Демостен
1. Демостен (384-322 г. пр. Хр.) е прочут атински оратор и политик, вожд на демократическото и антимакедонското движение по времето на Филип ІІ. Роден е в Атина; баща му, който също се е казвал Демостен, е бил богат собственик на оръжейни и мебелни работилници. Майка му е имала скитски произход от района на полуостров Крим. С част от приходите от работилниците си бащата на Демостен бил построил няколко военни кораби, които подарил на държавата, и поради тези и други негови изяви се ползувал с голямо уважение в Атина.
През 377 г. пр. Хр., когато Демостен бил едва 7-годишен, баща му починал, а опекуните, на които съгласно завещанието било поверено имуществото и грижата за семейството му, злоупотребили и го присвоили. След завършване на средното си образование той постъпил в академията на Платон, но не задълго. Поради липса на финансови възможности за заплащане на скъпите обучения той се самообучавал, като четял ръководствата на Исократ и на други оратори и благодарение на многогодишните самостоятелни занимания с ораторско изкуство накрая го усвоил.
Една от най-важните причини да се стреми към усвояване на ораторското изкуство е била тази, че съгласно изискванията на атинските закони ищецът-обвинител трябва сам да произнесе в съда речта си, а на него то му е било необходимо, за да може да осъди опекуните, за това че са присвоили имуществото на баща му. Когато накрая постигнал търсеното ораторско съвършенство, той призовал опекуните си в съда и ги осъдил, и така, всъщност, започнала и кариерата му на оратор и политик.
Редица древни източници сочат, че мисълта да стане оратор се е била зародила у Демостен още като дете, когато случайно присъствувал в съдебната зала и чул защитната реч на известния оратор Калистрат. Според Плутарх силно влияние върху Демостен са били оказали и ораторите в Народното събрание, където той често пъти ходел, за да гледа, да слуша и да се учи. Знае се, също така, че за да усвои високи знания по история, той е бил преписал осем пъти съчинението на Тукидид за Пелопонеската война. Тъй като е имал навика в продължение на цели денонощия да обработва речите си по няколко пъти, съвременниците му се шегували, че красноречието му миришело на масло от лампа.
Древните източници сочат, също така, че Демостен е имал някои тежки физически недостатъци, които обективно са пречели за постигане на външно-ефектната страна на ораторското изкуство, като напр. на изискванията за красиво държане и отлична дикция; за да ги преодолее, той се оттеглил в една пещера край морето и там, за да придобие умение и способност на мощен глас, се упражнявал в умението да надвиква гласа на морето.
От 355 до 352 г. пр. Хр. Демостен взел участие в големи политически съдебни дела, речите от които обаче не са запазени. Първата му реч в Народното събрание през 354 г. пр. Хр. е запазена, и тя е “За симориите”[1], като с тази реч той поискал тези общества да бъдат признати за постоянни държавни органи (което било отхвърлено).
По време на завоевателните войни на Филип ІІ Македонски Демостен станал идеен водач на борбата против царя и на тази тема посветил три речи, известни като “три филипики” или “три олинтийски речи”.
През 330 г. атиняните го удостоили с почетен златен венец.
През 324 г. пр. Хр. Харпал - ковчежникът на Александър Македонски, потърсил убежище в Атина и във връзка с разразилите се политически дебати по този случай Демостен бил обвинен, че е получил подкуп, и попаднал в затвора. След като избягал от затвора, отишъл в Египет, където пребивавал до смъртта на Александър Македонски; после се завърнал в Гърция и в района на Пелопонес започнал да организира въстание срещу македонската власт. Въстанието било потушено и Демостен временно намерил убежище в храма на Посейдон на остров Калаврий, а когато се появил изпратеният да го арестува военен отряд, се самоубил пред очите на войниците.
Запазени са 63 подписани с името на Демостен произведения, от които 40 са безспорно негови. Те са оказали огромно влияние върху формирането на риториката и дори и днес са считани за еталон за политическо красноречие. Тези речи са и един от първостепенните източници за изучаване на древногръцкото общество, на неговата политика, икономика, социални отношения, идеология и право.
2. Още в древността политическата дейност на Демостен е била предмет на оживени дискусии, при които едни са го представяли като последния защитник на гръцката независимост пред лицето на заплахата от страна на Филип Македонски, а други - обратно, са виждали в него главния виновник за крушението на същия този политически курс, вдъхновител на който е бил самият той. Тези формирани още през античността разногласия относно образа на Демостен са намерили своето отражение и в съвременната литература, в която той е представен или като пламенен и всеотдаен патриот, или като недалновиден и продажен политик. Така или иначе, независимо от тези крайни оценки, както справедливо е отбелязал М. Финли, Демостен е бил фигура, представляваща “структурно необходим и неотделим елемент от атинската политическа система”[2].
Началото на своята политическа кариера Демостен е бил започнал по времето на политическата история на Атина, когато създаденият през 378-377 г. пр. Хр. Втори морски съюз е рухнал в резултат на въстанията на съюзните държави и атинският полис бил изправен пред необходимостта окончателно да се откаже от хегемонията си в Егейско море. А най-непосредственият резултат е бил този, че Атина вече не е могла повече да разчита на големите икономически приходи - резултат от експлоатацията на членовете на този съюз, и за набавянето на необходимите й за икономическия и политически живот средства е трябвало да се обърне към своите предишни и традиционни източници за постъпления, а именно налозите върху търговските сделки, засилване на експлоатацията на негражданското население и увеличаване добивите в рудниците. С реализацията на тази “нова икономическа политика” се бил заел видният финансист и политик Евбул, който като управляващ т. нар. теорикон[3] поставил под най-строг контрол и свел до минимум разходите по фонда, а после това поставил под контрол и всичките държавни финанси, като целта му е била да ограничи до минимум разходите за военните действия.
Първите политически речи на Демостен свидетелствуват, че първоначално той е бил привърженик на Евбул – в тези речи той обосновавал необходимостта от съкращаване на неоправданите държавни разходи, въздържане от рисковани военни авантюри, и най-важното – провеждане на такова законодателство, при което да не бъдат настройвани против държавата богатите граждани, и в частност да бъдат отхвърлени законопроектите, които предвиждали допълнително данъчно обременяване на богатите. Тази позиция на Демостен несъмнено е била свързана с това, че самият той е считал себе си за принадлежащ към този именно слой на богатите граждани, тъй като въпреки разпиляването на имуществото на баща му той очевидно е бил получил някаква подобаваща компенсация, даваща му възможност да счита себе си за принадлежен към този социален слой и да се счита за негов представител.
След като през 359 г. пр. Хр. Филип ІІ Македонски станал цар и предприел политика на разширяване на македонското влияние сред останалите полиси на Егея и на Тракия, в Атина тази негова политика била възприета като застрашаваща интересите на атинското общество. Тогава именно, през 351 г. пр. Хр., Демостен произнесъл своята т. нар. “Първа Филипика”, с която призовавал за мобилизиране на атинската армия и за решителни действия против Филип, при което се обръщал преди всичко към онези именно масови, средни и бедни граждани, които е трябвало да финансират този политически курс. Във връзка с това в речите му на преден план присъствувала идеята за противопоставяне на богатите и бедните, при което той демонстрирал застъпничество за интересите на бедните.
През 350 г. пр. Хр. Демостен подтикнал Аполодор да внесе законопроект за използуване на излишъците от държавната хазна не за финансиране на теорикона, а за финансиране на военните нужди. Тъй като, обаче, предложението на Аполодор претърпяло неуспех, а неговите призиви били посрещнати неодобрително, той разбрал, че общественото мнение не е на негова страна и преминал на страната на привържениците на идеята за водене на преговори с македонския цар; така той не само участвувал във водените преговори, но и, без напълно да се отказва от идеята си за противопоставяне, участвувал в сключването през 346 г. пр. Хр. на мирния договор, който давал преимущества на Филип Македонски.
Осъждането на Тимарх през 343 г. пр. Хр. дало на Демостен да разбере, че все още не му се е удало да убеди мнозинството от атиняните в тезата си за противопоставяне на Филип, но въпреки това той вече бил много по-уверен и политиката все повече ставала основен предмет на неговите речи. Сега вече той започнал да изоставя темата за противопоставянето на богатите и бедните и да я заменя с тезата, че “демокрацията е в опасност” и че главните нейни врагове са Филип Македонски и неговите привърженици от “македонската партия” в Атина.
Тази промяна в политическа линия на Демостен особено ясно личи в речта му “За делата в Херсонес”, в която не само обръща внимание върху “очевидната опасност” над жизнено важните за Атина съседни региони, но и открито заявява, че Филип се стреми към пълно унищожаване на атинската демокрация, като разчитал, че именно този довод може най-силно да въздействува върху мнозинството. Тъй като все още бил свеж и споменът от управлението на Тридесетте тирани, Демостен разчитал за увеличаване на броя на привържениците си, поставяйки в основата именно заплахата за демокрацията.
В същото време политиката на самия Филип Македонски способствувала за усилване на влиянието на Демостен, и така през 342 г. пр. Хр. той станал един от най-популярните оратори и получил възможност по дипломатически път да увеличи кръга на гръцките полиси, търсещи обединение с Атина и противопоставяне на македонската експанзия. Това, обаче, несъмнено вече е било станало твърде късно – съвременниците не могли да осъзнаят изведнъж какъв вихър от промени ще повлече след себе си идването на власт на Александър Македонски.
[1] “Симории” са били наричани неформалните обществени организации, нещо като клубове, в които членували богатите атиняни, които имали готовност в случай на нужда да се явят в помощ на държавата.
[3] По времето на управлението на Перикъл бил гласуван закон, съгласно който в рамките на държавната хазна бил създаден специален паричен фонд, наречен теорикон (theorikon), който имал предназначението да обезпечава възможността на всеки гражданин да посещава театралните представления. Този фонд е бил широко известен още и с наименованието “Зрелищни пари”. Съществуването на този фонд е било прекратено през 330 г. пр. Хр. по искане на Демостен.
[Публикувано като §31 на стр.339-343 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 2. ДРЕВНА ЕВРОПА. ГЪРЦИЯ. - С., "Янус", 2006. - 452 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар