Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
E-mail : iankov.bg@mail.bg
Bulgaria
***************************
25 май 2008 г.
Относно:
Вътрешната терористична практика
на мафиотските съвременни
държавни български специални служби
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Web site: http://www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До г-н Бойко Найденов –
Директор на Националната следствена служба
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42
1797 София
Web site:
E-mail: R.Zeneva@nsls.bg
E-mail: l.zdravkova@nsls.bg
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
Web site: http://www.president.bg/
E-mail: press@president.bg
До Сергей Станишев -
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Министър-Председател на България
Министерски съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1
1000 (1194) София
Web site: http://www.government.bg/
E-mail – правителствена информационна служба: GIS@government.bg
E-mail: primeminister@government.bg
Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо главно-прокурорско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
господин Директор на националната следствена служба,
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо президентско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо премиерско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
І.
Поне поради нуждата от най-обща култура (представляваща необходим минимум за заемането на държавническите постове, които имате) би било естествено да знаете, че днес аз съм автор на 39 (тридесет и девет) научни и документални книги, няколко от които са посветени именно на проблемите на държавния тероризъм, на психологията на правото и на психологията на оперативно-терористичните мероприятия на специалните комунистически и посткомунистически мафиотски и държавни служби.
Пак поради същия информационно-управленски културен минимум би било естествено да знаете, че още през 1975 г. съм публикувал в сп. „Правна мисъл” статия, посветена на проблемите на все още формиращата се по онова време (а и днес!) наука Психология на правото, в която статия още тогава пръв и единствен съм обосновал както статуса на т. нар. „хуманистична парадигма” във въпросната сфера, така и своята категорична принадлежност към тази именно парадигма.
Във връзка с това нека все пак изрично поясня: първо, че както по онова време, така и днес съм единственият български автор, разработващ именно тази парадигма в тази специфична сфера; второ, че както по онова време, така и днес в юридическата наука и особено в юридическата практика тотално господствува т. нар. „репресивна парадигма”, функционалната същност на която се свежда до впрягането на всички възможни (включително и най-перверзни) оперативно-психологически феномени, даващи възможност на престъпната държавна власт да постига резултати, характеризиращи се като тотално смазване и унищожаване на суверенитета на човешката личност; трето, че в контекста на тази именно „изходна методологическа позиция” обоснованата от мен хуманистична парадигма, наред с теоретическата си ценност, има и чисто прагматичното предназначение да бъде своеобразно ръководство за ефективно противопоставяне срещу престъпната античовешка същност на съвременните български държавни специални служби.
ІІ.
В порядъка на аналогията относно методите, използувани както от предишната, така и от сегашната българска Държавна сигурност, ще започна изложението си с краткото описание на един твърде показателен факт от времето на класическия комунистически режим.
Когато преди много години бях противозаконно уволнен от заеманите от мен научноизследователска и преподавателска длъжност в БАН и СУ, отидох да живея в родното си село. Наскоро след това получих призовка, с която бях уведомен, че е задължително да се явя в канцеларията на криминалния милиционерски оперативен служител старши лейтенант Харалампиев, и че трябва да се явя в качеството ми на „свидетел”.
Във въпросната „призовка”, обаче, липсваха абсолютно всички т. нар. „задължителни атрибути”, и от чисто юридическа гледна точка връченият ми лист хартия категорично нямаше качеството на „призовка”. На всичко отгоре кметът на селото благоразумно бе преценил, че за него ще е изгодно „да не си бута задника там, където другите си мерят аргументите”, и бе дал въпросния хвърчащ лист на метача (чистача, прислужника) в кметската сграда, с указание той да ми го даде; той, обаче (един вече грохнал старец), от своя страна също така бе преценил, че не бива да се мярка пред очите ми, и бе изпратил съпругата си (една грохнала баба) - тя да ми го даде. Така, в крайна сметка, въпросната „призовка”, освен че атрибутивно не отговаряше на нито едно от изискванията на закона, за да има качеството на официален документ, не отговаряше и на изискванията на закона за надлежно връчване от надлежно служебно лице.
Тъй като от своя страна бях преценил, че при така описания събитиен и фактологичен контекст нищо не ми гарантира, че, вместо офицера Харалампиев, с претенции да ме “разпитва” би могъл да се яви някой друг (примерно неговата апетитна съпруга) - естествено, не отидох.
Наскоро след това бях арестуван, бях осъден и престоях в затвора шест години, след което Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства. После, когато бяха разсекретени част от архивите на Държавна сигурност, констатирах, че по същото онова време, когато ми е била „връчена” въпросната „призовка”, съм бил обект на строго секретно оперативно разработване под кодовото наименовие „Дракон”; и че „гениалните умове” на офицерите от Държавна сигурност, които от една страна са ме считали за „Дракон”, от друга страна - именно чрез въпросната призовка - са ми били подготвили „капан за гущерче”.
ІІІ.
В контекста на горепосочения факт обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че абсолютно същият гениален ум и днес витае в сферата на строго секретната дейност на българските специални държавни служби, и че в частност този „гениален ум” витае и в Националната следствена служба; и че именно за да не се срещна примерно с „перверзната любовница” на следователя Ч. Герасимов, не отидох на определената от него „среща за разпит”.
ІV.
След четиримесечно отсъствие, в средата на януари тази година аз, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря за завърнахме в София.
Преди това бяхме в Швейцария, Франция и Испания, където предоставихме (на официални държавни и обществени органи и институции, както и на видни общественозначими личности) голямо количество доказателства относно това, че в България се извършва геноцид върху почти 80 (осемдесет) проценти от населението, и в частност - относно това, че по отношение на нас са извършени повече от сто престъпления, по които досега не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
V.
Само няколко дни след като се завърнахме:
първо, късно вечерта на 28 януари на вратата на дома ми в София се позвъни и цивилно облечено лице ми връчи призовка, съгласно текста на която съм длъжен още на другия ден сутринта в 10 часа да се явя в Националната следствена служба при следовател Ч. Герасимов (тел. 02/98-26-225);
второ, в призовката „прецизно” бе отбелязано, че съм третиран в качеството на „свидетел” „по досъдебно производство № 42/1995 г.”;
трето, „връчването” на призовката бе станало след 22 часа, когато посещенията при и по такъв повод са абсолютно забранени и представляват нарушение на конституционно гарантирани права;
четвърто, в призовката изрично е написано, че явяването ми е задължително и че при явяването ми съм длъжен да нося „лична карта и международен паспорт”.
VІ.
„Странно е”, че точно по същото календарно време в дома, намиращ се в наследственото ми имение в родното ми село, е било извършено „странно” „взломно проникване”, за което МВР гр. Монтана напълно добросъвестно е съобщила в електронното издание на своя „Бюлетин” (вж.: http://www.montana.mvr.bg/PressOffice/Bulletin/buletin_20080131.htm).
Във връзка със „странното съвпадание” на въпросните „странни събития” в моя Web site са публикувани както скенерното изображение на въпросната призовка, така и текстът на електронното издание на бюлетана на МВР гр. Монтана: вж.: ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИВАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ, 2008-02-01, http://iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html.
Пак във връзка със „странните характеристики” на въпросното „взломно проникване” в наследствения ми дом на 18 май 2008 г. съм депозирал специално искане за разследване, адресирано не само до българските прокурорски и държавно-управленски институции, но и до институциите на Европейския съюз, до членовете на чуждестранния дипломатически корпус в България, както и до функционерите на Europol и до Interpol.
Във въпросното мое искане за разследване аргументирано съм обосновал тезата, че става въпрос за: а) терористичен акт; б) акт на престъпно нарушение на конституционно гарантираното ми право на неприкосновеност на жилището; в) акт на престъпно нарушение на конституционно гарантираното ми право на личен суверенитет.
Уточнявам, че текстът на това искане за разследване е публикуван на следния електронен адрес: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html.
VІІ.
„Странно е”, също така, че точно по същото календарно време (по нареждане, обезпечено от районен прокурор) кварталният инспектор по МВР Ясен Томов бе ангажиран с извършването на сравнително сложна система от провокации, зад която е стояло изпълнението на строго секретен план, ръководен лично от шефа на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков.
Уточнявам, че относно секретните характеристики на това „оперативно мероприятие” разполагам с категоричните „служебни проучвания”, дадени ми от изключително висш магистрат от системата на българската магистратура, името на когото съм предоставил на съответните Швейцарски власти; уточнавам, също така, че по тази тема ще пиша допълнително до съответните български и европейски инстанции и до редица видни европейски и световни личности.
VІІІ.
А сега нека се върнем на призовката.
В нея „прецизно” е отбелязано, че аз съм призован в качеството ми на „свидетел по досъдебно производство № 42/1995 г.”.
Във връзка с това уточнявам следното:
Първо:
Въпросното „досъдебно производство” е образувано по мое многократно, изключително интензивно и демонстративно заявявано искане за разследване, което в продължение на две години беше брутално игнорирвано.
За първи път искането ми за разследване на въпросното престъпление е било заявено на 26 март 1993 г. в Пето районно полицейско управление, където е оформено като преписка № 3856/26 март 1993 г.; после, в следствения отдел на Софийска градска прокуратура е била предприета следствена процедура по преписка № 1162/1994 г.; в Главната прокуратура преписката има № 9923/1994 г.
Тъй като по онова време издавах вестник („Либерален конгрес”), в продължение на две години почти всеки вторник и всеки петък в няколкохиляден тираж съм публикувал материали, с които изрично, ясно, категорично и дори демонстративно съм обвинявал полицията, следствието и прокуратурата за това, че по същество отказват да образуват разследване на престъпната дейност, за която съм предоставил абсолютно безспорни и неопровержими доказателства.
Отделно от това същите тези материали съм публикувал и в Том 2 и Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Така, едва след всичкото това, едва през 1995 г., престъпните мафиотски слуги от полицията, следствието и прокуратурата благоволиха да образуват въпросното „досъдебно производство № 42/1995 г.”.
Така, едва след всичкото това, аз получих първата си призовка, и на 25 септември 1995 г. от 14 часа и 30 минути до 17 часа бях разпитван в качеството ми на свидетел. Уточнавам, че скенерното копие на въпросната призовка е публикувано на стр. 436 от посочения Том 2 на моята документална книжна поредица.
Това бе първият и единственият ми разпит по посоченото следствено дело.
После, в продължение на много години, всяка година съм писал множество специални искания до Главния прокурор, до Софийския градски прокурор и до Националната следствена служба, с които съм настоявал да получа информационен достъп до въпросното дело и да бъда уведомен за неговия ход. Такъв достъп, обаче, никога не ми е бил даван; и информация за хода на делото никога не ми е била давана.
Второ:
За какво, обаче, все пак, става въпрос?
По онова време аз се занимавах с интензивна политическа дейност, и за да мога да имам повече време за нея, назначих мениджъри на фирмите.
Наскоро след това, обаче, констатирах, че същите тези назначени от мен управители на фирмите са извършили престъпна дейност в полза на няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия, и че това са: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев.
Оригиналните документални доказателства за тяхната престъпна дейност бях получил от съответната банка, които документи веднага занесох в Посолството на САЩ, откъдето после получих ксерокскопия, които предоставих на Парламента и на Главния прокурор. Във връзка с това категорично смея да се лаская от мисълта, че именно предоставената от мен документация впоследствие е била послужила като „изходна информация” за разплитането на престъпната дейност и арестуването и осъждането в САЩ на българина Людмил Дионисиев.
Нека все пак изрично подчертая, че посоченият по-горе Борислав Христов Дионисиев е зет (съпруг на дъщерята) на Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
Нека все пак изрично подчертая и това, че посоченият по-горе Димитър Христов Иванов е добре известният „Митко гестапото” - бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, виден деец на българската колективна резидентура на КГБ и виден шеф на един от днешните български кланове на руската Червена мафия.
Трето:
Призовката, която получих през януари тази година, е втора от 1995 г. до днес. До днес на мен категорично ми е бил отказван какъвто и да е достъп и каквато и да е информация относно въпросното образувано по мое искане следствено дело.
При което става въпрос за това, че именно аз съм пострадалото лице от въпросното престъпление и на мен в продължение на изключително много години не ми е била давана абсолютно никаква възможност да защитя правата си.
Пред мен, обаче, възниква напълно резонния въпрос: „-Дали наистина Националната следствена служба е възобновила делото и е решила да осъди въпросните мафиоти, или чрез призоваването ми като „свидетел” просто ми е бил подготвен „капан за гущерче”?”.
ІХ.
А сега нека отново се върнем на призовката.
В нея „прецизно” е отбелязано, че при моето „задължително” явяване пред следователя съм длъжен да нося два вида легитимационни документи – „лична карта и международен паспорт”.
Именно вторият изключително важен детайл от посочения текст на призовката, обаче, поставя пред мен следните съществени въпроси:
Първо: „-След като аз не се явих и след като оттогава до днес са изтекли повече от четири месеци, защо Националната следствена служба не ме е призовала отново, за да се явя и да свидетелствувам?”.
Второ: „-Би ли бил верен отговорът, че истинската цел на призоваването ми не е имала абсолютно нищо общо с въпросното дело и че всъщност целта е била да бъда мотивиран наивно да отида там, където нямам никаква работа?”.
Трето: „-Дали „гениалните” мозъци на следователите от Националната следствена служба действително са смятали, че чрез въпросната призовка ще ме накарат (мотивират) да си помисля, че въпросното следствено дело действително е възобновено?”;
Четвърто: „-Дали „гениалните” мозъци на следователите от Националната следствена служба действително са смятали, че аз ентусиазирано ще се втурна и ще отида там, където предварително и професионално ми е много добре известно, че тези, които искат да ме видят, са престъпни слуги на българския клан на руската Червена мафия?”;
Пето: „-Дали престъпният слуга на Червената мафия – следователят Ч. Герасимов – просто е бил инструктиран да направи всичко необходимо, за да ми вземе международния паспорт, след което да ме заплете в паспортни процедури, през което време аз да не мога да пътувам никъде?”;
Шесто: „-За какво е бил необходим моят международен паспорт по въпросното следствено дело, след като съгласно българските закони легитимирането на българските граждани вътре в страната се извършва изключително чрез тяхната лична карта, а не чрез международния им паспорт?”;
Седмо: „-Защо точно сега този паспорт е станал необходим на следователя Ч. Герасимов?”;
И по-точно: „-Каква е връзката на моя международен паспорт именно с онова дело отпреди три петилетки?”;
И още по-точно: „-Призоваването ми по онова дело отпреди петнадесет години не е ли било само едно идиотско камуфлажно прикритие на един неумело поставен „капан за гущерче”, в който траперът е очаквал да улови Дракон?”;
Осмо: „-Съществува ли връзка между призоваването ми като свидетел по това следствено дело и осъщественото точно по същото време взломно проникване в дома ми и осъществяване на „секретен оглед”, „секретно претърсване” и „секретно изземване”, прикрити зад камуфлажната димна завеса, характеризирана като „кражба на незначителни по стойност вещи”?”;
Девето: „-Действувал ли е следователят Ч. Герасимов като агент-провокатор на сегашната мафиотска българска Държавна сигурност?”.
25 май 2008 г., Янко Николов Янков, гражданин на Европейския съюз,
ЕГН 4408133228, единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация: 1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38 Подпис: ...................
