ОКТОПОДЪТ ПУСКА ПИПАЛАТА СИ

Ок­то­по­дът пус­ка пи­па­ла­та си

Ин­тер­вю на Гри­го­ри­на Гюп­ча­но­ва

във в-к „Нов ден“,

бр. 65 от 1­ 8 юли 1991 го­ди­на

– Гос­по­дин Ян­ков, не­о­т­дав­на Вие за­я­вих­те в пар­ла­мен­та, че г-н Ан­д­рей Лу­ка­нов е гла­ва­та на съ­вет­с­кия ок­то­под в Бъл­га­рия. От­то­га­ва досе­га бя­ха опо­вес­те­ни не­мал­ко раз­съж­де­ния в та­зи на­со­ка. Как­во е мне­ни­е­то Ви днес?

– Не съм на­ме­рил ос­но­ва­ние да го про­ме­ня. Да­ли то­ва, за ко­е­то ста­ва въп­рос, ще бъ­де на­ре­че­но „ок­то­под“ или „хид­ра“, не е от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние. Но се­га Вие ми да­ва­те въз­мож­ност да спо­ме­на още ед­но име, ко­е­то, стру­ва ми се, ни­кой не спо­ме­на­ва. Спо­ред мен на­би­ра ско­рост ро­ля­та на ге­не­рал Се­мер­джи­ев. Стру­ва ми се, че имен­но той е фак­ти­чес­ки­ят пре­зи­дент на Бъл­га­рия и глав­ни­ят га­рант за не­по­кът­ност­та на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, връз­ка­та с КГБ.

– Вие от­ко­га го поз­на­ва­те?

– От вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“. То­га­ва г-н ге­не­ра­лът бе­ше ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти. По по­вод мо­я­та неп­ри­ми­ри­ма по­зи­ция от­нос­но ро­ля­та на Дър­жав­на си­гур­ност в на­ше­то об­щес­т­во по вре­ме­то на „Кръг­ла­та ма­са“ г-н Се­мер­джи­ев зае из­к­лю­чи­тел­но бла­го­вид­на по­зи­ция. Той до­ри най-офи­ци­а­л­но под­не­се сво­и­те из­ви­не­ния за то­ва, че аз бях пре­ми­нал през ужа­си­те на Дър­жав­на си­гур­ност (това бе излъчено и по телевизията). Тъй ка­то бях за­я­вил, че всич­ки­те до­си­е­та тряб­ва да ста­нат пуб­лич­но дос­то­я­ние и бях по­же­лал да про­че­та сво­е­то до­сие, г-н Се­мер­джи­ев ме по­ка­ни в ми­нис­тер­с­т­во­то. На сре­ща­та при­със­т­ву­ва­ха не­го­ви­те за­мес­т­ни­ци Го­цев, Ор­ман­ков и Ни­ков. То­га­ва ми бе ка­за­но, че аз ня­мам ни­как­во до­сие в Дър­жав­на си­гур­ност, но ако мно­го нас­то­я­вам, те лес­но ще ми на­ме­рят до­сие, от ко­е­то ще е вид­но, че съм те­хен „су­пе­ра­гент“. Ка­зах им, че ще се рад­вам, ако след поч­ти шест го­ди­ни жес­то­кос­ти в зат­во­ра ми нап­ра­вят та­ка­ва „рек­ла­ма“. За тях цел­та на сре­ща­та ни е би­ла да ме шан­та­жи­рат и мо­ти­ви­рат да бъ­да „кро­тък“ на „Кръг­ла­та ма­са“. По­не­же не ус­пя­ха да ме „ук­ро­тят“, ре­ши­ха да ме от­с­т­ра­нят от „Кръг­ла­та ма­са“ (а пос­ле и от Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС) и то­ва бе нап­ра­ве­но от тех­ни­те „при­я­те­ли“ сред опо­зи­ци­я­та. Та­зи сре­ща с г-н ге­не­ра­ла и не­го­ви­те по­мощ­ни­ци още то­га­ва ме убе­ди, че Дър­жав­на си­гур­ност е има­ла го­тов­ност да шан­та­жи­ра ко­го­то по­же­лае.

– Ко­га за пос­ле­ден път го­во­рих­те с г-н Се­мер­джи­ев?

– То­га­ва, ко­га­то виж­дах жи­во­тин­с­ки страх в очи­те на поч­ти ця­ла­та опо­зи­ция в пар­ла­мен­та. Бе­ше два дни след прос­ло­ву­та­та про­во­ка­ция с пуб­ли­ку­ва­ни­те във в-к „Факс“ име­на на до­нос­ни­ци­те на тай­ни­те служ­би. В бю­фе­та на пар­ла­мен­та бях­ме с Ах­мед До­ган, два­ма де­пу­та­ти и един биз­нес­мен от чуж­би­на. Ге­не­рал Се­мер­джи­ев „са­мо­и­ни­ци­а­тив­но“ дой­де при нас, за да ми се из­ви­ни за „до­сад­на­та греш­ка“ с по­я­вя­ва­не­то на мо­е­то име във въп­рос­ния спи­сък. Аз, ес­тес­т­ве­но, се из­с­мях на фор­му­ли­ров­ка­та „до­сад­на греш­ка“, но всич­ки чух­ме те­за­та на г-н ге­не­ра­ла, че „на­и­с­ти­на“ би­ло „греш­ка“ и тя про­и­з­ти­ча­ла от то­ва, че на съх­ра­не­ние в Шес­то уп­рав­ле­ние на Дър­жав­на си­гур­ност се е на­ми­ра­ло мо­е­то „съ­деб­но де­ло“, т.е. де­ло­то, по ко­е­то съм осъ­ден за про­ти­во­дър­жав­на ор­га­ни­за­ция и про­па­ган­да. Та­ка би­ло ста­на­ло „обър­к­ва­не­то“ меж­ду „де­ло“ и „до­сие“. Раз­би­ра се, че и на то­ва всич­ки се пос­мях­ме.

– Смя­та­те ли, че на­и­с­ти­на Шес­то уп­рав­ле­ние ве­че не съ­ществува?

– Мис­ля, че са­мо на­и­в­ни­ци би­ха мог­ли да вяр­ват на бас­ня­та, че Шес­то уп­рав­ле­ние ве­че не съ­щес­т­ву­ва. Офи­ци­а­л­ни­те ад­ми­нис­т­ра­тив­ни тран­с­фор­ма­ции имат са­мо мас­ки­ро­въчен ха­рак­тер. Поч­ти всич­ки бив­ши офи­це­ри от то­ва зло­ве­що уп­рав­ле­ние са се­гаш­ни офи­це­ри в ана­ло­гич­ни тай­ни служ­би. По­ве­че­то от тях са на под­чи­не­ние на пре­зи­ден­та и тряб­ва чо­век на­и­с­ти­на да е го­лям на­и­в­ник, за да не схва­не, че всъщ­ност те са на под­чи­не­ние на ви­цеп­ре­зи­ден­та ге­не­рал Се­мер­джи­ев. Впро­чем г-н Се­мер­джи­ев „взе със се­бе си“ в Пре­зи­ден­т­с­т­во­то не са­мо офи­це­ри от Шес­то уп­рав­ле­ние, но и оне­зи „де­ла“ и „до­си­е­та“, ко­и­то са оста­на­ли след уни­що­жа­ва­не­то на не­у­доб­ни­те до­ку­мен­ти. Ця­ло­то нас­лед­с­т­во във во­ен­на­та и по­ли­цейс­ка­та сфе­ра от вре­ме­то на Жив­ков се­га е под кон­т­ро­ла на ге­не­рал Се­мер­джи­ев. А той слу­жи вяр­но на КГБ. Той е и най-под­хо­дя­щи­ят за тях с ка­чес­т­ва­та, ко­и­то при­те­жа­ва – оче­вид­на еру­ди­ция, под­чер­тан ин­те­рес към на­у­ка­та, кул­ту­ра­та и изящ­ни­те из­кус­т­ва и, раз­би­ра се, пре­да­ност към сис­те­ма­та.

– Гос­по­дин Ян­ков, в пар­ла­мен­та Вие нас­то­я­вах­те за ек­с­пер­ти­за във връз­ка с пуб­ли­ка­ци­я­та във вес­т­ник „Факс“. Как­во ста­на след то­ва?

– Не съм ви­дял ни­то ед­на стра­ни­ца как­то от „съ­деб­но­то“ ми де­ло, съх­ра­не­но в по­ли­ци­я­та (а не в съ­да, къ­де­то му е мяс­то­то), та­ка и от „до­си­е­то“ ми, за ко­е­то при арес­ту­ва­не­то ми пре­ди осем го­ди­ни ми каз­ва­ха, че се със­тои от 40 то­ма по 300 стра­ни­ци. Ес­тес­т­ве­но, не съм ви­дял и ни­то ед­на бук­ва от как­ва­то и да е ек­с­пер­ти­за. За да го­во­ря за то­ва и за ня­кои дру­ги не­ща, Рай­ко Рай­ков от те­ле­ви­зи­я­та ме по­ка­ни ка­то съ­бе­сед­ник за прог­ра­ма­та „От­з­вук“. В уре­че­ния час прис­тиг­нах в сгра­да­та на те­ле­ви­зи­я­та, но г-н Рай­ков ми да­де да раз­бе­ра, че не тряб­ва да учас­т­ву­вам в то­ва пре­да­ва­не. За съ­що­то пре­да­ва­не бя­ха по­ка­не­ни и два­ма вис­ши слу­жи­те­ли от тай­ни­те служ­би – Бо­я­джи­ев и Ни­ков, и те бя­ха по­же­ла­ли мо­е­то от­с­т­ра­ня­ва­не, за да не им за­да­вам не­у­доб­ни въп­ро­си. Рай­ков не е пос­мял да им се про­ти­во­пос­та­ви. То­ва пре­да­ва­не ос­та­на без опо­нент на служ­ители­те на тай­ни­те служ­би. Как­то в „доб­ро­то ста­ро вре­ме“. Но се­га има един лю­бо­пи­тен ню­анс – в кон­т­ро­ла ве­че учас­т­ву­ват и „но­во­пок­ръс­те­ни­те де­мок­ра­ти“. Ок­то­по­дът пус­ка пи­па­ла­та си все по-ожес­то­че­но и жал­ко е, че де­пу­та­ти от „опо­зи­ци­я­та“ най-ак­тив­но му по­ма­гат.

– Не­о­т­дав­на бях от­в­ра­те­на от по­ве­де­ни­е­то на Ге­о­р­ги Ав­ра­мов в „От­з­вук“, но да ос­та­вим то­ва. Гос­по­дин Ян­ков, ако на­и­с­ти­на струк­ту­ри­те на Дър­жав­на си­гур­ност са не­по­кът­на­ти, как се обез­пе­ча­ва тях­но­то фи­нан­си­ра­не?

– Мно­го прос­то. Ед­на не­мал­ка част от слу­жи­те­ли­те на Дър­жав­на си­гур­ност фор­мал­но бя­ха пен­си­о­ни­ра­ни и ста­на­ха „биз­нес­ме­ни“. Дру­ги про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят в тай­ни­те служ­би, но ве­че ка­то „биз­нес­ме­ни в сян­ка“, ка­то фак­ти­чес­ки ръ­ко­во­ди­те­ли на фир­ми, фор­мал­но ръ­ко­во­де­ни от под­с­та­ве­ни от тях ли­ца. Нап­ри­мер в Се­ве­ро­за­пад­на Бъл­га­рия, в Михайловград, има ед­на прос­пе­ри­ра­ща фир­ма, чий­то соб­с­т­ве­ник е един по­луг­ра­мо­тен чо­век от с. Смо­ля­нов­ци, кого­то пре­ди го­ди­ни Дър­жав­на си­гур­ност бе из­п­ра­ща­ла при мен ка­то про­во­ка­тор. Фир­ма­та се каз­ва „Стов­ци“, фор­мал­ни­ят соб­с­т­ве­ник е Рай­ко Ди­мит­ров Пет­ров, но фак­ти­чес­ки­те ръ­ко­во­ди­те­ли са два­ма офи­це­ри от Дър­жав­на си­гур­ност – Лю­бен Кос­та­ди­нов и Ди­ми­тър Йо­шев. Фир­ма­та „Ви­тон“ съ­що се ръ­ко­во­ди от два­ма пол­ков­ни­ци – Три­фон Ла­за­ров и Кос­та­дин Бо­тев.

– Гос­по­дин Ян­ков, на­пос­ле­дък се го­во­ри, че в ла­ге­ри­те и зат­во­ри­те са би­ли из­вър­ш­ва­ни ек­с­пе­ри­мен­ти с жи­ви хо­ра. Как­во мис­ли­те по то­зи въп­рос?

– В про­дъл­же­ние на поч­ти шест го­ди­ни съ­би­рах къс­че­та ин­фор­ма­ция, ко­и­то пос­те­пен­но ми изяс­ни­ха ед­на ужа­ся­ва­ща дейс­т­ви­тел­ност, за ко­я­то об­щес­т­во­то поч­ти ни­що не знае. Се­га ще Ви ка­жа са­мо ня­кол­ко съ­о­б­ра­же­ния и твър­де­ния в то­ва от­но­ше­ние. Съг­лас­но За­ко­на за из­пъл­не­ние на на­ка­за­ни­я­та из­пъл­не­ни­е­то на смър­т­ни­те при­съ­ди се из­вър­ш­ва­ше във все­ки та­ка на­ре­чен „ок­ръ­жен зат­вор“. Пре­ди око­ло 15 го­ди­ни по ре­ше­ние на По­лит­бю­ро на БКП из­пъл­не­ни­е­то на всич­ки смър­т­ни при­съ­ди в на­ру­ше­ние на за­ко­на за­поч­на да се из­вър­ш­ва са­мо в Со­фийс­кия цен­т­ра­лен зат­вор. Аз имах пър­во­на­чал­на при­съ­да от 12 го­ди­ни, но бях нас­та­нен при осъ­де­ни­те на смърт поч­ти две го­ди­ни и имам кон­к­рет­ни наб­лю­де­ния. Убе­ден съм, че по­ве­че­то от фи­зи­чес­ки здра­ви­те и мла­ди­те осъ­де­ни на смърт слу­же­ха ка­то до­но­ри на ор­га­ни, най-ве­ро­я­т­но из­на­ся­ни на не­ле­га­лен све­то­вен па­зар. От­дел­но от то­ва, как­то с осъ­де­ни­те на смърт, та­ка и с ре­ди­ца дру­ги зат­вор­ни­ци са из­вър­ш­ва­ни ме­ди­цин­с­ки ек­с­пе­ри­мен­ти и из­с­лед­ва­ния. Ре­ди­ца фак­ти в то­ва от­но­ше­ние съм спо­ме­на­вал в ня­кои от мно­го­брой­ни­те ми жал­би до во­ен­на­та про­ку­ра­ту­ра още по вре­ме­то, ко­га­то бях в зат­во­ра. На­дя­вам се на „но­во пар­ла­мен­тар­но вре­ме“, ко­е­то ще поз­во­ли да се раз­с­лед­ват те­зи прес­тъп­ле­ния.

– Гос­по­дин Ян­ков, ува­жение бу­ди Ва­ша­та твър­дост, Ва­ша­та ус­той­чи­вост. До­ри и днес Вие сте в ус­ло­ви­я­та на един не­пре­къс­нат и ма­си­ран бой­кот, има­те твър­де мно­го и твър­де теж­ки проб­ле­ми. От­къ­де чер­пи­те си­ли, за да оце­ля­ва­те и да вър­ви­те нап­ред?

– Ка­те­го­ри­чен съм, че ако не бях се­ля­нин, ня­ма­ше да из­дър­жа. Аз съм сел­с­ки чо­век и чер­пя си­ли­те си от зе­мя­та. Оби­чам да ора, да ко­пая, да ко­ся. Опи­я­ня­ват ме ми­ри­сът на пряс­но изо­ра­на зе­мя и на пряс­но око­се­но се­но. Не­съм­не­но ко­му­нис­ти­те са зна­е­ли, че зе­мя­та мо­же „да да­ва си­ли“ и да обус­ла­вя съп­ро­ти­ви­тел­на по­зи­ция в хо­ра­та, и дъл­ги го­ди­ни уни­що­жа­ва­ха връз­ка­та на чо­ве­ка със зе­мя­та, но при мен не ус­пя­ха да уни­що­жат та­зи връз­ка. Впро­чем пос­лед­ни­ят за­кон за зе­мя­та от­но­во слу­жи на ко­му­нис­ти­те в то­ва от­но­ше­ние и жал­ко­то е, че от опо­зи­ци­я­та са­мо два­ма ду­ши гла­су­вах­ме про­тив то­зи за­кон. Жал­ко е и то­ва, че Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ от­ка­за да из­лъ­чи ин­тер­вю­то, дадено на журналистката им Катя Цонкова с юри­ди­чес­ки­те ми съ­о­б­ра­же­ния про­тив то­зи за­кон.То­ва впро­чем не ме учуд­ва – та на­ли имен­но на то­ва ра­дио е зас­лу­га­та, че поч­ти са­мо бив­ши ко­му­нис­ти бя­ха пред­с­та­вя­ни за ис­тин­с­ка опо­зи­ция в Бъл­га­рия!

[Публикувано и на стр.314-317 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].