Ianko Iankov: дело

Макар и да е имплицитно ясно, нека все пак преди всичко изрично да декларирам, че обръщайки се към Върховния административен съд, правя това съвсем не защото имам някакво доверие в него, а поради това, че все пак имам поне минимално доверие в онова, което се нарича Право, и с което българските комунистически и посткомунистически ченгеджийско-мафиотски съдии са свързани точно толкова, колкото и проститутките - с Морала и Нравствеността.

Така или иначе, с настоящата Касационна жалба официално предявявам претенцията да отмените посоченото атакувано от мен Решение на посочения ченгеджийско-мафиотски съд.

Разбира се, намирам за напълно безсмислено да изтъквам фактическите и правни основания на моята претенция, тъй като поне главните от тях са пределно ясно изтъкнати в изходящите от мен писмени текстове, намиращи се в материалите по делото; освен това, тъй като за всичките вас те имат точно същата стойност, каквато е и стойността на фактическите и правни аргументи в една фолклорна правна история, в която едно животинче било обвинено от Вълка, че ще го изяде не заради друго, а именно защото то било виновно в това, че му „мътело водата”; пък и, поне съгласно изискванията на Правото, съдът е служебно длъжен да знае както Правото, така и фактите по делото, и да се произнесе съобразно тях.

Второ:

Като доказателство относно това, че ченгеджийско-мафиотската проституция сред съдиите във Върховния административен съд е на такова ниво, че ТОЧНО ПО ТОВА ДЕЛО в името на „волята и честта” на техните сутеньори те са си позволили да извършат престъпление, прилагам копия от съответната документация, оригиналите на която се намират при мен.

Става въпрос за следното:

Както е видно от тук приложените материали:

Þна 11.07.2008 г. аз съм предявил и регистрирал под вх. № 9586 Частна Жалба, адресирана до Върховния административен съд;

Þпосле, на 09.11.2008 г., съм получил „Съобщение” и препис от „Определение № 11200” от 27.10.2008 г., постановено от ченгеджийско-мафиотските съдии Ваня Пунева, Йовка Дражева и Таня Куцарова;

Þпосле, на 14.11.2008 г. съм регистрирал под вх. № 16607 Жалба, адресирана до Петчленен състав на Върховния административе съд, която Жалба от процесуална гледна точка е абсолютно перфектна;

Þпосле, съм получил официално писмо, имащо дата 26.11.2008 г., с което съм уведомен, че съгласно разпореждане от 25 ноември 2008 г. на Заместник-председателя на ВАС и Ръководител на Първа колегия Венета Марковска Жалбата ми е върната обратно, тъй като в нея се съдържат „цинични изрази”, които сочат за наличието на мое престъпно поведение, засягащо съдийската чест на посочените по-горе съдии, и тъй като препис от всичкото това е било изпратено на Главния прокурор на България, за да ми бъде потърсена съдебна отговорност.

Трето:

Във връзка с това, обаче, моето правно гледище е, че дори и въпросното гледище на въпросния върховен съдия относно правната квалификация на моите изрази да е било основателно, то едно такова обстоятелство не е и не може да бъде основание за изваждането от материалите по делото на въпросната оригинална документация и за лишавеното ми (по този начин) от пръвосъдие, основано върху тези именно съдебни документи.

Защото фактът, че съм наричал въпросните съдии „политико-ченгедгийско-мафиотски проститутки” може и да е основание да ми бъде търсена наказателна отговорност (каквато, впрочем, досега никой не ми е потърсил!), но в никакъв случай не е основание за това Заместник-председателят на ВАС и Ръководител на Първа колегия Венета Марковска да лишава НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО от документация, която има изключително съществено значение за решаването на делото.

Впрочем, тук е мястото да спомена, че с въпросната Венета Марковска се познаваме много добре още от времето на студентските ни години, и че лично аз много добре зная достатъчно много факти от нейния личен и дори интимен живот от онзи именно период, които факти, щяха да си имат своето чисто лично значение, ако не бяха послужили като основание да влезе в полезрението на Държавна сигурност и да бъде притисната да работи за тях. Освен това, тъй като политико-ченгедгийско-мафиотската курва и проститутка Венета Марковска вече веднъж се изсили, че ще ми търси съдебна отговорност, пък после се оказа, че не е била посмяла да го направи, сега й предлагам да не се колебае, а да го направи; още повече, че ще може да се позове и на публикуването на този текст в един от посочените в логото по-горе мои Интернет-сайтове – вж.: „Българският съдия – под Червен фенер (8)”.

Четвърто:

На основание горепосоченото мое касационно-обжалвателно волеизявление настоявам да образувате съответното съдебно производство, да отмените посоченото решение и да решите делото по същество, като се съобразявате с Фактите и нормите на Правото.

Приложения от 6 (шест) страници:

ÞКопие от изходящ от мен писмен текст в размер от две страници, дататиран на 14 Ноември 2008 г., съдържащ печат за официална надлежна регистрация на същата дата под вх. № 16607 в регистратурата на ВАС, противоправно върнат ми от съда – две страници;

ÞКопие от изходящ от мен писмен текст в размер от две страници, датиран на 14 Ноември 2008 г., съдържащ оригинално лично и ръкописно нанесена Резолюция, датирана на 25 Ноември – две страници;

ÞКопие от пощенския плик на Препоръчаното писмо, изпратено ми от ВАС – една страница;

ÞКопие от полученото от мен Писмо, имащо дата 26.11.2008 г., вх. № 16607/2008, подписано от Секретар и носещо оригинален печат на ВАС – една страница.

30 Април 2009 г. Янко Н. Янков

2008-07-11

ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

11 Юли 2008

ЧРЕЗ:

До Административен съд-

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 15 състав,

Адм. д. № 2745 /2008 г.,

Съдия-докладчик Полина Якимова

(срещу Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност

на български граждани към Държавна сигурност

и разузнавателните служби

на Българската народна армия)

До Върховния административен съд

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.info

Ж А Л Б А

НА

Янко Николов Янков

гражданин на Европейския съюз

1172 София,

ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

На 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от Съдия-докладчик Полина Якимова , І-во административно отделение, 15-ти състав.

В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:

Първо

В края на текста на определението е записано, че то „не подлежи на обжалване”, но специално този определителен текст противоречи на Закона, защото в съдържателната част на Определението са разгледани две различни искания по две различни хипотези, по едната от които, обаче, определението подлежи на обжалване.

Следователно, съдията не е имал правото да постановява такъв текст в своето „Определение”, а фактът на постановяването на този противоправен текст или е резултат на долен непрофeсионализъм, или на преднамерен престъпен нескопосан опит за заблуда на заинтересованата ищцова страна.

Във втората хипотеза този факт е и недвусмислено доказателство за наличието на демонстрирана от съдията: замаскирана форма на отказ от правосъдие; престъпно използуване на авторитета на съдебния сан като прикритие на престъпен стремеж за въвеждане в заблуда на едната от страните по съдебния процес в полза на другата; недопустима злоупотреба с правосъдната власт в интерес и в полза на другата страна по съдебния процес, от чиято принадлежност към Мафията и от чиято конкретна престъпна дейност аз като ищец търся правосъдие.

В този смисъл моята ситуация като ищец по това дело по същество напълно съвпада със ситуацията от една басня, в края на която литературният „герой” възкликнал: „Ако ме преследва Вълкът, ще намеря ли правосъдие и закрила при Лисицата?”, попитал Заекът.

Второ

Обръщам внимание върху факта, че с официално искане, което е датирано с дата 09 юни 2008 г. и е надлежно регистрирано на същата дата, аз съм поискал да бъде осъществено съединяване за общо разглеждане в едно дело (в единен съдебен процес) на иска по това дело с иска по друго дело, при което изрично и ясно съм изтъкнал и своите мотиви, съображения и основания за това.

Трето

В своето Определение от 27.06.2008 г. Съдията-докладчик по делото се е произнесъл по това искане, посочил е, че във връзка с него е бил извършил „служебна проверка”, при която е констатирал, че същото искане се съдържа и в документацията на съответното друго дело; след което, обаче, абсолютно недопустимо за всяка нормална логика, е записал констатации от онова дело, които нямат абсолютно нищо общо с направеното в този аспект искане, а имат отношение към съвсем друго искане.

Става въпрос за това, че Съдията-докладчик въобще не е отбелязал реалния факт, че специално по това искане (искането за съединяване на делата!!!) съдията по другото дело въобще не се е бил произнасял, все още не се е произнесъл, и все още му предстои да изпълни законовите разпореждания и да се произнесе по него; тоест, че по отношение на (спрямо) това искане (искането за съединяване на делата) и двете дела са се намирали в състояние на един и същ процесуален стадии.

В този смисъл втората част от логическата конструкция на съдията-докладчик по това дело относно „състоянието на нещата” по същото искане в другото дело просто е неуместна.

Забележка: Тъй като Съдията-докладчик по настоящето дело е единственият съдия, по отношение на (спрямо) когото досега не съм имал и все още нямам (или бих искал да нямам) никакви сериозни основания да критикувам с моя характерен ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ И ХИПОТЕЗИ стил и аргументация, подчертавайки благоразположеността си към този съдия, пропускам възможността да „го захапя”, както бих направил с онези, които вече са ми били дали аналогични основания; и по отношение на които, например, щях да напиша, че специално този текст от тяхното определение е достатъчно ясно доказателство или за „шизофренен изблик”, или за „манипулация в полза на Мафията”, или и двете заедно.

Четвърто

Обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че позовавайки се на текста на чл. 213 от ГПК и изтъквайки аргумента, че разпоредбата на този законов текст „дава право, но не задължава съда да постанови съединяване”, съдията докладчик по настоящето дело е пропуснал да се съобрази със следващата част от законовата воля, съгласно която решението на съда за отказ в това отношение действително е право на съда, но това право не е неограничено (не е право без кореспондиращо му задължение), не е „право на произволност”; тъй като законът постановява, че както уважаването на иска в това отношение, така и неговото отхвърляне, задължително трябва да бъде надлежно мотивирано и обосновано; при което надлежната мотивация и обосновка е налице само когато решението е съобразено както с фактите, така и с изискванията на нормалната (а не на психопатологичната, патопсихологичната или ченгеджийско-мафиотската манипулативна) логика.

В контекста на горното изрично обръщам Вашето внимание върху това, че решението на съдията, съгласно което е отказано съединяване на двете дела, е опорочено поради липса на нормално мотивиране и обосноваване.

Пето

Наистина, съдията е вмъкнал кратък текст, в който е записано, че „Както бе посочено, двете производства се намират в различен процесулен стадии”, „поради което искането за съединяването им е неоснователно”.

Трудно ми е да се въздържа от желанието да отговоря „саркастично подобаващо” на съдията относно тази негова логическа конструкция, но все пак, въпреки правото ми на войнствена неизбежна отбрана и защита срещу съдийската брутална лъжа и основаната върху нея несправедливост и противоправност, ще приложа „по-мек тон”.

От логическа гледна точка следва да се приеме, че именно за да може да извърши нарушение на моето право на фактосъобразно и правосъобразно правосъдие, и по-точно, за да може да напише абсолютно шизофренното или престъпно-манипулативното словосъчетание „както бе посочено”, преди това съдията е посочил нещо, което просто не отговаря на фактите и на истинана.

По времето на произнасянето на съдията по това мое искане за съединяване на двете дела същите тези две дела въобще „не са се били намирали в различен процесуален стадии” - както по отношение на „общото състояние на делата”, така и спрямо искането ми за тяхното съединяване в единно дело; напротив – и двете дела и в двете отношения са се намирали в еднакъв процесулаен стадии.

„Привиждането”, „осенило” съдията и накарало го да вижда „различни процесуални стадии”, или просто е „шизофренно” възприемане на реалността, или свидетелство за наличието на толкова дълбоко затъване на съдията в блатото на Мафията, че за него е без значение моята оценка относно неговия психичен и психиатричен статус.

На всичко отгоре, преднамерено или случайно, съдията е пропуснал да вземе отношение относно моята аргументация за необходимостта от съединяване на делата, и най-вече относно посочения от мен текст на Европейската конвенция.

На основание и в съответствие с така изложените факти и обстоятелства пледирам да отмените въпросното определение в посочената негова част.

Приложения: копие от настоящето мое искане.

11 Юли 2008 г. Янко Н. Янков

2007-09-03

ДОСИЕТАТА НА ДС (21)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

С дата 22 юли 1999 г. в регистратурата на Главния прокурор съм депозирал официално писмено искане за разследване на престъпление, извършено от длъжностни лица-служители на МВР, по което мое искане до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор; и във връзка с което считам, че е налице свързано с това престъпление, извършено от Главния прокурор и подчинените на него прокурори, които са извършили деяние, изразяващо се в умишлено неизпълнение на служебните си прокурорски задължения, имащо за цел в услуга и в полза на престъпниците да бъдат допълнително увредени моите права и интереси.

Става въпрос за следното:

1) На основание мои официални писмени искания от 1998-1999 г. за достъп до архивната документация на Държавна сигурност получих няколко т. нар. „официални отговори”, подписани лично от Председателя на Комисията и Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев и Секретаря на Комисията полковник Серафим Стойков; в тези официални писма до мен въпросните длъжностни лица изрично са записали, че не разполагат с друга информация, освен тази, която са описали (посочили) в тези си именно официални писма до мен.

2) Впоследствие, обаче, се оказа, че въпросните официални писма, които тези длъжностни лица са били подписали и изпратили до мен, всъщност представляват документ с невярно съдържание; и че целта на това документно престъпление е била да бъдат скрити от мен доказателствата за престъпленията, които са били извършени от служители на Държавна сигурност по отношение на мен и моите близки.

Безспорните доказателства за така посоченото документно престъпление се съдържат в официалното писмо, имащо дата 17 май 1999 г., което е било подписаното от Главния секретар на Министерството на вътрешните работи генерал-майор Божидар Попов и е било изпратено в секретната служба на Върховната касационна прокуратура.

Така, от това писмо става пределно ясно, че в архива на Държавна сигурност се е съдържала и се съдържа информация, която Б. Бонев и С. Стойков умишлено са били скрили от мен.

По-конкретно става въпрос за това, че в официалните писма до мен въпросните длъжностни лица са били скрили информацията, че на 04 октомври 1985 г. (по времето когато съм се намирал в затвора) е било образувано на мое име строго секретно дело за оперативно наблюдение и разработка, имащо псевдоним „Непокорник” и рег. № 27654; и че това дело е било унищожено през 1990 г., по което време аз вече съм бил широко известен представител на българската опозиция (включително и сенатор – тоест депутат във Великото Народно събрание) и изключително енергично съм настоявал за наказателна отговорност от престъпниците на комунистическия режим.

3) От въпросните (и от други съпоставителни) документи става ясно, също така, че точно по същото време в Шесто управление на Държавна сигурност е било образувано аналогично строго секретно дело и против моя брат Камен Николов Янков, както и че по отношение и на двамата ни е бил в ход план за физическо унищожение чрез прилагане на медикаментозни средства за въздействие.

4) От посоченото мое официално писмо е видно, че аз съм бил поискал да бъде извършено наказателно разследване, а от последвалото пълно мълчание на прокуратурата е видно, че съответните прокурори от своя страна са извършили престъпление, като са пренебрегнали моето напълно законосъобразно искане.

За сведение уточнявам, че: текстът на моето писмо от 22 юли 1999 г., адресирано до Главния прокурор, е публикуван на с. 34-40 от Том 5 на моята документална книжна поредица.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Категорично и ясно настоявам да бъде осъществено разследване на така посочените престъпления, извършени от съответните длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи, както и от Главния прокурор и подчинените на него прокурори, на които е била възложена преписката с моето искане за разследване.

25 октомври 2006 г. Янко Н. Янков

[LPC-Embassy-053/]

2007-08-31

БСП?!

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Всичките вие превъзходно знаете, че с всеки от вас се познаваме много отдавна и много добре знаем както „Кой кой е”, така и „Кой къде е”, и най-важното – „Защо е там”.

Независимо от пълното практическо безсмислие на настоящето мое обръщение към всички вас, аз все пак го правя съвсем не защото имам доверието, което би трябвало човек да има лично във вас и в институцията, към която принадлежите, а защото за мен е modus vivendi борбата срещу системата - така, както за вас е modus vivendi престъпното (и съучастническо) слугуване на същата.

С настоящето мое официално писмо се обръщам към всичките вас, за да се произнесете по въпроса за отмяната на едно съдебно решение на Върховния съд, престъпното постановяване на което е било осъществено не само при условията на агентурна и мафиотска зависимост на председателствуващия съдебния състав, но и при преследването на напълно недопустимата за Правото цел, насочена към стратегическо увреждане на екзистенциалните интереси на напълно легитимни субекти на правото в полза на напълно нелегитимен, и при това - зловещо престъпен субект.

І.

1. Върху основата на съдебен иск по гражданско дело № 4013 по описа за 1991 г. (предявен от мен като Председател на Партия Либерален Конгрес) на 26 март 1992 г. Първи районен софийски съд, 13-ти състав, гражданска колегия, председателствуван от Жаклин Комитова, постанови решение, по силата на което призна за установено, че „по действуващото до 10.04.1990 г. законодателство Българската комунистическа партия, чийто юридически правоприемник претендира да е Българската социалистическа партия, не е съществувала като легитимно юридическо лице”.

2. Тъй като посоченото съдебно решение бе обжалвано от ръководството на т. нар. Българска социалистическа партия, на 22 юли 1992 г. Софийският градски съд, І „Г” Гражданска колегия, председателствуван от Елса Ташева и при членове Екатерина Иванова и Алексей Иванов, постанови решение, по силата на което отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли иска на ръководената от мен Партия Либерален Конгрес; при което, обаче, Председателят на съдебния състав Елса Ташева обоснова свое особено мнение, с което изрази несъгласие с решението на втората инстанция.

3. В крайна сметка, с Решение от 09 март 1993 г. на Върховния съд, Пето гражданско отделение, председателствуван от Димитър Гочев и при членове Николай Урумов и Маргарита Златарева, бе постановено решение, по силата на което бе оставено без уважение моето искане за преглед по реда на надзора.

ІІ.

Във връзка с така посочените решения уточнявам, че както текстовете на моята искова молба, така и текстовете на посочените съдебни решения, са публикувани в Том 1 на „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, съответно на с. 375-376, с. 408-415, с. 470-479 и с. 536-541.

ІІІ

Във връзка с настоящето мое искане за преглед и отмяна на посоченото съдебно решение, както и за търсене на наказателна отговорност от виновните лица за извършената от тях престъпна дейност уточнявам, че то е основано върху факта, че :

1) само преди броени дни т. нар. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оповести, че съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент;

2) държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен;

3) понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи и съображения в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране;

4) понастоящем в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано, че постановявайки своето решение като съдия, агентът на Държавна сигурност Димитър Бонев Гочев е действувал именно в престъпен интерес на т. нар. Българската социалистическа партия, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност.

ІV

Във връзка с така предявеното мое искане изрично и ясно уточнявам, че само преди дни заместник-председателят на предишната подобна комисия Евгени Димитров пределно ясно заяви в медиите, че понастоящем действуващата Комисия нарушава закона в редица отношения, при което в частност не е обявила имената на съдии, за които в документацията на предишната комисия съществуват пределно ясни и недвусмислени доказателства за принадлежност към ДС; той заяви, че не смее да съобщи техните имена, тъй като под заплахата от съдебна отговорност законът му забранява да направи това.

Тъй като, обаче, самият аз съм готов да понеса всички възможни санкции на така посочения закон, като изхождам от факта, че така или иначе познавам лично всички следователи, прокурори и съдии от висшите нива на правосъдната система, с оглед на настоящия казус и неговия контекст изрично и ясно докларирам, че агенти на посочените специални служби на бившия комунистически режим и на неговата днешна мафиотска структурна трансформация са още и: Николай Урумов, Маргарита Златарева, Екатерина Иванова и Алексей Иванов.

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Изрично, ясно и категорично настоявам:

1) да направите всичко, което е необходимо, да бъде отменено така посоченото решение на Върховния съд, тъй като: първо, е постановено в полза на нелегитимна, престъпна, противообществена и противодържавна организация; второ, е постановено от действуващи по престъпен начин строго секретни агенти на същата тази организация и на нейните днешни престъпни явни и тайни структурни трансформации;

2) да направите всичко, което е необходимо, за да бъдат образувани дела за наказателно разследване и преследване на престъпната дейност на посочените лица, официално действували като съдии, но фактически действували като подставени лица на престъпни сили, използуващи правосъдието като форма и начин за легитимиране на извършените престъпления и като форма и начин на прикрито зад правосъдието престъпно увреждане на законните права и интереси на легитимните членове на общественото функциониране.

07 юли 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Euro-Just-19/07.07.2007г. до членовете на ВСС чрез Председателствуващия Висшия съдебен съвет (ВСС), Главния прокурор, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чуждестранни медии].

Ianko Iankov

2009-04-30

БЪЛГАРСКИЯТ СЪДИЯ - ПОД ЧЕРВЕН ФЕНЕР (8)

2008-07-11

ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

2007-09-03

ДОСИЕТАТА НА ДС (21)

2007-08-31

БСП?!

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега