Маскарадът „Президент”

§ 9. Маскарадът „Президент”

            Поправките в „Конституцията” влизат в сила на 10 април 1990 г.,  и едва след тази дата Народното събрание е имало право да извърши легитимен избор на Президент. Изборът на Петър Младенов за президент, обаче, е направен на 3 април 1990 г. – по време, когато съгласно „Основния закон” изобщо не е съществувал такъв държавен пост.

            Следователно Петър Младенов не е легитимно избран и никога не е бил легитимен президент на България.

            Наистина от 3 до 9 април 1990 г. той все пак е бил „Председател на Държавния съвет”, но след 10 април, поради ликвидирането на Държавния съвет, П. Младенов вече не е бил какъвто и да е  в структурата на държавната власт. Следователно, всички властнически актове, които носят подписа на въпросното  лице след 10 април 1990 г., нямат абсолютно никаква правна сила.

            Освен това, подписаният от П. Младенов „като Президент” Указ № 3, обнародван на 10 април 1990 г. (за обнародване на „Закона за изменение и допълнение на Конституцията”) се позовава като основаващ се на неясен тект от неясно коя „Конституция”, което  закономерно поставя още един важен за легитимността на властта въпрос – „Дали поправките на „Конституцията” изобщо са влезли в сила?”.

            Ако приемем напълно основателната теза, че поправките не са влезли в сила, то ще трябва да приемем и произтичащия от нея извод, че „Великото Народно Събрание”, освен на всички останали основания, е нелегитимно и на основание на това, че не е регламентирано от „Конституцията”.

            При избирането на Петър Младенов за президент на основание чл.94, ал.1 от „Конституцията” Парламентът е бил длъжен да избере и „Вицепрезидент”. Което, обаче, не е направено.

            От правна гледна точка това е „правен дефект”, опорочаващ и правещ нелегитеимен и самия избор на Президент.

            От политическа гледна точка този факт обаче е важно основание да се направи изводът, че сценарият на маскарада е бил написан доста отдавна и че действието въобще не се е развивало по правилата на свободната и творческа артистична игра, а твърдо е вървело по механичните правила на примитивния марионетен театър.

            Анализът разкрива, че в този сценарий прецизно е била предвидена „театралната сцена”, при която Петър Младенов ще подаде оставката си, и тъй като няма да има Вицепрезидент, който да поеме функциите на Президента, ще трябва да се разиграе и фарсът „Криза за Президент”, който ще завърши с нов фарс – „намиране на подходящ човек” (марксист, дисидент и водач на опозицията) за по-дълго време на този пост.

            Сценарият, освен това, е включвал и още едно изключително важно обстоятелство, а именно: намиране на повод за отклоняване на общественото внимание от въпроса за легитимността на изборите.

            В тази връзка между двата турове на „изборите” за Велико Народно събрание (10–17 юни 1990 г.) българската национална телевизия излъчва неясен и двузначно тълкуван запис, направен половин година по-рано, на 14 декември 1989 г.; Петър Младенов е обвинен, че на тази дата е бил казал „Да дойдат с танковете!”, за да потушат протеста на събраните край Парламента неколко хиляди души; самият П. Младенов, обаче, обяснява, че е бил казал „Да дойде Станко!”, и че е ставало въпрос за Председателя на Парламента Станко Тодоров, който да се покаже пред протестиращите - така, както те изрично са искали по време на обкръжаването на сградата.

            Във връзка с този запис контролираните от тайните служби медии в продължение на неколко месеци внушаваха, че е налице „взрив на общественото мнение” и курс към „непредвидима революционна ситуация”.

            През цялото това време наистина  ако не никой, то поне съвсем малцина са онези, които разбират машинациите и поставят въпроса за легитимността на произведените избори за парламент.

            В постигането на което именно се е състояла и камуфлажната цел на оперативното мероприятие „Оставка на президента”. А този извод се подкрепя и от съображението, че касетата е била известна още преди половин година, била е известна и два месеци по-рано  (когато П. Младенов е бил избиран за Президент), но тогава не е била излъчена, защото не е щяла да изиграе ролята, за която е била предназначена.

            С оставката на Петър Младенов фарсът „Президент”, разбира се, продължава с друга персонификация.

            В Парламента се провежда избор за нов Президент и мнозинството на бившите комунисти безпроблемно и „с чиста съвест” избира водача на малцинството Желю Желев, който преди това (на 14 юни 1990 г.) официално бе заявил, че изборите са проведени честно и законно, и са напълно легитимни.

            Любопитен щрих е и че само три дни преди специалната пресконференция, на която Ж. Желев призна легитимността на изборите, на 11 юни 1990 г., лично самият той бе организирал грандиозен митинг в столицата, на който твърдо и непоколебимо бе заявил, че изборите са проведени нечестно, че изборните резултати са фалшифицирани, и че той никога няма да ги признае за легитимни...

ДАНС - ЦЕНТЪР ИЛИ ПЕРИФЕРИЯ НА НОВАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО-8

Address for letters:

Янко Николов Янков -

гражданин на Европейския съюз

ЕГН 44 08 13 32 28

Единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

================================================================

30 август 2010

До: Административен съд - София-град

І-во отделение, 5-ти състав, Адм. дело № 6113 / 2008,

Владимир Николов,

ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел,

изпълняващ длъжността „Съдия”-Докладчик по делото

ул. „Георг Вашингтон” №17

1000 София

Особена предварителна забележка:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и текста на настоящето мое правно гледище – вж.: „ДАНС-ЦЕНТЪР ИЛИ ПЕРИФЕРИЯ НА НОВАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО - 8”

http://iankov.blogspot.com/2010/08/8.html

Първо:

На 16 (20-ти) октомври 2008 г. предявих и регистрирах СЪДЕБЕН Иск срещу Президента на Република България, Министерския съвет (Правителството) на Република България и осемнадесет (18) техни деликтни солидарни съучастници (другари, съдружници).

Като фактическо, като правно и като аргументационно основание на моя СЪДЕБЕН Иск съм посочил ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, свързани

както с персоналното назначаване на Председателя (шефа) на новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС),

така и с подбора и назначаването на целия кадрови състав на Агенцията, повече от 50% от който състав са именно лица със зловещо престъпно минало като бивши дългогодишни служители на зловещата комунистическа Държавна сигурност.

На основание така предявения от мен Иск бе образувано Административно дело № 6113 по описа за 2008 г., І-во отделение, 5-ти състав, при „съдия”-докладчик Владимир Николов,

след което въпросният изпълняващ съдийска длъжност ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел (и естествено, ченгеджийско-мафиотска мъжка курва и проститутка),

предприе стратегия на обезсмислящо замотаване на делото, при и по повод на което досега съм депозирал своите писмени правни гледища, имащи следните дати:

14 ноември 2008 г.,

05 декември 2008 г.,

16 декември 2008 г.,

02 (07) май 2009 г.,

23 февруари 2010 г., и

07 юни 2010 г.

ВЪПРЕКИ КОЕТО, ОБАЧЕ, ДО ДНЕС

не само не съм получавал абсолютно никакви съобщения относно развитието на съдебния процес,

НО И НЕ МИ Е ВЪЗМОЖНО ДА ОТКРИЯ КАКВИТО И ДА СА СЛЕДИ ОТ и да получа какъвто и да е достъп ДО ВЪПРОСНОТО СЪДЕБНО ДЕЛО -

което, несъмнено, противно на законите на физиката, но в пълно съответствие със законите на ченгеджийско-мафиотската власт на Новата Империя на Злото, най-вероятно ИЛИ просто е „изчезнало”, „преминало в небитието”,

ИЛИ СЕ НАМИРА В СФЕРАТА НА СПЕЦИАЛНО ОРГАНИЗИРАНА СИСТЕМА ОТ МЕРОПРИЯТИЯ, ПРАВЕЩИ НЕВЪЗМОЖЕН МОЯ ДОСТЪП ДО ПАПКАТА НА ТОВА ДЕЛО, за да бъде по този начин обезпечена съдебната безотговорност на престъпниците.

Второ:

С настоящите написани и подписани от мен редове изрично, ясно и категорично обръщам внимание

на изпълняващия съдийска длъжност ченгеджийско-мафиотски травестит и педерунгел (и естествено, ченгеджийско-мафиотска мъжка курва и проститутка) - първоинстанционен „съдия”-докладчик по делото Владимир Николов,

че НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ХОДА НА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС.

30 август 2010 г. Янко Н. Янков

МАСКАРАДЪТ "ПРЕЗИДЕНТ"

Поправките в „Конституцията” влизат в сила на 10 април 1990 г., и едва след тази дата Народното събрание е имало право да извърши легитимен избор на Президент. Изборът на Петър Младенов за президент, обаче, е направен на 3 април 1990 г. – по време, когато съгласно „Основния закон” изобщо не е съществувал такъв държавен пост.

Следователно Петър Младенов не е легитимно избран и никога не е бил легитимен президент на България.

Наистина от 3 до 9 април 1990 г. той все пак е бил „Председател на Държавния съвет”, но след 10 април, поради ликвидирането на Държавния съвет, П. Младенов вече не е бил какъвто и да е в структурата на държавната власт. Следователно, всички властнически актове, които носят подписа на въпросното лице след 10 април 1990 г., нямат абсолютно никаква правна сила.

Освен това, подписаният от П. Младенов „като Президент” Указ № 3, обнародван на 10 април 1990 г. (за обнародване на „Закона за изменение и допълнение на Конституцията”) се позовава като основаващ се на неясен тект от неясно коя „Конституция”, което закономерно поставя още един важен за легитимността на властта въпрос – „Дали поправките на „Конституцията” изобщо са влезли в сила?”.

Ако приемем напълно основателната теза, че поправките не са влезли в сила, то ще трябва да приемем и произтичащия от нея извод, че „Великото Народно Събрание”, освен на всички останали основания, е нелегитимно и на основание на това, че не е регламентирано от „Конституцията”.

При избирането на Петър Младенов за президент на основание чл.94, ал.1 от „Конституцията” Парламентът е бил длъжен да избере и „Вицепрезидент”. Което, обаче, не е направено.

От правна гледна точка това е „правен дефект”, опорочаващ и правещ нелегитеимен и самия избор на Президент.

От политическа гледна точка този факт обаче е важно основание да се направи изводът, че сценарият на маскарада е бил написан доста отдавна и че действието въобще не се е развивало по правилата на свободната и творческа артистична игра, а твърдо е вървело по механичните правила на примитивния марионетен театър.

Анализът разкрива, че в този сценарий прецизно е била предвидена „театралната сцена”, при която Петър Младенов ще подаде оставката си, и тъй като няма да има Вицепрезидент, който да поеме функциите на Президента, ще трябва да се разиграе и фарсът „Криза за Президент”, който ще завърши с нов фарс – „намиране на подходящ човек” (марксист, дисидент и водач на опозицията) за по-дълго време на този пост.

Сценарият, освен това, е включвал и още едно изключително важно обстоятелство, а именно: намиране на повод за отклоняване на общественото внимание от въпроса за легитимността на изборите.

В тази връзка между двата турове на „изборите” за Велико Народно събрание (10–17 юни 1990 г.) българската национална телевизия излъчва неясен и двузначно тълкуван запис, направен половин година по-рано, на 14 декември 1989 г.; Петър Младенов е обвинен, че на тази дата е бил казал „Да дойдат с танковете!”, за да потушат протеста на събраните край Парламента неколко хиляди души; самият П. Младенов, обаче, обяснява, че е бил казал „Да дойде Станко!”, и че е ставало въпрос за Председателя на Парламента Станко Тодоров, който да се покаже пред протестиращите - така, както те изрично са искали по време на обкръжаването на сградата.

Във връзка с този запис контролираните от тайните служби медии в продължение на неколко месеци внушаваха, че е налице „взрив на общественото мнение” и курс към „непредвидима революционна ситуация”.

През цялото това време наистина ако не никой, то поне съвсем малцина са онези, които разбират машинациите и поставят въпроса за легитимността на произведените избори за парламент.

В постигането на което именно се е състояла и камуфлажната цел на оперативното мероприятие „Оставка на президента”. А този извод се подкрепя и от съображението, че касетата е била известна още преди половин година, била е известна и два месеци по-рано (когато П. Младенов е бил избиран за Президент), но тогава не е била излъчена, защото не е щяла да изиграе ролята, за която е била предназначена.

С оставката на Петър Младенов фарсът „Президент”, разбира се, продължава с друга персонификация.

В Парламента се провежда избор за нов Президент и мнозинството на бившите комунисти безпроблемно и „с чиста съвест” избира водача на малцинството Желю Желев, който преди това (на 14 юни 1990 г.) официално бе заявил, че изборите са проведени честно и законно, и са напълно легитимни.

Любопитен щрих е и че само три дни преди специалната пресконференция, на която Ж. Желев призна легитимността на изборите, на 11 юни 1990 г., лично самият той бе организирал грандиозен митинг в столицата, на който твърдо и непоколебимо бе заявил, че изборите са проведени нечестно, че изборните резултати са фалшифицирани, и че той никога няма да ги признае за легитимни...

(Откъс от монографията на проф.Янко Янков-Вельовски "Легитимните основи на политическата власт в България").

ДАНС - ЦЕНТЪР ИЛИ ПЕРИФЕРИЯ НА НОВАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО?

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

16 Октомври 2008

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

http://iankov.blogspot.com/2008/10/blog-post_16.html

Заглавие: „ДАНС – център или периферия на Новата Империя на Злото?”

До Административен съд-

София-град

ул. „Георг Вашингтон” № 17

1000 София

ИСК

от

Янко Николов Янков,

гражданин на Европейския съюз

ЕГН 4408133228

единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София,

ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Срещу:

1) Президент на Република България

бул. „Княз Дондуков” № 2, 1123 (1000) София

2) Министерския съвет (Правителството)

на Република България

бул. „Княз Дондуков” № 1, 1123 (1000) София

3) Посолство на Руската Федерация в Република България,

бул. „Драган Цанков” № 28, 1113 София;

4) Представителство на Европейската комисия в България

(Европейска комисия. Европейският Съюз в България),

ул. „Московска” № 9, 1000 София;

5) Посолство на Съединените Американски Щати в България,

ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София;

6) Посолство на Република Австрия в България,

ул. Шипка, 4, 1000 (1087) София;

7) Посолство на Кралство Белгия в България,

ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София;

8) Посолство на Обединено Кралство Великобритания

и Северна Ирландия в България,

ул. „Московска”, № 9, 1000 София;

9) Посолство на Федерална Република Германия в България,

ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София;

10) Посолство на Република Гърция в България,

ул. „Сан Стефано” № 33, 1504 София;

11) Посолство на Кралство Дания в България,

бул. „Княз Дондуков” № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София;

12) Посолство на Кралство Испания в България,

ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

13) Посолство на Република Италия в България,

ул. „Шипка” № 2, 1000 (1087) София;

14) Посолство на Португалската Република в България,

ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет. 5, 1000 София;

15) Посолство на Република Франция в България,

ул. „Оборище” № 27-29, 1504 (1087) София;

16) Посолство на Кралство Холандия в България,

ул. „Оборище” № 15, 1000 (1504);

17) Посолство на Конфедерация Швейцария,

ул. „Шипка”, № 33, 1000 (1087, 1504) София;

18) Световна Банка, Постоянно представителство в България,

бул. „Драган Цанков” № 36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;

19) Международен валутен фонд, Постоянно представителство в България, Площад „Александър Батенберг” № 1, 1000 София;

20) Европейска банка за възстановяване и развитие,

Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17,

1000 София;

Цена на иска:

1 000 000 (един милион) левове

І.

Първо, ноторно известен за съда е широко оповестеният и интерпретиран от медиите факт, че в края на декември 2007 г., при и по повод извършеното от Президента на Република България персонално назначаване на Председателя (шефа) на новосъздадената Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) не друг, а самият Премиер (Министър-Председател) публично бе заявил пред медиите:

►че както въпросният новоназначен шеф на новата специална служба, така и още 50% от служителите в сегашните специални силови и тайни държавни служби са били дългогодишни офицери от бившата комунистическа Държавна сигурност;

и ►че посоченият факт (или обстоятелство) не само е много добре известен на чуждестранните партньори на българското Правителство, но и че самите те изрично и ясно са били изразили желанието и съгласието си това да бъде точно така.

Ноторно известен на съда е и фактът, че посоченото изявление на Премиера пред медиите в частност е публикувано и интерпретирано на следните (произволно избрани и посочени от нас) електронни адреси: Мediapool.bg, 27 декември 2007 г. (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=134854 ), dnes.dir.bg, 27 декември 2007 г. (http://dnes.dir.bg/2007/12/27/news2486446.html ), nessebar-news.com, 27 декември 2007 г. (http://www.nessebar-news.com/news/print_version.php?id=7884), actualno.com, 27 декември 2007 г. (http://bulgaria.actualno.com/news_140756.html ), в-к „Стандарт”, 28 декември 2008 г. (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-28&article=216008), netinfo.bg, 27 декември 2007 г. (http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1141550), dariknews.bg, 27 декември 2007 г. (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=210763).

Второ, ноторно и професионално известен за съда е и фактът, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила т. нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

В частност, ноторно и професионално известен за съда е и фактът, че съгласно чл. 3, ал. 2 на визирания Закон комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на Комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност, така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

Защото, когато 50% от кадрите на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби, вторите служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите.

Защото именно това е причината, поради която е било осъществено онова „лавинообразно увеличаване на броя на гражданските и административните дела срещу българската държава”, срещу което увеличаване Световната банка само преди един месец официално предложи на българското правителство да извърши драстични мерки, насочени към сломяване на суверенната икономическа и правна воля на жертвите на престъплението, а не сломяване на рефлексите на комунистическото Зло, залегнали в професионалната същност на кадрите на комунистическата Империя на Злото.

Разбира се:

►въпросът за наказателната персонална отговорност на Президента и Премиера, които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби, има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата; където, впрочем, Главен прокурор е синът и внукът на една от най-престъпните комунистически фамилии в България, който, в този конкретен казус, би трябвало да предяви наказателно обвинение срещу Президента и Премиера; и където, от своя страна, Президентът е бивш агент на престъпната комунистическа Държавна сигурност, а Премиерът е син и внук на друга една от най-престъпните комунистически фамалии в България;

►а въпросът за деликтната отговорност на българската държава и на нейните чуждестранни политически, държавни и финансови съучастници в деликтното деяние има характера на друг вид юридически казус, подлежащ на разглеждане и решаване от Административния съд; където, според изричното официално признание на самия Председател на Върховния Административен съд, като съдии са внедрени лица, принадлежащи към различните партийни централи, „бизнеса” (тоест - Мафията) и специалните силови и тайни държавни служби, които съдии имат предназначението да обезпечават съдебна безотговорност за престъпленията и деликтите на господарите си от посочените централи.

ІІ.

Би било нормално българският съд да е ангажиран със залегналата в правото идея, че всички чуждестранни политически, държавни и финансови формирования и институции, които се намират в състояние на партньорска, коалиционна, федеративна, конфедеративна, договорна или каквато и да е друга официална юридическа или фактическа форма на ангажираност с българската официална държавна власт (Президента, Правителството); и които, освен това, не само са придавали политическа легитимност и финансова подкрепа и обезпеченост на тази власт, но и директо са препоръчвали извършването на престъпни деяния или не са протестирали срещу (не са се противопоставяли на)извършването на престъпни деяния на властта; са както съучастници във визираните престъпни актове и дейности на българската държавна власт, така и солидарно деликтно отговорни.

ІІІ.

Както е пределно ясно видно (очевидно), още в самото начало на моя иск съм се позовал на ноторната известност за българския съд на визираните факти и доказателства относно престъпната и деликтната дейност на българската държава (Президентаи Правителството на Република България).

Тази моя позиция, обаче (и разбира се) се нуждае от едно съществено уточнение: тъй като българските съдии ipso facto, ipso institutio, ipso functio са престъпни и деликтни съучастници на своите господари от посочените централи, напълно вероятно е да заявят, че считат посочените факти за нямащи статуса на „ноторна известност за съда”, т. е. – че тези факти не са предварително известни на съда и че се нуждаят от специална доказателствена процедура.

Ако действително настъпи такава ситуация, предявявам искането:

първо, обосновавайки гледището си относно липсата на ноторна известнот за посочените факти, съдът да отговори на въпроса: „Дали поради личностнова неадекватност и неграмотност съдиите не знаят онова, което медиите интензивно са бълвали и което се знае от всички български граждани, освен от самите тях (съдиите)?”;

второ, да бъдат служебно и официално изискани и приложени към доказателствата по делото журналистическите репортажи на печатните и електронните медии, включително и телевизиите, отразяващи визираните събития;

трето, главните ответници по делото – Президентът и Министерският съвет (Правителството) - да бъдат задължени да предоставят на съда намиращите се при тях доказателства относно посочените деяния, както и изрично да признаят или да отрекат техното наличие;

четвърто, ако след получаването и анализирането на доказателствата, получени от посочените по-горе източници, съдът все пак предпочете да заяви, че счита, че доказателствата са недостатъчни, да даде възможност да бъдат потърсени и да му бъдат предоставени и други доказателства относно, иначе, ноторно известните (на всеки български гражданин) факти и обстоятелства.

Пето, всички останали ответници по делото да бъдат поканени и задължени да отговорят на въпросите, засягащи техната съучастническа дейност, при което в частност да отговорят на въпросите: ►„Препоръчвали ли са на българската държавна власт (Президента, Правителството) да назначава на служба (работа) в сегашните специални държавни силови и тайни служби служители, който са участвували в престъпната дейност на комунистическата Държавна сигурност?”; ►„Изразявали ли са някаква форма на протест и несъгласие с факта, че 50% от кадровия състав (служителите) на сегашните специални държавни служби са били ангажирани с престъпленията на комунистическия режим?”.

ІV.

Тъй като:

►по времето на престъпния комунистическия режим самият аз именно поради вина на престъпната Държавна сигурност и нейния персонален офицерски и агентурен състав бях противозаконно осъден и престоях в затвора шест години и половина, след което Върховният съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства;

►в резултат на упражнените върху мен и върху членовете на семейството и фамилията ми брутални престъпни репресии, извършени именно от Държавна сигурност и нейните служители, загинаха и фактически бяха убити баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, майка ми Евтима и баща ми Никола;

►именно комунистическата Държавна сигурност като институция и нейните персонални функционери бяха извършили против мен и членовете на семейството и на фамилията ми изключително голям брой други видове престъпления, по повод и във връзка с които дори и днес нито един престъпник не е понесъл каквато и да е отговорност;

►посочените престъпни деяния, извършени от българскката държава (Президентът и Министерския съвет (Правителството) на Република България предизвикаха у мен и останалите живи членове на семейството и фамилията ми болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди, които оценявам в посочения в иска паричен размер.

V.

Макар казусът да е пределно елементарен и не изисква специално упоменаване и уточняване на въпроса относно началната и крайната дата на исковата претенция, все пак, за да избегна каквато и да е коварна стратегия на престъпния мафиотски български съд, насочена към размотаване във времето и елиминиране на исковата ми претенция, уточнявам следното: началната дата на исковата ми претенция е датата на извършването на посочените (визираните) деяния, а крайната дата е датата на подаването на моя иск за обезщетение.

VІ.

Само преди около две седмици българското Правителство, представлявано от Министерството на правосъдието, бе организирало специален тържествен публичен форум, на който бе обявен текстът на Специалния Доклад на Световната банка. В пълно съответствие с акцентите на официалните български държавнически лица, медиите акцентираха преди всичко върху една от констатациите на Световната банка и върху свързаните с тази констатация препоръки.

Става въпрос за това, че Световната банка официално е препоръчала на българското Правителство да увеличи съдебните такси като начин за ограничаване на лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела срещу държавата.

Във връзка с това декларирам следното:

Първо, историята на политическите и правните идеи, учения и практически реализации категорично свидетелствува, че именно престъпната комунистическа идеология и практика са онези сили, които никога не са се съобразявали и никога не се съобразяват със синтезираните в правните идеи и правните норми хуманистични идеали и завоевания на човечеството.

Второ, именно смазващата човека и неговото достойнство престъпна комунистическа практика е онова зловещо явление, което винаги е препоръчвало намаляването на броя на съдебните дела да става чрез смазването на икономическия и волевия потенциал на хората, а не чрез създаването на такава система за зачитане на човешките и правните ценности, при която гражданите реално да нямат основания да се обръщат към съдилищата за правосъдие.

Трето, в този именно смисъл отправената към българското Правителство официална препоръка на Световната банка има характера на най-зловеща съвременна форма на проявление на онзи тип препоръки, които не много отдавна институции като КПСС и СССР отправяха към периферните структури на ръководената от тях Империя на Злото.

VІІ.

Петитум:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че Президентът и Министерският съвет на Република България са извършили деяния, с които драстично са нарушили моите гарантирани от закона права и интереси, с което по злосторен начин са предизвикали болки и страдания, имащи характера на неимуществени (морални) вреди в посочения в иска размер.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че Президентът и Министерският съвет на Република България не са щели да имат наглото престъпно самочувствие и усещане за безотговорност, които са демонстрирали по време на злодеянията си, ако не са имали съучастническата и другарската политическа и финансова подкрепа и обезпеченост на посочените в иска ми чуждестранни политически, държавни и финансови формирования и институции, които следва да носят (и да понесат) солидарна отговорност.

При така посочените факти и обстоятелства пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са посочени по-горе.

Приложения: 20 (двадесет) копия от текста на настоящия иск, предназначени за надлежно връчване на ответниците.

Друг вид приложение: финансов банков документ, удостоверяващ факта, че е внесена законоустановената държавна такса.

16 Октомври 2008 Янко Н. Янков