ДОСИЕТАТА НА ДС (13)

Относно:

1) изключително многобройните ми в продължение на две

десетилетия официални искания за достъп до документите

на престъпната комунистическа Държавна сигурност;

2) за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските

и съдебните органи;

3) и най-вече - за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга

отговорност от всяко отделно персонално отговорно престъпно лице,

за всяко отделно престъпление, свързано с мероприятията на ДС и извършено

както по времето на класическия комунистически режим, така и по времето

на действуващия от 1990 г. до наши дни посткомунистически мафиотски режим

До ръководството и членовете

на Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност на български граждани

към Държавна сигурност и разузнавателните служби

на Българската народна армия

площад „Александър Батенберг” № 1

кабинет № 308

1000 София

E-mail: Кns@nt52parliament.bg

До Борис Велчев –

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския мафиотски режим -

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

1000 София

чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,

E-mail: n.markov@prb.bg

Информационно копие:

До всички членове на чуждестранния

дипломатически корпус в и за България

(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички български и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,

І.

Само преди около две седмици, на 13 август, авторитетен член на вашата Комисия заяви в медиите, че „Комисията по досиетата не участвува в активни мероприятия и не прикрива доносници” (http://bulgaria.actualno.com/news_117327.html).

С настоящето писмо до всичките вас преди всичко изразявам своята пълна подкрепа на една такава стратегия, при което веднага изрично и ясно подчертавам своето категорично гледище, че тази стратегия, всъщност, тепърва трябва да бъде доказвана в реалната практика на Комисията, и че съмненията относно възможността тя да бъде реализирана са изключително високи, тъй като всичките досегашни аналогични комисии не са са занимавали с нищо друго, освен именно с участие в оперативните мероприятия на специалните служби на държавата; които служби, както много добре е известно, досега са били и продължават да бъдат част от структурата на формирания от КГБ и ДС български филиал на руската Червена мафия; и една от най-важните функции на които е била да прикриват всички престъпници от Държавна сигурност (включително и от нископоставения бранш на доносниците).

На второ место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че съмненията относно възможността да бъде реализирана една такава стратегия на Комисията са максимално високи и предвид на обстоятелството, че в цялата досегашна двудесетилетна практика на абсолютно всичките български държавновластнически структури не е имало нито един такъв истински случай; че най-типичен пример в това отношение е сферата на така нареченото „Правосъдие”, където единственото реално условие за назначение на служителите е тяхната преданна ангажираност с Държавна сигурност и нейните днешни мафиотски трансформации; и че на фона на досегашната ситуация е твърде съмнително дали реалното провеждане на една такава стратегия ще бъде позволено от Big boss–а на българския клан на руската Червена мафия.

На трето место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че в репертоара на оперативните мероприятия на всичките досегашни Комисии е влизало не само прикриването на всички, които са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност, но и пропагандно-оперативно-манипулативното позоваване в продължение на много години върху напълно фалшиви (и специално изработени с такава именно цел) т. нар. материали и досиета, с което е била преследвана целта за отстраняване от политическата и юридическата сцена на малцината, които са достатъчно личностно мотивирани и имат високата професионална компетентност и способност да се противопоставят на българския филиал на КГБ и на неговите днешни мафиотски трансформации, транасмутации и метастази.

ІІ.

Всичките вие, най-малкото от медиите несъмнено много добре знаете, че така нареченият „случай Янко Янков” е именно такъв.

1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността.

Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.

2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предният ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно разследване, а от Парламента съм поискал парламентарно разследване.

3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредната Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до така нареченото „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.

4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася за мен (при това без така нареченото „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!) аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.

На тази именно тема съм посветил официалните ми писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. Настоявам Комисията да изиска тези писма от Министъра на вътрешните работи и от предишните Комисии и да ги приложи в архивата си.

а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че е имало строго секретен оперативен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;

б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план (утвърден от генералите П. Стоянов и А. Мусаков) е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.

Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, става пределно ясно, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, които да бъдат предоставени на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.

в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено от генерал строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.

г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.

Изрично и ясно посочвам, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично и ясно е декларирал горепосоченото обстоятелство.

ІІІ.

1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува така наречения „Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.

Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.

Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въэобще не е бил виждал никаква документация.

Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.

2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.

3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.

4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: ►25 декември 2001 г.; ►26 декември 2001 г.; ►27 декември 2001 г.; ►28 декември 2001 г.; ►29 декември 2001 г.; ►20 февруари 2002 г.; ►21 февруари 2002 г.; ►22 февруари 2002 г.; ►26 февруари 2002 г.; ►27 февруари 2002 г.; ►28 февруари 2002 г.; ►01 март 2002 г.; ►02 март 2002 г.; ►03 март 2002 г.; ►04 март 2002 г.; ►05 март 2002 г.; ►07 март 2002 г.; ►08 март 2002 г.; ►21 март 2002 г.; ►25 март 2002 г.; ►26 март 2002 г.; ►15 април 2002 г.; ►16 април 2002 г.; ►17 април 2002 г.; ►02 септември 2002 г.; ►29 октомври 2002 г.; ►17 декември 2002 г.; ►07 февруари 2003 г.; ►08 февруари 2003 г.; ►21 февруари 2003 г.; ►04 август 2003 г.; ►05 август 2003 г.; ►06 август 2003 г.

5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен; впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”.

6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.

За станалото събитие г-н Кръстев официално обвини Министъра на вътрешните работи Георги Петканов, и така след известно време Министърът бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши достъп до него и получаване на ксерокскопия от същото.

7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

8) Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното: „Като имам предвид фактите, че: Þпрез последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията; Þче двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и Þче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//”

9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.

С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката, извършвана от Държавна сигурност и изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.

10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.

11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.

12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 / 24 юли 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.

б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 / 25 август 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото, военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г., и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.

ІV.

Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,

Настоявам за пълно и безкомпромисно разследване на абсолютно всички детайли на така описаната от мен фактическа обстановка на казуса.

V.

Дами и господа, членове на Комисията,

Позволете ми да изразя своето предположение, че ще предпочетете да не споделите съдбата на посочените двама починали (експерта и следователя) или съдбата на другия експерт, който едва остана жив след покушението върху него; и че, за да живеете, ще предпочетете да участвувате в оперативното мероприятие на специалните служби на Мафията и на държавата (която е само едно нискойерархично структурно звено от системата на Мафията). При това, все пак, позволете ми и да се надявам, че ще имате доблестта да поемете риска и да се съобразите с всички факти.

Моето изрично изразено искане към всичките вас е, когато обявявате съдържанието на документацията, която ви е предоставена от архива на тайните служби, да обявите и съдържанието на документацията, намираща се в прокуратурата – откъдето е видно, че става въпрос за фалшификация.

При това, едно такова ваше поведение ще бъде изцяло в пълно съзвучие както с логиката за Закона, така и с неговите изрични текстове – напр. в текста на Закона, в който се казва, че установяването на дейността се извършва включително и върху основата на собственоръчно написаните или подписаните декларации и други документи; в случая следва да имате предвид, че в конкретния казус по надлежния законов ред е оспорено и отхвърлено наличието за собственоръчност както на написването, така и на подписването.

При това, длъжен съм да ви кажа, че не само моят професионален нюх, но и изрично изразените гледища на моите приятели ни казват, че съществуват твърде много основания да се счита, че в услуга на управляващата Червена мафия вие ще предпочетете да участвувате в оперативно мероприятие, при което да обявите само фалшификацията, която ви е предоставена от архива на ДС, и че ще се опитате да игнорирате документацията, намираща се в Прокуратурата.

Проблемът, разбира се, си е ваш, а с моя аз вече доста отдавна съм свикнал, и той е, че при една такава хипотеза политическият ефект в България в полза на Червената Мафия ще бъде изключително минимален или дори никакъв, но ... няма да има обществена или държавна институция в света, към която да не се обърна за съдействие за обществено и съдебно установяване на Истината и за налагане на свързаната с нея лична Отговорност от всеки, който е извършил престъпление, включително и чрез тенденциозно и неверно манипулиране на фалшиви архивни документи.

И че като начало още през първите дни на септември с вас ще поиска да се срещне екипът на една немска телевизия, която пристига, за да прави специален двучасов филм за престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни слуги; в който филм аз ще участвувам като политически и юридически консултант.

22 август 2007 г. Янко Н. Янков