ДЕМОСТЕН

Демостен

1. Демостен (384-322 г. пр. Хр.) е прочут атински оратор и политик, вожд на демократическото и антимакедонското движение по времето на Филип ІІ. Роден е в Атина; баща му, който също се е казвал Демостен, е бил богат собственик на оръжейни и мебелни работилници. Майка му е имала скитски произход от района на полуостров Крим. С част от приходите от работилниците си бащата на Демостен бил построил няколко военни кораби, които подарил на държавата, и поради тези и други негови изяви се ползувал с голямо уважение в Атина.

През 377 г. пр. Хр., когато Демостен бил едва 7-годишен, баща му починал, а опекуните, на които съгласно завещанието било поверено имуществото и грижата за семейството му, злоупотребили и го присвоили. След завършване на средното си образование той постъпил в академията на Платон, но не задълго. Поради липса на финансови възможности за заплащане на скъпите обучения той се самообучавал, като четял ръководствата на Исократ и на други оратори и благодарение на многогодишните самостоятелни занимания с ораторско изкуство накрая го усвоил.

Една от най-важните причини да се стреми към усвояване на ораторското изкуство е била тази, че съгласно изискванията на атинските закони ищецът-обвинител трябва сам да произнесе в съда речта си, а на него то му е било необходимо, за да може да осъди опекуните, за това че са присвоили имуществото на баща му. Когато накрая постигнал търсеното ораторско съвършенство, той призовал опекуните си в съда и ги осъдил, и така, всъщност, започнала и кариерата му на оратор и политик.

Редица древни източници сочат, че мисълта да стане оратор се е била зародила у Демостен още като дете, когато случайно присъствувал в съдебната зала и чул защитната реч на известния оратор Калистрат. Според Плутарх силно влияние върху Демостен са били оказали и ораторите в Народното събрание, където той често пъти ходел, за да гледа, да слуша и да се учи. Знае се, също така, че за да усвои високи знания по история, той е бил преписал осем пъти съчинението на Тукидид за Пелопонеската война. Тъй като е имал навика в продължение на цели денонощия да обработва речите си по няколко пъти, съвременниците му се шегували, че красноречието му миришело на масло от лампа.

Древните източници сочат, също така, че Демостен е имал някои тежки физически недостатъци, които обективно са пречели за постигане на външно-ефектната страна на ораторското изкуство, като напр. на изискванията за красиво държане и отлична дикция; за да ги преодолее, той се оттеглил в една пещера край морето и там, за да придобие умение и способност на мощен глас, се упражнявал в умението да надвиква гласа на морето.

От 355 до 352 г. пр. Хр. Демостен взел участие в големи политически съдебни дела, речите от които обаче не са запазени. Първата му реч в Народното събрание през 354 г. пр. Хр. е запазена, и тя е “За симориите”[1], като с тази реч той поискал тези общества да бъдат признати за постоянни държавни органи (което било отхвърлено).

По време на завоевателните войни на Филип ІІ Македонски Демостен станал идеен водач на борбата против царя и на тази тема посветил три речи, известни като “три филипики” или “три олинтийски речи”.

През 330 г. атиняните го удостоили с почетен златен венец.

През 324 г. пр. Хр. Харпал - ковчежникът на Александър Македонски, потърсил убежище в Атина и във връзка с разразилите се политически дебати по този случай Демостен бил обвинен, че е получил подкуп, и попаднал в затвора. След като избягал от затвора, отишъл в Египет, където пребивавал до смъртта на Александър Македонски; после се завърнал в Гърция и в района на Пелопонес започнал да организира въстание срещу македонската власт. Въстанието било потушено и Демостен временно намерил убежище в храма на Посейдон на остров Калаврий, а когато се появил изпратеният да го арестува военен отряд, се самоубил пред очите на войниците.

Запазени са 63 подписани с името на Демостен произведения, от които 40 са безспорно негови. Те са оказали огромно влияние върху формирането на риториката и дори и днес са считани за еталон за политическо красноречие. Тези речи са и един от първостепенните източници за изучаване на древногръцкото общество, на неговата политика, икономика, социални отношения, идеология и право.

2. Още в древността политическата дейност на Демостен е била предмет на оживени дискусии, при които едни са го представяли като последния защитник на гръцката независимост пред лицето на заплахата от страна на Филип Македонски, а други - обратно, са виждали в него главния виновник за крушението на същия този политически курс, вдъхновител на който е бил самият той. Тези формирани още през античността разногласия относно образа на Демостен са намерили своето отражение и в съвременната литература, в която той е представен или като пламенен и всеотдаен патриот, или като недалновиден и продажен политик. Така или иначе, независимо от тези крайни оценки, както справедливо е отбелязал М. Финли, Демостен е бил фигура, представляваща “структурно необходим и неотделим елемент от атинската политическа система”[2].

Началото на своята политическа кариера Демостен е бил започнал по времето на политическата история на Атина, когато създаденият през 378-377 г. пр. Хр. Втори морски съюз е рухнал в резултат на въстанията на съюзните държави и атинският полис бил изправен пред необходимостта окончателно да се откаже от хегемонията си в Егейско море. А най-непосредственият резултат е бил този, че Атина вече не е могла повече да разчита на големите икономически приходи - резултат от експлоатацията на членовете на този съюз, и за набавянето на необходимите й за икономическия и политически живот средства е трябвало да се обърне към своите предишни и традиционни източници за постъпления, а именно налозите върху търговските сделки, засилване на експлоатацията на негражданското население и увеличаване добивите в рудниците. С реализацията на тази “нова икономическа политика” се бил заел видният финансист и политик Евбул, който като управляващ т. нар. теорикон[3] поставил под най-строг контрол и свел до минимум разходите по фонда, а после това поставил под контрол и всичките държавни финанси, като целта му е била да ограничи до минимум разходите за военните действия.

Първите политически речи на Демостен свидетелствуват, че първоначално той е бил привърженик на Евбул – в тези речи той обосновавал необходимостта от съкращаване на неоправданите държавни разходи, въздържане от рисковани военни авантюри, и най-важното – провеждане на такова законодателство, при което да не бъдат настройвани против държавата богатите граждани, и в частност да бъдат отхвърлени законопроектите, които предвиждали допълнително данъчно обременяване на богатите. Тази позиция на Демостен несъмнено е била свързана с това, че самият той е считал себе си за принадлежащ към този именно слой на богатите граждани, тъй като въпреки разпиляването на имуществото на баща му той очевидно е бил получил някаква подобаваща компенсация, даваща му възможност да счита себе си за принадлежен към този социален слой и да се счита за негов представител.

След като през 359 г. пр. Хр. Филип ІІ Македонски станал цар и предприел политика на разширяване на македонското влияние сред останалите полиси на Егея и на Тракия, в Атина тази негова политика била възприета като застрашаваща интересите на атинското общество. Тогава именно, през 351 г. пр. Хр., Демостен произнесъл своята т. нар. “Първа Филипика”, с която призовавал за мобилизиране на атинската армия и за решителни действия против Филип, при което се обръщал преди всичко към онези именно масови, средни и бедни граждани, които е трябвало да финансират този политически курс. Във връзка с това в речите му на преден план присъствувала идеята за противопоставяне на богатите и бедните, при което той демонстрирал застъпничество за интересите на бедните.

През 350 г. пр. Хр. Демостен подтикнал Аполодор да внесе законопроект за използуване на излишъците от държавната хазна не за финансиране на теорикона, а за финансиране на военните нужди. Тъй като, обаче, предложението на Аполодор претърпяло неуспех, а неговите призиви били посрещнати неодобрително, той разбрал, че общественото мнение не е на негова страна и преминал на страната на привържениците на идеята за водене на преговори с македонския цар; така той не само участвувал във водените преговори, но и, без напълно да се отказва от идеята си за противопоставяне, участвувал в сключването през 346 г. пр. Хр. на мирния договор, който давал преимущества на Филип Македонски.

Осъждането на Тимарх през 343 г. пр. Хр. дало на Демостен да разбере, че все още не му се е удало да убеди мнозинството от атиняните в тезата си за противопоставяне на Филип, но въпреки това той вече бил много по-уверен и политиката все повече ставала основен предмет на неговите речи. Сега вече той започнал да изоставя темата за противопоставянето на богатите и бедните и да я заменя с тезата, че “демокрацията е в опасност” и че главните нейни врагове са Филип Македонски и неговите привърженици от “македонската партия” в Атина.

Тази промяна в политическа линия на Демостен особено ясно личи в речта му “За делата в Херсонес”, в която не само обръща внимание върху “очевидната опасност” над жизнено важните за Атина съседни региони, но и открито заявява, че Филип се стреми към пълно унищожаване на атинската демокрация, като разчитал, че именно този довод може най-силно да въздействува върху мнозинството. Тъй като все още бил свеж и споменът от управлението на Тридесетте тирани, Демостен разчитал за увеличаване на броя на привържениците си, поставяйки в основата именно заплахата за демокрацията.

В същото време политиката на самия Филип Македонски способствувала за усилване на влиянието на Демостен, и така през 342 г. пр. Хр. той станал един от най-популярните оратори и получил възможност по дипломатически път да увеличи кръга на гръцките полиси, търсещи обединение с Атина и противопоставяне на македонската експанзия. Това, обаче, несъмнено вече е било станало твърде късно – съвременниците не могли да осъзнаят изведнъж какъв вихър от промени ще повлече след себе си идването на власт на Александър Македонски.

---

[1] “Симории” са били наричани неформалните обществени организации, нещо като клубове, в които членували богатите атиняни, които имали готовност в случай на нужда да се явят в помощ на държавата.

[2] Finley, M., Economie et societe en Grece ancienne, Paris, 1984, p. 112.

[3] По времето на управлението на Перикъл бил гласуван закон, съгласно който в рамките на държавната хазна бил създаден специален паричен фонд, наречен теорикон (theorikon), който имал предназначението да обезпечава възможността на всеки гражданин да посещава театралните представления. Този фонд е бил широко известен още и с наименованието “Зрелищни пари”. Съществуването на този фонд е било прекратено през 330 г. пр. Хр. по искане на Демостен.

[Публикувано като §31 на стр.339-343 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 2. ДРЕВНА ЕВРОПА. ГЪРЦИЯ. - С., "Янус", 2006. - 452 с.].

АНАКСАГОР

Анаксагор

1. Анаксагор (500-428 г. пр. Хр.) е древногръцки философ (привърженик на материалистическата натурфилософия) и политик, роден в Клазомен, в Йония, Мала Азия. През 470 г. пр. Хр. се преселил в Атина, където се сближил с Перикъл и оказал изключително силно идейно-политическо влияние както върху него[1], така и върху Еврипид и Сократ, а също и върху политическата обстановка в Атина. Именно поради това непосредствено преди избухването на Пелопонеската война, през 434 г. пр. Хр, той е бил обвинен в безбожие, и за да се спаси емигрирал в Лампсак, до Хелеспонт в Мала Азия, където и умира.

От съчиненията му до наши дни са запазени само отделни фрагменти от “За природата”, в което развива космогоничната хипотеза за първоначалното съществуване на безкрайно много частици (spermata), качествено различаващи се помежду си, от които именно при преобладаване на определена еднородност (homoiomere) и под въздействието на разума (nus) възникват различните природни неща.

2. Една от най-характерните черти на процеса на развитието на философската и научната мисъл в Древна Гърция през VІ-V век пр. Хр. е неговата непосредствена зависимост от обществено-политическата среда, поради което и най-видните представители на философската и научната мисъл през този период са били не само философи и учени, дори не само политически мислители, а и активни политически дейци, непосредствени участници в политическите борби.

Така напр., както съобщава Херодот, Талес е съветвал йонийските полиси да се обединят и да създадат обединена държава със столица на остров Теос, която да бъде ръководена от Съвет и при която отделните полиси все пак във висока степен ще запазват статуса си,[2] и в тази негова политическа препоръка ние откриваме съвършено нова гледна точка относно същността и формата на държавата, коренно противоположна на представата за полисната затвореност; освен това, съчинението на Хераклит “За природата” фактически е трактат по теория на държавата и правото, а Демокрит е не само философ-атомист, но и политически мислител.

Същото, разбира се, се отнася и за Анаксагор; дори нещо повече – Анаксагор заема изключително голямо и особено значимо място както в историята на древногръцката мисъл като виден представител на ясно обособен определен светоглед (напр. неговите съвременници са делили философите на “анаксагорейци” и “питагорейци”), но и като виден представител на най-активните участници в непосредствения процес на формиране и изразяване на политическите и културните интереси на атинската демокрация. На която именно, в най-висока степен в сравнение с демокрацията на другите гръцки полиси, е било свойствено теоретическото осмисляне на своята същност и на своята световноисторическа роля.

Съвременниците на Перикъл много добре са разбирали световното значение на Елада, и за това, впрочем, изключително изразително свидетелствува световноисторическата концепция, залегнала в труда на Херодот (за разлика от концепцията в труда на Тукидид, изградена преди всичко върху основата на антидемократическия светоглед). Следва изрично да бъде отбелязано, че идеята за високото световноисторическо значение на Елада и особено на Атина през VІ-V век пр. Хр. е била характерна като водеща само за системата на демокрацията; докато нейните противници, олигарсите-лаконофили, които не само защото са принадлежали към олигархическите групировки, но и защото са били мощно облъчени от авторитета на олигархическото по своята ориентация литературно наследство на Платон и Аристотел, са били твърди и последователни привърженици на идеала за самозадоволяващия се затворен олигархически полис.

За политическия светоглед на олигарсите от VІ-V век пр. Хр. е била характерна подчертаната утопичност, основана върху схващанията за политиката на Платон и Аристотел, при което автаркията на полисите е обоснована в тези теоретически построения като основаваща се не върху експлоатацията (икономическата дейност) на робите, а на поставените в зависимост земеделци, чийто статус поне официално не е робски. Характерна черта на тези “идеални олигархически полиси” е била държавната собственост върху земята, обобществяването и държавното нормативиране на гражданския бит, при което гражданите са преди всичко числено определени воини, социално равни, с възпитанието на които още от детството им се е занимавала държавата, а не семейството. В основата на цялостната утопична обществено-политическа теория на олигарсите е било залегнало и схващането, че демосът е неспособен за самостоятелно и активно участие в политическия живот, и че обществено-политическият живот се гради и може да се гради единствено върху социалното неравенство и дейността на елитите. Впрочем, тъй като политическата теория на олигарсите е била свързана преди всичко с икономически изоставащите полиси, групирани около Спарта и идеализираща спартанския начин на живот, тя е получила и наименованието лакономания.

За политическия светоглед на демократите от VІ-V век пр. Хр. във висока степен е бил характерен и утопизмът, но до създаването на същинска, теоретически обоснована утопия, все пак не се е стигнало. Именно в основата на този светоглед са били формирани две от най-съществените теоретически конструкции, залегнали впоследствие в науката за държавата и правото, а именно концепциите за световноисторическата роля на елинистическата демокрация и концепцията за политическото и правното равенство; които, от своя страна, са били изградени върху схващането за закономерността и неизбежността на ръководната (хегемонната) власт в държавата именно на Атина.

Така около проблемите, свързани с представата за новия тип държава, основана върху горепосочените три концепции, впоследствие са били групирани всичките основни въпроси на политическата теория на демокрацията, а именно: Þза равенството и подчинението; Þза подчинението и свободата; Þза обединяването на полисите под единна власт и за тяхната автономия; Þза закона и правото; Þза неизбежността на подчиняването на силата и теоретическото оправдание на това положение.

При това, докато за вътрешнополисните отношения основната демократическа норма е била тази за равенството, схващано преди всичко като равенство пред закона, то за междуполисните взаимоотношения в рамките на обединената държава тази норма е била съществено модифицирана – полисът вече не бил мислен като и престанал да бъде специфичен израз на понятието “държава”, а бил схващан само като “част от единната държава”.

3. От биографията на Плутарх за Перикъл , както и от другите исторически източници достатъчно ясно е видно, че Анаксагор е бил оказал силно и непосредствено влияние върху обществено-политическите възгледи и стила на политическата дейност на Перикъл. А обяснението на този факт, разбира се, не може да бъде друго, освен, че влиянието на Анаксагор е съответствувало на вече формирания изходен политически светоглед на Перикъл.

В изследванията, посветени на творчеството на Плутарх често пъти се подчертава, че макар и да са биографии на пълководци и държавни дейци, тези биографии са пропити от заложени в тях политико-философски тенденции, и че като правило в тях вниманието на автора винаги е съсредоточено не само към непосредствената политическа дейност, но и към идейнофилософските основи или източници на дейността на съответните лица. И тъй като Плутарховата биография на Перикъл[3] все пак не е изключение от това правило, то от нея достатъчно ясно са видни онези философски и идейни източници, които са заложени в неговите възгледи и дейност. Така, от тази биография е видно, че макар и в личността на самия Перикъл да е налице едно особено съчетание на двете специфични за Атина политически тенденции, все пак във всеки значим и определящ момент от своята дейност, включително и в борбата си с Кимон и характера на речите му, той е бил свързан преди всичко именно с възгледите на Анаксагор, умело е използувал неговите прийоми и дори изрично се е позовавал не неговия авторитет.[4] От което, впрочем, е видно, че Анаксагор е встъпвал не толкова като “учител” на Перикъл, колкото именно като пряк съветник и наставник в неговата политическа дейност.

---

[1] Първото и, струва ни се, засега единствено изследване на въпроса за влиянието на Анаксагор върху политическите възгледи и непосредствената практическа политическа дейност на Перикъл, принадлежи на: Dienelt, K., Die Friedenspolitik des Pericles, Wien, 1958.

[2] Херодот, І, 170, 10.

[3] Която несъмнено е наситена с доста противоречив материал, отразяващ както общото състояние на олигархическата и демократическата тенденции в политическия живот на Атина, така и тяхното конкретно и противоречиво съчетаване в личността и дейността на самия Перикъл.

[4] Плутарх, Перикъл, ІV - VІІІ.

[Публикувано като §13 на стр.131-134 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 2. ДРЕВНА ЕВРОПА. ГЪРЦИЯ. - С., "Янус", 2006. - 452 с.].

ПОЛУМАРКСИСТИТЕ С/У ЯНКО ЯНКОВ

Ко­га­то по слън­це­то за­чес­тят пет­на­та

Опит за по­ли­ти­чес­ки пор­т­рет на Пе­тър Дер­т­ли­ев и Пе­тър Кор­на­жев

Иван Лилов

В-к „Де­ба­ти“,

бр. 24 (42) от 9 – 13 юли 1991 г.

и в-к „Де­мок­ра­ция“,

бр. 164 (430) от 12 юли 1991 г.

Обек­тив­но, ше­га­та нас­т­ра­на, и, как­то се каз­ва, „с Бо­га ба­ра­бар“ за­поч­вам ед­но­рам­ков пор­т­рет на вид­на­та по­ли­ти­чес­ка двой­ка Дер­т­ли­ев – Кор­на­жев, по­я­ви­ла се на на­шия по­ли­ти­чес­ки Олимп от ап­рил 1990 г. и от­там хвър­ля­ща до ден-дне­шен съз­на­тел­но или не­съз­на­тел­но свет­ка­ви­ци, трес­ка­ви­ци, кьор­фи­ше­ци и жеж­ки ка­мъ­ни.

След 10 но­е­м­в­ри 1989 г. се от­к­ри слън­че­ва­та фи­гу­ра на Пе­тър Дер­т­ли­ев: 1. 73-го­ди­шен; 2. Стро­ен, здрав, енер­ги­чен; 3. Ин­те­ли­ген­т­на фи­зи­о­но­мия, да­ва­ща ос­но­ва­ние да се очак­ва бла­го­род­с­т­во.

При­ба­ве­те: 4. Вис­ше ме­ди­цин­с­ко об­ра­зо­ва­ние; 5. Доб­ра об­ща кул­ту­ра; 6. Же­нен, с две дъ­ще­ри; 7. Де­пу­тат от опо­зи­ци­я­та и един­с­т­ве­ни­ят ос­та­нал жив от опо­зи­ци­он­на­та пар­ла­мен­тар­на гру­па (15.12.1945 г. – 6.11.1946 г.); 8. Пред­се­да­тел на Съ­ю­за на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та мла­деж; 9. Бил 10 го­ди­ни в зат­во­ри и ла­ге­ри; 10. Един­с­т­ве­на­та ин­те­ли­ген­т­на връз­ка меж­ду из­би­ти­те по­ли­ти­чес­ки во­да­чи и но­во­сфор­ми­ра­ни­те по­ли­ти­чес­ки во­да­чи; 11. Ан­ти­и­де­о­ло­ги­чес­ка про­фе­сия (ле­кар), да­ва­ща въз­мож­ност за по­ми­нък и за­паз­ва­не на чест и дос­тойн­с­т­во в ре­жим, пос­та­вил си за цел на­ци­о­нал­но и мо­рал­но дег­ра­ди­ра­не на все­ки ин­ди­вид; 12. 50 го­ди­ни ин­те­ре­су­ващ се и за­ни­ма­ващ се с по­ли­ти­ка и за­ре­ден с нея в кръв­та си; 13. Има го­лям дар сло­во; 14. По­то­мък на пре­се­ле­ни ве­лес­ча­ни и не­заб­ра­вящ жи­ве­е­щи­те из­вън гра­ни­ци­те на сво­бод­на­та част от ро­ди­на­та; 15. Имащ доб­ро се­мейс­т­во и ин­те­ли­ген­т­на же­на, но­си­ла с дос­тойн­с­т­во и чест теж­кия кръст на съп­ру­га на по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник; 16. Без­с­пор­но един­с­т­ве­ни­ят, кой­то мо­же с ог­ром­но мно­зин­с­т­во да бъ­де из­б­ран за лидер на ед­на мо­дер­на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия; 17. По­ли­тик, кой­то мо­же да по­ве­де на­ция и дър­жа­ва.

При та­ки­ва ха­рак­те­рис­тич­ни дан­ни ни­що не ни ос­та­ва, ос­вен със сми­ре­ние да бла­го­да­рим на Бо­га, че та­ка­ва зна­чи­тел­на по­ли­ти­чес­ка фи­гу­ра е за­па­зе­на от уни­що­жи­тел­ния 45-го­ди­шен во­до­вър­теж. Сла­ва бо­гу, по­я­ви се по­ли­тик, кой­то мо­же да ка­же, а най-важ­но­то, ще му вяр­ват: „В ду­ха ми още от де­тин­с­т­во, а още и се­га бля­но­ве без­б­рой гос­ту­ват: смел бо­рец за де­мок­ра­ция да ста­на и за нея, и за своя на­род кръв­та си да про­лея. Гръ­мо­вит три­бун да ста­на и с мощ­на реч да ус­ко­ря бла­го­ден­с­т­ви­е­то и кул­тур­ния въз­ход. Влас­т­ник да ста­на и за­е­д­но с вас, ред тра­ен да вса­ди­ме в об­щес­т­во­то, та де­ла ни в ле­то­пис на­род­на да блес­тят.“ На­и­с­ти­на мал­ко са по­ли­ти­ци­те, ко­и­то са би­ли из­п­ра­ве­ни пред та­ки­ва ог­ром­ни въз­мож­нос­ти. Всич­ки сме сви­де­те­ли как през юли 1990 г. при из­бо­ра за пред­се­да­тел на ре­пуб­ли­ка­та не­го­ва­та кан­ди­да­ту­ра ста­на свет­ла­та на­деж­да на мно­зин­с­т­во­то.

Как­то слън­че­ви­те пет­на не мо­гат да пре­мах­нат слън­че­во­то из­лъч­ва­не, та­ка и мал­ко­то на брой Дер­т­ли­е­ви пет­на не мо­гат да за­сен­чат слън­це­то Дер­т­ли­ев. И съв­сем пра­вил­но ни­кой не им обър­на вни­ма­ние.

1. Пър­во­то пет­но е от яну­а­ри 1990 г., ко­га­то те­ле­ви­зи­я­та да­де ин­тер­вю при не­го­ва раз­ход­ка из За­пад­ния парк. Той за­я­ви, че е за де­мок­ра­ти­чес­ки со­ци­а­ли­зъм.

2. През фев­ру­а­ри 1990 г. гру­па­та на Ян­ко Ян­ков, то­га­ва­шен под­п­ред­се­да­тел на БСДП, се „раз­бун­ту­ва“, ка­то по­и­с­ка да пуб­ли­ку­ва ико­но­ми­чес­ки ста­тии във в-к „Сво­бо­ден на­род“. Мал­ци­на от гру­па­та по­вяр­ва­ха на оп­ре­де­ле­на­та от Ян­ко Ян­ков и Бой­ко Прой­чев ди­а­г­но­за, а имен­но, че Дер­т­ли­ев е мар­к­сист. Вмес­то да се нас­то­я­ва за сво­бод­на дис­ку­сия по ико­но­ми­чес­ки­те проб­ле­ми в пар­тий­ния ор­ган и чрез нея да се ре­шат проб­ле­ми­те, ня­кол­ко ду­ши от гру­па­та на своя гла­ва ре­ша­ват да об­ра­зу­ват ан­ти­мар­к­сис­т­ка пар­тия. Та­зи греш­ка бе из­пол­з­ва­на от обиг­ра­ния по­ли­тик Дер­т­ли­ев, че „бун­тът“ на Ян­ко Ян­ков е про­дукт на оз­ло­бе­ност, ка­ри­е­ри­зъм и груб вож­ди­зъм. Та­ка съз­да­те­ли­те на ан­ти­мар­к­сис­т­ка­та пар­тия бя­ха изо­ли­ра­ни и из­х­вър­ле­ни от по­ли­ти­чес­кия влак. Обиг­ра­ният по­ли­тик про­дъл­жи блес­тя­що апа­рат­на­та опе­ра­ция, ка­то след 50–60 дни пуб­ли­ку­ва с по­ло­вин ус­та дву­смис­ле­но мал­ко съ­о­б­ще­ние във в. „Сво­бо­ден на­род“ в сми­съл, че ня­ма ико­но­ми­чес­ки мар­к­си­зъм в со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. По­ло­ви­нус­та­тост­та на съ­о­б­ще­ни­е­то бе обяс­не­но с так­ти­чес­ки съ­о­б­ра­же­ния­ да не се шу­ми и от­да­ва зна­че­ние на из­х­вър­ле­ни­те от вла­ка ка­ри­е­рис­ти, че съ­щи­те са ри­та­ли сре­щу на­роч­но съз­да­де­ния от тях за­ра­ди ам­би­ци­и­те им приз­рак, по­не­же изоб­що не е има­ло ико­но­ми­чес­ки мар­к­си­зъм. Всъщ­ност по­ло­ви­нус­та­то­то съ­о­б­ще­ние и да­де­но­то обяс­не­ние са дим­на за­ве­са за мар­к­сис­та Дер­т­ли­ев и с нея заб­лу­ди всич­ки (ос­вен мал­ци­на­та от гру­па­та на Ян­ков). То­зи слу­чай и слу­ча­ят Пуш­ка­ров по­каз­ват ка­къв блес­тящ апа­ра­тен иг­рач е Дер­т­ли­ев.

3. Вес­т­ник „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ през март 1990 г. пуб­ли­ку­ва тек­с­та на че­ло­бит­на те­лег­ра­ма от Дер­т­ли­ев до Ста­лин от но­е­м­в­ри 1944 г. по слу­чай Ве­ли­ка­та ок­том­в­рийс­ка ре­во­лю­ция.

Как мно­го ми се ще да ня­ма по­ве­че пет­на и слън­це­то Дер­т­ли­ев – на­деж­да­та на на­ци­я­та, да грее. Но не би. Ед­но по ед­но мно­го го­ле­ми, чер­ни, смър­дя­що-леп­ка­во не­и­з­т­ри­ва­е­ми пет­на по­леп­ват плът­но по це­лия слън­чев диск и нас­та­ва стра­шен мрак. Ето те­зи пет­на. (...)

[Публикувано и на стр.318-320 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

КНИГИТЕ НА ПРОФ. ЯНКО ЯНКОВ

01. Янков Янко, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. – С., “Янус”, 1993. - 288 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-799-178-7;

Iankov Ianko (Yankov Yanko), Prognostics. Theoretical and Methodological Problems. - Sofia, Ianus Publishing Company, 1993. - 288 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-799-178-7;

Yankov Yanko, Prognostic. Problèmes théoriques et méthodologiques. – S., “Yanus”, 1993.

Ianko Iankov, Prognostik. Theoretisch-methodologische Probleme, S. Janus, 1993.

------------------------------------------------------------------------------

02. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 1. – С., “Янус”, 1994. - 640 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-02-4;

Iankov Ianko (Yankov Yanko), Document for Identity. Political Documentary. Vol. 1. - Sofia, Ianus Publishing Company, 1994. - 640 pp. (70 x 100/ 16) ISBN 954-8550-02-4;

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 1. – S., “Yanus”, 1994.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 1. S. Janus, 1994.

------------------------------------------------------------------------------

03. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 2. – С., “Янус”, 1995. - 576 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-04-0;

Iankov Ianko (Yankov Yanko), Document for identity. Political Documentary. Vol. 2. Sofia, Ianus Publishing Company, 1995. - 576 pp. (70 x 100/ 16) ISBN 954-8550-04-0;

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 2. – S., “Yanus”, 1995.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 2. S. Janus, 1995.

------------------------------------------------------------------------------

04. Янков Янко, Увод в Психологията на правото. – С., “Янус”, 1998. - 322 с. ( 60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-06-7;

Iankov Ianko (Yankov Yanko), Introduction to the Psychology of Law. - Sofia, Ianus Publishing
Company, 1998. - 322 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-06-7;

Yankov Yanko, Introduction à la Psychologie du droit. – S., “Yanus”, 1998.

Ianko Iankov, Einführung in die Psychologie des Rechtswesens. S. Janus, 1998.

------------------------------------------------------------------------------

05. Янков Янко, Психология на правото. Том 1. – С., “Янус”, 2002. - 517 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-18-0 (Том 1);

Iankov Ianko, Psychology of Law. Vol. 1. Sofia, Ianus Publishing Company, 2002. - 517 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-18-0 (Vol. 1);

Yankov Yanko, Psychologie du droit. Volume 1. – S., “Yanus”, 2002.

Ianko Iankov, Psychologie des Rechtswesens. S. Janus, Band 2, 2002.

------------------------------------------------------------------------------

06. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., “Янус”, 2002. - 576 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-07-5 (Том 3);

Iankov Ianko, Document for identity. Political Documentary. Vol. 3. Bulgarian State Abdicates in Favour of the Red Mafia. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2002. - 576 рp. (70 x 100/ 16) ISBN 954-8550-07-5 (Vol. 3);

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 3. L’Etat bulgare abdique en faveur de la mafia rouge. – S., “Yanus”, 2002.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 3. Der bulgarische Staat dankt zu Gunsten der Roten Mafia ab. S. Janus, 2002.

------------------------------------------------------------------------------

07. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 4. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., “Янус”, 2003. - 568 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-09-1 (Том 4);

Iankov Ianko, Document for identity. Political Documentary. Vol. 4. Who Is the West Defending – Human Rights or Red Mafia. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2003. - 568 pр. (70 x 100/ 16) ISBN 954-8550-09-1 (Vol. 4);

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 4. Qu’est-ce que defend-il l’Occident – les droits de l’homme ou la mafia rouge ? – S., “Yanus”, 2003.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 4. Wen verteidigt der Westen – die Menschenrechte oder die Rote Mafia. S. Janus, 2003.

------------------------------------------------------------------------------

08. Янков, Янко, Документ за самоличност. Политическа документалистика. Том 5. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., “Янус”, 2003. - 546 с.( 70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-20-2 (Том 5);

Iankov Ianko, Document for identity. Political Documentary. Vol. 5, Who Is the West Defending – Human Rights or Red Mafia. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2003. - 546 pр. (70 x 100/ 16) ISBN 954-8550-20-2 (Vol. 5);

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 5. Qu’est-ce que defend-il l’Occident – les droits de l’homme ou la mafia rouge ? – S., “Yanus”, 2003.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 5. Wen verteidigt der Westen – die Menschenrechte oder die Rote Mafia. S. Janus, 2003.

------------------------------------------------------------------------------

09. Янков, Янко, Политически и правни учения на Месопотамия. – С., “Янус”, 2004. - 147 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-24-5;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Mesopotamia. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 147 pр. (60 x 84/ 16); ISBN 954-8550-24-5;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de la Mésopotamie. – S., “Yanus”, 2004;
Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren in Messopotamien, S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

10. Янков Янко, Политически и правни учения на Древен Египет. - София, “Янус”, 2004. - 94 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-25-3;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Ancient Egypt. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 94 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-25-3;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de l’Ancienne Egypte. - Sofia, “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im antiken Ägypten, S. Janus, 2004.
Nikolay Mihaylov, Ianko Iankov. BioBibliography, Sofia, 2006,
------------------------------------------------------------------------------

11. Янков Янко, Политически и правни учения на Древен Иран. – С., “Янус”, 2004. - 98 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-26-1;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Ancient Iran. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 98 pр., (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-26-1;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de l’Ancien Iran. – S., “Yanus”, 2004.
Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im antiken Iran, S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

12. Янков Янко, Политически и правни учения на Юдея. – С., “Янус”, 2004. - 126 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-27-х;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Judea. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 126 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-27-х;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de la Judée. – S., “Yanus”, 2004.
Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren in Judea, S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

13. Янков Янко, Политически и правни учения на Древен Китай. – С., “Янус”, 2004. - 131 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-28-8;
Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Ancient China. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 131 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-28-8;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de l’Ancienne Chine. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im antiken China, S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

14. Янков, Янко, Политически и правни учения на Древна Индия. – С., “Янус”, 2004. - 93 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-29-6;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Ancient India. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 93 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-29-6;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de l’Inde Ancienne. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im antiken Indien, S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

15. Янков Янко, Азбучни истини (Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор). - София, “Янус”, 2004. - 352 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-11-3;

Iankov Ianko, Alphabetical Truths (Sparks of Wit, Nominated by Dungeon). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 352 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-11-3;

Yankov Yanko, Vérités alphabétiques. (Éclats de l’ingéniosité, nominés avec la prison sévère). - Sofia, “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Alphabetische Wahrheiten (Funken des Scharfsinns, nominiert für strenge Strafhaft). Sofia, Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

16. Янков Янко, Евтаназията (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2004. - 75 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-32-6;

Iankov Ianko, The Euthanasia (Thanatological Aspects). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 75 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-32-6;

Yankov Yanko, L’Euthanasie (Aspects thanatologiques). – S., “Yanus”, 2004.
Ianko Iankov, Die Euthanasie (Thanatologische Aspekte), S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

17. Янков Янко, Смъртното наказание (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2004. - 134 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-15-6;

Iankov Ianko, The Death Penalty (Thanatological Aspects). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. -134 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-15-6;

Yankov Yanko, La peine de mort (Aspects thanatologiques). – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Die Todesstrafe (Thanatologische Aspekte), S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

18. Янков Янко, Въведение в Танатологията (Феноменология на живота и смъртта). – С., “Янус”, 2004. - 202 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-21-0;

Iankov Ianko, Introduction to Thanatology (Phenomenology of Life and Death). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 202 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-21-0;

Yankov Yanko, Introduction à la Thanatologie (Phénoménologie de la vie et de la mort). – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Einführung in die Thanatologie (Phänomenologie von Leben und Tod), S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

19. Янков Янко, Руският тероризъм. – С., “Янус”, 2004. - 129 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-33-4;

Iankov Ianko, The Russian Terrorism. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 129 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-33-4;

Yankov Yanko, Le terrorisme russe. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Der russische Terrorismus. S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

20. Янков Янко, Политически и правни учения на Древна Гърция. – С., “Янус”, 2004. - 532 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-30-х;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Ancient Greece. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 532 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-30-х;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de l’Antique Grèce. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im antiken Griechenland, S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

21. Янков Янко, Политически и правни учения на Древен Рим. – С., “Янус”, 2004. - 455 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-31-8;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Ancient Rome. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 455 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-31-8;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques de l’Antique Rome. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im antiken Rom, S. Janus, 2004.

----------------------------------------------------------------------------

22. Янков Янко, Българският тероризъм. – С., “Янус”, 2004. - 175 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-34-2;

Iankov Ianko, The Bulgarian Terrorism. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 175 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-34-2;

Yankov Yanko, Le terrorisme bulgare. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Der bulgarische Terrorismus. S. Janus, 2004.

---------------------------------------------------------------------------

23. Янков Янко, Хронология на най-известните терористични актове. – С., “Янус”, 2004. - 149 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-35-0;

Iankov Ianko, Chronology of Most Notorious Terrorist Acts. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2004. - 149 pр. (60 x 84/ 16) ISBN 954-8550-35-0;

Yankov Yanko, Chronologie des plus célèbres actes de terrorisme. – S., “Yanus”, 2004.

Ianko Iankov, Chronologie der berühmtesten Terroranschlägen. S. Janus, 2004.

------------------------------------------------------------------------------

24. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 6. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия. – С., “Янус”, 2005. - 526 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-22-9 (Том 6);

Iankov Ianko, Document for Identity. Political Documentary. Vol. 6. Who Is the West Defending – Human Rights or Red Mafia. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2005. - 526 pр. (70 x 100/ 16) ISBN 954-8550-22-9 (Vol. 6);

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 6. Qu’est-ce que defend-il l’Occident – les droits de l’homme ou la mafia rouge? – S., “Yanus”, 2005.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 6. Wen verteidigt der Westen – die Menschenrechte oder die Rote Mafia. S. Janus, 2005.

------------------------------------------------------------------------------

25. Янков Янко, Прогностика. Теоретико-методологически проблеми. (Второ, преработено и допълнено издание). – С., “Янус”, 2006. - 443 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-37-7;

Iankov Ianko, Prognostics. Theoretical and Methodological Problems. (Second Edition). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006, 443 pр. (60 x 84/ 16 ) ISBN 954-8550-37-7;

Yankov Yanko, Prognostic. Problèmes théoriques et méthodologiques. (Deuxième édition réélaborée et enrichie). – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Prognostik. Theoretisch-methodologische Probleme (zweite verarbeitete Auflage), S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

26. Янков Янко, Убийството (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2006. - 142 с. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-54-7; ISBN-13: 978-954-8550-54-3;

Iankov Ianko, The Кilling (Thanatological Aspects). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 142 pр. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-54-7; ISBN-13: 978-954-8550-54-3;

Yankov Yanko, Le meurtre (Aspects thanatologiques). – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Der Mord (Thanatologische Aspekte), S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

27. Янков Янко, Самоубийството (Танатологически аспекти). – С., “Янус”, 2006. - 125 с. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-53-9; ISBN-13: 978-954-8550-53-6;

Iankov Ianko, The Suicide (Thanatological Aspects). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 125 pр. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-53-9; ISBN-13: 978-954-8550-53-6;

Yankov Yanko, Le suicide (Aspects thanatologiques). – S., “Yanus”, 2006.
Ianko Iankov, Der Selbstmord (Thanatologische Aspekte), S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

28. Янков Янко, Политически и правни учения на Средновековния Ориент. – С., “Янус”, 2006. - 149 с. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-50-4; ISBN-13: 978-954-8550-50-5;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of the Medieval Orient. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 149 pр. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-50-4; ISBN-13: 978-954-8550-50-5;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques sur l’Orient du Moyen Âge. – S., “Yanus”, 2006;

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren im mittelalterlichen Orient, S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

29. Янков Янко, Политически и правни учения на Византия. – С., “Янус”, 2006. - 165 с. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-49-0; ISBN-13: 978-954-8550-49-9;

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines of Bizantia. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 165 pр. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-49-0; ISBN-13: 978-954-8550-49-9;

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques sur la Byzance. – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren der Byzanz, S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

30. Янков Янко, Политическите убийства. Книга Първа. Кой уби Володя Наков. (Документалистика). – С., “Янус”, 2006. - 150 с. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-10-5;

Iankov Ianko, The Political Killings. Book One. Who Killed Volodya Nakov. (Documentary). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 150 pp. (60 х 84/ 16) ISBN 954-8550-10-5;

Yankov Yanko, Les meurtres politiques. Livre Premier. Qui a tué Volodya Nakov? (Documentalisme). – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Die politischen Morde. Band 1. Wer hat Volodia Nakov ermordet. (Dokumentalistik). S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

31. Янков Янко, Българският тероризъм (Второ преработено и допълнено издание). – С., “Янус”, 2006. - 225 с. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-51-2; ISBN-13: 978-954-8550-51-2;

Iankov Ianko, The Bulgarian Terrorism (Second Edition) - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 225 pp. (60 x 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-51-2; ISBN-13:978-954-8550-51-2;

Yankov Yanko, Le terrorisme bulgare. (Deuxième édition réélaborée et enrichie). – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Der bulgarische Terrorismus (zweite verarbeitete Auflage). S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

32. Янков Янко, Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ (Политическа документалистика. Книга Първа). – С., “Янус”, 2006. - 143 с. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-48-2; ISBN-13: 978-954-8550-48-2;

Iankov Ianko, The Secret Services and the Scientific Fellows in Bulgarian Academy of Sciences and Sofia University. (Political Documentary. Book One). - Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 143 pp. (60 х 84/ 16) ISBN-10: 954-8550-48-2; ISBN-13: 978-954-8550-48-2;

Yankov Yanko, Les services secrets et les cadres scientifiques dans l’Académie Bulgare des Sciences et l’Université de Sofia “Sveti Kliment Ohridski” (Documentalisme politique. Livre Premier). – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Die Geheimdienste und der Wissenschaftskader in der Bulgarischen Akademie der Wissenschaft und in der Sofioter Universität (Politische Dokumentalistik. B. 1). S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

33. Янков Янко, Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 1. Древен Изток. – С., “Янус”, 2006. - 486 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-42-3 (Том 1);

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines. Basic Aspects of Political and Legal Genesis. Vol. 1. The Ancient East, – Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 486 pp. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-42-3 (Vol. 1);

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques. Aspects principaux de la genèse juridique et politique. Volume 1. L’Antique Orient – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren. Grundaspekte der politisch-rechtlichen Genesis. Band 1. (Antiker Osten). S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

34. Янков Янко, Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 2. Древна Европа. Гърция. – С., “Янус”, 2006. - 452 с. (70 х 100/ 16) ; ISBN 954-8550-43-1 (Том 2);

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines. Basic Aspects of Political and Legal Genesis. Vol. 2. Ancient Europe. Grece. – Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 452 pp. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-42-3 (Vol. 2);

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques. Aspects principaux de la genèse juridique et politique. Volume 2. L’Europe Ancienne. Grèce. – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren. Grundaspekte der politisch-rechtlichen Genesis. Band 2. Antikes Europa. Griechenland. - S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

35. Янков Янко, Политически и правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис. Том 3. Древна Европа. Рим. – С., “Янус”, 2006. - 412 с. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-44-Х (Том 3);

Iankov Ianko, Political and Legal Doctrines. Basic Aspects of Political and Legal Genesis. Vol. 3. Ancient Europe. Rome. – Sofia, Ianus Publishing Company, 2006. - 412 pp. (70 х 100/ 16) ISBN 954-8550-42-3 (Vol. 3);

Yankov Yanko, Doctrines politiques et juridiques. Aspects principaux de la genèse juridique et politique. Volume 3. L’Europe Ancienne. Rome. – S., “Yanus”, 2006.

Ianko Iankov, Politische und rechtliche Lehren. Grundaspekte der politisch-rechtlichen Genesis. Band 2. Antikes Europa. Rom. - S. Janus, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

36. Янков Янко, Българският тероризъм (Трето преработено и допълнено издание). – София., Издателска къща “Огледало”, 2006. - 222 с. Формат 60 х 84/16);

Iankov Ianko, The Bulgarian Terrorism (Thrid Edition). - Sofia, Mirror Publishing Company, 2006. - 222 pp. (60 x 84/ 16);

Yankov Yanko, Le terrorisme bulgare (Troisieme édition réélaborée et enrichie). – Sofia, “Miroir”, 2006.

Ianko Iankov, Der bulgarische Terrorismus (Dritte verarbeitete Auflage). - Sofia, Spiegel, 2006.

------------------------------------------------------------------------------

37. Янков Янко, Танатология. Наука за хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта. - С., "Янус", 2007. - 752 с. (70x100/16) ISBN 954-8550-36-9 ISBN 978-954-8550-36-9;

Iankov Ianko, Thanatology. A Science for Humanization of Life through Demystification of Death. - Sofia, Ianus, 2007. - 752 p. (70x100/16) ISBN 954-8550-36-9 ISBN 978-954-8550-36-9;

Yankov Yanko, Thanatologie. La science d’humanisation de la vie à travers la démystification de la mort;

Ianko Iankov, Thanatologie. Eine Wissenschaft für das Humaniseren des Lebens durch Demystifizieren des Todes.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

38. Янков Янко, Политическите убийства. Том 2. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов (Документалистика). - С., "Янус", 2007. -158 с. (60х84/16) ISBN 954-8550-12-1 (Кн. 2) ISBN 978-954-8550-12-3];

Iankov Ianko, The Political Killings. Who Prevented Me from Killing the Vice President Yaroslav Radev and the Ex-Prime Minister Andrey Lukanov (Documentary). - Sofia, Ianus, 2007. - 158 p. (60х84/16) ISBN 954-8550-12-1 (Кн. 2) ISBN 978-954-8550-12-3];

Yankov Yanko, Les meurtres politiques. T. 2. Qui m’a empêché d’assassiner le vice-président Yaroslav Radev et l’ex premier-ministre Andrey Lukanov? (Documentalisme);

Ianko Iankov, Die politischen Morde. Band 2. Wer hat mich gehindert, Jaroslav Radev und den Ex-Ministerpräsidenten Andrei Lukanov zu ermorden (Dokumentalistik).

-------------------------------------------------------------------------------------------------

39. Янков Янко, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с. (70х100/16) ISBN 954-8550-16-4 ISBN 978-954-8550-16-1;

Iankov Ianko, The Pandora’s Box (A Kaleidoscopic Vision on Terrorism. - Sofia, Ianus Publishing Company, 2007. - 630 p. (70х100/16) ISBN 954-8550-16-4 ISBN 978-954-8550-16-1;

Yankov Yanko, La Boîte de Pandore (Une vision kaléidoscopique sur le terrorisme);

Ianko Iankov, Der Pandora Kasten. Eine kaleidoskopische Vision über Terrorismus.


====================================================================


Знаейки това, което вече е готово, и като имам представа за онова, по което работата продължава, предполагам, че предстои скорото издаване и на следните книги (при наличие на необходимите финансови ресурси):

Knowing what is completed and having an idea for what is in development, I suppose that in the near future the following books will be published (if financial sources are available):

Sachant ce qui est déjà prêt et les themes, sur lesquels le travail continue, je suppose, que l’édition des livres suivants est imminente (si l’on dispose des ressources financières nécessaires):

In Kenntnis von den schon fertigen Bücher und der fortschreitenden Arbeit vermute ich die baldige Herausgabe (bei vorhandenen Finanzressourcen) von:


40. Янков Янко, Политическите убийства. Том 3. Кой уби брат ми Камен Янков (Документалистика);

Iankov Ianko, The Political Killings. Vol. 3. Who Killed My Brother Kamen Iankov
(Documentary);

Yankov Yanko, Les meurtres politiques. T. 3. Qui a tué mon frère Kamen Yankov? (Documentalisme);

Ianko Iankov, Die politischen Morde. Band 2. Wer hat meinen Bruder Kamen Iankov ermordet. (Dokumentalistik).


41. Янков Янко, Зеленото чудовище от Държавна сигурност: Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм (Документалистика);

Iankov Ianko, The Green Monster from the State Security: Phantom or Reality Is the Bulgarian Medical Terrorism (Documentary);

Yankov Yanko, Le monstre vert de la Sécurité d’Etat: Le terrorisme médicamental bulgare - fantôme ou réalité? (Documentalisme).

Ianko Iankov, Das grüne Ungeheuer von der Staatssicherheit: Ist der bulgarische medikamentöse Terrorismus ein Phantom oder eine Realität (Dokumentalistik).

-------------------------------------------------------------------------------------------------

42. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 7. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия;

Iankov Ianko, Document for identity. Political Documentary. Vol. 7. Who Is the West Defending – Human Rights or Red Mafia;

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 7. Qu’est-ce que defend-il l’Occident – les droits de l’homme ou la mafia rouge?.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 7. Wen verteidigt der Westen – die Menschenrechte oder die Rote Mafia.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

43. Янков Янко, Документ за самоличност (Политическа документалистика). Том 8. Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия;

Iankov Ianko, Document for identity. Political Documentary. Vol. 8. Who Is the West Defending – Human Rights or Red Mafia;

Yankov Yanko, Carte d’identité. Documentalisme politique. Volume 8. Qu’est-ce que defend-il l’Occident – les droits de l’homme ou la mafia rouge?.

Ianko Iankov, Identifikationsdokument. Politische Dokumentalistik. Band 8. Wen verteidigt der Westen – die Menschenrechte oder die Rote Mafia.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

44. Янков Янко, Българският манталитет и неговите политически измерения;

Iankov Ianko, The Bulgarian Mentality and Its Political Dimensions;

Yankov Yanko, La mentalité des bulgares et ses dimensions politiques;

Ianko Iankov, Die bulgarische Mentalität und ihre politische Ausmasse

-------------------------------------------------------------------------------------------------

45. Янков Янко, Легитимните основи на политическата власт в България;

Iankov Ianko, The Legitimate Bases of Political Power in Bulgaria;

Yankov Yanko, Les fondements légitimes du pouvoir politique en Bulgarie;

Ianko Iankov, Die legitimen Grundlagen der politischen Macht in Bulgarien.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

46. Янков Янко, Червената мафия (Политологичен анализ на посткомунистическата престъпност);

Iankov Ianko, The Red Mafia (Politological Analysis of Postcommunist Criminality);

Yankov Yanko, La mafia rouge (Analyse politologique de la criminalité post-communiste);

Ianko Iankov, Die rote Mafia (Politologische Analyse der postkommunistischen Kriminalität).

--------------------------------------------------------------------------------------------------

47. Янков Янко, Социално-политическият преход;

Iankov Ianko, The Socio-Political Transition;

Yankov Yanko, Le passage socio-politique;

Ianko Iankov, Der wirtschafts-politische Übergang.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

48. Янков Янко, Пътят към Европа (България в полето на ценностните периферии и геополитическите стратегии);

Iankov Ianko, The Way to Europe (Bulgaria in the Field of the Value’s Peripherals and Geopolitical Strategies);

Yankov Yanko, Le chemin vers l’Europe (La Bulgarie dans le champ des périphéries de valeurs et des stratégies géopolitiques);

Ianko Iankov, Der Weg nach Europa (Bulgarien im Feld der Randwerten und der geopolitischen Strategien).

--------------------------------------------------------------------------------------------------

49. Янков Янко, Политическата митология;

Iankov Ianko, The Political Mythology;

Yankov Yanko, Mythologie politique;

Ianko Iankov, Die politische Mythologie.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

50. Янков, Янко, Психология на политиката;

Iankov Ianko, Psychology of Politics;

Yankov Yanko, Psychologie de la politique;

Ianko Iankov, Psychologie der Politik.



51. Янков Янко, Политическият медикализъм (Болестта в полето на политическата власт);

Iankov, Ianko, The Political Medicalism. (The Illness in the Field of the Political Power);

Yankov Yanko, Le médicalisme politique (La maladie dans le champ du pouvoir politique);

Ianko Iankov, Der politische Medikalismus (Die Krankheit im Feld der politischen Macht).

======================================================================

Професор Янко Николов Янков-Вельовски работи усилено върху още редица заглавия, които не посочвам в тази справка. Липсата на финансова обезпеченост на бита му го принуждава да отлага окончателното довършване на изключително ценни изследвания, които - убеден съм - ще останат като жалони за бъдещите изследователи на политическите и правни учения.

Аз се постарах с този неизчерпателен опис на книжовното творчество на проф. Янко Н. Янков - Вельовски да помогна на този изключителен човек, учен и политик.

Вярвам че и ти, който четеш тези редове, можеш да помогнеш според силите си на това благородно дело.

БЪЛГАРИЯ, гр. София, 27 юли 2007 г. Николай В. Михайлов / nik41@mail.bg