Хипербол
Хипербол (???-411 г.пр. Хр.) е бил изключително популярен атински политик-демократ от времето на Пелопонеските войни (431-404 г. пр. Хр.),[1] който като един от водачите на демократическото движение е бил мишена на комедиографите, които били явни привърженици на аристокрацията. През 417 г. пр. Хр. той е бил подложен на т. нар. остракизъм[2], а през 411 г. пр. Хр. по поръчение на олигарсите е убит на остров Самос.
Повествувайки за събитията, станали на Самос през лятото на 411 г. пр. Хр., свързани с олигархическия преврат в Атина, Тукидид е отделил само едно-единствено изречение в своя знаменит труд за изключително популярния за своето време Хипербол, като в него е вложил крайно негативно отношение.[3] Това, обаче, съвсем не е случайно. Тукидид също така е бил един от участниците в Пелопонеската война, и то като стратег, т. е. военачалник, но поради неудачно ръководения от него флот бил подложен на остракизъм и бил амнистиран едва след края на войната. При това главният двигател на парламентарната процедура за неговото изгонване е бил Клеон, чийто съратник и политически наследник е станал Хипербол, но не и самият Хипербол.
Съвременните изследователи на творчеството на Тукидид отбелязват, че в цялото му творчество думата “негоден” (“негоден човек”) е използувана един-единствен път, и то именно по отношение на Хипербол, и че дори по отношение на своя личен враг и виновник за изгнанието му, а именно Клеон, той не употребява такава остра дума.[4] Любителите на математическата лингвистика дори отиват много по-далеч, като изследват употребата на тази дума и на нейните производни в творчеството и на другите антични автори; и отбелязват, че става въпрос за дума, която е често срещаща се единствено в лексиката на комедиографите, и че дори и там за реалното политическо лице Хипербол тази дума е употребена един-единствен път, и то в ярко политическата комедия “Конници” на Аристофан, както и че в цялото си творчество Аристофан споменава името на Хипербол в седем комедии, но никога повече не го свързва с тази дума.[5]
За специалистите по древногръцка литература, разбира се, това е повод да си зададат напълно закономерния въпрос: “С какво Хипербол е заслужил да бъде първият атински политик, който официално е обявен в античната литература за “негоден човек”?”
Хипербол е встъпил в активна политическа дейност в средата на Пелопонеските войни и е получил известност като автор на няколко важни декрети, и тъй като е бил важна за своето време личност, за Тукидид не е било възможно да отмине с мълчание неговото име ако не спрямо политическата му дейност, то поне по повод неговото убийство, което е било изиграло важна роля върху хода на събитията, свързани с олигархическия преврат.
За съвременниците си Хипербол е бил един от най-видните водачи на демоса и верен последовател на първия водач Клеон.[6] За следващите поколения и особено за историците той е бил интересен само в едно – като последната жертва на остракизма, при което всичко относно него е било разглеждано извън социално-политическия му контекст и само по себе си.
Самият остракизъм винаги е представлявал интерес за историците като чисто политическо средство за борба срещу неудобните политици, като почти единодушно е мнението, че именно използуването на това средство срещу Хипербол е било довело до компрометирането и изчезването на самия институт на остракизма; такава е поне тезата на Плутарх, развита в биографиите на Аристид, Никий и Алкивиад. Не е намерил добри думи за Хипербол и Лукиан (Timon 30), а по-късната литературна и историческа традиция прибавят към неговата биография фантастични детайли.
В почти всички съвременни трудове, посветени на историята на Атина, неизменно се споменава и името на Хипербол, поради което се създава впечатлението, че за него е писано твърде много и че политическата му биография отдавна е написана в окончателен вид. Това, обаче, не е така, защото посветените на него редове в повечето случаи са крайно фрагментарни и са концентрирани изключително около два кръга проблеми: осъждането му от парламента на изгнание и осъждането му от аристократическите му противници като демагог.
Хипербол е интересен преди всичко като политическа фигура от преходния период от стария тип политическо лидерство към новия тип, което обикновено се определя като време на всевластието на радикалните лидери или време на всевластието на демагозите. А това е времето на атинските политически дейци, известни като вождове на демоса, чието влияние върху политическия и стопанския живот на обществото се е основавало не върху притежаваното от тях богатство или служебно положение, а единствено върху искрената им ангажираност със жизненоважните проблеми на демоса и с притежаваните от тях високи ораторски способности.[7]
В комедиите често пъти срещу него се отправя упрека, че е “чужденец” или дори че има варварски произход, но както повечето от съвременниците му, така и историците считат тези упреци за крайно несправедливи и приемат за категорично доказано, че той има атически произход, че родителите му са имали преуспяваща майсторска работилница, и че той е бил получил високо риторическо образование. В съвременната литература политическата кариера на Хипербол е реконструирана от К. Дж. Довер, и то преди всичко върху основата на съдържащата се в комедиите на Аристофан хронология на политическите събития[8].
Според тази реконструкция встъпването на Хипербол на политическата сцена е станало след смъртта на Перикъл, когато именно са се били появили още много нови политици, включително и Клеон и Никий. При това политическата му кариера е била започнала така, както и на всеки радикален атински политик – първоначално, за да привлече вниманието на своите съграждани, той се е проявил като талантлив оратор в съда, а по-късно вече е преминавал към радикални призиви в областта на външната политика, като при него обстановката на Пелопонеската война е била особено благоприятна за такива призиви.
Според К. Дж. Довер характерът на насмешките в комедията на Аристофан “Конници” (1300-1314), която е била поставена за първи път по време на Големите Дионисиевски празници през 423 г. пр. Хр. свидетелствува, че към онова време Хипербол е бил един от най-видните политици на Атина, с когото е било нужно да се съобразяват. По същото време е била поставена и комедията “Облаци”, в която Хипербол не само е главната мишена, в която Аристофан не само защитава своето “първородство”, “първенство” или “авторско право” върху критиката на Хипербол (550), но и изрично и ясно го обвинява в нечестно натрупване на богатство и в получаване на риторическото му образование именно благодарение на същото богатство (876, 1065); и тъй като тогава той е изпълнявал и длъжността “секретар на свещеното посолство”, той е обвинен и в незнание на религиозния календар (623). Все пак, обаче, в поставената през следващата, 422 г. пр. Хр., комедия “Оси” Аристофан само веднъж нарича Хипербол “измамник на народа” (1006) и посвещава цялата комедия на Клеон, който именно по онова време е определял и направлявал цялостната политика на Атина.
Тъй като при изброяването на атинските политици в комедията “Мир” Аристофан е поставил Хипербол като заемащ най-високо положение (680), би било логично след гибелта на Клеон през същата тази 422 г. пр. Хр. (загинал като главнокомандуващ атинските войски) неговото място на лидер на радикалното политическо крило да бъде заето именно от Хипербол. Това, обаче, не станало, защото в конкретната ситуация ръководената от него групировка се оказала изтласкана на втори план (“Мир”, 920), понеже атинският демос вече бил настроен към идеята за мир със Спарта и поради тази причина лишил Хипербол от активна поддръжка на неговата агресивна спрямо Спарта стратегия. Така, макар че Хипербол все пак продължил да играе важна роля в атинския политически живот, той отново останал “на втора позиция”, в сянката на младия Алкивиад (450-404 г. пр. Хр.),[9] който като нов лидер на демоса насочил погледа си за експанзия към Сицилия. Тъй като, обаче, като противник на Сицилианската военна експедиция, като привърженик на мира и на умерената политика в парламента се наложил Никий, възникнала конфликтна политическа ситуация, която била решена именно чрез възобновяването на практиката на остракизма, която не е била прилагана доста дълго време – повече от четвърт век.
По същество при остракизма на Хипербол Народното събрание на Атина е било поставено пред дилемата да гласува или за експанзионистичната политика на Алкивиад, или за умерената политика на Никий. И същността на събитията се състои в това, че Хипербол, макар и да е бил изключително активен, е бил и изключително недалновиден политик. Естествено, най-подходящата жертва за остракизма е бил Алкивиад, и както свидетелствува и Тукидид, именно той е бил идеалната кандидатура за изгонването.
Бедата на Хипербол, обаче, е била в това, че не е отчел редица достатъчно видими дори и от пръв поглед факти и обстоятелства, работещи едновременно и за Алкивиад, и за Никий, но не и за него; и освен това категорично не можел да си представи именно себе си като жертва на остракизма, тъй като въобще не е заемал “благородна длъжност”, т. е. официална длъжност, от която да зависи както едната, така и другата политическа стратегия; и най-вече категорично не е можел да си представи онова, което всъщност е и станало - че Алкивиад и Никий заедно ще участвуват в политическа комбинация, за да спасят себе си, защото именно един от тях е трябвало да бъде изгонен, а нито един от тях не е бил сигурен за себе си. И в крайна сметка от гледна точка на същността на политическия сблъсък, довел до изгонването на Хибербол, то е било абсолютно безсмислено – почти веднага след остракацията парламентът взел решение, съгласно което и Алкивдиад, и Никий оглавили Сицилианската военна експедиция.
Въпреки очевидната неудачност и безсмисленост на остракацията, а може би именно по тази причина, общественото мнение непрекъснато било тласкано в най-различни насоки, при което никой никога не поставил въпроса за реабилитацията на Хипербол.[10] И макар че името му вече изчезнало от комедиите на Аристофан (както в поставената през 414 г. пр. Хр. комедия “Птици”, така и в поставената през 411 г. комедия “Лизистрата”), все пак в поставената през 411 г. пр. Хр. комедия “Жените на празника на Тесмофори” се среща реплика, отправена към майката на Хипербол, с която тя е обвинена, че е родила урод (840). Което означава, че той съвсем не е бил “забравен”. Освен това Тукидид съобщава, че още привържениците на олигархията, на която Хипербол винаги е бил най-искрен и последователен противник, са били формирали специална група от около 300 (триста) души (VІІІ, 73, 2), задачата на която е била да убива всеки изявен привърженик на демоса.
Така почти всички факти недвусмислено сочат, че Хипербол е паднал жертва на изключително добре планирания в парламентарно-процедурно, пропагандно (чрез комедиите на комедиографите) и задкулисно-терористично отношение олигархичен преврат. При това неговото убийство е било по-скоро символичен акт; докато в традицията на “старата Атина” е било напълно достатъчно неудобният политически лидер да бъде просто изгонен, по време на Пелопонеската война това не е било достатъчно, и олигархията започнала прилагането на нов тип политическа борба – пропагандно-политическите убийства, извършвани чрез кохортата на комедиографите, и терористическите убийства, извършвани от специално създадения за тази цел терористичен корпус.
Традицията рисува Хипербол като наследник на Клеон и продължител на неговите методи, но не и на неговите успехи. Под очевидното влияние на Тукидид при изброяването от Аристотел на лидерите на демоса след смъртта на Перикъл името на Хипербол въобще не се среща[11]. Освен това, макар, че от същия, т. е. средния социален слой, от който е произлизал Хипербол, са и почти всички лидери на новата политическа формация (каквито са напр. Никий, Клеон, Клеофонт), апелираща за защита на интересите на демоса, само той е бил обвиняван за “низък произход”.
Бедата на Хипербол очевидно е била не толкова, че е бил обречен да бъде “вечно вторият” (в началото на кариерата си в сянката на Клеон, а в края - на Алкивиад), а в това, че той: от една страна никога не се е стремял да заема важни държави постове и е искал да бъде преди всичко политик, а не държавник; от друга страна, винаги е предпочитал да действува напълно традиционно, съгласно старите и официалните рамки (методи, способи, средства) на политическата борба, т. е. чрез Народното събрание и чрез съда; докато при новите условия тези рамки вече са били напълно формални, тесни и негодни, поради което именно разчитайки на тях той се е оказал беззащитен и първо е бил остракиран (изселен), а после и убит. Или иначе казано – в условията на новата, в нетрадиционната политическа ситуация на неговото време Хипербол очевидно наистина е бил “негоден” да бъде политик.
А възможност и особено необходимост да действува по нетрадиционен и неофициален начин той несъмнено е имал. Така напр. според историците не съществуват абсолютно никакви данни и основания да се счета, че неговото пребиваване на остров Самос е било обусловено от някакви неофициални съображения; но той, както споменава Тукидид (VІІІ, 72), очевидно е бил заподозрян именно в онова, от което олигархията се е страхувала – че ще използува политическия си авторитет и екипажа на военния флот.
Твърде любопитно и показателно е, че както неговите съвременници, така и историците, никога не са го наричали “демагог”, за разлика от всички останали лидери на демоса, които винаги са били наричани именно демагози. Това е така, защото всички много ясно са разбирали, че той, макар и силно тласкан от вътрешните си сили към демоса, никога не е бил прекрачил онази последна граница, отвъд която би престанал да бъде “себе си” и би се превърнал в част от тълпата с нейната менталност и рефлексивност.
И именно благодарение на всичко това, след като в политическото си лидерство винаги е бил “вторият”, Хипербол е влязъл в историята на човечеството като първият политик, който е показал, че не е желаел да бъде “годен политик” поради което е оставил името си като “негоден политик”.
[1] Пелопонеските войни са серия от войни, обхванали цяла Гърция и гръцките градове и колонии в Източното Средиземноморие, водени между Атинско-делоския съюз и Пелопонеския съюз, възникнали поради търговско-икономическо, военно и политическо съперничество и борба за хегемония в Гърция и в районите на Средиземно море.
Атинско-делоският съюз е бил сключен през 478 г. пр. Хр. между Атинския полис и гръцките градове в Мала Азия и Егея и е представлявал федерация на повече от 200 (двеста) морски полиси под егидата на Атина. Целта на този съюз е била да бъде организирана съпротива срещу персите. Макар че е ставало въпрос за даване на отпор срещу външен нашественик, Спарта и съюзните й полиси не пожелали да се включат в съюза. Съюзът бил разтурен, след като по време на Пелопонеската война претърпял поражение. Пелопонеският съюз е бил основан през 550 г. пр. Хр. под хегемонията на Спарта и е включвал почти всички полиси в Пелопонес. След поражението на Спарта във войната срещу Тива през 371 г. пр. Хр. съюзът фактически се разпаднал, а през 365 г. пр. Хр. бил официално разпуснат.
[2] Остракизмът е форма на гласуване в народното събрание на Атина, чрез което се вземало решение за изгонване от страната за десет години на лица, смятани за опасни за атинския обществен и държавен ред. Наименованието идва от факта, че при гласуването вместо обичайната бюлетина е било употребявано парче или дъно от счупена керамика, което именно било наричано остракон. Съгласно парламентарните изисквания върху това именно керамично парче е било изписвано името на онзи, за когото съгласно процедурата е имало внесено предложение за осъждане на изгнание. Тази процедура е била предложена от атинския архонт-демократ Клистен, за първи път е била приложена през 487 г., а за последен – през 417 г. пр. Хр. именно по отношение на Хипербол. Съвременната археология разполага с повече от 1700 остракони, намерени при разкопките на Агората, в които са отбелязани имената на редица известни личности, и които са свидетелство за острите политически борби в Атина.
[5] Gomme, A. W., Andrewes, A., Dover, K. J., Historical Commentary on Thucydides, Oxford, 1981, Vol. V., p. 258.
[7] Широко известното днес пренебрежително и негативно съдържание или значение на думата демагог води своето начало от по-късната аристократическа и антидемократична словоупотреба.
[9] Който произхождал от аристократическо атинско семейство, бил близък родственик на Перикъл, бил ученик и на самия Сократ, бил образован и талантлив оратор, но тъй като, освен това, бил и умел интригант и напълно безпринципен при нагаждането си към политическата ситуация, се наложил като новия лидер на радикалното политическо крило на демоса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар