ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Ваши Превъзходителства,
І.
Известно е, че Президентът Георги Първанов днес се опитва да обясни ситуцията в България с тезата, че става въпрос за установен у нас „олигархичен политически режим”; по своята политическа чистота, обаче, тази теза, несъмнено, има точно същият характер, какъвто са имали и дълбокомислените анализи, които по-рано са били правени от ченгеджийската пачавра с псевдоним „Гоце”; защото той умишлено е пропуснал най-важното – винаги, когато в историята на човечеството е ставало дума за „олигархичен политически режим”, никога не е бил поставян под съмнение легитимният характер на огромното богатство на олигарските, като е бил поставян под съмнение единствено легитимният характер на тяхната политическа власт.
Днешният политически режим в България, разбира се, няма нищо общо с олигархичността, тъй като е нелегитимна и престъпна не само политическата власт на свръхбогатите, а и самото им богатство, което е придобито по изключително брутален, престъпен и мафиотски по своята същност начин.
Така че както фактите от политическата реалност, така и изводите за нея са абсолютно категорични, че: ►става въпрос за мафиотски по своето съдържание политически режим; ►който се характеризира с тази особеност, че държавата и нейните функционери заемат в структурата на Мафията такова йерахично и морално-авторитетно място, което е много по-ниско дори и от това на проститутските звена и техния най-долнопробен кадрови състав; ►която характеристика пронизва абсолютно цялата система на държавата и прави нелегитимни абсолютно всички нейни институции и управленски действия – както законодателните, така и изпълнителните, така и съдебните, така и стопанско-икономическите.
И все пак, обаче, всичкото това, макар и прието като зловещ политически и законодателен факт, за мен съвсем не е аргумент за безизходност, а е аргумент за още по-интензивна съпротива. И във връзка с това нека изрично предупредя лидерите на руско-българско-британсктата мафия, че на техните заплашителни писма до мен отвръщам с аргумента – не сте в състояние да ме уплашите, тъй като онова, което дова смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта, а ако вие направите нещо в тази насока (както искате да ми внушите чрез писмата си до мен), все ще има кой да ви потърси отговорност.
ІІ.
В писмото си от преди две седмици (от 05 март т. г.) споменах, че същата тази международна мафиотска фирма („Интернешънъл уотър лимитед”), която днес, чрез българския си партньор, се опитва да ме шантажира и заплашава, съвсем неотдавна е била изгонена от Боливия, където се е била опитала по същия начин да принуди боливийците да й плащат колосални суми, включително и за използуваната от тях дъждовна вода, която събирали в домашните си съдове.
Е, тук, в България, макар че българската мафия (която по произход и принадлежност е клан на руската Червена мафия, създадена от КГБ и Червената армия) вероятно е далеч по-безскрупулна от боливийската мафия, тъй като все пак сме в Европа, все още не се е стигнало в буквалния смисъл на думата до същото положение, но ... все пак, макар и по друг начин и в друга форма, положението фактически е същото.
Само че: ►аз нямам абсолютно никакво намерение да се подчинявам нито на руската, нито на българската, нито на британската, нито на която и да е друга мафия; ►ползувайки се от статуса си на легитимен български и европейски гражданин, и позовавайки се на онова, което в светавната и европейската практика и наука се нарича Право; което Право дълбоко и съществено се отличава от онова, което в тоталитарната и в мафиотската теория и практика се нарича Закон; ►категорично, ясно и недвусмислено настоявам да получа отговор на въпросите, които вече съм поставил в досегашните си писма и които днес поставям в настоящето писмо.
ІІІ.
1) На 08 март 2007 г. във в-к „Сега” е публикувана статията на Стефания Попова „Цените на водата в София надути двойно”, в която се казва, че Председателят на Комитета за подобряване на водоснабдяването на България инж. Ганчо Хитров е заявил: а) че „водата в София трябва да поевтинее, а не да поскъпва”; б) че „реалната стойност на водата в София е 0.65 лв. на кубик, защото начинът, по който водата стига до крайния потребител, е с 35-40% по-икономичен, отколкото в други градове”, „тъй като за добиването й не е необходим толкова много ток, колкото в други градове”; в) че в момента 1 кубик в столицата струва 0.85 лева, но „Софийска вода” иска 1.22 лв. с ДДС, което увеличение фактически е с 57 стотинки повече от реалната й стойност (0.65 лв); г) реалната месечна консумация на вода в София е 18-22 млн. куб. м., а годишната варира между 220-230 млн. куб. м, но в същото време фирмата „Софийска вода” обаче е представила пред общината фалшиви сметки, според които черпи 272 млн. куб. м. годишно, при което фалшивата и надписана разлика от 42-52 млн. куб. м. е заприходена за сметка на потребителите.
2) На 08 март 2007 г. във в-к „Новинар” е изнесена същата информация, като тази, която е посочена по-горе.
3) На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, в която се казва: ►че „КОНЦЕСИОНЕРЪТ ИМА ПАРИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ, НО ГИ ИЗНАСЯ ЗАД ГРАНИЦА”; ►че фирмата „Софийска вода” краде от столичани 1.3 милиарда лева; ►че реалната цена на един кубик вода е 65 стотичнки, но фирмата иска двойно повече; ►че според инж. Иван Греченлиев, бивш шеф на „Софийска вода”, „в едната част трябва да се отчитат преките производствени разходи, а другата да отива за преки инвестиции, при което да е задължително сметката по втората компонента да бъде под контрола и на дружеството, и на общината, за да се води прозрачен отчет за това какви пари влизат и за какви инвестиции се насочват”; ►че колкото и да се надуват разходите, цената на водата в София не може да стигне повече от 65 ст. за кубик; ►че трикът, който фирмата „Софийска вода” прилага е, че в сегашната цена се калкулират бъдещи инвестиционни намерения (каквито, очевидно въобще не осъществява); ►че дори и при цена на водата от 65 ст. за кубик фирмата би могла да генерира напълно достатъчно средства за инвестиции; и ►че дори и при цена на водата от 65 ст. за кубик фирмата би могла напълно спокойно да решава проблемите, и че следователно е напълно спекулативно и неоснователно това, че фирмата постоянно иска и получава външни заеми и постоянно иска и получава по-високи цени на водата.
В статията се съобщава, също така, че твърде любопитни в тази връзка са разходите, които „Софийска вода” прави: персоналът на фирмата е около 1200 души и ако приемем, че средната работна заплата в нея е 1000 лв. (въпреки че е известно, че българите там получават значително по-малко), то по този начин месечно за заплати, осигуровки и други отчисления отиват 2.4 млн. лв; че още 1 млн. лв. струва поддръжката на офиси, коли, горива и т. н., и плюс други 0.5 млн. лв. като непредвидени разходи, то общата разходна сума дотук става 4 млн. лв. всеки месец; също така, известно е, че дружеството заплаща такса водоползуване на МОСВ в размер на 2 ст. за всеки кубик;ето защо за изразходваните 20 млн. куб. м. на месец към разходите се прибавят още 400 000 лв, с което общата им сума става 4.4 млн. лв. с уговорката, че е доста надута, и че въпросът е къде отиват останалите 4.5 млн. лв., които „Софийска вода” прибира от софиянци с плащането на сметките им за вода; и за лаиците е ясно, че за 12 месеци тези пари стават 54 млн. лв. Именно тях фирмата трябва да инвестира, което обаче не прави. Тези средства просто изтичат в чужбина като печалба на мажоритарния акционер „Юнайтед ютилитис”, а за остатъка от времето на концесионния договор изнесеното ще възлезе на колосалните 1.3 млрд. лв.
В статията се казва още и че неотдавна „Софийска вода” реши да поиска ново поскъпване на водата до 1.02 лв. за кубик без ДДС или 1.22 лв, което бе мотивирано с намеренията й за бъдещи инвестиции, свързани с нов заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, откъдето фирмата възнамерява да получи нови 50 млн. лева.
Във вразка с това изрично и ясно е зададен следният въпрос: „Необходим ли е въобще този заем и каква би била изгодата за софиянци при положение, че фирмата на практика би трябвало да разполага с пари от събраните сметки, които биха покрили с огромен излишък въпросния кредит?”
В статията е казано: „нещо повече. Ако ДКЕВР одобри новото поскъпване, то в касата на „Софийска вода” трябва да влязат 12 млн. лв. месечно при събираемост 50%, което за 12 месеци това прави 144 млн. лв. При тази ситуация след приспадане на същите разходи на дружеството от 4.5 млн. лв., в него биха оставали 8-9 млн. лв. Напълно логично е тогава софиянци да чакат отговор от „Софийска вода” какво става именно с тези пари.
Освен това в статията е казано още: „Да се говори за някаква сериозна инвестиционна дейност, е повече от смехотворно. Защото ако се погледне стореното от концесионера за изминалите пет години, ще се види, че са прокарани едва двайсетина километра нови водопроводи или са подменени стари такива. Тук не бива да се включват текущите ремонти и ежедневни аварии, които фирмата умишлено причислява към „инвестиционната си дейност”. Сметките на специалистите показват, че на „Софийска вода” ще са й необходими неколкостотин години за подмяна на цялата водопреносна мрежа от 4 300 км. в столицата, ако действа със сегашните темпове. Да не говорим за канализационата система, която е към 2000 км.”
4) На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана друга статия, в която се казва:
Напоследък „Софийска вода” упорито и безцеремонно се е заела да озаптява медии и граждански сдружения. При всяка критика от страна на първите ги дава на т.нар. етична медийна комисия, а мненията на вторите се опитва да заглуши или ги подминава с високомерно мълчание. В същото време съвсем етично решава да вдига цени и още по-етично се стреми да ги обосновава с измислени инвестиции в бъдеще време.
Истината обаче е друга. И съвсем, ама съвсем проста.
„Софийска вода” на практика не инвестира, а най-грубо (и „етично”) обира софиянци.
Сметките показват, че колкото и да раздува разходите си, на месец у концесионера остават по 4-5 млн. лв., а на година по 54 милиони.
Ако тези пари фирмата инвестираше на практика, досега нямаше загубите от вода да си стоят на заветните 64%, а подменената водопреносна мрежа да е в рамките на статистическата грешка от някакви мижави 20 км. Напротив, съвсем нагло се иска ново и ново поскъпване, което пък да гарантира поредния заем. Е, докога?
Но така и ще бъде, щом няма контрол, ни сила, която да каже на наглия монополист, че столичани не ядат доматите с колците.
Е, от „Софийска вода” казват, че нямало нужда от „Омонит” - фирмата, която допреди малко повече от година внасяше някакъв ред и прозрачност при отчетите, без да приема необосновани разходи. Махнаха я.
Но и новият „контрольор” в лицето на ДКЕВР доказва, че нещата не стоят така, както се опитват да ги представят от дружеството-концесионер. Факт е, че комисията на Шушулов досега не е приела нито едно негово предложение. Което си е достатъчна оценка за „стоката” Софийска вода.
Остава да си отворят очите и общинарите, от които в крайна сметка зависи бъдещето на концесията. Защото е крайно време да престанат да слугуват на корпоративни интереси, а да защитят софиянци.
Онова, което ще добавя, е че: ► аз въобще не разчитам на вестникарската илюзия, че мафиотските общинари ще престанат да бъдат слуги на мафията; ► няма да се подчиня на никаква мафиотска власт.
ІV.
На 05-11 февруари 2007 г. в-к „Поглед” е публикувал статия с подзаглавие „Вместо да отговори на публикациите в „Поглед,” „Софийска вода” пише донос”, в която статия се казва, че „В първите си два броя в-к „Поглед” публикува разследване за големия грабеж, наречен концесия на софийската вода”, при който грабеж „чрез класически икономически измами се обосновават по-високи цени, които ощетяват столичани с милиарди левове”. Посочва се, също така, че редакцията на вестника е била изпратила на мафиотската фирма редица конкретни въпроси, на които тази фирма въобще не е отговорила, и че вместо да изпрати опровержение, мнение, становище, фирмата изпратила клеветнически донос до Комисията по етика на печатните медии, в който твърдяла, че вестникът бил нарушил заложения в Етичния кодекс на българските медии принцип за предоставяне на достоверна информация на обществото.
Тъй като, обаче, над мен няма никаква такава Комисия, чрез която да бъда шанташиран и заплашван, аз, поставяйки се в „трепетно очакване” на онова, което Мафията, за да не ми отговори, би могла да ми причини (и което, фактически, ще представлява т. нар. „конклудентен отговор”), все пак настоявам да получа от нея официален писмен отговор, както на вече зададените от мен многобройни въпроси, така и на същите онези въпроси, които са били зададени от в-к „Поглед”, и на които мафиотската фирма все още не е дала никакъв официален отговор.
Така, ползувайки се от вещината на специалистите-експерти от вестника, тук по същество ще възпроизведа същите въпроси, на които (като страна по гражданскоправен договор) имам пълното право на отговор, и на които фирмата има задължението за отговор.
1) Настоявам да ми бъдат предоставени основните технически показатели, характерни за дейността ВИК по години, както следва: подадена питейна вода, фактурирана питейна вода и проценти общи загуби на питейна вода по: ---концесионен анализ; ---приета оферта; ---договор (анекс 10 и т. 1.1.4 и т. 3.1.1 от анекс 3); ---по отчет (за изтеклите 5 години); ---ревизиран прогнозен инвестиционен план, приет през април 2005 година; ---бизнес-план за 2006-2008 година;
2) Настоявам да ми бъдат предоставени основните финансови показатели по години: приходи, разходи, печалба (преди облагане с данъци) и проценти на събираемост на приходите по: ---концесионен анализ; ---приета оферта; ---договор (анекс 10 и т. 1.1.4 и т.3.1.1 от анекс 3); ---по отчет (за изтеклите пет години); ---ревизиран прогнозен инвестиционен план, приет през април 2005 година; ---бизнес-план за 2006-2008 година;
3) Настоявам да ми бъдат предоставени други данни по години: ---пропуснати приходи в резултат на неизпълнение на договорения процент общи загуби питейна вода съгласно т. 3.1.1. от анекс 3; ---инвестиции: общо отчетени инвестиции, общо документално доказани инвестиции, инвестиции за водопроводи и канали, документално доказани инвестиции за водопроводи и канали; ---разходи за външни услуги;
4) Настоявам да ми бъде отговорено: „–Колко средства са похарчени за спонсорство и реклами?”
5) Настоявам да ми бъде бъде отговорено: „–Какви са били вземанията от потребителите по години?”;
6) Тъй като фирмата е изнесла в медиите информация, че е била инвестирала повече от 160 милиони левове, настоявам да ми бъде отговорено:
а) „–Какви точно и за какво точно са били направени тези изключително огромни по своя размер инвестиции, и какъв е крайният резултат от тях?”;
б) „–Защо при толкова големи инвестиции не е постигнато нищо по изпълнението на най-важния договорен показател, а именно – намаляване процента на общите загуби на 32% през шестата концесионна година?”;
7) Настоявам да ми бъде отговорено:
а) „–Как точно и защо точно така Кевин Старлинг е получавал 68 хиляди левове месечна заплата – като Изпълнителен директор или като консултант?;
б) „–Как и колко пари е получавал като месечна заплата неговият заместник и защо точно толкова?”
8) Настоявам да ми бъде отговорено:
а) „–Точно колко пари е струвала на фирмата годишната издръжка на Кевин Старлинг и защо той е бил издържан от фирмата директно и отделно, а не се е издържал от парите от заплатата си, както е навсякъде по света?”;
б) „–Защо фирмата е заплащала неговите разходи за: жилища, автомобили, училищно обучение на децата му, самолетните билети за него и членовете на семейството му, както и множество други негови и на членовете на семейството му разходи, като напр. закуски, обеди, вечери, скъпи питиета, включително и близалки за децата му?”;
в) „–Как точно тези напълно лични разходи за издръжката на него и на семейството му са били осчетоводявани като фирмени разходи – като текущи производствени разходи или като технологични инвестиции?” и „–Защо фирмата е поемала тези лични разходи, а не ги е поемал самият той от заплатата си?”;
9) Настоявам да ми бъде отговорено: „–Предвидено ли е в Концесионния договор задължение на Столичната община да осигурява финансиране от ИСПА?”;
10) Настоявам да ми бъде отговорено:
а) „–Колко са били през първата концесионна година техническите ръководители, поддържащи градската водопроводна мрежа?”;
б) „–Колко са били териториалните контрольори, контролиращи частните фирми, след като дейността по поддържането е била прехвърлена на частни фирми?”;
11) Настоявам да ми бъде отговорено: „–С колко и какви леки автомобили е разполагала фирмата при започването на концесията, имало ли е промени в техния брой през изтеклото време, и с колко и какви автомобили фирмата разполага сега?”;
Както би следвало да се очаква, сами разбирате, ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британсктата мафия, че ако вие не сте мафиотска фирма и наистина сте анжгажирани с частния, а не с мафиотския, бизнес, то въобще нямаше да се стигне до задаването на такива въпроси, а ако се стигне, то това въобще няма да ви притеснява.
Така или иначе, по силата на принципите на Правото (но категорично не и на комунистическите и мафиотските престъпни норми, вкарани в Закона), които съм отстоявал през целия си живот, пиша ви настоящето писмо и очаквам да получа или вашия мафиотски отговор, или вашите добросъвестни отговори на така поставените въпроси.
Очаквам да получа и мафиотски или добросъвестен отговор и от Главния прокурор.
22 март 2007 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар