ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Ваши Превъзходителства,
І.
Както, несъмнено, вече отдавна сте се досетили, тази ми именно форма на специфично мило обръщение към първите две групи от вас има предназначението да поставя на изпитание чувството ви за собствено личностно достойноство и да ви накарам, ако имате такова, да се опитате да ме съдите, и така, покрай този ви опит да станат още по-широко публично известни същностните аргументи, които се съдържат в изложенията ми и се отнасят до вашите престъпления. Но тъй като, очевидно, нивото на вашето достойнство е далеч под това дори и на проститутките, вие естествено няма да посмеете да се опитате да ме съдите. Все пак, обаче, аз ви приканвам да се пробвате да го направите.
Разбира се, че (в духа на класическата и модерната ритуалистика) е напълно редно още първите редове на настоящето мое писмено изложение да започнат с благодарности.
И така: благодаря на мръсните британски мафиотски кучета Кевин Старлинг и Грег Ендемано, както и на тяхната смрадлива българска ченгеджийско-мафиотска кучка Руска Петрова.
Благодаря им за това, че преди две години, през 2005 г., ме извадиха от унеса ми, изразяващ се в последното предпечатно редактиране на подготвените за печат няколко обемисти томове на книгите ми, посветени на политическите и правните учения на античността, и така ме принудиха да погледна върху нещо, което, поради посочения унес, вероятно нямаше така лесно и бързо да осъзная, както го осъзнах благодарение на тях.
Благодаря им за това, че през 2005 и 2006 г. ми изпратиха няколко чистопробни мафиотски заплашителни писма, благодарение на които интуицията ми подсказа, че тук се върши нещо изключително зловещо, и че е необходимо временно да пренасоча вниманието си от античността към злободневното мафиотско съвремие.
Така именно на 10 май 2006 г. се появи и първото ми официално искане за прокурорско разследване на престъпленията на водната мафия; и така именно тръгна моето частно разследване на престъпленията в тази насока, при което, подобно на сюжет от класически британски криминален роман, се оказа, че следите ме отведоха там, където би следвало още от самото начало да е достатъчно очевидно, че ще ме заведат, и където - в същото време и в крайна сметка - се оказва, че е най-малко очаквано.
Благодаря, разбира се, и на Главния прокурор за това, че макар и да е добре известна „мека китка”, все пак съумява да се проявява като превъзходен продължител на фамилната традиция и да бъде „ударен железен юмрук” на комунистическата и посткомунистическата Червена мафия; с което, не само придава на криминалния сюжет както retro-, така и future-колорит, не само придава на сюжета още по-модерна широкомащабност и панорамност, но и (отново като в класически британски криминален роман) се вписва в класическата британска представа за дълбока родова наследственост – разбира се, на престъпните, не и на джентълменските - характеристики на рода.
Пак в духа на класическата и модерната ритуалистика декларирам, че приемам отправените към мен благодарности от страна на Кевин Старлинг и Грег Ендемано (които, в интерес на истината, все още не са ми официално отправени, но за които би било напълно редно да ми бъдат отправени!) заради това, че писмото ми от преди около две седмици (26 май т. г.) веднага бе публикувано в излизащия на български език лондонски вестник „Будилникъ”, както и в българската електронна версия на същия вестник (http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=1509), където, съгласно брояча, писмото вече е прочетено от повече от 1 300 (хиляда и триста) читатели; както и заради това, че ентусиазирани българи от Лондон са превели на английски език писмото и са го предоставили на няколко чисто британски вестници, откъдето, впрочем, вече ми се обадиха британски журналисти, проявяващи жив интерес към темата.
ІІ.
На 16 април 2007 г. в електронната медия „Държавата – това е фарс” (http://kaily.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=191947&df=46&dflid=3) е публикувана статията „Като й тежи на Софийска вода концесията, да се откаже от нея”. В тази статия се казва, че:
1) В момента общо 62 % от водата се „губи” по водопроводната мрежа;
2) Неизпълнението на договора за отстраняване и преодоляване на причините за тези загуби се обяснява с аргумента, че липсват финансови възможности, тъй като цената на водата е много ниска;
3) До изтичането на договора през 2030 г. фирмата „Софийска вода” трябва да вложи общо 800,000,000 левове инвестиции, но към момента компанията отчита, че направените от нея инвестиции са едва 14,400,000;
4) От представената статистика става ясно, че за строителството на довеждащи водопроводи и съоръжения фирмата е вложила едва 96,000 левове, докато в същото време за закупуването на компютри тя е изразходвала 220,000 левове;
5) На фона на така посочените символични общи инвестиции силно впечатление прави фактът, че в същото време фирмата е направила така наречените „транспортни разходи” в размер на 375,000 левове, при което, на всичко отгоре, тези пари са били счетоводно заведени като „инвестиции”.
ІІІ.
В статията на журналистката Теодора Тодорова, публикувана на с. 13-14 от в-к „168 часа”/15-21 юни 2007 г. се казва, че експерти от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са алармирали, че само през тази (2007) година и при това само от нововъведената „такса дъжд” в касите на дружествата на водната мафия ще влязат най-малко 100,000,000 левове, при което те ще имат право да съберат по принудителен път тези пари, като в същото време няма да имат никакво задължение да почистват канализацията, в която дъждът се оттича.
Журналистката сочи, че всичките нейни опити да получи точна информация относно величината на сумата, която ще влезе в касата специално на фирмата „Софийска вода” и специално от нововъведенета „такса дъжд” са били неуспешни, но че все пак тя е успяла да се добере до някои частични данни, съгласно които само за първото полугодие на тази година, и при това само от сградите, които са били построени след 2005 г., фирмата ще получи около 350,000 левове; при което без да има задължение да почиства водоотточните канали (за построяването на които жителите на населените места доста отдавна са платили всички разходи!) в контекста на добре познатите през последните години силни наводнения на улиците и сградите на града.
Журналистката сочи, че според експертите, познаващи посочения сектор, тази именно нововъведена „такса дъжд” има всички шансове да се превърне в един от най-сериозните приходоизточници на водопроводно-канализационните дружества, и то в контекста на ситуация, при която тези фирми няма да положат абсолютно никакви разходи – както за инвестиции, така и за поддръжка на водоотточните съоръжения.
ІV.
В статия на журналистките Светлана Батолова и Даринка Николова, публикувана на с. 17 и 20 на в-к „168 часа” от 15-21 юни 2007 г. се казва, че увеличението на цената на водата в София е било направено по искане на британския министър по европейските въпроси Джеф Хун. Дори и самото заглавие на статията е „Британски министър вдига цената на водата в София”.
Журналистките сочат, че разполагат с копие от писмото на британския министър, адресирано до българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, от което писмо е пределно ясно видно, че Джеф Хун е настоявал българската държавна (правителствена) власт да направи така, че английската частна фирма, която е мажоритарен собственик на „Софийска вода”, да получи гарантирано от държавата увеличение на цената на водата, плащана от гражданите на София.
Журналистките конкретизират, че това писмо на британския министър е било написано веднага след като (по повод и във връзка с това, че) Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е била отхвърлила като неоснователно и необосновано предявеното пред нея искане на британската фирма, тоест – след като държавната Комисия вече е била отказала да удовлетвори претенциите на британската фирма.
Журналистките уточняват, че от това писмо е видно, че именно по повод и във връзка с посочения отказ на въпросната държавна Комисия британският министър е поискал от българския вицепремиер да упражни общ контрол върху тази държавна Комисия, в резултат на който контрол тази Комисия фактически да се откаже от мнението и аргументите си, и да приеме мнението и аргументите на британската фирма и на британския министър.
Журналистките привеждат цитат от писмото, от който е видно, че британският министър Джеф Хун прави недвусмислено внушение, че в случая той говори не само и не толкова от свое име, а именно от името на британското Правителство – за това говори изразът „обезпокоени сме”, който израз се съдържа като изходна позиция в изречението „Обезпокоени сме от позицията на регулатора – ДКЕВР – по отношение на бизнесплана на „Софийска вода””. В този аспект е и фактът, че веднага в следващото си изречение британският министър вече говори само от свое име и употребява единствено персонализационно число.
Двете журналистки отделят специално внимание и на съдържащия се в писмото израз, който гласи: „Надявам се, че българските власти ще направят всичко възможно да гарантират успеха и непрекъснатата жизнеспособност на тази концесия”.
В своята статия те изрично и ясно подчертават обстоятелството, че писмото на британския министър е било пристигнало при българския вицепремиер не само след като Столичният общински съвет е бил отхвърлил представения там за одобрение бизнес-план на фирмата „Софийска вода”, и най-вече след като членовете на Столичния общински съвет били направили официално искане и настоявали да се извърши ревизия и предоговаряне на концесиянния договор.
Журналистките изрично и ясно подчертават, че в крайна сметка българските власти очевидно са се били постарали да направят и действително са били направили всичко онова, което в писмото до тях е било квалифицирано като „всичко възможно”, тъй като впоследствие става ясно, че поисканите от англичаните нови цени на водата са станали факт. Дори нещо повече – журналистките подчертават, че се очаква англичаните да направят ново искане за увеличение на цената на водата - което, естествено, да бъде прието и одобрено без никакви проблеми.
В статията си журналистките изрично и ясно подчертават, че на техния въпрос: „Защо цените на водата са били вдигнати, след като наскоро преди това искането за увеличение е било отказано?”, никой от ДКЕВР не е могъл да даде смислено обяснение и отговор.
Те цитират мнението на независимата депутатка Стела Банкова, която недвусмислено е казала пред тях, че „Става въпрос за груба и безогледна намеса във вътрешните работи на страната”.
V.
От статията на журналистките Светлана Батолова и Даринка Николова става ясно, че британският министър Джеф Хун съвсем не е единственият восокопоставен в държавната йерархия британец, който се е опитал да въздействува и да наложи волята си над българските правителствени служители по посочения мафиотски казус.
Така, те допълват, че през февруари 2007 г. аналогично писмо до българското Министерство на външните работи е било написано и изпратено и от британския депутат Гордън Марсден, и че впоследствие неговото писмо е било изпратено и достигнало до тогавашния Заместник-министър на икономиката Корнелия Нинова; която, на свой ред, също така била упражнила престъпно въздействие и влияние върху Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов. В статията изрично се посочва, че въпросната зам.-министърка изрично е била казала, че нейният интерес по казуса е свързан с това, че нейният шеф – министър Румен Овчаров – не само и не просто е бил имал план да посети Лондон, но и в официалната му програма е било изрично предвидено, че по време на неговите официални срещи с британските правителствени представители този въпрос ще бъде поставен като предмет на разговор именно по инициатива на британската страна. Така, в този именно контекст, в писмото на зам.-министърката до Председателя на ДКЕВР проф. Шушулов изрично е имало следния текст: „Въпросът ще бъде поставен от британска страна по време на срещите на министър Овчаров. Моля спешно да ми изпратите вашето становище, мотиви и позицията на българската страна по съществуващия проблем”.
В статията на журналистките се посочва, че при личния им разговр с Корнелия Нинова тя се е била опитала да отрече съществуването на този факт, но ... все пак вестникът е публикувал копие от текста на нейното достатъчно ясно писмо. Дори нещо повече – вестникът е публикувал и копие от текста на достатъчно ясното писмо-отговор на проф. Шушулов, адресирано до Корнелия Нинова, в което писмо изрично е записано, че при направения преглед на бизнес-плана на британската фирма е било установено, че „не са налице законови основания за одобряването му”.
В статията на журналистките се посочва, че въпреки така изразеното гледище, впоследствие и в крайна сметка „не след дълго хората на Шушулов дават зелена светлина и на 12 март е одобрен бизнес-планът на „Софийска вода” АД”за периода 2006-2007 г., в който план не само е предвидено покачване (увеличаване) на цената на водата, но и са били извършени фактически промени в условията на концесионния договор, с които промени са въведени нови и абсолютно недопустими престъпни посегателства върху интересите на абонатите на фирмата. В случая става въпрос за това, че с този така одобрен план е била извършена промяна на договора както относно процентите на загубата на водата от течовете, така и относно срока, в рамките на който е допустима определена загуба; при което тази промяна е била направена изцяло за сметка на абонатите на фирмата (гражданите на София), които трябва да заплатят за почти два пъти по-висок (по-голям) обем вода, каквато въобще не са консумирали.
В посочената статия се казва, също така, че независимите депутати Стела Банкова и Минчо Христов вече са били депозирали при Главния прокурор на България така наречения „Сигнал за извършено престъпление”, в който главната аргументационна линия се свежда до това, че мнението на Парламентарната комисия за борба с корупцията е, че съгласно правосъобразното мислене и поведение нова цена на водата може да бъде приета едва след като приключи вече отдавна предприетото прокурорско разследване относно законосъобразния или престъпния характер на сделката за концесията; и че следователно неотдавна направеното увеличение на цената на водата е престъпно и подлежи на разследване от прокуратурата и на обявяването му за нищожно и непораждащо правни последици.
VІ.
Ваши Превъзходителства,
ваше мръсно мафиотско куче на руско-българско-британската мафия,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Настоявам за прецизно разследване на всички посочени в настоящето изложение факти и обстоятелства, както и за търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност за корупционно организираната под покровителството на българските и британските политически и правителствени среди мафиотска дейност на български и британски фирми, подлагащи българското население на икономико-социален терор, евгеника и геноцид.
21 юни 2007 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Embassy-084/21.06.2007 г. до Главния изпълнителен директор на "Софийска вода", Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].
Няма коментари:
Публикуване на коментар