ЗАПАДНИ МАФИОТИ НИ ОТНЕМАТ ВОДАТА (3)

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

Известно е, че Президентът Георги Първанов днес се опитва да обясни ситуцията в България с тезата, че става въпрос за установен у нас „олигархичен политически режим”; по своята политическа чистота, обаче, тази теза, несъмнено, има точно същият характер, какъвто са имали и дълбокомислените анализи, които по-рано са били правени от ченгеджийската пачавра с псевдоним „Гоце”; защото той умишлено е пропуснал най-важното – винаги, когато в историята на човечеството е ставало дума за „олигархичен политически режим”, никога не е бил поставян под съмнение легитимният характер на огромното богатство на олигарските, като е бил поставян под съмнение единствено легитимният характер на тяхната политическа власт.

Днешният политически режим в България, разбира се, няма нищо общо с олигархичността, тъй като е нелегитимна и престъпна не само политическата власт на свръхбогатите, а и самото им богатство, което е придобито по изключително брутален, престъпен и мафиотски по своята същност начин.

Така че както фактите от политическата реалност, така и изводите за нея са абсолютно категорични, че: ►става въпрос за мафиотски по своето съдържание политически режим; ►който се характеризира с тази особеност, че държавата и нейните функционери заемат в структурата на Мафията такова йерахично и морално-авторитетно място, което е много по-ниско дори и от това на проститутските звена и техния най-долнопробен кадрови състав; ►която характеристика пронизва абсолютно цялата система на държавата и прави нелегитимни абсолютно всички нейни институции и управленски действия – както законодателните, така и изпълнителните, така и съдебните, така и стопанско-икономическите.

И все пак, обаче, всичкото това, макар и прието като зловещ политически и законодателен факт, за мен съвсем не е аргумент за безизходност, а е аргумент за още по-интензивна съпротива. И във връзка с това нека изрично предупредя лидерите на руско-българско-британсктата мафия, че на техните заплашителни писма до мен отвръщам с аргумента – не сте в състояние да ме уплашите, тъй като онова, което дова смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта, а ако вие направите нещо в тази насока (както искате да ми внушите чрез писмата си до мен), все ще има кой да ви потърси отговорност.

ІІ.

В писмото си от преди две седмици (от 05 март т. г.) споменах, че същата тази международна мафиотска фирма („Интернешънъл уотър лимитед”), която днес, чрез българския си партньор, се опитва да ме шантажира и заплашава, съвсем неотдавна е била изгонена от Боливия, където се е била опитала по същия начин да принуди боливийците да й плащат колосални суми, включително и за използуваната от тях дъждовна вода, която събирали в домашните си съдове.

Е, тук, в България, макар че българската мафия (която по произход и принадлежност е клан на руската Червена мафия, създадена от КГБ и Червената армия) вероятно е далеч по-безскрупулна от боливийската мафия, тъй като все пак сме в Европа, все още не се е стигнало в буквалния смисъл на думата до същото положение, но ... все пак, макар и по друг начин и в друга форма, положението фактически е същото.

Само че: ►аз нямам абсолютно никакво намерение да се подчинявам нито на руската, нито на българската, нито на британската, нито на която и да е друга мафия; ►ползувайки се от статуса си на легитимен български и европейски гражданин, и позовавайки се на онова, което в светавната и европейската практика и наука се нарича Право; което Право дълбоко и съществено се отличава от онова, което в тоталитарната и в мафиотската теория и практика се нарича Закон; ►категорично, ясно и недвусмислено настоявам да получа отговор на въпросите, които вече съм поставил в досегашните си писма и които днес поставям в настоящето писмо.

ІІІ.

1) На 08 март 2007 г. във в-к „Сега” е публикувана статията на Стефания Попова „Цените на водата в София надути двойно”, в която се казва, че Председателят на Комитета за подобряване на водоснабдяването на България инж. Ганчо Хитров е заявил: а) че „водата в София трябва да поевтинее, а не да поскъпва”; б) че „реалната стойност на водата в София е 0.65 лв. на кубик, защото начинът, по който водата стига до крайния потребител, е с 35-40% по-икономичен, отколкото в други градове”, „тъй като за добиването й не е необходим толкова много ток, колкото в други градове”; в) че в момента 1 кубик в столицата струва 0.85 лева, но „Софийска вода” иска 1.22 лв. с ДДС, което увеличение фактически е с 57 стотинки повече от реалната й стойност (0.65 лв); г) реалната месечна консумация на вода в София е 18-22 млн. куб. м., а годишната варира между 220-230 млн. куб. м, но в същото време фирмата „Софийска вода” обаче е представила пред общината фалшиви сметки, според които черпи 272 млн. куб. м. годишно, при което фалшивата и надписана разлика от 42-52 млн. куб. м. е заприходена за сметка на потребителите.

2) На 08 март 2007 г. във в-к „Новинар” е изнесена същата информация, като тази, която е посочена по-горе.

3) На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, в която се казва: ►че „КОНЦЕСИОНЕРЪТ ИМА ПАРИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ, НО ГИ ИЗНАСЯ ЗАД ГРАНИЦА”; ►че фирмата „Софийска вода” краде от столичани 1.3 милиарда лева; ►че реалната цена на един кубик вода е 65 стотичнки, но фирмата иска двойно повече; ►че според инж. Иван Греченлиев, бивш шеф на „Софийска вода”, „в едната част трябва да се отчитат преките производствени разходи, а другата да отива за преки инвестиции, при което да е задължително сметката по втората компонента да бъде под контрола и на дружеството, и на общината, за да се води прозрачен отчет за това какви пари влизат и за какви инвестиции се насочват”; ►че колкото и да се надуват разходите, цената на водата в София не може да стигне повече от 65 ст. за кубик; ►че трикът, който фирмата „Софийска вода” прилага е, че в сегашната цена се калкулират бъдещи инвестиционни намерения (каквито, очевидно въобще не осъществява); ►че дори и при цена на водата от 65 ст. за кубик фирмата би могла да генерира напълно достатъчно средства за инвестиции; и ►че дори и при цена на водата от 65 ст. за кубик фирмата би могла напълно спокойно да решава проблемите, и че следователно е напълно спекулативно и неоснователно това, че фирмата постоянно иска и получава външни заеми и постоянно иска и получава по-високи цени на водата.

В статията се съобщава, също така, че твърде любопитни в тази връзка са разходите, които „Софийска вода” прави: персоналът на фирмата е около 1200 души и ако приемем, че средната работна заплата в нея е 1000 лв. (въпреки че е известно, че българите там получават значително по-малко), то по този начин месечно за заплати, осигуровки и други отчисления отиват 2.4 млн. лв; че още 1 млн. лв. струва поддръжката на офиси, коли, горива и т. н., и плюс други 0.5 млн. лв. като непредвидени разходи, то общата разходна сума дотук става 4 млн. лв. всеки месец; също така, известно е, че дружеството заплаща такса водоползуване на МОСВ в размер на 2 ст. за всеки кубик;ето защо за изразходваните 20 млн. куб. м. на месец към разходите се прибавят още 400 000 лв, с което общата им сума става 4.4 млн. лв. с уговорката, че е доста надута, и че въпросът е къде отиват останалите 4.5 млн. лв., които „Софийска вода” прибира от софиянци с плащането на сметките им за вода; и за лаиците е ясно, че за 12 месеци тези пари стават 54 млн. лв. Именно тях фирмата трябва да инвестира, което обаче не прави. Тези средства просто изтичат в чужбина като печалба на мажоритарния акционер „Юнайтед ютилитис”, а за остатъка от времето на концесионния договор изнесеното ще възлезе на колосалните 1.3 млрд. лв.

В статията се казва още и че неотдавна „Софийска вода” реши да поиска ново поскъпване на водата до 1.02 лв. за кубик без ДДС или 1.22 лв, което бе мотивирано с намеренията й за бъдещи инвестиции, свързани с нов заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, откъдето фирмата възнамерява да получи нови 50 млн. лева.

Във вразка с това изрично и ясно е зададен следният въпрос: „Необходим ли е въобще този заем и каква би била изгодата за софиянци при положение, че фирмата на практика би трябвало да разполага с пари от събраните сметки, които биха покрили с огромен излишък въпросния кредит?”

В статията е казано: „нещо повече. Ако ДКЕВР одобри новото поскъпване, то в касата на „Софийска вода” трябва да влязат 12 млн. лв. месечно при събираемост 50%, което за 12 месеци това прави 144 млн. лв. При тази ситуация след приспадане на същите разходи на дружеството от 4.5 млн. лв., в него биха оставали 8-9 млн. лв. Напълно логично е тогава софиянци да чакат отговор от „Софийска вода” какво става именно с тези пари.

Освен това в статията е казано още: „Да се говори за някаква сериозна инвестиционна дейност, е повече от смехотворно. Защото ако се погледне стореното от концесионера за изминалите пет години, ще се види, че са прокарани едва двайсетина километра нови водопроводи или са подменени стари такива. Тук не бива да се включват текущите ремонти и ежедневни аварии, които фирмата умишлено причислява към „инвестиционната си дейност”. Сметките на специалистите показват, че на „Софийска вода” ще са й необходими неколкостотин години за подмяна на цялата водопреносна мрежа от 4 300 км. в столицата, ако действа със сегашните темпове. Да не говорим за канализационата система, която е към 2000 км.”

4) На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана друга статия, в която се казва:

Напоследък „Софийска вода” упорито и безцеремонно се е заела да озаптява медии и граждански сдружения. При всяка критика от страна на първите ги дава на т.нар. етична медийна комисия, а мненията на вторите се опитва да заглуши или ги подминава с високомерно мълчание. В същото време съвсем етично решава да вдига цени и още по-етично се стреми да ги обосновава с измислени инвестиции в бъдеще време.

Истината обаче е друга. И съвсем, ама съвсем проста.
„Софийска вода” на практика не инвестира, а най-грубо (и „етично”) обира софиянци.

Сметките показват, че колкото и да раздува разходите си, на месец у концесионера остават по 4-5 млн. лв., а на година ­ по 54 милиони.
Ако тези пари фирмата инвестираше на практика, досега нямаше загубите от вода да си стоят на заветните 64%, а подменената водопреносна мрежа да е в рамките на статистическата грешка от някакви мижави 20 км. Напротив, съвсем нагло се иска ново и ново поскъпване, което пък да гарантира поредния заем. Е, докога?

Но така и ще бъде, щом няма контрол, ни сила, която да каже на наглия монополист, че столичани не ядат доматите с колците.
Е, от „Софийска вода” казват, че нямало нужда от „Омонит” - ­ фирмата, която допреди малко повече от година внасяше някакъв ред и прозрачност при отчетите, без да приема необосновани разходи. Махнаха я.

Но и новият „контрольор” в лицето на ДКЕВР доказва, че нещата не стоят така, както се опитват да ги представят от дружеството-концесионер. Факт е, че комисията на Шушулов досега не е приела нито едно негово предложение. Което си е достатъчна оценка за „стоката” Софийска вода.
Остава да си отворят очите и общинарите, от които в крайна сметка зависи бъдещето на концесията. Защото е крайно време да престанат да слугуват на корпоративни интереси, а да защитят софиянци.

Онова, което ще добавя, е че: ► аз въобще не разчитам на вестникарската илюзия, че мафиотските общинари ще престанат да бъдат слуги на мафията; ► няма да се подчиня на никаква мафиотска власт.

ІV.

На 05-11 февруари 2007 г. в-к „Поглед” е публикувал статия с подзаглавие „Вместо да отговори на публикациите в „Поглед,” „Софийска вода” пише донос”, в която статия се казва, че „В първите си два броя в-к „Поглед” публикува разследване за големия грабеж, наречен концесия на софийската вода”, при който грабеж „чрез класически икономически измами се обосновават по-високи цени, които ощетяват столичани с милиарди левове”. Посочва се, също така, че редакцията на вестника е била изпратила на мафиотската фирма редица конкретни въпроси, на които тази фирма въобще не е отговорила, и че вместо да изпрати опровержение, мнение, становище, фирмата изпратила клеветнически донос до Комисията по етика на печатните медии, в който твърдяла, че вестникът бил нарушил заложения в Етичния кодекс на българските медии принцип за предоставяне на достоверна информация на обществото.

Тъй като, обаче, над мен няма никаква такава Комисия, чрез която да бъда шанташиран и заплашван, аз, поставяйки се в „трепетно очакване” на онова, което Мафията, за да не ми отговори, би могла да ми причини (и което, фактически, ще представлява т. нар. „конклудентен отговор”), все пак настоявам да получа от нея официален писмен отговор, както на вече зададените от мен многобройни въпроси, така и на същите онези въпроси, които са били зададени от в-к „Поглед”, и на които мафиотската фирма все още не е дала никакъв официален отговор.

Така, ползувайки се от вещината на специалистите-експерти от вестника, тук по същество ще възпроизведа същите въпроси, на които (като страна по гражданскоправен договор) имам пълното право на отговор, и на които фирмата има задължението за отговор.

1) Настоявам да ми бъдат предоставени основните технически показатели, характерни за дейността ВИК по години, както следва: подадена питейна вода, фактурирана питейна вода и проценти общи загуби на питейна вода по: ---концесионен анализ; ---приета оферта; ---договор (анекс 10 и т. 1.1.4 и т. 3.1.1 от анекс 3); ---по отчет (за изтеклите 5 години); ---ревизиран прогнозен инвестиционен план, приет през април 2005 година; ---бизнес-план за 2006-2008 година;

2) Настоявам да ми бъдат предоставени основните финансови показатели по години: приходи, разходи, печалба (преди облагане с данъци) и проценти на събираемост на приходите по: ---концесионен анализ; ---приета оферта; ---договор (анекс 10 и т. 1.1.4 и т.3.1.1 от анекс 3); ---по отчет (за изтеклите пет години); ---ревизиран прогнозен инвестиционен план, приет през април 2005 година; ---бизнес-план за 2006-2008 година;

3) Настоявам да ми бъдат предоставени други данни по години: ---пропуснати приходи в резултат на неизпълнение на договорения процент общи загуби питейна вода съгласно т. 3.1.1. от анекс 3; ---инвестиции: общо отчетени инвестиции, общо документално доказани инвестиции, инвестиции за водопроводи и канали, документално доказани инвестиции за водопроводи и канали; ---разходи за външни услуги;

4) Настоявам да ми бъде отговорено: „–Колко средства са похарчени за спонсорство и реклами?”

5) Настоявам да ми бъде бъде отговорено: „–Какви са били вземанията от потребителите по години?”;

6) Тъй като фирмата е изнесла в медиите информация, че е била инвестирала повече от 160 милиони левове, настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Какви точно и за какво точно са били направени тези изключително огромни по своя размер инвестиции, и какъв е крайният резултат от тях?”;

б) „–Защо при толкова големи инвестиции не е постигнато нищо по изпълнението на най-важния договорен показател, а именно – намаляване процента на общите загуби на 32% през шестата концесионна година?”;

7) Настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Как точно и защо точно така Кевин Старлинг е получавал 68 хиляди левове месечна заплата – като Изпълнителен директор или като консултант?;

б) „–Как и колко пари е получавал като месечна заплата неговият заместник и защо точно толкова?”

8) Настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Точно колко пари е струвала на фирмата годишната издръжка на Кевин Старлинг и защо той е бил издържан от фирмата директно и отделно, а не се е издържал от парите от заплатата си, както е навсякъде по света?”;

б) „–Защо фирмата е заплащала неговите разходи за: жилища, автомобили, училищно обучение на децата му, самолетните билети за него и членовете на семейството му, както и множество други негови и на членовете на семейството му разходи, като напр. закуски, обеди, вечери, скъпи питиета, включително и близалки за децата му?”;

в) „–Как точно тези напълно лични разходи за издръжката на него и на семейството му са били осчетоводявани като фирмени разходи – като текущи производствени разходи или като технологични инвестиции?” и „–Защо фирмата е поемала тези лични разходи, а не ги е поемал самият той от заплатата си?”;

9) Настоявам да ми бъде отговорено: „–Предвидено ли е в Концесионния договор задължение на Столичната община да осигурява финансиране от ИСПА?”;

10) Настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Колко са били през първата концесионна година техническите ръководители, поддържащи градската водопроводна мрежа?”;

б) „–Колко са били териториалните контрольори, контролиращи частните фирми, след като дейността по поддържането е била прехвърлена на частни фирми?”;

11) Настоявам да ми бъде отговорено: „–С колко и какви леки автомобили е разполагала фирмата при започването на концесията, имало ли е промени в техния брой през изтеклото време, и с колко и какви автомобили фирмата разполага сега?”;

Както би следвало да се очаква, сами разбирате, ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британсктата мафия, че ако вие не сте мафиотска фирма и наистина сте анжгажирани с частния, а не с мафиотския, бизнес, то въобще нямаше да се стигне до задаването на такива въпроси, а ако се стигне, то това въобще няма да ви притеснява.

Така или иначе, по силата на принципите на Правото (но категорично не и на комунистическите и мафиотските престъпни норми, вкарани в Закона), които съм отстоявал през целия си живот, пиша ви настоящето писмо и очаквам да получа или вашия мафиотски отговор, или вашите добросъвестни отговори на така поставените въпроси.

Очаквам да получа и мафиотски или добросъвестен отговор и от Главния прокурор.

22 март 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-074/22.03.2007 г. до Главния изпълнителен директор на "Софийска вода", Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].

БРИТАНСКО-БЪЛГАРСКА МАФИЯ ВЪВ ВОДАТА

ваше престъпно стопанско величие на българския и международния мафиотски режим,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

Припомням ви, че в писмото ми с индекс LPC-Embassy-020 и дата 10 май 2006 г., в частта, отнасяща се до мафиотската фирма „Софийска вода”, изрично и ясно съм се позовал на факти и обстоятелства, които са много добре известни както от масовите медиии, така и от моята лична кореспонденция с този клон на Мафията; след което (като гражданин и като страна по формално гражданскоправно отношение с негражданскоправен мафиотски субект) съм поискал да получа отговор с ясно изразено гледище както относно истинността на изнесените в масовите медии факти, така и за качеството на водата и факторите, от които зависи формирането на нейната цена.

Припомням ви, че в това писмо изрично и ясно съм опредилил някоя си Руска Петрова (от която съм получил няколко шантажни писма) като „мафиотска хрътка (кучка)”, от поведението на която пределно ясно личи, че или тя, или нейният непосредствен фирмен и/или извънфирмен ръководител, е професионално длъжностно лице-специалист по „Оперативна военна психология”, професионалната функция на когото е чрез шантаж и заплахи да обезпечава жестокия грабеж, който българският клон на руската Червена мафия осъществява в България, включително и чрез тази своя фирма.

Обръщам вашето внимание и върху факта, че в това писмо съм интерпретирал и широко коментирания в медиите факт, че благодарение на този именно грабеж най-главният Изпълнителен директор Кевин Стърлинг получава 68 000 лева (35 000 евро) месечна заплата, и отделно от това почти още толкова за издръжката на семейството и образованието на децата му, както и за редица други разходи, които са представени като технологични инвестиции и са включени във формирането на цената на водата; и че в това писмо за съпоставка съм посочил, че в същото време в България месечната заплата на един професор е 60 евро, а средната месечна пенсия - 35 евро; както и че, тази фантастична заплата на този бос на водната мафия е резултат съвсем не от реалната и ефективно печеливша дейност на фирмата, а именно от мафиотския грабеж над гражданите, тъй като реално консумираната от гражданите вода е само 40%, а хората са заставени принудително да заплатят останалите 60%, начислени от фирмата като консумирани, без въобще да са консумирани от тези, от които фирмата иска да платят за тях.

ІІ.

Припомням ви, че в писмото ми с индекс LPC-Embassy-034 и дата 02 август 2006 г., адресирано до мафиотския бос на водната мафия в София, съм изпратил копие от две публикувани в медиите статии относно някои факти на осъществявания от фирмата грабеж на софийските консуматори на вода, след което съм поискал да получа отговор на всичките въпроси, които са поставени както в тези статии, така и в моите писма; освен това, изрично и ясно съм поискал да бъде озаптена не само мафионската кучка Руска Петрова, но и самият бос на мафиотската фирма.

Уведомявам ви, че в отговор на това мое писмо съм получил писмо № ПИ-1292 от 14 август 2006 г., подписано от Главния секретар Иван Иванов, от което писмо пределно ясно личи, че същият е добре мундщрован кадесарски и мафиотски кадър, назначен да заема тази длъжност именно, за да обслужва добре познатата схема, при която всяко българско правителство е само едно нискойеархично звено от структурата на Мафията; и че е пълен абсурд именно той да е автор на писмото, което е подписал и изпратил до мен, и че в случая той е само подставено лице, функцията на което е да прикрива господарите си.

ІІІ.

Тук и сега ще припомня и ще интерпретирам още няколко факти и обстоятелства, информацията за които е взета от медиите, във връзка с които настоявам пред мафиотския бос на мафиотската фирма „Софийска вода” да ми отговори на всички въпроси, които се съдържат както в тези информации, така и във всичките мои писма до него; както и да каже на своето младо мафиотско куче Иван Иванов, подписал се в (очевидно написаното от друг) писмо до мен като Главен секретар, че за мен неговото гледище, изразено в писмото му от 14 август 2006 г., е писмо на мафиотска мутра, която, очевидно, не разбира от нищо друго, освен от удар по мутрата, който удар несъмнено трабва да бъде направен от правосъдието, но естествено не от сегашното мафиотско българско правосъдие.

1) Във в-к „Дневник” от 07 октомври 2005 г. се казва, че в своя Доклад Сметната палата официално е констарила, че „Водната концесия в София е финансов капан” и че съгласно сключения договор през следващите 25 години водният концесионер ще получава напълно незаслужени, пари дори и ако въобще не изпълнява задълженията си. В статията се казва още и това, че съгласно Доклада на Сметната палата незаконен е и начинът на формиране на цената на водата, тъй като концесионерът включва в цената на водата съвсем не реално ползуваните от абонатите водни количества, а други количества, каквито абонатите въобще не са ползували.

Във връзка с този „финансов капан” декларирам, че обстоятелството, че един престъпен мафиотски субект е бил сключил договор с друг престъпен мафиотски субект относно това да ме постави мен и да ме държи в какъвто и да е капан, включително и финансов, съвсем не означава, че съгласно правото аз съм длъжен да се подчиня на тяхната престъпна воля; дори напротив – от древността до наши дни господствуващ е именно принципът, че когато договорите и законите на властта противоречат на правото, задължение на всеки уважаващ правото човек е да се противопостави на злото, заложено в тези договори и тези закони.

2) Във в-к „Сега” от 07 октомври 2005 г. се казва, че благодарение на скандални нарушения на редица закони фирмата „Софийска вода” си е обезпечила възможността да дава на своя шеф Кевин Старлинг по 68 хиляди лева месечна заплата, на финансовият директор – 52 800 лева, а на останалите седем британци в управлението на дружеството – между 24 800 и 35 200 лева.

3) Във в-к „Труд” от 20 октомври 2005 г. се уточнява, че през 2000 г. е бил влязъл в сила концесионен договор мужду Столичната община и британския консорциум „Интернешънъл уотър лимитид”, по силата на който фирмата „Софйска вода” АД е взета на концесия, и че през 2003 г. е била извършена трансформация на собствеността, при която на Столичната община са били останали само 25% от акциите на „Софйска вода” АД.

4) Във в-к „Сега” от 20 октомври 2005 г. се казва, че Софийският градски прокурор Бойко Найденов е съобщил, че след одитния Доклад на Сметната палата прокуратурата се е самосезирала и е била започнала проверка по концесията.

Това, че българската Прокуратура е един от най-важните структурни елементи на българския мафиотски режим е нещо, което специално аз съм написал и публично заявил още преди няколко десетилетия. В случая за мен е несъмнено, че предназначението на този акт на тази Прокуратура всъщност е имал и има предназначението „да внесе известен дух на успокоение и замотаване” на съзнанието на жертвите на това престъпление, за да бъде предотвратено онова, което при напълно аналогичната ситуация бе станало в Боливия, когато престъпленията на точно същият мафиотски субект, който днес е в България, бяха предизвикали боливийците да се вдигнат на национална революция.

5) Във в-к „Стандарт” от 26 ноември 2005 г. се казва, че със сметките, които „Софйска вода” АД предявава на софиянци, се плащат не само онези 60% водни количества, които фирмата е оставила свободно да текат по улиците, и които софиянци въобще не потребяват, но отделно от това и милионите, които тази фирма е взела като банков кредит за технологични инвестиции, и които пари тя харчи не за инвестиции, а за луксозни офиси, коли и джипове на контрольорите, както и сметките за паркинги, за таксиметрови превози, за частни уроци, а също така и разходите за кръчмарски разпивки, за отлежали маркови ракии, вносна бира, кафе и прочее.

6) В статия на бившия зам.-министър на околната среда проф. Емил Маринов, публикувана във в-к „Сега” от 30 и 31 май 2006 г., се казва, че за изминалите пет години фирмата „Софйска вода” АД е подменила едва около един процент от водопроводната мрежа, и се е задоволила единствено с регистриране на наличието на значителни загуби на вода от многобройните течове, без обаче да се интересува къде са тези течове, и без да ги отстранява; и че всичката загуба на водата е била заплатена от столичани, от които са били събрани парите за тази неконсумирана от тях вода. Съобщава се, също така, че за изминалите пет години „Софйска вода” АД не е изпълнила нито една точка от концесионния договор, отнасяща се до неговите основни показатели.

7) Във в-к „Монд дипломатик” от юли 2006 г. се съобщава, че концесионерът на „Софийска вода” АД не е изпълнил нито един поет ангажимент, но въпреки това Изпълнителният директор на дружеството Кевин Старлинг е получавал всеки месец по 68 хиляди лева, което се равнява на 230 български средни работни заплати; и че тези заплати, макар и да са най-атрактивното, съвсем не са единственото, което той и неговите помощници са получавали.

В същия брой главният редактор на българското издание на вестника пише, че „Ако водата е право, тя не може да бъде просто стока”, тъй като в едно гражданско общество не може да бъде позволено водата да бъде приватизирана и използувана така, че милиарди души да живеят при неадекватни санитарни условия, породени от недостиг, липса или лошо качество на водата. В статията се казва, че съществуващият Световен съвет за водата е доминиран от Световната банка, мултинациожналните компании и правителствата на развитите страни, и че именно това са субектите, които се стремят да приватизират водните ресурси и услуги; казва се и това, че канадска неправителствена организация предлага проект, наречен „Синя планета”, който предвижда да бъде създаден Воден трибунал, пред който да могат да бъдат призовавани правителства и предприятия, които извършват злоупотреба при ползуването и управлението на водата.

8) Във в-к „Стандарт” от 27 септември 2006 г. се казва, че Парламентарната комисия за борба с корупцията е била открила „корупционна практика при сключването на концесията”, и през ноември 2005 г. е образувано следствено дело, но резултатът от всичко това е нулев, тъй като напълно необезпокоявана от планината от папки с безспорни доказателства, следователката Вихра Попхристова е прекратила следственото дело „поради липса на данни за престъпление”. Уточнява се, че все пак наистина наблюдаващият прокурор Чавдар Ангелов е върнал делото за доразследване, но че следователката е започнала процедура на възражение срещу мнението на прокурора, и че предстои Софийската градска прокуратура да определи друг наблюдаващ прокурор. Във връзка с това нека само с две думи спомена, че в случая Попхристова и Ангелов всъщност са само марионетни фигури на Мафията, разиграващи куклен театър за наивните възрастни деца.

Във вестника се уточнява, че схемата на водната концесия, която осигурява шеметни печалби, съвсем не е български патент, а преди това, през 90-те години, е била изпитана в десетки други, предимно бедни, държави, и че това е било извършено от няколко френски и британски фирми, които поели контрола върху водоснабдяването в 13 азиатски, 11 латиноамерикански и 10 африкански държави, след което експанзията им се е била разпространила и в Канада, САЩ и Източна Европа, а една от тези фирми стъпила в България и в Полша. Уточнено е, също така, че безметежието на концесионерите не е продължило дълго време, тъй като била предприета интензивна масова съпротива, водена от видни личности, и че във Франция през 1996 г. не само е бил приет закон, с който е било забрането отдаването под концесия на водноснабдителните системи и тяхната публична собственост е била възстановена, но и кметовете на много градове били влезли в затвора.

Уточнено е, също така, че през 2003 г. базираният във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика е бил обявил, че в много държави „коронясването на водните барони” е било осъществявано от местните правителства благодарение на Световната банка, която именно, след като много добре е изнаела за какво точно става въпрос, е отпускала огромни заеми на поощряваните от правителствата концесионери, които заеми впоследствие са били калкулирани в цената на водата, и по този начин кредитите на банката са били използувани като финансов инструмент за жесток натиск върху местното население, което е било заставяно да погасява (да изплаща) тези заеми.

9) Във в-к „Стандарт” от 01 ноември 2006 г. се съобщава, че депутати, районни кметове, общински съветници, експерти по водоснабдяването и граждани, са предприели Граждански протест срещу водната концесия в София и са формирали Национален комитет за подобряване на водоснабдяването в България, председател на който е Ганчо Хитров.

10) В първия и втория броеве на в-к „Поглед” от януари 2007 г. се казва, че благодарение на дадени неверни данни и икономическа измама водният концесионер за София ще получи допълнително, при днешната цена на водата, 1 милиард и 200 милиона лв. за целия период на концесията, и че ако цената продължава да расте със същите темпове, то „Софийска вода” ще измами и ограби софиянци с три милиарда лв. Уточнява се, че тези дадни са доказани от специалисти и са проверени включително и от Комисията по корупцията в Парламента, и че въпреки всичко това грабежът върви с пълна сила.

Съобщава се, също така, че когато през 2000 г. фирмата „Интернешънъл уотър лимитед” е била стъпила на българска земя, тя вече е имала славата на международна и транснационална мутра, която само няколко месеци преди това е била изгонена от Боливия.

11) В брой шести на в-к „Поглед” от 05 февруари 2007 г. се казва, че след като редакцията на вестника е била изпратила на „Софийска вода” АД писмо, съдържащо съвсем конкретни въпроси, по които е поискала да получи отговор, фирмата изобщо не си е била направила труда да отговори каквото и да е на редакцията на вестника или да даде някакво опровержание, и че вместо това шефът на фирмата е изпратил донос до Комисията по етика на печатните медии.

В статията напълно справедливо и аргументирано се казва, че фирмата „Софийска вода” АД, макар и да е единствена и фактически да няма никакъв конкурент, с който да се бори чрез реклами, плаща изключително тлъсти рекламни карета на редица големи вестници, парите за плащането на които реклами се вземат пак от консуматорите на водата; и че по този начин тази фирма си осигурява медиен конфорт, тъй като медиите имат навика да скриват истината за своите спонсори. Така, с грешните пари, които взема от нас, тази фирма плаща на големите вестници да не пишат истината за нея.

12) Във връзка с всичко това подчертавам, че особено внимание заслужава фактът, че само няколко месеци преди да бъде поканена от българската правителствена и софийската общинска Мафия и преди да поеме концесията за софийската вода, същата тази британска фирма („Интернешънъл уотър лимитед”) е била изгонена от Боливия; и че изгонването й оттам е било станало не само едва след като тя е била увеличила цената на водата с цели 85%, но и след като е била приложила един истински шедьовър за ограбване на местното население, при който е заставила „консуматорите на вода” да плащат колосални такси пари включително и върху дъждовната вода, която хората са си били събирали в домашните съдове; и че изгонването съвсем не е било станало по инициатива на мафиотското боливийско правителство, което, очевидно е било имало своята несъмнено виса полза от тази именно дейност на тази мафиотска фирма, а едва след като местното население се било вдигнало на национална революция, в отговор на която ангажираното с тази международна мафия местно правителство отвърнало, като убило и ранило много хора, след което вече било станало нетърпимо присъствието на фирмата в страната. Във връзка с това, си мисля, че вероятно би било доста любопитно едно евентуално научно изследване относно това „Кое правителство е по-мафиотско – боливийското или българското?”; поне засега аз съм убеден, че това е българското.

Особено внимание заслужава фактът, че фирмата „Интернешънъл уотър лимитед” през януари 2001 г. е била получила концесия за водата в естонската столица Талин, където, за да спечели търга, е била оферирала невероятно ниска цена на водата, но почти веднага след това е вдигнала цената така, че още през първата година е постигнала 1,3 милиона евро печалба, и отделно от това е получила още 10 милиона евро дивиденти; и че след като през следващата година е постигнала седем пъти по-големи общи и престъпни по своя характер приходи от прилагането на същата мафиотска схема за ограбване на местното население, тя изчезнала от страната.

Особено внимание заслужава и фактът, че през декември 2002 г. същата фирма („Интернешънъл уотър лимитед”) е била приложила същата схема за ограбване и в Еквадор, където е била сключила концесионен договор за 30 (тридесет) години, като е била обещала да осъществи един милиард долари инвестиции, след което не е извършила инвестиции дори и за един долар, но продължила постоянно да увеличава цената на водата.

Специално внимание заслужава и фактът, че същата фирма („Интернешънъл уотър лимитед”) е била била сключила договора с мафиотския български правителствен и столичен общински екип при напълно приемлива ниска цена на водата, но че после тази цена е била вдигната доста високо, и че отделно от това фирмата е получила от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) банков кредит от 57 (петдесет и седем) милиона лева, предназначен за инвестиции; и че веднага след това парите са били изнесени извън България, че не са били направени никакви инвестиции, и че като инвестиции са били отчетени не само извършените напълно нормални експлоатационни разходи, но и експлоатационни разходи, каквито въобще не са били извършвани, както и разходите за баснословно високи заплати, за закупуване на скъпи леки коли, за бензин и паркинги, за таксиметрови превози и дори за салатите и кръчмарските разпивки на шефовете; и че във водопроводната и канализационната мрежа не е вложено почни нищо.

Тук специално внимание заслужава и фактът, че само за една година, през периода от октомври 2000 г. до декември 2001 г., фирмата „Софийска вода” АД и фирмата „Интернешънъл уотър лимитед” по различни поводи са били превели в чуждиба 32 (тридесет и два) милиона евро, и че останалите най-малко още толкова пари (а може би и повече!) са заминали в касите на българския мафиотски елит, включително и в партийните каси на политическия и държавническия клон (или клан) на мафията.

Така, в крайна сметка става ясно, че от 2000 г. до днес фирмата „Софийска вода” АД шантажира софийските консуматори на вода, включително и мен като такъв, да заплащат не само онези 60% от реално изтеклите от течовете неизползувана за нищо вода, които по вина на същата фирма са изразходвани от фирамата, но не са консумирани от абонатите, но и колосалната сума от 57 милиона банков кредит, даден на фирмата за инвестиции, които тя въобще не е направила, тъй като е употребила парите за задоволяване на „нуждите” на международната и на българската мафия.

ІV.

ваше престъпно стопанско величие на българския и международния мафиотски режим,

ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

Какво вече съм посочил още в самото начало „Както този, така и всички предишни текстове от тази серия можете да прочетете а) в интернет на адрес: http://iankov.com; б) в подготвената за печат книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, Том 7. „Заключителни писма до Мафията””.

Като имам предвид как шефът на мафиотската фирма „Софийска вода” е постъпил с редакцията на в-к „Поглед”, както и като имам предвид, че над мен няма никаква Комисията по етика или друга контролна инстанция, към която този шеф би могъл да се обърне, за да ме шантажира, може би най-логично е да очаквам, че тази бандитска фирма, бидейки едновременно „престъпно стопанско величие на българския мафиотски режим” и „международна и транснационална мутра”, все пак ще се опита „да връзуми” по някакъв начин и мен. Какъв ще бъде този начин, ще видим. Най-вероятно е, обаче, „вразумяването” да бъде извършено съвсем не от мафиотския екип на „Софийска вода” (а напълно абсурдно е това да стане от международния мафиотски екип на британската фирма „Интернешънъл уотър лимитед”), а именно от екипа на българския клон на руската Червена мафия, който именно екип в случая е действувал в съюз с екипа на международната мафия, и на който именно екип на мафията аз оказвам публична съпротива вече в продължение на много години.

Така или иначе, на мен е пределно ясно, че мафиотският екип на фирмата „Софийска вода” АД е само един незначителен елемент от сложната структура на българския клон или клан на руската Червена мафия. А на ръководството на този нискойерархичен структурен елемент от така посочената структура на Мафията трябва да е пределно ясно, че аз продължавам и ще продължавам да му предявявам искането да ми отговори на всички въпроси, които се съдържат в досегашните ми писма, включително и относно реалността на сметките, които ми се изпращат. И че заявявам, че нямам абсолютно никакво намерение да издържам с труда си никаква мафия – нито руска, нито британска, нито българска, нито каквато и да е друга.

Освен това настоявам пред прокуратурата да извърши необходимото разследване: ►не само на отделните престъпни лица от мафиотските екипи на двете визирани фирми, ►но и на посочената следователка по делото, ►както и на онези личности и политически и други структури, при които е отишла другата половина от парите, които са останали в България.

V.

ваше престъпно стопанско величие на българския и международния мафиотски режим,

Като имам предвид, че изчисленията на всички експерти са абсолютно категорични, че за седем години от 2000 г. до края на 2006 г., както всички консуматори, така и аз съм заплатил най-малко 60% в повече от реално консумираната от мен вода, предявявам своето искане пред фирмата „Софийска вода” да ми предостави документ, в който да обоснове своята позиция относно тези изчисления на специалистите-експерти.

Освен това, обръщам внимание на тази мафиотска фирма върху обстоятелството, че тези изчисления на експертите ми дават пълното право и основание да считам, че през тези седем години аз (макар и по същество принудително!) съм осъществил кредитиране на тази фирма с парична сума, равнавяща се на разходите на вода, които бих направил през следващите три-четири години (тоест до края на 2011 г.) при същата норма на потребление; и че отделен е въпросът за величината на лихвите, върху тази кридитирана от мен парична сума.

И че следователно, в контекста на това обстоятелство, имам напълно законното право да искам да бъде осъществено така нареченото „прихващане (приспадане) на две насрещни задължения”, което искане, впрочем, колкото имплицитно, толкова и изрично, съм направил, още с посоченото мое първо писмо от 10 май 2006 г., както и с второто ми писмо от 02 август 2006 година.

И че това обстоятелство недвусмислено налага необходимостта мафиотската фирма „Софийска вода” АД изрично и ясно да вземе отношение по така направените и изнесените в медиите информации, и да ми предостави текста на това свое отношение.

05 март 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-069/05.03.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].