ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Ваши Превъзходителства,
1.
Преди две години, през пролетта на 2005 г., един мой бивш студент ме посети по време на моя лекция в Юридическия факултет на Пловдивския университет, и след като ме уведоми, че работи в системата на специалните служби на Министерството на вътрешните работи, ми каза, че по нареждане на софийските шефове от Националната служба за сигурност (НСС) против мен е образувано строго секретно дело за оперативно наблюдение и разработване, в което участвуват регионалните подразделения на службата от Пловдив, Варна, Габрово и Монтана, и при което вече е в режим на подслушване не само домашният ми телефон, но и мобилният ми телефон (GSM).
Неговите думи бяха кратки и безкомпромисни: „От събраните в службите материали е ясно, че Вие досега никога и по никакъв начин не сте вземали участие в така наречените кандидатстудентски кампании по приемането и записването на нови студенти, но сега е взето решение да бъдете въвлечен в такова участие и после да бъдете обвинен и да бъде предизвикан мощен медиен скандал, че поради корупциионни мотиви сте записал (или поне сте обещал да запишете) някакъв студент да учи в Юридическия факултет. Тъй като, обаче, е ясно, че е невъзможно Вие да се ангажирате с подобно нещо, ще бъде направен опит да бъдете въвлечен в такова участие от някакви ваши близки или далечни роднини, приятели или съселяни, на които, по презумпция, би трябвало да не можете да откажете, и които ще бъдат притиснати и вербувани за изпълнение на такава задача. Целта на мероприятието ще е да бъде намерен повод за мощно пропагандно компрометиране в медиите, чрез което не само да бъдете елиминиран от политическата и правозащитната сцена, където се ползувате с уважение и доверие, но и да бъде намерен удобен повод или мотив да бъдете уволнен от преподавателската работа, и така да останете без каквито и да било доходи за издръжка на семейството. ”.
В тази връзка следва да уточня следното:
а) по онова време шеф на Националната служба за сигурност бе специалистът по оперативна психология генерал Иван Чобанов, а негов заместник - полковник Иван Драшков; днес първият е посланик, а вторият – след като бе произведен в чин генерал - бе назначен за Главен комисар и Директор на същата служба;
б) както по онова време, така и днес, преподаването в 12-те (дванадесетте) юридически факултети в страната се осъществяваше и осъществява от единствените в България около (50) души хабилитирани преподаватели по правни науки, които са ситуативно въвлечени в тази схема на туристическо, интензивно и некачествено преподаване, за да могат да компенсират крайно ниските официални заплати, които получават; и така, фактически, притиснат от икономическите нужди, почти всеки преподавател бе и е ангажиран в преподаването най-малко в осем-девет такива факултети, откъдето получава по половинщатна заплата, за сметка на което пък съответният унивреситет спестява половин щатни разходи;
в) по онова време аз имах лекционни курсове не само в Пловдивския университет, но и във Варненския технически университет и в Габровския технически университет, като с това се обяснява и ангажираността на съответните регионални звена на тази специална служба;
г) освен това, ангажирането на звеното на НСС в Габрово е било обусловено и от обстоятелствето, че съпругата ми е родена и израснала в този град, и поради това е било необходимо да бъдат потърсени и намерени подходящи лица за вербуване, на които да бъде възложена съответна оперативна задача;
д) ангажирането на звеното на НСС в Монтана е било обусловено от обстояателството, че аз съм роден в този район и там имам голям брой роднини и приятели, сред които е трябвало да бъде потърсено подходящо лице за вербуване и изпълнение на провокационна задача.
Тъй като, обаче, този провокационен модел ми е познат още отпреди тридесет (30) години, когато бях млад асистент в Юридическия факултет на Софийския университет, аз, разбира се, веднага щях да позная провокацията, която е била планирана, но все пак предупреждението ми даде възможност предварително и целенасочено да обхвана всички възможни детайли, на които тук и сега няма да се спирам.
Онова, което тук и сега поставям като проблема е фактът, че по престъпно нареждане на генералите Иван Чобанов и Иван Драшков аз съм бил обект на провокационно строго секретно оперативно мероприятие, преследващо компрометационни и елиминационни политически цели; и че във връзка с това настоявам да бъде направена пълна ревизия на документацията на Националната служба за сигурност и да бъде осъществено наказателно преследване на посочените двама ръководители на тази мафиотска служба.
Обръщам специално внимание върху обстоятелството, че тъй като е било пределно ясно, че въвличането ми в такава дейност е абсолютно невъзможно, съгласно предварителния план един от най-главните аспекти на посоченото оперативно мероприятие, всъщност, е бил не толкова да бъде постигнато някакво реално мое въвличане в такава ситуация, колкото именно чрез уж некачествено проведено оперативно мероприятие да се даде повод за плъзване на полуофициални компрометиращи слухове, че „щом като има такава проверка, значи все пак при този човек може би наистина нещо не е в ред, а фактът, че официално нищо не е доказано, е доказателство не за невинност, а за умелост и виртуозност в изпълнението на престъплението”.
Обръщам специално внимание и върху обстоятелството, че дали по това време вече е имало слухове или не, аз не зная, защото такива до мен не са достигали, но че точно по същото време съвсем немотивирано и напълно безпричинно ръководствата на техническите университети във Варна и Габрово прекратиха договорите си с мен, и така бях елиминиран от четенето на лекции в тези университети, а допълнителните ми парични приходи отпаднаха; пак в същото време бе подготвено и осъществено и моето напълно незаконно и немотивирано уволнение от Института за правни науки при БАН; пак в същото време бившият ректор на Пловдивския университет проф. Отнян Сапарев, за когото се знае, че е член на т. нар. „група на генералите от управляващата партия”, бе направил интензивен, но неуспешен опит да саботира лекциите ми в Пловдивския университет.
2.
През септември и октомври миналата (2006) година точно шест души криминални затворници, с които бях по едно и също време в затворите в Пазарджик и София ме потърсиха специално, за да ме предупредят, че с тях са се били срещали цивилно облечени лица, които са се били представили като служители от криминалните служби на МВР, но поведението на които категорично е показвало, че те съвсем не са от тези служби, а са (както самите тези лица изрично подчертаха) от уж разпуснатата Държавна сигурност.
На всичките е било казано, че от справките в службите се е установило, че те са били в затвора по същото време, по което и аз съм бил там, че се познаваме и че сега от тях се иска да си спомнят някои подробности за мен от онова време и да се съгласят да ги съобщят в медиите. И шестимата потвърдиха, че те са били настояли, че с мен са се били запознали след като и аз, и те вече сме били излезли от затвора; по време на затвора те въобще не са ме били виждали, тъй като съм бил изолиран от всички; поради което не могат да свидетелствуват за нищо друго, освен за това, че знаят, че по онова време там е имало такъв човек, и че през цялото време той е бил изолиран от всички.
Любопитно е, обаче, че макар и шестимата да били казали, че с мен са се срещали след като вече сме били излезли от затвора - по времето, докато съм се занимавал с активна политическа дейност, не са били питани нищо за този следзатворнически период; от тях е било искано само „да си спомнят нещо особено” от времето, когато и аз, и те сме били в затвора, и „това нещо да бъде разказано пред журналисти”, които да го публикуват като сензация в медиите. По отношение на двама от тях дори е била приложена стратегия, при която изрично им е било казано, че ако успеят да си спомнят нещо такова, ще бъдат възнаградени с добронамереност от страна на полицията; а ако продължават да отричат, че ме познават, може и да им се случи нещо лошо.
Преди десетина дни се срещнах с едно от тези лица и то ми каза, че него повече никой не го е търсил за нищо, но че от други двама, с които се е бил виждал, и които по същото време са били в затворите, е узнал, че и с тях е имало такава среща с цивилно и елегантно облечени хора от МВР, и че самите те (бившите затворници) са били напълно искрени, когато са били казали, че не ме познават, тъй като наистина не ме познават както от онова време, така и после, никога не са се срещали с мен и са ме били виждали само по телевизията.
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Ваши Превъзходителства,
За мен, разбира се, е пределно ясно по какъв начин ще се постъпи към това мое изложение, тъй като Прокуратурата в България има статуса на политико-юридическа проститукта на специалните държавни и мафиотски служби и институции. Независимо от това, обаче, съм длъжен да напиша написаното и да настоявам за прокурорско и гражданско озаптяване на ченгетата от политическата полиция на генерал Иван Драшков.
02 април 2007 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Embassy-080/02.04.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].
Няма коментари:
Публикуване на коментар