снимачна дейност в Лондон и в София, при която подготвяше специален документален филм, посветен на моята политическа дейност и съдба. Появата на Асен Христов на тази именно сцена е имала предназначението да бъде направен опит за премотивиране на сценаристите от френската телевизия към по-друг акцент върху сценария. За това нещо аз бях уведомен не от кой и да е, а именно от сценариста и режисьора на филма, който ми каза че документалният филм за мен ще бъде излъчен в същия ден, в който ще бъде излъчен и специалния документален филм за руският президент Борис Елцин, и че няма да е случаен фактът, че и двата филми ще имат еднаква времева продължителност.

4) Едно от свръхспециалните оперативни мероприятия на тази специална група е било следното:

а) да бъде изпратено в Лондон специално лице, което с малко думи и максимална категоричност на поведението да ми каже, че ако не се завърна в България, съпругата ми и двете ми непълнолетни момичета ще бъдат отвлечени или просто убити;

б) ако, обаче, все пак аз остана в Лондон, то наистина да бъде организирано отвличането им, при което изпълнители да бъдат трима криминално проявени лица, които да имат задачата да държат заложниците няколко дни в една пустееща къща в едно полупустеещо село близо до Югославската граница, при което, след като ги изтезават, да убият поне една от тях и да „избягат” през границата;

в) в същото време в оперативния план изрично е било залегнало изискването специалните служби на българската държава да извършат „успешна разузнавателна дейност”, да „открият местонахождението на отвлечените”, да „атакуват”, да „избият похитителите” и да „освободят останалите живи”, с която акция да придобият широка публична популярност и да заслужат получаването на високи държавни награди;

г) накрая в българските медии активно да бъде експонирана информацията, че „Янко Янков е бил предупреден за похищението, но е предпочел да остане в Лондон”.

05 януари 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-061/05.01.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].