2007-08-30

ЗАПАДНИ МАФИОТИ НИ ОТНЕМАТ ВОДАТА (6)

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

І.

Обръщам се към всички вас с настойчиво искане да ангажирате своето внимание върху необходимостта да бъде проведено прецизно разследване на посочените от мен факти и обстоятелства, относно които моето категорично мнение е, че става въпрос за престъпление.

Във връзка с това уточнявам, че повечето от основните факти, обстоятелства и елементи на това мое искане за разследване вече са били официално регистрирани и предоставени на вниманието на българския Главен прокурор и на българския Президент на републиката; тъй като обаче, личностите, заемащи тези висши държавно-властнически постове, са поставени на тези длъжности именно от българския клан на руската Червена мафия (чиито преданни слуги са били и продължават да бъдат), естествено досега те не са предприели нищо, което да има реален законосъобразен резултат.

Във връзка с това уточнявам, че въпросните предишни мои писма по темата имат следната индексация и датиране:

1) писмо LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.;

2) писмо LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.;

3) писмо LPC-Embassy-069/ 05 март 2007 г.;

4) писмо LPC-Embassy-074/ 22 март 2007 г.;

5) писмо LPC-Embassy-083/ 26 май 2007 г.

6) писмо LPC-Embassy-084/ 21 юни 2007 г.

Уточнявам, също така, че настоящето писмо е част от общия документален комплект по третираната тема относно търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.

ІІ.

От досегашните проучвания относно личността на престъпните дейци е видно, че:

1) изключително успешно приложената в България схема на фалшиво водно концесиониране по своята същност е схема, която няма абсолютно нищо общо със същинската концесия и има единствено предназначението да осигурява шеметно престъпно забогатяване на местната и на транснационалната Мафия.

2) тази схема съвсем не е патент на „мозъчните усилия на българският престъпен гении”, а е феномен, надеждността на който преди това е била добре отработена, практически изпитана и проверена в десетки други (предимно изключително бедни) държави и общества, характеризиращи се преди всичко с: а) наличието на мафиотизиран управленски елит, ползуващ се от изключително мощно престъпно траснационално и чуждестранно политическо и мафиотско менторство; б) привеждане и поддържане на местното население в състояние на изключителен икономически, социален и духовен примитивизъм; в) създаване и поддържане на изключително мощни силови и престъпни по своя характер обществени, парадържавни и държавни структури, всяващи не само пермаментен страх за ежедневното битово оцеляване на всички обикновени хора, но и налагащи твърдото внушение, че всеки, който се опита да се прояви като независим в политическо, икономическо, социално и интелектуално отношение подлежи или на демонстративен публичен разстрел, или на някаква друга (по същество достатъчно разбираема от всички, но външно и формално прикрита) форма на унищожение на него и на семейството му; г) създаване и поддържане на духовен климат на примитивен респект към геноцидната стратегия на престъпната местна и чуждестранна държавна власт; д) създаване и поддържане на система на пълна вътрешнодържавна и дори международна юридическа безпомощност на формиращото се гражданско общество и на неговите активно изявяващи се лидери.

ІІІ.

Така, изпитанието и внедряването на тази схема води своето начало още през 90-те години, когато използувайки фалшивият аргумент за прилагане на правната фигура, наречена „водно концесиониране”, шест транснационални мафиотски корпорации поставят под своя тотален монопол и контрол изключително огромна част от световните водни ресурси.

По-конкретно в случая с България става въпрос за това, че:

1) През 1998 г. Софийският столичен общински съвет е взел решение за откриване на международен конкурс за отдаване на концесия на общинската водоснабдителна и канализационна дейност и фирма; самият конкурс е проведен в края на 1999 г. и през откомври 2000 г. влиза в сила 25-годишен концесионен договор, сключен между Софийската столична община и „спечелилият” конкурса британски консорциумИнтернешънъл уотър лимитид”, във връзка с което е и създадено акционерното дружество ”Софийска вода”, което е поело експлоатацията на водоснабдителните и канализационните дейности в София.

Специално внимание заслужава обстоятелството, че решението за избора на Интернешънъл уотър лимитид е било взето в контекста на доста драматична ситуация, при която при първото гласуване в Комисията този избор е бил подкрепен само от шест членове на комисията, но след няколко дни, към към гласовете „за” се присъединили още трима души, в резултат на което решението било взето с 9 гласа „за” и един „против”. Във връзка с това глусаване общинската съветничка Ана Янева (която е била член на тази комисия) е категорична, че присъединяването на въпросните три гласа е била станало след упражнен върху тях силен натиск, а моите (Я. Я.) лични проучвания сочат по категоричен начин, че абсолютно всички, които са били гласували със „за” са се намирали под достатъчно видима степен на зависимост от бившите и сегашните специални служби на Правителството и на Червената мафия.

2) След това, с оглед нуждите на мафиотското манипулиране с водните и финансовите ресурси, консорциумът „Интернешънъл уотър лимитид” продал своя дял на компанията „Юнайтед ютилитис” и на Европейската банка за възстановяване и развитие и било предприето и успешно завършило така нареченото „трансформиране на собствеността”, при което на Столичната община са били останали само 25% от акциите на фирмата „Софийска водаАД;

3) тъй като след това започнали серия скандали, сравнително адекватно отразявани в медиите, Парламентарната комисия за борба с корупцията е била принудена да направи официалната констатация, че е налице „корупционна практика при сключването на концесията”;

4) после е било образувано следствено дело, предназначението на което от една страна е било да успокоява общественото мнение, докато в същото време следователите и прокурорите (включително и тогавашният и сегашният Главен прокурор) са действували изключително като слуги, обслужващи престъпната мафиотска дейност;

5) в същото време в медииното пространство става ясно, че фирмата Интернешънъл уотър лимитид” е била получила от Европейската банка за възстановяване и развитие един изключително колосален банков кредит, предназначен за инвестиции; при което, обаче, нито един лев от тази пари не е бил вложен в инвестиционна дейност, като повече от поливината от тях веднага са били преведени в чужбина, а останалите пари били предоставени в касите на българския мафиотски политически и държавнически елит;

6) в медиите е съобщено, че без да прави каквито и да са реални инвестиции, концесионерът драстично увеличава цената на водата, при което само от този именно подход е предвидено жителите на град София да бъдат ограбени до края на концесията с почти един милиард и половина левове;

7) в медиите е съобщено, че така нареченият „концесионер” (който, всъщност, от юридическо гледище въобще не притежава такова качество!) прилага и редица други мафиотски финансови трикове и методи за ограбване, и например само от въведената така наречена „такса държд” само до края на тази година мафиотската фирма ще получи по напълно престъпен начин изключително шеметна по своите размери парична сума;

8) сред общинарите и медиите става известно, че концесионерът категорично неизпълнява и отказва да изпълни сключеният от него договор по няколко основни показатели, а именно: а) загубата на вода; б) инвестициите; в) водопотреблението; г) цената на водата.

ІV.

Подробностите както относно тези, така и относно редица други престъпни факти и обстоятелства са сравнително прецизно систематизирани в моите вече посочени официални писмени изложения до Главния прокурор, Президената на България и Западният дипломатически корпус в България, поради което не е нужно тук да бъдат отново възпроизвеждани.

В същото време, обаче, една друга група факти и обстоятелства заслужават специално внимание и в настоящето мое изложение, въпреки че те вече са били предмет на разглеждане в предишните ми изложения.

Става въпрос за фактите относно престъпната роля в тази мафиотска дейност на няколко изтъкнати членове на британското Правителство и британския Парламент.

V.

В интервю, публикувано във в-к „Мониторна 03.10.2002 г., вече бившият Министър на вътрешните работи на България генерал Богомил Бонев изрично, ясно и категорично е заявил, че:

1) по-рано, когато е бил Министър на вътрешните работи е получавал специална информация, от която му е било ставало известно, че навсякъде по света, където фирмата „Интернешънъл уотър” е била спечелвала търговете за водна концесия, после, тя не само е отказала да предостави обещаните инвестиции, но дори е започнала да увеличава цената на водата; и че точно същото престъпно поведение точно същата тази фирма сега, след спечелването на търга, проявява и в Българпия;

2) че неговото категорично мнение, съставено върху основата на така посочената специална информация е, че „Сделката с „Интернешънъл уотър” е корупционна”.

VІ.

В интервю, публикувано на 16 юни 2006 г. във в-к „Стандарт”, генерал Богомил Бонев ясно и изрично е заявил, че по времето, когато е бил Министър на вътрешните работи лично Министър-Председателят Иван Костов му е бил казал, че: 1) е получил писмо, написано и подписано лично от британският Министър-Председател Тони Блеър; 2) в това писмо британският Министър-Председател е бил написал на българският Министър-Председател, че ако обявеният конкурс за водната концесия не бъде спечелен именно от британската фирма, то България никога няма да бъде приета в НАТО; 3) поради тази именно заплаха българският Министър-Председател е направил така, че са били отхвърлени много по-изгодните предложения и конкурса е бил спечелен именно от най-лошата и най-неизгодната оферта.

Във връзка с това интервю държа да отбележа, че Богомил Бонев е юрист по образование и по професия и като такъв превъзходно знае:

1) че с това си интервю всъщност е извършил публично оповестяване на свидетелско твърдение за наличието на престъпление, извършено от Минстър-Председателя на Великобритания, и престъпление, извършено от Министър-Председателя на България;

2) и че едно нормално правосъдие е длъжно да разпита: Б. Бонев като свидетел, а Иван Костов и Тони Блеър – като заподозрени в извършването на престъпление; както и да провери контактните механизми между двамата премиери и в частност да потърси въпросното писмо;

3) при което трябва да се има предвид, че ако твърдението на Б. Бонев е било неотговарящо на истината, то в такъв случай то има правната квалификация на престъпление - от една страна против правосъдието, а от друга страна - против двамата премиери; прокуратурата, обаче, не е била предявила обвинение срещу Б. Бонев, което означава, че не е оспорила истинността на неговото твъдение; а и двамата премиери също така не са предявили обвинение срещу Б. Бонев, от което следва логичният извод, че и те не са оспорили неговите твърдения.

VІІ.

На 06.02.2007 г. световните и българските медии съобщават, че британският министър по европейските въпроси Джеф Хун е започнал двудневно посещение в България, при което е разговарял с Вицепремиера и Министър на външните работи Ивайло Калфин;

От публикувания в медиите „Протокол” на проведеното на 03.04.2007 г. заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е видно, че: 1) самият Председател на Комисията проф. К. Шушулов е оповестил и направил публично достояние фактът, че при него е било изпратено официално писмо; 2) от съдържанието на което е видно, че британският министър по европейските въпроси Джеф Хун е бил написал писмо, което е предоставил на българският Замистник-министър председател и Министър на външните работи на България Ивайло Калфин; 3) от това писмо е видно, че британският Министър е бил поискал от българският представител на висшата държавна власт да извърши нарушение на българските закони и да наруши суверенните права на българските граждани като обезпечи държавно-властническа ситуация, при която да бъдат уважени противозаконните (престъпните) искания на посочената британска фирма.

VІІІ.

От текста на същото писмо на британския до българския Минстър става ясно и това, че подобно въздействие или натиск върху българския Министър е бил упражнен и от предшественика на Джеф Хун - Дъглас Александър, както и от външната комисия в британския парламент.

ІХ.

От публикация в медиите (посочена в изложението ми от 21 юни 2007 г.) е видно, също така, че през февруари 2007 г. аналогично писмо до българското Министерство на външните работи е било написано и изпратено и от британския депутат Гордън Марсден, и че впоследствие неговото писмо е било изпратено и достигнало до тогавашния Заместник-министър на икономиката Корнелия Нинова; която, на свой ред, също така била упражнила престъпно въздействие и влияние върху Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов.

Във въпросната статия се посочва, че въпреки първоначало изрично изразеното гледище, че „не са налице законови основания за одобряването” на бизнес-плана на британската фирма, впоследствие и в крайна сметка „не след дълго хората на Шушулов дават зелена светлина и на 12 март е одобрен бизнес-планът на „Софийска вода АДза периода 2006-2007 г., в който план не само е предвидено покачване (увеличаване) на цената на водата, но и са били извършени фактически промени в условията на концесионния договор, с които промени са въведени нови и абсолютно недопустими престъпни посегателства върху интересите на абонатите на фирмата.

Х.

В публикация от 01.11.2006 г. германската информационна агенция „Дойче веле” се съобщава, че в шотландското издание Скотсман нюз” и в британския вестник “Сън” са публикувани статии, в които се казва, че в специален доклад на две британски министерства е записано, че след присъединяването на България и Румъния към ЕС във Великобритания се е формирала ситуация, която е определена от специалистите като „потенциална заплаха от степен А2 от британската скала за престъпленията”, и при която „се очаква увеличение на джебчийствата, трафика на хора и други престъпления”. В рубриката на Дойче веле” се казва, също така, че „Агенция Ройтерс също се занимава с темата, като уточнява, че авторите на доклада са министърът на имиграцията Лайъм Бърн и министърът по европейските въпроси Джеф Хун”, както и че този „доклад е изпратен и на британския премиер Тони Блеър”.

За съжаление това, което е казано там, разбира се, е напълно вярно.

Но дали това е цялата истина относно Втората хунска инвазия на Запад?

Все пак, обаче, там, в тези материали, са оставени като напълно непоставени и неизяснени поне следните въпроси:

първо: „Дали всички българи, които ще заминат за Великобритания, ще отидат там с цел да участвуват в „увеличаването на джебчийствата, или тези, които ще отидат с точно такава престъпна цел ще са несъизмеримо по-малко на брой от онези, които ще отидат, за да участвуват в увеличаването на икономическия и интелектуалния потенциял на Великобритания; и дали ще са съизмерими резултатите от дейността на едните и на другите български граждани?”;

второ: „Поради какви причини – биогенетични или социално-икономико-политически – специално тези български граждани ще заминат там, за да се занимават с тази именно джебчийска дейност?”;

трето: „Напълно невинна ли е британската държавна власт за тази масова хунска миграция на българските висококвалифицирани специалисти от всички сфера на обществения живот – както от сферите на науката, технологиите, медицината, строителството, така и от сферата на престъпността (включително и на джебчийството!), или и британската държавна власт има своята не само световно-историческа, но и напълно юридическа, вина?”;

четвърто: „Дали миграцията на престъпността има еднопосочен или двупосочен вектор, и ако векторът е двупосочен – дали двата вектори са съизмерими по характера и по обема на посегателството върху жертвите?”.

Като ясно и категорично заявавам, че съм напълно съгласен с фактите и аргументите, които британските правителствени служители изтъкват относно опасността за британското общество, идваща от българските и румънските джебчии, все пак в същото време, обаче, искам ясно и категорично да заявя, че считам следното:

1) След като в продължение на почти половин век в България вилнееха кръвожадните орди на КГБ и българското население бе подложено на тотално икономическо ограбване от официалната държавна власт на СССР;

2) след като в продължение на почти две десетилетия в България вилнееха още по-кръвожадните орди на българския клан на руската Червена мафия, създадена и намираща се под постоянен контрол на днешното посткомунистическо руско правителство и руската мафия;

3) след като в продължение на всичките тези години обикновените български хора и най-вече българските интелектуалци се надяваха, че тяхното спасение ще дойде именно от Запада, включително и от Великобритания;

4) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че днешната британска държавна власт проявава садистични претенции към тотално ограбения български гражданин, и в крайна сметка прилича на мършояд, надвесил се над останките от пищният пир на руският хищник?

5) -Не е ли изключително перверзно и безумно това, че подплашените за живота си (и най-вече – за живота на децата си) български висококвалифицирани и всякакви други специалисти (включително и в сферата на джебчийството!) са брутално принудени да търсят спасение другаде, включително и във Великобритания, където същият този Министър Джеф Хун, който сам се натиска да бъде включен в дългият списък на виновниците за трагедията в България (включително и в списъка на джебчиите!!!) посреща тези нещастници със специални правителствени доклади за вземането на най-строги властнически мерки против тях?

6) -Съизмеримо ли е джебчийството на българските джебчии във Великобритания с джебчийството на британския министър Джеф Хун в България?

ХІ.

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Настоявам за прецизно разследване на всички посочени в настоящето изложение факти и обстоятелства, както и за търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.

Приложение:

1) писмо LPC-Embassy-020/ 10 май 2006 г.;

2) писмо LPC-Embassy-034/ 02 август 2006 г.;

3) писмо LPC-Embassy-069/ 05 март 2007 г.;

4) писмо LPC-Embassy-074/ 22 март 2007 г.;

5) писмо LPC-Embassy-083/ 26 май 2007 г.

6) писмо LPC-Embassy-084/ 21 юни 2007 г.

25 юни 2007 г. Янко Н. Янков


[Писмо №LPC-Euro-Just-16/25.06.2007 г. до Президента на ЕП, Президента на ЕК, Европейския омбудсман, Европол, Интерпол, Главния прокурор на Великобритания, Офиса за сериозни измами, Министрите от кабинета на Нейно Британско Величество, Главния прокурор, Президента, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чуждестранни медии, и Главния изпълнителен директор на "Софийска вода" АД].

1 коментар:

  1. Анонимен16.08.2008 г., 6:20:00

    Rusnacite kato ni ja prokaraha. Neka sega Britancite da ja kradat. Spomnete si dumite na Vanga. Che Chicho Sam obechtava, no Djado Ivan dava. Tuj to.

    ОтговорИзтриване