БЪЛГАРСКАТА ЛЕПТА ЗА ТЕРОРИЗМА. § 15. Владо Черноземски

Известен е още и като Владимир Георгиев Черноземски, а също и Владимир Димитров Черноземски, докато всъщност истинското му име е Величко Димитров Керин. Роден е на 19 октомври 1897 г. в село Каменица, Пещерска околия - днес квартал на гр. Велинград. Заради краткотрайната си работа като шофьор (по онова време доста авторитетна и дори считана за интелигентска професия) в тютюневите складове на град Дупница е бил известен и като Владо Шофьора.

През 1922 г. станал член на ВМРО под псевдонима Владо Черноземски от град Щип, и така именно тръгва легендата за неговия македонски произход. Разбира се, неговото бойно кръщение съвсем не е срещу сръбските жандарми в планините на Македония, а е било като изпълнител на политически убийства. Далеч преди това, обаче, той вече си бил спечелил славата на изключително точен и абсолютно безпогрешен стрелец, макар и само по неживи мишени.

На 14 септември 1924 г. той убива в София комунистическия водач и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов, след което без никаква съпротива се предава на застигналите го на улицата бивш военен капитан и един действуващ редник от трудовите войски. През 1925 г. е осъден на смърт чрез обесване, но избягва от конвоиращите го полицаи и се укрива няколко години.

На 2 декември 1930 г. разстрелва в София Наум Томалевски - член на крилото на убития през 1927 г. генерал Протогеров - и не само член на ВМРО, но и на нейното задгранично представителство, малко по-рано обаче обявен за предател. Пред съда през 1931 г. В. Черноземски заявил, че с убийството е изпълнил дълга си на революционер - член на ВМРО и борец за свободата на македонските българи. Осъден е на смърт, но на следващата година, през 1932 г., е помилван. Съгласно една (може би най-вероятната) от версиите, в основата на неговото помилване е тайната ръка на германските специални служби, които в контекста на назряващата военна криза вече са били пуснали в ход т. нар. операция “Тевтонски меч” и са имали нужда от свой точен стрелец на Балканите. След освобождаването му от затвора той изчезнал и се предполага, че е бил инструктор по стрелба в усташки лагер в Унгария.

Появил се е едва на 9 октомври 1934 г., когато елегантно облечен и с букет цветя възторжено пресрещнал колата на пристигналия в Марсилия сръбски крал Александър Първи Карагеоргиевич, покачил се на степенката, извадил от букета два пистолети и започнал да стреля в краля и в Министъра на външните работи на Франция Луи Барту.

В издадената във Франция “Световна енциклопедия на атентатите” е отбелязано, че Владо Черноземски е имал две прости, както и самият му живот, идеи, като първата е била да застреля сръбския крал, а втората - да вдигне във въздуха сградата на Обществото на народите, и че той е щял да успее да реализира и двете си идеи, ако при изпълнението на първата не се беше престарал и не беше застрелял и френския външен министър.

________________________________
Стр.316-317 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.

"ЗДРАВЕН" ТЕРОР

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

1.

Това, че в България абсолютно всичко, което от 1944 г. до 1990 г. е било свързано с т. нар. здравеопазване на населението се е намирало под абсолютно тоталния контрол на българската Държавна сигурност (действуваща като филиал на съветската Червена армия и в частност – на КГБ), е тема, по която съм започнал да пиша и официално да публикувам[1] още през 1990 г., когато, като сенатор (депутат във Великото Народно събрание) бях използувал правомощията си, за да се запозная със съдържанието на строго секретно прокурорско дело, намиращо се в архива на тогавашната Върховна военна прокуратура, откъдето взех първите ужасяващи доказателства, събирани и систематизирани от самата прокуратура.

Това, че в България абсолютно всичко, което след квазиполитическите промени от 1990 г. до ДНЕС е било и продължава да е свързано с т. нар. здравеопазване на населението, се намира в ръцете на специалните звена от системата на българския филиал на руската Червена мафия (както и на държавната власт, действуваща като нискойерархично структурно звено от системата на същия филиал на Мафията[2]), е тема, която винаги съм считал за абсолютно неразделна част от горепосочената тема и по която съм постъпвал по същия начин. А неразделността на така визираните теми произтича от елементарния факт, че следвайки своята исторически нова стратегическа цел, съветската Червена армия (и нейният български филиал) още през 80-те години бе започнала „да се изнася” извън структурата на държавната власт и да трансмутира в Червена мафия, представляваща качествено нов мафиотски феномен, характеризиращ се с това, че вместо да бъде в нелегалност и в престъпна опозиция на държавата и обществото, тя всъщност е превърнала както държавата, така и обществото в свои строго подчинени нискойерархични структури.

Впрочем, особено през последните десетина години, в българските медии се намират изключително голямо множество факти, от специалното тематично-характерологично подреждане на които по категоричен начин е видно, че в България се провежда както сравнително добре камуфлирана (по отношение на някои обекти, дейности и критерии), така и напълно ясна, откровена и безцеремонна стратегия на медикаментозен тероризъм и на евгенично прочистване на определени социално-политически, интелектуални и други слоеве от населението; и че тази стратегия се провежда от две групи непосредствени изпълнители: а) както от съответните множество недържавни и чисто мафиотски структури; б) така и от съответните държавни органи и институции, които, всъщност, действуват като инструмент, тотално подчинен на Мафията.

Това, разбира се, е само образът на най-общата ситуация, валидна за дадено голямо множество български граждани, спрямо които българската държава, действувайки като политически инструмент на т. нар. посткомунистически мафиотски елит, упражнява своята власт и осъществява реализацията на престъпните стратегически цели и интереси на този елит.

Отделно от това, обаче, същата тази (обслужваща мафиотския елит и имаща чисто инструментален и престъпен характер) държава, притежава и други (строго специфицирани) специални части, предназначението на които е да провеждат определени строго персонални мероприятия по отношение на дадени конкретно определени обекти на т. нар. „оперативно разработване”, спрямо които обекти, в зависимост от съответните манипулативни и елиминационни цели и задачи, биват прилагани най-разнообразни методи и средства, взети от изключително богатия специален арсенал, в описа на който фигурират и доста голямо множество имащи медикаментозен характер методи и средства.

На описанието на най-главните елементи на един от случаите на прилагане от днешните държавни специални служби лично спрямо мен на такива именно методи и средства за терористично политическо и евгенично елиминиране, са посветени настоящите редове.

И, естествено, искането ми е да бъде осъществено съответното разследване.

2.

Разбира се, като имам предвид обстоятелството, че в своята 35-годишна практика на юрист не познавам нито един случай на реално законосъобразно разследване на каквото и да е мое прецизно описано искане в това отношение, аз съм категоричен, че искането от мен разследване няма да бъде направено и по този конкретно визиран от мен казус. Въпреки това, обаче, без настоящите ми редове да представляват какъвто и да е израз на доверие в прокуроско-съдебната система, аз предявявам това искане с намерението да постигна поне няколко „попътни минимални цели”; а една от тези цели е да ви предизвикам да се опитате да опровергаете по официален ред и начин фактите, които описвам, и изводите, които извеждам върху тяхната основа; и тъй като съм категоричен, че при какъвто и да е ваш опит да опровергавате по съответния ред посочените от мен факти и основаните върху тях изводи, в крайна сметка ще се стигне до такъв развой на разследването, при който по категоричен начин ще бъде доказана именно моята теза.

3.

Освен това, преди всичко изрично, ясно и категорично настоявам разследването на всичките тук описани факти и твърдения да бъде осъществено в рамките на едно общо разследване, в което неизменно да бъде включено и разследването на неразривно свързаните с това факти и обстоятелства, описани в изложението ми до всичките вас, което има индекс LPC-Embassy-047 и дата 27 септември 2006 г., и което е надлежно регистрирано в канцеларията на Главния прокурор под рег. № 14400 от 27.09.2006 г.

4.

Поне на всичките вас, както поради битността ви на пациенти на българското здравеопазване, така и поради специфичната ви професионална квалификация и ангажираност, би следвало да ви е много добре известно, че в системата на т. нар. „здравеопазване” в България съществува режим на т. нар. „клинични пътеки”, конкретният детайлен образ на който режим е сравнително често променян, при което, обаче, неговата най-дълбока същностна характеристика винаги си е оставала и продължава да си остава непроменена.

а) Преди всичко следва да бъде отбелязано, че този режим бе приложим само спрямо онези български граждани, които, бидейки здравноосигурени и търсейки медицинска помощ, разчитат да получат тази помощ така, че заплащането за нея да бъде извършено от Националната здравноосигурителна каса.

Тъй като по това време Мафията вече бе напълно ограбила почти цялото българско население, остана очевидният факт, че основната маса български граждани, по отношение на която този режим на „здравеопазване” фактически е приложим, се състои от онези, на които предварително им е била отнета всякаква възможност да заплащат за изследванията и лечението си по друг начин, освен чрез здравноосигурителната каса.

Другият очевиден факт е, че този здравноохранителен режим съвсем не е засягал здравеопазването на ангажираните с Мафията лица, финансовите активи на които им дават възможността да получат такова луксозно и прецизно здравеопазване, каквото пожелаят. Дори нещо повече – както тогава, така и днес, след всяка престрелка между отделните мафиотски групи ранените престъпници биват пренасяни за лечение в медицинските заведения от държавни хеликоптери, собственост на Министерството на вътрешните работи, а пред болничните им легла застават на почетна стража и охрана специалисти от същото министерство, за колосалната специална издръжка на които специалисти дават своите пари обикновените данъкоплатци.

б) По същество става въпрос за това, че само до преди по-малко от две години: >всички здравноосигурени български граждани бяха изключително твърдо закрепостени към строго определени общопрактикуващи медицински лица, към които бяха длъжни да се обръщат при всеки случаи на необходимост от медицинска помощ; >след което имаха правото и възможността (или много по-точно – абсолютното задължение и никаква друга реална възможност) да получат съответните специализирани медицински прегледи само в сградите на онези медицински заведения и само при онези лекари-специалисти, които изрично са посочени и предписани от общопрактикуващия лекар; от своя страна, обаче, общопрактикуващият лекар също така бе законодателно ограничен в конкретните направления на „пътеката” на конкретните прегледи и изследвания, които имаше правото да предпише; >след извършването на съответните прегледи и установяването на диагнозата, здравноосигуреният български гражданин имаше правото да бъде лекуван (респективно - опериран) само в съответните медицински заведения и само от съответните лекари-специалисти, които изрично са му предписани като разрешени.

в) Също така, става въпрос и за това, че специално по отношение на онкоболните посочената т. нар. „клинична пътека” е абсолютно задължителна включително и днес, в наши дни; и че и днес абсолютно всеки онкоболен има правото и възможността да получи своите мизерни живителни глътки въздух само при едно-единствено и изключително строго спазвано условие – ако успее да премине през изключително големия брой жестоки препятствия, поставени му по така натрапената му от държавата „клинична пътека”.

г) Става въпрос, също така, и за това, че е съвсем повърхностна, неправилна, нелепа и невярна всяка аналогия на тази ситуация с крепостническия и тоталитарния комунистически властови режим, тъй като тази съвременна „здравоопазваща” ситуация в България е много по-зловеща и по-перверзна от ситуацията, която е съществувала при тези два режими.

д) Става въпрос, също така, и за това, че в изключително тясна и непосредствена връзка с тази именно ситуация се намира и обстоятелството, че както по времето на класическия комунизъм, така и днес със специален закон е направено така, че почти всеки български лекар, включително и жените, е т. нар. „военноорганизирано лице”, на което задължително е даден офицерски чин и което задължително е подписало някаква коварно формулирана декларация за изпълнение на държавен дълг и за пазене на държавна тайна; която декларация, от своя страна, фактически и юридически се намира в драстично противоречие с професионалното задължение за изпълнение на лекарския дълг и за пазене на лекарската тайна.

е) А като имаме предвид и обстоятелството, че българската държава всъщност е само едно от най-нискойерархичните структурни звена от системата на българския филиал на руската Червена мафия, пределно ясен става отговорът и на въпроса относно същността и характерът на посочените задължения, които, всъщност, се оказват задължение за всеотдайно служене на Мафията и задължение за пазене на тайните на Мафията.

5.

Случи се така, че през ноември и декември 2003 г. присъствувах на няколко придружени с коктейл официални научни и политически събития, на които, макар и в изключително прецизно контролирана от мен доза, все пак консумирах определени напитки и храни, специално и дори тържествено поднесени ми от определени лица, по отношение на които никога не съм имал никакви основания за доверие, но които винаги и почти демонстративно са ми показвали своето „високо уважение и почит”.

Случи се така, че случайно или не, след тези събития получих определени симптоми, които предизвикаха определена лека тревога за здравословното ми състояние; и които симптоми споделих с личната си лекарка, която, от своя страна, след проведения от нея общ преглед, веднага изрично и категорично ми каза, че тези симптоми не са истински болестни симптоми, и че не бива да се безпокоя от тях.

Все пак, обаче, двамата с личната ми лекарка стигнахме до единодушното заключение, че за да проверим основателността на своите разсъждения и изводи както относно здравословното ми състояние, така относно подозрението, че някой би искал да ме подтикне към ненужни прегледи и опасни операционни интервенции, ще бъде разумно „аз да тръгна по официален начин по съответната „клинична пътека”” и така да видим какъв ще е крайният резултат.

6.

На 18 декември 2003 г. посетих офиса на единствения лекар-специалист, при когото, съгласно утвърдената „клинична пътека”, личната ми лекарка имаше право да ме изпраща, и това бе д-р Константинов от клиниката по вътрешни болести при І МБАЛ-ЕАД, намираща се в непосредствена близост но НДК.

Така: >в официално издаденото ми от него т. нар. „ехотомографско изследване” е записано, че имам някакви недостатъчно ясни и нуждаещи се от допълнителни изследвания проблеми в областта на черния дроб и простатата; >а в устният ни разговор пределно ясно ми бе казано, че най-вероятно се касае за аденомен (туморен) или карценомен (раков) проблем и на двете места; >и че не бива да се безпокоя особено много, тъй като сега все още е само началният етап от развитието на болестта, на който етап всичко е преодолимо; >и че той ще ме изпрати при своя много добър приятел и голям специалист по тези проблеми, който се казва д-р Саид Раджаб и работи в сградата на т. нар. „Окръжна болница”, намираща се в столичния квартал „Младост-1”.

Официален придружителен документ за аташирането ми по силата на „клиничната пътека” при д-р Саид Раджаб не ми бе даден, но ми бе казано, че аз устно трябва да му кажа, че при него ме изпраща именно д-р Константинов, и че това е напълно достатъчно, за да бъда приет по възможно най-добрия начин.

7.

Посетих офиса на д-р Саид Раджаб и там, след сравнително дълъг ритуален и внушаващ безкрайна добронамереност разговор, той, естествено, поиска да види резултатите от ехотомографското изследване, които, както сам изрично ми каза, трябва да бъдат приложени в специалното мое медицинско досие, което следва да бъде образувано по случая, за да мога да се възползувам от напълно безплатното обезпечаване на подготовката за оперативно отстраняване на раковия проблем, което трябва да стане най-късно след две седмици. Любопитно е, че още на този етап д-р Саид Раджаб въобще не предпостави наличието на някакъв друг проблем, освен раков, и неговото решаване по друг начин, освен чрез хирургическа операция.

Освен това, любопитно е, че д-р Саид Раджаб въобще не съумя да скрие раздразнението си от факта, че аз му дадох черно-бяло ксерокс-копие от съответния документ, а той няколкократно настоя да му дам оригиналния документ, тъй като от осигурителната каса били признавали само оригинални документи. За мен като професионален юрист бе повече от ясно, че в случая стратегията е да бъде осъществено пълното ми лишаване от оригинална документация, но веднага театрално изразих дълбокото си съжаление и готовността си да донеса оригиналния документ още при следващото си идване при доктора.

Така, след като д-р Саид Раджаб овладя раздразнението си, като вероятно си помисли, че аз наистина нищо не подозирам, той ме изпрати за специализирано медицинско изследване. Същото бе извършено в медико-диагностичната лаборатория „Санте”, от която ми дадоха документ с дата 10 януари 2004 г., в който изрично е записано, че изследването е по искане на „Лекуващ лекар: д-р Саид Раджаб”, както и че резултатът е „2,39 ng/ml” при „референтни граници до 4”.

След като получих този документ, веднага сканирах оригинала и направих изключително прецизно цветно принтерно копие, а оригинала запазих за собствената си документазция. После посетих д-р Саид Раджаб, на когото казах, че идвам направо от медицинската лаборатотия и му нося оригинала на документа. Той реагира очевидно доволен, но не пропусна още в самото начало да ми каже, че му е необходим и оригиналът на изследването, което преди това бе направено от д-р Константинов.

Още докато в самото начало на този наш разговор д-р Саид Раджаб ми казваше тези думи, аз вече си задавах въпроса „Дали той наистина ме мисли мен за прекалено глупав?” и „Дали наистина не осъзнава, че чрез припряността си в това отношение всъщност изостря подозренията ми?”.

Странно е, също така, че д-р Саид Раджаб въобще не счете за нужно да ми обясни и разтълкува данните от медицинското изследване, и направо предпостави както „безспорно доказаното от изследването наличие на раково заболяване”, така и „тази ни среща за приключена поради пределно изяснаване на проблема”.

Затова той съвсем не скри изненадата и раздразнението си, когато аз с възможно най-наивен тон и външен театрален вид на човек, малодушно примирил се със жестокостта на съдбата, му казах: „Доколкото разбирам, възможни са две версии на тълкуване на така визирания резултат, а именно, или че посочения резултат от „2,39 ng/ml” е вътре в рамките на така визираната максимална „референтни граници до 4”, и че в този случай липсва туморно или раково заболяване, или че този резултат е над посочената граница, и че в този случай е налице заболяване. Както разбирам, Вие сте категорично ориентиран към втората версия. Така ли е?”.

Трябва да призная, че изключително рядко съм виждал човек с толкова силно изразена върху лицето му изненада, каквато видях след тези мои думи - д-р Саид Раджаб объркано сумолеви, че става въпрос за втория вариант на разсъждение върху медицинския проблем, след което объркано и външно добронамерено започна да ми говори колко много е загрижен за хора като мен, и че аз не бива да се притеснявам от нищо, тъй като операцията ще мине изключително успешно.

При това от всичките негови думи и цялостното му вербално и жестово поведение личеше, че в неговата глава не съществува абсолютно никакъв друг вариант, освен моето подлагане на хирургическа операция. Дори нещо повече – аз, като автор на няколко книги по психология на правото и психология на политиката, имах достатъчно ясното усещане, че в съзнанието и мисловната стратегия на д-р Саид Раджаб моето поставяне на операционната маса наистина има статуса, значението и важността на абсолютно животоспасяващ акт, но ... съвсем не на моя, а на неговия живот.

Все пак, благоразумно реших че нямам абсолютно никакъв интерес да му давам да разбере, че вече съм разгадал коварната цел, която той преследва, и продължих да се преструвам, че безусловно му вярвам; така, в контекста на тази именно моя стратегия казах на д-р Саид Раджаб, че още в най-близките дни ще започнем да осъществяваме предписаната от него процедура, но че все пак преди това ми е необходимо известно време както да свикна с мисълта за неизбежността на операцията, така и, за всеки случай, да приведа в ред земните си дела.

8.

Още на другия ден, под предлог че осъществявам редовното си пътуване, за да чета редовните си лекции в Юридическия факултет на Университета, пристигнах в град Пловдив, поговорих със студентите около един академичен час и ги освободих от лекционните им занятия за деня.

После, по всички правила на конспиративното придвижване се срещнах с Рени Маврова и заедно с нея отидохме при инж. Николай Сомлев, който по онова време бе директор на една от най-мощните държавни фирми на територията на Пловдив и се намираше на стационарно лечение в една от най-реномираните болници в града, където главен лекар е негов изключително близък приятел. Така това моето посещение в тази болница бе камуфлирано като посещение при намиращ се там болен приятел.

Тъй като там главният лекар на болницата не само бе личен приятел на моите приятели, но и веднага ме позна и възторжено изрази радостта си, че ме вижда не само по телевизията, но и на живо, само няколко минути след нашия разговор лично той ме водеше при няколкото души специалисти, на които лично нареждане веднага да извършат съответните изследвания и неотлъчно стоеше до мен до пълното завършване на абсолютно всички изследвания. Трябва да призная, че през цялото време на тези изследвания самият аз се чувствувах доста неловко, тъй като за първи път през живота ми бях обект на такова изследователско медицинско внимание, на каквото би завидял дори и самият президент на държавата.

В крайна сметка се оказа, че лекарят, който изследваше простатата ми се изказа, че на нейното състояние могат да завидят дори и 30-годишните младежи; а очевидно талантливият млад лекар, който извърши изследване на черния ми дроб бе категоричен, че петното, за което става въпрос, е имало характер на медицински проблем преди около 15 години, и че отдавна не притежава способността да бъде медицински проблем. Впрочем, когато същият лекар ме попита какво точно е било станало с мен преди около 15 години, поради което се е появило това петно, аз му казах, че тогава съм бил в затвора като политически затворник, и че моето убеждение е, че въпросното петно отразява подлагането ми на целенасочено зловредно химическо третиране; а той, аргументирайки се, че му е трудно да си представи съществуването на хора, които биха били способни на такива зловещи действия, каза, че е склонен да смята, че това петно отразява само мизерната и некачествена храна, която ми е била давана; при което изрично подчерта, че дори и да бъде приета моята обяснителна версия, според него това петно много отдавна е престанало да бъде медицински проблем.

9.

Тъй като самият аз съвсем не съм лесен за убеждаване (и особено когато става въпрос да убедя сам себе си) работата съвсем не приключи с медицинските ми прегледи в Пловдив.

След няколко дни взех със себе си 500 лева (около 250 евро), предназначени специално да бъдат платени следващите медицински изследвания, и заминах за град Варна, където в продължение на два дни трябваше да прочета кратък лекционен курс на студентите от тамошния Юридически факултет на Техническия унивреситет. След като на втория ден още рано сутринта освободих студентите, веднага отидох в едно доста скъпо и реномирано медицинско заведение, където ми направиха същите изследвания и ми казаха абсолютно същото, което ми бе казано и в Пловдив.

10.

Така за мен нещата в това отношение напълно приключиха с пределна яснота.

Нека спомена и колоритната информация, че когато още в самото начало разказах на личната си лекарка симптомите, от които се оплаквам, тя, анализирайки цялата съвкупност от симптоми, ме попита как съм със секса, а аз и отвърнах, че във връзка с него „имам изключително сериозен проблем – категорично не мога да понасям презервативи”.

Тя доста дълго се смя на това ми „медицинско оплакване” и категорично ми каза: „Докато имаш такова оплакване, бъди сигурен, че няма да имаш никакво друго сериозно оплакване! И не вярвай на никакво друго медицинско изследване, освен на това!”.

11.

Тъй като после, до края на януари 2004 г. аз въобще не се обадих на д-р Саид Раджаб, и тъй като евентуалните резултати от осъществяваните от специалните служби т. нар. „външни наблюдения и проследявания” не са били дали абсолютно никакви данни за каквито и да са мои посещения в медицински заведения (вероятно съм бил проследяван само в София!), ситуацията изглежда е била придобила тревожен за тези служби израз и вид.

Така, точно на 30 януари 2004 г., около 11 часа преди обяд, домашният ми телефон иззвъня и напълно неочаквано за мен чух гласа на Главния прокурор Никола Филчев.

12.

Тук се налага да направя кратко уточнение.

С Никола Филчев сме били не само и не просто състуденти, но и изключително близки приятели още по времето на студентските ни години. После, преди арестуването ми през 1983 г., в продължение на няколко години с него сме били и колеги в Института за правни науки при БАН. Дори нещо повече – след излизането ми от затвора през 1989 г. , когато аз бях видна политическа фигура от т. нар. опозиция, той, бидейки не само мой колега от Института за правни науки при БАН, но и наказателен съдия във Върховния съд на България, винаги бе почти плътно до мен и един от най-близките ми приятели. Поради това, когато той ме помоли, аз с радост се съгласих да бъда негов кум (официален свидетел) на първия му брак с едно много по-младо от него и доста красиво момиче.

Много по-късно Никола Филчев стана Главен прокурор на България и през август 1999 г., когато му казах, че имам намерение да замина за Великобритания и да се установя да живея там, той все още имаше човешкото достойнство и приятелската откровеност да признае пред мен, че макар и да е Главен прокурор, не разполага с абсолютно никаква власт и възможност да реши не само какъвто и да е проблем, визиран в моите многобройни искания до прокуратурата, но дори и своите собствени проблеми.

Дори нещо повече – именно във връзка с неговите лични проблеми, през август 1999 г. той изрично и пределно ясно ми каза, че вече разполага с категоричните доказателства, че специалните служби при МВР, всички прокурори и всички съдии са назначени на тези длъжности именно от Мафията, и цялостната им дейност е подчинена единствено на интересите на техните господари от Мафията.

В контекста на това Никола Филчев ми каза, че почти веднага след назначаването му за Главен прокурор е бил и продължава да е подложен на изключително интензивен шантаж, директно осъществяван преди всичко именно от специалните служби при МВР, при което от него се иска не само и не просто да нарушава принципите си на юрист и чисто човешката си съвест, но и съвсем открито или дори демонстративно да извършва престъпления, за които после може да бъде съден. И че той много добре разбира, че това се прави, за да го въвлекат колкото се може по-дълбоко във вина, за да могат по този начин впоследствие да го шантажират още по-силно и по-успешно, и така да го принуждават да узаконява престъпленията на Мафията.

Тъй като в някое от следващите ми изложения по друг повод ще ми се наложи да направя поне още едно подобно уточнение относно Никола Филчев, тук и засега ще спра само на този наш разговор през август 1999 г., при което ще подчертая, че след това с него сме се срещали и сме имали подобен разговор само през лятото на 2000 г., след което нашите взаимоотношения постепенно започнаха да преминават в състояние на „ледников период”, а през 2005 г. аз вече официално и публично се отказах от кумството си и го обявих за престъпен слуга на престъпни господари.

13.

Така, когато на 30 януари 2004 г. Никола Филчев ми се обади по телефона, между нас се проведе разговор, главното съдържание на който бе следното:

а) той ми каза, че току-що е бил научил, че съм изключително тежко болен от рак, и че ми се обажда, защото въпреки, че отдавна сме се отдалечили един от друг, той все още счита, че сме приятели, и поради това ми предлага да използува властовите си възможности и да уреди да бъда настанен в Правителствената болница, където да получа най-доброто медицинско обслужване;

б) аз му се изсмях изключително ехидно и изрично и ясно му казах, че считам, че в случая той ми се обажда по искане на Мафията, която търси начин да ме подмами да вляза в болница, където да ме убият под предлог, че ме лекуват; във връзка с това изрично го попитах от кого и по какъв повод е научил за моето „тежко заболяване”;

в) той ми каза, че: >току-що, само преди няколко минути, е имал някакво оперативно съвещание с подчинени на него двама полковници от Военната прокуратура; >съвещанието е било по тема, която мен въобще не ме засяга; >но след съвещанието той ги попитал защо досега не са решили нито една от моите многобройни преписки, намиращи се при тях; >а те му отговорили, че се опасяват да ме извикат на разпит, на който по официален начин да ме трансформират от „жалбоподател” в „свидетел на извършените престъпления”, тъй като било имало опасност психическото напрежение по време на една такава правна процедура да се отрази твърде зле върху тежкото ми здравословно състояние; >той бил силно изненадан от това, което чул за здравето ми и ги попитал от какво съм болен и те откъде знаят за това; >те му били отговорили, че аз съм болен от рак и че за това разполагали с получена от специалните служби разузнавателна информация; >след тези негови думи аз веднага му казах, че той като Главен прокурор сега е длъжен да образува разследване срещу тези специални служби, тъй като дори и наистина да съм болен, те нямат абсолютно никакво право и никакъв реален престъпен от моя страна повод да ме подлагат на оперативно разработване и да събират за мен каквато и да е, включително и здравословна информация; >казах му, също така, че в случая става въпрос за това, че същите тези специални служби са разпространили тази абсолютно невярна „информация”, за да извършат психологическа подготовка на професионалните юридически и политически кръгове, които ме познават, както и на обществеността, след което да се опитат чрез такава именно фалшива информация да обяснят убийството ми, което са планирали и имат намерението да осъществят.

14.

Специално внимание в това отношение заслужава, също така, и още една група факти и обстоятелства.

С Валентин Александров се познаваме още от времето на студентските ни години по време на един от неотдавнашните правителствени екипи той бе Министър на отбраната, а после се установи на постоянна работа като старши научен сътрудник в Института за правни науки при БАН, където станахме колеги, и така започнахме да се виждаме сравнително по-често, отколкото преди.

На 11 февруари 2004 г. имахме Научен съвет в Института за правни науки при БАН и: >още щом се видяхме с Валентин Александров десетина минути преди заседението, той възторжено изрази впечатлението си от блестящия ми външен здравословен вид и изрично ме попита как съм със здравето; >попитах го дали специално днешният му въпрос относно здравето ми има характера на обичаен ритуален въпрос или е предизвикан от някакви слухове, които е чул; >той отвърна: „Истината е, че преди около две-три седмици ми казаха, че си тежко болен от рак! Истина е, освен това, че им казах, че не вярвам на това, защото съвсем наскоро се бяхме виждали с теб, разходихме се дълго време по софийските улици, за да си говорим за политика, ти изглеждаше превъзходно и нито се оплака от нещо, нито изглеждаше така, както по-късно се опитаха да ми кажат, че би трябвало да изглеждаш!”; >после той ми каза, че това му е било казано от генерал Бриго Аспарухов[3], с когото са приятели, и подробно ми разказа по какъв повод е било станало дума за мен.

15.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

На 27 септември 2006 г. регистрирах в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на упражнен върху непълнолетната ми дъщеря медикаментозен тероризъм, което искане има индекс LPC-Embassy-047 и рег. № 14400 от 27.09.2006 год.

Днес, с настоящия официален писмен текст, извършвам регистрация в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на упражнен лично върху мен медикаментозен тероризъм.

Също така, днес изрично и ясно декларирам, че съществуват и още няколко напълно документално доказуеми актове на медикаментозен тероризъм, упражнен върху няколко души мои изключително близки хора, с които случаи, обаче, ще ви занимавам с друго подобно писмено изложение и искане за разследване.



Онова, което тук и сега непременно искам да ви кажа, е че от официално публикуваната медицинска статистика относно: от една страна, извършените в България хирургически отстранявания на различните видове рак, и от друга страна, извършените хистологични изследвания на оперативно отстранената тъкан, е видно, че при повече от половината от пациентите, оперирани и лекувани като имащи рак на стомаха и на белия дроб диагнозата е абсолютно недоказана, и че приблизително същата ситуация е и при пациентите, които са били оперирани и лекувани като имащи други видове раково заболяване – виж: Cancer Incidence in Bulgaria 2003, National Oncological Centre, Bulgarian National Cancer Registry, Editors Sh. Danon, Zdr. Valerianova, Tzv. Ivanova, Volume XIV, Sofia, 2006.



Моето категорично мнение е, че тази официална по своя характер медицинска статистика по недвусмислен начин сочи, че:

първо: в България масово се извършват камуфлажно мотивирани като здравеопазващи от ракови заболявания изключително голямо множество сложни хирургически, химически, специални лъчеви и множество други медицински третирания, извършвани върху напълно здрави или поне недоказано болни от рак хора;

второ: чрез тези (напълно неоснователни от чисто медицинска гледна точка) третирания тези хора несъмнено биват жестоко и завинаги осакатявани и причислявани към специална ресурсна група, по отношение на която след това се постъпва по множество начини, имащи различни конкретни цели;

трето, истинските мотиви за осъществяването на тази доказана от статистиката масова практика подлежат не само на прецизно обществено обсъждане, но и на още по-прецизно специфично юридическо и в частност следствено-наказателно проследяване и обсъждане, при което е необходимо да бъдат анализирани включително и възможностите да се касае за прилагане на сравнително добре замаскирана престъпна мафиотска и/или правителствена стратегия на геноцидно и евгенетично (евгенично) прочистване на определени слоеве от населението, подбирани по определени критерии (като напр.: всеки, който попадне в мрежата на капаните; всички икономически слаби (и в частност - етнически) социални слоеве; специфичен подход към различните интелектуални, възрастови или полови групи; и прочее).

16.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Очевидно е, че така посочените от мен факти, обстоятелства и доказателствени средства по недвусмислен начин свидетелствуват, че специалните служби при МВР и преди всичко ръководената от генерал Иван Чобанов специална служба са осъществявали по отношение на мен престъна дейност, която подлежи на наказателно разследване и съдебно преследване.

Настоявам това да бъде осъществено!

6 ноември 2006 г. Янко Н. Янков

---

[1] Не само публицистични и научни материали, но и официални писмени искания за съдебно разследване, адресирани до Прокуратурата и висшите представители и органи на държавната власт.

[2] Тук, несъмнено, са преди всичко Министерството на здравеопазването и специалните служби при Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната; но освен това, тук са и голямо множество структурни звена, базирани (поради експертно-професионални или оперативно-камуфлажни причини) и в редица други държавни или с държавно участие структури.

[3] По времето, за което става въпрос, пенсионираният генерал Бриго Аспарухов е бивш Директор на Националната разузнавателна служба (на българското шпионско ведомство) и бивш депутат в Парламента от квотата на Социалистическата партия. От целият текст и контекст на това, което ми бе казано на мен ми стана ясно, че в случая Бриго Аспарухов е бил само обикновен консуматор на разпространената от специалните служби дезинформация относно моето здраве; но дори и в този случай вероятно има значение изясняването на причините, поради които специалните служби са били счели за нужно да направят обект на своята дезинформация включително и вече отдавна пенсионирания генерал.

[Писмо №LPC-Embassy-056/06.11.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Главния прокурор и Президента, с копие до БТА].

ДОСИЕТАТА НА ДС (21)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

С дата 22 юли 1999 г. в регистратурата на Главния прокурор съм депозирал официално писмено искане за разследване на престъпление, извършено от длъжностни лица-служители на МВР, по което мое искане до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор; и във връзка с което считам, че е налице свързано с това престъпление, извършено от Главния прокурор и подчинените на него прокурори, които са извършили деяние, изразяващо се в умишлено неизпълнение на служебните си прокурорски задължения, имащо за цел в услуга и в полза на престъпниците да бъдат допълнително увредени моите права и интереси.

Става въпрос за следното:

1) На основание мои официални писмени искания от 1998-1999 г. за достъп до архивната документация на Държавна сигурност получих няколко т. нар. „официални отговори”, подписани лично от Председателя на Комисията и Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев и Секретаря на Комисията полковник Серафим Стойков; в тези официални писма до мен въпросните длъжностни лица изрично са записали, че не разполагат с друга информация, освен тази, която са описали (посочили) в тези си именно официални писма до мен.

2) Впоследствие, обаче, се оказа, че въпросните официални писма, които тези длъжностни лица са били подписали и изпратили до мен, всъщност представляват документ с невярно съдържание; и че целта на това документно престъпление е била да бъдат скрити от мен доказателствата за престъпленията, които са били извършени от служители на Държавна сигурност по отношение на мен и моите близки.

Безспорните доказателства за така посоченото документно престъпление се съдържат в официалното писмо, имащо дата 17 май 1999 г., което е било подписаното от Главния секретар на Министерството на вътрешните работи генерал-майор Божидар Попов и е било изпратено в секретната служба на Върховната касационна прокуратура.

Така, от това писмо става пределно ясно, че в архива на Държавна сигурност се е съдържала и се съдържа информация, която Б. Бонев и С. Стойков умишлено са били скрили от мен.

По-конкретно става въпрос за това, че в официалните писма до мен въпросните длъжностни лица са били скрили информацията, че на 04 октомври 1985 г. (по времето когато съм се намирал в затвора) е било образувано на мое име строго секретно дело за оперативно наблюдение и разработка, имащо псевдоним „Непокорник” и рег. № 27654; и че това дело е било унищожено през 1990 г., по което време аз вече съм бил широко известен представител на българската опозиция (включително и сенатор – тоест депутат във Великото Народно събрание) и изключително енергично съм настоявал за наказателна отговорност от престъпниците на комунистическия режим.

3) От въпросните (и от други съпоставителни) документи става ясно, също така, че точно по същото време в Шесто управление на Държавна сигурност е било образувано аналогично строго секретно дело и против моя брат Камен Николов Янков, както и че по отношение и на двамата ни е бил в ход план за физическо унищожение чрез прилагане на медикаментозни средства за въздействие.

4) От посоченото мое официално писмо е видно, че аз съм бил поискал да бъде извършено наказателно разследване, а от последвалото пълно мълчание на прокуратурата е видно, че съответните прокурори от своя страна са извършили престъпление, като са пренебрегнали моето напълно законосъобразно искане.

За сведение уточнявам, че: текстът на моето писмо от 22 юли 1999 г., адресирано до Главния прокурор, е публикуван на с. 34-40 от Том 5 на моята документална книжна поредица.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

Категорично и ясно настоявам да бъде осъществено разследване на така посочените престъпления, извършени от съответните длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи, както и от Главния прокурор и подчинените на него прокурори, на които е била възложена преписката с моето искане за разследване.

25 октомври 2006 г. Янко Н. Янков

[LPC-Embassy-053/]

ДОСИЕТАТА НА ДС (17)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

І.

От изключително многобройните ми заявления, регистрирани в регистратурата на Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и т. нар. „Комисия Андреев» (текстът, на които, впрочем, е публикуван в шестте томове на документалната ми книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика») е видно, че в продължение на доста много години напълно безуспешно съм се опитвал да получа достъп до т. нар. документация на Държавна сигурност, при което в частност съм настоявал да получа достъп и до т. нар. „досие на агент Кирилов», за което винаги и неизменно съм заявявал, че представлява фалшификат, имащ предназначението да ме елиминира от политическата сцена, за да не мога да получа легитимно основание за облечено във власт валидно търсене на наказателна отговорност от престъпниците от Държавна сигурност заради техните изключително многобройни престъпления.

От същите регистрирани в посочените институции заявления (и публикувани в посочените томове на документалната ми книжна поредица) е видно, че: »след като бях дал точно 19 (деветнадесет) нотариално заверени пълномощни, с които бях упълномощил видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до всички видове документи, свързани с моето име, всичките носители на тези пълномощни са били подложени на изключително мощни оперативни мероприятия, осъществени от специалните служби на Червената мафия и в частност на МВР (като част от структурата на мафията), в резултат на което се отказаха от проявения от тях „архивен интерес»; »от всички упълномощени журналисти и експерти единствено Богдан Кръстев категорично и непреклонно отказа да се подчини на всичките, включително и на най-бруталните послания на мафията и на службите на МВР към него; »в резултат на това той стана обект на строго специално мероприятие, целящо неговото елиминиране чрез прикрито като трагичен инцидент убийство; »в крайна сметка Богдан Кръстев оцеля, а Министърът на вътрешните работи Георги Петканов осъзна, че осъщественото от служителите на специалните служби на МВР покушение върху Богдан Кръстев може да се окаже твърде опасно за личната кариера на самия министър, тъй като от документите, които няколко години преди това лично аз бях получил от същия архив бе ясно, че самият Георги Петканов е бил агент на ДС и е участвувал в оперативните мероприятия против мен във връзка с противозаконното ми осъждане и престояване в затвора; »и така, за да покаже, че не прикрива себе си, Министър Георги Петканов даде достъп до въпросното „досие на агент Кирилов».

От регистрираните в Главната прокуратура мои официални заявления (публикувани в посочените томове на документалната ми книжна поредица) е видно: »че най-добрият български експерт по графология Димитър Генадиев Костов ми е предоставил съставен на 03 август и нотариално заверен на 04 август 2003 г. т. нар. „Протокол № 56», от заключителната част на който категорично и абсолютно недвусмислено е видно, че въпростото „досие на агент Кирилов» е фалшификат; и »че на 20 август 2003 г. аз съм регистрирал в регистратурата на Главния прокурор (рег. № 3588) заявление, с което съм поискал „да бъде образувано следствено дело и да бъде осъществено наказателно преследване на всички виновни лица, извършили серията от престъпления», визирани в посочените от мен строго секретни архивни дела.

От документацията по следствено дело № ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура е видно, че половин година по-късно, на 02 февруари 2004 г., военният прокурор капитан В. Чавдаров е издал „Постановление за образуване на предварително производство» „срещу неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи» за извършеното от него „престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК», изразяващо се в „манипулации с документи», съдържащи се в т. нар. „досие на агент Кирилов», като целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, и че „от това са произлезли вредни последици».

От документацията по същото следствено дело е видно, че на 09 май 2006 г. военният прокурор Едуард Владимиров е издал „Постановление за прекратяване на наказателното производство», при което като единствено прекратително основание е посочено съображението, че „наказателната отговорст е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност».

От документацията по същото дело е видно, че с неговото съдържание аз съм се запознал едва на 28 юни 2006 г., когато именно съм получил и заверени копия от интересуващите ме документи.

ІІ.

Като оставим настрана гаврата с твърдението за „неизвестен извършител» и позоваването на „изтекла давност» (каквато в случая въобще няма), би следвало да бъда доволен от официалното признание, че в случая съм жертва на престъпна дейност, но на тези, които биха си позволили да искат това от мен, ще си позволя да им пожелая същото „щастие». Защото фактически онова, което е направено по отношение на мен е, че по един виртуозно адаптивен начин само е сменена формата на престъпното посегателство и репресиране.

При това държа изрично и ясно да подчертая, че според мен този мой „частен случай» съвсеме не е случаен.

Обръщам вашето внимание върху категорично установия от мен факт, че единствената най-строго и най-прецизно спазвана „правна» норма в България е издадената на 02 юни 1947 г. в Москва строго секретна Инструкция на КГБ (Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г., Инструкция НК/003 – 47; текстът е публикуван във в-к “Сензация» бр. 2 от 1991 г.), в чл. 41 на която е казано: „Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако все пак такава се налага, тя може да бъде допусната, но при условие, да не се предприема никакво разследване и обвиняване на виновните».

Тази Инструкция на КГБ се спазва най-строго от „правосъдието» на всички български държавни глави, парламенти и правителства от издаването й до наши дни. Дребна подробност е, разбира се, фактът, че българският филиал на КГБ отдавна се е трансформирал (или трансмутирал) в Червена мафия, която е превърнала не само държавата, но и изключително голяма част от обществото в своя нискойерархична вътрешна структура, в резултат на което Президентът, Председателят на Парламента и депутатите, Министър-Председателят и министрите, Главният прокурор и всички участници в правосъдието, ръководителите на партиите и на другите обществени организации са не само част от системата на мафията, но и имат много по-нисък йерархичен статус, отколкото, примерно, ръководителите на структурите в наркобизнеса или на проституцията.

Дребна подробност е, че българският филиал на КГБ ни водеше „на Изток» към “зората на комунизма», а Червената мафия днес е легитимирана като „демократичен партньор» на Европа, и именно на нея Европа е възложила да ни води „на Запад» към „капитализма и демокрацията». Дребна подробност е и обстоятелството, че архивите на Държавна сигурност са затворени именно за да бъде обезпечено съществуването на целия този изключително зловещ и античовешки механизъм на функциониране на властта.

Във връзка с това, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, аз се обръщам към вас с искането да съдействувате за реализиране на следното:

а) да бъде направена пълна ревизия на посоченото следствено дело и да бъде отменено въпросното прекратително Постановление;

б) да бъде извършено пълно разследване на всички обстоятелства, които са свързани с престъплението, изразяващо се в изготвяне и пускане в обращение на фалшификата, известен като „досие на агент Кирилов»;

в) да бъде потърсена пълна наказателна отговорност от всички лица, участвуващи както в изготвянето на въпросния фалшификат, така и в неговото пускане в публично компроматационно обращение;

г) да бъде потърсена пълна наказателна отговорност и от всички лица от Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата, които в продължение на изключително много години са осъществявали действия или бездействия, изразяващи се в създаване на всевъзможни фактически и процедурни пречки пред мен както за получаването на достъп до въпросната документация, така и за търсенето на наказателна отговорност от престъпниците, чиято престъпна дейност е фиксирана по някакъв начин в архивите на ДС;

д) да бъдат разследвани всички обстоятелства, свързани със съдържащите се в архивите на Държавна сигурност доказателствата, които изрично и ясно съм посочил пред Главния прокурор още през 1999 г., които доказателства се съдържат специално в следните източници: »на с. 9-18 на заведеното на мое име дело № 24491 ЛДОР „Твърдоглавия» изрично и ясно е записано, че във връзка с компрометирането ми е било възложено специалното изработване на фиктивни лични документи; във връзка с това многократно съм настоявал пред Главния прокурор и продължавам да настоявам да станат известни имената на специалистите и да бъдат разследвани лицата, разпоредили извършването и занимаващи се с посочената фалшификаторска дейност; »че на с. 11-16 и с. 188-193 на същото дело се съдържат изрично формулирани планове на мероприятия, изпълнението на които е имало предназначението да предостави на хората, с които контактувам, фалшиви доказателства, че, от една страна, не съм съвсем нормален, а от друга страна – съм сътрудник на милицията (Държавна сигурност); във връзка с това многократно съм настоявал и продължавам да настоявам да бъдат разследвани всички лица, свъзани с изработването и изпълнението на тези оперативни мероприятия, в основата на които, несъмнено, е било залегнало и използуването както на посочения фалшификат, така и на множество други фалшификати; »че на с. 119-120 на заведеното на мое име дело № 13304 (арх. № 33464) изрично и ясно е записано, че за осъществяването на т. нар. „ефективен контрол върху обекта» на Първи отдел на Четвърто (научно-техническо) управление на ДС е било възложено да изработи „ръкописни текстове, написани от обекта», т. е. да изработи фалшификати, уж написани от мен, които да бъдат предоставени както на западни журналисти, така и на всички български личности, с които контактувам; »че на с. 76 на заведеното на мое име дело № 21441 ДОР „Дракон» изрично и ясно е записано, че е възложено на Второ Главно управление на ДС съвместно с Първи отдел при Четвърто управление на ДС да използува мои истински писма и да осъществи т. нар. „комбинации от текстове», които комбинации след това да бъдат предоставени на западните посолства, за да бъда компрометиран пред тях;

е) да бъде извършено разследване по моесто искане, което съм предявил към Главния прокурор още на 06 март 1999 г., в което съм посочил, че колегата доцент д-р Емил Георгиев изрично и ясно ми е казал, че по времето, когато е бил служител в Съвета по законодателството при Държавния съвет, е участвувал в изработването на проекта на строго секретен Указ на Държавния съвет, по силата на който службите на Държавна сигурност са били упълномощени (са получили правото) да изготвят и използуват в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични; необходимо е, следователно, да бъде намерен официалният текст на този Указ и да бъдат разследвани всичките дейности на всичките служби на Държавна сигурност, които са били извършени върху неговата легитимираща сила и функция;

ж) да бъде извършено разследването, което съм поисакал с изложението си от 11 септември 2003 г., имащо индекс LPC-139, текста на което е публикуван на с. 280-282 от Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика» и в който текст съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел или експерт бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който да обоснове гледището си, което е застъпил в интервю пред в-к „24 часа», публикувано на 24 октомври 1997 г., в което изрично и достатъчно ясно е казал, че „някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки».

ІІІ.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Позволявам си да привлека вашето специално внимание и върху редица други престъпни факти и обстоятелства, свързани с въпросната престъпна дейност и във връзка с това категорично и ясно настоявам за тяхното обединяване в едно общо разследване.

1) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал със следните мои искания: »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 07 февруари 2003 г. и индекс LPC-105; това искане е изпратено с пощенска пратка от 10 февруари 2003 г., подадена в пощенски клон № 1172 в София; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 24-30 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 02 април 2003 г. и индекс LPC-113; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 186-187 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 16 февруари 2004 г., индекс LPC-205 и рег. № 638/16.02.2004 г.; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 409-432 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика».

В тези мои заявления изрично и ясно съм записал, че настоявам за разследване на следните факти и обстоятелства: »че когато през 2002 г. Богдан Кръстев започнал да се позовава на даденото му от мен пълномощно за неограничен достъп до архивите на Държавна сигурност, той веднага е станал обект на специални оперативни мероприятия и провокации, които са били осъществени съвместно от поделения на Червената мафия и специалните служби на Министерството на вътрешните работи; »че целта на тези оперативни мероприятия и провокации е била да бъде осъществено неговото елиминиране чрез физическо ликвидиране или чрез компрометиране; »че една от операциите е била осъществена в метрото, където е бил направен опит да бъде бутнат под колелата на мотрисата; »че веднага след това по отношение на него са били осъществени серия от престъпни посегателства, подробното описание на които е дадено както от самия него в заявленията му до прокуратурата, така и от мен в посочените мои искания за разследване.

2) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал с моето заявление, адресирано до Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, имащо дата 04 август 2003 г. и индекс LPC-130; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 249-250 на Том 6 от моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; в това заявление изрично и ясно съм записал, че считам, че „съществува немалка степен на вероятност» експертът-криминолог и специалист по графология Димитър Генадиев Костов да стане „обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица», и че причината за това може да е именно фактът на дадената от него експертиза.

3) да бъде комплектована към същото следствено дело и преписката, която е била образувана в Министерството на вътрешните работи върху основата на посоченото мое изложение от 04 август 2003 г.

4) в рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване на причините за настъпилата съвсем неотдавна (през февруари 2006 г.) смърт на посочения експерт Димитър Генадиев Костов, при което изрично и ясно подчертавам следното: »същият е починал с официална диагноза „инфаркт», без обаче преди това да е бил боледувал от каквото и да е заболяване; »същият е известен спортист от миналото с изключително здрав организъм и никога не е бил боледувал от нищо; »непосредствено преди смъртта му Димитър Генадиев Костов е бил призоваван за разпит точно три пъти именно във връзка с дадената от него експертиза относно фалшивото дело, като при две от посещенията му във Военната прокуратура са били съставени съответно два протоколи за разпит; »само два месеци след като Димитър Г. Костов е дал своето нотариално заварено експертно мнение, по устно нареждане на Министъра и писмено нареждане на някакъв Секретар в Министерството на вътрешните работи е била образувана т. нар. „проверка» на неговото кадрово досие, за да бъдат търсени уязвими пунктове, които да бъдат използувани за упражняването на шантаж върху него, но такива уязвими пунктове въобще не са били намерени; »в два от официалните документи по следственото дело (с. 35 и с. 37, представляващи т. нар. „Предложение за продължаване на срока за разследване», подписани от военния следовател подполковник Димитър Пашов) изрично е записано, че „По делото са разпитани множество свидители», но в папката, която на мен ми е предоставена, е налице единствено протоколът от моя разпит като свидетел и липсват протоколите от разпита на „множеството свидетели», за които следователят чрез изричен писмен текст „декларира», че са били разпитани. Очевидно е следователно, че двата протоколи от разпитите на Димитър Г. Костов са сред липсващите по следственото дело, което, според мен, е недвусмислено доказателство, че тяхната липса е именно във връзка с обезпечеването на строго секретните елиминационни оперативни мероприятия на сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи, действуващи като структурни звена на Червената мафия.

Във връзка с това изрично и ясно декларирам своето категорично мнение, че смъртта на Димитър Г. Костов е резултат на упражнен върху него медикаментозен тероризъм, осъществен от заинтересованите престъпни структури и личности, които днес представляват трансформация (трансмутация) на бившата Държавна сигурност, към които структури и личности принадлежат и сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи, начело с Министъра и ръководителите на съответните звена на Министерството, включително и на генерал Иван Чобанов и ръководената от него специална служба.

24 юли 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-031/24.07.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Президента и Главния прокурор, с копие до БТА].

КВАРТАЛНА МАФИЯ (3)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

1.

В края на 70-те години (т. е. преди повече от 30 години), когато бях млад асистент в Юридическия факултет на Софийския униврисетет и изследовател (научен сътрудник) в Института за правни науки при Българската академия на науките, за да може да бъде обезпечено моето и на съпругата ми подлагане на силен и систематичен манипулативен натиск, в Първи отдел на Шесто управление на Държавна сигурност е било образувано против мен т. нар. „Дело за оперативна разработка” ДОР № 13304, което днес има архивен № 33464; за делото, което е било образувано против тогавашната ми съпруга днес все още нямам никаква информация, но съм абсолютно категоричен, че такова е имало, което е завършило с т. нар. „профилактика”.

От посоченото дело днес е видно, че за да бъдат обезпечени строго секретните оперативни мероприятия, във входа на шестетажния жилищен блок, в който тогава живеехме аз, съпругата и малкият ни син, са били вербувани общо 31 (тридесет и един) души мъже и жени, повечето на преклонна възраст, което прави почти по двама души от всеки апартамент.

Без тук и сега да коментирам несъмнения факт, че най-вероятно от всеки от вербуваните е било изисквано да пази в най-строга тайна факта на вербуването (включително и от живеещите в същия апартамент членове на неговото семейство), ще подчертая преди всичко факта, че към момента на вербуването им по-голямата част от тези мъже и жени са били на възраст над 60 (шесетдесет) години, при което няколко души са били на повече от 80 (осемдесет)-годишна възраст.

Без тук да коментирам и факта, че отделно от това по онова време са били вербувани и доста млади жени, които бяха изпращани при мен с инструкцията да ми станат любовници, както и млади мъже, които са били изпращани със същата цел при тогавашната ми съпруга, ще наблегна върху обстоятелството, че специално тези вербовки (на съседите ми), са имали съвсем друга цел и предназначение.

Така, в резултат на тази дейност на Държавна сигурност аз, съпругата ми и малкият ни син бяхме подложени на непрекъснати, всекидневни, целодневни, систематични и изключително жестоки скандални въздействия, включително и на физически посегателства и наранявания (и на тримата ни), целта на които е била аз, като глава и естествен функционален пазител на семейството, да бъда предизвикан да ударя някого от бабите и старците, и така да дам официален повод после да бъда обвинен не само в инициране на скандалното събитие, но и в извършване на престъплението „телесна повреда”; тоест, целта на оперативните мероприятия е била аз да бъда въвлечен в събития, които впоследствие да бъдат квалифицирани като извършени от мен престъпления.

Тъй като, обаче, тогава, макар и съвсем млад, вече бях официално признат за висококвалифициран юрист и превъзходно разбирах за какво става въпрос; и тъй като все пак превъзходно разбирах, че обществената и професионалната ми позиция не представлява абсолютно никакват пречка пред изключително мощните двигатели на ставащите около мен събития, аз избрах единствената разумна стратегия, а именно просто да бягам от местопроизшествието, и така да не позволя да се стигне до пълно разгръщане на планирания срещу мен сценарий.

Все пак, обаче, тъй като за такива ненаказуеми от истинските закони случаи на „укоримо поведение, което не е нито престъпление, нито административно нарушение” и което представлява единствено „нарушение на изискванията на правилата на социалистическия морал и социалистическото общежитие”, по онова време съществуваше т. нар. Закон за другарските съдилища, в крайна сметка срещу мен бе образувано дело по този закон. При това следва изрично да отбележа, че тъй като официално срещу мен не можеше да бъде намерен нито един реален факт, който би могъл да даде възможност за каквато и да е официална намеса на органите на Министерството на вътрешните работи (т. нар. „Народна милиция”), това дело изцяло бе движено от т. нар. „масови обществено-политически организации”, а именно кварталния клуб на Отечествения фронт и кварталния клуб на пенсионерите.

След като благодарение единствено на свидетелските показания на вербуваните от ДС агенти в продължение на няколко часа бях обругаван в кварталния киносалон пред около стотина души пенсионери и сеирджии, официално квалифицирани като „възмутени от мен мои другари по местоживеене”, делото приключи с моето „публично заклеймяване” като „нарушител на правилата на социалистическото общежитие”.

От материалите по вече посоченото ДОР № 13304 е видно, също така, че Държавна сигурност съвсем не се е била задоволила единствено с използуване на провокаторските и информационно-доносническите услуги на изключително големия брой агенти, а и че в продължение на половин година е била използувала специална техника за непрекъснато подслушване на всички разговори и на всички звуци в жилището, в което живеехме. Тъй като, обаче, единственият постигнат от тях резултат – на моя фактически, а после и юридически развод – бе съпроводен от моята още по-голяма официална и писмена (подобна на писменото изложение, които четете в момента!) съпротива против системата, наскоро след това Държавна сигурност бе преценила, че фактически не е успяла да въздействува по абсолютно никакъв начин лично върху мен; поради което бе предприето осъществяването на втората фаза на същия сненарий – публично разглеждане на „същите факти” по „същото дело” във „втори другарски съдебен процес”, който да бъде осъществен в побиращата повече от хиляда души 272-ра аудитория на Софийския университет, където, съгласно сценария, трябваше да бъдат събрани „голямо множество възмутени студенти и преподаватели от СУ и учени от БАН”, които не само да осъществят шаманския комунистически ритуал, нарачен „публично заклеймяване”, но и да направят официално предложение за моето уволнение.

Изпълнението на целия този сценарии беше възложено на професор Доко Доков, който бе Председател на професионалния съюз на учените от БАН и СУ, на когото, впрочем, по онова време аз бях аситент. Тъй като превъзходно знаех, че нашият разговор с него почти светкавично ще достигне където трябва (длъжен съм да подчертая, че много време преди това самият професор Доко Доков изрично и ясно ми бе казвал, че е офицер от армията, че като такъв е бил политкомисар по време на т. нар. Отечествена война против Германия, и че впоследствие е станал офицер от Държавна сигурност), аз реших „да стрелям точно в десятката”: казах му, че превъзходно разбирам, че това е работа на Държавна сигурност, че зная, че рано или късно ще бъда уволнен и съден, и че ще използувам превъзходния случай, който ми се явява, за да направя мощна антикомунистическа пропаганда пред повече от хиляда души студенти и преподаватели.

Ефектът от тези мои думи беше поразителен: още същия ден, само три дни преди датата, която бе обявена за „другарския съдебен процес”, всички писмени публични обяви за предстоящото събитие бяха свалени от коридорите, а професор Доко Доков започна интензивно да разказва „наляво и надясно”, че папката с делото, която се е намирала в неговия кабинет в БАН, била загубена или открадната, и че делото се отлага за неопределено време, когато папката бъде намерена.

Професор Доко Доков е жив и здрав и днес, и може да свидетелствува за всичко, което тук е казано от мен, и да разкаже своята версия.

Когато преди време поисках достъп до архивите на Държавна сигурност, получих „напълно изчерпателен писмен отговор”, в който не се споменаваше нито една дума за съществуването на въпросното дело на другарския съд. Отделно от това, обаче, преди време, по искане на военния прокурор полковник Николай Колев, в Главна прокуратура е била пристигнала строго секретна справка за мен (която съм публикувал в една от книгите си), където е посочено съществуването на друго, насочено против мен дело за оперативно разработване, за съществуването на което в нито едно от официалните писма до мен не е казано абсолютно нищо. Очевидно е, следователно, че думата и подписът на Министъра на вътрешните работи струват доста по-малко от думата и подписа на една долнопробна проститутка. Или иначе казано – фактът, че в официалната справка, която ми е дадена, не се казва нищо за въпросното дело, не означава абсолютно нищо.

Само преди няколко месеци, когато бившият началник на архивите на Държавна сигурност полковник Серафим Стойков публично заяви в медиите, че предстои интензивен нерегламентиран търг на истински и фалшиви архивни документи, на мен ми се обади по телефона професор Доко Доков, който ме покани да го посетя у дома му, за да ми даде папката с въпросното „Дело на Другарския съд”; което, той по-рано бил „намерил”, впоследствие „забутал в етажерките на библиотеката си”, а съвсем наскоро – „отново намерил”.

Поради редица съображения отказах да отида и да взема делото. Наскоро след това в едно мое едночасово телевизионно предаване разказах случката и приканих журналистите, които желаят, да посетят професор Доко Доков, за да видят делото и да чуят версията на професора. Доколкото зная, това не е станало. Така или иначе професор Доко Доков е жив и здрав и делото е у него.

Разказвам всичко това, естествено, за да разкрия един от методите, които Държавна сигурност е използувала преди повече от тридесет години. Който метод, впрочем, днес се използува както от сегашната Държавна сигурност, ръководена от генерал Иван Чобанов, така и от неговите господари от Червената мафия, представляваща трансмутационна форма на бившата Държавна сигурност.

Разказвам всичко това най-вече защото съвсем отскоро днес отново съм обект на абсолютно същата престъпна схема на опити за компрометиращо заплитане в привидно битови скандали със съседите в блока, в който живея; и защото днес, повече от тридесет години след първото оперативно мероприятие в това направление, юридическата ми защита се оказва дори много по-безнадеждна, отколкото по-рано.

Разказвам всичко това и за да подчертая: а) че ако по-рано бях „никой” и както юридическата, така и всяка друга моя съпротива беше обречена, то сега вече съм професор по право, автор на повече от тридесет обемисти книги и публично известна фигура; б) че превъзходно разбирам, че и днес е толкова абсурдно и нелепо да се разчита на вътрешнодържавното право, колкото и по-рано; в) че днес вече точно пет души е броят на членовете на семейството ми, смъртта на които е непосредствен резултат от строго секретните оперативни мероприятия на ДС; г) че ще направя всичко, което е необходимо, за да стане достояние не само на дипломатическите посланици на Запада в София, но и на Западната общественост, цялата съвкупност от зловещи и престъпни факти, на които у нас и в Европа все още никой не обръща каквото и да е внимание.

2.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Бих бил готов да приема, че фактите, които тук и сега ще изложа, биха могли да имат две алтернативни тълкувания и биха могли да са резултат на само един от двата възможни причинни фактори и механизми, а именно: >или че са резултат от чисто бандитско-мафиотската дейност на определени неангажирани с държавата престъпни личности и институции; >или че и днес, както и по-рано, са резултат от оперативно-провокаторската и манипулативната престъпна дейност на тайните служби на държавата.

Работата, обаче, е в това, че както най-общият реален контекст в България (т. е. фактът, че държавата е само едно от най-нискойерархичните структурни звена на Червената мафия), така и напълно конкретната в този казус поведенческа реакция на държавните институции, категорично ми дават основанието да считам, че всъщност става въпрос за едновременното действие и на двата причинни фактори, при което всички евентуални аргументи за наличие на неангажирана с държавата чисто бандитско-мафиотска едйност, в случая трябва да бъдат третирани като калкулирани да бъдат камуфлажно прикритие на строго секретните специални мероприятия; и че следователно и днес е налице посочената още в началото на изложението ми схема на действие на специалните репресивни служби.

3.

Преди около един месец в блока, в който живея, е било проведено т. нар. Общо събрание на собствениците, дневният ред на което е бил разгледан под ръководството на избран от Събранието Председател и протоколиран от избран от същото Събрание Протоколчик. В случая в ролята на Председател на Събранието е бил встъпил Иван Иванов, действуващ полковник от строителните войски на армията и служител в Министерството на отбраната; по негово предложение за Протоколчик е била избрана моята съпруга Елка Янкова, а единственото валидно решение на Общо събрание е било това, че за Управител (Председател) на Етажната собственост отново е бил избран Румен Тодоров Манолов.

Още на другия ден и после в продължение на още няколко дни съпругата ми е била подложена на изключително интензивен, включително и силно скандален натиск да напише в протокола и да се подпише, че е било взето решение, че сградата има нужда от „основен ремонт”, че ремонтът ще струва по 150 лева на апартамент, и че Събранието е било упълномощило Румен Т. Манолов да сключи договор със съответна строителна фирма, която да извърши ремонта. Тъй като точно по това време аз не бях в София, в известен смисъл това обстоятелство е било преценено като време, изключително удобно за т. нар. „въвличане в престъпление”, и е било направено всичко възможно, за да бъде постигнат такъв резултат. Все пак, обаче, до такъв резултат въобще не се е било стигнало – съпругата ми категорично е отказала да се ангажира с такъв текст на протокола и не е подписала нищо.

Тъй като, обаче, неотдавна тя бе оперирана, в резултат на неколкодневния интензивен натиск и на скандалите, на които е била подложена, тя е получила сериозно постоперативно усложнение и е била приета по спешност в болница.

Впоследствие, в администрацията на кмета на община „Изгрев” е било депозирано нещо, което е имало и продължава да има претенцията да е официален „Протокол” от заседанието на Общото събрание, а върху основата на това „нещо” кметът Павлин Колев е издал Удостоверение № 229 от 02 май 2006 г. както за легитимността на избора на т. нар. „Домоуправител” или „Председател на Етажната собственост”, така и за легитимността на всички действия, предприемани от това лице върху основата на текста на този т. нар. „Протокол”. Освен това специално внимание заслужава и обстоятелството, че същият този кмет предватително и преднамерено е взел всички възможни фактически и абсолютно противозаконни по своя характер мерки да не допусне до текста на този т. нар. „Протокол”абсолютно никого от заинтересованите и засегнати лица, като неговата непосредствена цел е била да не позволи на никого да установи наличието на престъпните факти и обстоятелства, които се съдържат във въпросния т. нар. „Протокол”.

Тъй като на мен като собственик на апаратамент в същия блок, и на съпругата ми като официално избран Протоколчик, на 08 май т. г. категорично ни бе отказан какъвто и да е достъп до текста на този „Протокол”, на 15 май т. г. регистрирах в деловодството на община „Изгрев” официално искане, адресирано до кмета на общината (виж № 94-00-85/15.05.2006 г.). След като изчаках за отговор известно разумно време и след като въобще не получих никакъв отговор, на 28 май депозирах в регистратурата на Министър-Председателя и на Кмета на София специално изложение, с което поисках от тях да се намесят и да разпоредат на кмета на община община „Изгрев” да ми изпрати официален отговор-извинение за неприятностите, които ни е създала ръководената от него общинска администрация, както и да ми изпрати официално заверено копие от въпросния т. нар. „Протокол”.

В това изложение изрично и ясно съм записал: >че тъй като въпросният „Протокол” от Общото събрание въобще не е подписан от официално посочения в него Протоколчик, и тъй като в него е записано съдържание, което категорично не отговаря на истината, в случая става въпрос за документно престъпление, извършено от същото това лице, което кметът на общината противозаконно е легитимирал; >че същият този кмет е организирал и специални обезпечителни мерки както за прикриване на извършеното престъпление, така и за даване възможност за извършване на нови и други престъпления; >че същият този кмет е съучастник в по-широка престъпна мрежа, осъществявана от определени икономически структури на българския мафиотски режим; и >че настоявам пред адресатите на изложението да се намесят и да осъществят онези действия, които са в кръга на тяхната компетентност.

Наскоро след това, вероятно след миловидна другарска намеса от страна на Кмета на София, получих писмо № 94-01-85 от 06.06.2006 г., подписано от Кмета на община „Изгрев”, с което ми е дадена непоискана от мен правна консултация (правен съвет), при това не само неправилна по своето съдържание и напълно превратно тълкуваща европейския дух и тенденциите на съвременното право, но и съдържаща в себе си като скрит втори пласт (имащ предназначението да измести и елиминира първия пласт) един достатъчно ясно очертан несъмнено заплашителен силово-репресивен психологически тон, с който се характеризираше не толкова общото класическо комунистическо право, колкото именно специалният правен режим на затворите и концлагерите (тази моя категорична констатация е резултат не само на практическите знания, които съм придобил в продължение на шест години като политически затворник на комунизма, но и като специалист-теоретик, написал две обемисти книги по „Психология на правото” и една обемистна книга по „Психология на политиката”).

Отговори от Министър-Председателя и Кмета на София въобще не съм получил; а те би трябвало не само да ми отговорят, но и да ми съобщят, че вече са наказали Кмета на община „Изгрев”, че са обявили за нищожно Удостоверението, което той е издал върху основата на документно престъпление, и че са разпоредили не само да ми бъде изпратено лично или по пощата копие от искания от мен документ, но и да бъдат компенсирани материалните и моралните вреди, които са ми били нанесени в резултат на незаконните действия на въпросната администрация. Поне такива са изискванията на правния дух на Европа; а останалото – т. е. това, което е реалното – в случая е резултат от простия факт, че българската държава е най-нискойерархичното звено от структурата на руската Червена мафия.

3.

И това, разбира се, е регаламентирано в самия т. нар. Закон, при което никой не се интересува от елементарния факт, че този Закон е противоконституционен.

Както вече споменах, върху основата на фалшив Протокол, представляващ документно престъпление, Кметът на община „Изгрев” е издал Удостоверение № 229 от 02 май 2006 г., с което е легитимирал избора на Румен Т. Манолов за „Домоуправител” или „Председател на Етажната собственост”. Тук следва изрично и ясно да отбележа, че тъй като с него живеем врата до врата на един етаж и че в продължение на петнадесет (15) години досега не сме имали абсолютно никакъв конфликт, лично самият той ми е разказвал, че баща му е бил полковник от МВР, че самият той е бил осъждан за криминални деяния и че макар и по професия да е шофьор, по времето на комунизма винаги е бил изключително привилегирован и се е ползувал от доверието не само на криминалните отдели на МВР, но и на политическите.

Освен това: >позовавайки се на т. нар. Експертни протоколи, подписани от специалиста от строителните войски и настоящ висш служител в самото Министерство на отрбаната полковник Иван Иванов; >както и позовавайки се на фалшивия текст от създадения от него фалшив Протокол на Общото събрание; >както и позовавайки се на юридически нищожното Удостоверение, което му е издадено от Кмета на община „Изгрев”, Румен Т. Манолов е сключил договор със строителна фирма, собствеността и ръководството на която е в ръцете на бивши офицери и служители на Строителните войски на армията.

При това същата тази фирма неотдавна извърши ремонт и смени цялата дограма в жилището както на полковник Иван Иванов, така и на Румен Т. Манолов. Освен това, според моите лични проучвания, между собствениците на въпросната фирма и полковник Иван Иванов съществува уговорката той, полковник Иван Иванов, да обезпечи изнудването на 150-те (сто и петдесетте) собственици на апартаменти в блока, от всеки от които да бъдат събрани по 150 лева за „основен ремант”, от какъвто жилищният блок въобще няма нужда, в замяна на което фирмата ще издаде документ, че е получила всичките 22 500 лева (с което ще осигури счетоводно алиби на Домоуправителя), но впоследствие ще даде лично и на ръка на полковник Иван Иванов и на Румен Т. Манолов 10-15 процента от незаконно събраните пари.

Така, след като цялата тази чисто мафиотска операция е обезпечена поне от един полковник от Министерството на отбраната и от Кмета на община „Изгрев”, Румен Т. Манолов, който винаги е демонстрирал разбиранията и самочувствието си на затворнически надзирател, вече е започнал изключително интензивен натиск върху всички собственици в блока с искане да му дадат парите, които той е посочил за осъществяването на „основен ремонт”, от какъвто сградата въобще не се нуждае и за какъвто липсва легитимно взето решение на Общото събрание.

Нещо повече – разпльосвайки своите 150 килограма във входа на блока, той пресреща всеки, който се завръща от пазар, и му казва: „Как така имаш пари да си купиш сирене, а нямаш да си платиш задължението за ремонта на блока?”; в резултат на това изнемогващите и беззащитни пенсионери набързо замениха прозрачните си синтетични пазарски торби с платнени чанти, за да не се вижда, че „в ущърб на общото благо имат нахалството да си купуват и да ядат сирене”.

И именно тук влиза в действие и вторият пласт на операцията – пред хората, живеещи в блока, се казва, че „ако някой има претенции относно съдържанието на Протокола, трябва да се обърне към г-жа Янкова, която именно е удостоверила, че такова решение наистина е било взето”.

Наистина, би могло да се приеме, че не е изключено оперативното мероприятие да е чисто мафиотско, при което строителната мафия да е била формулирала стратегия, съгласно която въвличането на съпругата ми в престъпление ще доведе до това, че аз ще избера стратегия, при която, защитавайки съпругата си, фактически ще защитавам мафията, и по този начин чрез своя авторитет ще обезпеча изнудването на всички собственици на апартаменти в блока. Наистина, при този поглед върху нещата би изглеждало, че става въпрос за чисто мафиотско оперативно мероприятие, с което тайните служби на държавата не са ангажирани и нямат нищо общо. Това, обаче, съвсем не е така.

Не само поради факта на юридическото си образование, но и поради стотици лични наблюдения върху съдебните процеси и осъжданията превъзходно зная, че в практиката на тайните служби съществува прилагането на следния прийом или схема: >на определени доверени лица и агент-провокатори се възлага задачата да участвуват в извършването на определено престъпление; >при което или реално да привлекат в извършването като свои съучастници, или фактически да създадат камуфлажно съучастничество, или просто чрез система от фалшификации и лъжествидетелствувания да набедят като съучастници или дори като ръководители и организатори на престъплението определени хора; >след което вторите (които като правило не само са видни политици и обществени личности, но са изявени и авторитетни противници на Правителството) да бъдат не само публично компрометирани, но и фактически да получават изключително жестока присъда, а първите – да получат не само символична присъда, но и изключително високо парично обезщетение заради временните си затруднения.

Така че в случая съм абсолютно категоричен, че става въпрос за строго секретно оперативно мероприятие, ръководено от генерал Иван Чобанов, когото именно обвинявам в извършването на престъпление, имащо посочените по-горе параметри и характеристики.

4.

Работата, обаче, съвсем не се изчерпва с така посочените дотук характеристични белези и параметри, и това е така поради елементарния факт, че българската държава е само едно от най-нискойерархичните звена от структурата на Червената мафия, поради което не само въпросният генерал и неговият Министър, но и самият Министър-Председател са най-нискойерархични слуги на тази Мафия и функционално имат много по-нисък статус, отколкото дори и най-долнопробните проститутки, които същата Мафия създава и контролира.

Вече съм имал възможността да изтъкна пред всички вас един от аргументите си в това отношение: става въпрос за изложението ми от 10 май т. г., в което съм посочил, че битуващите като депутати проститутки на Червената мафия са обезпечили съществуването на напълно противоконституционния текст на член 237 от Гражданско-процесуалния кодекс, който дава възможност на определени стопанско-икономически кланове на Мафията да получават съдебни изпълнителни листове единствено върху основата на напълно произволно измислените от тях т. нар. „извлечения от сметките”.

Тук и сега ще обърна вашето внимание и върху факта, че през последните две седмици медиите са заляти от интервюта с депутати и министри, които са внесли за приемане от Народното събрание текст на Закон, съгласно който дали изнемогващите от безпаричие поради ограбването им от Мафията български граждани ще могат или няма да могат да откачат радиаторите на парното си, и дали ще ползуват или няма да ползуват такава стока или услуга, ще решават не самите те, а техните съседи от блока, в който живеят. Във връзка с въвеждането и узаконяването на този принцип един млад журналист предвидливо и страхливо попита Министъра на енергетиката, който е и вицепремиер в Правителството, „Дали се очакват подобни промени и в Семейния кодекс, съгласно които дали той ще се ожени или не и точно коя булка да доведе пак ще бъде решавано не от него, а от съседите му?”.

Тук и сега ще обърна вашето внимание и върху факта, че макар и привидно тази регламентация да е насочена към даване на възможност на Червената мафия тотално да доограби българския гражданин, според мен не точно това е главната цел. Обръщам вашето внимание върху факта, че редица световноизвестни автори, изследващи психологията и практиката на репресиите във фашистките и комунистическите затвори и концлагери изрично и ясно пишат, че този тип регламентации преследват постигането на една-единствена цел, а именно: постигане на психологическия статус на идеалния затворник и концлагерист, при който статус всеки индивид е тотално контролиран от всички, поведението на които е продиктувано и зависи единствено от чисто животинските и най-вече хищническите им инстинкти и нужди.

Тук и сега ще обърна вашето внимание и върху факта, че посоченото по-горе за депутатите се отнася и за битуващите през последните седемнадесет години като членове на всички Правителства проститутки на Червената мафия, и че става въпрос за това, че в продължение на почти две десетилетия те оставиха абсолютно непокътнат текста на член 12 от все още действуващия у нас издаден още през 1951 г. (т. е. по времето на свирепия Сталински режим в България) т. нар. Правилник за управлението, реда и надзора в Етажната собственост, съгласно който текст „Решенията на Общото събрание подлежат на предварително изпълнение”, при което „изпълнителният лист се издава на Управителя или на Председателя на Управителния съвет от районния съдия въз основа на писмено искане, придружено от препис от протокола на Общото събрание”.

Така, както е видно, в съвременната уж демократична и по европейски начин променена България все още е в действие правен текст, който е бил приет още през времето на най-свирепия комунистически режим и до днес въобще не е променян. Нека ви припомня, че точно тогава бащата на народите Й. В. Сталин бе казал, че въобще не е важно кой и как гласува по време на избори, и че единственото важно нещо е кой брои бюлетините и кой пише протоколите.

И нима на фона на всичкото това наистина би могло да ви се струва странно и ненормално обстоятелството, че: >един полуграмотен шофьор; >син на полуграмотен офицер от МВР; >доверено лице и агент на бившата комунистическа власт; >доверено лице и агент на сегашната трансмутационна форма на бившата власт – Червената мафия; >сегашно непосредствено подставено и доверено лице на полковник от Министерството на отбраната (който пък е подставено лице на Мафията и на тайните служби на държавата); има самочувствието на „тоталитарен баща на сто и петдесет собственици на апартаменти в блока?!?

Нима наистина сте готови да твърдите, че тези личности просто случайно имат самочувствието да правят това, което са направили по отношение специално и лично на мен - бившия политически противник и затворник на комунистическия режим, днешния политически противник на неокомунистическия мафиотски режим и сегашния професор по право?!?

Категоричен съм, че само кретени биха могли искрено да вярват във версията, че това тяхно поведение към мен и членовете на семейството ми е „случайно”; и само непосредствено ангажирани с оперативното мероприятие престъпни личности биха имали наглостта да бъдат официално ангажирани с твърдението, че всичко това е случайно!!!

Моето категорично мнение е, че в случая е налице строго секретно оперативно мероприятие, осъществявано от ръководената от генерал Иван Чобанов сегашна Държавна сигурност в интерес и по поръчение на Правителството, което действува в интерес и по поръчение на българския филиал на руската Червена мафия.

12 юни 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-026/12.06.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, Президента, Главния прокурор, Министър-председателя и Кмета на София, с копие до БТА].