Характер и историческото значение на римския културен и общественополитически феномен
Римската култура е възникнала и е започнала да се развива едва през средата на ІІІ век пр. Хр., когато при гърците класическата култура вече е “останала назад в историята”, а елинистическата е достигнала своя най-голям разцвет. Несъмнено, в този хронологичен и пространствено-съседски контекст римската култура е изпитвала в изключително висока степен влиянието на гръцката, но въпреки това тя има своята отделна самостоятелна история и същност, както и своя отделен и самостоятелен език.
В най-общи черти римското общество е преминало през същите етапи на развитие, през които е минало и гръцкото, а именно разлагане на родовия строй и възникване на робството, основания върху експлоатацията на робския труд начин на производство, полисна обществена организация, разоряване на малките свободни собственици, републиканизъм, преход към военна диктатура. Но при цялата тази еднаквост на икономическото и социално-политическото развитие, възникването, възходът и упадъкът на гръцкото и на римското общество са протекли в различно историческо време, в различна географска среда, в различна международна обстановка, поради което и при съпоставката на двете общества ясно личат редица специфични особености.
Общо взето Рим повтаря изминатия от Гърция път, но го повтаря на много по-висока степен и в чувствително изменена и усложнена форма. Рим, развивайки се в хронологично много по-късен период от Гърция, е разполагал с възможността да намира готови модели на отговори на своите идеологически търсения, тъй като моделите на гръцкото общество са се оказали “напълно пригодни за вторична употреба”.
В същото време, обаче, “заимствувайки” от гърците тези модели, римляните още от самото начало разполагали с възможността да го правят чрез алтернативно или многовариантно “отбиране” или “подбиране” на онези модели, които най-добре са съответствували на техните традиции и интереси, при това и с възможността да ги приспособяват според специфичните нужди на своята конкретна историческа ситуация.
Така именно проявяващите се в римското общество културни и общественополитически модели и стилови форми, макар и да са били във висока степен повторение на гръцките, съвсем не са били “чисто”, “шаблонно” или “посредствено” повторение или подражание, а са били високо творчески видоизменено и адаптивно по своя характер повторение, поради което са представлявали макар и втори, но все пак самостоятелен античен културен и общественополитически феномен.
Значението на този феномен за по-късните модели на развитие на Западна Европа е изключително голямо, тъй като именно “римският феномен” е встъпил като свързващо звено между античната гръцка и съвременната западноевропейска културна и общественополитическа изявеност. Тук става въпрос, че почти до края на ХVІІІ и началото на ХІХ век формиращата роля на гръцката античност по отношение на западноевропейската цивилизация се е осъществявала не пряко, а косвено именно чрез (посредством) римския модел или вариант. Също така става въпрос, че най-дълбоката същностна разлика между западноевропейската и източноевропейската цивилизация се състои в това, че при източноевропейската цивилизация римският модел или вариант е бил свързващо звено в изключително слаба (почти граничеща с нулевата) степен.
В историята на културата и на политическите и правните идеи и учения е намерило израз гледището, че причината за решаващато значение за Западна Европа именно на “римския феномен” е в обстоятелството, че латинският език е бил много по-разпространен и познат, отколкото гръцкият. Подобно гледище, обаче, е повърхностно и неоснователно. Действително през първата половина на Средновековието и по времето на ранното Италианско възраждане гръцкият език е бил почти неизвестен в Западна Европа, докато латинският е бил познат на всички. Обаче периодът на най-голямото въздействие на културата на античността върху културата на Западна Европа е бил през ХV-ХVІ век, когато в Западна Европа гръцкият език е бил много добре познат. Което означава, че по онова време Западна Европа се е обръщала именно към “римския вариант” не поради лингвистични съображения, а поради напълно конкретни исторически съображения – тъй като този именно античен вариант най-добре е отговарял на манталитета, на културно-историческите и на обществено-политическите нужди.
[Публикувано като §3 на стр.29-30 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 3. ДРЕВНА ЕВРОПА. РИМ. - С., "Янус", 2006. - 412 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар