ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Всичките вие превъзходно знаете, че с всеки от вас се познаваме много отдавна и много добре знаем както „Кой кой е”, така и „Кой къде е”, и най-важното – „Защо е там”.
Независимо от пълното практическо безсмислие на настоящето мое обръщение към всички вас, аз все пак го правя съвсем не защото имам доверието, което би трябвало човек да има лично във вас и в институцията, към която принадлежите, а защото за мен е modus vivendi борбата срещу системата - така, както за вас е modus vivendi престъпното (и съучастническо) слугуване на същата.
С настоящето мое официално писмо се обръщам към всичките вас, за да се произнесете по въпроса за отмяната на едно съдебно решение на Върховния съд, престъпното постановяване на което е било осъществено не само при условията на агентурна и мафиотска зависимост на председателствуващия съдебния състав, но и при преследването на напълно недопустимата за Правото цел, насочена към стратегическо увреждане на екзистенциалните интереси на напълно легитимни субекти на правото в полза на напълно нелегитимен, и при това - зловещо престъпен субект.
І.
1. Върху основата на съдебен иск по гражданско дело № 4013 по описа за 1991 г. (предявен от мен като Председател на Партия Либерален Конгрес) на 26 март 1992 г. Първи районен софийски съд, 13-ти състав, гражданска колегия, председателствуван от Жаклин Комитова, постанови решение, по силата на което призна за установено, че „по действуващото до 10.04.1990 г. законодателство Българската комунистическа партия, чийто юридически правоприемник претендира да е Българската социалистическа партия, не е съществувала като легитимно юридическо лице”.
2. Тъй като посоченото съдебно решение бе обжалвано от ръководството на т. нар. Българска социалистическа партия, на 22 юли 1992 г. Софийският градски съд, І „Г” Гражданска колегия, председателствуван от Елса Ташева и при членове Екатерина Иванова и Алексей Иванов, постанови решение, по силата на което отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли иска на ръководената от мен Партия Либерален Конгрес; при което, обаче, Председателят на съдебния състав Елса Ташева обоснова свое особено мнение, с което изрази несъгласие с решението на втората инстанция.
3. В крайна сметка, с Решение от 09 март 1993 г. на Върховния съд, Пето гражданско отделение, председателствуван от Димитър Гочев и при членове Николай Урумов и Маргарита Златарева, бе постановено решение, по силата на което бе оставено без уважение моето искане за преглед по реда на надзора.
ІІ.
Във връзка с така посочените решения уточнявам, че както текстовете на моята искова молба, така и текстовете на посочените съдебни решения, са публикувани в Том 1 на „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, съответно на с. 375-376, с. 408-415, с. 470-479 и с. 536-541.
ІІІ
Във връзка с настоящето мое искане за преглед и отмяна на посоченото съдебно решение, както и за търсене на наказателна отговорност от виновните лица за извършената от тях престъпна дейност уточнявам, че то е основано върху факта, че :
1) само преди броени дни т. нар. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оповести, че съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент;
2) държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен;
3) понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи и съображения в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране;
4) понастоящем в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано, че постановявайки своето решение като съдия, агентът на Държавна сигурност Димитър Бонев Гочев е действувал именно в престъпен интерес на т. нар. Българската социалистическа партия, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност.
ІV
Във връзка с така предявеното мое искане изрично и ясно уточнявам, че само преди дни заместник-председателят на предишната подобна комисия Евгени Димитров пределно ясно заяви в медиите, че понастоящем действуващата Комисия нарушава закона в редица отношения, при което в частност не е обявила имената на съдии, за които в документацията на предишната комисия съществуват пределно ясни и недвусмислени доказателства за принадлежност към ДС; той заяви, че не смее да съобщи техните имена, тъй като под заплахата от съдебна отговорност законът му забранява да направи това.
Тъй като, обаче, самият аз съм готов да понеса всички възможни санкции на така посочения закон, като изхождам от факта, че така или иначе познавам лично всички следователи, прокурори и съдии от висшите нива на правосъдната система, с оглед на настоящия казус и неговия контекст изрично и ясно докларирам, че агенти на посочените специални служби на бившия комунистически режим и на неговата днешна мафиотска структурна трансформация са още и: Николай Урумов, Маргарита Златарева, Екатерина Иванова и Алексей Иванов.
V.
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Изрично, ясно и категорично настоявам:
1) да направите всичко, което е необходимо, да бъде отменено така посоченото решение на Върховния съд, тъй като: първо, е постановено в полза на нелегитимна, престъпна, противообществена и противодържавна организация; второ, е постановено от действуващи по престъпен начин строго секретни агенти на същата тази организация и на нейните днешни престъпни явни и тайни структурни трансформации;
2) да направите всичко, което е необходимо, за да бъдат образувани дела за наказателно разследване и преследване на престъпната дейност на посочените лица, официално действували като съдии, но фактически действували като подставени лица на престъпни сили, използуващи правосъдието като форма и начин за легитимиране на извършените престъпления и като форма и начин на прикрито зад правосъдието престъпно увреждане на законните права и интереси на легитимните членове на общественото функциониране.
07 юли 2007 г. Янко Н. Янков
[Писмо №LPC-Euro-Just-19/07.07.2007г. до членовете на ВСС чрез Председателствуващия Висшия съдебен съвет (ВСС), Главния прокурор, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чуждестранни медии].
Няма коментари:
Публикуване на коментар