Персофилството в политическия живот на Древна Гърция
Несъмнено приобщаването на елитите и населението на дадена страна към културата и бита на бившите, настоящите или потенциалните и бъдещите външни военнополитически завоеватели е феномен, който е познат на всички известни на историята народи и държави, но вероятно първата регистрация на този феномен в историческата и политологическата литература е дело на древногръцките автори, поради което и съвременният анализ на феномена напълно закономерно започва от неговото проявление в Древна Гърция, където явлението е било изключително широко разпространено и познато като т. нар. “персофилство” или “мидизъм”.
Така, в съчиненията на Херодот (VІІІ, 34 и др.), Тукидид (І, 95. 5; І, 135. 2; ІІІ, 34. 1; ІІІ, 56.4) и Фриних от Атина[1] се употребява изразът “привързаност към мидяните”, при което от граматическа и контекстуална гледна точка е видно, че става въпрос не за някаква “конкретна дейност като такава”, не за някакво конкретно “сътрудничество или взаимодействие с персите в интерес на Персия”, не за военно-политически колаборационизъм, а за “начин на мислене”, за манталитет. При това, както се отбелязва и от Плутарх (20.3) и Павзаний (V. 23), става въпрос за един изключително широко разпространен феномен, при връхната точка на проявлението на който от всичките градове на материкова Гърция само 31 полиси са встъпвали в защита на гръцката култура, манталитет и свобода.
По въпроса за семантично-терминологическата и политическата страна на персофилството (мидизма) в съвременната научно-изследователска литература е писано съвсем немалко, но все пак твърде недостатъчно, за да може да се каже, че вече се е стигнало до определено единодушно определение и характеризиране на посочения феномен. Във връзка с това се приема, че първото разгърнато терминологично определение на мидизма е дадено от американския изследовател Д. Граф, който е отбелязал, че в античността гръцкият глагол “съм на страната на мидяните” и съществителното “благоразположеност към мидяните” са се били появили за обозначаване не на “коопериране” (cooperation), а именно на “сътрудничество” (collaboration) с Персия, което пределно ясно е било схващано именно като “предателско сътрудничество с враговете”; и че в твърде широките терминологични рамки е влизало и схващането, че става въпрос за всички социални и културни аспекти на всякакъв вид дейност, която може да бъде разглеждана като осъществена в интерес на Персия и в ущърб на онзи именно специфичен начин на живот, който е характерен за гръцкия свят, схващан ако не непременно като противоположен, то във всички случаи като различен от начина на живот, характерен за Източния свят.
Така, чрез това определение Д. Граф фактически е положил основите на схващането на мидизма не само като политическо сътрудничество на гърците с Персия, но и като социокултурно явление.[2] По този именно начин и И. Е. Суриков е определял мидизма не само като “измяна” и “сътрудничество с мидяните”, но и просто като “привързаност към персийския начин на живот”[3], а О. Ю.Владимирская, макар и без изрично да е давала определение на понятието, по същество го е схващала точно по този начин[4].
Все пак, обаче, далеч не всички автори са съгласни с подобна трактовка на персофилството. Така напр. подробно изследвайки почти всички известни в античната литература случаи на терминологични употреби и трактовки на мидизма, К. Таплин обосновава извода, че в повечето случаи на политическата употреба на думата въобще не става въпрос за “умонастроение” или “социокултурно поведение”, а единствено за “проперсийско политическо действие”, най-дълбоката същност на което е именно “измяна” и “предателство”, и във връзка с този свой извод авторът определя персофилството като “акт на предателски сговор на грък против свободата на друг грък”.[5] При обосноваването на аргументите си в този аспект К. Таплин изрично и подробно подчертава, че древногръцкото общество винаги е било изключително толерантно относно социокултурните прояви на привързаност на гръцките граждани към варварските чуждоземни (включително и персийски) дрехи, култура, обичаи и други атрибути, и че в същото време същото това общество категорично е отхвърляло и е проявявало нетолерантност единствено към конкретните и направените в полза на врага военно-политически действия, които именно е определяло като мидизъм, тракизъм и пр.
В запазените до наши дни логографски (т. е. прозаично летописни) и драматургически произведения (като напр. “Перси” на Есхил) за съществуването на мидизмът като феномен въобще не се споменава нищо, и така хронологически първият гръцки автор, който не само е съобщил за съществуването, но и достатъчно ясно е описал редица от характерните черти или особености на самото явление, е бил “бащата на историята” Херодот. При това анализът на херодотовите исторически текстове въобще не дава отговор както на въпросите, отнасящи се до възникването и значението на самия термин, така и за причините за произхода на явлението, като в същото време анализът разкрива, че “бащата на историята” не е засягал тези аспекти просто защото е знаел, че отговорите на евентуалните въпроси са много добре известни на неговият гръцки читател. Освен това, периодичността на употребата на глагола “съм на страната на мидяните” и на неговите общо 34 производни граматически конструкции показва, че авторът е разглеждал мидизма като широко разпространено и влиятелно политическо движение в Древна Гърция през периода на Гръко-персийските войни.
В съчинението на Тукидид споменаването на персофилството се среща само на четири места, при това в два от случаите става дума за т. нар. “полисен мидизъм” (ІІІ, 34. 1; ІІІ, 56. 4), а в другите два – за т. нар. “индивидуален мидизъм” (І, 95. 6; І, 135. 2). Този крайно незначителен интерес на видния атински историк към темата за мидизма, всъщност, би могъл да има своето единствено обяснение преди всичко с това, че вниманието на автора е било привлечено най-вече от онези събития, свързани с Пелопонеската война, които са били намерили своето проявление именно когато персофилството вече е било престанало да бъде значим фактор в политическия живот на гърците, във връзка с което три от посочените случаи се отнасят към периода на Гръко-персийските войни и само един относно събитията от 430 г. пр. Хр.
Изключително незначителен към въпросите на мидизма е и интересът на другите историци и писатели от V и ІV век пр. Хр. - напр. Ксенофонт е споменал феномена само веднъж (“Гръцка история”, ІІІ, 1.6), Исократ само веднъж (“Тържествена реч”, ІV, 157), Демостен два пъти (LIX, 95 и XXIII, 205), а всички останали автори и оратори – нито веднъж. При това любопитно е че дори и Аристофан, който изрично и ясно се позовава на факта за наличието на “заговори” на някои атиняни с мидийците (“Жените н Народното събрание”, 475-478), също така въобще не споменава абсолютно нищо за съществуването на феномена, наречен перософилство или мидизъм. Още по-любопитна или дори парадоксална е ироническата употреба на темата за мидизма в творчеството на Плутарх (Ages., 23), която, впрочем, е и единствената, неотнасяща се непосредствено към събитията от Гръко-персийските войни употреба.
При разглеждането както на въпроса относно произхода на мидизма като феномен, така и на самия термин Дж. Майерс отнася и двете събития към границата между VІІ и VІ век пр. Хр., когато възниква т. нар. Лидийско-мидийски конфликт и приема, че в своето първоначално значение терминът е обозначавал водената от малоазийските гърци политика на сътрудничество с мидийците в ущърб на интересите на лидийските владетели;[6] Е. Джонкерс, обаче, е датирал събитията като отнасящи се към времето след 550 г. пр. Хр., когато е започнало проявлението конфликта на малоазийските гърци с Кир Велики;[7] от своя страна Д. Граф приема, че феноменът и терминологията са се появили за първи път по време на Лидийско-персийските войни, когато гърците не само безусловно са се били предали на персийските войски, но и напълно доброволно са били започнали да им сътрудничат, във връзка именно с което са били и обвинени в мидизъм.[8]
Освен това, първите случаи на прилагането на термина “мидяни” по отношение на персите като етнос са датирани към втората половина на VІ век пр. Хр. в творчеството на старогръцкия поет и философ Ксенофан от Колофон и в елегиите на лирическия поет Теогнид от Мегара, при което това наименование е било използувано само относно събитията през периода от 490 до 480-479 г. пр. Хр., но не и относно персийските завоевания на малоазийските гърци през 546 г. пр. Хр. или относно Йонийското въстание от 499-494 г. пр. Хр.
Така, всъщност, с изключително голяма вероятност може да се говори, че както появата на феномена, така и появата на самият термин следва да бъдат отнесени към етно-социалната среда на малоазийските гърци, които именно първи са били встъпили в открит конфликт с Персия; при това както феноменът, така и терминът като правило са се появили в и са се отнасяли приложимо към изключително малък брой от малоазийските гръцки полиси, тъй като твърде малко са били полисите, които са били предприели стратегията на военно-политическата съпротива срещу персийската агресия и са определяли като “предателство” отказа от такава съпротива, а повечето от тях напълно доброволно са се били предавали и са преминавали на страната на Персия, поради което при тях просто е било невъзможно възникването на мидизма като свързан със съпротивата феномен и на самия термин като свързан с феномена на съпротивата. В този именно смисъл самият термин мидизъм или персофилство е представлявал една далечна аналогия на съвременния термин колаборационизъм.
[1] Фриних от Атина е сравнително слабо известен на съвременния читател древногръцки трагически поет, ученик на Теспид и по-възрастен съвременник на Есхил, роден в Атина през 540 и починал в Сицилия през 470 г. пр. Хр. За неговото високо за своето време поетическо и театрално майсторство говори фактът, че той е бил победител в две общогръцки състезания, а именно през 511 и 476 г. пр. Хр., но за съжаление до наши дни са достигнали само заглавията на девет (9) трагедии и няколко малки фрагменти от тях. Известно е, че първото представяне на неговата посветена на Гръко-персийските войни историческа драма “Превземането на Милет” е било посрещнато изключително враждебно от властите и че във връзка с това той е бил глобен, тъй като “разплакал всички зрители”. Известно е, също така, че посветената на същите военно-политически събития драма “Финикийки” е била послужила като образец и вдъхновителен сюжет на Есхил за написването на неговата пиеса “Перси”.
[3] Суриков, И. Е., Из истории греческой аристократии позднеархической и раннеклассической эпох. Род Алкмеонидов в политической жизни Афин VІІ-V вв. до н. э., М., 2000, с. 72; Суриков, И. Е., Политическая борьба в Афинах в начале V в. до н. э. и первые остракофории, ж. Вестник древней истории, М., 2001, № 2, с. 129.
[4] Владимирская, О. Ю., Алкменоиды и мидизм в Афинах во время Греко-персидских войн, сб. Античное государство. Политические отношения и государственные формы в античном мире, Под ред. проф. Э. Д. Фролова, СПбг., 2002, с. 43-48.
Няма коментари:
Публикуване на коментар