Плиний Млади
1. Цецилий Секунд, известен като Плиний Цецилий Секунд Млади (61/62-113/114 г.), е юрист, римски обществен деец и писател, преминал всички магистратури, включително и консулската, а също така и императорски наместник в малоазийската провинция Витиния, където е и починал. Той е бил племенник на видния римски военачалник, писател, историк и ритор Плиний Стари, възпитан и осиновен от него. Изучавал е риторика при Квинтилиан и философия при стоика Музоний Руф, а дейността му като оратор е започнала още на 18-19-годишна възраст, когато започнал да се явява в съда с обвинителни и защитни речи.
Автор е на “Панегерик към Траян” (Panegerycus ad Traianum), представляващ реч, произнесена при встъпването му в консулска длъжност през 100 г. (впоследствие разширена и прецизно редактирана) и на “Писма” (Epistulae)[1], които всъщност са най-важният паметник на неговата литературна дейност. Това съвсем не са били обикновени истински частни писма, изпратени на отделни личности, каквито са били напр. писмата на Цицерон, а са били малки и изящно съставени литературни и художествени послания в проза, написани именно за да бъдат публикувани като литературни произведения. Съдържанието на тези “Писма” е най-разнообразно и в тях Плиний Млади разказва за дейността си в Сената и съда, за литературни и битови събития, дава характеристики на починали писатели и държавни дейци, изказва поздравления, благодарности, похвали и съболезнования. По-късно, обаче, към първоначалните девет книги, от които е бил съставен сборникът от неговите художествено-литературни писма, под формата на десета книга са били прибавени и някои от неговите истински писма, представляващи част от преписката му с император Траян и отнасящи се до проблемите, свързани с управлението на провинцията Витиния.
В тези произведения, след като подчертава, че не чака историческа слава във вековете, тъй като тя не зависи от гражданската дейност на човека, и че се надява на литературно безсмъртие, Плиний Млади умело и преднамерено цели да се саморазкрива пред потомството като добродушен, самодоволен и тщеславен автор, като благороден човек, хуманен робовладелец, филантроп, предан приятел, отличен домакин и бележит писател.
2. За съжаление съдебните речи на Плиний Млади не са достигнали до наши дни, но от неговите писма е видно, че той е бил произнесъл най-малкото две тържествени и 15 политически речи, че всичките му речи са били кратки, с прецизна стилистическа обработка, и че той особено много се е гордеел с тези речи, с успехите си сред публиката и особено сред младите оратори, които са го считали за образец в сферата на ораторското изкуство.
Най-характерната черта на неговите речи е била тази, че чрез тях той се е бил обръщал не към широката публика на форума (какъвто всъщност е бил същинският адресат на речите на Цицерон), а преди всичко към членовете на съдебния състав и най-близкия кръг от хора, непосредствено заинтересовани от изхода на делото. Литературно-естетическите възгледи на Плиний Млади са били формирани най-вече под влиянието и ръководството на Квинтилиан, когото той е считал за “несравним майстор” в сферата на риториката, както и под влиянието на редица класически писатели, оратори и историци. В резултат на това и най-вече на своя изключително разнообразен и гъвкав талант Плиний Млади е бил постигнал умението да съчетава в единно цяло признаците както на азиатския, така и на цицероновския, така и на архаическия риторичен стил, и във връзка с това той сам прави признанието, че след като в продължение на 19 години е говорел на форума, той все още има доста мъгливи представи относно това, какви точно качества следва да притежава един успешен оратор (писмо V, 8, 8.).
3. В получилата широка известност негова реч, озаглавена “Панегерик към Траян”, Плиний Млади е представил себе си преди всичко като оратор, принадлежащ към т. нар. азиатски стил. Всъщност, по своя произход тази негова реч формално не принадлежи към жанра на панегериците (гр. panegerykos), представляващи патриотична и похвална реч, посветена на подвизите на починали предци, светци и извършили някакви конкретни подвизи лица, а е преди всичко благодарствена реч, адресирана към императора и произнесена в Сената на 1 септември 100 г. по повод неговото назначаване за консул и по случай третото консулство на Траян.
Традицията на произнасянето на такива речи води своите корени от времето на републиканския Рим, когато новоизбраният консул, встъпвайки с първата си реч в Народното събрание обикновено е изразявал благодарността си към сенаторите за оказаната му чест и е давал клетва за съблюдаване на законите. Благодарствените речи са били произнасяни и по друг повод, и напр. през 44 г. пр. Хр. Цицерон е бил произнесъл такава реч по повод завръщането на Марк Клавдий Марцел, в която реч е изразявал благодарността си към Цезар за помилването на Марцел. Тези благодарствени по своя характер речи не са били наричани “панегерици”, а напр. Цицерон е бил употребявал думата “панегерик” само по отношение на речта на Исократ, която е била посветена на прославянето на Атина[2]. Едва много по-късно думата panegerykos е била придобила по-общ смисъл и значение на “похвално слово”, при което станала синоним на laudatio – “хвалене”, “похвала”, “хвалебна реч”, “благоприятно свидетелствуване в съда”.
Така, в тези по-късни времена и условия на римското общество, именно Плиний Млади е станал основател на жанра на панегеричните речи, при което е следвал най-вече схемите, установени от Исократ и Ксенофонт. При Плиний Млади, обаче, за първи път в римската история панегеричната реч е била адресирана към императора, тъй като консулите вече не са били избирани от Сената, а са били назначавани еднолично от императора, който е присъствувал в Сената по времето на процедурата по встъпването им в длъжност, и при което консулите (както и членовете на Сената) вече са били загубили всякаква суверенност. Така, произнесената в Сената реч на Плиний Млади първоначално е била наричана от самия него не панегерик, а gratiarum action, и едва много по-късно тя била преработена както по форма, така и по тон, при запазването на общия смисъл на съдържанието.
Въплътения в тази реч начин на политическото мислене на Плиний Млади е намерил израз най-вече в глави 58-76, където е дадена само положителна оценка на правителствения режим на Траян и самият той е характеризиран като “най-справедливия, най-хуманния, най-търпеливия и най-достойния за подражание консул на възродената републиканска институция” и като следващ ценностите на републиканските традиции монарх. Главният акцент е поставен най-вече върху това, че Траян не е тиранин, а е “човек и гражданин”, притежаващ висок нравствен и физически облик. При това, желаейки да извае много по-релефно положителния образ на Траян Плиний Млади го представя като пряка противоположност на ненавистния му Домициан.
[1] Плиний Младший, Письма. Панегерик Траяну, Перевод с латинского, М., 1950; Письма Плиния Младшего, М.-Л., 1950; Плиний Младший, Письма, Перевод с латинского, М., 1982; Плиний Младший, Письма, Перевод с латинского, М., 1984; Плиний Млади, Избрани писма, Превод от латински, С., 1979; Плиний Млади, Писма, Превод от латински, С., 1984.
Няма коментари:
Публикуване на коментар