ДОСИЕТАТА НА ДС (21)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

С дата 22 юли 1999 г. в регистратурата на Главния прокурор съм депозирал официално писмено искане за разследване на престъпление, извършено от длъжностни лица-служители на МВР, по което мое искане до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор; и във връзка с което считам, че е налице свързано с това престъпление, извършено от Главния прокурор и подчинените на него прокурори, които са извършили деяние, изразяващо се в умишлено неизпълнение на служебните си прокурорски задължения, имащо за цел в услуга и в полза на престъпниците да бъдат допълнително увредени моите права и интереси.

Става въпрос за следното:

1) На основание мои официални писмени искания от 1998-1999 г. за достъп до архивната документация на Държавна сигурност получих няколко т. нар. „официални отговори”, подписани лично от Председателя на Комисията и Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев и Секретаря на Комисията полковник Серафим Стойков; в тези официални писма до мен въпросните длъжностни лица изрично са записали, че не разполагат с друга информация, освен тази, която са описали (посочили) в тези си именно официални писма до мен.

2) Впоследствие, обаче, се оказа, че въпросните официални писма, които тези длъжностни лица са били подписали и изпратили до мен, всъщност представляват документ с невярно съдържание; и че целта на това документно престъпление е била да бъдат скрити от мен доказателствата за престъпленията, които са били извършени от служители на Държавна сигурност по отношение на мен и моите близки.

Безспорните доказателства за така посоченото документно престъпление се съдържат в официалното писмо, имащо дата 17 май 1999 г., което е било подписаното от Главния секретар на Министерството на вътрешните работи генерал-майор Божидар Попов и е било изпратено в секретната служба на Върховната касационна прокуратура.

Така, от това писмо става пределно ясно, че в архива на Държавна сигурност се е съдържала и се съдържа информация, която Б. Бонев и С. Стойков умишлено са били скрили от мен.

По-конкретно става въпрос за това, че в официалните писма до мен въпросните длъжностни лица са били скрили информацията, че на 04 октомври 1985 г. (по времето когато съм се намирал в затвора) е било образувано на мое име строго секретно дело за оперативно наблюдение и разработка, имащо псевдоним „Непокорник” и рег. № 27654; и че това дело е било унищожено през 1990 г., по което време аз вече съм бил широко известен представител на българската опозиция (включително и сенатор – тоест депутат във Великото Народно събрание) и изключително енергично съм настоявал за наказателна отговорност от престъпниците на комунистическия режим.

3) От въпросните (и от други съпоставителни) документи става ясно, също така, че точно по същото време в Шесто управление на Държавна сигурност е било образувано аналогично строго секретно дело и против моя брат Камен Николов Янков, както и че по отношение и на двамата ни е бил в ход план за физическо унищожение чрез прилагане на медикаментозни средства за въздействие.

4) От посоченото мое официално писмо е видно, че аз съм бил поискал да бъде извършено наказателно разследване, а от последвалото пълно мълчание на прокуратурата е видно, че съответните прокурори от своя страна са извършили престъпление, като са пренебрегнали моето напълно законосъобразно искане.

За сведение уточнявам, че: текстът на моето писмо от 22 юли 1999 г., адресирано до Главния прокурор, е публикуван на с. 34-40 от Том 5 на моята документална книжна поредица.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Категорично и ясно настоявам да бъде осъществено разследване на така посочените престъпления, извършени от съответните длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи, както и от Главния прокурор и подчинените на него прокурори, на които е била възложена преписката с моето искане за разследване.

25 октомври 2006 г. Янко Н. Янков

[LPC-Embassy-053/]