ГЕНОЦИД! (2)

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

І.

1. На 9-15 март 2007 г., в брой 151 на в-к „Политика” е публикувана статията на Палми Ранчев, озаглавена „Имоти за продан, или краят на прехода”, в която накратно се казва че: ►всяка седмица няколкостотин от най-организираните пенсионери се събират пред Народното събрание да протестират; ►тях ги подкрепят стотици хиляди, не по-малко недоволни; ►това са хора, които са обезсилени от роящите се политически лъжи и обещания по време на безкрайно проточилия се „преход”; ►протеста на пенсионерите е съпроводен от угризенията на децата им от това, че не могат да им помогнат; ►този протест в същото време е съпроводен и от препоръките, които им дават „активните доброжелатели” от правителствените кръгове, които ги съветват да продадат имуществото си, включително и апартаментите си, и с така напълнените си по този начин портфейли да дочакат края на дните си; ►тези доброжелатели от Правителството в същото време отказват „да обяснят защо бяха ограбени пенсионните фондове и защо сега 60% от възрастните живеят в абсолютна мизерия; отказват да обяснят както „няма ли вина държавата, че не е опазила техните пари”, така и защо в същото това време висшите държавни служители се возят в скъпи леки коли и харчат много пари за командировки; ►изрично се казва, че след като вече не е останало много за грабене, тъй като каквото можеше вече отдавна е ограбено и е в техните (на правителствените служители) джобове, сега „някои от тях искат да приберат и апартаментите на възрастните българи. И може би това ще се окаже наистина финалът на прехода”; ►в същото време същите тези правителствени служители се опитват да внушават на населението, че издръжката на пенсионерите тежи върху работещите, като по този начин се опитват да настройват поколенията едно срещу друго, да поставят пенсионерите под нравствен натиск и най-вече да отклоняват вниманието от себе си; ►ограбените от пенсионните фондове пари на пенсионерите всъщност днес са точно там, при политическия и икономическия елит, и че решаването на проблемите на пенсионерите се състои точно там, във възстановяването на ограбеното; ►че именно при възстановяването на ограбените пари пенсиите ще могат да бъдат увеличени двойно и дори тройно; ►че дори и тогава пак няма да е сигурно, че животът на възрастните хора ще стане поносим, тъй като освен ограбването по този начин върху пенсионерите са стоварени и много други видове ограбвания, към които е и постоянното повишаване на цените; ►че е очевидно, че „има откъде да се вземат недостигащите пари” и че „надеждите на една част от хората е в правителството, във вече не толкова новия главен прокурор и неговите подчинени. Или по-скоро в тяхната подмяна.”.

След като посочих този дълъг преразказ на съдържанието на статията, нека изрично подчертая, че категорично не съм съгласен с последните изречения на автора на статията, тъй като считам, че истинската надежда е и може да бъде единствено в Правото, и че съгласно изискванията на Правото не само трябва да бъде иззето ограбеното и да бъде върнато на легитимните му собственици, но и че трябва да бъдат най-строго осъдени всички, които са виновни за това ограбване. Защото пенсионерите нямат никаква нужда от правителствени и други видове мафиотски „помощи” и „грижи” от страна на техните палачи, а имат нуждата от Право и Справедливост, чрез които да им бъде върнато ограбеното, и именно чрез техните собствени пари те да имат възможността достойно да си плащат сметките за всичко, включително и за евентуално получаваните „грижи”.

ІІ.

Поне според моите проучвания първият виден български специалист в областта на теорията на управлението и политическият мениджмънт, който отдавна публично и официално е обявил и научно е доказал, че в България пенсионерите са подложени на геноцид, е Иван Ценов.

И тъй като за мен е изключително трудно да преразказвам неговите изследвания в това отношение, в настоящето си изявление пред българската прокуратура и пред другите български и европейски личности и институции ще се задоволя само с това, да посоча Иван Ценов като най-компетентния в тази сфера експерт, при което с оглед моето искане за образуване на досъдебно и съдебно разследване за геноцид, ще цитирам в цял обем три от неговите отделни изследвания; при което с оглед нуждата от по-специален визуален акцент върху отделни текстове, ще си позволя да ги променя единствено от гледна точка на шрифта.

ІІІ.

Още през септември-октомври 2000 г. Иван Ценов е дал публичност в медиите на статията си, която е озаглавена „ДЕСЕТ МИЛИОНА СТАРИ НЕГЪРЧЕТА”, съдържанието на която е следното:

Това е историята на геноцида над пенсионерите. Тя не се отличава от „цялата история”, но е несравнимо гадна. Гадна е откъдето и да я погледнеш.

Историята започна веднага след началото на „демократичните промени”. По-точно след „свалянето” на Луканов. Луканов бе свършил своята работа и станал неудобен. Но „кадровиците” се бяха подготвили. Сини, червени, оранжеви, зелени… Все достойни заместници.

Първият сигнал даде Иван Костов. Веднага щом получи право да говори, Костов обвини пенсионерите в "старчески егоизъм". Последваха редица „мерки". Целта бе една - изхвърляне на пенсионерите от обществото. В началото мерките бяха по-хлабави. С „победите на демокрацията” натискът се засилваше, за да стигне своя връх - КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.

Кодексът (така ще го наричаме накратко) бе приет на 2 декември 1999 г. Последен взе думата министър Иван Нейков:

„Аз съм убеден, че това, което беше резултат на общите ви усилия, отново е достойно за България - създадохте модерна, устойчива, обърната и към хората, които сега са пенсионери, и към хората, които ще станат пенсионери, система.

Искам да благодаря на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че бяхте страхотни!

Благодаря ви и ви желая огромен успех! (Ръкопляскания.)”

Да, г-н Нейков! Бяхте страхотни! Точно това искам да покажа.

Наближават Избори'2001. Идва времето на големите лъжи. Но този път има нещо по-особено.

Провалът на СДС, и то след "Януарското въстание", тегне. Тегне не само над СДС, но и над "братовчедите" от различни цветове. Туземната колониална администрация е уплашена. Костов говори, а мнозина пригласят, че има опасност за "цялата политическа система". Някакви "външни сили, не опозицията", готвели покушение над демокрацията. Даже заплашвали Костов със смърт.

В същото време БСП търси "компромати". Търси ги навсякъде. Така дойде новината от Бургас:

"Областната организация на БСП в Бургас разкрива пощенска кутия и телефон за анонимни сигнали срещу СДС”, обяви червеният депутат Любомир Пантелеев. Очаква се на тях да постъпват и конкретни данни за злоупотреба с пари, дадени на фондация "Бъдеще за България" на Елена Костова. "При мен има един сигнал, по който работим. Ще го оглася следващия месец", съобщи Пантелеев." (край на цитата).

Както се казва, "по слухове и други достоверни източници" БСП търси дамара на СДС и се готви да управлява.

"Виртуалната компроматна война" (ще отминем без коментар факта, че тези, които говорят за нея, не знаят какво е това "виртуален") запълва медийното пространство. Бръмбари, мафия, фондации, черни каси … Застаряващата туземна колониална администрация все повече прилича на тълпа изхвърлени на улицата проститутки. Гримът е размазан, пудра няма, чорапите са скъсани, дърпат се за косите, псуват се… Дано някой случаен минувач се излъже!

В тази обстановка казионните коментатори и анализатори се изпокриха. Няма анализи, няма бодряшки тон. Има страх и "снишаване докато отмине бурята". И както винаги, празни приказки.

Но да се върнем към историята на пенсионерите. Какво донесе на пенсионерите смяната на Закона за пенсиите - за по-кратко ще го наричаме Закона.

Задачата

Да направим сравнение между Кодекса и Закона. Да видим кой е "по-добър". Под "по-добър" ще разбираме този, който определя по-голяма пенсия.

Може би някой ще репликира, че това се подразбира, но не е така. След малко ще покажа, че Кодексът определя по-малка пенсия от Закона. Ще излезе, че г-н Нейков лъже или е некомпетентен. Но ако в термина "по-добър" г-н Нейков влага смисъл на орязване на пенсията, всичко си отива на място.

Как да направим сравнението? Много просто. Ще намерим разликата между размерите на пенсиите, изчислени по Закона и по Кодекса. За съжаление още сега трябва да навлезем в мръсните води на лъжата и демагогията. Г-н Нейков обикновено прави това сравнение, като взима пенсията от 1999 г. - тя е изчислена по Закона, с пенсията по Кодекса, но за 2000 г. За да бъде сравнението коректно, трябва да се използва една и съща година. След малко нещата ще станат пределно ясни.

Размер на пенсията по Закона

Ето формулата:

(1) PZ = IZ x BZ x 0,55 + IZ x BZ x 0,55 x 2 x (T - T0)/100,

където са използвани следните означения:

PZ - размер на пенсията по Закона;

IZ - индивидуален коефициент по Закона;

BZ - база за осъвременяване (в лева);

T - трудов (или осигурителен) стаж;

T0 - минимален трудов стаж за отпускане на пенсия - 25 г. за мъже, 20 г. за жени;

x - знак за умножение;

/ - знак за деление.

Формулата показва, че размерът на пенсията се формира от два члена.

Първият - IZ x BZ x 0,55, зависи от индивидуалния коефициент IZ и от базата BZ. Числото 0.55 е константа, която е определена по Закона.

Вторият - IZ x BZ x 0,55 x 2 x (T - T0)/100, е добавка, която увеличава размера на пенсията пропорционално на броя на годините (T - T0) над минималните (T0), необходими за отпускане на пенсия.

Размер на пенсията по Кодекса

Ето формулата:

(2) PC = IC x BC x (T/100),

където:

PC - размер на пенсията по Кодекса;

IC - индивидуален коефициент по Кодекса;

BC - база за осъвременяване (в лева);

T - също, като при Закона;

Пример:

Мъж има 40 г. трудов стаж (T = 40) и индивидуален коефициент IZ = 2. За простота ще приемем IZ = IC, тоест, че индивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса са еднакви. Приемаме също, че базата по Кодекса (BC) е 180 лв. (така е за тази година). Приемаме също, че базата по Закона е 10% по-малка от базата по Кодекса, тоест BZ = 0,9 x BC. Последното е в съответствие със статистиката от последните 2-3 години.

Пенсия по Закона (формула (1))

PZ = 2 x 0,9 x 180 x 0,55 + 2 x 0,9 x 180 x 0,55 x 2 x (40 - 25)/100 =231.66 лв.

Но пенсионерът няма да получи тази сума. Доколкото горната граница ("таванът") на пенсиите за 2000 г. е 160 лв., той ще получи само 160 лв., тоест 71,66 лв. по-малко от това, което определя формула (1). Това е ролята на тавана. Ако формулата не е "добре" измислена, "грешката" да бъде поправена. Но сега ще видим, че с "победата на демокрацията" формулите стават все "по-добри".

Пенсия по Кодекса (формула (2))

PC = 2 x 180 x (40/100) =144 лв.

Изводи от примера:

1. Ако няма таван, пенсията по Кодекса е с 87.66 лв по-малка от пенсията по Закона;

2. Пенсията по Закона е по-голяма от тавана;

3. Пенсията по Кодекса е по-малка от тавана;

4. Разликата (87.66) е по-голяма от две социални пенсии (40 лв. за 2000 г.);

5. Разликата е почти равна на половината от базата по Кодекса;

6. Ако индивидуалният коефициент по Кодекса е равен на единица (в примера е 2), разликата ще бъде около една четвърт от базата по Кодекса, тоест около 45 лв.

Ще добавя две неща.

1. Приехме, че индивидуалните коефициенти по Кодекса и по Закона са равни (IC = IZ). Но индивидуалният коефициент по Закона (IZ) винаги е по-голям от индивидуалния коефициент по Кодекса (IC). Изключението е при пенсионираните преди 1997 г. (при тях е в сила равенството IC = IZ). Когато индивидуалният коефициент по Кодекса е по-малък от индивидуалния коефициент по Закона, разликата между размера на пенсията по Закона и по Кодекса става още по голяма. Доколкото тази разлика е идивидуална, за всеки пенсионер трябва да се направят конкретни изчисления.

2. Извод 6 е валиден и в общия случай (Т различно от 40). В сила е следният резултат:

Ако

а) базата по Закона е с 10% по-малка от базата по Кодекса, тоест BZ = 0,9 x BC;

б) идивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса са единици, тоест IC = IZ = 1,

пенсията по Кодекса е по-малка от пенсията по Закона (прблизително) с една четвърт от базата по Кодекса (BC).

Като се отчете и влиянието на индивидуалния коефициент (пак при IC = IZ), може да се запише:

(3) загуби за мъже: PZ - PC = IZ x BC x 0.25

(4) загуби за жени: PZ - PC = IZ x BC x 0.30

Тоест, жените са ощетени с 5% повече от мъжете.

А какви допълнителни загуби за пенсионера внася разликата между индивидуалните коефициенти (вече поясних, че IZ е по-голям от IC за пенсионираните след 1997 г.) в общия случай?

Всяко намаление на индивидуалния коефициент с 10% води до увеличаване на загубите с 4%.

Например, ако идивидуалният коефициент по Кодекса е с 30% по-малък от идивидуалния коефициент по Закона, а за тези, които започват работа след 1997 г. това е оптимистична стойност, формули (3) и (4) добиват вида:

(3') загуби за мъже: PZ - PC = IZ x BC x 0.37

(4') загуби за жени: PZ - PC = IZ x BC x 0.42

Сравнението с формула (2) показва, че ако един мъж е работил 37 години (и си е внасял осигурителните вноски), Кодексът му определя половината (50%) от пенсията, която би трябвало да получи по Закона. Тоест, загубата е равна на пенсията по Кодекса! За жените това е валидно при трудов (осигурителен) стаж 42 г. Ако обаче пенсионерът е работил по-малко от 37 г. (за жени 42 г.), а това не би било нещо изключително, като се има предвид огромната безработица и размера на икономиката в сянка, загубата (изчислена в проценти) е по-голяма от пенсията по Кодекса.

Защо старите негърчета са 10 милиона?

Кодексът нанася удари не само на пенсионерите, но и на бъдещите пенсионери. А ударът върху децата е мултипликативен. Те също са бъдещи пенсионери, но те търпят загуби и от загубите на родителите си, и от загубите на прародителите си - дядовци и баби.

Но защо 10 милиона? Българите са 8 милиона. Ето защо.

За удобство ще приемем, че един пенсионер се е осигурявал 30 г. В наши дни много се коментира процентът на осигурителните вноски. За повечето работещи той е 32, но (пак за удобство) ще приемем, че е 30. От формула (2) следва, че при тези условия една година работа осигурява една година пенсия. Ако възрастта за пенсиониране е 63 г. (в момента плавно се отива към тази стойност), пенсионерът си е "заработил" пенсия до 93 г. Ако живее повече от 93 г., пак ще получава пенсия, но не от своите вноски - те са изчерпани (пренебрегваме лихвата!). Ако живее по-малко от 93 г., останалият жив съпруг (съпруга) получава 20% от пенсията на починалия. Докато е жив.

Ясно е, че случаите са индивидуални. Тогава? Ще погледнем в статистиката. Колко е средната продължителност на живота в България? Мени се. Напоследък особено много и то "надолу". Но нека (отново за простота, но и доста близо да реалността) приемем, че е 73 г. Какво излиза?

Средно статистическият пенсионер живее 10 г. след пенсионирането си. А си е заработил пенсия за 30 г.

Ето как стават 10 милиона стари негърчета!

Чудовището КОДЕКС глозга кокалите на средно статистическия пенсионер двадесет години след смъртта му.

Гадно, нали!?

Сега ще се занимаем с туземната колониална администрация (някои я наричат "политическа класа") на България. Ясно е, че тези "екстри" дължим на нея. Поне такава е официалната версия.

Вече казах, наближават избори. Каква е тактиката. Трябва да се подчертаят различията! Политиците трябва да изглеждат различни! За да има "избор"!

А има ли избор?

Хайде да си представим следната картинка. Срещам се с г-н Първанов - председателят на БСП, и му показвам това, което прочетохте дотук. Разбира се, г-н Първанов е напълно съгласен с мен и най-отговорно ми заявява, че БСП е водила люта битка със СДС при приемането на Кодекса. Припомня ми г-н Първанов, че СДС има абсолютно мнозинство в пленарната зала и че нещата могат да се поправят, ако БСП спечели убедително изборите през 2001 г. Аз се правя на съгласен и правя следното предложение:

Г-н Първанов, тези данни са най-впечатляващият "компромат" за СДС. Представяте ги пред обществото и обещавате, че ако спечелите изборите с абсолютно мнозинство, първият закон, който ще приемете, ще бъде "Закон за промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване". Така ще направите най-силната заявка за убедително спечелване на изборите и най-важното, ако изпълните обещанието, ще спестите мизерията на милиони българи.

Как мислите, че ще реагира г-н Първанов? Да припомним някои факти.

На това място имах намерение да приложа част от стенограмата от "историческото заседание на 38-то Народно събрание, проведено на 30 ноември 1999 г". Заседанието, на което се приема Кодексът.

Чл. 70 - Размер на пенсията.

Естествено "социалистите" имат предложения за промени. Предложения за увеличаване на размера на пенсиите. Естествено "демократите" са против предложените промени и "си гласуват" своето предложение.

Ако бях приложил стенограмата, коментарът щеше да е излишен, но сега е наложителен.

1. Основният говорител на "социалистите" е г-жа Масларова - бивш социален министър. Това внушава, че доводите на "опозицията" би трябвало да бъдат добре аргументирани. Нищо подобно. Г-жа Масларова демонстрира пълна некомпетентност. Е, в такива случаи винаги възниква съмнението, дали наистина е толкова некомпетентна или ролята е такава

Добре, да приемем, че г-жа Масларова е "политическо лице" и лошо е изпълнила ролята на говорител. Но нима "математиците" в БСП не можаха да направят анализа, който вие прочетохте!? Да си призная - раздвоен съм. Като знам, че акад. Сендов е точно толкова математик, колкото и Иван Костов, приемам, че този пропуск е от некомпетентност. Всъщност моето "посещение" при г-н Първанов има за цел да поправи последиците от тази възможност.

2. Предложенията на "опозицията" са за промяна в изчисляването на индивидуалния коефициент и промяна от 1% на 1.5% за всяка година трудов (осигурителен) стаж.

Министър Нейков опонира:

„От 1 януари 1997 г. със Закона за пенсиите беше изменена базата, от която се изчисляваха осигурителният стаж, осигурителните вноски, откъдето всъщност се черпят осигурителните права на хората. Затова не бихме могли след 1 януари 1997 г. да говорим за средна месечна заплата, след като вече законът говори, и то този, който сега вече отменяме, говори за среден осигурителен доход ...

…Абсолютно необходимо е това разделяне - до 31 декември 1996 г., просто една е била уредбата тогава, и след 31 декември 1996 г., когато се въвежда нова уредба, с която ние сега всъщност трябва да се съобразим. Благодаря ви.”

Та какво излиза!? Г-жа Масларова е против текст от Кодекса, който е почти буквално преписан от Закона, "подобрен" по предложение на кабинета на Жан Виденов!

Съмнявате се? Добре. Ще прочетете сами.

Ето какво са приели "социалистите" на 3 март 1996 г.:

Чл. 11 (1) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата.

Ето какво са приели "демократите" на 30 ноември 1999 г.:

Чл. 70 (3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

Ясно ли е кои са "братовчедите"? Ясно ли е, че Жан е първи братовчед на Иван!

Текстът на чл. 11, ал. 1 е едно недоразумение. Там се прави опит да се сумират величини с различна дименсия. До 1997 г. се говори за "средномесечно брутно трудово възнаграждение или доход", което е в лева, а след 1997 г. се визира "трудовия му стаж след тази дата", който се изчислява в години, тоест има дименсия време. Чудо! Събираме левове с време! Да, бе! Социалистите са прави! Нали за бизнеса "Времето е пари"! Досещате ли се какво ще скандират преди Избори'2000 "червените бабички" - "Времето е наше!"

Майтапът си е майтап, но да видим къде е "зарито кучето".

Проблемът изобщо не е в това, че вместо "брутно трудово възнаграждение" се взема "дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски". Проблемът идва от това, че по Закона (преди поправката на "братовчедите" от 1 март 1996 г. - чл. 11) пенсионерът си избира 3 последователни години, които му дават максимален индивидуален коефициент. Естествено, че когато индивидуалният коефициент се изчислява от всички осигуровки (а това също е трудно атакуемо решение), той е по-малък. Но както видяхме, първата поправка в тази посока е направена от самите "социалисти" през март 1996 г.

Това, което наблюдаваме в пенсионната политика, е характерно за целия посткомунистически период. Става дума за това, как една добра идея може да бъде напълно компрометирана от нейната реализация.

Идеята на Кодекса е приемлива. Тоест структурата на формула (2) не вещае априорна опасност. Ако за всяка година труд (осигуровки) се дава не по 1% от осъвременената база, а по 2%, пенсиите ще станат двойно по-големи, а загубата от смяната на Закона с Кодекса ще бъде нула. Ако пък бе прието предложението на "братовчедите", загубите щяха да бъдат наполовина.

Защо не бе прието предложението на "братовчедите"?

Попритиснат Нейков би отстъпил до последния рубеж: "Няма пари!"

Така той бяга от същинския въпрос: „Защо няма пари?”

Но за парите по-късно. Сега ще изясним един друг въпрос.

Защо Кодексът влиза в сила точно от 1 януари 2000 г.?

Отговорът на този въпрос хвърля светлина не само върху последиците от театъра, наречен "Януарско въстание", но и върху цялостната схема на т. нар. социална политика. Отговорът на този въпрос показва, че България "се управлява" от хора, за които трябва да бъде създадено специално законодателство. Отговорът на този въпрос показва, че става въпрос за особено опасни престъпници, чиито престъпления налагат използването на думата геноцид.

И така. Защо точно от 1 януари 2000 г. влезе в сила Кодексът?

Ще изчислим каква трябва да е пенсията за 2000 г., ако се използва Законът.

Законът има един съществен белег, който го прави неизползваем при условия, аналогични на времето след скока на цените в края на 1996 г. и в началото на 1997 г. Тогава инфлацията за няколко месеца надхвърли 1000%. От началото на 1997 г. заплатите бавно запълзяха нагоре, като в края на 1997 г. реалният им размер (покупателната сила) доближи 70-80% от нивото на 1996 г. Така, ако средната за страната заплата през 1996 г. бе около 15 (деноминирани) лева, през 1997 г. средната заплата стана около 100 лв.. Тази тенденция се запази и през следващите две години.

Така възникна сериозен проблем при прилагането на Закона. Доколкото базата по Закона (BZ) се получава като средно аритметично на средните за страната заплати от предходните 3 години, а те бяха от порядъка на 5 - 15 лв., пенсиите за 1997 г. осигуряваха сигурна и бърза смърт на 2.5 млн. пенсионери. С малки подобрения тази картина се запази до 1999 г., която все още включваше 1996 г. - годината на големия скок на инфлацията. Управляващите естествено реагираха. Те "благородно" приеха временни поправки в Закона, за да не измрат пенсионерите. Но нивото на пенсиите остана ненормално ниско.

Ето някои конкретни данни, за да станат нещата по-осезаеми.

Базата по Закона (BZ) за изчисляване на пенсиите през 1999 г. бе около 88 лв. За сравнение ще припомним, че сега тя е 180 лв. Но това е базата по Кодекса (BC). Защо разликата е толкова голяма?

Има две причини. Едната е следствие на това, че по Кодекса се взема само предходната година. Другата също е ясна, но изрично ще я припомним, заради г-н Нейков. Базата по Закона за 2000 г. трябваше да бъде около 143 лв. Като разделим 143 на 88 и превърнем резултата в проценти, ще видим, че бюджетът за пенсиите през 2000 г., ако бе запазен Законът, трябваше да бъде с 62.5% по-голям от този за 1999 г. Като се има предвид, че бюджетът за пенсиите през 1999 г. бе почти 2 млрд. лв., бюджетът за 2000 г. трябваше да е 3.25 млрд. лв. А той е около 2.138 млрд. лв. Тоест, номинално (без отчитане на инфлацията) бюджетът за 2000 г. спрямо този от 1999 г. е само с 4.2% по-голям. Дори не покрива инфлацията!

Сега можем да дадем окончателен отговор.

Рязкото намаляване на пенсиите ("по естествени причини") след скока на инфлацията през 1996 г. изигра роля на "имунизация", за да се "узакони" по-незабележимо двойното намаляване на пенсиите за години напред. Това е още едно от "достойнствата" на "Януарското въстание"!

Тарикатлъците на Нейков

Казвам на Нейков, защото той е "фронтменът на бандата". Той е на сцената, но "работата" е поверена в компетентни ръце.

Сега ще се поставим на мястото на "бандата". Какво бихме направили, ако "заданието" е категорично: "Бюджетът за пенсииите за 2000 г. трябва да остане като този от 1999 г." Как какво? Ще "преустроим" Закона за пенсиите. Нещо повече, ще го наречем Кодекс. Ще заменим някои термини с други (но със същото предназначение), ще променим "пода" и "тавана" на пенсиите и т. н.

Но най-важното е да не променяме бюджета!

Така стигаме до НОВАТА ФОРМУЛА. Тя е неатакуема. От гледна точка на "принципите на демокрацията" тя превъзхожда старата. Но ще сложим такъв параметър - 1% за всяка година осигуровки, че средната пенсия да стане два пъти по-малка. След това рапортуваме: "Заданието е изпълнено!"

Дотук добре, но трябва и димна завеса. Така "фронтменът" ще се чувства по-уверен на сцената. Ще се поразмие обстановката, за да се прикрие главното.

Та какви са тарикатлъците?

1. Нейков сравнява пенсиите от 1999 г. с тези от 2000 г. Вече знаем, че това е некоректно, но повтаряно от социалния министър и премълчавано от "опонентите" мирише на прикриване на престъпление.

2. В случаите, когато изчислената пенсия за 2000 г. е по-малка от пенсията за 1999 г., решението е "великодушно" - запазва се старата пенсия. Казано с други думи, спестява се увеличението от 62.5%, което би се получило, ако Законът не бе заменен от Кодекса. Но за това се мълчи. Мълчат всички - "братовчеди" от различен цвят, анализатори, медийни величия, външни ментори… и отново прикриват престъплението.

3. Вдига се "таванът" на пенсиите. През 1999 г. той е 111 лв. - 3 социални пенсии от 37 лв. През 2000 г. "таванът" става 160 лв. - 4 социални пенсии от (вече!) 40 лв. Този тарикатлък има и друг, много "по-принципен" смисъл. Комбиниран с ФОРМУЛАТА, той увеличава социалната диференциация сред пенсионерите. И тук разкриваме една "блестяща" идея. Новият начин за изчисляване на индивидуалния коефициент има интересна политическа интерпретация. Като знаем каква е "демокрацията" у нас, изборът на 1997 г. - годината на "Януарското въстание", за демаркационна линия, след която при формирането на индивидуалния коефициент се включват всички години, можем да прозрем замисъла на "заявителите": "Демокрацията изисква вярност поне до пенсия!"

4. Ще се спрем по-подробно на един особен тарикатлък. От една страна той дава принос в димната завеса, но от друга страна той отменя една дългогодишна пенсионна практика, която грубо нарушаваше Закона. Става дума за изчисляването на трудовия (осигурителния) стаж за тези пенсионери, които са работили при няколко категории труд.

По Закона се определят 2% увеличение на пенсията за всяка година труд в повече от минималния трудов стаж, необходим за отпускане на пенсия. И тук е допуснат един "пропуск". Законодателят не споменава нищо за различните категории труд. Логиката е очевидна - трудът трябва да се приведе към трета категория, за да се спази смисълът от въвеждане на различни категории труд. Но практиката беше друга. Годините, които бяха в повече, се привеждаха към тази категория труд, по която е отпусната пенсията. И какво ставаше?

Ето един действителен пример. Пенсиониран при условията на труд първа категория е работил и след пенсионирането, но при условията на труд трета категория. Работил е 30 г. и би трябвало да получи увеличение на пенсията 60%. Но прилагането на закона е друго. Трийсетте години се преобразуват в 18 г. - (30 / 5) x 3, и увеличението става 36%, тоест с 24% по-малко. А за това няма никакво законово основание. Но има "практика", има някакви "вътрешни наредби".

При възникналия съдебен спор делото стигна до Върховния административен съд, но и той защити противозаконната практика. Защити я без каквито и да е аргументи. Просто потвърди решението на Софийски градски съд, в което също липсваха подобаващи за такава институция аргументи. "Така е, защото е така" - това бяха аргументите.

В Кодекса този пропуск е отстранен. Когато се изчислява броят на годините трудов (осигурителен) стаж, целият стаж се привежда към труд трета категория.

Съблазнява ме мисълта, че "бандата" се е поуплашила от досегашната "практика" и с тази промяна прави опит да заличи следите на едно мащабно и дълготрайно престъпление. Но това "отстъпление" не променя крайния резултат - средната пенсия е намалена наполовина.

Как трябва да се атакува Кодексът?

Злодеянието е сторено, но нещата са поправими. Трябва да се "пипнат" параметрите на формулата.

Какви да бъдат основанията за това?

Няма да говорим има ли или няма пари! Да видим каква е съдбата на пенсионните вноски. Средностатистическият пенсионер ползва приблизително една трета от тях. А къде отива останалата част - две трети? В пенсионния фонд. И какво става с тези (немалко) пари? Те са в банка. А банката дава кредити. Дава кредит например на внука, за да завърши образование. И каква стана тя!?

Какво е справедливото решение?

Идеята на Кодекса е комбинация между две концепции. От една страна "задължителното" осигуряване е израз на Солидарност. От друга страна размерът на пенсията зависи от индивидуален елемент - осигурителен стаж и размер на вноските.

Справедливото решение на проблема трябва да се търси в посока на максимално възвръщане на осигурителните вноски на семейството на пенсионера. Съществуват различни практики, но Кодексът е останал сляп. Би могло след пенсиониране натрупаната сума да се дава на влог и пенсионерът да я ползва по свое желание. Естествено с ограничения, които максимално да намалят риска от преждевременно "стопяване" на влога. След смъртта, сумата която остава, да се дава на живия съпруг. Ако и той почине и все още има останали пари, да бъдат разпределени между наследниците. Така поне погребенията ще са подсигурени, че днес и те са огромен проблем.

Има и други решения. Може да се намали рязко осигурителната вноска - дори наполовина. Политиците веднага ще подкрепят г-н Нейков: "Да, ама трябват пари! А пари няма!"

Защо"няма пари"?

Всъщност какво означава "няма пари"?

Не са предвидени в бюджета. Защо? Защото казват, че "няма пари".

А защо казват, че няма пари?

За пълен отговор, ни трябва "цялата история". Историята на разграбването и разсипването на България в годините на "промяната".

Всъщност пари има. Ако искаме да припяваме на медийните "мастодонти", трябва да припомним, че има пари за къщата на Бисеров, има пари за часовника на Цонев, има пари за дечицата …

Естествено няма да се включваме в информационната мъгла. Пак ще бръкнем надълбоко.

Има пари за "кредитните милионери".

Има пари за "организираната престъпност".

Къде е организираната престъпност?

1. Липсват "касовите бележки" за външния дълг.

България има външен дълг около 10 млрд. долара. Един от "аргументите" за липсата на пари звучи така: "Трябва да плащаме на кредиторите!" И плащаме! А защо плащаме?

През лятото на 1993 г. на "закрито заседание на парламента", сиреч тайно, дългът на Външно-търговска банка бе трансформиран в държавен дълг. Така "всички ние" станахме длъжници. На кого? На Лондонския и на Парижкия клубове. Тези "клубове" защитават интересите на около 300 частни банки. Но информация за структурата на дълга няма. Няма информация за това, кой колко е давал и на кого е давал. Липсват "касовите бележки"!

Излиза, че се работи "на сянка". Външният ни дълг е в сянка! Какво ви напомня това? Икономика в сянка, Черна икономика!? Няма "касовите бележки" за 10 млрд. Долара, и нищо! А ако ви хванат без касова бележка, например купили сте тоалетна хартия за 1 лв., ще ви глобят 5 лв. Министър Радев!?

2. Икономиката в сянка е основният инструмент за разбогатяване на шепа бандити и разрушаване на икономиката на България. Тя е основната причина да "няма пари".

Тук стратегията е обратна. Десет години статистиката нагло лъже за размера на икономиката в сянка - около 20%. Истината е друга - 400%! Грубо казано, бюджетът на България е пет пъти по-малък от възможния бюджет. В унисон с това е и едно от върховите постижения на "синьото" правителство: Частният сектор дава 70% от Брутния вътрешен продукт, а покрива (за 1999 г.) само 7% от пенсионния фонд!

3. Прикриване на "кредитните милионери".

Дългът на кредитните милионери е над 120 милиарда германски марки. Но и "управляващи", и "опозиция" отново крият истината.

8 октомври 1997 г., 9:07 ч. Второ четене на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА БАНКОВАТА ТАЙНА ЗА ЛИЦА С НЕСЪБИРАЕМИ КРЕДИТИ.

По предложение на дипломирания келнер Йордан Цонев (СДС) се променя името на закона - ЗАКОН ЗА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НЕОБСЛУЖВАНИ КРЕДИТИ.

Гласуват 125 народни представители: 124 "за", против няма, 1 въздържал се.

Няма да се спираме на цялата "информация". Да видим само какво става с чл. 3.

В ал. 2 има текст: "дата на отпускане на кредитите".

Но дипломираният келнер е на своя пост. Той предлага нов текст: "дата, от която е преустановено обслужването на кредита".

И информацията за реалния размер на необслужения кредит изчезва!

Гласуват 160 народни представители: 154 "за", няма против, 6 въздържали се. Член 3 е приет!

И за да си бъде всичко по "братовчедски", думата взема Георги Божинов (ДЛ):

"Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители! Упълномощен съм от името на народните представители на Демократичната левица да заявя, че ние подкрепихме този закон по принцип, подкрепихме всички текстове. И сме дълбоко убедени, че това е един необходим на българското общество закон. Той дава възможност обществото да получи една истина, да направи една решителна крачка в борбата с престъпността и с хората, които са злоупотребили. ..."

Но г-н Асен Агов с възмущение заявява, че е изплатил задълженията си. Сигурно и други са сторили това. Взел Агов кредит от 1.8 млн. долара през 1992 г. и го "изплатил", барабар с лихвите, с 30 хил. долара! Бинго! Ще питате за "другите". Да не би Агов да е привилегирован! Абсурдно!

И след всичко това "да има пари" за пенсионерите!

Разбирате ли защо тази история е толкова гадна!

А г-н Гл. Прокурор търси организираната престъпност! Къде ли?

22 септември - 4 октомври 2000 Г. Иван Ценов

*

ПОСЛЕСЛОВ

Винаги има какво да се добави към един текст. Сега, след като материалът отлежа, реших да добавя нещо, което съм пропуснал. Впрочем в основния текст съм намекнал, но много лаконично. Става дума за "проекциите на Януарското въстание".

Много пъти съм писал за "целите и задачите на Януарското въстание". Ще припомня основното.

Театърът, който се разигра през зимата на 1996-1997 г., послужи за димна завеса, за да се заметат следите на извършените дотогава престъпления и да се създаде благоприятна "атмосфера" за следващите престъпления.

С дирижирания скок на инфлацията в края на 1996 г. - над 1000 %, бяха окончателно заличени спестяванията на милиони българи - 40 милиарда лева към 1989 г. Едновременно с това бяха "опростени" дълговете на т. нар. кредитни милионери - 120 милиарда германски марки (като минимум) за периода 1987-1996 г.

Прехвърлянето на вината изцяло на Жан Виденов, а той да бе свръх-човек не би могъл да направи всичко това, определи политическата конфигурация за следващите четири години. СДС пое "управлението", а БСП мина в "опозиция". Като отминем оперетните изяви на Жорж Ганчев, предизвикващото смях напъване на Александър Томов и познатата до болка игра на ченгетата около Ахмед Доган, действията на "основната опозиционна сила" БСП бяха напълно парализирани. (Всъщност това бе една от основните цели на провала на Виденов.)

Четири години споровете между СДС и БСП завършват така: "Вие, които докарахте пенсиите до 2 долара и заплатите до 5 долара, нямате право да говорите!"

Четири години БСП не намери верния отговор. Не че не го знаеше, беше й забранено!

Така най-точната оценка за "управлението" на СДС е: "безотговорно"!

СДС изпълняваше нарежданията на тези, които го поставиха "на власт". СДС се отчиташе пред Властта - истинската власт.

Приемането на Кодекса е една от проекциите на "Януарското въстание". Това го писах по-горе. СДС довърши "работата" на БСП. СДС прие такъв закон за пенсиите (Кодекса), който обвърза завинаги пенсиите на българите с "петте долара заплата" в края на 1996 г.

Та какво друго може да се очаква от бандата "начело" с фатмака от идеологическата полиция на Живков Иван Йорданов Костов.

12 октомври 2000 г. Иван Ценов

ІІІ.

Следва буквалното съдържание (текст) на втория доказателствен материал на Иван Ценов, озаглавен „ГЕНОЦИД С МАСКА "ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ"”

Тази история е толкова гадна,че едва започнах да я описвам. Но щом съм почнал, трябва да завърша.

Това е историята на геноцида над пенсионерите. Тя не се отличава от "цялата история", но е несравнимо гадна. Гадна е откъдето и да я погледнеш.

Историята започна веднага след началото на "демократичните промени". По-точно след "свалянето" на Луканов. Луканов бе свършил своята работа и станал неудобен. Но "кадровиците" се бяха подготвили. Сини, червени, оранжеви, зелени …Все достойни заместници.

Първият сигнал даде Иван Костов. Веднага щом получи право да говори, Костов обвини пенсионерите в "старчески егоизъм". Последваха редица "мерки". Целта бе една - изхвърляне на пенсионерите от обществото. В началото мерките бяха по-хлабави. С "победите на демокрацията" натискът се засилваше, за да стигне своят връх - КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.

Кодекса (така ще го наричаме накратко) бе приет на 2 декември 1999 г. Последен взе думата министър Иван Нейков:

"Аз съм убеден, че това, което беше резултат на общите ви усилия, отново е достойно за България - създадохте модерна, устойчива, обърната и към хората, които сега са пенсионери, и към хората, които ще станат пенсионери, система. Искам да благодаря на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че бяхте страхотни! Благодаря ви и ви желая огромен успех! (Ръкопляскания.)"

Да, г-н Нейков! Бяхте страхотни! Точно това искам да покажа.

Така започнах статията „Десет милиона стари негърчета”. Беше преди около година. Благодарение на г-н Минчо Минчев, гл. ред. на в. "Нова зора", статията достигна до хиляди читатели.

През тази една година в България станаха някои промени. Бандата на Костов едва дочака смяната на караула. Изпаднала в кома, бе изпратена в реанимацията. Оттам чат-пат се чуват някакви стонове, за да не си помислим, че е умряла. Пък и да отвлича вниманието от смяната - бандата на Симеон. Поредно обновяване на туземната колониална администрация. Смяна на трупата, на актьорите, а сценарият и ролите са същите.

Докато слугинажът от всякакъв вид се "чуди" какво ще излезе от поредната подмяна, само и само да се печели време в полза на установеното статукво, на страниците на в. "Нова зора" нямаме право на замижаване. Още сега трябва ясно да заявим това, което виждаме.

Следващите редове отново ще бъдат за най-уродливото, за най-циничното от престъпленията през "годините на демокрация" - геноцидът над пенсионерите.

В последните дни все повече хора, обикновени хора, определят процесите в България като терор. Не е трудно да се досетим, че такива мнения са повлияни от терористичните актове в Америка. Да, можем да определим и пенсионната политика като тероризъм - тероризъм с друго лице.

Но веднага искам да предупредя. По броя на жертвите тероризмът е едва на трето място в четворката: геноцид, война, тероризъм, криминални престъпления.

Преди да премина към това, което ме подтикна отново да пиша за пенсионната политика, ще припомня един факт.

Днешните пенсионери са от поколението, което търпеше лишения, за да бъде изградена "материалната база на комунизма". Казано на "западен" език, днешното поколение работи в период, в който основната макроикономическа дилема "потребление-инвестиции" бе силно доминирана от втората си част - инвестициите. И точно тогава, когато трябваше "да обере плодовете на своя труд", сякаш за благодарност, бе подложено на геноцид. И тук не става въпрос само за материален аспект, но и за морален. Повече от 10 години ясно идентифицируеми кръгове трансформират създадения от няколко поколения българи огромен национален капитал в лично богатство. И разсипват всичко, което създава условия България да има статут на национална държава. И в същото време вменяват на тези хора, че са работили напразно, че са създали "безполезни индустриални мастодонти", и какво ли още не.

А сега да се насочим към темата. Тя е същата. Пенсионната политика като геноцид над милиони българи - пенсионери и бъдещи пенсионери. Тоест, геноцидът над всички българи.

Първо искам да уведомя читателите за опитите ми да поставя въпроса за пенсионерите пред тези, които всеки ден се кълнат, че работят за народа.

Веднага след публикуването на статията, поисках срещи с представители на НОИ. Заедно с баща ми, 86 годишен, се срещнахме последователно с шефа на СУСО (софийският клон на НОИ), а след това със самия г-н Христосков - шеф на НОИ. Резултат - никакъв. А това, което видяхме там, позволете да го спестя. Пък и трудно се описва. Едно трябва да се знае, от такива хора нищо добро не може да се очаква!

Опитах се да направя по-широко представяне на резултатите от анализа на КЗОО, като предложих резюме на статията на в. "Труд". Резултат - никакъв. И отново ще ви спестя подробностите.

При среща с президента Стоянов (случайна, г-н Стоянов имал принцип да не се среща с хората, освен на улицата) баща ми уреди да ни приеме икономическият съветник на президента г-н Ангарски. От г-н Ангарски поискахме нещо просто и напълно в рамките на закона - да ни отговори писмено, дали анализът в статията "Десет милиона стари негърчета" е верен. Отново ще спестя подробностите. В интерес на истината г-н Ангарски беше много любезен и дори показа съпричастност. И пак в интерес на истината трябва да кажа, че писмен отговор до днес няма. Повече от половин година.

Бих могъл да ви разкажа и за други срещи, например с г-н Първанов, но ще спра дотук.

Какво да очакват пенсионерите от новите управници. Рекламата, която си направиха, говорейки за почтеност във всичко, за нов морал, за големите си доходи, за жертвата, която правят в името на България, за образователния си и професионален ценз, е поредният кьорфишек. Така е, поредни избори - поредни лъжи и лъжци.

И геноцидът над пенсионерите продължава. А тенденцията е към засилване. И точно това ще обясня.

Нейков си отиде, дойде Шулева. И започна да говори. Няма как. Въпреки указанията на своя "командир". Ако я чуе някой не толкова изкушен в икономиката и пенсионните дела, може и да се излъже. Но да чуем г-жа министърката. Записът е от предаването "Неделя 150" от 26 август 2001 г.

Водещ: - Смятате ли, министър Шулева, че разпределението на доходите е пазарно у нас, досега, че не е дефектно?

Л. Шулева: - Ами доста, така, интересни мнения чух преди малко от участниците в разговора и, така, бих казала, и доста противоречиви. От една страна, се казва, че няма пазар на труда. Аз твърдя, че има пазар на труда, само че черен.

Водещ: - Черен?

Л. Шулева: - Да. Определено смятам, че има черен пазар на труда в България, което никак не е добре за икономиката на страната.

Водещ: - Може да участвате и вие.

Б. Божинов: - Има съгласие, не възразяваме.

Б. Данев: - Напълно съгласни сме с г-жа Шулева, напълно.

Л. Шулева: - Така ли? Не, понеже твърдението мисля, че на г-н Божинов беше, че няма. Значи да се разберем: има, но черен.

Б. Божинов: - Не, за черен пазар съм съгласен. Съмнения няма.

Л. Шулева: - Така. По-нататък едно друго твърдение, което се изказа, нали, че така не трябвало да се регулират заплатите, че тя, минималната работна заплата, не означавала нищо и работодателите винаги плащали по-високи заплати от тези, които показват. Значи хем се казва, че не трябва да се увеличава, хем те казват в същото време, че плащат по-високи заплати. Тогава какъв е проблемът?

Б. Божинов: - На тези, които заслужават само.

Л. Шулева: - Ами какъв е проблемът тогава? Значи имаме изпреварване на средните реални работни заплати, които работодателите плащат, така че няма никакво притеснение, че минималната работна заплата ги догонва може би или аз не разбирам нещо. Защото се каза, че едва ли не минималната работна заплата изпреварвала, нали - нещо, с което мисля, че си противоречите с изказванията, които до момента се направиха. Значи аз мисля, че минималната работна заплата е крайно време да върви напред, защото 56 стотинки на час е едно изключително ниско заплащане на труда. Така че ние наистина трябва да вървим към повишаване на тези минимални часови ставки, за да може хората да имат мотивация да работят. И по-малко да бъдат тези, които плащат една заплата на ръка и друга по ведомостите.

Водещ: - Само да отворя една скоба, министър Шулева, не вярвам в тази цифра, че 300 хиляди души получават минимална работна заплата.

Л. Шулева: - Четиристотин хиляди.

Водещ: - Даже повече?

Л. Шулева: - Да.

Водещ: - Можем ли да бъдем сигурни, че 400 хиляди души у нас получават минималната работна заплата?

Л. Шулева: - Да, можем да бъдем сигурни, че се осигуряват на минимална работна заплата. В това можем да бъдем сигурни, тъй като...

Водещ: - Има малка разлика.

Л. Шулева: - ...да, има, има малка разлика, определено, но това са хора, които официално получават тази минимална работна заплата. И още по-зле, ако са повече хората, тоест ако са по-малко, защото не се внасят нужните осигуровки.

Водещ: - Това вече е истина, която всеки я знае.

Л. Шулева: - Ама докога ще продължаваме така? Аз мисля...

Водещ: - А какво ще направите вие?

Л. Шулева: - Ами вижте, нашият пазар на труда е прекалено либерализиран. Значи такова нещо в България, ако те хванат да работиш без договор или да получаваш една заплата по договор и съвсем друга в, нали, реално плащане, санкцията е някъде от 200 до 500 лева. Такова чудо по света няма. Не че са толкова лоялни и на Запад работодателите към бюджета и към плащанията изобщо, а чисто и просто там законите са такива, че превантивно ги предпазват от подобни неща. Така че аз мисля, че в това отношение ние сме създали, така, райски условия, за да се прилагат двойни стандарти при плащанията.

Водещ: - Добре.

Б. Божинов: - Според мен това нещо зависи до голяма степен от законодателството...

Л. Шулева: - Да, точно.

(край на цитата)

Виждате ли как си хортуват? Имало черен пазар. Не плащали осигуровки. Не плащали данъци. Изобщо "райски условия". "Такова чудо по света няма".

И какво следва от това. Следва точно това, което исках да внуша на президента, следва това, което обясних преди година - пари за пенсии няма, защото тези, които трябва да ги събират (става дума за изпълнение на закона) не си вършат работата. И какъв е резултатът? Пенсионерът получава два пъти по-малка пенсия от тази, която би получил, ако се изпълнява законът!

А какви ги приказва "отличникът" Николай Василев?

„Знам, че вие източвате пари към чужди и офшорни компании, но ви моля да спрете.”

С тези думи вицепремиерът се обърнал към представителите на големи чужди и наши компании, събрали се преди време в хотел "Хилтън" за приемане на моралния кодекс на българския бизнес - набор от препоръки за почтеност в предприемачеството.

Не мога да не цитирам и "лидера на най-голямата лява партия" г-н Първанов. Цитатът също е от "Неделя 150", но от 2-и септември. Г-н Първанов се опитва да защити пенсионерите. Вижте как:

"Предлагаме промени в Кодекса за задължително обществено осигуряване, като това, което бих могъл тук да кажа, е преди всичко промяната в изискуемата досега 65-годишна възраст за получаване на пенсия при хора, които не могат да съберат необходимите точки. Знаете, че проблемът с точките много тормози пенсионерите... които имат 15-годишен трудов стаж, предлагаме възрастта да бъде свалена с две години, на 63 години, както, разбира се, да се предприемат и други действия, свързани с формулата за изчисляване на пенсиите. Ще обосновем необходимостта за не, както е досега 1.1 процента, а 1.0 процент - формула, която смятам, че може да бъде работеща."

Помните ли какво бях писал в "Десет милиона стари негърчета"? При дебатите по КЗОО "левите" обосноваваха възможността за 1.5% за всяка година трудов стаж. Помните ли, че описах една хипотетична среща с г-н Първанов? Тази среща се състоя. През февруари. Да сте чули по време на предизборната кампания "левите" да заявят нещо сериозно за пенсиите, за "формулата", за "процентите"? Но прочетете внимателно почернената част от това, което казва Първанов. Били досега 1,1 процента, а щели да обосноват необходимостта от 1 процент. И това било формула, която г-н Първанов смятал, че ще бъде работеща! Г-н Първанов! Не ви ли е ясно, че 1.1% е по-добре за пенсионера от 1%! Не знаете ли, че "сега" е 1%! И защо се отказахте от предложението за 1.5%! А? Читателите на "Нова зора" добре знаят защо.

Липсата на място ме кара да спестя още една тема от цитираното предаване - икономиката в сянка. Читателите на "Нова зора" отново знаят за какво става въпрос. За това, че от 5 лв. с данък се облага само 1 лв., тоест, че размерът на икономиката в сянка е 400%. А това наистина е чудо невиждано там, накъдето уж сме тръгнали.

Преди година разгледах последствията за пенсионерите от т. нар. първи стълб. Обясних как "хитро" бе сменена формулата за изчисляване на пенсиите (точно тази формула, за която говори г-н Първанов) и как "навременното" приемане на КЗОО лиши пенсионерите от увеличение на пенсиите за 2000 г. с 82%. И как всичко това "узакони" геноцида над пенсионерите. Тогава отделих малко внимание на т. нар. втори стълб - допълнителното задължително осигуряване. Дойде му времето и на него. Дойде с "новото време"!

Ще припомня, че приемането на КЗОО се представя като най-голямото постижение на предишните управници по "пътя към Европа". Били сме "изпреварили" европейците. Да, така е. Германия въведе втори стълб след България. Сега остава да видим какви са последиците от втория стълб за българските пенсионери. Що се отнася до сравненията с Германия или Америка… пиу!

И Нейков, и Шулева се оправдават, че "няма пари", за по-високи пенсии. Преди година обясних защо "няма пари". Видяхме, че и Шулева признава - имало пазар на труда, но бил черен. Събеседниците й са съгласни. Спор няма. Всъщност и Нейков нещо смотолевяше по този въпрос.

А какви са действията? Никакви? О, де да беше така!

Действат, действат! И точно в обратната посока. Вместо да увеличават приходите в първи стълб, правят всичко възможно, за да го опоскат още повече. "Законов" начин за това е и вторият стълб. Как?

Много просто. Осигуряването по втория стълб също е задължително. И виждате ли, това било за доброто на бъдещите пенсионери. След малко ще видим и това, но първо да погледнем към сегашните пенсионери. Без да навлизаме в "подробностите", а и те ще се променят към "все по-добро", ясно ще кажем: Вторият стълб допълнително изяжда постъпленията, от които се изплащат пенсиите по първия стълб. Сега се отделят 2% от общо 29-е процента, но можем да сме сигурни, че "грижите за пенсионерите" няма да спрат "дори да не остане и един жив пенсионер". Извинете, обърках се! Нещо подобно бяха казали американците за комунизма и виетнамците. Може и да не съм се объркал?

Трябва ясно да кажем. С "утвърждаването на пенсионната реформа" геноцидът ще се засилва.

А каква е перспективата за бъдещите пенсионери? Естествено, в контекста на втория стълб.

Както си признават и най-ревностните радетели на втория стълб, той ще влезе в употреба след двайсетина години. А дотогава? Точно тук е играта. Дотогава едни много добри хора ще разполагат с тези натрупващи се средства. Ще ги "управляват", за да ги множат, и бъдещите пенсионери ще получават пенсия, която щяла да бъде поне 80% от сегашните им заплати. И ще живеят достойно! А няма ли опасност от феномена "пирамида", питат същите тези добри хора? О, не! Има пълни гаранции!

Търпеливи читателю, от това място може да се напише цял роман. А може би няколко романа. Как добрите се грижат за обикновените хорица. Но тези романи ще ги пишат други. Тук ще прочетете това, което ще ви се случи на вас, децата ви или децата на децата ви. Никакви гаранции не могат да бъдат дадени! Самата идея за "управление" на парите е свързана с риск. И колкото повече им се приисква да ги "управляват", толкова повече може да сте сигурни, че ще ги "изпапкат". Както изпапкаха до края на 1996 г. 40-е млрд. лв. спестявания (към 1989 г.), прибрани "на сигурно място" в ДСК и БНБ.

Какви действия трябва да бъдат предприети, за да спре геноцидът над пенсионерите.

1. Драстично редуциране на икономиката в сянка, чрез изваждането й "на светло".

2. Драстично редуциране на черния пазар на труд.

3. Повишаване на минималната работна заплата до размер съответстващ на фактическите заплати. (Към днешна дата става въпрос за не по-малко от 200 лв.)

4. Строг контрол върху пенсионните вноски.

5. Отделяне на пенсиите за трудов стаж и възраст от социалните пенсии.

6. Пенсионно осигуряване върху целия доход (независимо от големината на дохода).

7. Мораториум върху втория стълб от КЗОО, до времето, когато реалните доходи у нас ще доближат равнището на средните реални доходи в ЕС.

8. Промяна на формулата за изчисляване на пенсиите с оглед средната продължителност на получаване на пенсия и размерът на вноските.

Ако сегашните управляващи не предприемат незабавно тези действия, бъдете сигурни, нищо няма да се промени в пенсионната политика. Геноцидът ще продължи.

25 септември 2001 г., София Иван Ценов

ІV.

Следва пълният текст на статията на Иван Ценов, озаглавена „ПОСТКОМУНИЗМЪТ - РОЖБА НА РЕВОЛЮЦИИ "ОТГОРЕ””, която бе публикувана във в-к „Банкер” и в-к „Демокрация” през 1993 г.

Обяснителното значение на тази статия към темата за геноцида върху българските пенсионери се състои в това, че тя показва, че геноцидът над пенсионерите е само един детайл от общия геноцид над българското население.

Процесите, на които сме свидетели и в които сме участници, излязоха на повърхността с идването на Горбачов на власт. Оттогава изминаха повече от седем години, време достатъчно да се направи оценка на основните тенденции. Вместо това, хаосът и несигурността както в живота на гражданите, така и в средствата за информация, нарастват все повече и като че ли вероятността от драматична развръзка не изглежда вече толкова малка.

Първоначалното опиянение от гласността, довела до граждански и политически свободи, първоначалното опиянение от първите "победи" над комунизма, постепенно отстъпи място на разочарование, в някои случаи стигащо до песимизъм и отчаяние. Дошъл е моментът да се осмисли извървяният път и без паника, без страх, да се дадат сравнително точни отговори на основни въпроси. Ако това не стане и то в най-скоро време, огромната част от хората могат да изпаднат в състояние на безтегловност, т. е. да станат лесно манипулируеми. За съжаление, още с първите стъпки на гласността, а още повече напоследък, средствата за информация масово и безотговорно тиражират модел на мислене, предназначен предимно за широката публика, който не дава възможност за адекватно обяснение на събитията и който води до задънена улица.

На 12 март т. г. в. „Стандарт” публикува интервюто „Истината е по-ужасно оръжие от клеветата”. В това интервю поставих някои въпроси и дадох някои отговори за събитията през последните години от гледна точка на един модел, който създавах в течение на пет-шест години, модел доказал своята адекватност в политическата практика, както на клуб "Програмна алтернатива", така и на Нова СДП. Всичко това направих с ясното съзнание, че "официалната теория" на прехода от комунизъм към демокрация, поне за България, не отразява адекватно събитията. Направих прогнозата, че това мое предизвикателство ще остане тактично "незабелязано" от много политици. Надявах се обаче, че то все пак ще бъде забелязано от много други хора. Така и стана, а това е още едно доказателство за адекватността на модела. Това ми даде допълнителна увереност за написването на този текст.

Коя е основната хипотеза в "официалния модел"?

Идването на Горбачов на власт активира в СССР мощна кампания срещу всичко свято в социализма. Руските думи перестройка и гласность станаха символи на тази кампания. Социализмът на 20-ти век не издържа на изпитанията на времето. Сателитите на СССР, включително и България, правилно разбраха момента и реагираха бурно. За кратко време, дори и у нас, бяха създадени "опозиционни" структури, които "изтикаха" не само комунистическите партии от власт, но и поне привидно обезличиха стожерите на тоталитарните общества - специалните служби и армията. У хората се създаде впечатлението, че комунизмът рухва под напора на народа, ръководен вещо от група хора, асоциирани предимно с понятието дисиденти. С развитието на събитията ставаше все по-ясно, че комунизмът губи позиции, но бившите комунисти завоюват позиции. Този привиден парадокс се дължи именно на основната хипотеза на официалния модел, че комунизмът е свален "отдолу", т. е. от народа. В такъв контекст неуспехите на вече управляващите "демократи" се обясняваха наивно с личните качества на основните политически лица.

Официалният модел не може да отговори дори приемливо на ред сериозни въпроси: ►„Как така, почти доброволно, комунистите се оттеглиха от официалните структури на властта?”; ►„Защо бяха обезличени комунистическите партии?”; „Комунизмът създаде ли икономически групировки, които да имат интерес от неговия крах?”.

Алтернативният модел, който се предлага тук, се гради на обратната хипотеза. Комунизмът си отива поради интересите на сериозна икономическа групировка, възникнала предимно в средата на комунистическата върхушка, свързана икономически с определени кръгове на Запад. Този модел обяснява лесно много от събитията, които в очите на обикновените хора изглеждат странни.

Процесите в посткомунистическите общества не могат да получат адекватна оценка без отговор на въпроса: „В КАКВА СИСТЕМА ЖИВЕЕХМЕ?”

Въпросът на пръв поглед е безсмислен, на него като че ли всеки знае поне няколко еднакво добри отговора. Може да се започне със социализъм, да се премине през комунизъм, тоталитарна държава и т. н. Интересно е да припомним още едно становище, защитавано преди изборите в 1990 г. от тогавашния лидер на СДС г-н Ж. Желев. В един телевизионен диспут с комуниста А. Лилов Желев разви тезата, че по времето на комунизма "България е живяла в условията на един лош капитализъм и е време да премине към един добър капитализъм". Забавното в случая беше, че г-н Лилов защити тезата: "България живя в условията на един лош социализъм, а сега трябва да премине към добър социализъм".

Тезата на Лилов бе още едно доказателство за необуздания цинизъм на комунистите, и ще се надяваме да остане само това. Тезата на Желев, очевидно добре обмислена като политически ход, е доста по-богата. От една страна изглеждаше, че Желев не само не е писал "Фашизмът", а и не го е чел. От друга страна, а това с днешна дата става все по-прозрачно, Желев анонсира наличието на класа на собственици в комунистическата държава.

Само политически ход ли беше това?

Ще припомня още три факта.

На с. 297 от второто издание на "Фашизмът" авторът пита: "Възможно ли е тоталитарната държава да бъде съборена "отдолу"?". Отговорът е категоричен - "НЕ".

След първите митинги на СДС, на които имаха кураж да присъстват около 15-20 хиляди души, г-н Желев изразяваше своето съжаление, че нашите митинги са сравнително малки, като се позоваваше на числеността на митингите в ГДР - 300-400 хиляди.

Преди няколко месеца (на 27.12.1992 г.) в предаването "Неделя 150" г-н Желев повдигна тезата, че "ако СДС не иска, комунистите сами ще си направят революцията". Г-н Желев дори се позова на подобни примери от историята, напълно в марксов стил, когато управляващата класа играе ролята на прогресивна класа.

Има ли противоречие в изложените факти?

Могат ли да бъдат логически свързани в непротиворечива система?

Моят отговор е "ДА".

И така. „Каква беше системата, в която живеехме? Какво представлява социализмът на 20-ти век?”

Първата аксиома, която трябва да приемем е, че комунизмът, колкото и еднакъв да изглеждаше външно, силно се различаваше както във времето, така и в пространството. Един беше той в Русия по времето на военния комунизъм, друг беше при Сталин, трети при Брежнев, четвърти при Горбачов. Един беше социализмът например в 1968 г. в Чехословакия, друг беше в същата година в СССР, трети в Китай и т. н. Напразни бяха усилията на комунистическите вождове да се преборят с основния атрибут на социума - плурализма!

Втората аксиома е, че сталиновият социализъм, социализъм в чист вид, социализъм основан на уникален феномен - тотална държавна собственост, е пример за неустойчива система, каквато може да се наблюдава само в условията на пълна изолация от останалия свят и тотален вътрешен терор, т. е. само при съществуването на "желязна завеса" и концентрационни лагери. Неслучайно, когато Сталин подозира заговор срещу себе си, намира повод да заяви на приближените си: "Слепи сте като новородени котета, какво ще правите без мен?". Когато наследниците на Сталин премахват масовите лагери, когато социалистическият лагер се "отваря" към външния свят, тогава започва "ерозията" на социализма, тогава започва началото на края на социализма.

Сега вече сме готови да покажем непротиворечивостта на изложените по-горе факти.

В своето развитие социализмът създава класа на собственици. Тук не става въпрос за "новата класа" на Джилас, класата на псевдособствениците, класата на бюрократите, които се бяха хванали здраво за социалистическата доктрина и се задоволяваха с различни тарикатлъци, за да си извоюват някои по-едри или дребни битови придобивки. Бюрократите по същество не се отличаваха от огромната част от населението, която, като се започне от повика "Направи си сам!" и се стигне до корупцията и кражбата, участваше масово в създаването на една икономика в сянка, характерна за всички икономики, но достигнала до печални рекорди в условията на зрелия социализъм (г-н Живков!).

Тук става въпрос за "най-новата класа", класата на тази част от висшата партийна, стопанска и полицейска номенклатура, която установи пряка финансова и стопанска връзка със "специфични" среди от външния свят. Тази връзка "отвори" социализма. Тази връзка се роди от необходимостта да се подържа икономическото и военно равновесие на фона на научно-техническата революция на Запад и относителния застой на Изток. Така се стигна до естествената развръзка. Комунистическият елит пръв опита от "съблазните" и се "поквари" безвъзвратно. И както се казва, "апетитът идва с яденето". Връзките със Запада се разширяват.

Трудно е да се дадат точни данни за размерите на тази втора икономика, но някои източници твърдят, че към края на миналото десетилетие делът й възлиза на една трета от цялата икономика. Не е трудно да се досетим, че към "отраслите" на втората икономика намират достойно място трафикът на наркотици, контрабандна търговия с оръжие, търговия с ембаргови стоки, търговия със стратегически суровини, хазарт. Основната особеност на втората икономика е, че е пазарна икономика - тя е свързана с международните пазари и финанси. Тази икономика е създадена да спаси социалистическата държава, но в крайна сметка тази държава започва да й пречи. И тя, социалистическата държава, завършила историческата си мисия, трябва "да отмре". Трогателно! Комунистите тук започват да плачат от умиление! Предсказанията на великите предци най-после се сбъдват! Е, разбира се има още малко работа, но тя е просто дреболия. Налага се да се изиграе един театър. Театър на абсурда. Комунистите трябва да бъдат свалени "отдолу". Ще се намерят и водачи. Единият от тях, главният, е доказал теоритично, че комунизмът не може да бъде свален "отдолу", и за "наказание" ще трябва да го докаже и на практика!

И така, мозайката е почти събрана. Социализмът се отваря. Създава се втора, пазарна икономика. Тя си има своя носител - най-новата класа. Някои я наричат мафия. Но тя е прогресивната класа! Тя опазарява социализма. Тя плаща представлението. Пред нея има само една сериозна пречка - бюрокрацията. Хубавото, но и лошото е, че са от едно тесто! Ще се разберат ли? На каква цена? Бъдещето ще покаже.

И след всичко това някои ни плашат, че комунизмът се връща!

Хипотезата за революция "отгоре" не е някакъв магически ключ за обясняване на събитията. Тя дава само най-общата рамка на мислене. Процесите на прехода от комунизъм към демокрация са изключително сложни, разнообразни и всеки, който търси окончателни истини, ще бъде разочарован.

Много политически събития се обясняват лесно и достъпно, като се разглеждат в контекста на революция "отгоре".

Обяснението и дори предсказването на събития като резултатите от проведените избори след "10 ноември", "свалянето" на правителството на Луканов, кабинетът на Попов, трагикомичните спектакли по въпроса за досиетата, "възходът и падението" на много "политици" са тестове за първолаци в политиката.

Има и задачи с повишена трудност.

Такава задача се оказа играта със законите-близнаци "Панев"-"Aнтипанев".

Повече усилия са необходими да се отговори на въпроса: „Как БСП ще съвмести претенциите си за лява партия с десните интереси на комунистическата върхушка?”.

Аналогичен въпрос може да се формулира и към СДС: „Как ще запази СДС левия си електорат, като почти целият му икономически екип, кълнял се доскоро в Маркс, сега изпада в умиление пред Адам Смит?”.

Има и една трета група въпроси, за които няма априори еднозначни отговори. На тези въпроси ще отговори бъдещето. Трудно например може да се предвиди точно до какви катаклизми ще доведе битката между бюрократи и мафиоти. ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ ТЯ СЕ ПРЕВРЪЩА ВЕЧЕ В БИТКА МЕЖДУ МАФИИ!

27 - 29 АПРИЛ (& 13 МАЙ), 1993 Г., СОФИЯ ИВАН ЦЕНОВ

* * *

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Ваши Превъзходителства,

Току-що ви представих три материали на г-н Иван Ценов, преподавател в Техническия университет в София и специалист в областта на теорията на управлението и политическия мениджмънт, които материали той е публикувал доста отдавна, и върху основата на които българската прокуратура би следвало да се е самосезирала и да е образувала досъдебно разследване за геноцид.

Тъй като, обаче, същата тази Прокуратура е само един от престъпните нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим, тя, разбира се, не е направила това.

Днес, прилагайки тези текстове, аз настоявам да бъде образувано досъдебно производство за извършен геноцид.

23 март 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-073/16.03.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Временния Генерален директор на Световната здравна организация (СЗО), депутати в Европарламента, Европейския омбудсман, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].