2007-08-27

ТЕРОРИСТИЧНАТА МИШЕНА ХИТЛЕР


В. Адолф Хитлер е бил обект на необичайно голям брой терористични покушения, и вероятно е единственият световен диктатор, който не само е оцелял след безпрецедентни в историята 42 атентати,[1] но и за когото съвременната наука няма логически приемливо обяснение за невероятните случайности, благодарение на които той е оцелявал.

Любопитно е, също така, че в света няма друг обект на терористични атаки, в опитите за физическото унищожаване на който да са били участвували толкова разнообразни по своите водещи характеристики атентатори: Þкакто много добре известни, така и напълно неизвестни личности; Þвоенни и цивилни; Þфанатици и фантазьори; Þпастори и професори; Þдълбоко вярващи католици и атеисти-комунисти; Þдилетанти и авантюристи; Þсилно енергични натури и меланхолични мечтатели; Þпревърнали се в безумно смели, доскоро безкрайно предпазливи дипломати, и превърнали се в неудържимо войнствени, доскоро абсолютни пацифисти.

Любопитно е, също така, че всичките тези самообричащи на смърт не само себе си, но и семействата си атентатори са били движени не от мотивите на личната ненавист към диктатора, не и от вярата, че непременно биха могли да успеят, а единствено от мотива чрез личния си пример да осъществят “ефект на психическо освобождаване” на хората от обхваналото ги мистично и сакрално преклонение пред диктатора. И още по-любопитно е, че всяко благополучно преживяно покушение все повече и повече засилвало у А. Хитлер мистичната вяра, че е “любимец и избраник на Провидението”, което именно се грижи за охраната на неговия имащ изключително висок исторически смисъл живот.

И макар че в речта си на 22 август 1939 г. пред вермахтовия генералитет той бил заявил, че “във всеки момент би могло да бъде убит от някакъв си идиот”, все пак това единствено негово изявление в тази насока би могло да бъде разглеждано не като израз на някакви реални опасения или загриженост, а по-скоро като израз на мелодраматичност; защото често пъти той е намирал лични или публични поводи да заяви: “Аз много добре зная, че няма да умра, преди да съм изпълнил докрай тази историческа мисия, за която ме е предназначило Провидението. Аз много добре зная, че никога няма да падна убит от чужда ръка!

И наистина: въпреки изключително големия брой самообрекли се атентатори, въпреки изключително голямото разнообразие на прилаганите ситуативни варианти, модели и средства за покушение, А. Хитлер винаги е оставал абсолютно невредим, и то благодарение на абсолютно случайни и неподлежащи на никакъв отчет най-невероятно банални фактори, които именно са встъпвали като негов най-добър личен телохранител[2]. И които, сякаш преднамерено и като “творци на историята”, са водели събитията именно към това - да дадат възможност на А. Хитлер да обезпечи на човечеството зловещата реалност от 55 милиони човешки жертви, дадени по времето на Втората световна война. Както и да му даде възможност едва на 30 април 1945 г. да слее своя самоубийствен изстрел с последните изстрели на подпалената от него война, и така да обезпечи реалността на отдавнашното му твърдение, че никога няма да падне убит от чужда ръка.

Впрочем, в литературата съществува сравнително добре обоснована версия, съгласно която А. Хитлер, Ева Браун и още седем души техни изключително преданни сподвижници, са били избягали от Германия с подводница, която през юли или август 1945 г. акостирала край бреговете на Латинска Америка, където бегълците се установили да живеят. Тази версия е прецизно развита (включително и чрез позовавания върху секретни документи на ФБР) в сензационната книга на известният аржентински публицист Абел Басти, издадена в началото на 2007 г. и озаглавена „Хитлер в Аржентина”. В книгата се твърди, че това „пътешествие” на фюрера е било предприето „по маршрута, който вече е бил утъпкан от Мартин Борман, Йозеф Менгеле и Адолф Айхман”. Според версията на Абел Басти през средата на 60-те години А. Хитлер и Ева Браун са се били прехвърлили в Парагвай, където се ползували от специалното покровителствуване на диктатора Алфредо Стреснер, където отгледали двете си деца, и където фюрерът починал през 1964 г.


[1] За подробностите за тях виж книгата на германския историк Вили Бертолд42 атентати върху Адолф Хитлер” (Berthold, W., 42 Attentate auf Adolf Hitler, Munchen, 1981). Като прибавим към тези атентати и операциите, извършени от съветските специални служби, атентатите срещу А. Хитлер несъмнено стават много повече. За тях, обаче, доколкото ми е известно, липсват други, освен доста беглите (на с. 173 и с. 210-211) сведения, дадени в книгата на бившия началник на управлението за задгранично разузнаване и специални задгранични операции на НКВД-КГБ Павел Судоплатов, озаглавена “Спецоперации. Лубянка и Кремль. 1930-1950 год.”, издадена в Москва през 1997 г.

[2] Примерите в този аспект са изключително много, но за българския читател би било интересно да знае, че намиращият се в американски затвор знаменитит мафиот Лъки Лучано, който през 1933 г. е бил осъден на 50 години затвор, през 1937 г. е бил предложил на американското военно разузнаване план за организирано и осъществено от мафията убийство на Бенито Мусолини и на Адолф Хитлер, в замяна на което да бъде помилван и да получи свободата си. В изпълнение на този план с няколко милиони долари в Италия пристигнал Вито Дженовезе, който започнал да прави колосални дарения за партията на Дучето, и след като станал особено близък приятел с Министъра на външните работи граф Гаетано Чано (който е и зет на Мусолини), на два пъти посещавал България, за да организира убийството на Адолф Хитлер, което е трябвало да стане на българска територия. Така: след като през юни 1940 г. А. Хитлер принудил Франция да подпише примирие и да бъде окупирана; след като на 27 септември 1940 г. е създаден т. нар. Тристранен пакт между Италия, Германия и Япония; след като на 16 октомври 1940 г. германският посланик в софия връчва покана към България да се присъедини към Тристранния пакт и започва подготовката за това подписване; използувайки Граф Чано, който нямал никаква представа за истинските планове на своя приятел, Вито Дженовезе предприел широкомащабна и масирана подготовка на план, съгласно който след като на 1 март договорът бъде подписан във Виена, крайният или заключителният етап от неговото подписване трябва да стане на 3 март 1941 г. в София, и именно тогава трябва да бъде осъществено покушението срещу А. Хитлер.

В случая Вито Дженовезе изключително прецизно бил преценил, че харизматикът Хитлер не би пропуснал възможността да разиграе върху новата официално завладяна от него територия едно ново впечатляващо шоу, подобно на това, което вече бил разиграл през юни 1940 г., когато подписал договора за примирие и капитулация на Франция в същия влаков вагон, в който на 11 ноември 1918 г. Германия подписала в Компиен позорния за нея мир. Така, под влиянието на граф Чано А. Хитлер наредил на цар Борис ІІІ да подготви при пълна тайна подписването на договора в София, при което планът е бил да пътува със самолет, пилотиран от личният му пилот полковник Ханс Бауер - който, впрочем, превъзходно познавал маршрута, по който е бил лятял стотици пъти както по служба, така и по лични мотиви, тъй като бил женен за българка.

В същото време посланикът на САЩ в България Джордж Ърл, който бил превъзходен разузнавач, препоръчал и предоставил на екипа роденият през 1916 г. българин Димитър Димитров, който именно трябвало да изпълни самото убийство на фюрера, и който бил отработил изключително прецизно всеки детайл от операцията.

Целият този изключително прецизно подготвен план, обаче, пропаднал поради една напълно нелепа случайност – когато на 1 март Ханс Бауер кацнал в София, за да вземе и превози до Виена министър-председателя Богдан Филов, той за първи път през живота си объркал местонахождението на летището в Божурище и кацнал на летището във Враждебна, където самолетът му затънал до колесника в непроходима кал и бил измъкнат от нея едва след пет часа. С това закъсняла с пет часа и церемонията във Виена, където по думите на Б. ФиловБългария е била чакана не като малка държава, а като велика сила”. По време на чакането всички били силно изнервени, а А. Хитлер, който имал способността винаги интуитивно да долавя опасностите, се свързал с астролога си Карл Крафт, за да го попита дали събитието с пилота му означава нещо, и получил съвет да не предприема никакви пътувания със самолет в близките дни. Това събитие, впрочем, е било обект на специално разглеждане по време на Нюрнбергския процес, където било разказано лично от полковник Фон Зиверс, който по онова време бил шефа на окултното бюро на фюрера.

След нелепия неуспех на първия план за покушение върху Хитлер в София Вито Дженовезе планирал да убие там през юни 1941 г. намиращия се на лов в България Гьоринг, но не можал да съчетае времето на общото им пребиваване; после, веднага след смъртта на царя, бил съставен план за убийството на А. Хитлер, за когото се е предполагало, че ще пристигне за погребението, но тъй като за вместо него пристигнали Гьоринг и Кайтел, дон Вито Дженовезе решил да не рискува заради тях.


[Публикувано като §3.В. на стр.149-152 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].

1 коментар:

  1. Анонимен28.08.2007 г., 19:23:00

    Хитлер е оцелявал, защото е бил нужен на Илюминатите, които са царе на малките случайности, когато трябва, но и на твърде голями случайности също.
    Повече от ясно е днес, че е бил много удобна във всяко едно отношение маша на Илюминатите за предизвикване, като най-крайна цел, убийството на няколко милиона невинни жертви и не само във войната и не само директно от бомбите и оръжията. Като се знае, че всяка война има също и много силно негативни влияние върху психиката на милиони, което е много голям коз, специално за Илюминатите, които винаги много държат да въздействат масирано и масово върху нея, омагьосаният кръг се затваря и не само около Хитлер, но и около цялото човечество.

    Днес интересно, кой са предвидили да играе ролята на новия Хитлер в близкото бъдеще ?

    Само че, този път жертвите ще са стократно повече, поне според тяхното искане.
    Въпрос на осъществяване на сатанинските им планове.

    Хитлер е бил идеален персонаж за тази роля, а неговата спиритуалност и интуиция съвсем. Недоказаният за масите факт, че е незаконороден син на Ротшилд пък съвсем намества нещата на мястото им. Всичко си се връзва и си съвпада парче по парче от пъзела и картинката е повече от ясна.

    Сега сигурно, милите Илюминати подготвят усилено новият Хитлер да го изблъскат на сцената във всеки един момент и тяма да чакаме много, за да го видиме в пълния му блясък и най-вече в действие.

    http://enkade.blogspot.com/

    ОтговорИзтриване