ПОЛУМАРКСИСТИТЕ С/У ЯНКО ЯНКОВ

Ко­га­то по слън­це­то за­чес­тят пет­на­та

Опит за по­ли­ти­чес­ки пор­т­рет на Пе­тър Дер­т­ли­ев и Пе­тър Кор­на­жев

Иван Лилов

В-к „Де­ба­ти“,

бр. 24 (42) от 9 – 13 юли 1991 г.

и в-к „Де­мок­ра­ция“,

бр. 164 (430) от 12 юли 1991 г.

Обек­тив­но, ше­га­та нас­т­ра­на, и, как­то се каз­ва, „с Бо­га ба­ра­бар“ за­поч­вам ед­но­рам­ков пор­т­рет на вид­на­та по­ли­ти­чес­ка двой­ка Дер­т­ли­ев – Кор­на­жев, по­я­ви­ла се на на­шия по­ли­ти­чес­ки Олимп от ап­рил 1990 г. и от­там хвър­ля­ща до ден-дне­шен съз­на­тел­но или не­съз­на­тел­но свет­ка­ви­ци, трес­ка­ви­ци, кьор­фи­ше­ци и жеж­ки ка­мъ­ни.

След 10 но­е­м­в­ри 1989 г. се от­к­ри слън­че­ва­та фи­гу­ра на Пе­тър Дер­т­ли­ев: 1. 73-го­ди­шен; 2. Стро­ен, здрав, енер­ги­чен; 3. Ин­те­ли­ген­т­на фи­зи­о­но­мия, да­ва­ща ос­но­ва­ние да се очак­ва бла­го­род­с­т­во.

При­ба­ве­те: 4. Вис­ше ме­ди­цин­с­ко об­ра­зо­ва­ние; 5. Доб­ра об­ща кул­ту­ра; 6. Же­нен, с две дъ­ще­ри; 7. Де­пу­тат от опо­зи­ци­я­та и един­с­т­ве­ни­ят ос­та­нал жив от опо­зи­ци­он­на­та пар­ла­мен­тар­на гру­па (15.12.1945 г. – 6.11.1946 г.); 8. Пред­се­да­тел на Съ­ю­за на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та мла­деж; 9. Бил 10 го­ди­ни в зат­во­ри и ла­ге­ри; 10. Един­с­т­ве­на­та ин­те­ли­ген­т­на връз­ка меж­ду из­би­ти­те по­ли­ти­чес­ки во­да­чи и но­во­сфор­ми­ра­ни­те по­ли­ти­чес­ки во­да­чи; 11. Ан­ти­и­де­о­ло­ги­чес­ка про­фе­сия (ле­кар), да­ва­ща въз­мож­ност за по­ми­нък и за­паз­ва­не на чест и дос­тойн­с­т­во в ре­жим, пос­та­вил си за цел на­ци­о­нал­но и мо­рал­но дег­ра­ди­ра­не на все­ки ин­ди­вид; 12. 50 го­ди­ни ин­те­ре­су­ващ се и за­ни­ма­ващ се с по­ли­ти­ка и за­ре­ден с нея в кръв­та си; 13. Има го­лям дар сло­во; 14. По­то­мък на пре­се­ле­ни ве­лес­ча­ни и не­заб­ра­вящ жи­ве­е­щи­те из­вън гра­ни­ци­те на сво­бод­на­та част от ро­ди­на­та; 15. Имащ доб­ро се­мейс­т­во и ин­те­ли­ген­т­на же­на, но­си­ла с дос­тойн­с­т­во и чест теж­кия кръст на съп­ру­га на по­ли­ти­чес­ки зат­вор­ник; 16. Без­с­пор­но един­с­т­ве­ни­ят, кой­то мо­же с ог­ром­но мно­зин­с­т­во да бъ­де из­б­ран за лидер на ед­на мо­дер­на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия; 17. По­ли­тик, кой­то мо­же да по­ве­де на­ция и дър­жа­ва.

При та­ки­ва ха­рак­те­рис­тич­ни дан­ни ни­що не ни ос­та­ва, ос­вен със сми­ре­ние да бла­го­да­рим на Бо­га, че та­ка­ва зна­чи­тел­на по­ли­ти­чес­ка фи­гу­ра е за­па­зе­на от уни­що­жи­тел­ния 45-го­ди­шен во­до­вър­теж. Сла­ва бо­гу, по­я­ви се по­ли­тик, кой­то мо­же да ка­же, а най-важ­но­то, ще му вяр­ват: „В ду­ха ми още от де­тин­с­т­во, а още и се­га бля­но­ве без­б­рой гос­ту­ват: смел бо­рец за де­мок­ра­ция да ста­на и за нея, и за своя на­род кръв­та си да про­лея. Гръ­мо­вит три­бун да ста­на и с мощ­на реч да ус­ко­ря бла­го­ден­с­т­ви­е­то и кул­тур­ния въз­ход. Влас­т­ник да ста­на и за­е­д­но с вас, ред тра­ен да вса­ди­ме в об­щес­т­во­то, та де­ла ни в ле­то­пис на­род­на да блес­тят.“ На­и­с­ти­на мал­ко са по­ли­ти­ци­те, ко­и­то са би­ли из­п­ра­ве­ни пред та­ки­ва ог­ром­ни въз­мож­нос­ти. Всич­ки сме сви­де­те­ли как през юли 1990 г. при из­бо­ра за пред­се­да­тел на ре­пуб­ли­ка­та не­го­ва­та кан­ди­да­ту­ра ста­на свет­ла­та на­деж­да на мно­зин­с­т­во­то.

Как­то слън­че­ви­те пет­на не мо­гат да пре­мах­нат слън­че­во­то из­лъч­ва­не, та­ка и мал­ко­то на брой Дер­т­ли­е­ви пет­на не мо­гат да за­сен­чат слън­це­то Дер­т­ли­ев. И съв­сем пра­вил­но ни­кой не им обър­на вни­ма­ние.

1. Пър­во­то пет­но е от яну­а­ри 1990 г., ко­га­то те­ле­ви­зи­я­та да­де ин­тер­вю при не­го­ва раз­ход­ка из За­пад­ния парк. Той за­я­ви, че е за де­мок­ра­ти­чес­ки со­ци­а­ли­зъм.

2. През фев­ру­а­ри 1990 г. гру­па­та на Ян­ко Ян­ков, то­га­ва­шен под­п­ред­се­да­тел на БСДП, се „раз­бун­ту­ва“, ка­то по­и­с­ка да пуб­ли­ку­ва ико­но­ми­чес­ки ста­тии във в-к „Сво­бо­ден на­род“. Мал­ци­на от гру­па­та по­вяр­ва­ха на оп­ре­де­ле­на­та от Ян­ко Ян­ков и Бой­ко Прой­чев ди­а­г­но­за, а имен­но, че Дер­т­ли­ев е мар­к­сист. Вмес­то да се нас­то­я­ва за сво­бод­на дис­ку­сия по ико­но­ми­чес­ки­те проб­ле­ми в пар­тий­ния ор­ган и чрез нея да се ре­шат проб­ле­ми­те, ня­кол­ко ду­ши от гру­па­та на своя гла­ва ре­ша­ват да об­ра­зу­ват ан­ти­мар­к­сис­т­ка пар­тия. Та­зи греш­ка бе из­пол­з­ва­на от обиг­ра­ния по­ли­тик Дер­т­ли­ев, че „бун­тът“ на Ян­ко Ян­ков е про­дукт на оз­ло­бе­ност, ка­ри­е­ри­зъм и груб вож­ди­зъм. Та­ка съз­да­те­ли­те на ан­ти­мар­к­сис­т­ка­та пар­тия бя­ха изо­ли­ра­ни и из­х­вър­ле­ни от по­ли­ти­чес­кия влак. Обиг­ра­ният по­ли­тик про­дъл­жи блес­тя­що апа­рат­на­та опе­ра­ция, ка­то след 50–60 дни пуб­ли­ку­ва с по­ло­вин ус­та дву­смис­ле­но мал­ко съ­о­б­ще­ние във в. „Сво­бо­ден на­род“ в сми­съл, че ня­ма ико­но­ми­чес­ки мар­к­си­зъм в со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия. По­ло­ви­нус­та­тост­та на съ­о­б­ще­ни­е­то бе обяс­не­но с так­ти­чес­ки съ­о­б­ра­же­ния­ да не се шу­ми и от­да­ва зна­че­ние на из­х­вър­ле­ни­те от вла­ка ка­ри­е­рис­ти, че съ­щи­те са ри­та­ли сре­щу на­роч­но съз­да­де­ния от тях за­ра­ди ам­би­ци­и­те им приз­рак, по­не­же изоб­що не е има­ло ико­но­ми­чес­ки мар­к­си­зъм. Всъщ­ност по­ло­ви­нус­та­то­то съ­о­б­ще­ние и да­де­но­то обяс­не­ние са дим­на за­ве­са за мар­к­сис­та Дер­т­ли­ев и с нея заб­лу­ди всич­ки (ос­вен мал­ци­на­та от гру­па­та на Ян­ков). То­зи слу­чай и слу­ча­ят Пуш­ка­ров по­каз­ват ка­къв блес­тящ апа­ра­тен иг­рач е Дер­т­ли­ев.

3. Вес­т­ник „Ра­бот­ни­чес­ко де­ло“ през март 1990 г. пуб­ли­ку­ва тек­с­та на че­ло­бит­на те­лег­ра­ма от Дер­т­ли­ев до Ста­лин от но­е­м­в­ри 1944 г. по слу­чай Ве­ли­ка­та ок­том­в­рийс­ка ре­во­лю­ция.

Как мно­го ми се ще да ня­ма по­ве­че пет­на и слън­це­то Дер­т­ли­ев – на­деж­да­та на на­ци­я­та, да грее. Но не би. Ед­но по ед­но мно­го го­ле­ми, чер­ни, смър­дя­що-леп­ка­во не­и­з­т­ри­ва­е­ми пет­на по­леп­ват плът­но по це­лия слън­чев диск и нас­та­ва стра­шен мрак. Ето те­зи пет­на. (...)

[Публикувано и на стр.318-320 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].