Хераклит
Хераклит от Ефес или Хераклит Ефески (554-483 г. пр. Хр.) произхожда от знатния царски род на Кодридите - основателите на Ефес, и като първороден син на семейството е носел наследствения титул цар-жрец (базилей). Даденото му при раждането име е типично т. нар. теофорно име (т. е. посветено на бога-покровител), като в случая става дума за богинята Хера.
Докато името на неговия баща е загадка за историческата наука[1], която разполага с 14 варианти на три прототипи, то всички източници са единодушни, че неговата родина е Ефес. Още като юноша започнал да изразява опозиционното си настроение не само към съществуващите обществени нрави и порядки, но и към държавната уредба на полиса, но когато му било предложено да вземе участие в управлението, той отказал, и в полза своя брат се отказал, също така, и от титула си, след което се оттеглил от светската суета, като се уединил в храма на богинята Артемида, където се отдал на философските си занимания.
Още от ранна възраст, заради дълбочината и загадъчността на мислите, които изказвал в сложни понятия и образи, той получил прозвището “Тъмният”. Този начин на изразяване той запазил до края на живота си и цялото му творчество е подчинено именно на този тип изразяване. По същество формата на изложението на мислите на Хераклит представлява триединство на поетично-художествената образност, митологичността и философската разсъдъчност, при което чисто логическите средства за изразяване и излагане на мисълта са му били абсолютно непознати, а повечето от фрагментите на творчеството му са по-скоро образни афоризми и сентенции.
Впрочем, тази именно особеност на неговата изразителност още в античността е била окачествена като сходна или идентична с изразителността на Делфийския оракул, който никога не е казвал нищо категорично и определено, а винаги е предлагал само определени, имащи широка спектралност знаци или ориентири, даващи възможност за многозначни и многоаспектни изводи. Самият Хераклит, коментирайки този свой изразителен стил, е подчертал дълбоката си убеденост за съществуването на пряка връзка между етническия и индивидуалния език, от една страна, и космическия логос, от друга страна, като е изтъкнал, че неговият език не е нищо друго, освен най-дълбок превод и олицетворение на логоса на Космоса; в тази връзка той е подчертавал, че всеки говори така, както живее.
Неразривно свързан с формата или начина на изразяване на мисълта е и начинът на живота на Хераклит, свеждащ се до почти абсолютна самота и самоизолация, разглеждани от изследователите като форма на доброволно вътрешно изгнание, представляващо една от възможните защитни реакции срещу празното многословие и неприемливото за него гражданско управление.
На Хераклит се приписва авторството на философския трактат “Музите, или за природата”, съдържанието на който е групирано в три части, озаглавени “За космоса”, “За полиса” (“За държавата”) и “За божествата” (“За богословието”). Според античните автори Хераклит бил оставил това съчинение за съхранение в храма на Артемида, но то изгоряло по време на пожара през 365 г. пр. Хр., предизвикан от амбициите за популярност на Херострат. Все пак, обаче, благодарение на проучванията на немския философ Фридрих Шлайермахер (1768-1834) са били възстановени около 70 фрагменти от този труд, а после, благодарение на редица други изследователи възстановяването на текста е достигнало до 130 фрагменти. Във връзка с този именно трактат видният немски философ Г. В. Ф. Хегел пише, че в своята “Логика” е възприел всички положения от философската система на Хераклит.[2]
Творчеството на Хераклит е пропито от на пръв поглед несъвместими гледища и позиции, произтичащи от това, че в светогледа му се сблъскват прозорливостта на усещащия пулса на времето философ с аристократизма на полисния гражданин. Така, макар и да е противник на ценностите и психиката на демоса, той оценява господствуващите аристократически култове като анахронизъм и пише, че те са култове, опетнени с кръвта на престъпления, и че хората се молят, без да познават боговете, на които се молят (фрагмент № 5).[3]
Обществено-политическите идеи на Хераклит са били изложени във втората част на философския му трактат, озаглавена “За полиса” (“За държавата”), но оцелелите от тази част фрагменти са твърде оскъдни, поради което изграждането на представа за тези възгледи трябва да бъде осъществено преди всичко чрез контекста на общия му светоглед.
Или иначе казано, при разкриването на съдържанието на обществено-политическите възгледи на Хераклит ще трябва да се изхожда от пределно общо формулираното съдържание на наличните фрагменти, на което да се придава значението на специфично обществено политическо и правно съдържание.[4]
[1] Относно въпросите, свързани с основните събития от живота на Хераклит и различните техни (обикновено противоречиви) интерпретации в историческата наука виж: Муравьев, С. Н., Жизнь Гераклита Эфесского, ж. Вестник древней истории, М., 1974, № 4, с. 5-23.
[3] Фрагменты Гераклита, Перевод с греческого М. А. Дынника, в кн.: Материалисты Древней Греции, М., 1955.
[4] Във връзка с това заслужават внимание дори и несъмнено едностранчивите усилия в този аспект на някои руски (по-точно - съветски) автори, робуващи на изискването да марксизират дори и античността, за да легитимират марксизма като заложен още в мисленето на античността. Кессиди, Ф. Х., Философские и эстетические взгляды Гераклита Эфесского, М., 1963.
[Публикувано като §11 на стр.113-115 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 2. ДРЕВНА ЕВРОПА. ГЪРЦИЯ. - С., "Янус", 2006. - 452 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар