Ianko Iankov: университет

През последните няколко години работя по един-единствен трудов договор в Пловдивския университет – Юридически факултет, където преподавам следните учебни дисциплини:

1) Психология на правото;

2) Философия на правото;

3) Политически и правни учения;

4) Танатология;

5) Съдебна риторика.

Преди това в Софийския, Пловдивския и Варненския университети съм преподавал още и:

6) Прогностика;

7) Политическо прогнозиране и сигурност;

8) Психология на политиката;

9) Юридическа лингвистика и риторика;

10) Правна информатика;

11) Теория на социалното управление (Организация на управлението).

***

Отдавна не водя библиографска справка на статиите, но тук Ви посочвам пълните библиографски данни за книгите, които съм публикувал:

01. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Издателство „Янус”, С., 1993, ISBN 954-799-178-7, формат 60 х 90 х 16, 288 с.;

02. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 1, 1994, ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

03. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 2, 1995, ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

04. Янко Янков, Увод в Психологията на правото, Издателство „Янус”, С., 1998, ISBN 954-8550-06-7, формат 60 х 84 х 16, 322 с.;

05. Янко Янков, Психология на правото, Издателство „Янус”, С., Том 1, 2002, ISBN 954-8550-18-0 (Том 1), формат 60 х 84 х 16, 518 с.;

06. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 3, 2002, ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 576 с.;

07. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 4, 2003, ISBN 954-8550-09-1 (Том 4), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 568 с.;

08. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Издателство „Янус”, С., Том 5, 2003, ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

09. Янко Янков, Политически и правни учения на Месопотамия, Издателство „Янус”, С., 2004; ISBN 954-8550-24-5, формат 60 х 84 х 16, 148 с.;

10. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Египет, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-25-3, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

11. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Иран, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-26-1, формат 60 х 84 х 16, 98 с.;

12. Янко Янков, Политически и правни учения на Юдея, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-27-Х, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

13. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Китай, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-28-8, формат 60 х 84 х 16, 132 с.;

14. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Индия, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-29-6, формат 60 х 84 х 16, 94 с.;

15. Янко Янков, Азбучни истини. Блясъци на остроумието, номинирани с тъмничен затвор, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-11-3, формат 60 х 84 х 16, 352 с.;

16. Янко Янков, Евтаназията, Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-32-6, формат 60 х 84 х 16, 76 с.;

17. Янко Янков, Смъртното наказание. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-15-6, формат 60 х 84 х 16, 134 с.;

18. Янко Янков, Въведение в Танатологията. Феноменология на живота и смъртта, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-21-0, формат 60 х 84 х 16, 202 с.;

19. Янко Янков, Руският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-33-4, формат 60 х 84 х 16, 130 с.;

20. Янко Янков, Политически и правни учения на Древна Гърция, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-30-Х, формат 60 х 84 х 16, 532 с.;

21. Янко Янков, Политически и правни учения на Древен Рим, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-31-8, формат 60 х 84 х 16, 456 с.;

22. Янко Янков, Българският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16, 176 с.;

23. Янко Янков, Хронология на най-известните терористични актове, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-35-0, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

24. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 6, Издателство „Янус”, С., 2005, ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 526 с.;

25. Янко Янков, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN 954-8550-37-7, формат 60 х 84 х 16, 444 с.;

26. Янков, Я., Убийството. Танатологически аспекти, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-54-7, ISBN-13: 978-954-8550-54-3, формат 60 х 84 х 16, 142 с.;

27. Янков, Я., Самоубийството (Танатологически аспекти), Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-53-9, ISBN-13: 978-954-8550-53-6, формат 60 х 84 х 16, 126 с.;

28. Янков, Я., Политически и правни учения на Средновековния Ориент, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-50-4, ISBN-13: 978-954-8550-50-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

29. Янков, Я., Политически и правни учения на Византия, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-49-0, ISBN-13: 978-954-8550-49-9, формат 60 х 84 х 16, 166 с.;

30. Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16, 150 с.;

31. Янков, Я., Българският тероризъм, Второ, преработено и допълнено издание, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16, 226 с.;

32. Янков, Я., Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ, (Политическа документалистика), Книга Първа, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16, 144 с.;

33. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1, Древен Изток, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-42-3 (Том 1), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 486 с.;

34. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 2, Древна Европа. Гърция, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-43-1 (Том 2), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 452 с.;

35. Янков, Я., Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 3, Древна Европа. Рим, Издателство „Янус”, С., 2006, ISBN-10: 954-8550-44-Х (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 412 с.;

36. Янко Янков, Българският тероризъм, Трето, преработено и допълнено издание, Издателство „Огледало”, С., 2006,

37. Янко Янков, Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16, 156 с.;

38. Янко Янков, Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-36-9, ISBN-13: 978-954-8550-36-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 752 с.;

39. Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 630 с.;

40. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 4, Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-61-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 230 с.;

41. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 5. Средновековие, Книга 2. Русия, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-62-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 744 с.;

42. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие, Книга 3. Западна Европа, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-63-5, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 478 с.;

43. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време, Книга 1, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-13: 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 445 с.;

44. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;

45. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с.;

46. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 640 с..

47. Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-85-50-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 650 с.;

48. Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид, Издателство „Янус”, С., 2008, ISBN: 978-954-85-50-64-2, формат 60 х 84 х 16, 280 с.

18 Юни 2009 г. Янко Н. Янков

**************

До г-н проф. д-р Иван Мирчев -

Ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски”

ул. „Иван Михайлов” 66

2700 Благоевград

E-mail:mirchev@swu.bg

Господин Ректор,

След като на 18 Юни 2009 г. Ви изпратих с препоръчана поща едно сравнително обстойно петстранично писмено изложение, имащо характер на „Предложение за трудов договор”; и след като досега не съм получил от Вас никакъв отговор - позволявам си отново да Ви безпокоя, като направя две уточнения:

►че става въпрос за безплатен трудов договор;

и ►че препотвърждавам искането си да получа Вашия високоавторитетен академичен отговор.

04 Септември 2009 г. Янко Н. Янков

***********

Югозападен университет

"Неофит Рилски"

Благоевград

Благоевград 2700, ул."Иван Михайлов" №66

Tel.+359/73/ 88 55 01, Fax:+359/73/ 88 55 16 E-mail: info@swu.bg, http:www.swu.bg

ДО

Г-Н ЯНКО Н. ЯНКОВ

ЖК "Дианабад", бл.4, ет.6, ап.38

1172 СОФИЯ

ГОСПОДИН ЯНКОВ,

Бих искал да Ви уведомя, че назначаването на членове на академичния състав на трудов дотговор в университета става по реда, предвиден със Закона за висшето образование. Съгласно чл.49 от ЗВО длъжностите се заемат след провеждане на конкурс и избор при условията и по реда, предвиден със Закона за научните степени и научните звания и правилниците на висшите училища.

С УВАЖЕНИЕ,

РЕКТОР (п)

Проф.д-р Иван Мирчев

(Б.р. Поради технически причини не можем да предоставим сканирано изображение на документа).

******

До г-н проф. д-р Иван Мирчев -

Ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски”

ул. „Иван Михайлов” 66

2700 Благоевград

E-mail:mirchev@swu.bg

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст: виж: „ЮЗУ Благовеград – клоака на българския филиал на руската Червена мафия”, http://iankov.blogspot.com/2009/09/blog-post.html

Господин Ректор,

І.

Както много добре Ви е известно, на 18 юни и на 4 септември т. г. бях адресирал до Вас две писма, с които обосновавах моето предложение за сключване на „безплатен трудов договор”, по силата на който да получа възможността да изнасям (чета) лекции пред студентите в Югозападния университет „Неофит Рилски”.

Както много добре Ви е известно, предложените от мен безплатни лекционни курсове са точно 11 (единадесет), а освен хабилитационния ми статус, като легитимно основание за четенето на въпросните лекционни курсове съм посочил и факта, че съм автор на официално издадени (досега) точно 48 (четиредесет и осем) книги, съдържанието на които е неразривно свързано именно с тематиката на така посочените предложения за лекционни курсове.

Като само визирам факта, че нито един друг от хабилитираните български преподаватели в сферата на правните науки във висшите училища не е писал дори и кратки статии по тематиките, по които съм автор на обширни книги, имам удоволствието да обърна Вашето внимание върху обстоятелството, че още първите думи от първото изречение на първото ми писмо до Вас недвусмислено показват, че въобще не съм имал никакви илюзии и въобще не съм разчитал да получа удовлетворителен отговор на моето предложение.

Имам удоволствието, господин Ректор, да Ви кажа, че съвсем не е бил случаен фактът, че моето първо писмо до Вас е било започвало именно с тези изрично написани думи; с тези изрични думи аз, всъщност, преднамерено и откровено исках да Ви предоставя изричното предупреждение, че моята фактическа цел въобще не е да получа възможността да говоря (при това напълно безплатно!!!) пред студенти, които не само не са длъжни да посещават каквито и да са лекции, но и фактически въобще не посещават такива.

Ако Вие, господин Ректор, наистина сте си били помислили, че съм целял да постигна точно това, подобно заключение автоматично Ви поставя в класификацията на личностите, принадлежни към т. нар. „кретенистично мислене”.

За съжаление фактите, които Вие имахте наивността (или глупостта!) да ми предоставите с Вашето писмо, недвусмислено ми дават основание за именно такава характеристика на Вашето мислене.

Впрочем, търсейки отговора на въпроса за генезиса на тази Ваша неимоверно наивна (или пределно глупава) поведенческа изява, всеки специалист по проблемите на психологията на мисленето недвусмислено би го обяснил или с наличието на принадлежност към специфичния примитивен и престъпен комунистически начин на мислене, или с принадлежност към специфичния примитивен и престъпен мутраджийски мафиотски начин на мислене, или и с двете заедно (към която именно класификационна група, впрочем, и причислявам принадлежноста на Вашето „високоинтелектуално съзнание”).

Истината, господин Ректор, е че чрез поставянето Ви в ситуация на преднамерено „заплитане” в хипотезата на квазипредложение за безплатен трудов договор за четене на лекции пред студентите на ръководения от Вас Университет всъщност съм целял да постигна - и действително съм постигнал - нещо съвсем друго: а именно - да получа какъвто и да е изходящ от Вас и официално подписан от самия Вас документ, анализът на който несъмнено да ми даде определена доказателствена индиция, че ръководеният от Вас Университет е не толкова долнопробен бастион, колкото именно долнопробна клоака на българския филиал на руската Червена мафия.

ІІ.

Надявам се да Ви бъде интересно, господин Ректор, да узнаете, че макар и само за два месеци аз вече съм бил не само официален преподавател, но и ръководител на катедра „Политология” в Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”.

И че самият аз, по моя собствена инициатива, съм се отказал да бъда преподавател, и съм предоставил завършването на лекционния курс и провеждането на изпитите на моя асистент Божидар Палюшев (който по онова време беше и заместник-председател на ръководената от мен политическа партия).

Надявам се да Ви бъде интересно да узнаете и обстоятелствата, в контекста на които тогава бях взел това категорично решение.

По онова време преподаватели в Юридическия факултет бяха още и тогавашният Заместник-главен прокуро и Прокурор на Въоръжените сили на България генерал Лилко Йоцов, и тогавашният доцент и съдия във Върховния съд Никола Филчев (бъдещ зам.-министър на правосъдието, а по-късно – и Главен прокурор на България).

Тъй като беше организирана специална международна научна конференция, докладчици на която бяхме и тримата, Лилко Йоцов ми предложи да пътуваме от София до Благоевград с неговата лека кола, но отказах, като му казах, че си имам лека кола, която си е моя лична собственост. В крайна сметка, обаче, Никола Филчев ме убеди да пътуваме тримата заедно, и аз се съгласих.

Когато на другата сутрин тръгнахме, се оказа, че тримата не само ще пътуваме в свръхлуксозен брониран мерцедедес, но и че ще бъдем ескортирани (придружавани) от други два охранителни бронирани мерцедеси, във всеки от които имаше по двама тежко въоръжени яки, високи и стройни мъже.

Лилко Йоцов и Никола Филчев седяха на задната седалка, а аз седнах на предната седалка до шофьора; когато в хода на разговорите шофьорът разказваше разни неща от пребиваването му на остров Малта, на остров Ман и на редица други географски и мафиотски екзотични места, аз не издържах и го попитах на кого е бил шофьор, та е имал възможността да обиколи всичките тези места. Тогава Лилко Йоцов възкликна: „Ама ти не познаваш ли Илия Павлов!?! Той е наш студент и след две седмици ще има изпит при теб!”.

Тъй като узнах, че в същия курс като студенти фигурират и Младен Михалев-Маджо, Пашата и всички останали известни на обществеността бандити, чиито имена интензивно се преплитаха в медиите във връзка с честите гангстерски улични престрелки, още на другия ден казах на декана проф. Траян Лялев следното: „Всичките тези „личности” несъмнено ще получат дипломи за юристи, но аз в никакъв случай няма да поставя моя подпис в документацията, върху основата на която те ще получат своята диплома. Поради това напускам и се отказвам от преподавателския си ангажимент!”.

ІІІ.

Надявам се да Ви бъде интересно, господин Ректор, да узнаете и още нещо.

Една година преди гореописаното събитие Югозападният университет „Неофит Рилски” официално обяви, че търси спонсори за строеж на „ново крило” („нова пристройка”) към сградата на Университета. Тъй като по онова време имах успешен бизнес, за мен не беше никаква проблема отделянето на известна сума пари, и така аз станах официален дарител на „скромната сума” в размер на 35 000 (тридесет и пет хиляди) долари.

Е, по повод и във връзка с това съществуват и още някои изключително интересни факти и събития, но поне засега няма да ги споменавам.

ІV.

Както знаете, господин Ректор, ние с Вас не се познаваме лично, но независимо от това имам всичките основания да давам вяра на официално функциониращото в общественото пространство мнение, че Вие сте просто „една скромна продажница” на добре известния мафиот Александър Воденичаров, когото познавам лично още от времето, когато той работеше като Секретар на Централния Комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) и защитаваше кандидатска дисертация в Юридическия факултет на Софийския университет на тема, свързана с възхваляването на ролята на ДКМС.

Именно в контекста на това открито Ви казвам, че официалният текст на писмото, което сте ми изпратили, макар и привидно да изглежда да има юридически характер, по своята същност не е нищо друго, освен чисто комунистическо-мафиотски камуфлаж на отговора, който сте били длъжни да ми дадете.

Това, което Вие сте ми изпратили като отговор, въобще няма качеството на отговор.

В най-кретенския смисъл на думата текстът, под който Вие сте се подписали, би издържал претенцията да има характера на „юридическа консултация”, при това - напълно кретенска - отговаряща и на въпроса за качеството на юридическото образование, което се дава в ръководения от Вас Университет.

Така че, господин Ректор, не само имам удоволствието да Ви дам напълно безплатния юридически съвет да ме съдите (ако нещо не сте доволен от текста на моето писмо), така и да се опитате поне малко да се докоснете до Благоразумието.

12 Септември 2009 г. Янко Н. Янков

2009-10-18

И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (1)

Моята „делова” „кореспонденция”

с Ректора

на Великотърновския университет

29 Юни - 10 Октомври 2009 г.

*******

Address for letters:

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia

Тел. 02/868-77-14

Bulgaria

E-mail: iankov.bg@mail.bg

Skype: Veliovski3

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://www.eastwestforum.co.uk/viewforum.php?f=5

http://www.eastwestforum.co.uk/viewtopic.php?t=19

http://www.eastwestforum.co.uk/viewtopic.php?t=28

http://www.eastwestforum.co.uk/viewtopic.php?t=29

=================================================================

29 Юни 2009 г.

До

г-н проф. д-р Пламен А. Легкоступ -

Ректор на Великотърновския университет

„Св. св. Кирил и Методий”

ул. „Т.Търновски” № 2

5000 Велико Търново

Господин Ректор,

Позволявам си да се обърна към Вас с предложение за БЕЗПЛАТЕН лекционен трудов договор.

Откровено казано, водещите ме мотиви да се обърна към Вас с това напълно необичайно за българската мафиотска университетска практика предложение са вплетени в съображенията, свързани с масовия негативен публичен образ на ръководения от Вас Унивeрситет като бастион на бившата просъветска и на сегашната пропутиновска ориентация на управляващия български политически елит, и моето крехко намерение да се опитам да опровергая въпросния публичен образ на Университета.

По-точно казано, съображенията ми са свързани с факта, че само преди няколко месеци, през м. януари тази година, именно по Ваше лично предложение Академичният съвет на Търновския университет напълно единодушно е бил взел своето Решение за даване (присвояване) на почетното звание „Доктор хонорис кауза” в областта на юридическите науки на Председателя на Правителството и бивш Президент на Руската федерация Владимир Путин.

Както много добре Ви е известно, това Решение на ръководения от Вас Академичен съвет предизвика остри реакции сред българската общественост, ръководеният от Вас Университет бе публично окачествен като „псевдонаучен академичен бастион на Новата Империя на Злото”, а сред студентите бе подета кампанията „Аз не искам да бъда студент във ВТУ”.

За да нямаме недоразумения, предварително обръщам Вашето внимание върху факта, че както цялата ми строго научна дейност, така и цялата ми практическа политическа и юридическа дейност (прецизно отразена в документалните ми книги и в моите интернет-сайтове), са били и продължават да са подчинени на онова, което обикновено се нарича „антикомунизъм и антимафиотизъм”, но което за мен не е нищо друго, освен последователна и прецизно обоснована борба срещу Злото и борба за утвърждаването на Върховенството на Правото и Справедливостта.

Подробности за мен можете да прочетете както в посочените в логото на настоящето ми писмо интенет-адреси, така и в посочените по-долу официални книжни издания, депозирани в почти всички големи български и европейски библиотеки.

Бил съм преподавател в Юридическите факултети на Софийския университет, Варненския технически университет и Бургаския свободен университет, а през последните няколко години работя по един-единствен трудов договор в Пловдивския университет – Юридически факултет.

От началото на кариерата ми през 1974 г. досега съм преподавал следните учебни дисциплини:

1) Психология на правото;

2) Психология на политиката;

3) Философия на правото;

4) Политически и правни учения;

5) Танатология;

6) Съдебна риторика;

7) Юридическа лингвистика и риторика;

8) Прогностика;

9) Политическо прогнозиране и сигурност;

10) Правна информатика;

11) Теория на социалното управление (Организация на управлението);

12) Легитимните основи на политическата власт в България;

13) Българският посткомунистически геноцид;

14) Евтаназията. Танатологически аспекти;

15) Смъртното наказание. Танатологически аспекти;

16) Руският тероризъм;

17) Българският тероризъм;

18) Убийството и Самоубийството. Танатологически аспекти;

19) Политическите убийства в България.

19. Янко Янков, Руският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-33-4, формат 60 х 84 х 16, 130 с.;

22. Янко Янков, Българският тероризъм, Издателство „Янус”, С., 2004, ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16, 176 с.;

29 Юни 2009 г. Янко Н. Янков

*******

03 Септември 2009 г.

До

г-н проф. д-р Пламен А. Легкоступ -

Ректор на Великотърновския университет

„Св. св. Кирил и Методий”

ул. „Т.Търновски” № 2

5000 Велико Търново

Господин Ректор,

Позволявам си да Ви припомня неща, които би трябвало да знаете превъзходно, а именно:

►че с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет официално е бил създаден т. нар. „Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий””, който е бил открит на 15 септември 1963 г. и после е бил утвърден с Указ N 395 от 4 август 1964 г., издаден от Президиума на Народното събрание;

►че след това, с Указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 г., Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет, с което фактически Великотърновският университет се е появил и утвърдил като най-големия извънстоличен държавен университет в България, като учебен и научен център с национален и международен престиж, с висококвалифициран научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски учебни и научно-изследователски специалности и с добре изградена, съвременно обзаведена материално-техническа база.

Припомням Ви всичко това, Господин Ректор, именно за да мога да Ви кажа по изричен начин, че въпреки, че онова, което днес бива наричано „българин”, е резултат от кръстосването на повече от 160 (включително и руски) етноси, Вие, макар и евентуално да сте принадлежен към руския етнос, като български гражданин нямате абсолютно никакво право да забравяте, че Великотърновският университет е български държавен университет.

А това означава, Господин Ректор, че въпреки своето несъмнено право на академическа самостоятелсност, Великотърновският университет се подчинява не само на Правото на българската държава (и на Международните и Европейските конвенционни ангажименти на държавата), но и в редица (преди всичко принципни) отношения – и на съответните ръководни политически и административни институции на държавата, към които българските правни субекти имат правото и възможността да се обръщат с искания „за сломяване” на всякакви антиправови и партикуларистични импулси и стремежи.

Така, в контекста на последното уточнение обръщам Вашето внимание, Господин Ректор, че още на 27 Юни 2009 г. съм Ви изпратил с препоръчана поща едно обстойно писмено изложение, съдържащо пределно ясно формулирано искане, на което, съгласно действуващите норми на българското и европейското Право (а и съгласно нормите на българската и европейската Култура!), Вие сте били длъжни да ми отговорите, но не сте направили това.

Припомняйки Ви горните неща, препотвърждавам искането си да получа Вашия авторитетен отговор.

ІІ.

Освен това, Господин Ректор, с настоящите редове предявавам пред Вас още едно изрично и ясно формулирано искане, а именно:

да ми предоставите копия или преписи от документацията, свързана с Решението, напълно единодушно взето по Ваше лично предложение от Академичния съвет на Великотърновския университет за даване (присвояване) на почетното звание „Доктор хонорис кауза” в областта на юридическите науки на Председателя на Правителството и бивш Президент на Руската федерация Владимир Путин.

Пожелавам Ви крепко здраве и Божие Просветление за Благоразумие.

03 Септември 2009 г. Янко Н. Янков

*******

14 Септември 2009 г.

До

г-н проф. д-р Пламен А. Легкоступ -

Ректор на Великотърновския университет

„Св. св. Кирил и Методий”

ул. „Т.Търновски” № 2

5000 Велико Търново

Господин Ректор,

Като преди всичко Ви пожелавам крепко здраве и Божие Просветление за Благоразумие, както и като Ви набеждавам в абсолютен тепегьозлък, кретенизъм и идиотизъм, с настоящите редове имам удоволствието да се обърна към Вас за трети път с официално писмено настояване да получа Вашия Височайши и Високоавторитетен отговор на всичките поставени от мен пред Вас предложения и искания.

Освен това, Господин Ректор, обръщайки Вашето Височайше внимание върху електронните адреси, поставени в логото на настоящето ми писмо до Вас, Ви уверявам, че в края на нашата кореспонденция както всичките мои писма, така и всичките Ваши отговори ще станат публично достояние както в Интернет, така и в поредния том на моята многотомна документална книжна поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

І.

Преди всичко бих искал да изразя своето (надявам се оправдано) високо любопитство към неопровергания от Вас интензивно твърдян в общественото пространство факт, че макар и да сте завършил с големи трудности своето средно образование (злите езици използуват израза „зорлем се е добрал до средно образование”), Вие, макар и по образование да сте художник, сте станал професор по педагогика, като сте успял да облагодетелствувате ако не цялото човечество, то поне българската интелектуална общност чрез гениалното дисертационно решение на нерешаваната преди Вас изключително трудна за решаване научна проблематика, озаглавена „Интегративната роля на изобразителното изкуство за интелектуалното развитие на децата от предучилищна възраст“.

Този доста любопитен за мен щрих към Вашия Високоавторитетен образ ми напомни доста стар анекдот, който вероятно преди това си е бил чиста истина, напълно аналогична на Вашата.

Според този анекдот един млад дисертант от духовната Академия предложил да напише и защити кандидатска дисертация на тема „Ролята на духовата музика за духовното израстване и развитие на духовниците”, а загрижените за неговото „правилно духовно израстване и развитие” каноници от научния съвет на духовната Академия счели, че така формулираната тема е прекалено обемиста, тежка и амбициозна, че е подходяща едва за годините на неговата висока интелектуална зрялост (т. е. за званието „доктор на науките”), и че най-удачна би била тема, която не се отнася както за цялото духовенство, така и за цялата духова музика, а засяга само отделен инструмент от музиката и отделен представител на духовенството; и така, в крайна сметка темата била формулирана „За какъв к.р му е на калугера кларинет?!”.

И ако днес някому би му хрумнало да попита: „За какъв к.р му е било нужно на Великотърновския университет да фаворизира Вашата дисертационна идиотщина?!”, то отговорът май ще се окаже в сферата, обосноваваща тезата, че още по онова време както „над” и „зад” самия Вас, така и „над” и „зад” рецензентите и членовете на научния Съвет на Великотърновския университет и Висшата атестационна комисия при Министерския съвет е бил „стоял” к.рът на българските и руските Путиновци.

ІІ.

С настоящето мое трето писмо, адресирано лично до Вас, Господин Ректор, обръщам Вашето внимание върху факта, че за трети път искам от Вас да ми предоставите копия или преписи от документацията, свързана с Решението (напълно единодушно взето по Вашето лично предложение) от Академичния съвет на Великотърновския университет за даване (присвояване) на почетното звание „Доктор хонорис кауза” в областта на юридическите науки на Председателя на Правителството и бивш Президент на Руската федерация Владимир Путин.

При това, Господин Ректор:

►тъй като от публичните информационни източници узнах, че мотивите или аргументите, които Вие сте били изтъкнали и които Академичният съвет на Университета е бил уважил, са били „за изключителни постижения в хуманитарните, природо-математическите науки и изкуствата”, както и „за заслуги в областта на юридическите науки, за мирното развитие на съвременния свят, и в частност - за укрепване на българо-руските отношения в началото на ХХІ век”;

►и тъй като аз, като автор на изключително обемиста книга (744 стр., голям формат), посветена именно на политическите и правните учения на (в) Русия, както и като автор на специално изследване, посветено на самия Владимир Путин, въобще не съм запознат с наличието на каквито и да са факти, даващи основание за каквото и да е мнение, съвпадащо с или доближаващо се до Вашето и това на Академичния съвет;

►съм особено заинтересован да узная какви точно са въпросните достойнства на въпросната зловеща КГБ-персона.

ІІІ.

Освен това, Господин Ректор, предизвиквайки Ви към „съдебен дуел” изрично, ясно и категорично Ви наричам с метафоричното определение идиот и Ви давам напълно безплатния юридически съвет да ме съдите, ако считате, че така поставената характеристика (или диагноза) е некомпетентна и неправилна.

А тя, несъмнено, ще бъде „доказано некомпетентна и неправилна” само ако Вие предоставите (на мен и на Съда) убедителни за това доказателства.

ІV.

Освен това, Господин Ректор, специално настоявам да добавите към Вашия аргументационен арсенал и отговорите на следните въпроси:

Първо: Вярно ли е, че притежавате „сребрист мерцедес с мутренски номер, който по екстравагантност в Търново отстъпва единствено на тойотата на Митьо Пищова”?

Ако това е вярно, бихте ли обяснили как точно сте били успели да спестите парите, с което сте го закупили и с които поддържате неговата експлоатация?

Имате ли връзки с т. нар. мутри, бандити и мафиоти, които, „по правило” разполагат с възможностите да имат такива возила?

Второ: Специално наблягам върху факта на Вашето награждаване от три руски институции, а именно:

1. Медаль Ордена „Великая Победа”, даден Ви с Постановление Президиума Академии проблем безопасности, обороны и правопорядка (от 02. 05. 2006., № 203), гор. Москва, Россия;

2. Орден “Ломоносов”, получен от Вас с Постановление Президиума Национального Коммитета Общественных Наград (от 26. 02. 2007., № 02-07) , гор. Москва, Россия; и

3. Почетна награда “Кръст “За заслуги” на Руската Академия за естествени науки, дадена Ви на 16 ноември 2007 год.

Настоявам да получа Вашия отговор на въпроса: „Каква е Вашата лична заслуга към Руската Академия по сигурността, отбраната и правопорядъка на Русия?”

Господин Ректор,

Тъй като по силата на моята професионална квалификация ми е много добре известно къде точно и как точно „ще стъпите накриво”; и тъй като все пак не съм преднамерено и злонамерено настроен към Вас; си позволявам да Ви дам два напълно добронамерни съвети: Първо, преди да се опитате да се позовавате на каквото и да е против мен, да го проучите основно от гледна точка на достоверност; и Второ, ако възнамерите да водите война срещу мен, да си намерите добър адвокат.

Освен това, Господин Ректор, разбира се, като Ви пожелавам крепко здраве и Божие Просветление за Благоразумие, очаквам Вашия официален отговор на моите (три) писма до Вас.

14 Септември 2009 г. Янко Н. Янков

*******

10 Октомври 2009 г.

До Пламен А. Легкоступ -

руско-български ченгеджийско-мафиотски травестит,

изпълняващ длъжността

Ректор на Великотърновския университет

„Св. св. Кирил и Методий”,

ул. „Т.Търновски” № 2

5000 Велико Търново

Към писмата ми от:

29 юни 2009 г., 03 септември 2009 г. и 14 септември 2009 г.

Ваше травеститско-ченгеджийско-мафиотско Високоблагородие,

Тъй като самият Вие категорично и чрез прилагането на метода на мълчаливата игноративна демонстративност отказахте да се съобразявате със задълженията, произтичащи от самата Ваша официална, публична, обществена и държавно-организаторска функция, и въобще не отговорихте на нито едно от моите имащи не само обществено-политическо, но и напълно правнорелевантно значение и същност три официални писма, считам, че с това фактически и конклудентно самият Вие по недвусмислено ясен начин сте ми дали правото да Ви квалифицирам и диагностицирам по единствения адекватен за Вашата същност начин.

Като професионален юрист, разбира се, съм напълно съгласен с тезата, че Вие имате пълното право да оспорите така обоснованата моя правноквалификационна теза, и за втори път най-добронамерено Ви давам безплатния съвет да се обърнете към съда - ако считате, че моята теза е фактически неоснователна и юридически несъобразна.

Освен това, намирам за напълно резонно да Ви уведомя, че оттеглям моето официално направено „предложение за БЕЗПЛАТЕН лекционен трудов договор”.

Можех, разбира се, да продължа да настоявам и дори да приложа поне още пет-шест гарантирани ми от Правото основни процедурни варианти, чрез които да Ви принудя не само да заемете официално изразена позиция по всеки пункт от моите официални писма до Вас, но и да Ви принудя да проумеете, че така или иначе България има шанса да престане да бъде както „Задунайская российская губерния”, така и ареал на путиновския Червен ченгеджийски мафиотизъм.

Тъй като, обаче, главната цел на моите писма няма абсолютно нищо общо с Вашето „проумяване” или „непроумяване”, аз оттеглям предложението си поради простата причина, че моята цел е постигната.

Впрочем, Вие като Ректор на Великотърновския университет несъмнено разполагате с впечатляващ научно-преподавателски кадрови арсенал от хабилитарани и други високопоставени юристи, повечето от които познавам лично. Е, разбира се, не познавам лично Вашия високопоставен доктор хонорис кауза Владимир Путин, но пък за сметка на това съм имал удоволствието да напиша и да публикувам специално научно изследване, посветено на политическите и правните учения на Средновековна Русия, в което съм отделил подобаващо място и на възгледите и функцията на въпросната зловеща персона.

Тъй като, обаче, целият Ваш високоавторитетен юридически кадрови арсенал едва ли Ви е обяснил каква е била целта, която съм искал да постигна с моите официални писма до Вас, нека, всъщност, самият аз да Ви осветля за това.

Моята цел бе да документирам по безспорен начин:

преди всичко факта и обстоятелството, че Великотърновският университет е бастион на бившата просъветска и на сегашната пропутиновска ченгеджиско-мафиотска държавна власт;

и на второ место - факта и обстоятелството, че в този Университет категорично не се допускат като преподаватели (дори и по напълно безплатен лекционен трудов договор!!!) лица, които не са ангажирани с тази именно АНТИПРАВОВА насоченост и същност на българското университетско образование.

10 Октомври 2009 г. Янко Н. Янков

*******

Ianko Iankov

2009-10-22

И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (2)

2009-10-18

И УНИВЕРСИТЕТСКА МАФИЯ... (1)

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега