Когато по слънцето зачестят петната
Опит за политически портрет на Петър Дертлиев и Петър Корнажев
Иван Лилов
В-к „Дебати“,
бр. 24 (42) от 9 – 13 юли 1991 г.
и в-к „Демокрация“,
бр. 164 (430) от 12 юли 1991 г.
Обективно, шегата настрана, и, както се казва, „с Бога барабар“ започвам еднорамков портрет на видната политическа двойка Дертлиев – Корнажев, появила се на нашия политически Олимп от април 1990 г. и оттам хвърляща до ден-днешен съзнателно или несъзнателно светкавици, трескавици, кьорфишеци и жежки камъни.
След 10 ноември 1989 г. се откри слънчевата фигура на Петър Дертлиев: 1. 73-годишен; 2. Строен, здрав, енергичен; 3. Интелигентна физиономия, даваща основание да се очаква благородство.
Прибавете: 4. Висше медицинско образование; 5. Добра обща култура; 6. Женен, с две дъщери; 7. Депутат от опозицията и единственият останал жив от опозиционната парламентарна група (15.12.1945 г. – 6.11.1946 г.); 8. Председател на Съюза на социалдемократическата младеж; 9. Бил 10 години в затвори и лагери; 10. Единствената интелигентна връзка между избитите политически водачи и новосформираните политически водачи; 11. Антиидеологическа професия (лекар), даваща възможност за поминък и запазване на чест и достойнство в режим, поставил си за цел национално и морално деградиране на всеки индивид; 12. 50 години интересуващ се и занимаващ се с политика и зареден с нея в кръвта си; 13. Има голям дар слово; 14. Потомък на преселени велесчани и незабравящ живеещите извън границите на свободната част от родината; 15. Имащ добро семейство и интелигентна жена, носила с достойнство и чест тежкия кръст на съпруга на политически затворник; 16. Безспорно единственият, който може с огромно мнозинство да бъде избран за лидер на една модерна социалдемократическа партия; 17. Политик, който може да поведе нация и държава.
При такива характеристични данни нищо не ни остава, освен със смирение да благодарим на Бога, че такава значителна политическа фигура е запазена от унищожителния 45-годишен водовъртеж. Слава богу, появи се политик, който може да каже, а най-важното, ще му вярват: „В духа ми още от детинство, а още и сега блянове безброй гостуват: смел борец за демокрация да стана и за нея, и за своя народ кръвта си да пролея. Гръмовит трибун да стана и с мощна реч да ускоря благоденствието и културния възход. Властник да стана и заедно с вас, ред траен да всадиме в обществото, та дела ни в летопис народна да блестят.“ Наистина малко са политиците, които са били изправени пред такива огромни възможности. Всички сме свидетели как през юли 1990 г. при избора за председател на републиката неговата кандидатура стана светлата надежда на мнозинството.
Както слънчевите петна не могат да премахнат слънчевото излъчване, така и малкото на брой Дертлиеви петна не могат да засенчат слънцето Дертлиев. И съвсем правилно никой не им обърна внимание.
1. Първото петно е от януари 1990 г., когато телевизията даде интервю при негова разходка из Западния парк. Той заяви, че е за демократически социализъм.
2. През февруари 1990 г. групата на Янко Янков, тогавашен подпредседател на БСДП, се „разбунтува“, като поиска да публикува икономически статии във в-к „Свободен народ“. Малцина от групата повярваха на определената от Янко Янков и Бойко Пройчев диагноза, а именно, че Дертлиев е марксист. Вместо да се настоява за свободна дискусия по икономическите проблеми в партийния орган и чрез нея да се решат проблемите, няколко души от групата на своя глава решават да образуват антимарксистка партия. Тази грешка бе използвана от обиграния политик Дертлиев, че „бунтът“ на Янко Янков е продукт на озлобеност, кариеризъм и груб вождизъм. Така създателите на антимарксистката партия бяха изолирани и изхвърлени от политическия влак. Обиграният политик продължи блестящо апаратната операция, като след 50–60 дни публикува с половин уста двусмислено малко съобщение във в. „Свободен народ“ в смисъл, че няма икономически марксизъм в социалдемократическата партия. Половинустатостта на съобщението бе обяснено с тактически съображения да не се шуми и отдава значение на изхвърлените от влака кариеристи, че същите са ритали срещу нарочно създадения от тях заради амбициите им призрак, понеже изобщо не е имало икономически марксизъм. Всъщност половинустатото съобщение и даденото обяснение са димна завеса за марксиста Дертлиев и с нея заблуди всички (освен малцината от групата на Янков). Този случай и случаят Пушкаров показват какъв блестящ апаратен играч е Дертлиев.
3. Вестник „Работническо дело“ през март 1990 г. публикува текста на челобитна телеграма от Дертлиев до Сталин от ноември 1944 г. по случай Великата октомврийска революция.
Как много ми се ще да няма повече петна и слънцето Дертлиев – надеждата на нацията, да грее. Но не би. Едно по едно много големи, черни, смърдящо-лепкаво неизтриваеми петна полепват плътно по целия слънчев диск и настава страшен мрак. Ето тези петна. (...)
[Публикувано и на стр.318-320 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар