ЗАПАДНИ МАФИОТИ НИ ОТНЕМАТ ВОДАТА (5)

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

Както, несъмнено, вече отдавна сте се досетили, тази ми именно форма на специфично мило обръщение към първите две групи от вас има предназначението да поставя на изпитание чувството ви за собствено личностно достойноство и да ви накарам, ако имате такова, да се опитате да ме съдите, и така, покрай този ви опит да станат още по-широко публично известни същностните аргументи, които се съдържат в изложенията ми и се отнасят до вашите престъпления. Но тъй като, очевидно, нивото на вашето достойнство е далеч под това дори и на проститутките, вие естествено няма да посмеете да се опитате да ме съдите. Все пак, обаче, аз ви приканвам да се пробвате да го направите.

Разбира се, че (в духа на класическата и модерната ритуалистика) е напълно редно още първите редове на настоящето мое писмено изложение да започнат с благодарности.

И така: благодаря на мръсните британски мафиотски кучета Кевин Старлинг и Грег Ендемано, както и на тяхната смрадлива българска ченгеджийско-мафиотска кучка Руска Петрова.

Благодаря им за това, че преди две години, през 2005 г., ме извадиха от унеса ми, изразяващ се в последното предпечатно редактиране на подготвените за печат няколко обемисти томове на книгите ми, посветени на политическите и правните учения на античността, и така ме принудиха да погледна върху нещо, което, поради посочения унес, вероятно нямаше така лесно и бързо да осъзная, както го осъзнах благодарение на тях.

Благодаря им за това, че през 2005 и 2006 г. ми изпратиха няколко чистопробни мафиотски заплашителни писма, благодарение на които интуицията ми подсказа, че тук се върши нещо изключително зловещо, и че е необходимо временно да пренасоча вниманието си от античността към злободневното мафиотско съвремие.

Така именно на 10 май 2006 г. се появи и първото ми официално искане за прокурорско разследване на престъпленията на водната мафия; и така именно тръгна моето частно разследване на престъпленията в тази насока, при което, подобно на сюжет от класически британски криминален роман, се оказа, че следите ме отведоха там, където би следвало още от самото начало да е достатъчно очевидно, че ще ме заведат, и където - в същото време и в крайна сметка - се оказва, че е най-малко очаквано.

Благодаря, разбира се, и на Главния прокурор за това, че макар и да е добре известна „мека китка”, все пак съумява да се проявява като превъзходен продължител на фамилната традиция и да бъде „ударен железен юмрук” на комунистическата и посткомунистическата Червена мафия; с което, не само придава на криминалния сюжет както retro-, така и future-колорит, не само придава на сюжета още по-модерна широкомащабност и панорамност, но и (отново като в класически британски криминален роман) се вписва в класическата британска представа за дълбока родова наследственост – разбира се, на престъпните, не и на джентълменските - характеристики на рода.

Пак в духа на класическата и модерната ритуалистика декларирам, че приемам отправените към мен благодарности от страна на Кевин Старлинг и Грег Ендемано (които, в интерес на истината, все още не са ми официално отправени, но за които би било напълно редно да ми бъдат отправени!) заради това, че писмото ми от преди около две седмици (26 май т. г.) веднага бе публикувано в излизащия на български език лондонски вестник „Будилникъ”, както и в българската електронна версия на същия вестник (http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=1509), където, съгласно брояча, писмото вече е прочетено от повече от 1 300 (хиляда и триста) читатели; както и заради това, че ентусиазирани българи от Лондон са превели на английски език писмото и са го предоставили на няколко чисто британски вестници, откъдето, впрочем, вече ми се обадиха британски журналисти, проявяващи жив интерес към темата.

ІІ.

На 16 април 2007 г. в електронната медия „Държавата – това е фарс” (http://kaily.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=191947&df=46&dflid=3) е публикувана статията „Като й тежи на Софийска вода концесията, да се откаже от нея”. В тази статия се казва, че:

1) В момента общо 62 % от водата се „губи” по водопроводната мрежа;

2) Неизпълнението на договора за отстраняване и преодоляване на причините за тези загуби се обяснява с аргумента, че липсват финансови възможности, тъй като цената на водата е много ниска;

3) До изтичането на договора през 2030 г. фирмата „Софийска вода” трябва да вложи общо 800,000,000 левове инвестиции, но към момента компанията отчита, че направените от нея инвестиции са едва 14,400,000;

4) От представената статистика става ясно, че за строителството на довеждащи водопроводи и съоръжения фирмата е вложила едва 96,000 левове, докато в същото време за закупуването на компютри тя е изразходвала 220,000 левове;

5) На фона на така посочените символични общи инвестиции силно впечатление прави фактът, че в същото време фирмата е направила така наречените „транспортни разходи” в размер на 375,000 левове, при което, на всичко отгоре, тези пари са били счетоводно заведени като „инвестиции”.

ІІІ.

В статията на журналистката Теодора Тодорова, публикувана на с. 13-14 от в-к „168 часа”/15-21 юни 2007 г. се казва, че експерти от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са алармирали, че само през тази (2007) година и при това само от нововъведената „такса дъжд” в касите на дружествата на водната мафия ще влязат най-малко 100,000,000 левове, при което те ще имат право да съберат по принудителен път тези пари, като в същото време няма да имат никакво задължение да почистват канализацията, в която дъждът се оттича.

Журналистката сочи, че всичките нейни опити да получи точна информация относно величината на сумата, която ще влезе в касата специално на фирмата „Софийска вода” и специално от нововъведенета „такса дъжд” са били неуспешни, но че все пак тя е успяла да се добере до някои частични данни, съгласно които само за първото полугодие на тази година, и при това само от сградите, които са били построени след 2005 г., фирмата ще получи около 350,000 левове; при което без да има задължение да почиства водоотточните канали (за построяването на които жителите на населените места доста отдавна са платили всички разходи!) в контекста на добре познатите през последните години силни наводнения на улиците и сградите на града.

Журналистката сочи, че според експертите, познаващи посочения сектор, тази именно нововъведена „такса дъжд” има всички шансове да се превърне в един от най-сериозните приходоизточници на водопроводно-канализационните дружества, и то в контекста на ситуация, при която тези фирми няма да положат абсолютно никакви разходи – както за инвестиции, така и за поддръжка на водоотточните съоръжения.

ІV.

В статия на журналистките Светлана Батолова и Даринка Николова, публикувана на с. 17 и 20 на в-к „168 часа” от 15-21 юни 2007 г. се казва, че увеличението на цената на водата в София е било направено по искане на британския министър по европейските въпроси Джеф Хун. Дори и самото заглавие на статията е „Британски министър вдига цената на водата в София”.

Журналистките сочат, че разполагат с копие от писмото на британския министър, адресирано до българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, от което писмо е пределно ясно видно, че Джеф Хун е настоявал българската държавна (правителствена) власт да направи така, че английската частна фирма, която е мажоритарен собственик на „Софийска вода”, да получи гарантирано от държавата увеличение на цената на водата, плащана от гражданите на София.

Журналистките конкретизират, че това писмо на британския министър е било написано веднага след като (по повод и във връзка с това, че) Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е била отхвърлила като неоснователно и необосновано предявеното пред нея искане на британската фирма, тоест – след като държавната Комисия вече е била отказала да удовлетвори претенциите на британската фирма.

Журналистките уточняват, че от това писмо е видно, че именно по повод и във връзка с посочения отказ на въпросната държавна Комисия британският министър е поискал от българския вицепремиер да упражни общ контрол върху тази държавна Комисия, в резултат на който контрол тази Комисия фактически да се откаже от мнението и аргументите си, и да приеме мнението и аргументите на британската фирма и на британския министър.

Журналистките привеждат цитат от писмото, от който е видно, че британският министър Джеф Хун прави недвусмислено внушение, че в случая той говори не само и не толкова от свое име, а именно от името на британското Правителство – за това говори изразът „обезпокоени сме”, който израз се съдържа като изходна позиция в изречението „Обезпокоени сме от позицията на регулатора – ДКЕВР – по отношение на бизнесплана на „Софийска вода””. В този аспект е и фактът, че веднага в следващото си изречение британският министър вече говори само от свое име и употребява единствено персонализационно число.

Двете журналистки отделят специално внимание и на съдържащия се в писмото израз, който гласи: „Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно да гарантират успеха и непрекъснатата жизнеспособност на тази концесия”.

В своята статия те изрично и ясно подчертават обстоятелството, че писмото на британския министър е било пристигнало при българския вицепремиер не само след като Столичният общински съвет е бил отхвърлил представения там за одобрение бизнес-план на фирмата „Софийска вода”, и най-вече след като членовете на Столичния общински съвет били направили официално искане и настоявали да се извърши ревизия и предоговаряне на концесиянния договор.

Журналистките изрично и ясно подчертават, че в крайна сметка българските власти очевидно са се били постарали да направят и действително са били направили всичко онова, което в писмото до тях е било квалифицирано като „всичко възможно”, тъй като впоследствие става ясно, че поисканите от англичаните нови цени на водата са станали факт. Дори нещо повече – журналистките подчертават, че се очаква англичаните да направят ново искане за увеличение на цената на водата - което, естествено, да бъде прието и одобрено без никакви проблеми.

В статията си журналистките изрично и ясно подчертават, че на техния въпрос: „Защо цените на водата са били вдигнати, след като наскоро преди това искането за увеличение е било отказано?”, никой от ДКЕВР не е могъл да даде смислено обяснение и отговор.

Те цитират мнението на независимата депутатка Стела Банкова, която недвусмислено е казала пред тях, че „Става въпрос за груба и безогледна намеса във вътрешните работи на страната”.

V.

От статията на журналистките Светлана Батолова и Даринка Николова става ясно, че британският министър Джеф Хун съвсем не е единственият восокопоставен в държавната йерархия британец, който се е опитал да въздействува и да наложи волята си над българските правителствени служители по посочения мафиотски казус.

Така, те допълват, че през февруари 2007 г. аналогично писмо до българското Министерство на външните работи е било написано и изпратено и от британския депутат Гордън Марсден, и че впоследствие неговото писмо е било изпратено и достигнало до тогавашния Заместник-министър на икономиката Корнелия Нинова; която, на свой ред, също така била упражнила престъпно въздействие и влияние върху Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов. В статията изрично се посочва, че въпросната зам.-министърка изрично е била казала, че нейният интерес по казуса е свързан с това, че нейният шеф – министър Румен Овчаров – не само и не просто е бил имал план да посети Лондон, но и в официалната му програма е било изрично предвидено, че по време на неговите официални срещи с британските правителствени представители този въпрос ще бъде поставен като предмет на разговор именно по инициатива на британската страна. Така, в този именно контекст, в писмото на зам.-министърката до Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов изрично е имало следния текст: „Въпросът ще бъде поставен от британска страна по време на срещите на министър Овчаров. Моля спешно да ми изпратите вашето становище, мотиви и позицията на българската страна по съществуващия проблем”.

В статията на журналистките се посочва, че при личния им разговр с Корнелия Нинова тя се е била опитала да отрече съществуването на този факт, но ... все пак вестникът е публикувал копие от текста на нейното достатъчно ясно писмо. Дори нещо повече – вестникът е публикувал и копие от текста на достатъчно ясното писмо-отговор на проф. Шушулов, адресирано до Корнелия Нинова, в което писмо изрично е записано, че при направения преглед на бизнес-плана на британската фирма е било установено, че „не са налице законови основания за одобряването му”.

В статията на журналистките се посочва, че въпреки така изразеното гледище, впоследствие и в крайна сметка „не след дълго хората на Шушулов дават зелена светлина и на 12 март е одобрен бизнес-планът на „Софийска вода” АД”за периода 2006-2007 г., в който план не само е предвидено покачване (увеличаване) на цената на водата, но и са били извършени фактически промени в условията на концесионния договор, с които промени са въведени нови и абсолютно недопустими престъпни посегателства върху интересите на абонатите на фирмата. В случая става въпрос за това, че с този така одобрен план е била извършена промяна на договора както относно процентите на загубата на водата от течовете, така и относно срока, в рамките на който е допустима определена загуба; при което тази промяна е била направена изцяло за сметка на абонатите на фирмата (гражданите на София), които трябва да заплатят за почти два пъти по-висок (по-голям) обем вода, каквато въобще не са консумирали.

В посочената статия се казва, също така, че независимите депутати Стела Банкова и Минчо Христов вече са били депозирали при Главния прокурор на България така наречения „Сигнал за извършено престъпление”, в който главната аргументационна линия се свежда до това, че мнението на Парламентарната комисия за борба с корупцията е, че съгласно правосъобразното мислене и поведение нова цена на водата може да бъде приета едва след като приключи вече отдавна предприетото прокурорско разследване относно законосъобразния или престъпния характер на сделката за концесията; и че следователно неотдавна направеното увеличение на цената на водата е престъпно и подлежи на разследване от прокуратурата и на обявяването му за нищожно и непораждащо правни последици.

VІ.

Ваши Превъзходителства,

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Настоявам за прецизно разследване на всички посочени в настоящето изложение факти и обстоятелства, както и за търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.

21 юни 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-084/21.06.2007 г. до Главния изпълнителен директор на "Софийска вода", Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].

ЗАПАДНИ МАФИОТИ НИ ОТНЕМАТ ВОДАТА (3)

ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

Известно е, че Президентът Георги Първанов днес се опитва да обясни ситуцията в България с тезата, че става въпрос за установен у нас „олигархичен политически режим”; по своята политическа чистота, обаче, тази теза, несъмнено, има точно същият характер, какъвто са имали и дълбокомислените анализи, които по-рано са били правени от ченгеджийската пачавра с псевдоним „Гоце”; защото той умишлено е пропуснал най-важното – винаги, когато в историята на човечеството е ставало дума за „олигархичен политически режим”, никога не е бил поставян под съмнение легитимният характер на огромното богатство на олигарските, като е бил поставян под съмнение единствено легитимният характер на тяхната политическа власт.

Днешният политически режим в България, разбира се, няма нищо общо с олигархичността, тъй като е нелегитимна и престъпна не само политическата власт на свръхбогатите, а и самото им богатство, което е придобито по изключително брутален, престъпен и мафиотски по своята същност начин.

Така че както фактите от политическата реалност, така и изводите за нея са абсолютно категорични, че: ►става въпрос за мафиотски по своето съдържание политически режим; ►който се характеризира с тази особеност, че държавата и нейните функционери заемат в структурата на Мафията такова йерахично и морално-авторитетно място, което е много по-ниско дори и от това на проститутските звена и техния най-долнопробен кадрови състав; ►която характеристика пронизва абсолютно цялата система на държавата и прави нелегитимни абсолютно всички нейни институции и управленски действия – както законодателните, така и изпълнителните, така и съдебните, така и стопанско-икономическите.

И все пак, обаче, всичкото това, макар и прието като зловещ политически и законодателен факт, за мен съвсем не е аргумент за безизходност, а е аргумент за още по-интензивна съпротива. И във връзка с това нека изрично предупредя лидерите на руско-българско-британсктата мафия, че на техните заплашителни писма до мен отвръщам с аргумента – не сте в състояние да ме уплашите, тъй като онова, което дова смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта, а ако вие направите нещо в тази насока (както искате да ми внушите чрез писмата си до мен), все ще има кой да ви потърси отговорност.

ІІ.

В писмото си от преди две седмици (от 05 март т. г.) споменах, че същата тази международна мафиотска фирма („Интернешънъл уотър лимитед”), която днес, чрез българския си партньор, се опитва да ме шантажира и заплашава, съвсем неотдавна е била изгонена от Боливия, където се е била опитала по същия начин да принуди боливийците да й плащат колосални суми, включително и за използуваната от тях дъждовна вода, която събирали в домашните си съдове.

Е, тук, в България, макар че българската мафия (която по произход и принадлежност е клан на руската Червена мафия, създадена от КГБ и Червената армия) вероятно е далеч по-безскрупулна от боливийската мафия, тъй като все пак сме в Европа, все още не се е стигнало в буквалния смисъл на думата до същото положение, но ... все пак, макар и по друг начин и в друга форма, положението фактически е същото.

Само че: ►аз нямам абсолютно никакво намерение да се подчинявам нито на руската, нито на българската, нито на британската, нито на която и да е друга мафия; ►ползувайки се от статуса си на легитимен български и европейски гражданин, и позовавайки се на онова, което в светавната и европейската практика и наука се нарича Право; което Право дълбоко и съществено се отличава от онова, което в тоталитарната и в мафиотската теория и практика се нарича Закон; ►категорично, ясно и недвусмислено настоявам да получа отговор на въпросите, които вече съм поставил в досегашните си писма и които днес поставям в настоящето писмо.

ІІІ.

1) На 08 март 2007 г. във в-к „Сега” е публикувана статията на Стефания Попова „Цените на водата в София надути двойно”, в която се казва, че Председателят на Комитета за подобряване на водоснабдяването на България инж. Ганчо Хитров е заявил: а) че „водата в София трябва да поевтинее, а не да поскъпва”; б) че „реалната стойност на водата в София е 0.65 лв. на кубик, защото начинът, по който водата стига до крайния потребител, е с 35-40% по-икономичен, отколкото в други градове”, „тъй като за добиването й не е необходим толкова много ток, колкото в други градове”; в) че в момента 1 кубик в столицата струва 0.85 лева, но „Софийска вода” иска 1.22 лв. с ДДС, което увеличение фактически е с 57 стотинки повече от реалната й стойност (0.65 лв); г) реалната месечна консумация на вода в София е 18-22 млн. куб. м., а годишната варира между 220-230 млн. куб. м, но в същото време фирмата „Софийска вода” обаче е представила пред общината фалшиви сметки, според които черпи 272 млн. куб. м. годишно, при което фалшивата и надписана разлика от 42-52 млн. куб. м. е заприходена за сметка на потребителите.

2) На 08 март 2007 г. във в-к „Новинар” е изнесена същата информация, като тази, която е посочена по-горе.

3) На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана статия, в която се казва: ►че „КОНЦЕСИОНЕРЪТ ИМА ПАРИ ЗА ИНВЕСТИЦИИ, НО ГИ ИЗНАСЯ ЗАД ГРАНИЦА”; ►че фирмата „Софийска вода” краде от столичани 1.3 милиарда лева; ►че реалната цена на един кубик вода е 65 стотичнки, но фирмата иска двойно повече; ►че според инж. Иван Греченлиев, бивш шеф на „Софийска вода”, „в едната част трябва да се отчитат преките производствени разходи, а другата да отива за преки инвестиции, при което да е задължително сметката по втората компонента да бъде под контрола и на дружеството, и на общината, за да се води прозрачен отчет за това какви пари влизат и за какви инвестиции се насочват”; ►че колкото и да се надуват разходите, цената на водата в София не може да стигне повече от 65 ст. за кубик; ►че трикът, който фирмата „Софийска вода” прилага е, че в сегашната цена се калкулират бъдещи инвестиционни намерения (каквито, очевидно въобще не осъществява); ►че дори и при цена на водата от 65 ст. за кубик фирмата би могла да генерира напълно достатъчно средства за инвестиции; и ►че дори и при цена на водата от 65 ст. за кубик фирмата би могла напълно спокойно да решава проблемите, и че следователно е напълно спекулативно и неоснователно това, че фирмата постоянно иска и получава външни заеми и постоянно иска и получава по-високи цени на водата.

В статията се съобщава, също така, че твърде любопитни в тази връзка са разходите, които „Софийска вода” прави: персоналът на фирмата е около 1200 души и ако приемем, че средната работна заплата в нея е 1000 лв. (въпреки че е известно, че българите там получават значително по-малко), то по този начин месечно за заплати, осигуровки и други отчисления отиват 2.4 млн. лв; че още 1 млн. лв. струва поддръжката на офиси, коли, горива и т. н., и плюс други 0.5 млн. лв. като непредвидени разходи, то общата разходна сума дотук става 4 млн. лв. всеки месец; също така, известно е, че дружеството заплаща такса водоползуване на МОСВ в размер на 2 ст. за всеки кубик;ето защо за изразходваните 20 млн. куб. м. на месец към разходите се прибавят още 400 000 лв, с което общата им сума става 4.4 млн. лв. с уговорката, че е доста надута, и че въпросът е къде отиват останалите 4.5 млн. лв., които „Софийска вода” прибира от софиянци с плащането на сметките им за вода; и за лаиците е ясно, че за 12 месеци тези пари стават 54 млн. лв. Именно тях фирмата трябва да инвестира, което обаче не прави. Тези средства просто изтичат в чужбина като печалба на мажоритарния акционер „Юнайтед ютилитис”, а за остатъка от времето на концесионния договор изнесеното ще възлезе на колосалните 1.3 млрд. лв.

В статията се казва още и че неотдавна „Софийска вода” реши да поиска ново поскъпване на водата до 1.02 лв. за кубик без ДДС или 1.22 лв, което бе мотивирано с намеренията й за бъдещи инвестиции, свързани с нов заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, откъдето фирмата възнамерява да получи нови 50 млн. лева.

Във вразка с това изрично и ясно е зададен следният въпрос: „Необходим ли е въобще този заем и каква би била изгодата за софиянци при положение, че фирмата на практика би трябвало да разполага с пари от събраните сметки, които биха покрили с огромен излишък въпросния кредит?”

В статията е казано: „нещо повече. Ако ДКЕВР одобри новото поскъпване, то в касата на „Софийска вода” трябва да влязат 12 млн. лв. месечно при събираемост 50%, което за 12 месеци това прави 144 млн. лв. При тази ситуация след приспадане на същите разходи на дружеството от 4.5 млн. лв., в него биха оставали 8-9 млн. лв. Напълно логично е тогава софиянци да чакат отговор от „Софийска вода” какво става именно с тези пари.

Освен това в статията е казано още: „Да се говори за някаква сериозна инвестиционна дейност, е повече от смехотворно. Защото ако се погледне стореното от концесионера за изминалите пет години, ще се види, че са прокарани едва двайсетина километра нови водопроводи или са подменени стари такива. Тук не бива да се включват текущите ремонти и ежедневни аварии, които фирмата умишлено причислява към „инвестиционната си дейност”. Сметките на специалистите показват, че на „Софийска вода” ще са й необходими неколкостотин години за подмяна на цялата водопреносна мрежа от 4 300 км. в столицата, ако действа със сегашните темпове. Да не говорим за канализационата система, която е към 2000 км.”

4) На 08 март 2007 г. във в-к „Монитор” е публикувана друга статия, в която се казва:

Напоследък „Софийска вода” упорито и безцеремонно се е заела да озаптява медии и граждански сдружения. При всяка критика от страна на първите ги дава на т.нар. етична медийна комисия, а мненията на вторите се опитва да заглуши или ги подминава с високомерно мълчание. В същото време съвсем етично решава да вдига цени и още по-етично се стреми да ги обосновава с измислени инвестиции в бъдеще време.

Истината обаче е друга. И съвсем, ама съвсем проста.
„Софийска вода” на практика не инвестира, а най-грубо (и „етично”) обира софиянци.

Сметките показват, че колкото и да раздува разходите си, на месец у концесионера остават по 4-5 млн. лв., а на година ­ по 54 милиони.
Ако тези пари фирмата инвестираше на практика, досега нямаше загубите от вода да си стоят на заветните 64%, а подменената водопреносна мрежа да е в рамките на статистическата грешка от някакви мижави 20 км. Напротив, съвсем нагло се иска ново и ново поскъпване, което пък да гарантира поредния заем. Е, докога?

Но така и ще бъде, щом няма контрол, ни сила, която да каже на наглия монополист, че столичани не ядат доматите с колците.
Е, от „Софийска вода” казват, че нямало нужда от „Омонит” - ­ фирмата, която допреди малко повече от година внасяше някакъв ред и прозрачност при отчетите, без да приема необосновани разходи. Махнаха я.

Но и новият „контрольор” в лицето на ДКЕВР доказва, че нещата не стоят така, както се опитват да ги представят от дружеството-концесионер. Факт е, че комисията на Шушулов досега не е приела нито едно негово предложение. Което си е достатъчна оценка за „стоката” Софийска вода.
Остава да си отворят очите и общинарите, от които в крайна сметка зависи бъдещето на концесията. Защото е крайно време да престанат да слугуват на корпоративни интереси, а да защитят софиянци.

Онова, което ще добавя, е че: ► аз въобще не разчитам на вестникарската илюзия, че мафиотските общинари ще престанат да бъдат слуги на мафията; ► няма да се подчиня на никаква мафиотска власт.

ІV.

На 05-11 февруари 2007 г. в-к „Поглед” е публикувал статия с подзаглавие „Вместо да отговори на публикациите в „Поглед,” „Софийска вода” пише донос”, в която статия се казва, че „В първите си два броя в-к „Поглед” публикува разследване за големия грабеж, наречен концесия на софийската вода”, при който грабеж „чрез класически икономически измами се обосновават по-високи цени, които ощетяват столичани с милиарди левове”. Посочва се, също така, че редакцията на вестника е била изпратила на мафиотската фирма редица конкретни въпроси, на които тази фирма въобще не е отговорила, и че вместо да изпрати опровержение, мнение, становище, фирмата изпратила клеветнически донос до Комисията по етика на печатните медии, в който твърдяла, че вестникът бил нарушил заложения в Етичния кодекс на българските медии принцип за предоставяне на достоверна информация на обществото.

Тъй като, обаче, над мен няма никаква такава Комисия, чрез която да бъда шанташиран и заплашван, аз, поставяйки се в „трепетно очакване” на онова, което Мафията, за да не ми отговори, би могла да ми причини (и което, фактически, ще представлява т. нар. „конклудентен отговор”), все пак настоявам да получа от нея официален писмен отговор, както на вече зададените от мен многобройни въпроси, така и на същите онези въпроси, които са били зададени от в-к „Поглед”, и на които мафиотската фирма все още не е дала никакъв официален отговор.

Така, ползувайки се от вещината на специалистите-експерти от вестника, тук по същество ще възпроизведа същите въпроси, на които (като страна по гражданскоправен договор) имам пълното право на отговор, и на които фирмата има задължението за отговор.

1) Настоявам да ми бъдат предоставени основните технически показатели, характерни за дейността ВИК по години, както следва: подадена питейна вода, фактурирана питейна вода и проценти общи загуби на питейна вода по: ---концесионен анализ; ---приета оферта; ---договор (анекс 10 и т. 1.1.4 и т. 3.1.1 от анекс 3); ---по отчет (за изтеклите 5 години); ---ревизиран прогнозен инвестиционен план, приет през април 2005 година; ---бизнес-план за 2006-2008 година;

2) Настоявам да ми бъдат предоставени основните финансови показатели по години: приходи, разходи, печалба (преди облагане с данъци) и проценти на събираемост на приходите по: ---концесионен анализ; ---приета оферта; ---договор (анекс 10 и т. 1.1.4 и т.3.1.1 от анекс 3); ---по отчет (за изтеклите пет години); ---ревизиран прогнозен инвестиционен план, приет през април 2005 година; ---бизнес-план за 2006-2008 година;

3) Настоявам да ми бъдат предоставени други данни по години: ---пропуснати приходи в резултат на неизпълнение на договорения процент общи загуби питейна вода съгласно т. 3.1.1. от анекс 3; ---инвестиции: общо отчетени инвестиции, общо документално доказани инвестиции, инвестиции за водопроводи и канали, документално доказани инвестиции за водопроводи и канали; ---разходи за външни услуги;

4) Настоявам да ми бъде отговорено: „–Колко средства са похарчени за спонсорство и реклами?”

5) Настоявам да ми бъде бъде отговорено: „–Какви са били вземанията от потребителите по години?”;

6) Тъй като фирмата е изнесла в медиите информация, че е била инвестирала повече от 160 милиони левове, настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Какви точно и за какво точно са били направени тези изключително огромни по своя размер инвестиции, и какъв е крайният резултат от тях?”;

б) „–Защо при толкова големи инвестиции не е постигнато нищо по изпълнението на най-важния договорен показател, а именно – намаляване процента на общите загуби на 32% през шестата концесионна година?”;

7) Настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Как точно и защо точно така Кевин Старлинг е получавал 68 хиляди левове месечна заплата – като Изпълнителен директор или като консултант?;

б) „–Как и колко пари е получавал като месечна заплата неговият заместник и защо точно толкова?”

8) Настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Точно колко пари е струвала на фирмата годишната издръжка на Кевин Старлинг и защо той е бил издържан от фирмата директно и отделно, а не се е издържал от парите от заплатата си, както е навсякъде по света?”;

б) „–Защо фирмата е заплащала неговите разходи за: жилища, автомобили, училищно обучение на децата му, самолетните билети за него и членовете на семейството му, както и множество други негови и на членовете на семейството му разходи, като напр. закуски, обеди, вечери, скъпи питиета, включително и близалки за децата му?”;

в) „–Как точно тези напълно лични разходи за издръжката на него и на семейството му са били осчетоводявани като фирмени разходи – като текущи производствени разходи или като технологични инвестиции?” и „–Защо фирмата е поемала тези лични разходи, а не ги е поемал самият той от заплатата си?”;

9) Настоявам да ми бъде отговорено: „–Предвидено ли е в Концесионния договор задължение на Столичната община да осигурява финансиране от ИСПА?”;

10) Настоявам да ми бъде отговорено:

а) „–Колко са били през първата концесионна година техническите ръководители, поддържащи градската водопроводна мрежа?”;

б) „–Колко са били териториалните контрольори, контролиращи частните фирми, след като дейността по поддържането е била прехвърлена на частни фирми?”;

11) Настоявам да ми бъде отговорено: „–С колко и какви леки автомобили е разполагала фирмата при започването на концесията, имало ли е промени в техния брой през изтеклото време, и с колко и какви автомобили фирмата разполага сега?”;

Както би следвало да се очаква, сами разбирате, ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британсктата мафия, че ако вие не сте мафиотска фирма и наистина сте анжгажирани с частния, а не с мафиотския, бизнес, то въобще нямаше да се стигне до задаването на такива въпроси, а ако се стигне, то това въобще няма да ви притеснява.

Така или иначе, по силата на принципите на Правото (но категорично не и на комунистическите и мафиотските престъпни норми, вкарани в Закона), които съм отстоявал през целия си живот, пиша ви настоящето писмо и очаквам да получа или вашия мафиотски отговор, или вашите добросъвестни отговори на така поставените въпроси.

Очаквам да получа и мафиотски или добросъвестен отговор и от Главния прокурор.

22 март 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-074/22.03.2007 г. до Главния изпълнителен директор на "Софийска вода", Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].